Висше благоволение е когато някой човешки същества са достъпни за божественото.
∞
Как би могла да се почита същността, която е отвъд имената и формите, неделима и
неизменна, проникваща всичко, безкрайна и вечна.
∞
Вселената, сътворена от петте елемента, е като вода в мираж. О, пред кого да се
поклоня – аз, който съм единната и неизменна същност?
∞
Наистина, всичко е абсолютният Аз. Различаването и неразличаването не
съществуват. Как бих могъл да кажа: „това съществува, а това не.“
∞
Есенцията на цялата веданта е тази най-висша мъдрост – моята природа е
безформеният, всепроникващ аз.
∞
Няма съмнение, че аз съм божествеността, която е същността на всичко - съвършена и
неделима като пространството, върховната чистота, отвъд илюзията на дуалността.
∞
Наистина аз съм неизменният и безкрайният – чистата осъзнатост. Радостта и мъката
не могат да ме докоснат.
∞
Аз съм нектарът на познанието – отвъд сетивата, отвъд ума. Отвъд действията,
защото няма извършител.
∞
Умът също е форма на простора. Умът, всъщност, е многолик. Умът е миналото, умът е
бъдещето, но в реалността не съществува ум.
∞
Аз, единният и единственият, съм всичко, отвъд пределите на пространството. Как
бих могъл да видя собственият си аз като проявен или непроявен?
∞
Така и ти си единният, как така не разбираш, че ти също си неизменният един,
еднакво проникващ във всичко? О, могъщи, как можеш ти, който си всесияен и
безграничен, да мислиш за ден и нощ?
∞
Знай, че азът винаги е единен и еднакъв навсякъде. Аз съм медитиращия и обекта на
медитацията. Защо делите неделимия?
∞
Дете на безсмъртието! Ти никога не си се раждало, нито някога можеш да умреш.
Струва ти се, че имаш тяло, но всичко е божественото. И това си ти.
∞
Ти си онзи, който е отвън и онзи, който е отвътре. Ти си благотворящият един,
пребиваващ винаги и навсякъде. Защо се луташ насам-натам заблуден, като нечист
дух?
∞
Единството и разделението не съществуват. Не съществуваш нито ти, нито аз, нито
тази вселена. Наистина, всичко което съществува е единствено азът.
∞
Ти не принадлежиш към онова, което е съставено от петте обекта на сетивата, нито
пък те ти принадлежат. Наистина, ти си висшата реалност, защо тогава страдаш?
∞
За теб няма раждане и смърт, за теб няма ум, за теб няма нито окови, нито
освобождение, ни добро, ни лошо. Защо лееш сълзи, скъпо мое дете? Ние с теб сме
едно, отвъд имената и формите.
∞
О ум, защо скиташ в заблуди, като нечист дух? Виж неделимия аз! Разтвори се в
блаженството, чрез отричане от привързаностите.
∞
Ти си истината, неизменна, неподвижна и единна. Свободата е твоята природа. Ти си
отвъд привличането и отблъскването. Защо страдаш, търсейки обектите на желанията
си?
∞
Истината не притежава качества – чиста, неизменна и без форма, съществува
едновременно навсякъде.
∞
Знай, че онова, което има форма е неистинно, а което е безформено е вечно. Чрез
осъзнаването на тази дълбока мъдрост няма повече да има прераждане в този свят.
∞
Светците казват, че реалността е една и съща. И чрез отричане от привързаностите,
многоликия ум престава да съществува.
∞
Как може да се случи естественото състояние, ако не избухне в осъзнаването на
единство с аза? Как може да се случи самадхи докато има търсене? И кой търси, след
като същността ни е единството и свободата?
∞
Ти си чиста и непроменяща се реалност, безплътна, неродена и безсмъртна. Защо
мислиш за себе си като за „аз познавам аза“ или „не го познавам“?
∞
Азът е истинската природа на всичко. За онова, което е илюзорно и съставено от
петте елемента, шрути казват: „не това, не това“.
∞
Наистина всичко в това съществуване е изпълнено единствено с аза. Не съществува
медитиращ, нито медитация. И когато се случи това сливане, как е възможно, тогава
да се прави медитация?
∞
Как би могло да се познае върховния, след като е непознаваем. Как би могло да се
говори за него? Как би могъл да се обожава? Аз съм върховния един, който е най-
висшата истина, който е еднородна същност, подобна на пространството.
∞
Аз съм отвъд космичните принципи и закони. Аз съм върховната реалност, свободна
от причини и следствия, свободна от фрагментации и мотиви. Как би могъл умът-его
да познае безпределния аз?!
∞
Няма такава субстанция, която да е неограничена по природа. Няма такава
субстанция, която да е с природата на реалността. Самият аз е върховната истина. В
нея не съществува насилие, нито ненасилие.
∞
Ти си еднородната реалност. Ти си чист, безплътен, нероден и нетленен. Защо тогава
имаш заблуди за себе си? И как можеш да казваш: „аз съм заблуден“?
∞
Когато делвата бъде строшена, пространството в нея и безкрайното пространство
стават едно неразделно цяло. Когато умът се разтвори, изгрява аза – върховната
същност.
∞
Делвата не съществува, не съществува и вътрешното пространство в нея. Не
съществува нито индивидуална душа, нито индивидуалното тяло. Аз съм абсолютната
божественост, в която няма познаваемо и познаващ.
∞
Знай, че аз съществувам винаги, навсякъде и във всичко. Аз съм вечен и неизменен.
Всичко в този свят е изпълнено с мен. Не се съмнявай.
∞
Не съществуват веди, не съществуват вселени, няма богове, нито жертвоприношения.
Със сигурност не съществуват касти, нито степени в живота, нито семейство, нито
раждане. Не съществува нито пътя на мрака, нито пътя на светлината. Съществува
единствено божественото.
∞
Ако си свободен от проникнатото и проникващия, ако си единен и цялостен, как би
могъл да мислиш за себе си, като за директно възприеман от сетивата или отвъд
обхвата им?
∞
Някои търсят недуалността, други дуалността. Те не знаят истината, която е една и
съща винаги и навсякъде, в която няма дуалност и недуалност.
∞
Как биха могли те да опишат истината, която е отвъд ума, отвъд думите, в която няма
нито цветове, нито звуци, нито каквито и да било качества?
