ИСТОРИЯТА ЗА ЖИВОТА НА МАЙСТОР ГОГЕН ЯМАГУЧИ

Гоген Ямагучи е изобразяван седейки пред кристална топка. Той извършва различни движения пред нея като магьосник и използва специален метод на дишане. По този начин Ямагучи призовава духовете на бойци от миналото и бъдещето като те му разказват своите тайни…
Той също е представян изпълнявайки Теншо (бавна ката с дихателни упражнения), която аз сметнах за неестествена в стила Годжу. Непосредствено след това двама майстори демонстрираха спаринг. Кумите изглеждаха остри, непрекъснати с голяма демонстрация на сила. Боя беше осъществен в дистанция (по-малка от обикновенно) наречена Than като и двамата каратеки поддържаха атаките си с крака и ръце с голяма сила и бързина. Блоковете бяха точни и извършвани с отпусната ръка. Без съмнение двамата млади майстори имаха много практика помежду си, но все пак всичко изглеждаше много внушително.

Трудно е да разбереш какво има в предвид майстор Ямагучи със своя поглед, но той изглежда “обаятелен”. Той е с дълга коса, винаги с традиционно японско облекло. Дългата коса не го кара да изглежда модерен, по скоро Ямагучи (планински войн) изглежда като човек от преградията на Токио. Аз знаех, че той е нещо като полу – легендарен майстор, човек практикуващ йога и жрец на сектата Шинто. От това което бях чувал за него знаех, че той е великодушен и услужлив човек. В книгата на Питър Урбан “Карате Доджо” се разказва история, в която Ямагучи убива тигър с голи ръце. Все пак аз не знаех много за този велик майстор затова се сдобих и с автобиографията му : “Карате : Годжу – рю от Котката”.

“Котката” – това е прякора на Ямагучи. Има няколко причини за това му прозвище, като например дългата му коса, която напомня гривата на лъв, движенията му, които наподобяват тези на котка и неговата “котешка” позиция по врема на спаринг. Ямагучи обяснява значението на своя прякор във френското списание “Карате” (през Април 1977) със следните думи : “Дори днес, млади човече, ако сме в двубой един срещу друг, аз мога да преценя дали си достоен противник със силата на твоята енергия Чи. Това е причината единствената причина, която ми дате името котката.”

В “Карате : Годжу – рю от Котката”, Ямагучи разказва за своя живот. От нея изглежда, че той е бил смесица между карате майстор, човек на действието, и жрец. По късно през 1930 и 1940 той е правителствен администратор в Манджурия. След края на II Световна Война той е затворник в Русия. Когато най – сетне се връща в Япония е бил сериозно разстроен от положението на страната му след войната.

Гоген Ямагучи е роден 1909 година в Kyushu – Япония. Той е едно от десетте деца в семейството. В автобиографията си той пише, че баща му продавал стоки, а по късно отворил школа за бойни изкуства. От малък Ямагучи се занимава с бойни изкуства като джудо, кендо и други.

Втората година от неговото начално образование той започва да се занимава с традиционна японска фехтовка (Jigen-ryu Kenjutsu). По късно той среща господин Марута, дърводелец от Окинава, който му дава основата в карате. Младия Ямагучи практикувал фехтовка през деня и карате през нощта. Неговия единствен интерес бил да става по – силен и по – силен, и той бил много доволен от резултатите от неговите карате тренировки : “Аз намерих моята физическа форма като много по – добра след няколко години тренировки по карате. Моите крака ставаха по – силни, а костите и мускулите му непрекъснато се развиваха. От горе на всичко аз се чувствах готов да контраатакувам във всяко едно положение.”

След като завършил училище той отишъл в университета Ritsumeikan в Kyoto. Но по – късно той се премества в университета Кансай.

В Kyoto той започва да преподава карате през свободното си време, а през 1930 година (когато бил на 21) отворил карате клуб в университета Ritsumeikan. Неговата група (хората от неговия клуб) правели непристойни за университета неща, затова той бил принуден да се премести в Кампус. “Аз бях груб и нехаен”, казва той за това време.

През 1928 година Мияги посещава Япония за да разпространява своя карате стил – Годжу. Той преподавал в клуба по джудо в университета Kyoto. Така Мияги се засича с Ямагучи след известни тренировки при Мияги, Ямагучи си спомня думите на своя учител : “Господин Ямагучи, Вие сте достатъчно квалифициран за да наследите школата по Годжу. Няма на какво повече да Ви науча”. И така Ямагучи става наследник на Годжу – рю.

Дали Мияги е казал това ние трудно можем да разберем. След изказването на Ямачучи много хора от Окинава били ядосани, защото Мияги никога не е стоял в Япония за дълъг период, не повече от 2 – 3 месеца. Затова остават съмнения дали Ямагучи е научил целия стил Годжу от Мияги дори има сведения, че Гоген Ямагучи научава кати от Годжу стила по – късно от ученици на Мияги.

Когато Ямагучи започнал да преподава карате неговия стил изглеждал странен. Определян е дори като уличен бой. Сина на Ямагучи – Гоши Ямагучи предпочита повече ката пред свободния стил – кумите. Но както и да е, развитието на Годжу в Япония е станало благодарение на работата на Гоген Ямагучи.

Когато Ямагучи осъзнава своето значение за Годжу – рю в Япония той започва сериозни тренировки. Когато имал възможност ходил в планината Курума за тежки тренировки. Там той се запознал с група Шинтоисти, които го въвели в тренировки на духа и той успял да научи не малко неща от тях. Той напредвал много бързо. Ямагучи бил в дълбока медитация през нощта, а през деня играел Санчин под водопад, за да свърже своя дух и тяло. “Аз бях принуден да уча”, пише той “това помогна много за моето карате. Аз следвах физическата и духовната страна на тренировката. Освен това аз добих способността бързо да разбирам какво ще се случи преди да е станало. Аз знаех какво ще стане.”

По късно 1930 година води Ямагучи до нови запознанства. Канджи Ишихара (1889 – 1949) “военен гений”, който прекарва две години във военни планове и бил последовател на Будизма, вярвал в хармоничното обединение на Азия и се запознава с Ямагучи. Той искал да превърне Манджурия в “рай”. Приятеля му Гоген Ямагучи подкрепял същите идеали. “Ние искаме да направим Манджурия Небесна Земя, където японци, китайци, монголци и корейци да живеят заедно и да създават просперитет. Тази идея е създадена от Генерал Канджи Ишихара. Той е мой приятел, от както съм студент и аз подкрепям неговите идеи заедно с още 200 последователи.”

През 1938 година Ямагучи пита Генерал Ишихара дали може да отиде в Манджурия като правителствен работник. Като голям патриот той стоял там до 1945 година. В книгата си той не говори много за дейността си там, но от други източници е ясно, че работил като смесица между администратор, шпионин, таен агент и посредник при уреждане на дипломатически спорове. През престоя си там, Ямагучи продължава да тренира карате, което го и спасява на няколко пъти.

Веднъж той патрулирал по мост на реката Нонджан (този мост бил от голямо стратегическо значение). Ямагучи бил дегизиран като гражданин на Манджурия и наблюдавал за съмнителни лица. Една вечер забелязал двама мъже изглеждащи странно. Когато се опитал да ги разпита единия извадил пистолет, но Ямагучи с удар с крак го избил от ръцете му, след което го свалил на земята с удар с ръка. Другия извадил нож, но майстора го обезвредил с шуто учи (саблен удар). В друг случай трима бунтовници го нападнали, но той се справил с тях и ги прибрал като затворници.

Гоген Ямагучи казва, че два пъти му се налагало да използва силите си до краен предел.

Единия случай бил срещу Рю Каку Рей, майстор на китайския бокс. Ямагучи чувал за Рю от негови ученици. През 1940 Ямагучи развеждал група от бойци наречена “Източно Азиатска Бойна Мисия” в Япония като някои от тях тренирали Китайски бокс, но той не бил много впечатлен. Когато той ги завел в Университета Ritsumeikan, за да наблюдават карате тренировка, Ямагучи предположил, че ще се включат, но те не пожелали.

Както и да е, Ямагучи се срещнал с Рю. Рю Каку Рей създал свой собствен стил в Китайския бокс – Стила на Дракона. Той бил на около 67 години (а Ямагучи на почти 30) и изглеждал слаботелесен и целия обрасъл с брада. Но Ямагучи разбрал, че той е много добър войн, защото най – доброто, до което Ямагучи успял да достигне е равенство. Двубоя бил много интересен и накарал Ямагучи да даде всичко от себе си.

