НЕЛСЪН МАНДЕЛА-МАСОН, ПСИХОПАТ И АГЕНТ НА МОСАД

Можете да го видите в снимки с известни психопати, обекти на проекта МК-УЛТРА като Рокфелер, Джими Картър или на Кофи Анан -  друга черна антология на Илюминати.

СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ЕВРЕИ, Мандела  използва Панафриканската конференция от 1961 г., на която всички страни решават да бъде създадена обща стратегия за драматичен призив за въорежени действия. Мандела обяви създаването на командата "Umkhonto we Sizwe", която е копие на еврейските  партизански движения (Иргун). Тази команда е водена от самия Мандела, с помощта на еврейски активисти като Denis Goldberg, Lionel Bernstein и  Harold Wolpe

Много са бунтовниците като Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Мугабе, Ким Ир Сен  и..... ( попълнете празното място ), които, макар да позират като борци за свобода се борят за едно зло, за диктатура. Бързат да станат диктатори на свой ред, веднага след като  вземат властта.  

Мандела се превърна в герой на капиталистическите елити по света. Има консенсус, наложен от идеологията на медиите в техните ръце, защото той  продължи да подкрепя всячески глобалния капитализъм за възможно най-насилствена стратегия спрямо бедните хора.

Само онези, които са дезинформирани, все още вярват, че Мандела е сътворил нещо "добро" за народа си, когато  в действителност той беше послушна марионетка на Новия Световен Ред, играейки ролята на АНТИ-ТЕЗА на Илюминати, за да се създаде масонската ложа  "PRINCE HALL (SINTESIS)" от силно корумпирани  чернокожи правителства в Африка.

Mандела под ръка с Рокфелер на един от обикновените за тях приеми на... Bildelberg.

Той никога не даде подробности за преговорите , предшестващи излизането си затвора, защото се е съгласила да продаде по взаимно съгласие борбата срещу легитимност  за себе си и хората си.Капиталистическите акули осигуриха финансова възвръщаемост на расовата дискриминация. Да се изтрият десетилетията на социалните неравенства, основани на расови разлики,заменяйки ги с  модел на капиталистическото общество ... това е абсолютна глупост, тъй като се знае, че капитализмът създава повече неравенство.

Мандела никога не се превърна Лумумба Шанкара , който е бе убит за политическата си подкрепа на хората, които го избират, въпреки интересите на капиталистическите и империалистическите акули. Мандела стана чернокож, който стреля по други чернокожи  и убива бели фермери. Чернокожите все още живеят в крайна бедност както по време на апартейда.

Така се решава съдбата на протестиращите миньори:

Той основава организацията Torch Commando, движение на бивши войници, за да протестират срещу расовата дискриминация в Южна Африка. Обаче в продължение на десетилетия именно тази организация е принадлежала на Камарата на представителите на еврейската общност на Южна Африка, а Мандела  е един от най-важните лидери на същата еврейска общност .

Ръка на гърдите-знак на масонерията /статуя пред "затвора"/

СЪМНЕНИЕ ЗА престоя в ЗАТВОРА

Това, че е бил толкова много години в затвора е лъжа, на която много хора вярват. В действителност,  британското разузнаване е откри, че това е лъжа. Уикипедия  подвежда и ви дава улики: там се казва, че той е избягал .... но има някои малко известни аспекти на неговата автобиография.  African Secret Service изготвя план през 1969 година. Истинската цел е да убие Мандела под прикритието на възвръщане. Но британското разузнаване научава за заговора и осуетяването на цялата операция.

Британският таен агент Gordon Winter разказва в мемоарите на книгата си "Inside Boss", публикувана през 1981 г. следното:

"Когато той отиде в затвора, него го отделиха от всички политически затворници, включително Walter Silulu. Дадоха му нови обувки и костюми. Изведоха го от затвора на Robben Islanda и го поведе към друг, който е с по-добри условия - Pollsmore".

Има една книга на  Joh Pilger, която се нарича "Freedom Next Time", която разкрива Oliver Tambo като партньор на Мандела и другия южноафрикански президент Mbeck, които тайно се договарят в Лондон с Майсторите от Масонските ложи  на установяване  на сегашния режим на черните в ЮАР. Youngster, друг автор от онова време изкарва на бял свят много данни за Мандела в книгата си "How Mandela sold out Blacks".

Nelson Mandela и Walter Sisulu в затвора Robben Island през 1966.  

Много неправдоподбно звучи, че някой като Мандела, който е рицар на Малтийския орден и CFR, има 27 г в затвора. В действителност той служи през цялото това време на интересите на Мосад в своята страна, чиято цел беше като таен агент да осъществи контрол на масите.  Това е нещо подобно на историята, която Мосад измисли за Ганди, представяйки го като мъченик и затворник. Този еврейски номер на секретната служба е много стар, а в днешно време е най-добре илюстриран със случая с Julian Assange .

Всичко е  измама от тип "достоверни" снимки и литографии, създавани в затвора.

Anna Hunter, управляващ директор на Belgravia Gallery, свидетелства, че лично е видяла как Мандела подписва предварително фалшиви фотографии, за които се е знаело, че са нагласени с друга цел. Тя  се е занимавала 19 месеца с това разследване, което не е променило с нищо фактите около "истината за бореца за свобода". Излязоха куп факти, които показаха как фамилията на Мандела е крала от множество фондове, някои от които предназначени за най-бедната част от чернокожото население в Южна Африка.

Winnie Mandеla

Жена му Winnie Mandala е осъдена за кражбата на 120 000$. За други финансови престъпления е осъден и Adi Moolman-неговия финансов съветник.

