Общо показвания

Показват се публикациите с етикет В СВЕТА НА НЕПОЗНАТОТО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет В СВЕТА НА НЕПОЗНАТОТО. Показване на всички публикации

вторник, 17 декември 2013 г.

МИСТЕРИИТЕ НА ЧАМОКО, КАНЬОНА НА БАДАХОС-ВРАТАТА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ


Остров Тенерифе е последният от Канарските острови, който е завладян и накрая е включен към Испанската корона през 1496. Това направил католическия владетел  Алфонсо Фернандес де Луго.  След завладяването, императорската фамилия прави разделение на земи, води, пещери и други завладени стоки между  католическите монарси, което става на 5 ноември 1496. Документите за безвъзмездно дарение и  собственост  са подписани от Дон Алфонсо. В тях за първи път е споменато името Каньонът на Бадахос /Barranco de Badajoz/ през 1497 г., обозначаващо едно дефиле, каньон или клисура, известно до момента с името Чамоко. Дерето на Бадахос или Чамоко/Chamoco/, овраг или каньон, е част от община Guimaras в югоизточната част на острова.
                                            Chamoco

Има седем мини за добив на вода, разположен в Каньона на Бадахос.  Първата се нарича "Acaymo", а последната "Izaña". Общата дължина  на всички е 14 930м.
 “Acaymo” е известна също като "Черната пещера" и има дължина от 1975 метра.


El Almagre “е първата, която се намира от дясната страна на дерето и има дължина 2 900 метра.


Chamoco” е най-познатата и най-дългата. Тя е с дължина 4086 м. 



Aceviño” е дълга 2275 м, със сгради, които са служили на миньорите и складове за машини и инструменти.



Nuestra señora del Socorro” е дълга 1879 м.




El Cañizo” е най-късата  мина с дължина 1815 метра.



Izaña” е най-старата мина, чиито разкопки са започнали през 1912 година. Дължината на тази мина не е известна, тъй като са били направени няколко разклонения в неизвестни тунели и впоследствие мината е  претърпяла няколко свлачища, което прави невъзможно да се измери нейната дължина. Безспорно Каньонът на Бадахос е място на голяма телурова сила, която няма да остави безразличен всеки, който се осмели да се подвизава в него.



Каква тайна крие Каньонът на Бадахос?
Там е налице  своеобразна смес от няколко неща. Има извънземни посещения и  също това е триизмерна врата, където се формира един безкраен кръг. Какво може да се  каже за странното и загадъчно присъствие на "Белите хора", с бели дрехи, чиято кожа е твърде бяла, излъчващи много бяла светлина,  както твърдят, че често са виждали местните жители на Гуимар /Guimar/,  община, намиращи са в близост до Каньона на Бадахос ?  
Най-удивителната  историята е несъмнено тази, която е наречена "Момичето с крушите". Това се случило през 1905 г. Някакви родители изпращат дъщеря си до дерето да събире плодове за десерт. Неочаквано момичето изчезнало, вкарвайки смут в цялата община. Мястото се претърсвало в продължение на няколко дни, но безуспешно като не открили и следа от момичето. Сякаш било погълнато в земята. Петдесет и три години  по-късно, момичето си дошло у дома, точно така сякаш, че било навън за  няколко минути. Родителите му се били  променили поради неумолимото течение на времето,  но малката се появила на съща възраст и в същия аспект, в който изчезнала преди десетилетия.

Момичето по-късно ще разкаже, че докато да събирало  круши, видяла едно много висок същество облечено в бяло, което привлякло вниманието и. Тя смело го придружила навътре в една пещера, след което се спуснали по стълба до  някаква странна на вид на градина, където имало и други бели същества. Момичето си поприказвало с тези хора за известно време, а след това първото същество я  взело и върнало обратно до мястото, където тя била отишла да бере круши. След изчезването на детето през 1905г.,  пещерите били покрити с камъни, така че  да не се губят повече хора.
Чамоко е едно  от най-специалните места в света за търсачите на НЛО не само от Испания, но и от всички страни. Въпреки, че има малко научни доказателства,  огромното количество свидетелски показания  не само спекулации, защото нещо  очевидно се случва там в действителност. НЛО, бели същества, телепортации, странни песнопения и редки светлини са само част от историите,  повечето от които известни на местните жители от Тенерифе.