През май 1945, малко след края на войната, пристигнало съобщение за голяма атака, която била планирана от бунтовници в града, където се намирал Ямагучи. Японското командване отхвърлило съобщението, но Ямагучи го очаквал нервно. Най – накрая хиляда бунтовници атакували и битката започнала. Ямагучи дава вълнуващо описание в неговата книга :

“Аз погледнах към господин Сузуки. “Е още е несигурно” казах аз. Веднага след това ние чухме звукове от оръжия, бойни викове близо до портата на двореца “Ето те идват! Заведете всички на горния етаж. Аз ще браня двореца тук.

“Моите хора ме последваха, аз взех два револвера и слезнахме долу. Чувах викове от всякъде и много бунтовници атакуваха града със всичка сила, убивайки много от моите войници. Хора бягаха, а куршумите хвърчаха навсякъде, в града беше голям безпорадък.

“Бандити на коне се спряха пред офиса ни. Аз започнах да стрелям с револверите през прозореца, докато патроните им не свършиха. Двадесет бунтовници с пистолети и китайски мечове разбиха нашата защита. Петима или шестима разбиха вратата с прикладите на пушките си и влезнаха в стаята.

“С празните ми пистолети, аз прибяхнах до Годжу карате за самоотбрана. Приспособих дишането си и бях готов за бой.

“Стаята бе тъмна и бандитите не можеха да използват оръжието си свободно, защото имаше възможност да се наранят един друг. Аз бях трениран да виждам на такова колочество светлина и знаех, че мога да се справя с 4 – 5 противника. Ситуацията беше под контрол, аз успях да се справя с всичките врагове един по един.

“Избегнах изстрела на първия противник, обърнах се бързо надясно и го ритнах между бедрата. Той извика и падна на земята. Друг се опита да ме застреля с оръжието си, но пропусна. Моя лакет намери неговия стомах – страхотен удар. Кървав китайски меч се опита да ме разсече, но аз ударих притежателя му с десния ми юмрук. Стаята беше тясна и идваха по един затова имах предимство. Когато се приближаваха аз използвах нуките (удар с пръсти), хиджиате [лакти (емпи) ], шуто (саблен удар) и сейкен (юмруци), а срещу оръжията тоби гери (удари с крака във въздуха) и йоко – гери (страничен ритник). Аз се биех много по – свободно отколкото на тренировка защото не се притеснявах за живота на противниците ми.

“Някои бандити се опитваха да се качът по стълбите, но те бяха застреляни от мъже, които предпазваха жените и децата.

“Аз атакувах противниците ми в очите, между бедрата като се предвижвах бързо. Биех се с голяма сила, надявах се да издъжим, докато помощта дойде.

“Скоро чух викове до главната порта и бандитите започнаха да отстъпват.

“Част от моята войска слезе долу и ме попита дали съм наранен. Аз имах късмет - само лявото ми рамо беше прободено от кинжал. Качих се горе за да видя по – добре положението. Бандитите се изтегляха с откраднати оръжия, лекарства и други запаси. Беше 7 часа сутринта.

“…Когато се осъзнах бандитите вече ги нямаше, изведнъж изгубих всичките си сили и седнах. Аз се бих срещу противниците ми около 40 минути.”

След края на войната с Русия, трупове на руснаци били закарани в Манджуриа. Хиляди японци били взети като затворници и Ямагучи бил един от тях. След като прекарал няколко месеца в затвора той бил преместен в Монголия, където прекарал 2 години, няма съмнение за престоя му там : било е ужасно и жестоко.

Имаме много истории за тежките лагери в Русия и тежката работа там. Хиляди японци умират.

През 1947, Гоген Ямагучи е освободен. 18 – ти Ноември 1947 година той вижда бреговете на Япония, а през декември се връща в Токио. Той бил жестоко шокиран от положението на Япония след войната и не толкова от разрушенията, колкото от душевното състояние на японските граждани. Това било твърде много за него и в полунощ 12 – ти Януари 1948 година до храма на Того той щял да изпълни харакири (ритуално самоубийство).

Ямагучи отишъл до спокойното езеро  и сложил камата пред него. Изпаднал в дълбока медитация, тогава той достигнал до “предчувствие” което променило живота му.

“…За момент аз имах чувството, че вървя сред облаците, плаващ в небето сякаш не съществувах в действителност. Аз не мога да обясня точно това чувство. Всички стари проблеми изчезнаха и аз се почувствах така сякаш моят дух отива в един свят на мира и славата.

“Излизайки от дълбоката медитация се осъзнах на пода по лице. Не знам колко време съм бил там. Намерих голяма промяна в моите сетива, чувасвах се така сякаш целия свят е променен и всички живеят в щастие. Никога няма да забравя това състояние на духа ми.”

Когато Ямагучи изпаднал в това мистично състояние на духа той осъзнал, че самоубийството ще бъде само похабяване на неговия живот и той ще трябва да носи отговорност за това пред семейството си и пред цяла Япония. Той разбрал, че мисията му в живота е да преподава бойни изкуства в Япония, затова през 1945 той отваря първото си доджо, а през май 1950 година, то вече било доказано като едно от най – добрите по Годжу – кай Карате – до в цяла Япония. Друга промяна в него след приживяното била, че той започнал да се занимава и отдава на религията и мистицизма. Ямагучи посетил Тадаки Яшимура почтен ръководител на сектата Шин – шу (свързана със Шинто), и за известно време се превърнал в майстор на Шинто. Той учил и Йога при Тенгай Нода.

По време на карате курса на Ямагучи се практикувало “Годжу Шинто”, комбинация от стила Годжу, Йога, Шинто и малко Зен.

Както споменахме в началото тази част, Ямагучи бил майстор в Шинто, което означава, че може да комуникира и с духове (ками). Затова той използвал кристална топка и по този начин предсказвал неща от бъдещето – например заметресения. Той е бил наясно и с различни видове Йога (hatha yoga, raja yoga and kundalini yoga) и приемал човешкото тяло като в представите на йога. В книгата си “Карате : Годжу – Рю от Котката” той заел 35 страници за Йога, което означава, че и отдава голямо значение.

Защо? Защото Йога използва дихателни техники, които са характерни и за Годжу карате. Тези техники помагат за успокояване на духа. Това Ямагучи добре обяснил в интервю на Стийв Белами в изданието “Fighting Arts International”.

“Йога помага за баланса на тялото. Йога показва пътя, по който това може да бъде изпълнено. Ако си изградил добра основа с Йога не можеш имаш да лимит на физическите си постижения.”

По късно той продължава : ”

…Със спазването на Йога диета, отделните части на тялото се променят и седемте жизнени точки на тялото (чакрас) се събуждат. Така постепенно с промените настъпили при “събуждането” на тези точки се достига до състоянието “Bodhisattva”, което може да бъде наречено крайното съзнание. Аз се опитвах да контролирам моята диафрагма, която се оказа центъра на тялото ми, така аз достигнах до баланс, който от своя страна ми помогна да намеря ключа за правилния начин на дишане.”

Когато Ямагучи преподавал в своята “Карате – до Школа” (1970) той правел ежеседмични уроци по Йога понеделник следобед. Урока се състоял в изпълнение на специални пози, медитация и завършвал с ритуал като този :

“Учениците заставали в полукрък около него и съпругата му като всички били обърнати към олтара на Доджото. Всички светлини били изключени. Всички се покланяли по три пъти към олтара, след което Ямагучи пляскал три пъти с ръце, за да събуди духовете им. След това поръсвал учениците си със сол, защото солта пречиства и преминавал с нещо като жезъл над тях.

“След което всички се покланяли ниско, докато господин и госпожа Ямагучи изпълнят нещо като песен (молитва).” Общо взето така приключвал урока.

Ниппон Годжу – кай (Японската Годжу Асоциация) преподава същия като Окинава Годжу стил, но с малки разлики. Има еднакви кати, но сменянето в различните позиции например е по – малко. Годжу – кай стила и не използва chashi, chishi и друго допълнително оборудване. Като други японски бойни стилове и Годжу – кай използва много удари с крака и свободния спаринг се вкарва в тренировачния процес. Както отбелязахме по – отгоре свободния спаринг е по – затворен,по – близък от този в други бойни стилове. Сред блоковете в Годжу има такива с отворена ръка. Забелязва се и използването на удари в слабините, с извивката на ходилото и в спаринга се включват удари във вътрешната част на бедрото.

В триетажната постройка, която Ямагучи направил в своята къща като доджо имало : на подземния етаж тренировъчно помещение, на първия етаж йога – шинто център, а на последния около дузина легла.

Гоген Ямагучи навършил 73 години и нямал голяма възможност да преподава затова оставил тази работа на сина си Гоши.

