6
1.
Удзъ казал: Според учебния устав ниските на ръст са въоръжени с пики и вили, високите на ръст са въоръжени с лъкове и арбалети; силните носят знамената, храбрите носят барабаните и гонговете, слабите служат при конете и в кухнята, съобразителните се вземат в щаба.
2. Войните от едни и същи околии и села са дружни помежду си, войните от всяка петорка и десетка се защитават един друг.
3. Един удар по барабана - да се подготви оръжието, два удара - да се извърши необходимата дислокация, три удара - изискване за храна, четири удара - да се въоръжат за боя, пет удара - да се строят в редици; чуват края на сигнала от барабана и едва тогава вдигат знамената.
5
1.
Удзъ казал: Хората обикновено намират смъртта в това, в което не са опитни, търпят поражение в това, което не могат да използват успешно. Затова при воденето на война най-главното са обучението и наставлението.
2. Когато един човек се научи да се сражава, той ще обучи десет други; когато десетима овладеят изкуството на боя, те ще обучат сто; когато на военно дело се обучат сто души, те ще обучат хиляда; когато на военно дело се обучат хиляда души, те ще обучат десет хиляди; когато на военно дело се обучат десет хиляди души, те ще обучат цяла войска.
3. Противопоставяй близкия на далечния; противопоставяй бодрия на уморения; противопоставай сития на гладния.
4. Обучавайте да се строяват в кръг и в квадрат, да сядат и да стават, да маршируват и да стоят на място, да се обръщат наляво и надясно; напред и назад; да се разделят и съединяват, да се събират и разпръсват. Когато станат опитни във всичко това, дайте им оръжие. Това е работата на пълководеца.
4
1.
Удзъ казал: Полето на битката - това е мястото, където оставят трупове. Когато смятат, че смъртта в боя е неизбежна, остават живи; когато смятат, че животът е щастие, умират.
2. Добрият пълководец е като на потъващ кораб, в горяща сграда. Така той прави безрезултатни всички кроежи на мъдреците на противника, прави безплодна цялата неудържимост на неговите храбреци. Той може да посрещне противника.
3. Най-вредното при ръководенето на войската е прекалената предпазливост на маймуната Йоу и прекалената недоверчивост на лисицата Гу.
3
1. Удзъ казал: Когато водиш войската, трябва да не нарушаваш правилата на движението, да не допускаш пропуски в режима на хранене и на пиене, да не изтощаваш хората и конете. Тези три условия усигуряват възможността войните да изпълняват заповедите на командването. Възможността да се изпълняват заповедите на командването е тъкмо онова, от което се ражда организираността.
2. Когато пък в движението няма ред, когато в яденето и пиенето липсва правилност, когато конете са уморени и не са разседлани, хората са уморени и се настаняват за отдих, така се стига до това, войните да нямат сили да изпълняват заповедта на командването. А когато заповедите вече не действат, в лагера се появява безредие, по време на боя настъпва поражение.
2
1. Владетелят Ухоу попитал: С какво войската побеждава?
2.
Удзъ отговорил: Тя побеждава със своята организираност.
3. Владетелят отново запитал: А нима не с числеността си?
4.
На това Удзъ отвърнал: Когато заповедите и нарежданията са неразбираеми, когато наградите и наказанията не са безпристрастни, когато хората не се спират, макар и да им е даден сигнал за отстъпление, когато те не тръгват напред, макар и да им е даден сигнал за настъпление, нека дори да са милион, за какво са те годни?
5. А организираността на войската е ето е това: когато по време на местостоене се спазва установеният ред; когато по време на движение се чувства мощ; когато при настъпление никой не може да устои пред нея; когато по време на отстъпление никой не се осмелява да я преследва; когато придвижването напред и движението назад стават по правилата, когато всяко движение надясно и наляво се прави по команда; когато войните, дори да са откъснати, запазват строя, дори да са разпръснати, запазват редиците си; когато пълководецът е заедно с тях и при успех, заедно с тях и в опасност; когато цялата му войска лесно може да се съедини и не може да се разедини; когато тази войска можеш да я пускаш в действие и при това тя не може да се умори; когато я хвърлят където и да е и в цялата Поднебесна няма кой да ѝ противостои. Това се нарича ''войска на баща и деца''.
2
1.
Удзъ казал: Да направим оценка на противника. Такива противници, с
които се налага да влизаш в бой, без да прибягваш до каквито и да било
гадания, са осем.
2.
Първият: когато той при силен вятър и голям студ става рано и щом се
събуди, тръгва веднага, преминава реки, троши леда и не се бои от
трудности.