∞
Когато съзреш всичко това като фалшиво, когато осъзнаеш тялото, като
пространство, когато остане само божествеността, тогава дуалността ще започне да
се разтваря.
∞
Не съществува нито нисш аз, нито висш, а само божественост. Как би могло да има
медитация и медитиращ?
∞
Действията ритуалите жертвоприношенията не ме засягат. Аз съм чист, нероден и
нетленен.
∞
Знай, че цялата тази вселена е безформена. Знай, че цялата тази вселена е
неизменна. Знай, че цялата тази вселена е съвършена. Знай, че цялата тази вселена
е с природата на абсолюта.
∞
Ти, наистина си висшата реалност. В това няма съмнение. Защо питаш тогава:
„възможно ли е непознаваемото да бъде познато?“
∞
Дете мое, как би могло да има илюзия и не-илюзия, сянка и липса на сянка? Всичко
това е единна, съвършена и безформена реалност.
∞
Аз съм без начало и без край. Аз никога не съм обвързан. В своята природа аз съм
съвършен.
∞
Нищо не може да ме възприеме – от принципа на космическия интелект до
проявената вселена. Наистина всичко е единствено божественото. Как биха могли да
съществуват за мен, касти и жизнени стъпала?
∞
Всичко е единният, неделим „аз“, единствената реалност, всепроникваща,
независима и съществуваща винаги, а петте елемента на материята са нереални,
проявени от празнотата.
∞
Азът няма пол, той е отвъд идеите, отвъд представите. Как би могъл да си мислиш, че
азът е изпълнен с блаженство или е лишен от него?
∞
Азът определено не се пречиства чрез практикуване на йога. Той със сигурност не се
пречиства и чрез унищожаването на ума. Той със сигурност не става чист
посредством следването на инструкциите на учителите. Той сам по себе си е
истината. Той сам по себе си е сияйния един.
∞
Не съществува тяло, съставено от петте елемента, нито пък съществува някой, който
да е въплътен. Наистина, всичко е единствено аза. Как би могло да има три
състояния на съзнанието, че и четвърто?
∞
Аз не съм обвързан, нито съм наистина свободен, аз не съм различен от брахман. Не
съм нито извършител, нито наслаждаващ се – аз не разграничавам проникнатото от
проникващия.
∞
Както водата излята във вода не се отличава, така и пуруша и пракрити за мен са
неразличими.
∞
Ако ти наистина никога не си бил нито обвързан, нито свободен, как би могъл да
мислиш за себе си като притежаващ форма или като за безформен?
∞
Аз познавам твоята върховна форма, вечно съществуваща и всепроникваща, подобна
на пространството. Така както знам, че нисшата ти форма е нереална, като вода в
мираж.
∞
Никога не съм имал учител, никога не съм следвал инструкции, никога не съм имал
ограничени качества, нито действия. Знай, че по природа съм чист, еднороден и
безплътен като пространството.
∞
Ти също си чист, ти нямаш тяло, твоят ум не може да познае най-висшето. Но не се
притеснявай да кажеш: „аз съм аза, върховната истина.“
∞
Защо ридаеш, о ум? Разтвори се, за да бъде аза! Пий дете мое, превъзходния нектар
на недвойнствеността, отвъд всички разделения.
∞
В същността не съществува нито знание, нито невежество. Онзи, който е достъпен за
това разбиране живее в мъдростта.
∞
Няма нужда от изучаване, от разсъждения, от време и пространство, нито от
инструкции на учител, нито от постигане на самадхи.
∞
Аз естествено съм съвършеното съзнание, аз съм безкраен като небето – невинност и
равновесие.
∞
Нито съм се раждал някога, нито мога да умра. Нямам дела, добри или лоши. Аз съм
брахман, неопетненият, лишен от качества. Как би могло за мен да има обвързване
или освобождение?
∞
Така както божественото прониква всичко и е въздесъщо, цялостно и неделимо, така
и аз не виждам никакво разделение. Как би могло да има външно и вътрешно?
∞
Цялата вселена сияе неделима и цялостна. О, мая, велика илюзия, о въображение за
дуалност и недуалност!
∞
Винаги – „не ти, не ти“, отвъд формите и безформеното. Единствено абсолютът
съществува, надхвърлящ различията и неразличимостта.
∞
Ти нямаш ни майка, ни баща, нито жена, нито деца, ни роднини, ни приятели. Нямаш
привличания и отблъсквания. От къде е това терзание в ума ти?
∞
За теб няма ден, нито нощ, ни изгрев, ни залез. Как би могъл мъдрецът да си
представи безплътният във въплътено състояние?
∞
Азът не е нито разделен, нито неразделен. За него няма нито тъга, нито щастие, нито
предпочитания, нито е всичко, нито е по-малко от всичко. Знай, че азът е неизменен.
∞
Аз не съм нито извършителя, нито наслаждаващия се. Аз нямам дела, сегашни или
предишни. Аз нямам тяло, нито съм безплътен. Как бих могъл да имам или пък да
нямам чувство за „собственост“?
∞
Нямам недостатъци, нямам страсти и привличания, нито пък имам страдания,
породени от тялото. Знай, че аз съм единният аз, необятен като небето.
∞
Приятелю мой, каква полза от празни разговори? Приятелю мой, всичко това са
просто догадки. Казах ти онова, което е същността – ти действително си истината,
безгранична като пространството.
∞
Където и да умрат йогите, в каквото и да било състояние, там се и разтварят, както
пространството вътре в каната, когато се счупи, се разтваря в небесата.
∞
Напускайки тялото си на свято място или в дома на недокосваеми, йогинът, дори да е
изгубил съзнание, се слива с божественото.
∞
Йогите считат задълженията в живота, стремежът към богатства, насладите на
любовта, освобождението и всички външни проявления за мираж.
∞
Такова е моето директно възприятие – аз нито извършвам, нито се наслаждавам на
минали, бъдещи или настоящи дела.
∞
Авадхута единствен, в чистота и равновесие съществува блажено в пустотата.
Отричайки се от всичко той броди гол, единен с абсолютното цяло вътре в себе си.
∞
Там където ги няма нито трите състояния на съзнанието, нито четвъртото, е
единството на съществуването. Как би могъл да си привързан или свободен, когато
не съществуват нито добродетели, нито пороци?
