ПРИКАЗКА ЗА СПАЗМАЛГОНИЯ

Имало едно време, има я и сега, една държава, наречена Спазмалгония. Чудни природни красоти притежавала тази страна, народът и бил трудолюбив, толерантен и търпелив, но така и хората не успявали да бъдат щастливи. На всеки четири години те имали право да избират кой да ги управлява, и всеки път избирали нов владетел с надеждата животът им да се промени към по-добро, но уви, надеждите им все оставали излъгани.

Тези хора имали един основен проблем: те не били научени да мислят, а да се надяват. Откакто се помнели, все им обещавали светлото бъдеще, те все се надявали , а то все не идвало. Те избирали владетеля си не според неговите познания и идеи, а според това колко и какви обещания им давал – обещания които обещавал да изпълни по време на управлението си.

Борещите се за властта бързо осъзнали това и започнали да дават все по-големи и по-неизпълними обещания, а идейните различия помежду им, доколкото ги имало, съвсем се размили. Хората изпаднали в апатия и обърканост, не знаели кого да изберат. Всички давали еднакви обещания и се обвинявали в едни и същи престъпления.

Но ето, че се появил нов кандидат за владетел на Спазмалгония. Силен, смел, чаровен, борбен и обещаващ. Това бил генералисимус Спазъм. Той обещал на хората, че ще потърси сметка от предшестващите го владетели защо не са си изпълнили обещанията и ще ги накаже. Хората се зарадвали. Най-накрая някой щял да бъде наказан за тяхното нещастие, заради мизерното им положение. Те не осъзнавали, че вината не била само в избираните да управляват, но и в избиращите ги. И че докато избиращият не започне да избира въз основа на идеи, а не на обещания, все той ще си бъде наказан.

Но уви, нямало кой да обясни това на хората, отдавна те били отучени да разсъждават, отдавна те имали само желания, без необходимите познания как да ги изпълнят. И така те избрали генералисимус Спазъм за свой нов владетел и зачакали с надежда светлото бъдеще.

Генералисимус Спазъм, обаче, криел ужасна тайна. Той не можел да мисли, той можел само да обещава. Мозъкът му бил отдавна закърнял от тежките физически усилия, на които генералисимус Спазъм бил подлаган през целия си подсъзнателен живот. Той нямал идеи, а мозъчни спазми, които го блъскали и мъчели, карайки го да изказва взаимно изключващи се твърдения и решения и да води абсолютно хаотична и непоследователна политика.

Тежки времена настанали за държавата Спазмалгония. Генералисимус Спазъм решил, че ще управлява така, както е и живял, подсъзнателно разчитайки на упражняването на физическа сила. Решил, че ще превърне и малкото, останали способни да мислят, в безмозъчни, безропотни поданици.

Краят на тази приказка все още се пише . . .

източник

ЗАКОДИРАНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ИЛЮМИНАТИ - АНИМАЦИЯ

"АЗ, КОЗИЯ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ"

Този,  на пръв поглед  занимателен клип, представлява  кодирано послание.Гениалната аранжировка създава разчупен модел на поднасяне на идеите с помощта на символични картини.Ще се въздържа от анализ и коментар върху клипа.Нека това да остане за всички онези  читатели на блога, които могат да виждат ясно и да мислят правилно.Така преценката за клипа ще е лична.А какво по-хубаво от това човек да успее сам да разбере нещо? Разбирането ще остане завинаги  в него!Това е  пожеланието ми към читателите.

СВЪРЗАНА ПУБЛИКАЦИЯ В ТОЗИ БЛОГ

ПАПА БЕНЕДИКТ XVI - ФАШИСТКИ НАЦИСТ И МАРИОНЕТКА С АМБИЦИИ

ТОВА СА АРХИВНИ СНИМКИ .

ТЕ ГОВОРЯТ САМИ ЗА СЕБЕ СИ.

ТОВА Е НАМЕСТНИКА НА ГОСПОД НА ЗЕМЯТА.

ВСЕКИ  САМ  ДА ВИДИ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕЛИГИЯТА.

БЪЛГАРИТЕ ИМАТ ПОДХОДЯЩА ПОГОВОРКА ЗА ТАКИВА СЛУЧАИ.

"ПРЕОБЛЯКЪЛ СЕ ИЛИЯ И КАТО СЕ ПОГЛЕДНАЛ -ПАК В ТИЯ..."

ЕДИН НАЦИСТ ЦЕЛУВА ЕДНО НЕГЪРЧЕ...

ТОВА ХРИСТИЯНСКО МИЛОСЪРДИЕ ЛИ Е ИЛИ Е "ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА"?