Ямагучи има още два сина : Госей, който преподава Годжу – кай в Сан Франсиско от 16, и Госен, който понякога тренира карате в ”Карате – до Школата”. Според Браян Уайтес в списанието ”Бойни Изкуства” в Годжу – кай започва все повече да се работи за турнири. През предишни години това не е било като приоритет.

Само няколко думи за дъщерята на Ямагучи – Gokyoku (преди Wakako). Тя също треподава в ”Карате – до Школата”, и е най – добрата жена на ката в Япония. Тя предпочита ката и кихон, защото осъзнава, че жените не притежават добри качества за кумите просто, защото мъжете са физически по – силни. Но Gokyoku Ямагучи има прекрасна техника и освен това е много интелигентна, изглежда добре и женствена. Тя е прекрасен калиграф и скоро се омъжи за своя калиграфски учител.

ЯН ЛУЧАН-СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЯН СТИЛА В ТАЙ-ДЗИ

Създателят на Ян-стила на Тай-Дзи Ян Лучан (1799-1872г.)

Ян Лучан, създател на направление Ян, изучава изкуството при Чън Чансин (1771-1853), който по това време бил водеща фигура във фамилията, а също така и студент на Дзян Фа, ученик на Уан Дзунюе (1736-1795).
Ян Лучан се ражда в бедно селско семейство. От малък харесвал бойните изкуства и изучава Шаолинцюан при местен боксъор, което му дава стабилна основа.

Веднъж става свидетел на скандал мужду продавач (член на фамилия Чън) и нервен клиент. Копувачът нападнал продавача, но той неутрализирал атаката с едно съвсем непринудено движение и го отхвърлил чак в затворените врати на магазина. Ян Лучан до тогава не бил виждал такова бойно изкуство. Той попитал Чън Ху какво е това бойно изкуство, но Чън Ху отхвърлил всякакво “превъзходство” на стила. Въпреки това решил да го препоръча на Чън Чансин, който бил един от най-добрите майстори в Чъндзягоу и написал писмо, в което препоръчал Ян Лучан за слуга в къщата на фамилията. Така му предоставял възможност да изучава стила на фамилия Чън. Така той попаднал в къщата на Чън Чансин.

Тъй като той бил външен човек, на него му било забранено, независимо от причината, да пристъпва и на метър от мястото където се водили тренировките. Той чувствал, че това е странно и не се примирявал. Една гореща и влажна нощ, понеже не можел да заспи и за да се ободри, излезнал да се разходи. От мястото за тренировки чул странни шумове. И тъй като му било забранено да влиза там, той се промъкнал покрай стената. Така намерил достатъчно голям отвор, през който да може да види какво става вътре: Чън Чансин преподавал бойни прийоми и дихателни техники на група ученици. Възбуден от видяното, той започнал да го практикува в свободното си време. Така продължило известен период.

С течение на времето Ян Лучан, така да се каже, се “смесил” с фамилия Чън и вече към него се обръщали, като към член от дома. Един ден, някои от учениците на Чън Чансин направили някакви грешки. Ян Лучан ги поправил, без да предполага, че Учителят е наблизо и наблюдава. Чансин бил много удивен, че Лучан познава неговия стил и го повикал за обяснение. Тъй като той бил честен, му разказал как е попаднал в дома на фамилия Чън и защо. Тогава Чансин го помолил да покаже всичко, което знае. След демонстрацията, той въздъхнал, защото Лучан показал много по-добра техника от учениците му, без да е получил някакви инструкции и е постигнал всичко само от наблюдение. Така той го приел за ученик.

След няколко години Ян се завърнал в своя дом и няколко местни боксьори решили да пробват наученото от него в дома на Чън. За негово разочарование бил победен. Той се върнал за втори път при Чън Чансин и още няколко години изучавал стила на по-високо ниво. Когато се върна в Юнниен, боксьорите отново го пробвали, но този път не бил победен. Въпреки това победата му не била лека. Чувствайки, че нещо не му достига, Лучан се връща за трети път при Чансин.

Чън Чансин, виждайки решимостта и желанието на Ян да се учи, този път решил да не крие нищо от него и да му преподаде цялото изкуство! Но преди да направи това, го подложил на последна проверка. Когато Ян дошъл да уговаря тренировките, Учителят се престорил че спи. До късно през деня, той търпеливо чакал до леглото му. Когато, уж Чансин се събудил, му казал да дойде на следващия ден. На другият ден ситуацията се повторила. И така няколко дни! Последният ден, Чансин бил легнал в неудобна поза и Фукуей (“Непобедимият” – едно от имената на Ян Лучан) му придържал главата в скута си, за да може Учителят да почива удобно. Когато се “събудил” Чън му наредил да дойде на другия ден.

На другият ден Чън Чансин посрещнал Ян Лучан и го приел за му предаде цялото изкуство. След три години той му казал, че му е преподал всичко, което знае и което е трябвало да научи, че може да се върне в родното си място и, че няма да има повече противник, който да му нанесе поражение.
Ян се завърнал в Юнниен, където, за да преживява преподавал бойни изкуства. Толкова бил добър, че бил непобедим. Техниката му била толкова мека, че хората казвали за нея, че е “израз на лицето на юмрука” или още “хуацюан” (“неутрализация на боя”). В нито една от схватките си не наранил никого. Пътувал много, срещал се с различни боксьори, сприятелявал се с тях.

Години по-късно става главен преподавател в императорския дворец. Там негов ученик е У Юсиан (1812-1880), създал едно от направленията на тайдзицюан. В двореца бил предизвикван много пъти. Тогава започнали да му казват Ян Фукуей – Ян Непобедимият!

Ян Лучан имал трима синове. Най-възрастният умрял рано. Другите двама, Ян Банхоу (1837-1892) и Ян Дзиенхоу (1839-1917), изучавали под суровото ръководство на баща си, изкуството на юмручния бой. Обучението при него било толкова тежко, че Банхоу направил опит да се самоубие, а Дзиенхоу на няколко пъти искал да постъпи в манастир. Въпреки това Ян Банхоу почти постигнал нивото на баща си и получил прякора Ян Неукротимият. Вторият, въпреки че не постигнал нивото на брат си, по-късно, след упорита практика, достигнал най-висока степен на майсторство в тайдзицюан, смесвайки “твърдата” практика с “меката”.
Ян Лучан и двамата му синове преподавали в двореца. Тяхната форма (ката) била идентична. По-късно са били нанесени някои промяни.

Създателят на Ян-стила на Тай-Дзи Ян Лучан (1799-1872г.) бил наричан с прозвището Ян "Непобедимия", заради репутацията си на непобедим боец. В двубои той убива 18 от най-големите майстори на У-Шу в Китай по това време. Тук трябва да отбележим, че повечето от тези двубои са били с традиционни оръжия и Ян Лучан обикновено използвал късо копие. След тези успехи Ян Лучан бил поканен да обучава императорската гвардия и телохранителите на императора в двореца Гугун ("Забранения град"). От 1840г. нататък, когато бил вече над 40 години, Ян не загубил нито един двубой!…

Разказват, че веднъж Ян Лучан бил нападнат от засада от стотина мъже, които искали да го пребият от бой. Нежелаейки да убива никого, Ян се покрил със своя плащ и изтърпял ударите и ритниците. Нападателите го оставили мислейки, че той не може да бъде жив след толкова много удари. На другия ден Ян станал и се заел с ежедневната си работа, но много от нападателите не могли да се вдигнат от леглото поради наранявания, получени от ударите върху покрития Ян. Това изкуство се нарича "Покритието на Златната камбана" (Дзин Джун Джао) - вид Ци-Гун.

При друг случай един месен феодал поканил Ян да преподава на неговите телохранители. Когато Ян пристигнал присъстващите били разочаровани, тъй като очаквали той да е с могъща физика. Решили да направят тест и да го изпробват какъв боец е. Срещу него се изправил един стражник с големи мускули и тежки юмруци, който го нападнал свирепо. Ян отклонил меко атаката и контрирал с длани, като тласнал гиганта с характерното за Тай-Дзи "изкореняване". Присъстващите на този двубой после разказвали, че човекът отлетял на няколко метра подобно на "хвърчило с прерязана връв"!…

В двореца Ян Лучан обучавал на Тай-Дзи и висши сановници от императорската фамилия. Някои от тях станали толкова добри в бойните изкуства, че превъзхождали в уменията си телохранителите и дворцовата стража. Във връзка с това в двореца се шегували, че всъщност "не е ясно кой кого пази"!?… 
Споменава се, че императрица Цъй Си също взимала уроци по Тай-Дзи-Цюан и по тази причина сред народа наричали Тай-Дзи императорско У-Шу.
Синовете на Ян Лучан - Ян Панхоу (1837-1892г.) и Ян Дзянхоу (1839-1917г.) били известни бойци и се прославили в своите умения в Тай-Дзи-Цюан.