Масонски начин на ръкостискане на Мандела с циониста OLIVER TAMBO

От общо шестте им деца, три загиват в мистериозни обстоятелства в ритуални дни. Неговата правнучка загина като жертва на ритуал, посветен на Световната купа в Южна Африка,  където топката се нарича Jabulani /jabulon -сатана/. Както винаги всички слчуки са случайности и чичо Нелсън облича туниката на Малтийксия орден само за Хелоуин. Но, нека да не се бъркаме.... Малтийски кръст е логото Ануннаки. Неговата екссъпруга Winnie Mandela, също е измъчвана и убита , съгласно тъмните ритуали на Анунаки, изпълнени в Йоханесбург от прилежните им слуги, чиито водач беше Мандела.

Символ на АНК, Африканския Национален съвет, е съветът на Ануннаки - Шамаш. Този съвет е типичен орган на масоните в Америка или Европа. За него са полагали грижи 22-ма лекари,  а той е освободен от затвора на 11-то число. Като таен агент Мосад създава за него "Umkhonto   we Sizwe"  (Копието на нацията = копие Ану и Оскар и Озирис), като за прототип е взет образът на еврейските партизански движения (Иргун). Изстрелването на копието е символ на масоните и Ануннаки. Тази команда е водена от самия Мандела, с помощта на еврейски активисти като Denis Goldberg, Lionel Bernstein и  Harold  Wolpe. Адвокатът му, евреин и агент на Мосад - Хари Шварц,  го въведе в предполагаемия затвор. В този контекст, автобиографията му не изглежда твърде пресилена като профил на агент на Мосад.

Превод: Миоджералвомбо
източник 1
източник 2
източник 3
източник 4
източник 5
източник 6
източник 7

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ: 11.12.13 - МЕГА РИТУАЛ НА ИЛЮМИНАТИ В ЮЖНА АФРИКА. МАНДЕЛА Е УМРЯЛ НА 25 ЮНИ 2013 г.
Линк

КОЙ УПРАВЛЯВА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ?

 

 Ще кажете – това е лесен въпрос. Има си ректор, има си Академически съвет, има си и Общо събрание – все известни структури, чиито членове са откриваеми поне по списък на сайта на СУ.

Слабо известен факт е, обаче, че чрез промяна на Закона за висше образование от 2007 г., се въведе някакво странно, неясно административно тяло, наречено гръмко Съвет на настоятелите. Ето какво пише в Закона за този съвет:

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове - дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на министъра на образованието, младежта и науката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието, младежта и науката и от студентския съвет.

Хубаво, ще си кажем, дарители, филантропи, като братята Евлоги и Христо Георгиеви, с чиито пари е изграден Университета. И все пак, не живеем в 19 век, а меценатството не е особено разпространено, освен ако не носи лична облага. Съмнително е, че протоколи от заседанията на Настоятелството, които по закон трябва да се провеждат веднъж на три месеца, не съществуват не само за широката общественост, а дори и за пряко заинтересованите – студенти, преподаватели и работници на университета. Макар в ЗВО да е записано, че Настоятелството „подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление”, всякаква информация за взетите решения на практика липсва.

Ето какви още задължения има Съвета на настоятелите, според ЗВО:

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Съветът на настоятелите дава становище по:

1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;

2. проекта на мандатната програма;

3. проекта на бюджет на висшето училище;

4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;

5. проектите на предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 12 за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;

6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;

7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище.

Логичният въпрос е: къде са всички тези становища и защо не са публични?

Да погледнем какво пише и в Правилника на Университета, който трябва да уточнява всички неясноти от Закона. Тъй като няма нищо по-конкретизиращо за дейността на Настоятелството, се спираме на избора на членовете му:

Чл. 31а. (3) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от Академическия съвет по предложение на Ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от студентския съвет. Мандатът на член на съвета може да бъде прекратен предсрочно от органа, който го е избрал или определил.

Дотук добре, остава да разберем кои са избранниците на ректора, министъра на образованието и Студентски съвет. Опитвайки се да намерим подобна информация на сайта на СУ, намираме само едно споменаване на Настоятелството – като единственото структурно звено, което не отвежда към по-информативна страница.

Продължавайки с търсенето попадаме на този списък, като копие на писмо от ректора на СУ проф. Илчев до все още действащия по това време образователен министър Сергей Игнатов:

Виждайки имената на участниците в прословутото Настоятелство си даваме сметка защо, въпреки че тази информация не е скрита, никой не публикува току така този списък. Още повече, че пет от седемте изброени имена е избрал лично ректорът проф. Иван Илчев! За проф. Биолчев знаем, че е част от настоятелството от квотата на Студентски съвет (?!). Кой е човекът на образователния министър не е известно. Ето информация за гореизброените:

 

Левон Хампарцумян. Банкер, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“, както и председател на Асоциацията на банките в България (АББ). При правителството на Иван Костов е заместник-министър по икономиката, а от 2000 г. става изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, малко след което Булбанк е приватизирана, а той става изпълнителен директор. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика. Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Петър Кънев. Депутат от БСП. Заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бизнесмен. председател на Съюза на печатарската индустрия в България Пред в-к „24 часа” заявява: „Ако искате да си говорим в цветове, бизнесът има един цвят - зеления на долара. Никакъв друг. Ние винаги сме търсили своите права и интереси и който си мисли, че имаме партийна окраска, много се лъже”. Ценно признание. Явно е, че за Кънев участието в Настоятелството е част от правото на бизнеса, който представлява. И право казано, интересът е само един – и той е с цвета на долара. Е, да ни е честито, кой ако не типове като него ще ни онагледяват, че образованието може да бъде стока, носеща зелени печалби.

Даниела Доковска. Адвокат на подсъдимите по делото Октопод, адв. на Стефан Софиянски, Председател на Висшия адвокатски съвет

 

Валентин Златев. Мениджър на Лукойл-България и Лукойл-Нефтохим. На първо място по печалба от ВЕИ в България: 19 млн лв. Често спряган за олигарх и за един от най-богатите хора в България.  Златев има преки интереси в образованието, като прави свой частен университет край Правец, свързан с компанията „Майкрософт”. Така един собственик на частен университет се оказва в управлението на Алма матер. Интересно, като се има предвид опита с доскорошния министър Игнатов като ректор на най-големия частен университет по-преди и произлязлата от това щета за СУ от този период, как ли Златев е успял да помогне на СУ? Или може би е успял да помогне повече на себе си и частните си интереси, вкл. за благото на правешкото университетско чудо?!