През 1912 г. двама работници прокопавали галерии за търсене на  вода в мината “Izaña”,  която се намира  на края на дерето и е най-дълбока, както и най-малко проучена. Те са работили всеки ден, когато изкопаната стена  се сринала изведнъж, разкривайки широка нова галерия,  до тогава неизвестна.


В този момент, Невъзможното се представило пред  тях. Те видели три светещи хуманоидни същества, съвсем близо до тях, които левитирали над земята. Двамата работници избягали от галерията,  търсейки помощ от Гражданската Армия. Часове по-късно се върнали на същото място, където открили галерията, но там царял пълен мрак, без никаква присъствие  или следа. По-рано единия от миньорите разказал, че тези извънземни му казали къде да копаят, за да намерят вода. Както в случая на миньорите, които се срещнали с тези светещи същества, така и за случая с “момичето с крушите”, няма запис в регистрите на Гражданската Гвардия. Момичето реално е пътувало във времето.

Това е подобно все едно, че вървите през гората и изведнъж минавате през един невидим отвор и се появате, например в 2057 година. Никой не знае местонахождението си и изведнъж се появява на повече от половин век напред във времето, но на същата възраст, в които е изчезнал за миналото. Това  се е случило с това малко момиче. Ако някой е наблюдавал момичето през 1905 г, в момента, в който то преминава през тази мултидименсионална врата, той би видял само как детето изчезва във въздуха. Момичето се появило в бъдещето точно на същото място, където е изчезнало. Има изследователи, които са пътували до миналото минавайки през очертанията на такава врата. Около една секунда е времето, което може да отнеме прехвърлянето през един портал.
В този случай, вместо машина на времето, е използван един триизмерен естествен отвор. Странните “Бели хора” не могат по никакъв начин да управляват размерите на вратата, защото това е естествен портал през измеренията. Полковник Фосет, който изчезнал в тропическите гори на Амазонка е минал през същия подобен портал. Той е точно такъв случай случай.

Тази врата не е винаги на  едно и също място в Каньона на Бадахос. В един момент е на едно място и на следващата секунда вече се намира в друга позиция. Тази порта е подобна на портала свързващ измеренията в Зоната на Мълчанието в Мексико. Има също и на други подобни  в Перу и в Аржентина, в провинция Кордоба. Има много триизмерни врати на Земята. Това е същото, което в квантовата физика наричат ​​"виртуален хоризонт" с гигантска гравитация. В Зоната на Мълчанието по-рано са изчезвали и други хора, но до този момент, те са по-малко от десет.
Други хора също са виждали "крилати" същества в клисурата. На съседния остров Ла Палма са снимали един от онези "Бели хора."  Извънземни нямат някаква връзка с триизмерната врата, макар че има много отвличания. Те са там, за да търсят минерали. Често са фотографирани странни кръгове, които се появяват в снимки от Каньона на Бадахос. Това са енергийни топки.

Съществуват снимки на фигури и лица, издълбани върху един от склоновете на Каньона на Бадахос. Те са  направени от тези извънземни, макар, че  фигурите нямат никакво значение. Те са нещо подобно на нашия обичай да правим дърворезба или някаква фигура в дърветата, когато ходим на екскурзия, за да оставим по този начин следа от нашето пътешествие. Морфологично казано,  извънземните, които търсят минерали и посещават клисурата са с  много ясна сива, почти бяла кожа. Често, когато са снимани, хората ги вземат за духове или етерни същества,  защото тяхната кожа  е мазна и фосфоресцира.

Те идват от една планета на име Рама III, която се върти около звезда, подобна на нашето слънце. Планетата се намира на дистанция приблизително около 140 000 000 км в орбита на своето слънце и на 256 000 000 светлинни години от Земята. Субектите от тази раса са високи около 1.80 или 1.90 m за мъжете и около 1.60 или 1.70 m. за жените. Те продължават да посещават и до сега Каньона на Бадахос. Техния междузвезден космически кораб е акостиран откъм тъмната страна на Луната. Размерите му са е много големи,  около 40 км в диаметър, колкото един град приблизително  Той не лежи на лунната повърхност, а обикаля в орбита,  но винаги така, че да не се вижда от Земята.
През 2005 г. трима приятели провели експедиция, която отразили в детайли в дневник. Те разказват, че докато слизали по пътеката, всички имали чувството, че нещо се носи над главите им. Често навеждали главите си  от страх, че нещо може да се блъсне в тях. Почти инстинктивно, отбелязва фотографа Teyo Bermejo, дори и без да вижда нищо, започнал да снима с фотоапарата си.
След това, когато погледнал снимките успял да види едно крилато създание. Тъмнината ги обградила отвсякъде напълно и можело да се използва само светлината, която идвала от фенерчетата. И отново небето било осветено от нещо, което се предполага, че лети над тях, а след няколко минути чули мистериозен  звук от пляскане и плачещо дете. Дълбоки и странни звуци достигали до тях, което значително изплашило туристите. Има много свидетели, които твърдят, че са имали подобно преживяване.