ЛЕГЕНДАРНИЯТ СЪЗДАТЕЛ НА ВЪТРЕШНИТЕ СТИЛОВЕ-ТАЙ ДЗИ ЦЮАН, ДАОСКИЯ МОНАХ ДЖАН САНФЪН

Легендарният създател на вътрешните стилове - Тайдзицюан
( Юмрукът на Великия Предел)

Даоският монах ДЖАН САНФЪН

Смята се, че Джан Санфън е бил прочут даос от планината УДАН, роден в годината Динуей (1247), четвърти месец, девети ден, в часа на заека.
За него се разказвали различни легенди. Казвали, че тренирал със сабя на лунна светлина и играел Тайдзицюан през тъмна нощ, за да придобие вътрешна сила. Чрез медитация просветлявал човешката си природа, а в дъждовни нощи четял класически текстове. Когато ходел по снега, не оставял следи, а с дихателни упражнения можел да разтопи лед на голямо разстояние около себе си. Когато медитирал, енергията му била толкова силна, че развявала расото му, а стените на манастира се клатели.
Според една от легендите Джан Санфън създал бойното изкуство Тайдзицюан (Юмрукът на Великия Предел), наблюдавайки двубоя между жерав и змия. Този двубой продължил дълго, тъй като жеравът не можел с острия си клюн и резките си движения да улови извиващата се около него змия. Тогава Джан разбрал, че "мекото" може да победи "твърдото".
Тази легенда със сигурност е използвана като първообраз за създаването на легендата за монахинята Ън Муи, създала нов стил, докато наблюдавала боя между жерав и лисица. Този нов стил бил преподаден на Им Винг Чун, която разпространила впоследствие стила, именуван на нейно име.

Според една друга легенда божеството Хъйди - даоският бог на войната, покровител на Севера - предал по време на сън специфични и невиждани дотогава движения на Джан Санфън.
Сутринта, когато излязъл от манастира, Джан бил нападнат от над сто разбойници, но той успял да ги победи с лекота.
Джан Санфън не одобрявал грубите форми и силови движения на Шаолинцюан и създал мек, защитен метод, който нарекъл Нейдзя (Вътрешна система, Вътрешно направление).
Дзин Имин в "Удан Цюай Шъ Ми Дзиен" ("Тайните на изкуството Удан) твърди, че част от ръкописа на Джан Санфън още е запазен. Ето част от него:

Трактат, приписван на Джан Санфън

"По време на изпълнението и на най-незначителното движение цялото тяло трябва да бъде отпуснато и бързо, всички негови части да са "свързани" по между си. Трябва да се стимулира диханието, да се съсредоточава духовната мощ вътре (в себе си), движенията да нямат разкъсвания или спирания, а да се изпълняват слято.
Енергията се заражда в стъпалата, набира сила в краката и бидейки отправена в таза, отива до пръстите на ръцете. Стъпалата, краката и торсът образуват съвършено единство. Благодарение на това и в настъпление, и в отстъпление винаги можеш да заемеш изгодно положение. В противен случай тялото се "разстройва". Причината за този недостатък трябва да се търси в неправилното положение на краката и таза. Този принцип е приложим за всички видове бойни изкуства. В основата на действията не лежи нещо външно, а "вътрешното" намерение.
"Горе" не се движи без "долу", дясната страна - без лявата, напред - заедно с движение назад. Ако имаш намерение да отидеш "нагоре", трябва да отпуснеш мисълта "надолу" - това е същото, когато се опитваш да изкорениш растението - първо натискаш корените на растението, те се счупват и то лесно се поддава на изваждане. Трябва ясно да различаваме "празното " и "пълното", защото положението на всяка част от тялото в даден момент може да бъде описано посредством тази символи. Тези принципи са в постоянно взаимодействие."

В текста Джан Санфън определя разликите между Вътрешните и Външните системи:
- Външни: акцентуват върху регулация на дишането, тренировка на костите и мускулите, способност да напредваш и да се оттегляш, единство на твърдо и меко;
- Вътрешни: акцентуват върху тренировката на костите и мускулите, упражнения Цигун, подчиняване на нападателя с покой.
Това разграничение помага да се заличат някои грешни представи за разликите между системите. И двете системи притежават онова, което обикновено се счита и за външни и за вътрешни характеристики. Уайдзя (Външните системи) всъщност се отнася към "света отвън" както съществуването на будистите в манастира (извън света, а не толкова до позициите).
Джан Санфън не е първият, който използва наименованието "вътрешен" за бойни цели. И други вътрешни методи, с основен термин Нейгун (вътрешна, психическа работа), датират от ранните даоисти.
Почти всички вътрешни школи, към които се числи и ВингТсун, използват подобни легенди за създаването на своите стилове. Затова обединяващият първообраз на даос-мъдрец, получил просветление или вдъхновение, се концентрира в монаха отшелник в планината УДАН – Джан Санфън. В неговият трактат звучат концепциите и принципите на един суров ВингТсун, които след време ще бъдат разработени и допълнени от поколенията майстори, развивали стила.

Митологичното направление в развитието на тайдзи цюан се основава на даоистките учения на Чен Бо (Chen Bo) и Джан Санфън (Zhang Sanfeng). Чен Бо е известен със създаването на мистическата система люхе бафа (Liu He Ba Fa) – учение за шестте хармонии и осемте метода, които той «извлича» от съня си. А Джан Санфън, според една версия, постига откровение, в което Управителя на Севера му предава знанието за усъвършенстване Великия предел.

Санфън е даоисткото име, което Джан Дзюнбао (Zhang Junbao) получава след като преминава инициация. Оттегляйки се от света и съблазните му, Джан прекарва дълги години в странстване и води аскетичен начин на живот. Той посещава много свещени места и се обучава при различни майстори, в това число и при безсмъртни такива, като накрая сам постига безсмъртие.

Джан Санфън се смята за основател на даоистката школа Инсиен-пай (Школата на скритите безсмъртни). Той е също така автор на много от фундаменталните трудове по даоистка алхимия. Основното му постижение обаче е създаването на матрицата на Великия предел (тайчи), която се състои от 13 формули. Тази матрица застава в основата на системата тайчи, която достига до наши дни в традиционната форма лао-дзя на семейство Чен.

Биография
Прието е да се смята, че Джан Санфън е роден в провинция Дзянси, югоизточен Китай, в полунощ на 9 април 1247 г. (тази дата се отбелязва като международен ден на тайчи). До нас са стигнали сведения, че в младостта си Джан Санфън е бил правителствен чиновник, учил е бойни изкуства в Шаолин, живял е в планините край Трите върха (Санфън), след което живял десетки години като даоистки монах, целител и мъдрец в храма на планината Удан. Ако легендите за това, че Джан Санфън е живял 200 години са верни, то тогава излиза, че той е бил свидетел на управлението на три династии – Сун, (Song), Юан (Yuan) и Мин (Ming).

Съществува и друга версия, която твърди, че е имало двама майстори с едно и също име. Единият от тях бил роден в годините на управлението на династията Сун (960—1279 гг.) и живял на планината Удан (Wudang) като отшелник. Той успял да обедини техника от тринадесет пози с други даоистки практики и изкуства и така създал уникалния стил на вътрешните бойни изкусвта, който станала много популярен сред даосите, живяли и обучавали се в Удан.

Вторият майстор Джан Санфън (1279—1368 гг.) бил родом от Ичоу (Yichou), провинция Ляодун (Liaotong). В даоистките среди го наричали Чуан И (Chuan Yi) или Чуан Ши (Chuan Shi). Той също живял на планината Удан и бил много почитан като даоистки майстор, който владеел удивителна магическа и изцелителна сила. Той живял много дълго и бил много популярен сред местните жители.

Легенди за Джан Санфън
Първите легенди за Джан Санфън са свързани с историята на император Чъндзу (Chen Zu, 1403—1424 гг.), който издал указ да се открият Джан и другите даоистки майстори. През 1459 г. Джан Санфън бил обявен за безсмъртен и, както в случаите с повечето светии, разказите за чудната му сила и способности станали част от фолклора на уданските планини.