Иво Прокопиев. Прокопиев е председател и съакционер в „Алфа финанс холдинг“. макар и да не е титулуван като банкер, това не пречи на Прокопиев да се занимава с финансови услуги, индустрия, строителство, енергетия. Между 2006 и 2010 г. два пъти е председател на КРИБ. През 2010 г.Прокопиев емигрира в Сингапур, завличайки 400 млн. лева чрез фалита на някои свои фирми.  Измежду много неща, на които Прокопиев е собственик, най-общоизвестно е притежанието му на вестници като „Капитал” и „Дневник”.  Колко ли статии в тези вестници, които се раздават отскоро и безплатно в СУ, пропагандират високо платеното, частно, елитарно образование по света и у нас? И колко статии внушават, че държавното образование трябва да се превърне в скъпо удоволствие само за най-платежоспособните (съответно бедните да се сетят и за някой и друг кредит)? Въпроси много, а в дъното е... Иво Прокопиев.

 

Светослав Божилов. Български банкер и финансист. Съакционер в СИБанк с Цветелина Бориславова. Израстването му като фигура на българския политико-икономически небосклон започва посредством членство в Управителния съвет на фондация "Отворено общество - България". Впоследствие се изявява като съосновател и акционер в СИБанк. Светослав Божилов съвместно с Иво Прокопиев е съдружник в медийното начинание и проект Re:TV в навечерието на изборите за 41 НС. Той е сред съучредителите на сдружението "Глобална България" (ЮЛ - организация за осъществяване на дейност в обществен интерес според регистрацията), което според някои анализатори е в основата на българския политически проект ГЕРБ.

След толкова банкери, имащи глас по въпроса за студентските такси (чл. 35б, ал.5 от ЗВО), не е чудно защо всяка година те се увеличават. Все пак студентското кредитиране е все по-добре рекламирано в университета. Чудно обаче, щом толкова много финансови експерти дават мнение за бюджета на СУ, защо все не се сеща никой, че парите не достигат? Ако достигат, защо не се управляват качествено, така че да се оптимизира бюджета. 
Интересно е да разгледаме политиката по отношение на образованието на две институции, на които част от настоятелите са представители.

Институт за пазарна икономика (ИПИ). Институтът застъпва идеите на радикалния капитализъм (неолиберализъм), като в сферата на висшето образование предлага различни промени с цел приватизация на целия сектор:

Система за рейтинг на университетите – допълване и използване на резултатите за определяне на финансирането;

• Студентски кредити – да се развие студентското кредитиране, като предпоставка за по-достъпно и качеството образование. Студентските кредити са предпоставка за промяна на модела на субсидиране на висшите училища, който очевидно не води до качествено образование. 

• Повече свобода за висшите учебни заведения – по отношение на такси и брой студенти.Развитието на висшите училища минава през по-голямата им автономност, в това число ифинансова. Разпространението на студентското кредитиране е също фактор за промяна на модела – от субсидии към студентски кредити.

Очевидно от ИПИ смятат, че субсидираното образование трябва да изчезне, следователно да стане самоиздържащо се, което не е възможно да се случи в рамките на държавния сектор. За да бъдат „финансово автономни” университетите, трябва въобще да отсъства държавното финансиране, което от своя страна означава, че основната финансова тежест ще падне върху студентите чрез студентските такси.

КРИБ

 

Всичко това звучи добре, ако не си давахме ясна сметка какво представлява икономиката в страната ни. Младежката безработица не случайно е една от най-високите в ЕС. Приоритетно развитие на специалности, обвързани с интереса на бизнеса има и сега – примери са математическите факултети, инженерните специалности, както и природните науки. Тоест, пречки пред исканията на бизнеса не стоят. Какво обаче става с останалите, нерентабилните специалности, тези, които не са нужни на пазара? Традиционно, за такива са определяни всички сфери на хуманитеристиката – от история до философия. Можем ли да приемем, че щом не са „пазарно ориентирани” тези специалности са ненужни на обществото ни? Всъщност, именно хуманитарните науки създават така нужното за прогреса на всяко общество критическо мислене – възможността да разбираш процесите, за да можеш да ги променяш. Е, от това бизнесът нужда няма.

Въобще, гореизброените фигури, често свързвани с българската и чуждестранна мафия, с финансови спекули и далавери от всякакъв вид, някак не намират място в представите за академичност.  Остава без отговор въпроса защо ректорът Илчев се е спрял именно на тези „обществено значими” личности – дали поради крещящата нужда от спонсори, превръщайки университета и академичната общност в безгласна стока, съществуваща, за да задоволява всякакви прищевки на хората с големите пари; дали поради личен интерес; дали пък всъщност Илчев не е избраният от настоятелството, за да провежда дадена политика? 

Какъвто и да е отговорът, присъствието на Настоятелството трябва да ни притеснява. Хора с подобни биографии и власт, имащи тежест над иначе автономния на хартия университет, не е ясно доколко застъпват университетските интереси. Но по отношение на студентските – със сигурност не.

 

И така – кой управлява Софийския университет? Кой в действителност? Този въпрос следва да си задаваме всеки път, когато отново ни заговорят за реформи, загриженост за младите, европейски перспективи и т.н. И да гледаме вече истинските материални интереси, които стоят зад нечии изричани думи, официални речи, програми и щедра загриженост. И да започнем да им се противопоставяме.