Друг феномен, който може да се види е, че когато правели снимки  на фестивала на Девата от Канделария, камерите зафиксирали странна стрелка –образ на един облак, който се появява и сочи към Каньона на Бадахос.
La Basílica de Candelaria.

Много изследователи поставят хипотезата, че нацистите са търсили нещо  в Каньона на Бадахос. Това се основава от една странна дръжка на нацистка кама  намерена  на 28-ми юли, 1991 в района на една от мините,  която показва крилато същество.

Тези истории представят Каньонът на Бадахос като вход към друг, подземен свят или друго измерение, в което времето тече много по-различно. Но това не е реалност за нашето визуалното възприятие.  Мнозина вярват, че дерето е врата между световете с размерите на порта, която може да бъде пресичена в двете посоки. Много хора са имали възможност да видят тези колебания на пространство-времето в дълбоката пропаст.

Странното вино на една  странна фамилия 
До ден днешен съществува един винопроизводител на особено странно вино от община Guimar, която е в близост до дерето на Бадахос. Ето какво разказва един свидетел:
“Моят приятел Даниел, председател на вино кооперацията на Guimar ми се обади и каза, че иска да го придружа, за да посети един производител, който приготвял виното си в една от пещерите в дерето на Бадахос, която била негова фамилна собственост . Всички в Тенерифе знаят какво има в пропастта на Бадахос и искам да кажа, че това не е НЛО или паранормални явления, които се публикуват в списания и които са често чиста фантазия. Ние знаем, че нещата се случват,  ние ги пазим в паметта си, защото те са верни, но книгите на науката често ги отвхърлят. Тези неща нямат никаква възможност за репликация в лаборатории, следователно, хората на науката не могат да ги докажат и затова ги отричат ​​в техните книги. Двама от тях, хора на науката  като нас, знаят, че тези неща са там, които от време на време явно  ни напомнят за себе си. Всички те имат някакъв магически и неизвестен прозход.

 Даниел повтаря едно и също посещение както всяка година, и знае , че резултатът ще бъде като всички предишни времена. Както и други винопроизводители в региона , това семейство е свързано свързани с кооперацията. Качеството на това вино е много особено. То е нещо повече от вино, но не бих казал, че това е нектар на боговете, просто е много различно на вкус. На малката площадка, която води до пещерата е племенникът на Argelio, собственик на фермата. Той ни видя, че идваме от далеч и ни очакваше любезно. Той ни посрещна с думите: “Добър ден, дон Даниел и компания, разполагайте се на тези столове и пийнете малко вино. Знам, че последния път когато се видяхме, ти настояваше да говориш с чичо ми, за да ти разкрие тайната на виното си. Аз също знам, че някои от съседите, които са в кооперацията, говориха  с него и ясно го помолиха да участват в дружеството като наши партньори,  защото това партньорство ще засили респекта към техните вина и по този начин ще получат повече признание .

Изба: Ayosa de Guimar
Знам, че избата на ”Ayosa” успява да продава своите вина на мъж от Норвегия, който ги разпитвал за специално за нашата изба. Разберете ме, дон Даниел, не чичо ми е този, който не иска градът да просперира с вината си. Ние не можем да се сдружаваме с никого, защото нещата не могат да бъдат по друг начин. Истината е, че виното не е тайна  или по-скоро, тайната се знае от всеки в долината , но никой не иска да го вярва, макар всички ние  да го считаме за истина. Чичо ми има  своята пещера в дерето на Бадахос, както и много други съседи последваха примера му да правят виното тук. Комбинацията от подправки няма да повтарям, защото това е известно на всички, както и всичко за бъчвите, където виното отлежава. Това не е тайна, метода е същия като това вино, което всеки може да си  купи в магазина. Следователно, тъй като няма какво да се крие, чичо ми няма да може да помогне на другите да си подобрят вината. Регулаторния съвет прегледа бутилките  на чичо ми  преди да ги регистрира и то не показа по-високо качество. Запечаха ги такива, каквито са и ние не можем да им променим съдържанието след това.                 