Уданските планини още от древността се славят с големия брой даоистки храмове, манастири и отделно живеещи отшелници. Може да се каже, че Удан е бил огромен научен център още от началото на VII в. н. е. Тук се изучавали в дълбочина даоистки практики, традиционна китайска медицина, възможностите за използване на различни билки, изкуството за отглеждане на селскостопанска продукция, медитация, както и уникални техники за увеличаване на продължителността на живота. Джан Санфън бил свързан практически с всички аспекти на уданската култура.

Със собсвените си ръце той построил за себе си едно просто жилище. Практикувал ежедневно, откривал в тишината Великото дао и изучавал трактатите на древните майстори. В същото време за него било недостатъчно просто да се потапя в знания – Джан Санфън високо ценял значимостта на живия опит. През целия си живот той обиколил много места, като по няколко пъти се връщал в отделни древни манастири и многократно се качвал на именити планински върхове, за да обменя знания с други майстори и да стигне до нови измерения на живота.

Знае се, че Джан Санфън е бил неведнъж на знаменитата даоистка планина Лаошан, която се смята за най-високата крайбрежна планина в Китай. В определен исторически период в миналото, благодарение на уникалното си географско положение и богатата си култура, Лаошан била истинска люлка и център на даоисткото учение. Даосите от Лаошан се славели с дълбоките си познания по философските и религиозни въпроси и уникалните си физически способности. Част от популярността си планината придобила в частност заради това, че тук на два пъти се е установявал и живял Джан Санфън (в периода на династията Мин).

Алтернативната история на тайчи
Справедливостта налага да представим и алтернативната гледна точка към историята на създаването на тайчи. През последния половин век изследователите и историците твърдят, че заслугата за създаването на стила тайчи в практическия му вид – различните форми, техниката «бутащи ръце» (туйшо), последователностите с меч и прът, упражненията цигун и цялата теоретична база, които познаваме чрез съвременните стилове Тайчи (школите Чен, Ян, У, Сун и др.) – принадлежи на пълководеца и майстора на бойни изкуства Чен Вантин (Chen Wangting, 1600-1680) от село Чендзягоу (Chenjiagou), провинция Хенан. Но дори и да приемем тази версия, то съгласно основния трактат на семейство Чен, откриваме същото основаване на 13 формули, което говори за връзки с идеите на тайчи като изкуство на 13 формули.

Преди всичко истината, както винаги, е някъде по средата. Народите на Китай, Тибет и Индия в продължение на хилядолетия са използвали различни упражнения за подобряване на здравето, лекуване на болести, възстановяване на жизнените сили и увеличаване на продължителността на живота. Тези оздравителни техники съществуват повече от 4000 години, а бойните изкуства, разбира се, имат също толкова древна история.

Майстор Джан Санфън, както и Бодхидхарма от Шаолин, са преди всичко някакъв ориентир, легендарен персонаж, който символизира многовековната история на бойните изкуства, практиките за работа с тялото и духа и пр. Подобни персонажи са преди всичко събирателни образи, които въплъщават някои архетипни представи за света, мъдреците, лечителите и противопоставят спокойния обезпечен живот на миряните на търсенето на истината и изследването на човешките възможности.

Актуалността на учението на Джан Санфън
Когато изучаваме живота и историята на тези персонажи, реални и измислени, трябва по-скоро да ги запитаме: «Какво успяхте да разберете и научите, което може да бъде от помощ за нас?». Вслушваме се в съветите им и понякога следваме препоръките им. Понякога се усмихваме пред особените им черти и се опитваме да отделим в съдбите им възможното от приказното ...

Съществуват много предания, които приписват на Джан Санфън удивителни възможности – способността да изчезва и да се появява по собствена воля, умението да предизвиква дъжд и да предотвратява различни бедствия, способността да гони зли духове, шамански способности, специални техники за поразяване на врага, методи за успокояване на обезпокоени души и удивителни способности за гадаене. Приписват му още способността да живее в добро здраве над сто и петдесет години, да се възкресява от мъртвите, както и знание за постигането на вечен живот.

ТИЕН- СЮЪ-ЦЮАН-ШУ - "ПОСОЧВАНЕ НА ГРОБА", "ИЗКУСТВОТО НА СМЪРТОНОСНОТО ДОКОСВАНЕ" или "ОТРОВНАТА РЪКА"

УБИЙСТВА ПО ТЕРЛИЦИ

Тиен-Сюъ (Дим-Мак) -“ПОСОЧВАНЕ НА ГРОБА” популярно като “ИЗКУСТВО НА СМЪРТОНОСНОТО ДОКОСВАНЕ” или “ОТРОВНАТА РЪКА” в китайското У-Шу.

Изкуството за поразяване на виталните точки

 В биографичната книга за Т.Т.Лян от Стюарт Олсон, издадена наскоро се споменава една апокрифна история свързана с големия майстор на Тай Дзи - Чън Манчин. Лян и Чън участвали в голяма демонстрация на Тай Дзи в Тайван, в началото на миналия век. Демонстрацията минала блестящо и майстор Чън Манчин вече с основание се считал за "№1 в Тай-Дзи". На демонстрацията присъствали като наблюдатели и няколко стари майстори на Тай-Дзи, които не афиширали своето изкуство, но по него време се били отделили от Ян фамилията, тъй като считали, че оглавилия школата Ян Ченфу не е достоен приемник и не обладава необходимото майсторство. 

След като демонстрацията приключила, един от тези майстори се приближил до Чън Манчин, поздравил го за доброто представяне, след което го потупал по рамото и си отишъл.
 На другия ден Чън Манчин се почувствал много зле, рамото и ръката, където майсторът го "потупал" били отекли и блокирали. Заедно със своя ученик Лян те се досетили, че му е било приложено Тиен-Сюъ (Изкуството на смъртоносното докосване). Потърсили стария майстор и му се извинили за непочтителното отношение. А той се усмихнал и казал на Чън следното: "Добре, че дойдохте навреме, защото след още два дни щеше вече да е късно!… Трябва да бъдеш по-внимателен и самокритичен относно изкуството. Ти не само не си №1 в Тай-Дзи, но не си и №100!…" След това майсторът го излекувал чрез точков масаж (анмо) и втриване на билкови балсами. 

След този случай майстор Чън Манчин имал огромен респект към Тиен-Сюъ и старите майстори. Когато се готвел за втория си двубой с известния майстор У Менся, той се обучавал в продължение на 5 години в Тиен-Сюъ при двама известни майстори.
 Тиен-Сюъ (буквално: "Посочване на гроба") е известно също и като Дим-Мак на Кантонски диалект. Тиен-Сюъ е известно още като "Изкуство на смъртоносното докосване" или "Отровната ръка" в китайското У-Шу. Това изкуство идва още от древни времена и е свързано с традиционната китайска медицина и акупунктурата. 

През 803г. китайският лекар Тао Хенян, който бил експерт по акупунктурата и запленен по анатомията, предоставил знанията си в услуга на бойните изкуства. Той създава един стил на У-Шу наречен Тиен-Сюъ-Цюан-Шу ("Юмручно изкуство за пипане на нервните центрове"). Този стил се ръководи от правилото, че и най-слабия удар върху "сърцето" струва повече с удара с брадва по другите части на тялото. За тази цел Тао Хенян разработил методика за атакуване на жизненоважните центрове по човешкото тяло. Първата част от обучението се състои в изучаване начина на атакуване и точната локализация (топографска анатомия) на виталните точки, както и яснота за последствията от въздействието (парализа, вцепеняване, безсъзнание, блокировка на жизнените функции и смърт). Втората част от обучението включва лечебни процедури и контравъздействия, оказване на първа помощ (Каппо или Куацу) и прекратяване действието на ударите със "забавено действие". 

 Прототипът на виталните точки (на брой над 700) е даден още от митичния жълт император Хуан Ди и са описани в неговия трактат "Ней дзин Хуан Ди" ("Канон на вътрешната медицина на Жълтия император"). Лекарят Хуа То, прочут в древността, също работил над тях и открил обезболяващи точки използвани за анестезия при сложни операции. Малко по-късно Хуан Фуми (215 - 282г.) написва книгата "Цзя и дзин", посветена на чжен-цзю терапията (акупунктурата), където се описват 649 точки. С течение на времето всички тези знания за виталните точки, наричани скех мен ("кладенец") и енергийните меридиани (дзин-ло), преминават в традиционните школи на У-Шу. 

По принцип основните точки в акупунктурата са 365. От тях за целите на У-Шу се използват около 108 витални точки, като в отделните стилове техния брой е лимитиран до 20 - 30 центъра. В У-Шу се различават три нива на въздействие върху виталните точки:

Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др. 

Енергийно въздействие чрез "докосване"

Въздействие от разстояние ("чудесен меч").

 За да се получи максимален резултат с минимум усилия ("докосване"), са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на "отровната ръка" обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици. 

Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. Негов патент са техники като "Секундата на смъртта", "Люлеещия се пунш", "Целувката на Дракона", "Драконов нокът", "Сочеща ръка", техники спиращи кръвообращението и причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта.

 Една особеност на "отровната ръка" са пръстовите промушващи техники - "пръстов цан", "мистична ръка-меч", "безсмъртния мъж сочи пътя", които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника. 

Трябва да се уточни, че Тиен-Сюъ-Цюан-Шу изисква поне едно 20 години практика, за да се овладее в цялостен вид. Тази школа вече не е в оригиналната си форма и майсторите познаващи тайните й са много малко. Последните двама известни такива майстори, наши съвременници са Вонг Таймин и Лин Кунг от Китай.

Аналогични на Тиен-Сюъ методи съществуват в Япония, Корея, Индия, Виетнам и Индонезия, но те са слабо проучени и в повечето случай са далече от оригинала. В Япония е запазена и разпространена древната китайска книга "Бубиши" от ХVІ в., където са описани такива техники, включително и такива със забавено действие.

За съмняващите се в тези методи ще спомена за интересен експеримент проведен от японските военни през Втората световна война в Манджурия. В един от военнопленническите лагери били поканени японски специалисти по бойни изкуства (Кемпо, Джу-Джуцу, Айки-Джуджуцу, Карате, Кодокан Джудо, Кендо, Кен-Джуцу, Яйдо, Нин-Джуцу и др.), за да демонстрират на живо върху военнопленници класически техники по виталните точки и да се проследят въздействията. По-късно бил публикуван и специален доклад от експеримента с обозначения на смъртоносните точки и анализи.

След войната този доклад излиза под формата на книга-сборник във Франция с двама автори Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу) и Анри Плее (10-ти дан Карате). Копие от този доклад притежава и автора на статията, но няма намерение да го публикува от съображение за сигурност!

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

До момента само загатнахме някои възможности на Дим-Мак, т.нар. "Тъмна страна на силата", изкуство известно също като Тиен-Сюъ ("Посочване на гроба"). Както споменахме, освен в Китай, подобни методи за поразяване на виталните точки съществуват също в Япония, Корея, Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия и в други страни. Най-добре и систематизирано обаче, това изкуство е развито в Китай, откъдето е попаднало и в съседни страни и е обогатило лечебните и бойните изкуства. 

Виталните точки използвани в У-Шу са известни от традиционната китайска медицина и по-специално методите чжен-цзю (иглоубождане и обгаряне), които са възникнали още преди 3000 години. Теорията и практиката на тези методи са описани в древните трактати "Су Вен" и "Ней Дзин", за които се твърди, че са писани от митичния жълт император - Хуан Ди. Освен Хуан Ди, над виталните точки са работили известни лечители като Хуа То, Бян Цюе, Сюй Чунфу, Ли Шичжен, Лю Вансу, Пин Чу и др.

Авторът Дъглас Сие твърди, че голям принос за развиване метода на Тиен-Сюъ има известния даос Чжан Санфен (XIII в.) от планината Удан. Той съчетал бойните изкуства с уменията си по традиционна медицина и определил 36 витални точки и съответните методи за атака. Според Дъглас Сие, Чжан Санфен използвал и книгата на някой си Фен Таои от ранната династия Сун (960 - 1279г.). В един от манастирите на Удан, даосът отлял от бронз статуя на човек с нанесени на нея повече от 300 витални точки, 36 от които били най-важни за бойната практика. Чжан Санфен използвал статуята с виталните точки за тренировка, като обучавал в Тиен-Сюъ и своите ученици, които изучавали при него даосизъм и Тай-Дзи-Цюан. В Китай са известни и други такива модели на човешки фигури от метал или дърво, на които били нанасяни виталните точки и енергийните меридиани на човека. Те били използвани както от лекари, така и от специалисти по У-Шу.

В специалната литература за бойните изкуства има много малко полезна информация за виталните точки. В повечето случаи или нищо не се дава, или  липсва всякакъв коментар върху схемите, или в най-добрия случай се дават познати зони за атака и начини за атакуване на най-ниското равнище с чисто механично въздействие. За високите нива - енергийна атака и атакуване от разстояние, се разказват само легенди и нищо конкретно. Много малко книги и автори дават автентична информация по въпроса по разбираеми причини. Междувпрочем много повече информация за Тиен-Сюъ може да се почерпи от медицинските книги за акупунктура, отколкото от книгите за бойни изкуства. Също така, ценни указания за специфични методи могат да бъдат почерпени от книгите за Ци-Гун/Ней-Гун и разбира се, от устните наставления на майсторите.

Енергийната система на човека и виталните точки

Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир - слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония - Ки, Индия - Прана, Тибет - Ла, при шаманите - Оренда и т.н. Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци - има смърт.

В човешкото тяло имаме няколко циркулационни системи - кръвоносна, лимфна и нервна. Четвъртата и най-фина система е енергийната, по която циркулира Ци. Тя съпътства другите три системи и има подхранваща и регулаторна функция. Енергийната система се представя от каналите (меридианите) и колатералите (цзин-ло), които са 12 класически (или "правилни") и 8 чудесни канала. По тях Ци се транспортира из цялото тяло и достига до органите. По протежението на меридианите са разположени виталните точки, които изпълняват функцията на регулаторни клапани за приемане или отдаване на енергия. Така цзин-ло и виталните точки образуват една цялостна система, която обхваща цялото тяло и определя множество важни функции на организма.

Тук трябва да отбележим, че освен виталните точки свързани с цзин-ло, цел на Тиен-Сюъ са също нерви, нервни сплетения, кръвоносни съдове, мускули и сухожилия. Половината канали и меридиани са позитивни (Ян), а другата половина са негативни (Ин) в зависимост от вида енергия, която пренасят към органите. Преместването на Ци през каналите жен и ду (по средната линия на тялото) се нарича "Малък небесен кръг", а през 12-те класически канала - "Голям небесен кръг". Нормално за 24 часа енергията извършва една пълна обиколка по енергийните канали, като всеки един от тях има съответната часова (по 2 часа) активност от денонощието, което е важно да се знае от практикуващите Тиен-Сюъ и Ци-Гун. Тук разбира се е невъзможно да дадем всички тънкости и детайли свързани с енергийната система и виталните точки; връзките и взаимодействията им с вътрешните органи, с китайския зодиак, денонощния и сезонен биоритъм, астрологията, фън-шуй (китайската геомантия), философските концепции и връзките с "И Дзин" ("Книга на промените")(10,11). 

По отношение енергийната система на човека и виталните точки (акупунктурните точки), това което от хилядолетия е известно в Азия, за западната наука и медицина дълго време беше необяснимо и загадъчно. Редица скептици, най-вече от бившия соц. лагер обявяваха китайската акупунктура за шарлатанство и "феодална отживелица"... През втората половина на 20-ти век обаче, западната наука напредна в тези изследвания и редица неща считани преди за мистични и невъзможни се потвърдиха от практиката.

 За да се получи максимален резултат с минимум усилия (”докосване”) са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Трябва да се има предвид и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на “Отровната ръка” обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.

Много малко са специалистите, които могат аргументирано да обяснят в детайли ефектите получени от прилагането на Тиен-Сюъ.

Най-общо казано Тиен-Сюъ е насочено към БЛОКИРАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК и пораженията често са свързани с НАРУШЕНИЯ В ДИШАНЕТО И КРЪВООБРАЩЕНИЕТО.

За едно денонощие енергията и кръвта преминават през 12 ключови части на тялото и във всяка се задържат около 2 часа. Атаката при Дим-Мак е съобразена именно с дванадесетте двучасови периода от време. Най-удобното време за атака на виталните точки е, когато енергията в съответния меридиан достигне своя максимум. За всяка органна система това са строго определени два часа от денонощието.

 Поразяването на определена витална точка в определено време може да причини спиране (блокиране), а понякога и обръщане на потока от енергия и кръв. Когато с удар, натиск или енергийно въздействие (с докосване или от разстояние) се блокира дадена точка, потокът в меридиана спира или намалява. Това се отразява патологично за органите или органните системи, които този канал захранва с енергия (Ци). В следствие на това настъпват и различни поражения - смърт, парализа, безсъзнание, вцепеняване и др.

Д-р Джон Пейнтър (специалист по Па-Куа-Джан) дава ЧЕТИРИ КАТЕГОРИИ ИЛИ СТЕПЕНИ НА УВРЕЖДАНЕ в следствие на използване на Тиен-Сюъ:

1. Лек удар - смърт от 4 дни до 2 седмици.
2. Среден удар - смърт до 72 часа.
3. Умерено тежък удар - смърт до 48 часа.
4. Тежък удар - смърт от 12 до 24 часа.