източник

ВИРУСЪТ SV40 E ВЕРОЯТНОТО ОРЪЖИЕ, КОЕТО Е ПРЕДИЗВИКАЛО СМЪРТТА НА УГО ЧАВЕС

   

Изглежда, че ХХ век е отдавна отминал. Финансовата криза, пророчеството на маите, 2012, 11септември, метеоритът от Русия, земетресението в Япония, оставката на папата ... Много неща се случиха през последните години и, разбира се, които фокусираха пълното ни внимание. Но много тъмни подробности от  ХХ век се повтарят ден след ден и час след час,  и ние осъзнаваме, че същите тези модели все още са активни и работят и до днес в пълна сила. Ние просто сме свидетели на поредното политическо убийство, преоблечено в дрехите на естествена смърт. Има някои неща, които не са се променили, ние не сме напреднали, а дори и да останем същите, тези неща се развиват, стават по-фини, по-съвършени. Имам предвид държавния тероризъм.

От края на Втората световна война, не са намалели усилията,  за да се демонизира  нацисткия режим, въпреки политиката на някои страни (особено  на тези, чиято политика пред света се представя като силен защитник на свободата и демокрацията) , които копират политиката на  нацистка Германия. Имам предвид наредбата, подписана от Третия райх на 7 декември 1941 г., наречена "Декрет Нощ и Мъгла". В нея те легитимират физическото отстраняване на противниците на нацисткия режим. През 1956 г., само 15 години след подписването на нацисткото постановление “Декрет Нощ и Мъгла”, САЩ и ФБР откриват  контраразузнавателната програма  COINTELPRO, която казва, цитирам, че целта и е да "неутрализира" дисидентите от политиката на САЩ .Според каноните на  COINTELPRO, ФБР и ЦРУ убиват придържайки се към  рамките и,  Джон Ф. Кенеди, Робърт Кенеди, Малкълм Х, Мартин Лутър Кинг, Aнна Mae Aкуаст, Фред Хемптън ... като не се ограничават само за почистване от противниковите лементи във вътрешната политика. След  COINTELPRO следват  други операции на американското разузнаване отвъд границите на САЩ, като целта е да се гарантира световна хегемония и  пълното и цялостно поставяне на всички страни на света под диктата на глобалния капитализъм. Такива тайни операции бяха организирани в Африка, особено в Европа и Южна Америка. Операция “Гладио” в Европа уби Алдо Моро в Италия през 70-те и Улоф Палме в Швеция през 80-те, както и Григорис Ламбракис в Гърция, конгоанския лидер Лумумба и Едуардо Moдлане в Мозамбик  през 60-те години ...

При операция “Кондор” в Южна Америка е беше още по-лошо. Убит  бе чилийския генерал Карлос Пратс и съпругата му, Жоао Гуилард, Орландо Лeтелиер и Салвадор Алиенде .. всичко това с помощта на Франция и Хуан Доминго Перон,  използващи  Панама като център за подготовката на тези операции.

По това време, методите на ЦРУ методи са по-архаични и по-малко коварни-самотен убиец, луд, или някакъв фанатична терористична група са отговорни за "трагедията". По-късно, инфарктите, свръхдоза или самоубийствата се превръща в класика, когато става дума за премахване на врагове на държавата. След това тези техники се отстранена и всичко става по-сложно. След отхвърляне на  ядреното сплашване,  правителствата на страните получават  ...  малко предупреждение, което  е направено чрез  земетресение, причинено от  HAARP .Точно както  не се нуждаят от самотната фигура на лудия убиец,  който да извърши престъпление, просто използват едно “заболяване”, за да се елиминира врага. В този случай би могло да се нарече "Държавен Биотероризъм "

През 2011 г. Уго Чавес предупреди по време на митинг за честите  случаи на рак, които са били откривани между лидерите на Южна Америка, които са  неудобни за американските промишлени интереси в района. По това време, тези изявления, възпроизведени във видеото по-долу, бяха напълно подминавани от медиите. Сега тъжната новина дойде -Уго Чавес е починал след дълга борба с рак на таза.

Минути преди официалното обявяване на смъртта на Чавес, Венецуелския вицепрезидент Николас Мадуро свика пресконференция, на която той каза, че има достатъчно данни да се предположи, че президентът би заразен с някаква форма на рак,  с цел да умре.Твърдението на  Николас Мадуро, по дефиниция, е, че това е дело за убийство. В действителност, научните изследвания показаха, че това твърдение има връзка с изгонването на  двама американски дипломати от страната, за които се твърди, че са участвали в заговор срещу президента.

Няколко часа след изявленията Николас Мадуро, от Вашингтон, говорителят на Държавния департамент, Патрик  Вентрей се появяви и каза: "Обвинението, че Съединените щати е замесени по някакъв начин в случая със заболяването на Уго Чавес е абсурдно и  ние отхвърляме напълно обвинението за предполагаемо участие на ЦРУ , като го намираме за "подвеждащо и неправилно".

Междувременно няколко онколози в световен мащаб се изказаха че вицепрезидента Maдуро е малко луд, твърдейки, че е възможно да се направи посявка на рак у човека. Това са  изявления на  д-р Адриан Ханоис от Изпълнителния комитет на Асоциацията по клинична онкология в  Аржентина, където той казва:"... тази теория няма научна основа. От медицинска гледна точка, не може да направи посявка на рак" или Гиньо Венегас, онколог в Перуанската лига  за борба срещу рака, който казва, че  ракът е "невъзможно" да бъде посят в човека  и че твърдението е "... просто градска легенда или теории на конспирацията".

Тези псевдо-лекари или са просто некомпетентни или отговарят на интересите на тези, които пълнят джобовете им, манипулирайки общественото мнение крещящо и предумишлено. Ограничени "експерти"  рецитират отново и отново, текстове и аксиоми "логично", за да бъде избегнат всякакъв вид спор ... така че цялата история се движи около тезата на  "длъжностните лица" и така се забърква , че най-малкото изглежда като чиста глупост.