Дон Даниел, нали знаеш, че на мен и на всички от нашето семейство са ни лепнали прякора Инкубус. Това е така, защото ние чакаме Инкубусите да изпълнят бъчвите с вино, докато то отлежава и след това виното се превръща в нещо друго. Мнозина вярват, че прякорът са ни го дали, когато сме копали и коригирали водните галерии  през 1912 г. Тогава,  когато работниците известяват Гражданската Армия /​​Guardia Civil/ за мистериозни неща, които се случиха по време на строителните работи. Не, ние сме Инкубус от много по-дълго време и никой  не може да каже от кога това е така. Но аз знам , че семейството винаги е имало това вино. Това вино и “Белите хора” идват при нас заедно с него – това е нашето правило.
Някои спекулират, че връзката на семейството ни с “Белите Същества” предшества донасянето на лозите по тези земи. Казват, че “Белите Същества” вече са знаели за нашето семейство още по време на гуанчите и след това ни казали как да накисваме някои спиртни напитки и как да приготвяме специално вино, което те после използват за своите церемонии. Но това е друга история, а сега ние сме в регулирана кооперацията.

Ние имаме същите лозя, както и останалата част от съседите, може би земя на малко на по-висок място, но по същество е една и съща. Ние прибираме  реколта на същите дати през септември и приготвяме гроздовия сок в нашата пещера, тъй както всички производители го правят в своите пещери, които също са на ръба на пропастта на Бадахос. Не ме питай какво ще се случи след прибиране на реколтата. Аз не знам. От този момент чичо ми е единствения, който управлява и подготвя гроздовата ферментация. Наистина, никой от семейството ни не  идва по това време в пещерата, само чичо ми. Чак, когато е напълно готово, чичо ни вика нас- цялата фамилия на Инкубусите, и можем да се опитаме новото вино. Никога никой не ни е казвал да не се влиза в пещерата. Но ние всички Инкубуси знаем какво да правим, без да ни се казва нещо. Моите деца, които са деца, не играят в близост до пещерата, където виното  ферментира, нито майка им приближава до това място. Аз не съм казал нищо, но те вече знаят  и се стремят да се забавляват  другаде. Какво се случва в пещерата по време на ферментацията- знае само чичо ми. Всички добре познават чичо ми, ти и цялата долина, но никой от нас не иска да  вярва, че това е точно така.

Това вино е направено от “Белите хора” то носи споменът за тяхната светлина. Дон Даниел, не ме гледай с този поглед на удивление, защото ти добре знаеш, че не говоря глупости. Моят чичо, знаеш ли, е самотник , не е имал приятелка или любовни афери и по неговото време винаги е предизвиквал коментари около личността си.  Истината е, че той е знаел каква ще е съдбата му още от детството си. Той е знаел, че е Инкубус  и ще влезе в предначертаната си роля. Неговата роля както казват сега, не е тествана от жена, затова той е бил запазен за брака си с “белите хора в пещерата“. Така,  че той няма друго потомство освен това вино и по закона на живота, сега е дошъл моя ред да ме научи. Вижте, семейството ми има договор с “Белите същества”.

И той не може да се нарушава, не че има проклятие. Нито пък има някаква заплаха за провал. Много е просто, ние трябва да продължим партньорството си с тях за новото вино, което ще се получи всяка идваща година. Понякога възникват грешки в изпълнението на Завета ни. Понякога стават малко бъркотии, нали знаеш  момичето от село San Juan , който отиде да  набере круши, заспало под едно смокиново дърво и като се събудило, били минали много години.... Или глупостта на кооперациите от 1912г ...Най-накрая, пропуските понякога могат да надхвърлят отношенията извън семейството, но обикновено тогава всичко изглежда само като някакво чудо. Това е, докато дойде време да подновим или направим нови винени бъчви и да ги пълним отново, за да може Алиансът  да продължи. Моят чичо ми каза  няколко пъти,  че трябва да се доверя на “Белите хора”, ако искам да продължа да правя нашето единствено по рода си вино всяка есен и че мога да  повторя цикъла на производството му само, ако вярвам в Инкубус." 


