"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 31-ва до 36-та

Стратегеми на губещите сражения

Стратегема трийсет и първа: 

Стратегема ''Хубавица''

Могъща ли е войската, нападай командващия. Ако той е мъдър, въздействай на чувствата му.

Когато войнският му дух отслабне, силата на войската ще се стопи сама.

Тълкуване:

Не бива да противостоиш на могъща войска и мъдър военачалник. Обстоятелствата трябва да се приемат и да се следват. 

Да дадеш на противника земите си - значи само да увеличиш неговото могъщество. Така шестте царства напразно се опитали да умиротворят Цин, като му правят една след друга отстъпки. Това е най-лошата политика.

Да платиш на противника със златни кюлчета или с копринени платове, значи само да увеличиш богатството му. Така династия Сун напразно се опитвала да умиротвори царства Ляо и Дзян.

Единственият дар, с който трябва да предразположиш противника, са красивите девойки, защото такъв дар ще отслаби волята му, ще навреди на здравето му и ще породи ропот сред подчинените му.

Такъв бил подаръкът, който Гоу Дзян поднесъл на Фу Джай. Така Гоу Дзян успял да превърне поражението в победа.

Стратегема трийсет и втора: 
Стратегема ''Пустият град''

Ако ти е пусто, сътвори още по-голяма пустота. Нека от собствената трудност на противника се породи още по-голяма трудност.

 Тълкуване:

Съвсем пустото изведнъж изглежда съвсем пълно: необяснимо нещо. За пълководеца правилата се променят всеки път. 

Не липсвали хора, които последвали примера на Джугъ Лян.

Стратегема трийсет и трета: 
Стратегема ''Върнатият шпионин''

От един капан следва друг капан.

Тълкуване:

Задачата на шпионина е да посее недоволство и вражда сред враговете.

''Да върнеш шпионин'' значи да се възползваш от шпионина, изпратен от противника, за да му платиш със същата монета.

Стратегема трийсет и четвърта: 

Стратегема ''Сам да си нанасяш рани''

 Никога и никой няма да поиска да си нанесе рана. Ако някой се е наранил, значи тук няма хитра измама. 

Ако лъжата изглежда толкова правдива, че истината се приема за лъжа, хитростта е успяла.

Тълкуване:

Целта на шпионина е да посее съмнения в лагера на противника.

Върнат шпионин е онзи, който потвърждава подозренията на противника по отношение на хора от своя лагер. Стратегемата ''Да си нанасяш рани'' се заключава в това да разиграеш размирици в собствения си лагер, за да пратиш шпионин в лагера на противника. Да пратиш при неприятеля човек от своя лагер, за да предложи той на противника таен или явен съюз срещу теб - ето това е стратегемата ''да си нанасяш рани''.

Стратегема трийсет и пета: 
Стратегема ''Вериги''

Ако войската на противника е твърде многобройна и не е възможно открито да й се противостои, накарай я сама себе си да  завърже и така да погуби своите сили.

Тълкуване:

Пан Тун убедил Цао Цао да върже с вериги корабите си  един за друг и те не могли да избегнат предназначения за тях огън. 

Стратегема ''Вериги'' се заключава в това противникът  по някакъв начин да окове сам себе си и да стане уязвим за нападението.

Едната хитрост е да вържеш, другата хитрост - да нападнеш. Съюзът на тези две хитрости е способен да погуби и най-могъщата войска.

 
Стратегема трийсет и шеста: 

Бягството е най-добрият похват
 
Пази силите си, избягвайки откритото противопоставяне.

Тълкуване:

Ако победата на противника е неизбежна и нямаш повече възможност да се сражаваш с него, тогава трябва да се предадеш или да се споразумееш за мир, или да бягаш.

Да се предадеш би означавало да претърпиш пълно поражение. Преговорите за мир са половин поражение. Бягството още не значи поражение. Да избегнеш поражението е крайно важно, тъй като това ще ти позволи да победиш в бъдеще.

"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 25-та до 30-та

Стратегеми на битката заедно с трета страна

Стратегема двайсет и пета: 

Открадни гредата и подмени колоните, без да преместваш къщата

Принуждавай съюзника постоянно да мени разположението си.

Използвай безредието в редиците му, за да изтощаваш неговите сили.

Изчакай, докато той претърпи поражение и ти самият да станеш победител.

Тълкуване:

Разположението на войската по време на битка прилича на направата на къща.

Онова, което наричаме ''ос на небесното равновесие'', която минава през центъра на позицията от изток на запад перпендикулярно на разположението на войските, прилича на надлъжната греда на къщата.