А истината е, че ракът може да се въведе, да бъде посят  и по този начин да причини заболяване при хората. И това са думите на Морис Хилман, най-важният микробиолог в историята. В проучвания, проведени от Хилман, е установено, че SV40 (маймунски вирус 40) на ДНК,  има достатъчно потенциал да причинява рак у хората. Въпреки че не е  "официално” доказано,  се оказа, че SV40 причинява рак и са открити големи количества от този тип на вируса в туморните тъкани. Това, което прави този вирус, и което е описано буквално Уикипедия, е:

“Смята се, че вирусът SV40 превъзхожда подтискащите свойства на на ген ”Р53”, който отговаря за умъртвяване на една повредена или неправилно функционираща клетка в тялото на човека.Съществуват два вида  SV40 - голям Т антиген и малък Т-антиген, като и двете модификации провокират мутиране на човешкия ген “Р53”Един мутирал ген "P53" , може да допринесе за безконтролно клетъчно делене, което би довело до тумор.”

Това означава, че ако SV40 вирусът може да промени функционирането на туморния репресор- ген (p53),  това може да причини рак , заради неспособността  на човешкото същество, за да се преодолее този  вече мутирал ген в контрола на клетъчния цикъл. И, тъй като това е вирус,  инфекциозен агент извън тялото,  заразяване и провокиране на тумор в организма може да бъде предизвикано по множество пътища: вдишване, поглъщане, от течност при инжекции и т.н., т.е. всеки начин да премине в кръвния поток, може да се разглежда като потенциално опасна възможност за зараза.

И това не е теория, д-р Морис Хилман открито да признава, че  ваксините на  лабораториите Merck са били заразени с левкемия и вируси на рак (SV40) през 70-те и 80-те години. В интервю, цензурирано от медиите, което са записано през 70-те години той дори се шегува, че може  би неговия научен екип ще помогне  на САЩ да спечели Олимпийските игри през 1980 г., тъй като руските спортисти ще бъдат "пълни с тумори", което показва, че те са знаели добре, че някои ваксини причинява рак при хората и въпреки това  все още се разпостраняват. Когато е  попитан защо всичко това излиза в пресата, Хилман просто отговоря: "...това  е научен въпрос в рамките на научната общност."

Това видео със своите шокиращи изявления е показано години по-късно във филма "Лъжата, в която вярваме: ЦРУ, Холивуд и Биотероризма". Тук имате видеото, така че можете да чуетес ушите си  (или  да четете) думите на този бактериолог:

Трябва да  прибавим и думите на писателя от Гватемала - Пърси Франциско Aлварадо, който е работил в продължение на двадесет години за кубинското разузнаване в САЩ и  които е публикувал в  интернет страницата  Rebelión , който е знаел как точно става имплантирането на рак, като вид оръжие  на ЦРУ.

Тази теория предполага, че някои лекари, които се произнесоха по възможен заговор за убийството на Чавес, могат да се окажат напълно прави.Очакваме да се проверят заключенията, направени от Комисията за научни изследвания на  Венецуела. И, тъй като Чавес осъди това / във видеото по-горе/, изглежда, че епидемията рак се е разпространила сред южноамериканските лидери, които са обезпокоителни за политическите и икономически интереси на САЩ. Първо беше Фидел Кастро,който е известен с цифрата от 638 опита за атентат срещу него, изглежда, че дълго е подтискал болестта си - рак на дебелото черво. Тогава дойдоха други  случаи като Фернандо Луго, президент на Парагвай, който е бил засегнат от рак през 2010 г., президентът на Бразилия Дилма Русеф страда от  рак през 2009 г., Кристина Фернандес Кирхнер, президент на Аржентина, която имаше  рак през 2011. Можем ли да вярваме, че всичко се дължи на проста верига от събития, в резултат от случайности? Или има нещо с по-тъмно зад тези неща?

Както бе споменато по-рано в статията означава,  убийствата на дисиденти, противници на  неоколониализма и  икономическата политика на САЩ, стават все по-изтънчен и изискани. Джим Гарисън, областен прокурор на Ню Орлиънс, който обяви, че възобновява  разследването на убийството на Джон Ф. Кенеди, попита в края на процеса срещу Клей Шоу:

"Колко политически убийства, маскирани като инфаркти, самоубийства, рак или предозиране, остават за нас невидими?" ...

превод: Миоджералвомбо

източник

АТАКАТА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА ЕКВАДОР. КАКВО СТАВА В ЛОНДОН И ЗАЩО?

Сега ще говорим за геополитика и за свободната информация в мрежата.

Всичко, случващо се днес, технически (в смисъл „политически”) започва на 12 декември 2008 г. Според някои, започва през септември същата година. Но бяха нужни 4 години, преди вълната да удари Европа и САЩ. Може би е по-добре да започнем от самото начало, за да обясним случващото се. Всъщност е по-добре да започнем от края.С някой конкретен въпрос, който – доста е възможно – малко хора в Европа си задават.

Имам предвид случая с Джулиан Асанж, Уикилийкс и Република Еквадор.

Защо случаят избухна днес?

Защо Джулиан Асанж избра една малка, тиха южноамериканска държавица с почти никакво значение?

Как така се случи, че короната на британската империя побесня и бе ошамаросана пред целия свят от някакъв си г-н Патино, външен министър на Еквадор, според европейците и американците един истински Господин Никой, позволил си да отговори на световния суперелит (разбирай Foreign Office на Нейно Величество) по начин, който допреди 5 години би предизвикал само насмешка със съжаление и презрение, а днес този Господин Никой ги принуждава да се отдръпнат и извинят пред целия свят?

Защо Еквадор? И защо сега?

Всичко бе предвидимо и повече от ясно.