∞
Невъзможно е да се докоснеш до божественото посредством повтарянето на мантри
или пък чрез рецитирането на ведите, нито чрез извършването на различни
религиозни ритуали. Великият авадхута спонтанно изпя тази гита, потопен в
медитация, разтворен във вечното блаженство на божественото.
∞
Всичко – пустота и нищо, и в същото време пълнота и цялост. Божественото е отвъд
дуалността на истината и лъжата. За това разбиране е достъпен авадхута. Истината
не съществува в измерението на относителността.
∞
••
∞
Учителя може да бъде млад, може да се наслаждава на светските удоволствия, може
да бъде неграмотен, слуга или семеен, но всичко това не бива да се взема под
внимание. Нима някой захвърля скъпоценния камък, дори да го е намерил на
сметището?
∞
Думите излизащи от тялото на гуру, не бива да бъдат оцценявани и класифицирани,
защото те не са от измерението на ума. Учениците трябва да бъдат достъпни за
слушането и възприемането, нима лодката, дори неукрасена не пренася въпреки това
пътниците до другия бряг?
∞
Неизменния един, който прониква всичко подвижно и неподвижно, е осъзнатостта
обхващаща всичко, подобно на пространството.
∞
Как би могъл той, единният и всепроникващият, който задвижва без усилие всичко,
да бъде разделен! И как тогава тази недвойнствена божественост може да бъде
различна от мен?
∞
Аз съм върховния, аз съм абсолюта – същността на всичко, отвъд раждането и
смъртта.
∞
Разделението не може да ме докосне и за това боговете ме почитат. Но в същността
не съществуват богове.
∞
Нека мислите и желанията се издигат и изчезват като балончета изплуващи и
чезнещи в река.
∞
Аз вечно прониквам цялото съществуване – от космическата интелигентност, до
елементите на природата.
∞
Тъй както качествата на водата са неотличими от нея, така и пракрити е неотличима
от пуруша.
∞
Божественото няма име. То е по-фино от най-финото, върховно, отвъд сетивните
възприятия, ума и интеллигентността.
∞
И в тази божественост, как би могло да съществува „аз”, как би могло да съществува
„ти” и дори тази проявена и непроявена вселена?
∞
Онова, което е описано подобно на празнота, наистина е подобно на празнота. И тази
празнота прониква всичко. И тя е божествеността, всеведуша и съвършена.
∞
Пространството е проникнато от нея, но тя не е проникната от нищо: тя съществува
навсякъде. Тя е неделима.
∞
Понеже божественото е фино, невидимо и отвъд качествата, добре е човек да
пробегне до помощта на практиките споменати от йогите, в съответствие със своите
тенденции.
∞
Когато чрез постоянна практика на йога се случи оттегляне от обектите на сетивата и
мисълта започне да се движи в прекъсване, разделението изчезва и ума навлиза в
състояние на пълно разтваряне в същността.
∞
За да бъде премахната илюзията, създаваща безсъзнателността на заблудата, има
едно единствено непогрешимо лекарство – разтварянето в божественото.
∞
Можете да говорите за безформеното, а формата можете да визуализирате, но
божественото не е нито същността нито формата, нито безформеното. Единствено
можете да го назовете, като – най-съкровеният.
∞
Външното битие е вселената, вътрешното битие се нарича пракрити. Човек трябва да
се опита да познае онова, което е по-вътрешно от вътрешното битие, онова, което е
като водата вътре в ядката на кокосов орех.
∞
Илюзорното знание е свързано с външното, правилното разбиране е свързано с
вътрешното. Опитай се да познаеш онова, което е по-вътрешно от вътрешното,
онова, което е като водата в ядката на кокосов орех.
∞
Има една единствена луна, в ясната пълнолунна нощ. Човек трябва да съзерцава аза
като луната, виждайки, че двойствеността е илюзия.
∞
Поради фрагментирания ум, човешките същества изпадат в дуалност. Само тогава,
когато структурата ум-его бъде разтворена се случва безметежното състояние на
божественото.
∞
Независимо то това образован ли е човек или не, или просто е осъзнал истината
благодарение на милостта на гуру, той е спасен от бурния океан на мая.
∞
Достъпен до това върховно състояние, свободен от привързаност и отвращение, той
се посвещава на благополучието на всички живи същества.
∞
Както пространството вътре в делвата се разтваря всред вселенското пространство,
когато делвата се счупи, така и йогинът, в отсъствието на тяло се разтваря във
върховния аз, който е истинската му същност.
∞
Съдбата на онези, които са посветени на действието в крайна сметка е такава,
каквито са модификациите на мислите им, но съдбата на онези, които са установени
в йога е отвъд причините и следствията.
∞
Съдбата на онези, които са се посветили на пътя на действието може да бъде описана
чрез органа на речта, но съдбата на йогите никога не може да бъде изразена, защото
е трансцедентална.
∞
Знаейки това, човек никога не казва, че йогите имат някакъв определен път. За тях,
отхвърляйки двойнствеността, върховното състояние се случва естествено.
∞
Йогинът, умрял където и да е, било то на свято място или в къщата на недокосваем,
не вижда повече майчина утроба. Той се разтваря във върховния брахман.
∞
Онзи, който е съзрял истинския си аз, който му е присъщ, нероден и непознаваем, не
бива опетнен, каквото и да му се случи. Безстрастен, той извършва действия, но без
да бъде извършител. Затова човекът в равновесие никога не се привързва.
∞
Единен с върховния аз, който е вечен, изначален, нероден и невъобразим, йогинът
живее недокоснат от пороци и каквито и да било желания. Отвъд двойките
противоположности, свободен от илюзиите, той е един естествен израз на огромната
енергия на интелигентността.
∞
Йогинът е едно с върховния, вечен аз, в който не съществуват никакви веди, никакви
посвещения, никакви ритуали, никакви учители и ученици, никакви сидхи, никакви
мандали, никакви мудри, нито каквото и да било друго.
∞
Йогинът е едно с върховния вечен аз, който не е произлязъл нито от шива, нито от
шакти, нито от ману. Той е без форма, без начало и без край.
∞
Йогинът е едно с върховния вечен аз, който не е нито ума, нито интелигентността,
нито тялото нито сетивата, нито егото; който не е нито фините елементи, нито петте
груби елемента, нито е с природата на пространството.
∞
Когато в тялото на йогина се случи това върховно единство, той излиза от пределите
на предписанията и правилата, съдържащи се в свещените писания. Дуалността не
може да го докосне. За него не съществува чистота и нечистота, закони или пък
някой, който ги нарушава.