3.
Вторият: когато в разгара на лятото при силен пек той става късно и,
без да си дава почивка, върви ли върви, търпи глад и жажда, старае се да
преодолее голямо разстояние.
4.
Третият: когато неговата войска вече дълго стои на място, когато той
вече няма провизии, когато населението злобее и се гневи, когато
неблагоприятните знамения се появяват едно след друго, когато
пълководецът не може да се справи с всичко това.
5.
Четвъртият: когато бойните запаси вече са на изчерпване, топливото и
фуражът за конете са малко, когато времето е лошо, валят много дъждове,
когато искаш да се награбиш и няма какво.
6.
Петият: когато войниците са малко, когато с водата и местността има
затруднения, когато хората и конете боледуват, а от съседите никой не
идва.
7.
Шестият: когато пътят е далечен, а денят вече гасне, когато войните са
уморени и се страхуват, когато са каталясали и още не са яли, когато те,
снели доспехите, си почиват.
8.
Седмият: когато авторитетът на пълководеца е слаб, властта на
командирите е нездрава, войниците са нестабилни; когато войската
постоянно се плаши, когато отникъде не й идва помощ.
9.
Осмият: когато позицията още не е избрана, разполагането на лагера още
не е завършило; когато те вървят по склон и преминават височина,
наполовина скрити от погледа, наполовина видими.
10. Такива противници следва да се нападат без всякакви колебания.
11. Такива противници, които трябва да избягваш, без да си служиш с каквито и да било гадания, са шест.
12. Първият: когато територията на противника е обширна и хората и богатствата са много.
13. Вторият: когато при него висшите обичат нисшите и благодеянията се разпростират навсякъде.
14.
Третият: когато при него наградите са справедливи, а наказанията
заслужени, когато прибягват до едното и другото задължително
своевременно.
15.
Четвъртият: когато издигат за заслуги и поставят в редиците на
знатните, когато поверяват делото на умните и използват талантливите.
16. Петият: когато войската е многобройна, а въоръжението е от най-доброто.
17. Шестият: когато всички съседи изпращат подкрепления, когато помага голяма държава.
18. Ако не превъзхождате такъв противник, избягвайте стълкновения с него без всякакви колебания.
19. Това значи: настъпвай, когато видиш, че може, отстъпвай, когато знаеш, че е трудно.
3
1.
Владетелят Ухоу попитал: Бих искал да умея по външния вид на противника
да отгатвам вътрешното му състояние; по това, как върви, да разбирам
как той стои, и по такъв начин да определям победата и пораженията. Мога
ли да чуя това от вас?
2.
Удзъ отвърнал: Ако противникът върви лекомислено и безгрижно, ако
знамената му са в безредие, ако хората и конете му постоянно се обръщат
настрани, може с един човек да се нападат десетима. Само не трябва в
никакъв случай да му се позволява да се изправи.
3.
Ако при него не се събират владетели, ако между владетеля и поданиците
има несъгласие, ако рововете и валовете не са съоръжени, ако забрани и
заповеди не се издават, ако войската е хаотично шумна, иска да върви
напред, а не може, иска да върви назад, а не се осмелява, може с
половината сили да се нападне двойно по-силен противник. В такъв случей
се сражавай дори сто пъти, опасност няма.
1
1. Владетелят Ухоу попитал: Кое е най-важното в ръководството на войската?
2.
Удзъ отвърнал: Най-важното е да си изясниш ''четирите леснини'', ''двете тежести'', ''едната безучастност''.
3. Владетелят казал: Какво е това?
4. Удзъ отговорил: Трябва да се прави така, че конят да е лек за земята, за коня да е лека колесницата, за колесницата да е лек човекът, за човека да е леко сражението.
5. Ако добре знаеш какво е неравна и равна повърхност, за земята ще е лек конят.
6. Ако сеното и овесът се дават навреме, за коня ще е лека колата.
7. Ако смазката за колелата е в изобилие, за колата ще е лек човекът.
8. Ако копията са остри, а доспехите здрави, за човека ще бъде леко сражението.
9. При настъпление следва да се раздават щедри награди; при отстъпление следва да се налагат тежки наказания. Едното и другото трябва да се осъществява безпристрастно.
10. Който може изцяло да постигне това, той е господар на победата.
4
1. Владетелят Ухоу попитал: Кога задължително трябва да се нападне противникът?
2.
Удзъ на това отвърнал: Водейки война, необходимо е точно да знаеш кои
са силните и слабите страни на противника и да се насочиш натам, където е
опасното за него място.