Да уточня: това бе ясно за целия американски континент, за Австралия, Нова Зеландия, Дания, скандинавските страни. Но Европа и Вашингтон мислеха, че светът е същият като преди 10 години. Защото Европа – и, естествено, Италия – е 100%  евроцентристка (1), живее под постоянни медийни полудиктаторски бомбардировки, няма никаква представа какво се случва в останалия свят, но – и това е най-важното – мисли още като през 1812 година, тоест: „ако Европа се срине, ще се срине целият свят; ако еврото се срине и Европа се разпадне, ще изчезне световната цивилизация” и не променя колониалното си мислене. Но в света съвсем не е така. В Италия, например, никой не знае за битката (която скоро ще се превърне в открит бой) между Бразилия и ООН, зле водена от Кристин Лагард, президентката на Международния валутен фонд, относно една формална, банална, почти глупава концепция, но която би могла да има огромни психо-символични последствия: Италия официално е изпаднала. Вече не е осмата сила в света, а девета. Задмината е от Бразилия. Затова на следващата среща на групата Г8 Италия няма да бъде поканена, а ще отиде Бразилия. Оттук и решението да се премахне Г8 и да бъде превърната в Г10. Хванали са се за гърлата.

Първата Истинска новина (за който иска да получи истинска информация за истинския свят) е следната:

Европа, водена от Англия и Германия, не може (не иска) да признае триумфа на кейнсианството (2) в южноамериканските държави и тяхната поява на историческата сцена като автономни политически герои. За Европа важи принципът „да си стоят у дома, да не ни притесняват и да ни благодарят, че сме ги оставили да преживяват, както правим с африканските държави. В противен случай там един след друг ще свършат като Кадафи”. В общи линии, идеята е тази.

В последните 40 дни от Южна Америка пристигнаха три силни отговора: а в Европа нищо не се каза. Абсолютно нищо за последния (най-важния) от 3-ти август, макар че бе излъчен директно от нюйоркското седалище на Международния валутен фонд. Никой не го излъчи в Европа, с изключение на Кралство Дания. И така, давайки си сметка, че съществува всеобща световна медийна цензура, и давайки си сметка, че ако телевизията не го излъчи, не се намира в интернет и по въпроса не пише нищо в Уикипедия, то това значи, че не съществува. Южна Америка избра възможно най-интелигентно следната световна медийна сцена: сърцето на олигархичния финансов сектор на планетата – лондонското Сити.

Сега, нека да пристъпим към фактите.

Джулиан Асанж на 15 юни 2012 г. разбира, че с него е свършено. Намира се в Лондон. Английските агенти ще го арестуват следващата седмица, ще го отведат в Стокхолм, където на летището няма да го посрещне полицията на Нейно Величество шведската кралица, а двама офицери от ЦРУ и един американски дипломат, които на базата на специални официални договори, подписани от двете страни, ще приложат „правото за военна опция в случай на деклариран военен конфликт”, твърдейки, че Джулиан Асанж „активно се е намесил” във войната НАТО-Ирак, докато войната е била в действие.

Ще го отведат директно в САЩ, в щата Тексас, където ще бъде изправен пред съд за терористичните си действия, и ще апелират за смъртна присъда на базата на закона Патриот акт. Асанж се консултира с групата си и взимат правилното решение след 3 дни трескава размяна на съобщения из цялата планета. „Отивай в посолството на Еквадор, пеша, с метрото, и остани там”. В 9 сутринта на 19 юни влиза в посолството на Еквадор. Никакви новини, никой не го знае. Групата му започва преговори с английските агенти в Лондон, с шведите в Стокхолм и с американските дипломати в Рио де Жанейро. Уговарят се: „да избегнем риска от атентати и да изчакаме да мине Олимпиадата, на 13-ти август ще може да замине за Южна Америка, ще направим всичко тихомълком, само да не се разчуе”. Неговите хора се съгласяват, но в същото време не вярват (и с право) на англо-американците. Разтичват се и правят два страхотни удара. Първият на 3-ти, вторият на 4-ти август.

На 3 август 2012 г., 16 месеца по-рано от очакваното, президентката на Република Аржентина Кристина Киршнер, се представя във филиала на Международния валутен фонд в Манхатън, съпроводена от своя икономически министър и от външния министър на Еквадор, Патино, като представители на ALBA(акроним на Боливарския алианс на Америките) -  икономически съюз, включващ Еквадор, Боливия и Венецуела. Възползвайки се от случая, Киршнер се оставя да бъде фотографирана и заснета от телевизиите с един огромен плакат, на който е изобразен чек за 12 милиарда евро за Международния валутен фонд, с дата за осребряване 31 декември 2013 година, издаден от аржентинското правителство няколко часа по-рано.

„С тази вноска Република Аржентина доказва, че е способна да плати, че е отговорна и надеждна държава за всеки, желаещ да инвестира парите си.През 2003-та година обявихме фалит, но отказахме да поискаме изтриване на дълга: просто избрахме да обявим официално банкрут и поискахме 10-годишна отсрочка, за да върнем парите на всички, включително и лихвите. 10 дълги години живяхме в изолация. 10 дълги години протестирахме, оспорвахме и се борихме срещу решенията на Международния валутен фонд, който искаше да ни наложи рестриктивни икономически мерки, твърдейки, че това е единственият път. Ние последвахме един различен път, точно противоположния: този на кейнсианството, базиращо се върху социални разходи, върху честна и устойчива подкрепа за населението. И върху инвестиции в инфраструктурата, изследванията, иновациите, инвестирайки, вместо орязвайки бюджета. Разрешихме своите проблеми. Оправихме се. Не само. Днес сме способни да обявим плащането на последната вноска 16 месеца предварително. Идеите на Международния валутен фонд и на Световната банка по икономическите въпроси са грешни, неправилни. И тогава бяха такива, и сега. Който иска да работи, да създава работни места и богатство, е добре дошъл в Аржентина: ние сме нация, която доказа, че е сигурна, затова претендираме уважение и спазване на принципите и правилата от страна на всички, имайки предвид, че ние първи демонстрирахме, че спазваме международните закони…”