∞
Умът не може да се докосне до божественото, думите не могат да го изразят. И как
тогава да говорим за предписания на гуру! Тази единна и неделима истина сияе за
всички, които са едно с божествения гуру спонтанно споделящ тези слова...
Разделението на качества и тяхното отсъствие не съществуват в божественото. Брахман
е чист и непроявен, отвъд страст и безстрастие. Как аз да се поклоня на това безкрайно
и върховно блаженство, за което не може да се каже, че има качества или не, което е
всепроникващо и въздесъщо.
∞
Това върховно блаженство е вечно. То е отвъд разделението и разнообразието, то е
началото и края на всички неща. Аз наистина съм тази божественост, свободна от
всичко. О, скъпи приятелю, как да се поклоня пред аза в себе си?
∞
В мен не е източника на творението, нито неговото отсъствие, защото аз съществувам
навсякъде. За мен няма нито илюзия, нито нейното отсъствие, защото аз съм проявен
навсякъде. За мен не съществува светлина, нито нейното отсъствие, защото аз съм
върховната светлина. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство (сат-чит-ананда).
Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Как бих могъл да говоря за желания или липса на желания? Как да говоря за
привързаност и непривързаност? Как да говоря за него като за лишен от същност или
илюзия. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като
пространството.
∞
Как аз мога да говоря за това, двойнствена или недвойнствена е природата на
брахман? Как аз мога да кажа вечен ли е той, или не? Аз съм неразделното битие-
съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Природата на брахман не е нито груба, нито фина. Нито се появява, нито изчезва.
Той е без начало, среда и край. Няма нищо висше, нито низше в брахман. Наистина
аз съм истината – висшата реалност. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство.
Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Знай, че всички органи на възприятието и обектите на чувствеността са подобни на
облаци плуващи в небето. Познай този сияещия, който е отвъд обвързаността и
свободата. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като
пространството.
∞
Дете мое, аз не съм недостъпен за възприятието, но това възприятие не е от полето
на ума и сетивата. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
Аз съм огънят на мъдростта, изгарящ кармата на онзи, който е отвъд закона на
кармата. Аз съм огънят на мъдростта, изгарящ скръбта на онзи, който е отвъд всички
скърби. Аз съм огънят на мъдростта, изгарящ тялото на онзи, който е свободен от
затвора на тялото. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
Аз съм огънят, изгарящ греховете на онзи, който е безгрешен. Аз съм огънят, изгарящ
качествата на онзи, който е без качества. Аз съм огънят, изгарящ привързаностите на
онзи, който е непривързан. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
О, скъпи мой, аз не съм лишен от битието, нито от небитието. Аз не съм лишен от
единство, нито от отсъствието на единство. Аз не съм лишен от ум, нито от липсата
на ум. Онзи, който е отвъд илюзията е достъпен за това разбиране. Аз съм
неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Аз не съм подвластен на непрекъснато повтарящите се раждане и смърт. В мен няма
нито огромната радост на удовлетворението, нито неволята на невежеството. Аз съм
неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Избуяващото увивно растение на светското съществуване не е мое. Радостта на
огромната наслада не е моя. Оковите на невежеството не са мои. Аз съм неразделното
битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Дейностите, въвлечени в проявлението на относителното съществуване не са мои
модификации. Унинието, което е разгръщане на скръбта, не е моя модификация.
Умиротворението, идващо от нечии религиозни заслуги не е моя модификация. Аз съм
неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Никога не съм извършвал никакви действия, пораждащи мъка и страдание. В мен
никога не е имало ум, който би могъл да превърне сетивното възприятие в
чувственост. В мен няма никакъв източник на его. Аз съм неразделното битие-
съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Както неподвижността, така и вибрацията, както предопределеността, така и нейната
липса се завръщат в божественото. Както пробуждането, така и сънят, както добрите,
така и лошите се завръщат в божественото. Както силата, така и слабостта, както
движението, така и покоя изчезват в брахман. Аз съм неразделното битие-съзнание-
блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Този аз не е познаваем, нито е обект на познанието. Той е отвъд предела на идеите и
логическите разсъждения. Той е отвъд полето на мисълта и думите. Как тогава да ти
разкажа за него – висшата реалност? Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство.
Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Във върховната реалност няма нито разделение, нито липсата на разделение.
Класификациите за нея не съществуват. Тя е без причина, без начало и без край. Аз
съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Аз наистина съм реалността – свободен от привързаност, страст, завист и ненавист.
Аз наистина съм реалността – свободен от скърбите, причинени от това преходно
съществуване. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен,
като пространството.
∞
След като няма три състояния на съзнанието – как би могло да има четвърто? След
като не съществува време, как би могло да съществува минало, настояще и бъдеще?
Върховната реалност е състояние на най-висш покой. Аз съм неразделното битие-
съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
В моят аз няма никакви разделения на дълго и късо, на широко и тясно, форма и
безформено. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като
пространството.
∞
Никога не съм имал майка, нито баща, нито деца. Никога не съм се раждал, нито мога
да умра. Никога не съм имал ум. Върховната реалност е състоянието на съвършено
равновесие. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като
пространството.
∞
Аз съм чист, аз съм самата чистота, непостижима и безкрайна. Аз съм отвъд
привързаността и непривързаността. Аз съм отвъд разделенията и неделимостта,
непостижим и безкраен. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
Ако върховната реалност е само една и е непорочна, как би могло да съществуват
толкова много богове, начело с брахма, или толкова много планове на
съществуването, рай или ад? Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
Как аз мога да кажа, че висшата реалност не е това или онова, или че тя е безкрайна
или пък има край, или че е безтелесна, или пък има тяло. Аз съм неразделното битие-
съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Аз вечно извършвам върховното действие, което е не-действие. Аз съм върховната
радост, лишена от привързаност и непривързаност. Аз съм неспирното блаженство,
лишено от тяло и от липса на тяло. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство.
Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Сътворението на илюзорната вселена не е моя модификация. Създаването на
хитростта и арогантността не е моя модификация. Създаването на истината и лъжата
не е моя модификация. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
В мен няма време – нито вечер, нито сутрин. И все пак винаги присъствам. За мен
няма обособено знание. Аз не съм нито глух, нито безмълвен. Аз съм свободен от
невежеството. Не се нуждая от изчистване на ума. Аз съм неразделното битие-
съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Никога не съм имал учител, нито пък съм учител на някого – аз съм невъзмутим, аз
съм отвъд пределите на ума, отвъд неговите дейности – аз съм невъзмутим. Знай ме,
като невъзмутим и трансцедентален към всичко. Аз съм неразделното битие-съзнание-
блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Как мога да кажа, че това е гора или храм? Как мога да кажа, че нещо е доказано
или е съмнително. Това е всеобхватното, еднородно, всепроникващо съществуване.
Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като
пространството.
∞
Азът, лишен от живот и смърт, сияе завинаги. Няма нито семе, нито липса на семе,
той е отвъд освобождението и обвързването, той сияе завинаги. Аз съм неразделното
битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Той сияе отвъд раждането, отвъд светското съществуване, отвъд смъртта. Аз съм
неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Ти нямаш име, нито форма, нито каквато и да било същност – диференцирана или
недиференцирана. Защо тъгуваш, о глупав ум? Аз съм неразделното битие-съзнание-
блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Защо ридаеш, приятелю? За тебе няма нито раждане, нито смърт, нито старост, нито
страдание. Защо ридаеш, приятелю? За теб нищо не се променя. Аз съм неразделното
битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Защо ридаеш, приятелю? Ти нямаш никаква форма, която би могла да се промени.
Защо ридаеш, приятелю? Старостта не може да те докосне. Аз съм неразделното
битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Защо ридаеш, приятелю? За теб няма възраст, нито ум. Защо ридаеш, приятелю?
Сетивните възприятия не могат да те докоснат. Аз съм неразделното битие-съзнание-
блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Защо ридаеш, приятелю? За теб няма нито похот, нито алчност. Защо ридаеш,
приятелю? За теб не съществува илюзията. Аз съм неразделното битие-съзнание-
блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Защо желаеш богатство, след като ти си изворът на всичко. Защо желаеш жени, след
като ти си същността на всички жени. Защо търсиш притежания, след като в
същността ти си отвъд притежанията? Аз съм неразделното битие-съзнание-
блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Нито ти, нито аз се раждаме във вселената на илюзорното проявление. Единствен
умът създава идеята за разделение. Единството и разнообразието са отвъд него. Аз
съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм безграничен, като пространството.
∞
В твоята истинска природа не съществува привързаност и непривързаност, не
съществуват желания. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
За същността не съществува нито медитация, нито медитиращ, нито самадхи. За нея
светът не съществува, нито времето. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство.
Аз съм безграничен, като пространството.
∞
Споделих ти всичко, което е есенциално. За мен не съществуваш ти, нито каквото и
да било друго. Няма учител, няма ученик. Върховната реалност е естествена и
съществува сама по себе си. Аз съм неразделното битие-съзнание-блаженство. Аз съм
безграничен, като пространството.
∞
Ако аз, всевишният, подобен на пространството, единствен съществувам, как би
могло да се каже, че върховната реалност е блажена в същността си или не е? Как би
могло да се каже, че е с природата на всезнание или не е?
∞
Познай онзи, който е животът, у когото няма огън, етер, въздух, земя или вода.
Познай единното съзнание, което не е нито движението, нито отсъствието на
движение. Познай това върховно съзнание, което е обширно, като пространството.
Бъди познанието без да има познаващ.
∞
Моята природа не е нито пустотата, нито липсата на пустота. Моята природа не е
нито чистотата, нито липсата на чистота. Нито има форма, нито съм безформен. Аз
съм върховната реалност сияеща в своята собствена природа.
∞
Отречи се от света по всякакъв начин. Отречи се от отречението по всякакъв начин.
Отречи се от отровата на отречението и не-отречението. Азът е чист, безсмъртен,
естествен и неизменен.
∞
••••
∞
Божественото не може да бъде призовано или отхвърлено, защото е
трансцедентално. Как тогава могат да съществуват пуджи и религиозни церемонии,
приношения на цветя и повтарянето на мантри, както и медитацията. Как би могло да
има обожание на шива, в който е и съединението и единството, и многообразието?
∞
Той не е просто свободен от робството и освобождението, чистотата и
замърсяванията, от единството и разделението. Той е безграничната свобода. Аз съм
шива – безграничен, като пространството.
∞
Реален или нереален е този проявен свят – представите и идеите не могат да ме
докоснат. В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Чистота и замърсяване, разделение и неразделност, разнообразие – всичко това
съществува заради мен. В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Знанието и невежеството не могат да ме докоснат. Всезнанието е моята природа. Как
тогава може да се каже, че притежавам знание или невежество? В същността си аз
съм блаженството и свободата.
∞
За мен не съществува нито достойнство, нито недостатъци, нито неволя, нито свобода
от нея. Не мога да бъда представен с единството и отделността. В същността си аз
съм блаженството и свободата.
∞
Никога не съм имал висше, низше или междинно състояние. Нямам приятели или
врагове. Как бих могъл да говоря за добро и зло? В същността си аз съм
блаженството и свободата.
∞
Нито съм поклонник, нито обект на поклоненията. За мен няма нито предписания,
нито ритуали, нито практики. Как аз, бих могъл да опиша природата на моето
абсолютно съществуване? В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Тук няма нищо, което да прониква или да е проникнато. Няма обител, нито може да
се каже, че е някъде. Как бих могъл да говоря за пустотата или цялостта? В
същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Няма никой, който да разбира, нито наистина има нещо, което да бъде разбрано. Аз
нямам ни причина, ни следствие. Как бих могъл да кажа, че съм постижим или
непостижим? В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Няма нищо отделно и нищо, което да бъде разделено. Няма нищо, което да узная,
нито нещо, което да бъде узнато. Как бих могъл да говоря за създаване и
разрушение? В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Аз нямам нито тяло, нито безтелестност; нямам нито интелигентност, нито ум, нито
сетивни възприятия. Как бих могъл да говоря за привързаността и непривързването?
В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Аз съм отвъд илюзията на дуалността. Как бих могъл да кажа приятелю, че съм
единствен или пък не? В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Нито съм овладял сетивата, нито има какво да овладявам. Себевъздържание и
дисциплина никога не са ми се случвали. Приятелю, как бих могъл да говоря за
победа и поражение? В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Никога не съм имал форма, нито отсъствие на форма. Никога не съм имал начало,
среда или край. Приятелю, как бих могъл да говоря за сила и слабост? В същността
си аз съм блаженството и свободата.