Коментари на участници и свидетели на случки в Каньона:
"Това, което се случва в Каньона е невероятно. Аз живея в Guimaras и всяка сутрин се събуждам и гледам каньона. В дъното на селото съм и мога давидя каньона с отчетлива яснота. Това, което се случи е доста интригуващо. Както казах, аз спя с лице към дерето в моята къща на приземен етаж. Това стана през лятото на 2007г. Една вечер лежах буден през нощта,  както винаги се случва, защото аз страдам от безсъние. По едно време реших да отида до моята градина, за да се освежа малко. Нощта беше тъмна и това, което видях  беше най-големия шок от моя живот. Три светлинни лъчи танцуваха в такт равномерно по планинския склон. Светилната им беше твърде силна, за да бъде от фенерче! Трите светлини бяха напълно хоризонтални, подравнени. Аз много се уплаших и се върнах в леглото си, опитвайки да заспя. На следващата сутрин чух разни слухове из града, но не съм казал нищо за случилото се, което видях. Да не се забравя, през нощта е добре да сте много внимателни и с уважение към дерето, както го заслужава. "        Güimarera

"Вчера, в Деня на Вси Светии, ние решихме да се изкачим на клисурата на Бадахос, братовчед ми с приятелката си, съпругът ми и аз. Около 17:05 часа, когато започнахме да ходим, да правим  снимки и записваме видеоклипове, се случи нещо странно. Стигнахме до галериите, до които не бихме могли да имаме достъп, тъй като те бяха затворени. Спряхме да ядем омлет и да починем за малко. Беше вече около 18:00 часа и ние бяхме  в дерето единствените, а нощта наближаваше. Взехме фенерчета и докато слизахме всеки разказа по една страшна история или какво си представял, че може да се случи. Изведнъж една светлина се появи от дъното на дерето и се чу музика за фон! Една много странна музика в стил кънтри. Светлините идеха от цялата повърхност на терена. Трима от нас подскочиха на един камък встрани. Братовчед ми не дойде до камъка веднага, но когато и той се качи при нас, си дадохме сметка колко тъмно беше станало. Успяхме да видим ,че по навътре  има някаква фигура и аз насочих фенерчето към нея, когато видяхме лицето на човек, от което се парализирахме. Беше мъж на около 60 години с рошава брада до гърдите  и с празен поглед. Братовчед ми продължи да го осветява,  когато казах:  да вървим ! Ана и аз слязохме от камъка , когато мъжът тръгна към нас, пресичайки пътя ни. Ние почти се спънахме. Последва бързо ходене и осветявахме нервно пътя си напред.  Ускорихме  темпото, слушайки  шума, в който се беше превърнала странната музика. Съпругът ми погледна назад и видя блясъка на фарове, идващи към нас, а ние започнахме да тичаме. Пътят изглежда да продължи вечно всеки път, когато колата се чувстваше по-близо. Моят съпруг извади ключовете за колата ни, които бяха в неговата раница и ние най-накрая отворихме вратите и. Четиримата бягайки се втурнахме вътре и бързо напуснахме мястото. Погледнахме назад и светлините на фаровете все още бяха зад нас. Няколко метра по-късно загубихме следите на това превозно средство. Ние не знаем дали това е дух или човек, но знаем , че всичко, което се случи в онзи момент,  беше по-истинско и по-страшно от когато и да е било, и че това се е случи с нас. Никога не знаеш какво е в действителност. Сега ние вярваме, свръхестествени неща се случват там."
02 ноември 2012. Мелани

Запис на звуци от Каньона на Бадахос:



Една нощ в Каньона на Бадахос:
Това е историята на група приятели, които отишли за една нощ в дерето през декември 2000 г. Рей, един от членовете на групата, ни разказа историята:

Бях чувал за "Barranco де Badajoz". Ние всички се съгласихме да отидем за един уикенд, за да прекараме една нощ и да проверим дали е вярно това, което се говори за тази клисура. В сряда, в средата на седмицата, ние обсъдихме  всичката информация, която бяхме  намерили. Очевидно най-известната история е, че странни бели хора са били наблюдавани и странните шумове, които са се чували. Не помня колко вицове казахме за тези "бабешки приказки", както казваме ние тук, така че ние решихме да отидем до дерето, че в събота.
Качването към дерето
В събота в 9 часа сутринта, Aлехандро, Тони, Исус, Августин, Наусет и Рей бяха на входа на дефилето готови да прекарат нощта там. На хода на дефилето спряхме за кратка почивка да проверим отново спалните чували и други неща. Шофьора на автобуса изглеждаше изненадан и притеснен: - Ще прекараме нощта в каньона? - Да - Пазете се ... Шофьорът започна да се смее и направи кратък коментар на отдавна отмонал случай за нещо, което приличало на филм на ужасите. Без да се отдаваме голямо значение на думите му, започна нешето пътуване вКаньона Чамоко.  
По пътя направихме  няколко снимки на мястото. Не лъжа това, което беше казано, че природата в каньона се отличава с голяма  красота. Изкачването беше много тихо, без  да се бързаме. По пътя  видяхме няколко изоставени домове на бивши работници, които са работели за  прехраната си в галериите на дерето. Радваме се на добра температура (около 17 º C) за декември, посред зима.

Пристигайки в горната част на каньона, разгънахме едно одеяло на земята, оставяйки чувалите, храната и всичко необходимо, за да прекараме нощта. Мястото е малка тераса, където можете да видите останките на някои релси на галерията малко по-назад. Имахме изглед от двете страни на формираното на V-образно дефиле, като виждахме часно останалата част и цялата растителност  назад, откъдето бяха дошли.
Направихме проверка на мястото и галерията за вода, от която идваха  релсите. Те продължаваха  няколко километра във вътрешността на планината и след известно време на проучване, не успяхме да видим техния край и се върнахме. Около 2 следобед навсякъде беше много тихо. Смях и вицове за легендите и нищо друго. Тишината в каньона беше почти пълна и беше прекъсната само от звука на някои птици и някои пърхащи гълъби. Това ще бъде от значение по-късно в историята. Около 4 часа, минаха 4 човека с коне. Поздравихме групата и ни попитаха дали ще прекараме нощта на мястото. Получихме нов отговор: "бъдете внимателни ". Очевидно историите бяха много горещи за този каньон. Имаше повишена несигурност в групата за момент, но тя изчезна след известно време. В 18:30 , слънцето започна да залязва. Групата беше много спокойна, уверена и не вярвахме на разказаните истории. Също така се изясни, че групата е доста скептична относно всички тези истории. Със залеза на слънцето също дойде и спадане на температуратаПрез нощта стана доста студено (около 7 º C) . И там, в центъра на каньона , в полунощ и зловеща тишина,  нощта ни обгърна.
В началото на нощта
Около 10 часа през нощта започнаха да се чуват шумове от скални падания, което не се бе случвало в тишината на деня. Те продължиха през цялата нощ. Това беше много странно, но никой не беше параноик група. Първо помислих,  че това може да бъде нощно животно, търсещо храна, мишки, прилепи или дори някои буревестник, които много често, за да хвърлят предмети като малки камъни. Намирането на това логично обяснение ме държа спокоен  за известно време.Към 11 часа, в момент, когато цялата група мълчеше, започнах да чувам шепота  от непознати гласове с металически тембър около площта пред галерията. Можах да различа мърморенето на по-сериозен глас и на друг по-остър глас. Гласът на един мъж и една жена в ускорено шепот, перфектно разграничени,  но нито дума не можеше да се разбере от този странен разговор. Само мърморене. Никой не каза нищо за тези шумове, но по погледите на останалите можех да разбера напълно, че те са били чути от всеки. Спокойствието, че всичко е наред, започва да си отива. Бяхме съвсем сигурни, че няма никой друг в каньона, който  инспектирахме целия следобед така че,  ако някой дойде през нощта трябваше да се попадне непременно на нашата група, тъй като имаше само един достъп до дерето. Шепотът спря на няколко минути. Приятелите от групата се страхуваха да попитат: Чухте ли това? О, и ти ли чу също, какво би могло да бъде? ... Опитах се да не мисля много и все пак запазих спокойствие...