НА МЕСАТА ЗА ВЕЛИКДЕН В БАЗИЛИКАТА "СВЕТИ ПЕТЪР" В РИМ, ТАЗИ ГОДИНА, ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА ПАПАТА  СЕ ПРИЗОВАВА ЕНВОКАЦИЯТА/МАТЕРИАЛИЗИРАНЕТО/ НА...ЛУЦИФЕР...

Ето какво се пее:

"Пламтящият Луцифер  намери човечеството!

Аз казвам: "О, Луцифер, никога няма да бъдеш победен!
Христос е твой син, който се върна от ада и  хвърли  спокойната  си светлина, за да  живее и царува  безкрайно..."

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СА ПО ГЛУПАВИ ОТ ЖЕНИТЕ?

ЕТО ЗА ТОВА:

Живял на едно място майстор колар. Неговата развратна жена се ползувала с лошо име сред хората. И той си помислил:

"Как да я изпитам?- нали е казано:

Щом огънят разпръсне мраз
или се разгори луната,
злодеят щом не е злодей,
ще има вярност у жената.

А хората говорят, че тя ми изневерява."

Щом помислил така, той казал на жена си:
-Мила! Утре ще отида в друго село и ще остана там няколко дни. Приготви ми подходяща храна за път.

След тези думи, възбудена и зарадвана, тя изоставила всичко и му приготвила чудесна храна, с много масло и захар. Нали добре е казано:

Тъмна нощ и мрачно време,
глуха градска тишина,
мъж изчезнал като бреме -
радват блудната жена.

И на сутринта коларят се вдигнал и излязъл от къщи. Когато видяла, че той е заминал, жената започнала с усмивка да украсява тялото си и прекарала деня как да е. А вечерта отишла при любовника си и му казала:

-Моят лош мъж отиде в друго село. Ела при мен, когато всички заспят.

А коларят, прекарал деня в гората, вечерта се промъкнал в дома си през страничната врата и се скрил под кревата. През това време любовникът на жена му дошъл при нея и легнал в леглото. Щом го видял, коларят, изпълнен с гняв, помислил:

"Дали да се вдигна сега и да го убия, или с един удар да ги унищожа и двамата, когато заспят?
Не. по-добре отначало да погледам как ще се държи тя и да чуя какво ще му каже."

В същото време жена му внимателно затворила вратата и легнала в леглото.
И ето че, лягайки, тя закачила с крак главата на мъжа си. Тогава помислила:

"Несъмнено негодният колар е решил да ме изпита. Какво пък, аз ще му покажа, че познавам женските привички."

Докато мислела така, на любовника й се приискало да я докосне. Но тя го спряла с ръце и казала:
-О, великодушни, не докосвай моето тяло! Онзи възразил:
-Тогава защо ме повика?!...
Тя казала:
-Ах! Днес сутринта отидох в храма на богинята Чандика, за да видя божеството. И там изведнъж чух глас, който каза:
"Какво да правя, дъще? Макар че си ми предана, все едно, по волята на съдбата след шест месеца ще останеш вдовица. "
Тогава аз казах:
"Блажена! Щом като знаеш за това нещастие, знаеш и как може да се предотврати. Няма ли някакъв начин да продължа живота на съпруга си така, че да живее сто години?..."
Гласът отговори:
"Има такъв начин и ти можеш да се възползуваш от него."
Като чух това, аз казах:
"Богиньо, кажи ми го и аз ще те послушам, дори това да ми коства живота! Тогава богинята каза:
"Ако ти легнеш в леглото с чужд мъж и му се отдадеш, смъртната опасност, застрашаваща твоя съпруг, ще премине върху този мъж, а съпругът ти ще живее още сто години!"
Затова те извиках. А сега прави каквото искаш. Нали думите на божеството трябва непременно да се сбъднат!

И тогава любовникът й, едва сдържайки смеха си, постъпил както му се искало.
А глупавият колар, като чул думите , излязъл изпод кревата толкова радостен, че кожата му настръхнала, и казал:
-Добре, преданата ми! Добре, радваща своя род! Моето сърце беше обезпокоено от думите на глупави хора и за да те изпитам, аз се престорих, че ще отида в селото, а сам се скрих тук под леглото. Ела и ме прегърни!

Като казал това, той я прегърнал, сложил я на рамото си и се обърнал към любовника й:
-О, великодушни! Моите заслуги те доведоха тук. Благодарение на твоята милост аз ще живея сто години. Качи се и ти на рамото ми!

И макар онзи да се противял, коларят насила го сложил върху рамото си и танцувайки, започнал да обхожда домовете на всичките си роднини.

           И всичко да съзре глупакът -

пак си остава диване.

Жена си с нейния любовник

коларят взел на рамене...

"ПАНЧАТАНТРА"