Онова, което наричаме ''земна ос'', която минава успоредно на позицията от юг на север, е като страничните колони на къщата.

Ето защо, когато виждаме разположението на войските, можем да разберем къде се намират най-добрите й части.

При сражение заедно с трета страна можем много пъти да я принуждаваме да променя позицията си и незабелязано да изпращаме в боя най-добрите части на противника вместо собствените си воини и по този начин ''открадваме гредата и заменяме колоните'' в позицията на противника. 

Ако маневрата се проведе успешно, позицията на противника ще отслабне и ще можеш лесно да водиш сражение с войските му.

Такава е най-добрата тактика, ако се налага да ''воюваш срещу противник с ръцете на друг противник''.

Стратегема двайсет и шеста: 
Заплашвай акацията, като сочиш черницата

Началник, който иска да укроти подчинения, първо трябва да му внуши силен страх, за да служи онзи с едно наум.

 Тълкуване:

Ако подчиненият не проявява послушание пред лицето на неприятеля, ако се присмива на заповедите и отхвърля опитите ти да го накараш да се подчини, нарочно трябва да допуснеш грешка и да накажеш за нея страничен човек, та това да му бъде като скрито предупреждение.

Усърдието на подчинените се подсилва с обещания за награди, но също и със заплахи. Това може да бъде полезен похват за пълководеца, командващ войска, която не го познава.

Стратегема двайсет и седма: 
Преструвай се на глупец, без да се поддаваш на желанията си

По-добре да се престориш, че нищо не знаеш и не искаш нищо да правиш, отколкото да даваш вид, че знаеш, и да действаш безразсъдно.

Онзи, който е в покой, не разкрива плановете си.

Тълкуване:

Трябва да се преструваш, че не знаеш, а всъщност да знаеш; да се преструваш, че нищо не смяташ да пресприемаш, докато е невъзможно да действаш, и да преминаваш към действия, когато това е възможно.

В книгата ''Сун Дзъ'' се казва: "Който се държи като глупец, побеждава. А онзи, който се държи като безумец, търпи поражение.''

И още казват: "Преструвайки се на глупец, можеш да противостоиш на противника и при това да ръководиш войската.''

Стратегема двайсет и осма: 

Отвеждаш на покрива и прибираш стълбата

Да измамиш собствените си воини, като им обещаваш лесна победа. Да ги тласкаш напред, като им отрежеш пътищата за отстъпление и ги направиш пленници на мястото на смъртта.

Тълкуване:

Карат хората да се стремят напред, като им обещават големи облаги. Облагата трябва да изглежда много достъпна, иначе тя няма да ги примамва. Ето защо, преди да прибереш стълбата след онзи, който се е покатерил на покрива, трябва да създадеш видимост за лесен успех.

Стратегема двайсет и девета: 
На сухо дърво да закачиш цвят

Да привлечеш към себе си няколко отряда на съюзника: малка сила може да постигне голям резултат.

Тълкуване:

На това дърво няма цвят, но изобщо дървото може да има цвят. Ако изрежеш от коприна цвят и умело го поставиш на дървото, когато го разглеждаш отблизо, няма да познаеш имитацията.

Цветът и дървото обаче трябва да си подхождат и тогава ще се получи прекрасна картина.

Затова като заемеш от войската на съюзника най-добрите отряди, можеш значително да си подобриш позицията и силно да уплашиш неприятеля. 

 
Стратегема трийсета: 

Постави госта на мястото на домакина
 
Да търсиш пипнешком входа и да вървиш напред, докато не постигнеш надмощие.

Тълкуване:

Онзи, който прислужва на другите, е човек от слугите. Онзи, който сяда на почетното място, е гост. 

Онзи, който не може спокойно да седи на това място, е случаен гост, а онзи, който удобно се е разположил, е гост, дошъл задълго.

Онзи от поканениете, комуто не предлагат да вземе участие в работите на домакина, е гост, който не се ползва с уважение. А онзи, който може да се захване с работата на стопанина, е способен да постигне власт и наистина да стане стопанинът.

Ето защо съществуват следните крачки за превръщането на госта в стопанин:

Първа крачка - съперничеството за мястото на госта.
Втора крачка - намирането на входа.
Трета крачка - влизането в дома.
Четвърта крачка - постигането на господстващо положение.
Пета крачка - превръщането в стопанин.

Да станеш стопанин - значи да прибавиш към войската си и войската на съперника.
 
Такава е хитростта на ''постепенното внедряване''.