∞
Никога не съм бил достъпен за смъртта, нито за безсмъртието; нито за отровата, нито
за нектара. Как бих могъл да говоря за чистота или нечистота? В същността си аз съм
блаженството и свободата.
∞
Никога не съм заспивал, нито пък съм се събуждал. Никога не съм практикувал
концентрация, нито асани. За мен няма нито ден, нито нощ. Как бих могъл да кажа,
че се намирам в трансцеденталното или пък в относителните състояния на
съзнанието? В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Знай, че съм свободен от всичко и в същото време няма нещо, което да не е свързано
с мен. Не съм нито илюзията, нито свободата от нея. Как бих могъл да говоря за
религиозните ритуали? В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
Знай, че съм напълно разтворен в божественото. За мен не съществуват цели, нито
безцелност. Как бих могъл да говоря за единство и разделение? В същността си аз
съм блаженството и свободата.
∞
Не съм нито образован, нито неук. Не спазвам нито мълчание, нито липсата на
мълчание. Как бих могъл да опиша божественото? В същността си аз съм
блаженството и свободата.
∞
Никога не съм имал баща или майка, нито семейство, нито каста на която да
принадлежа. Аз никога не съм се раждал и никога няма да умра. Как бих могъл да
кажа – в мен има привързаност или пък заблуждение. В същността си аз съм
блаженството и свободата.
∞
Никога няма да изчезна – аз съм вечно съществуващ. За мен няма нито светлина,
нито тъмнина. Никога не съм имал сияние нито пък липса на сияние. Как бих могъл
да се интересувам от религиозните ритуали? В същността си аз съм блаженството и
свободата.
∞
Знай, без всякакво съмнение, че съм безграничен. Знай без всякакво съмнение, че
съм цялостен. Знай без всякакво съмнение, че съм непорочен. В същността си аз съм
блаженството и свободата.
∞
Мъдрите изоставят всякакви религиозни практики, както и всички видове дейности,
добри или лоши, и пият нектара на отречението. В същността си аз съм блаженството
и свободата.
∞
Как би могла да се вербализира истината, след като тя не е от полето на ума.
Авадхута, разтворен в безкрайното блаженство, спонтанно изпя тези слова…
В същността си аз съм блаженството и свободата.
∞
•••••
∞
Вибрацията на Ом е подобна на безграничното пространство. Тя не е вникване в
същината на висшето и низшето. Как би могло да има произношение на Ом, който е
отвъд проявлението на непроявеното?
∞
Шрути, които казват: „ти си това”, потвърждават, че ти наистина си божественото,
отвъд това проявление и в същото време присъстваш във всичко. О, ти който си
всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
За теб не съществува низше или висше, вътрешно или външно, нито дори и представа
за единство. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Божественото не може да бъде постигнато посредством следването на предписаните
правила и ритуалите. То не може да бъде анализирано, нито пък е подвластно на
причината и следствието. Тъждествено с всичко, то не може да бъде изразено с думи.
О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
То не е единството на различните състояния на съзнанието. Нито мястото, където се
срещат вътрешното и външното пространство. То не е и точката в която времето се
слива с безвремието. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да
тъгуваш?
∞
Не съществува форма, нито пространство вътре в нея. Не съществува аз – нито висш,
нито низш. Божественото е отвъд взаимодействието на причината и следствието. О,
ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Съществува единствено състоянието на свобода, която обхваща всичко, без
разделение и класификации. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно
да тъгуваш?
∞
Божественото не е пустотата, нито нейното отсъствие. В него, чистота и нечистота не
съществуват. То не е всичко, нито нищо. О, ти който си всепроникващата цялост, как
е възможно да тъгуваш?
∞
В него няма различия, обусловени от разделението и неразделението. Няма разлика
между вътре и вън, нито преход на едното в другото. То е еднакво към всички – без
приятели и врагове. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да
тъгуваш?
∞
За него не съществуват учители и ученици. Нито разликата между живота и смъртта.
Съществува единствено състоянието на свобода – неразделното единство. О, ти който
си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
То е отвъд формата и безформеното. То е отвъд различаване и неотличимост. За него
няма сътворяване и разрушение. О, ти който си всепроникващата цялост, как е
възможно да тъгуваш?
∞
Не съществува обвързване поради оковите на добрите и лошите качества. Как бих
могъл да бъда въвлечен в дейностите, свързани с живота и смъртта? Съществува
единствено чистата, безупречна реалност – същност еднаква във всичко. О, ти който
си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Това е същността, отвъд битието и небитието, отвъд желанията или липсата на
желания. Това наистина е най-висшето съзнание – идентично със свободата. О, ти
който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Това е истината, недиференцирана от истините, отвъд единство и разделение. Тя
присъства еднакво във всички, но умът не може да я докосне. О, ти който си всичко,
как е възможно да тъгуваш?
∞
Божественото прониква всичко. За него няма привързаност и отречение, нито знание,
нито невежество. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да
тъгуваш?
∞
Промяната и неизменността, ограниченото и безграничното, не са реални. Истината е
единствено в аза. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да
тъгуваш?
∞
И този аз (атман) е единствената божественост. И това върховно съзнание е всичко.
Това е интелигентността, всезнаеща и неделима, единствена и неизменна. О, ти
който си този аз, как е възможно да тъгуваш?
∞
Безсмислено е да се търсят различия в него, тъй като е отвъд структурата на мисълта
и преживяването. Невежество е да се съзира разделение в разнообразието. Той е
същността на всичко. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да
тъгуваш?
∞
Не съществува състояние на освобождение, нито състояние на добродетел, нито
състояние на поквара. Няма състояние на съвършенство, нито състояние на нищета.
О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Ако в същността няма причина и следствие, разделение и единство, касти и извън
кастови, О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Азът е интелигентността, която е неделимото всичко. Тя е абсолютно съзнание, отвъд
качествата и класификациите. О, ти който си всепроникващата цялост, как е
възможно да тъгуваш?
∞
Азът е отвъд всичко, неделим и всепроникващ. Той е святостта, присъстваща
навсякъде и по еднакъв начин. Измерението на дуалността не може да го докосне. О,
ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Робството и свободата, единството и разделението, разсъжденията и изводите –
всички тези двойки противоположности не се отнасят за него. О, ти който си
всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
В божественото не съществува време, проявленията на времето и неговото отсъствие.