Веднага след това (15 минути по-късно) Киршнер представя официална жалба срещу Великобритания и САЩ пред СТО (Световната търговска организация), най-важната асоциация на планетата за търговски отношения, включвайки в жалбата и Международния валутен фонд, благодарение на файловете, предоставени от Уикилийкс, ще рече, от Асанж. Аржентина връща дълга си, но сега иска да й бъдат заплатени щетите. Със съответните лихви. „Искаха това, добре, получиха го. Време е да си платят”. Това е битка между Киршнер и Лагард. Двете Кристини се дуелират безпощадно от година. Благодарение (или по вина) на Асанж, чиято група държи всички записи от редица разговори между различни правителства на планетата, включващи САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Ватикана, в които се говори предимно за икономика. Осама бин Ладен е изпратен в небитието и сега е заменен от Джон Мейнард Кейнс – той се е превърнал във враг номер едно на големите сили. В тези дълги записи се говори как да се поставят на колене южноамериканските икономики, как да им бъдат отнети енергийните ресурси, как да им се попречи да се съвземат и да се развиват, как да се попречи на техните правителства да следват кейнсиански икономически планове и да бъдат принудени да следват нарежданията на Международния валутен фонд, чиято единствена цел е да се наложи неоколониална политика в полза на Испания, Италия и Германия чрез английски капитали. Голяма част от файловете вече са публикувани в интернет. Повечето от тях са предоставени с удоволствие от Асанж на посланика във Великобритания на държавата Еквадор, която – все още говорим за случващото се на 3-ти август в Ню Йорк – напомня коя е и какво е направила.

По-точно, тя е първата страна от южноамериканския континент, и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг” (3) и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”. На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, подтискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.

Дългът е 11 милиарда евро.  Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка с цивилизованите нации: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никой. „Страната трябва да се изолира”, заявява Доминик Строс-Кан, тогава изпълнителен директор на валутния фонд. Страната е на колене. На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години. Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предостави гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за прехраната на населението, докато страната не си стъпи на краката. Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави на Еквадор гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението. На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за колективно благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за 10 години чрез 120 вноски. Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу Юнайтед фрут къмпани (Чикита) и Дел Монте за „робовладелчество и престъпления срещу човечеството”, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие. Десет дни по-късно, баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein, в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на произведените банани по официални финансови пътища и в евро-валута на Чикагската търговска борса.

 На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на Юнайтед фрут къмпани, президентът Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на страната от ООН: „готови сме дори на военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”. На следващата сутрин мощното адвокатско студио от Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки, че съществува юридически прецедент. Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието за „омразен дълг”. Доказва се, че Юнайтед фрут къмпани е „мултинационална компания, систематично прилагаща политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Да, точно. Случва се в Ирак, който тогава „технически” е американско владение, тъй като е окупиран от пехотинците и е с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия, благодарение на маневрите на Тарик Азиз, вице на Саддам и човек на Опус дей, верен на Ватикана), който САЩ изтриват, използвайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин исторически пресен прецедент.

Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

Тогава се ражда модерната Южна Америка.

И легендата за Рафаел Кореа, избраният президент в Еквадор, расте и се разпространява. Не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлиза от семейство на висшата карибска аристокрация и е католик- интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, той се самоопределя като „християнин-социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите и страдащите”. Първото му официално действие се състои в замразяването на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве. Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим.

Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи. Кореа изпраща писмо на папа Рацингер, и обявявайки се за „ винаги  покорен слуга на Негово Светейшество”   официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни деятели с дълбока духовност и които желаят  да помагат на нуждаещите се, да избягва търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.

Всичко това днес можем да го разкажем, благодарение на полудялото Външно министерство на Англия. Днес по цялата планета Земя се говори за Рафаел Кореа, за Еквадор, за „омразния дълг”, за новата Южна Америка, опълчила се срещу колониализма и робството на европейските и американските мултинационални корпорации.

В Италия го правя аз, надявайки се да бъда един от многото.

Дотук обяснихме „защо Еквадор”.

Един ясен сигнал, изпратен от групата на Асанж към тези, които искат да видят и да осъзнаят, че НяНА (Няма Никаква Алтернатива) е просто лъжа. Не е вярно, че няма никаква алтернатива. От 400 години, откакто европейците откриват богатите на калий банани, еквадорците живеят в бедност, експлоатация, мизерия, докато стотици години наред една група брутални олигарси богатее на техен гръб. Вече не е така. И никога вече няма да е така. Освен, ако не победят Мит Ромни, Марио Драги, Марио Монти, Дейвид Камерън и финансовата олигархия. Примерът на Еквадор е жив и може да бъде повторен във всяка африканска или азиатска нация в света.

 Дори и в Европа.

Затова Джулиан Асанж избра Еквадор.

Но историята не свършва тук.

Решаващият удар срещу системата идва от една новина, разпространена (не случайно) на 4 август 2012 г. „Джулиан Асанж упълномощява испанския съдия Балдасар Гарсон, за да го представлява пред закона във всяка страна на планетата”.

Но кой е Гарсон?

Той е обществен враг номер едно на организираната престъпност.

Той е обществен враг номер едно на Опус дей.

Той е най-жестокият противник на Берлускони.

Той е безспорно най-опасният враг на световната банкова система.