"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 19-та до 24-та

Стратегеми на сраженията с няколко участници

Стратегема деветнайсета: 
Издърпай съчките от огнището

Не противодействай открито на силата на врага, постепенно отслабвай опоратат му.

Тълкуване:

Водата кипва под действието на сила и това е силата на огъня. Огънят е силата Ян, заключена в силата Ин, и тя е толкова голяма, че не можеш да докоснеш огъня.

Съчките са опората на огъня, от която той взема своята сила. Те дават жарта, но сами по себе си не са горещи и спокойно можеш да ги вземеш в ръце.

Така можеш да разбереш: дори силата да е толкова голяма, че не допуска до себе си, възможно е да унищожиш опората й.

Стратегема двайсета: 
Мъти водата, за да хванеш риба

Да се възползваш от открития раздор във вражеския лагер, да извлечеш изгода от неговата слабост и от липсата на постоянство.

 Тълкуване:

По време на размирици и бунтове се появяват множество противоборстващи сили.

Най-слабите от тях са крайно непостоянни в избора на съюзници и противници.

На плахия и неспособен да предвижда събитията противник можеш тозчас да му наложиш волята си.

В "Шест наставления" се казва: "Войска, обзета от паника, отряд, непризнаващ воинския ред, воини, които се плашат един друг с могъществото на неприятеля, блуждаещите във войската уплашени погледи и смутен шепот, стряскащите слухове, които се разпространяват сред войската въпреки забраните, съмненията, изричани от хиляди уста, воини, които вече не се страхуват от неизпълнение на заповедите и са изгубили всякакво уважение към военачалниците - ето верните признаци за слабостта на войската.''

Стратегема двайсет и първа: 
Златната цикада хвърля люспите си

Винаги запазвай уверения си вид.

Не допускай слабости в своята позиция. Така ще можеш да не позволиш на съюзника да се поддаде на страха и да не дадеш на противника повод да те нападне.

Тълкуване:

Когато влизаш в бой заедно със съюзник срещу общ неприятел, необходимо е отстрани да оцениш обстановката като цяло.

Ако в хода на сражението се появява нов противник, нужно е да се избегне атаката му, запазвайки първоначалната позиция.

Ето това се нарича ''златната цикада хвърля люспите си'', този похват не означава бягство от боя, а сякаш раздвоение: войската прави скрита маневра, докато знамената и бойните й барабани не издават истинските й придвижвания. Похватът позволява да се приспи бдителността на противника и да се избегне паниката в редиците на съюзника. И единият, и другият няма да разберат какво е станало, докато войската не възстанови първоначалната си позиция. Впрочем такава маневра може да мине и съвсем незабелязано.

Похватът "златната цикада хвърля люспите си'' означава, че насочваме най-добрите сили на войската срещу новия противник, запазвайки непокътната позицията в боя срещу първоначалния противник.

Стратегема двайсет и втора: 

Затвори вратата, за да хванеш крадеца

Ако противникът е малоброен, обкръжавай го на място и го унищожавай.

Тълкуване:

Необходимо е да се затворят всички врати в къщата и да се хванат крадците. Така трябва да се направи не защото крадците са много опасни, а за да не им дадат убежище в другия лагер и да ги използват срещу нас.

Такива крадци са например специалните войски на неприятеля или разузнавачите, на които е възложено да действат в тила ни.

В книгата ''Удзъ'' се казва: "Предположете, че сте скрили в обширна равнина само един разбойник, но който е готов да умре. Хиляди души ще го преследват и ще вперват поглед като сови, ще се озъртат на всички страни като вълци. Защото всеки от тях ще се страхува онзи внезапно да не изскочи и да го убие. Ето защо стига един човек, решен да се сбогува с живота, за да се всели страх в хиляди души.''

Оттук произтича правилото за преследвачите: ако разбойниците имат възможност да избягат, те ще се бият до последно, без да се страхуват от смъртта; но ако нямат никакви пътища за отстъпление, лесно се предават на милостта на победителите. В други случаи  преследването на малоброен враг изобщо е безполезно и дори заплашва с неприятности.

Ето защо малобройната вражеска група трябва да се обкръжи на място и да се унищожи. В противен случай враговете могат да избягат.

Стратегема двайсет и трета: 
Бъди приятел с далечния и воювай с ближния

Когато сме притеснени в позицията и сковани в действията си, трябва да извличаме полза от слабостите на близкия противник и да избягваме да водим война срещу далечен противник.

Тълкуване:

По време на война, в която участват много страни, възникват множество различни съюзи и в тях всеки търси изгода за себе си.