3. Трябва да нападаш, когато противникът току-що е пристигнал отдалеч и редиците му още не са приведени в порядък.
4. Трябва да нападаш, когато противникът е зает с ядене и не е взел предохранителни мерки.
5. Трябва да нападаш, когато той бърза и върви напред.
6. Трябва да нападаш, когато противникът е излишно усърден.
7. Трябва да нападаш, когато той още не е успял да се възползва от предимствата на местността.
8. Трябва да нападаш, когато той, погрешно преценявайки времето, не се съобразява с него.
9. Трябва да нападаш, когато той е извършил дълъг преход и задните му редици още не са успели да отморят.
10. Трябва да нападаш, когато той, преминавайки река, е успял да я мине само половината.
11. Трябва да нападаш, когато той се намира на планински пътища, на тесни пътеки.
12. Трябва да нападаш, когато той често минава от позиция на позиция.
13. Трябва да нападаш, когато неговите знамена се движат в безпорядък.
14. Трябва да нападаш, когато пълководецът е откъснат от своите командири и войни.
15. Трябва да нападаш, когато той е обзет от страх.
16.
В такива случаи трябва да подбереш най-добрите части и да го удариш;
сетне да разделиш войската си на части и да тръгнеш след него. Трябва да
го нападаш без колебания.
1
1.
Владетелят Ухоу, обръщайки се към Удзъ, казал: Сега Цин ме заплашва от
запад, Чу ме обхваща от юг, Джао ме притиска от север, Ци стои пред мен
на изток, Йен ми отрязва пътя назад, Хан ми прегражда пътя напред.
Армиите на шест държави ме дебнат от всички страни. Положението ми е
крайно затруднително. Много съм кахърен от това. Какво да направя?
2.
Удзъ отвърнал: За да се опази държавата в благополучие, най-ценното са
предпазните мерки. Сега вие, господарю, вече сте взели предпазни мерки.
Бедата е далече от вас.
3.
Ще ви помоля да обсъдим нравите и обичаите в тези шест държави.
Войската на Ци: тя е упорита, но не е здрава. Войската на Цин: там се
сражават поотделно, всеки сам за себе си. Войската на Чу: тя е добре
организирана, но не може да се държи стабилно. Войската на Йен: тя се
защитава добре и не бяга. Войската на Хан и Джао: тя е добре
организирана, но не може да бъде използвана.
4.
В Ци имат твърд нрав; страната им е богата; господарите и слугите им са
надменни и тънат в разкош, за народа не мислят. Управлението им е
слабо, заплатите не са равни. В един строй те имат две сърца. Техните
предни части са упорити, задните са несигурни. Затова войската на Ци е
внушителна, но не е силна.
5.
За да се разбие, тя трябва да бъде разделена на три части, да се гони
отдясно и отляво, заплашвайки я, през цялото време да бъде преследвана;
тогава тя ще бъде разбита.
6.
Нравът на цинците е силен; земята им е гориста, управлението им е
строго, наградите и наказанията са справедливи. Хората там са
неотстъпчиви и са изпълнени с боен дух. Но те се сражават поотделно,
всеки сам за себе си.
7.
За да се разбият те, трябва преди всичко да ги примамиш с някаква
изгода и да се отдръпнеш. Техните воини, алчни за плячка, ще зарежат
военачалниците си. Ако използваш това, и ги подгониш поотделно, устроиш
им засада и ги удариш в нужния моемнт, можеш да заловиш и пълководеца
им.
8.
Чусците имат слаб нрав; страната им е обширна, управлението вдига
шумотевици, народът е уморен. Затова, макар и войската им да е добре
организирана, тя не може дълго да удържи.
9.
За да бъде разбита тя, трябва преди всичко, като я нападнеш на нейното
местоположение, да я лишиш от енергия, да се придвижиш напред тихичко,
да отстъпиш назад бързо, да я обезсилваш и да я довеждаш до изтощение, в
открит бой да не влизаш. Такава армия ще бъде разбита.
10.
Нравът на йенците е прям; народът е с добър характер, обича храбростта и
справедливостта, хитростта и измамата при тях са рядкост. Затова
тяхната армия добре се защитава и не бяга.
11.
За да се разбие тя, трябва да се върви след нея и да се обезпокоява, но
при първия досег с нея веднага да се отделиш; подгонил я, веднага да се
върнеш назад. Тогава висшите при тях ще се стъписат, , нисшите ще
почнат да се страхуват. Ако скриеш бойните си колесници и конници по
пътя, по който те задължително ще минат, техният пълководец ще падне в
плен.