В У-Шу се различават ТРИ НИВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВИТАЛНИТЕ ТОЧКИ:

 Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др.
 Енергийно въздействие чрез “докосване”.
 Въздействие от разстояние (”чудесен меч”).

Съгласно теорията за Ин-Ян, най-уязвимите точки обикновено се намират по вдлъбнатите части на тялото и трябва да се търсят там. Друго общо правило е меките части на тялото да се атакуват с твърди телесни оръжия (юмрук, лакът), а твърдите части да се атакуват меко (длан, камшични удари).

ВИТАЛНИТЕ ТОЧКИ МОГАТ ДА СЕ ПОДРАЗДЕЛЯТ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:

смъртоносни точки.

точки причиняващи вцепеняване (парализа).

точки причиняващи замайване и задух.

една точка, която не е включена в тази класификация - поражението върху нея предизвиква в буквалния смисъл смях до смърт!

ПРИ НЯКОИ МЕТОДИ СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА АТАКА ПРЕДИМНО ПОКАЗАЛЕЦА ИЛИ ПОКАЗАЛЕЦА И СРЕДНИЯ ПРЪСТ. Някои точки е достатъчно само да бъдат докоснати, докато за други е необходим удар. Атаката с един пръст обаче е била основен метод - фина и мистериозна, тази техника е вече почти изчезнала. След докосване на майстор до уязвима точка, никакво лекарство не помага. При удар в гениталиите човек умира след три дни.

Най-голям ефект с Тиен Сюе се постига, когато се атакуват ло-пунктовете или така наречените “ТОЧКИ-ГЛАШАТАИ”. Тези точки са разположени на ключови места по съответните меридиани и обикновено първи сигнализират при появата на заболяване. В тези точки енергията преминава от един меридиан в друг.

 ЛО-ПУНКТОВЕТЕ СА СВЪРЗАНИ И С КИТАЙСКИТЕ ЗОДИИ - всяка от дванадесетте точки е свързана със съответната зодия на календара в конкретната година. Това показва, че всеки тип човек според китайския зодиакален календар, в зависимост от годината на раждане, има вродена слабост на дадена органна система. Ако това се знае предварително, той лесно може да бъде поразен в съответната витална точка. 

Майсторът Люй Дзъйдзян

На 20.02.2012 г. майсторът е починал на 118 годишна възраст. Люй Дзъйдзян е бил вегетарианец и е следвал сравнително строга дисциплина и диета, макар, че е пушил през последните си години. Бил е голям любител на доматите. След 100 години са му поникнали нови зъби и кожата му се е сменяла на всеки три години като на змия - обелва се и отдолу излиза нова кожа мека като на бебе! Майсторът е споделил в какво според него се състожи ключът към дълголетието; ТОВА Е ТОЧНИЯ БАЛАНС И ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ АКТИВНОСТ И ПОКОЙ. Динамиката и статиката той свързва с упражненията и техниките от бойните изкуства от една страна, и медитацията и почивката от друга, за да може организмът редувайки ги правилно да се възстановява и регенерира. В този "алхимичен" процес голямо внимание се отделя на т.нар. "вътрешна работа" /Ней-Гун/ и Ци-Гун упражненията, които стимулират развитието на вътрешната енергия и вътрешните органи. У-Шу/Кунг-Фу поговорката гласи: "АКО В МЛАДОСТТА СИ УПРАЖНЯВАТЕ САМО ЮМРУЧНОТО ИЗКУСТВО И ПРЕНЕБРЕГВАТЕ ВЪТРЕШНАТА РАБОТА, ТО В СТАРОСТТА ЩЕ СТЕ СЪСИПАНИ И АМОРТИЗИРАНИ"! В заключение майсторът освен Ци-Гун/Ней-Гун е практикувал и т.нар "двойно култивиране" /вид сексуални даоски практики/ до преклонна възраст, което се счита за най-висшата форма на духовно посвещение и сливане с Дао!......

Автор: д-р Дориян В. Александров

КИТАЙСКИ НАЧИН НА ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ МОЗЪЧЕН УДАР

Китайски начин на първа помощ при мозъчен удар. С игла може да се спаси живота на пациента от инсулт. Този съвет е от един китайски професор.

Съхранявайте в къщата си игла или игла от спринцовката. Това е един невероятен и нетрадиционен начин за спасение на човека от инсулт. Прочетете го и го изпратете това писмо чрез пощата, за да може - този съвет да помогне на някой, който да оцелее!

Отделете време да го прочетете. Вие никога не знаете, че нечий живот може да зависи от вас.

Баща ми беше парализиран и по-късно почина от инсулт. Съжалявам, че не знаех за тази първа помощ преди. Когато се получи инсулт - капилярите на мозъка постепенно се разкъсват. Необходима е почивка и спешна помощ. Но е необходима помощ точно тук, където е бил срива /удара/.Тези съвети ще ви помогнат да спасите живота на някого!

Запазете спокойствие. Независимо от това къде се намира пострадалия, не го премествайте /движете/. Защото, ако преместите болния, капилярите могат да се спукат, и ще има кръвоизлив в мозъка! Помогнете на пострадалия да седне, за да се предотврати повторното падане на земята, а след това може да започне това, което ние говорим тук - самостоятелно кръвопускане Ако в дома си имате една спринцовка за инжектиране, това ще бъде най-добре, в противен случай - с шевни игли или други игли също така ще свършат работа.

1). Задръжте иглата - острието над огъня /на запалка или свещ/, за да се стерилизира и след това да се използва за пробиване на върха на всичките 10 пръста.

2). Няма специфични акупунктурни точки, само убождане в mm от нокътя.

3). Убодете така, така, че кръвта да потече.

4). Ако кръв не започва да капе, затегнете /стиснете/ около пробива на пръста с пръстите си.

5). Когато всички 10 пръстите кървят по малко, изчакайте няколко минути - ще видите, че жертвата ще се съвземе!

6). Ако устата на жертвата е изкривена в спазъм – дръпнете и масажирайте ушите му, докато те станат червени - следователно, към тях приижда кръв

7). Тогава убодете всяко ухо в меката част два пъти, по две капки кръв от всяко лобче. Няколко минути по-късно устата му вече не е изкривена /крампирана/ и жертвата трябва да дойде на себе си..

Изчакайте, докато жертвата ще дойде към нормалното си състояние, без никакви необичайни симптоми, а след това го изпратете в болницата. В противен случай, /преди тези процедури/ ако той/тя, бъде откаран в болница с линейка на бърза помощ, - от друсането, когато пътувате, ще доведе до факта, че капилярите в мозъка на жертвата се разкъсат.

Ако човек вече може да върви сам,, той ще благодари на Бога, че е спасен!

Научих за кръвопускането за да спасението на живота от специалист по традиционна китайска медицина лекар Ха Тин Бу, който живее в Сан-Juke.

Също така, имах практически опит с този метод, така че мога да кажа, че този метод е 100% ефективен.

През 1979 г. бях на обучение в Фунг-GAAP колеж в Тай Чунг. След като бях в клас, когато друг учител дотича в моята класна стая и каза развълнувано, "г-жа Лиу, а по-бързо, нашият лидер е с инсулт!".

Веднага отидох на третия етаж. Когато видях нашия ръководител, г-н Чен Фу Тиан, той бе блед, речта му бе неясна, устата му беше изкривена - всички симптоми на инсулт. Аз веднага помолих един от студентите – стажанти да отиде до аптеката и да купи спринцовка с игла веднага, която след това използвах да набода във всичките 10 пръста на г-н Чен. След няколко минути, когато всичките 10 пръста почна кървене (всеки с капка кръв на грахово зърно), лице на г-н Чен е възстанови, цвят и чувствителност се появи в очите му. Но устата му беше все още изкривена. Така че издърпах ушите му, за да се напълнят с кръв.

Когато ушите му станаха червени, аз убодох меката част на дясното ухо и пуснах от две места кръв. Когато и двете лобчета на ушите бяха пронизани и кръвта направени малки топчета- стана едно чудо. На 3-5 минута форма на устата се върна към нормалното, и речта му стана ясна. Ние позволихме да се отпусне малко и дори чаша горещ чай да изпие, а след това ние му помогнахме надолу по стълбите и да го доведем в болницата. Той лежа там една нощ и бе освободен на следващия ден да се върне в училище да преподава! Всичко работеше добре. Не е имало реакции, въпреки че обикновено инсулт жертвите страдат от непоправими разкъсвания на капилярите на мозъка по пътя към болницата.