Война срещу далечен противник се води трудно, а съюз с него е лесно да се сключи. Съюзът с близък партньор обаче, ако той внезапно се наруши, заплашва с поражение.

Фан Суе съобразявал плановете си с географското положение на царствата и напълно осъществявал този принцип.

Стратегема двайсет и четвърта: 

Искай да минеш през Го, за да го нападнеш
 
Някой слаб е притиснат между двама силни врагове. 

Противникът заплашва да го подчини на себе си. 

Под предлог да помогна на слабия укрепвам позициите си.

Тълкуване:

Достъпът на войските до земите на слабия съсед не може да се осъществи само с помощта на красиви думи. Трябва съседът да разбере, че като не пусне войските ми, ще изложи себе си на заплаха не само от нашествие на противника, но и от война на два фронта.

Ако в такава обстановка противникът започне още по-упорито да заплашва съседа си, много лесно ще бъде да използва отчаянието и страховете му, за да постигне всичко дори без да използва сила. Тогава може да се превземе цялата територия дори без да се задействат войските.

"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 13-та до 18-та

Стратегеми на настъпателните сражения

Стратегема тринайсета: 
Удряй по тревата, за да уплашиш заека

Ударът, нанесен напосоки, ще позволи да си изясниш истинското положение на нещата.

Обмисли последствията от тази проверка - и пристъпвай към решителни действия.

Тълкуване:

Противникът не разкрива своите сили - значи е замислил някаква хитрост. Тук не бива безгрижно да вървиш напред. Трябва да потърсиш къде се крие опасността.

Стратегема четиринайсета: 
Завладей труп, за да си върнеш живота

Когато можеш да вършиш нещо за себе си, не давай да те използват.
Когато нищо не можеш да направиш, старай се от нещо да се възползваш.
Използвай онзи, който не може да действа, така, че да ти служи.

 Тълкуване:

Когато идва времето да се определи приемникът, от всички страни издигат на престола издънката на прекъснал се клон на царстващата династия. Такъв е смисълът на похвата: ''Завладей труп, за да си върнеш живота.'' Такива са войните, които се водят от името на друг човек.

Стратегема петнайсета: 
Накарай тигъра да напусне планината

 

Дочакай времето, когато противникът ще се изтощи.

Използвай някого да го вкара в капана.

Тълкуване:

В книгата ''Сун Дзъ'' се казва: ''Да нападаш най-непристъпните крепости е лоша стратегия.'' Онзи, който се хвърля да щурмува добре защитени позиции, се обрича на неминуемо поражение. Ако позициите на противника са по-добри, не бива да влизаш в сражение с него на това място.

Когато противникът е организирал здрава отбрана, само съблазънта за голяма придобивка може да го накара да напусне позициите си.

Ако противникът освен всичко останало разполага и с предимство в силата, трябва да чакаш, докато силите му се изтощят, и тогава ще бъде възможно той да бъде победен само като се съберат в едно всички ресурси - природни и човешки.
 

Стратегема шестнайсета: 
Искаш ли да го хванеш, по-напред му дай да се оттегли

Притиснатият противник още ще се сражава.

Противник, който има път за бягство няма да се сражава.

Преследвай го и не му давай дъх да си поеме, но не го притискай много. 

Когато силите на противника се свършат, волята му да се сражава ще се изпари.

Разпръсне ли се вражеската войска, ще можеш да я плениш, без да пролееш и капка кръв.

Тълкуване:

Да позволиш на противника да избяга не значи да го пуснеш. Трябва да го преследваш, като оставаш на известно разстояние от него. Казано е: ''Преследвай плътно, но не притискай'' (''Сун Дзъ''). Да не го притискаш тук не значи отказ от преследване, просто не бива да принуждаваш противника да се бие.

Стратегема седемнайсета: 
Хвърли тухла, за да спечелиш яспис

Да размениш нещо заради друго подобно, но с различна стойност, и да получиш печалба.

Тълкуване:

Има твърде много начини да направиш изгодна размяна, но най-добрият е да дадеш фалшификат вместо нещо истинско, като му придадеш нужния вид и така да породиш у хората желание да го притежават.

Да примамиш неприятел с развяване на знамена, с бой на барабани, значи да представяш фалшивото за истинско.

Да подмамваш неприятеля, като изправяш срещу него стари и млади или като му оставяш продоволствените си запаси, значи да размениш нещо евтино за онова, което се цени скъпо.

Стратегема осемнайсета: 
За да заловиш разбойниците, първо трябва да хванеш главатаря им
За да развържеш здрав възел, първо премахни главатаря, сетне всичко само ще се развърже.