Атомите и изначалните елементи, също не съществуват в него. То е отвъд
съществуването и не съществуването. О, ти който си всепроникващата цялост, как е
възможно да тъгуваш?
∞
Това е азът, който е без тяло и безтелесност. Това наистина е върховния един, който
не спи и не сънува. Това е върховният един, който няма име, нито предписания,
които да изпълнява. Чист, необятен и еднороден като небесата, азът е еднакъв във
всичко и е свободен от всичко. Той е еднородната същност лишена от същина, от
липсата на същина, както и от промяна. О, ти който си всепроникващата цялост, как
е възможно да тъгуваш?
∞
Това е азът, който е еднакъв към добродетел и порок, към желание и липсата на
желание, към същността и липсата на същност. Той е невъзмутим и безграничен,
подобно на пространството. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно
да тъгуваш?
∞
Това е азът, еднакъв във всичко, в който няма скръб и безскърбие. Това е
върховният, в който няма щастие и мъка. Върховната истина няма учител, нито пък
се нуждае от ученици. О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да
тъгуваш?
∞
Наистина няма разделение на същност или липсата на същност. Нито има движение
или неподвижност, еднаквост или разнообразие. В аза няма ум, нито липсата на ум.
О, ти който си всепроникващата цялост, как е възможно да тъгуваш?
∞
Това е есенцията – атман е отвъд полето на разделното съзнание. Всяко действие в
света на явленията е нереално. О, ти който си всепроникващата цялост, как е
възможно да тъгуваш?
∞
Свещените писания по различни начини заявяват, че материалното проявление е
подобно на вода в мираж. Единствено само всепроникващата божественост
съществува еднакво навсякъде. О, ти който си всепроникващата цялост, как е
възможно да тъгуваш?
∞
Как би могло да се каже каквото и да било за това, което не е достъпно за полето на
ума. Великият авадхута, разтворен в божественото, спонтанно изпя тези слова…
∞
••••••
∞
Шрути заявяват по многообразни начини, че етерът и другите материални елементи
са като мираж. Ако съществува една единствена, неделима и всеобхватна
божественост – как би могло да има сравняем или сравнение?
∞
Във върховния няма разделение, нито липсата на разделение. Той е свободен от
действия и видоизменения. Ако съществува една единствена, неделима и
всеобхватна божественост – как би могло да има обожание, как би могло да има
аскетизъм и места за поклонение?
∞
Интелигентността е вечна и въздесъща, в нея няма нито необятност, нито
незначителност. И ако тя наистина е неделимата, всеобхватна божественост, то как
би могла да бъде постигната от ума или изразена с думи.
∞
За аза няма разлика между деня и нощта, изгрева и залеза на слънцето. Той е отвъд
сътворението и разрушението. Ако съществува една единствена, неделима и
всеобхватна божественост, как би могло слънцето, звездите и огъня да я осветят?
∞
Разграниченията между желание и липса на желание, действие и бездействие,
напълно отсъстват в божественото. Ако съществува една единствена, неделима и
всеобхватна божественост, как би могло да има съзнание, диференцирано от външно
и вътрешно?
∞
Ако в аза няма същност, нито липса на същност; ако в него няма пустота, нито липса
на пустота, ако съществува една единствена, неделима и всеобхватна божественост,
как би могло да има първи и как би могло да има последен?
∞
Ако азът е разтваряне на различията и неразличимостта, ако той е разтваряне на
познаващия и познаваемото. Ако съществува една единствена, неделима и
всеобхватна божественост, как би могло да съществуват трите състояния на
съзнанието, или пък четвъртото?
∞
Всичко, което може да бъде изречено и всичко което не може – не е истината.
Познаваемото и непознаваемото не са истината. Ако съществува една единствена,
неделима и всеобхватна божественост, как би могло да има обекти, сетива, ум и
интелект?
∞
Етерът и въздухът са нереални. Земята и огънят са нереални. Неделима и
всеобхватна божествеността е единствената реалност. Ако в божественото
съществуват различни светове и богове – това е само въображение. Ако съществува
една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как би могло да има
съзнание, разграничаващо доброто и злото?
∞
За аза няма нито смърт, нито безсмъртие, нито действие, нито бездействие. Ако
съществува една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как може да се
каже, че тя идва или си отива?
∞
За нея няма разделение между енергията и интелигентността, между причината и
следствието. Ако съществува една единствена, неделима и всеобхватна
божественост, как някой би могъл да говори за аз и не-аз?
∞
За нея не съществуват страданията, неизбежно възникващи в полето на гуните. Ако
съществува една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как би могло да
има детство, младост или старост?
∞
Върховният е отвъд четирите стадия на живота, отвъд четирите касти. За него няма
причина нито въздействие. Ако съществува една единствена, неделима и всеобхватна
божественост, как би могло да има съзнание за разрушеното и неразрушеното?
∞
Разрушеното и неразрушеното не са реални. И роденото и нероденото не са реални.
Ако съществува една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как би
могло да има тленно и нетленно?
∞
В азът изчезва концепцията за мъжкото и немъжкото, женското и неженското. Ако
съществува една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как би могло да
има преживяване на радостта или на липсата на радост?
∞
Ако върховният е свободен от заблуда и тъга, от съмнение и мъка. Ако съществува
една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как би могло да има „аз” и
„мое”.
∞
Различията между добродетел и порок, робство и свобода отсъстват в аза. Ако
съществува една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как би могло да
има каквото и да било съзнание за тъга или за липса на тъга?
∞
Не съществува разлика между жертващият и жертвата, между жертвеният огън и
жертвоприношението. Ако съществува една единствена, неделима и всеобхватна
божественост, как би могло да има каквито и да е резултати от действията?
∞
Азът наистина е свободен от мъката и от радостта, от гордостта и от смирението. Ако
съществува една единствена, неделима и всеобхватна божественост, как би могло да
се появи страстта или безстрастието?
∞
Не съществува смяна на илюзията със свобода от илюзията. Не съществува смяна на
алчността с неалчност. Ако съществува една единствена, неделима и всеобхватна
божественост, как би могло да има съзнание за различаване или за липса на
различаване?
∞
Никога не са съществували никакви „ти” и „аз”. Разграниченията на семейство и раси
са фалшиви. Аз наистина съм абсолютната и върховна истина. И на кого тогава бих
могъл да отдам почитанията си?