12.
Държавите Джао и Хан са по средата. Техният нрав е мек, управлението
справедливо, но народът им е уморен от войни; те са свикнали с военното
дело, но не слушат командирите, считат, че заплащането им е прекалено
малко, воините не са готови да умрат. Затова, макар и войската да е
добре организирана, тя не може да бъде използвана.
13.
За да се разбият те, трябва да им се оказва натиск от разстояние. Ако
се появи голяма войска, да се отблъсне; ако те почнат да отстъпват, да
се преследват и по този начин да се изморят войските им. Такова е
положението с техните армии.
14.
Във
войската винаги ще се намерят войни, храбри като тигри; ще се намерят
силни, леко повдигащи тежък триножник; ще се намерят пратеници, които
вървят по-бързо от бойните коне; винаги ще се намерят хора, които могат
да пленят знаме.
15.
Ако има такива, които са изкусни в използването на оръжието, които са
способни и силни, които са с добро здраве и подвижни, които мислят как
да изядат противника, трябва да им се прибавят титли и с тяхна помощ да
се постигне победа.
16.Ако
се грижите за техните бащи и майки, жени и деца, ако ги награждавате
щедро, а ги наказвате строго, това ще бъдат воини, укрепващи войската; с
тях можете да устоите дълго. Ако умеете да оценявате всичко това,
можете да разбиете двойно по-силен противник.
17. Владетелят Ухоу казал: Добре!
7
1.
Владетелят Ухоу веднъж се съвещавал със своите слуги и сред тях нямало
нито един, който да се сравни с него по ум. Затова, напускайки залата на
съвета, той има доволен вид.
2.
Удзъ тогава взел думата и казал: В предишните времена чуският владетел
Джуан веднъж се съвещавал със своите слуги и сред тях нямало нито един,
който да се сравни с него по ум. Затова, напускайки залата на съвета,
той имал скръбен вид. Шънгун го попитал: ''Господарю, изглеждате
опечален. Защо?'' И онзи отвърнал: ''Чувал съм, че в света винаги има
съвършени, че в държавата никога не липсват умни. Който успее да получи
за наставник съвършен, той е уан; който успее да получи за приятели
умни, той е хегемон. Но ето аз... аз нямам таланти. И сред моите слуги
няма нито един, който би могъл да се сравни с мен по ум. Чуската държава
е в опасност.''
Чуският Джуан гън бил скръбен от това. Вие пък, господарю, от това сте доволен. В душата си изпитвам страх.
6
1.
Владетелят Ухоу запитал: Бих искал да науча как да постъпвам, та
лагерът винаги да бъде здрав, защитата винаги да е сигурна, боят винаги
да води до победа.
2. На това Удзъ отговорил: Това може да се види веднага, нима за това сега питат?
3. Когато владетелят умее да поставя умните горе, а неразумните да ги туря долу, неговият лагер по тая вече причина ще е здрав.
4.
Когато целият народ е спокоен по своите ниви и в своите домове, когато
той изпитва добри чувства към чиновниците, отбраната по тая вече причина
ще е здрава.
5. Когато народа смята своя владетел за добър, а съседните държави лоши, сражението по тая причина вече е спечелено.
5
1.
Владетелят Ухоу казал: Бих искал да науча от вас как трябва да се
ръководи войската, да се оценяват хората и да се укрепва собствената
държава.
2.
На това Удзъ отговорил: Мъдрите владетели в древността строго спазвали
законите, отнасящи се за управителя и поданиците, спазвали правилата,
отнасящи се за висшите и нисшите; те възпитавали народа в съответствие с
обичаите, подбирали талантливи хора и по такъв начин били готови за
всякакви случайности.
3.
В древността циският княз Хуан събрал педесет хиляди войни и
благодарение на тях станал хегемон сред вадетелите. Дзинският владетел
Уън събрал в авангардните си части четирийсет хилади души и благодарение
на тях постигнал да се изпълнят желанията му. Цинският владетел Му имал
трийсетхилядна непобедима войска и благодарение на това покорил своите
противници - съседи.
4.
Затова владетелите на могъщите държави задължително изучават народа си.
Те събират от своя народ смелите и храбрите, силните духом и тялом и
правят от тях отряд; те събират такива, които с радост отиват на бой,
отдават всичките си сили в борбата и така проявяват своята преданост и
храброст, и правят от тях отряд; събират такива, които могат да
преминават планини, да изминават далечни разстояния, които са бързи на
ходене, умеят добре да извършват преходи, и правят от тях отряд; те
събират такива слуги, които са загубили положението си и искат отново да
имат заслуги пред господаря, и правят от тях отряд; те събират такива,
които са предали крепостта, не са могли да се защитят, които искат да
измият позора си, и правят от тях отряд. Тези пет отряда са елитните
части на войската.