Тълкуване:

Щом си удържал победа, трябва да вземеш всичко, което може да се отнесе. 

Да вземеш малка плячка и да отминеш голямата - това е по-изгодно за обикновените войни, тягостно за командирите и опасно за предводителя на цялата войска.

Как да заловиш предводителя: като не обръщаш внимание на знамената и флаговете, а следиш откъде идват заповедите, които определят движението на войските.

"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 7-ма до 12-та

Стратегеми на сраженията при равновесие на силите

Стратегема седма: 
От нищо да направиш нещо

Изкуството на измамата значи първо да измамиш, сетне да не мамиш.

Когато неизмамата изглежда като измама, това е истинска измама.

Първо малка измама, после голяма измама, накрая - истинско нападение.

Тълкуване:

Когато нямаш нищо, а показваш, че уж притежаваш нещо - ето това е измама. Измамата обаче не е задълго и бързо се разкрива. Ето защо носещото не може постоянно да носи. Ако от нищо направиш нещо, тогава измамата ще стане действителност, празното ще стане съдържателно. С несъществуващо нещо не можеш да победиш врага. Сътвори от него нещо съществуващо и врагът ще бъде сразен.

 Допълнителни мнения

Сун Дзъ: 
''Изкуството на пълководеца е изкуството да мамиш.''

В своя трактат за воинското изкуство Йен Биншан казва:

''Няма нищо по-важно от това да знаеш как да измамиш неприятеля:

да го измамиш с похватите си;

да го накараш да се излъже в собствените си похвати;

да го измамиш, защото той е честен;

да го измамиш, защото е алчен;

да го измамиш като поощряваш невежеството му;

да го измамиш като не пречиш на неговото хитроумие.

Можеш да предприемеш измамна атака, а после да нанесеш истинския удар, като накараш противника да осъзнае грешката си, след което да го измамиш още веднъж...''

Стратегема осма: 
Тайно да действаш в Чънциен

Първо покажи настъпателни действия. Когато противникът, сигурен в превъзходството си, в отговор нищо не предприеме, възползвай се от пасивността му.

 

 Тълкуване:

По време на война необичайните действия трябва да се прикриват с действия, които биха били обичайни (при дадената обстановка). Без да се предпиемат обичайните действия, не е възможно да се извлече полза от необичайните.

Стратегема девета: 
Да наблюдаваш пожар от отсрещния бряг

 

Нека във вражеския стан назрява раздор и метежът неумолимо се разгаря. Стой далеч от това и чакай, докато настъпи крахът. Взаимните разпри и погледите, пълни с омраза, са верен признак, че врагът ще се погуби сам.

Тълкуване:

Когато духът на раздора се е възцарил във вражеския стан, достатъчен е само лек натиск, за да сразиш врага. Да се оттеглиш назад и да стоиш настрана - значи да позволиш на метежа да се разпали сам.

Стратегема десета: 
В усмивката да криеш нож

Печели доверието на противника и му внушавай спокойствие; после осъществявай тайните си планове. Подготвиш ли всичко както трябва, нападай без колебание и не давай на врага да се опомни.

Тълкуване:

В книгата ''Сун Дзъ'' се казва: ''Ако противникът се държи плахо, но се подготвя, значи ще последва нападение. Ако предлага да сключите мир без предварителна уговорка, значи определено е намислил хитра измама.'' Наистина, лъстивите думи и любезните маниери на  врага са външните признаци на замисли, предвещаващи гибел.

Стратегема единайсета: 
Пожертвай сливата, 
за да спасиш прасковата

Ако обстановката не позволява да минеш без загуби, пожертвай слабата позиция, за да укрепиш още повече силната. 

Тълкуване:

Във всяко противоборство двете страни имат силни и слаби страни. Пълна победа се случва рядко. Побеждава онзи, който съумее по най-изгодния за себе си начин да изправи силните си страни срещу слабостите на противника. Има обаче и един таен похват, заключаващ се в това да надвиеш силните страни на противника, като използваш собствените му слабости.

Стратегема дванайсета: 
Да откраднеш овцата, 
изпречила се на пътя ти

И най-малката слабост дори непременно трябва да се използва. И най-малката изгода дори в никакъв случай не бива да се изпуска. Малката слабост на противника е моето малко преимущество.

Тълкуване:

Когато голяма войска прави маневри, в позицията й възникват множество слаби места. От тази слабост трябва да извличаш изгода, без да влизаш в открит бой. Този принцип е подходящ за там, където печелиш победа, и там, където търпиш поражение.