В тъмната нощ
За известно време всичко беше тихо. Ние не чувахме нищо друго освен непрекъснатите падания през нощта. Почти бяхме забравили всичко, което се е случило досега. Изведнъж Исус с почти с тънък глас, шепнешком се обърна към останалата част от групата:” Бързо, бързо, погледнете надолу!. Всички с изключение на Августин, който  беше дълбоко заспал, гледахме между двете страни на V-образния каньон, поредица от светлини, движещи се от единия склон към другия. По средата на  пътя си, обектът спря, превърна се в светеща топка и се върна в точката, където беше преди няколко секунди. Тогава той той се снижи от лявата страна  и се скри от погледа ни. Всички бяха в шок . Нямаше никакъв коментар. Самият обект имаше четири светлини , образуващи квадрат и три други светлини през тях ги пресичаха по диагонал. Нервите ни не бяха никак спокойни. Мърморенето на гласовете ставаше все по-силно. Бяхме уплашени до смърт. Алехандро събуди Аугустин, за да говори с него, защото бяхме много нервни, а той беше може би единственият, който може да им помогне да запазим спокойствие. Но преди да му каже какво се е случило, дойде внезапно значително повишаване на температурата на въздуха. От една студенина от около 7 º C до комфортна топлина, дори по-силна от тази през деня. Августин помисли, че си правим някаква шега, но започна да вярва на казаното,  когато видя лицата на останалите и  чувствайки покачването на температурата. Изминаха само 3 минути и топлината ,   обратно се превърна в силен студ, както преди. Докато групата коментира това, което се случва с температурата, топлината се обърна отново, но този път не трая повече от 1 минута. Останалата част от нощта цареше силен студ.
На сутринта
Нерви и  още нерви. Никой не искаше да спи и се опитахме да се редуваме да останем будни. Мислехме, че никога няма да дойде деня, за да се измъкнем от тази проклета скала. Около 4 сутринта  изведнъж се чу силен шум  в горната част на склона. Постепенно идваше по-близо. Това определено беше един огромен камък, който се разпадаше. Изведнъж се чу силен гръм и трясък само на крачка от Наусет и всички ние се спуснахме  притеснен да разберем какво е станало, защото в тъмнината на нощта не видяхме нещо, но ако то беше паднало върху него, би го е убило съ сигурност. Шумът от търкалянето, ни подсказваше, че размерите трябва да бъдат на камък- гигант.   Отидохме до мястото, където той трябваше да е паднал. Нямаше нищо. Останалата част от нощта продължи  като чувахме шепот и стъпки  навсякъде около нас. Около 7 сутринта слънцето започва да изгрява. Събрахме бързо екипировката за излитане от мястото колкото се може по-рано. Уплашени до смърт за всеки от нас, това беше  най-лошата нощ, която е прекарал в живота си. Преди да тръгнем помълчахме за малко, за да се опитаме да чуем някои малки падащи камъни, но нищо.   Отново  търсихме огромния камък, който беше паднал наблизо, но там нямаше нищо. Така че събрахме всичките си неща и  се махнахме възможно най-бързо от това дере на  Бадахос, за да не забравим  никога случилото се.

Забележка на Алехандро:
Само коментирам, че не трябва да се приема с лека ръка така наречените “бабини приказки” . Ние съжаляваме, че така ги бяхме приели преди това. Бих искал също да кажа, че можете да отидете там 20 пъти и да се  разочаровате, без да не намерите нищо странно,  а друг път просто отидете и изведнъж по невнимание да се сблъскате с нещо, което ще ви обърне представите за всичко. Ние не сме първите, които имат някакъв странен опит там, нито ще бъдем последните. Разказвал съм историята хиляди пъти, а за тези, които смятат, че сме били пияни или надрусани с нещо (винаги има някой, който си мисли така),  аз ще кажа, че не е така. Който иска да го отиде и да провери сам. Знам много добре какво се случи онази нощ , защото аз го видях със собствените си очи. Съществуват винаги някои глупави или зомбирани отрепки, които са  доста скептични по отношение на тези въпроси."

Превод: Миоджералвомбо

четвъртък, 22 август 2013 г.

МИСТЕРИИТЕ НА ЧОВЕШКАТА КОСА


Това е втора част по темата за човешката коса. Първата част от същия анализатор, която е публикувана преди известно време в този блог, можете да видите  ТУК.