В резултат на тези инциденти болният никога няма да се възстанови.



Инсулта е втората най-честата причина за смърт. Щастливците, дори да оцелеят, може да бъдат парализирани за цял живот. Такова ужасно нещо не трябва да се случи в живота на всеки човек.

Ако всички ние помним това кръвопускане като метод и започнем процеса на спасяване веднага, за кратко време, жертвите ще бъдат върнати до 100% нормалност.

Ако е възможно, моля да предвижите статията напред, след като сте прочели всичко от написаното за да знаят и други! Това може да помогне на нечий живот.

Наталия Котелникова

АНИМИРАНИ ТОПОЛОГИЧНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Важно е да се разбере от всички езотерични държавни училища, че всичко е вибрация. Теорията на струните се опитва да ни даде подход, при който има безброй малки вибриращи струни, вместо да се започне с един вибриращ низ или вибрираща мембрана, която представлява единството.

Основно в разбирането е как сингулярността може да създава локална двойственост (Ин + Ян). Вместо да експлодира "точката на сингулярност", съгласно постулата на Хоукинг,  "сингулярността" не може да се унищожи, защото тя поддържа целостта и същността. От религиозна гледна точка можете да попитате: "Защо Бог (Единството) ще трябва да се самоубива, както това казва Хоукинг безсловестно?" 

Така, че сингулярността ще създаде местни подгрупи, и тези подгрупи  са престуктурирани мембрани. Така, че всички подгрупи са все още мембрани.

Всички прояви, които ние виждаме и които се измерват в нашата Вселена (като фундаментални частици, атоми, молекули, предмети и живи същества) представляват многослойна мембрана. И начина, по който това става е поради универсалния процес на съединителната връзка. Това е , което виждате в следващите анимирани изображения. Ще видите, че когато отидем в  по-ниските слоеве,  тогава  все повече и повече от тях се добавят. Това води до все повече и повече плътност, и по-малко гъвкавост.

Франк Вилчек, който е носител на Нобелова награда по физика, посочва същността: "Как е възможно да се изгради тежки предмети от обекти, които нямат тегло? Единствено  само чрез "създаване на маса от чиста енергия."

Създаване на Маса от Чиста Енергия.Tова е, което е показано на анимираните изображения. Това изображение е топологично напълно коректно

Динамичната мембрана представлява чиста енергия. Наричам това "неутрална" енергия, тъй като тя все още не се проявява. Разделените двойни върхове на мембраната се обединяват поради проникващия процес. Те създават  нов съюз, който ще действа като едно цяло, като една единица, наречена Холон

Този съюз има три (местни) мембранни слоеве. Не два слоя, а три слоя.Не 4 слоя, а цели 3. Местната единица има централен вертикален връх -тласкач, сила, ян, която е покрита от два слоя на пасивна хоризонтална тръба -ин. По този начин "единицата" има двойственост, тъй като тя съдържа положителната силова част (+) и зависимата отрицателна част(-). "Единицата" обаче, все още е свързан с голямата Майка мембрана, а част от връзките не се намират в самото устройство.

Акт на проникване, който аз наричам Pelastration, е ортогонален, т.е. осъществен под прав ъгъл.

През втория етап виждаме в анимиран GIF,  в който  центъра от  черен слой ще създаде на вибрации и ще породи  отново две отделни върхове. Един пасивен връх и активен връх, и отново - след същия принцип Рelastration, обяснен по-горе, ще направи нов, по-сложен Холон.

Този подход обяснява съществената разлика между бозони и фермиони. Всъщност виждаме как вертикалното действие е свързано с енергията, тъй като можем да добавим енергия по същия начин, както това се прави в лазери. И в същото време виждаме как хоризонталното действие е свързано с пасивно "охлаждане" на  енергия, която се превръща в "структура" .т.е -маса, материя

В анимираните изображения виждаме как става постепенното добавянето на все повече и повече слоеве. Чрез добавяне на слоеве, местната структура става по-гъста -тегло, маса и все  по-твърда и по-малко гъвкава. Това е геометричния отговор на въпрос Франк Вилчек: "Как се създава маса от чиста енергия?"

Може би Вселената не е толкова странна, тъй като е препълнена  с чудесни парадокси. Търсенето на красотата на Вселената лежи в основата на работата на Франк Вилчек.Физиката на ХХ век, от Айнщайн до носителя на Нобелова награда- Вилчек, ни демонстрира наличието на разхвърлена реалност. Например тези субатомни частици като кварките и глуоните, които имат малка или никакво маса, "са в съзвучие не само с протоните и неутроните, но и с теб и с мен ", казва Вилчек.

"Как е възможно да се изградят  тежки предмети от обекти, които нямат тегло?", пита той. Само чрез "създаване маса на чиста енергия." Тези частици са по същество "възбуждания в иначе празното пространство."

Вилчек казва: "Това подсказва нещо ... красиво и поетично: масата  на частиците не е искала, или казано по подобен начин метафорично - те са звуковите тонове или честотата на вибрационните модели, намиращи се в динамични кухини." 

Теорията на кварките и глуоните и нейния аспект, който засяга силното взаимодействие, изразен количествено е: "маса от протони, неутрони и в крайна сметка- теб и мен и всичко около нас."

Но физиката не е все още не е обхванала всички аспекти на Вселената. Вилчек казва, че "в космологията се срещаме съвпадения, и не  все пак  не знаем какво се случва." Това е така, защото учените не могат да обяснят голяма част от масата в космоса. 70% от тази маса е  "тъмна енергия", която  разширява Вселената. Вилчек се надява, че обяснения за тъмната материя  ще се появят чрез подобряване на уравненията, обединяващи теориите за различните типове взаимодействия и  чрез разширяване на обхвата на техните симетрии. "Детайлно изразените уравнения не водят до грозни последствия, а до красиви изненади", заключава той.

Ние можем да анализираме този подход чрез разглеждане на триъгълника на Паскал. За мен този много хубаво подход не е пълен, защото този подход не ни показва от къде идват препятствията, веригите на хората. В следващите анимирани изображения или филм ще го обясня. Същността е в това, че "материята" е изплетена от  чиста енергия.

Дирк Лауренсенс, немски учен от екипа на Мехран Кеше

превод: Миоджералвомбо

източник 1
източник 2

КХЕЧАРИ ВИДИЯ - ПЪТЯТ КЪМ МОГЪЩЕСТВОТО НА ЙОГИТЕ

КХЕЧАРИ ВИДИЯ  

ХАРИЛАЛ ПУНДЖА - ПРЕКРАТИ ТЪРСЕНЕТО

"Няма учение, нито учител, нито ученик.
 
За да се върнеш в собственото си Сърце, не е необходимо никакво търсене, никаква практика, никакъв метод.

Да даваш някакво учение е проповядване. Учителят няма никакво учение, никакъв метод, никакъв начин.

За да знаеш своето собствено АЗ нямаш нужда от никакво учение.

Всякакви гуру и групи казват на западната публика: "Присъедини се към нас и ще бъдеш щастлив". Те съветват хората да се самоунищожат и аз им казвам да отхвърлят такива учители и проповедници и да дойдат при мен.Аз ще им дам добър съвет: "Не слушайте ничий съвет, нито моя съвет! Надникнете в себе си и слушайте своя собствен глас. Не слушайте никакви съвети, понеже всеки съвет принадлежи на миналото. Затова няма съвет, с който да познаеш себе си. Затова не слушайте ничий.Поддържайте тишина, това е най-добрият съвет. Не мислете и не прилагайте никакво усилие. Това е моят съвет. И ако го последвате ще сте направили много добре за себе си и за всички същества по света.

Няма обект в ума, нито личност, нито нещо, нито концепция, която да ти върне щастието и покоя на ума.

Не охлабвай устойчивата си асана, твърдото си решение.

Само човек, който се е отървал от всички проблеми се смее и танцува. Той само танцува и се смее, нали така?... Имало един светец.Той живеел на върха на планината. И в полунощ,  по пълнолуние той започнал да се смее, ли смее. Всички хора от селото се събудили."Какво му стана на този монах?" Всички те отишли на върха на хълма и го попитали:"Господине, какво стана? ". Монаха викнал: "Гледай, гледай, гледай: има облак, има облак!"... Много хора виждат облак, но кой се смее?... Това е  този, който няма ум, всяко нещо, което види, му дава повод за смях, защото той става това нещо. По това време облакът е бил там, луната е отзад и това е достатъчно, за да се смееш...

Аз само се шегувам, какво друго да правя?..."

                                                   ПАПАДЖИ