Испанският съдия с 35-годишна практика и опит зад гърба си, е водил най-важните испански процеси през последните 25 години. Експерт по „медии и финанси” и най-вече експерт по проследяване на акции и финансови сделки, през 1993 г. излиза на международната сцена, представяйки жалба срещу Силвио Берлускони и Феделе Конфалониери (с искане да бъдат арестувани), заради аферите им с Телесинко, Пентафилм, Фининвест, Рете Италия и Ле синя, от които става ясно, че Пентафилм (съсобственост на Берлускони и Чеки Гори, тоест на десницата и левицата заедно) например купува за 100 долара правата върху един филм от Колумбия Пикчърс, продава ги за 500 долара на Телесинко. Тя от своя страна ги препродава за 1000 на Рете Италия и накрая – ги продава на RAI в 142 случая по три пъти: на RAI1, RAI2 и RAI3. Един и същи филм. Тоест RAI (ще рече – ние!) плаща правата на един филм 20 пъти над тяхната пазарна стойност и го купува 3 пъти, и в това са замесени всички партии. Когато в крайна сметка се стига до ядрото на тази история, Берлускони е министър-председател, затова Гарсон е спрян от Европейския съюз. Постига само половин победа. Затваря Телесинко и изпраща в затвора испанските й мениджъри. Но Берлускони през 2003 г. пак се появява чрез Медиасет. Битката се подновява, Гарсон чака в засада. През 2006-та смята, че най-накрая е успял, но тогавашното италианско правителство (на Проди) помага на Берлускони да се измъкне.

През 2004 г. Гарсон започва разследване срещу папа Войтила и срещу управителите на ватиканската банка IOR в Испания и Аржентина, свързано с финансирането и подкрепата от страна на Ватикана на военните хунти на Пиночет и Видела в Южна Америка. През 2010 г. Гарсон отваря студио по международно право, занимаващо се  специално с дела, свързани с „медии и финанси” със седалище в Хага, Холандия. Той е съдията, завирал носа си в най-парещите случаи от медийната сфера на Европа през последните 20 години. Като официален адвокат на Асанж, съдия Гарсон има достъп до 145 000 файла от ръцете на Асанж, които все още не са публикувани. Вече обяви, че неговото студио е готово да подведе под отговорност различни държавни глави на западни държави пред Международния съд в Хага. Обвиненията ще бъдат „престъпления срещу човечеството, престъпления срещу личността”.

Битката продължава.

И това е от основно значение преди всичко за бъдещето на свободата в интернет.

САЩ не крият, че искат смъртта му. Англичаните също.

Но ще имат доста проблеми, защото в същото време, въпреки че е твърде параноичен (и има пълното право да е такъв), Асанж успя да създаде група, разпръсната из цялата планета, която се занимава с контра-информация (истинска, не като италианската). Нейните членове са анонимни. Никой не знае кои са. Нямат сайт, който да ги идентифицира. Просто публикуват в мрежата данни, новини, информация, събития. После, който иска да види, знае къде да ги търси и който иска да разбере, разбира.

Когато температурата се покачва, всичко излиза на повърхността.

И тогава всички подскачат.

В Южна Америка го наричат „Английски танц”.

Да се надяваме само, че няма да има болезнени и кървави последствия.

Ето защо Асанж е в посолството на Еквадор.

Ето защо Гарсон го защитава.

Ето защо тази история за Южна Америка трябва да бъде разказана.

Ето защо Британската империя е полудяла и го иска мъртъв.

Защото Асанж има достъп до материали от директен източник.

И само фактът, че ги казва и разпространява, изкарва наяве картите на управляващите и напомня на хората, че живеем в Невидима Медийна Война.Не знаят какво да направят, за да спрат това разпространение на информация за случващото се в света.Досега нямаха никакви проблеми, затъпявайки и успивайки човечеството.Но в случай, че то се събуди, властта ще изпадне в неудобно положение.

Уикилийкс не бива да се чете като жълто вестниче. Не е такова. Има хора, които, за да публикуват една информация от интернет клуб в Канбера, Богота или Сен Тропе, рискуват кожата си. Тези анонимни заслужават нашето уважение. И освен това ни напомнят, че утре не можем да кажем „Ама ние не знаехме”.

Днес, който иска да знае, всичко му е поднесено. Стига да потърси.

Ако после, с цялото това Знание, един сърфиращ из нета, не направи нищо, си е негов личен избор.Което ще рече: докато не изгоним вонящата политическа класа, която не представлява нашите интереси, просто плямпаме напразно. Защото вече всички знаем как стоят нещата.

Не можем да се оплакваме и учудваме, че в Италия никой никога не е говорил за Еквадор, за Рафаел Кореа, за случващото се в Южна Америка, за страшната битка, която се води между аржентинската и бразилската президентки от една страна,  и Кристин Лагард и Меркел, от друга.

Защо се учудваме тогава, че англичаните искат да нападнат посолството на Еквадор в Лондон?

Не се е случвало дори и в най-горещите периоди на Студената война.

Какво казват в Южна Америка, когато някой попита, „ама какво става в Европа, какво се случва там?” Вече навсякъде отговорът е един и същ: „В Европа спят. Не знаят, че животът съществува”.

(1)   Евроцентризмът е геополитическа доктрина, според която Европа е „центърът“ на света.Бел.прев.

(2)   Кейнсианство – икономическа доктрина от смесен тип. По името на създателя й Джон Мейнард Кейнс, английски икономист. Предвижда капиталистически начин на производство, придружен от силно държавно участие в икономиката с цел смекчаване на крайностите на капитализма. Предвижда социалистически тип образование, здравеопазване и социална политика, както и контрол върху основните отрасли на икономиката. Кейнсианството е икономическата доктрина, приложена в света след срива на чистата капиталистическа икономика през 30-те години и води до превръщането на западните държави в социални. След кризата на кейнсианската икономика през 70-те години започва завръщане към доктрината на чистия капитализъм под името „неолиберизъм“, който днес е основната икономическа доктрина в западните държави, както и в страните от бившия социалистически блок. За допълнителна информация, виж книгата „Шоковата доктрина” на Нейоми Клайн, изд. Изток-Запад, 2011 г.  бел.прев.

(3)   Омразен дълг - Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като „омразен“: 1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите. 2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали. 3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало. Допълнително по темата, виж документалния филм „Дългокрация” на адресhttp://www.dokumentalni.com/?p=1018 бел.прев.

източник