5.
Ако имаш три хиляди такива войни, можеш, излизайки отвътре, да разкъсаш
обкръжението на противника; нахлувайки отвън, да заставиш крепостта да
се предаде.
4
1.
Удзъ казал: Причините, поради които започва войната, са пет. Първата е
борба поради честолюбие, втората - борба заради изгода, третата -
натрупването на вражда, четвъртата - вътрешни безредици, петата - глад.
2.
Наказанията на войните са също пет. Първото - война справедлива,
второто - война завоевателна, третото - война лична, четвъртото - война
на насилието, петото - война срещу самите себе си.
3.
Когато пресичат насилие и спасяват страната си от безредици, това е
война справедлива. Когато нападат, разчитайки на многочислената си
армия, това е война лична. Когато отхвърлят всяка законност и гонят само
изгодата, това е война на насилието. Когато вдигат цялата страна и
придвижват многобройна армия, а в същото време в страната има безредици,
това е война срещу самите себе си.
4.
За прекратяването на всяка от тези пет войни има отделни пътища.
Справедливата война задължително се прекратява със смирение; личната
война задължително се предотвратява с изкусна реч; войната на насилието
задължително се преодолява с измама; войната срещу самите себе си
задължително се преодолява с изкусна тактика.
3
1.
Удзъ казал: Управлявайки държавата и ръководейки войската, трябва да
прилагаш обществените норми, да въодушевяваш със знанието за дълг, да
внушаваш чувството за чест.
2.
Когато хората има чувството за чест, в голямата държава това е
достатъчно, за да се сражават, в малката държава е достатъчно, за да се
защитават.
3. Но да побеждаваш, сражавайки се, е лесно. Да побеждаваш, защитавайки се, е трудно.
4.
Затова е и казано: когато държавите на Поднебесната воюват, то на ония,
които победят пет пъти, им се случва нещастие; който победи четири
пъти, отслабва; който победи три пъти, става пръв между владетелите;
който победи два пъти, става уан; който победи веднъж, става върховен
властелин. Малцина са, които са завладявали Поднебесната с чести победи,
но мнозина са, които от такива победи са загивали.
2
1.
Удзъ казал: Пътят е онова, което обуславя обръщането към първоосновата и
връщането към първоначалното. Дългът е онова, което обуславя
извършването на постъпки и постигането на резултати. Разсъдливостта е
онова, което обуславя избягването на вредата и постигането на изгода.
Съобразителността е онова, което обуславя подкрепата на делото и
запазването на постигнатото.
2.
Ако действията на човека не се съгласуват с Пътя, а постъпките не се
съгласуват с дълга, нека дори този човек да се намира сред великите, да е
между знатните, все едно - бедата непременно ще го сполети.
3.
Затова съвършеният човек посредством Пътя довежда хората до успеха,
посредством дълга ги управлява, посредством нормите ръководи действията
им, посредством хуманността ги привлича.
4. Където тези четири добродетели се осъществяват, там има подем; където ги пренебрегват, там има упадък.
5.
Затова, когато Чън Тан убил Дзиеуан, народът на Ся заликувал; когато
Ууван сразил Джоууан, жителите на Ин не го укорили. В своите постъпки те
следвали повелите на небето и желанията на хората. Затова те могли да
направят това.
1
1.
Удзъ казал: В древността всички, които се грижели за държавата,
безусловно преди всичко просвещавали своя народ и обичали хората си.
2.
Има четири несъгласия: когато в държавата няма съгласие, не може да се
събере войска; когато във войската няма съгласие, не може да се
организира лагерът; когато в лагера няма съгласие, не може да се
постигне победа.
3.
Ето защо, ако владетелят, който знае Пътя, иска да вдигне народа си,
той преди всичко постига съгласие и едва тогава предприема голямото
дело.
4.
Той не се доверява на своите лични разсъждения, а непременно обявява
това в храма на предците, прибягва до гадаене по костенурка, съпоставя
това с времето и ако всичко предвещава успех, едва тогава се вдига.
5.
Когато народът, виждайки, че владетелят така пази животът му, така
скърби за неговата смърт, се изправи заедно със своя владетел пред
опасността, воините ще считат настъплението и смъртта за слава, а
отстъплението и живота - за позор.