∞
В азът изчезва разликата между учител и ученик, както и спазването на каквито и да
било инструкции. Аз наистина съм абсолютната и върховна истина. И на кого тогава
бих могъл да се поклоня?
∞
Не съществува въображаемото разделение на телата – физически и фини. Не
съществува въображаемото разделение на световете – материални и духовни. Аз
наистина съм абсолютната и върховна истина. И на кого тогава бих могъл да се
поклоня?
∞
Азът, напълно свободен от страстта и безстрастието, е безупречен, невъзмутим и
чист. Аз наистина съм абсолютната и върховна истина. И на кого тогава бих могъл да
се поклоня?
∞
Не съществува такова разграничение като тяло и безплътност, нито пък на действия
и извършител на действията. Аз наистина съм абсолютната и върховна истина. И на
кого тогава бих могъл да се поклоня?
∞
Как би могло да се каже каквото и да било за това, което не е достъпно за полето на
ума. Великият авадхута, разтворен в божественото, спонтанно изпя тези слова…
∞
•••••••
∞
Просветленият – гол или облечен в скърпени от парцали дрехи, събрани по пътищата
– живее свободен от добродетели и пороци. Безметежен, той е потопен в покоя и
чистотата, във върховното блаженство на божественото.
∞
Авадхута е едно с това, което е лишено от качества и от тяхното отсъствие. Той е
свободен от правилно и погрешно. Той е съвършеният извършител на всички
действия, без да има извършител. Неговата истинска природа е съвършенството,
чистотата и безупречността. Как би могъл освободеният да се занимава със спорове и
дискусии?
∞
Отвъд капаните на надеждата и пречистващи церемонии, просветленият е вечно
потопен в божественото. Отрекъл се от всичко, той е всичко – истината, чиста и
съвършена.
∞
Как би могло да има каквито и да било дискусии за тялото и безплътността, за
привързаността и непривързаността? Тук е самата истина – изначалната реалност,
чиста и безкрайна като пространството.
∞
Когато остане само истината, как би могло да има форма или липса на форма? Ако
висшата реалност прониква всичко, подобно на безграничното пространство, как би
могло да съществува възприятие или пък обекти на възприятието?
∞
Върховният аз е всепроникващ, подобен на пространството, а неговата природа е
чистотата и безупречността. Тогава как би могло да има разделение на освобождение
и робство, или пък каквито и да било други модификации?
∞
Ако божественото прониква всичко по еднакъв начин, то как в него може да има
единство и разделение? Ако всевишният е тъждествен в всичко, то как в него може
да има нещо, или пък липсата на нещо?
∞
Абсолютната истина, чиста и всепроникваща, подобна на пространството, сияе
еднакво във всичко. Как тогава би могло да има общуване и липсата на общуване,
игра и край на играта?
∞
Просветленият йогин е свободен от предписанията на йога и от каквото и да било.
Той се наслаждава, свободен от наслаждение и от липсата на наслаждение. Той
пътешества безметежно, потопен в безкрайното блаженство на същността.
∞
Ако практикуващият йога е още в полето на преживяването, познанието и
възприятието, на двойствеността и разделението, как би могъл да бъде свободен?
Когато се случи разтварянето, има чисто, върховно и вечно блаженство, но не и
център, който да го изживява.
∞
Азът е самото унищожение, в което няма унищожен и неунищожен. Азът е
благоприятния миг, в който няма благоприятно и неблагоприятно време. Тогава как
би могло да има същност и липса на същност? Абсолютната истина е чиста и
всепроникваща, подобна на пространството.
∞
Авадхута отрекъл се от всичко е завинаги едно с божественото. Просветленият е
цялостен – свободен дори от истината. Тогава как би могло за него да има живот и
смърт? И как би могло за него практиката на медитация, да има някакво значение?
∞
Целият този свят е илюзия, подобен е на мираж в пустинята. Съществува единствено
неделимият, безформен и всепроникващ живот.
∞
Ние авадхутите сме напълно безразлични към всичко, от практикуването на
религиозните задължения до освобождението. Как бихме могли да имаме нещо общо
с привързаността и непривързването? Такива принципи съществуват единствено в
представите, които имат хората за нас.
∞
Как би могло да се каже каквото и да било за това, което не е достъпно за полето на
ума. Великият авадхута, разтворен в божественото, спонтанно изпя тези слова…
∞
••••••••
∞
О, господи, търсейки те, аз се отдалечавах от теб, защото всички търсения са в
полето на ума. Обожавайки те в имена и форми, аз отново оставах в този ум-его,
защото ти си неописуем, отвъд имената и формите, идеите и представите.
Практикувайки медитация, аз отново не те постигах, защото кой практикува и кой
постига. Съществува или его, или божественост.
∞
Мъдрец е този, който похотта не може да докосне, който е внимателен и чист, който
не притежава нищо, който не се интересува от власт и пари, който се храни скромно,
безметежен и непоколебим, той е едно с божественото.
∞
Мъдрец е този, който е буден, проницателен и непреклонен; подчинил своя ум и
чувства, превъзмогнал времето на шестте порока. Той е приятелски настроен към
всички, състрадателен и прозорлив.
∞
Мъдрец е този, който е спокоен и не проявява насилие. Потопен в истината, той е
безпристрастен, благосклонен и е еднакъв към всички.
∞
Нека значението на благата дума „а-ва-дху-та” бъде обяснено от тези в чиито тела се
е случила адвайта.
∞
Значението на буквата „а” е, че авадхута е свободен от оковите на надеждата и
очакванията, непривързан, той е потопен във вечното блаженство.
∞
Сричката „ва” означава, че той се е отрекъл от всички желания, отвъд полето на ума,
живее в цялостта на настоящето.
∞
Сричката „дху” е знак, че той е подобен на прах, отвъд телесните отъждествявания,
отвъд ума, отвъд сетивните възприятия, отвъд духовните практики и медитацията.
∞
Сричката „та” в името на авадхута означава, че той е вечно съществуващ, отвъд
болките и страданията, отвъд безпокойствата, отвъд объркания ум-его, отвъд
невежеството.
∞
Тази блажена гита беше спонтанно изпята от даттарея авадхута, който е въплъщение
на божественото. Този, в чието тяло се случи разбирането на авадхута, никога вече
не ще бъде достъпен за дуалността.