Надолу е написан текста на всичко, казано от Хосе Луис, в настоящия видео клип:



"Добър ден и добре дошли в 

Тук сме отново. Спомняте ли си в онази видеопрограма, в която говорих за косата, за мистерията на косата и казах, че косата не е върху нашата глава само за украшение. Казват, че косата била на нашата глава единствено и само, за да  топли черепната ни кутия. Косата има една специална допълнителна функция. Тази функция представлява един капацитет за ориентация, който се развива, когато косата расте. Включително, косата разрешава да влезете в една серия от използваеми енергии, които се генерират в околната среда и са възможни за възприемане чрез косата.

Нека кажем, че косите са енергийни антени, които прихващат енергиите от Космоса и разрешават да се развият допълнителни физически и психически сили на малко хора. Но нека да изброим още неща. По този повод нека да покажем още факти, които със сигурност  изясняват някои функции на нашата коса, свързани с нашата в духовност.

Нашата коса не е само обект за модните прически. Йогите определно твърдят, че нашата коса е наш личен източник на енергии от по-високо качество за човешката виталност. Косата, според йогите, е нещо като подарък за нас от Природата, който помага за издигането на енергията Кундалини и Съзидателната енергия на живота, което е нашата собствена енергия. Тази енергия, енергията Кундалини, увеличава виталността, интуицията и спокойствието-една форма на захранване в пълен ред и порядък за нашето тяло.
Вижте, преди време, аз говорих и обмених гледната си точка по този въпрос  с един йогин- йогин доста млад, и този човек ме увери, че е в състояние да прекара няколко дни, много дни без храна. И също така е в състояние да се поддържа няколко дни без вода, винаги намирайки се вътре в себе си в състояние на съзерцание, в което можем да видим например при Махариши Йоги.

В същото време лекарите провеждат някои експерименти върху йогите докато  последните правят своите опити. И се вижда ефективно, че йогите,  а също и Махариши  Йоги, са в състояние да прекарат доста време без храна и без вода -време, което никои от нас на Запад, не е в състояние да издържи. И като казвам на Запад, имам пред вид от и цяка Южна Америка до Мексико и нагоре. И като допълнително, хората, които някога са принадлежали към различните култури на нашата планета, не са си рязали косите. Да се реже косата е нещо, което е единствено типично за Запада и е съвсем ново явление.
В древността, хората от античните култури са смятали, че косата е формирала част от самите тях и не са я рязали. Само, когато е идвал определен момент, в който да се чувстват неудобно, по естествен начин са подрязвали косите си, но не много!Това е било една форма на контрол на онези енергии, идещи от Космоса, които те са усещали и възприемали, отдавайки дължимото на околната Природа.

За нещастие,  конкистадорите, победителите и завоевателите са знаели много добре какво първо трябва да направят,  когато са  превземали тези култури и когато са ги  подчинявали в робство. И знаете ли какво са правели първо? Отрязвали са им косите!

Изтъквайки много изобретателни причини за  тази цел,  те посочвали, че отрязването на косите им е вид наказание и по този начин тяхното робство уж се намалявало. Имало е мултифункционални причини за това... Запомнете- винаги победителите са отрязвали косите на победените. Най-добрата форма за да превърнете някого в роб е да му отрежете косата. Затова в много култури онова,  което е залегнало здраво във военната им доктрина, е било задължителното много, много ниско подстригване...Или включително, някои фирми изискват от своите работници, заради добър външен вид, да поддържат една добре подстригана къса коса. Това е така, но нека видим по нататък, защото имаме още много факти... Вижте ги.
Костите на черепа, който са най-отпред на челото имат едно качество- те са  много шупливи, т.е. с малки кухи пространства вътре в тях. И това  качество е в много по- голяма степен от другите нормални кости на човешкия скелет.Това им качество определя една тяхна функция, а именно - да  предава светлината към пинеалната жлеза в мозъка, което от своят страна дава ефект върху нашата мозъчна активност свързана със сърдечната дейност и сексуалните хормони. Модата, при която се закрива предната част на черепа - челото ни, специално при жените, прави така , че да  се отслаби именно този процес - процеса на захранване  на мозъчната дейност по правилен начин чрез посредничеството на Пинеалната жлеза.

Ще изброя някои неща, за да ме разберете всички. Когато Чингиз-хан превзел Китай, като имате пред вид, че разглеждаме китайците като интелигентни и мъдри хора, които не разрешавали под никакъв предлог да бъдат контролирани и заробвани, както и много трудно да бъдат победени, та Чингиз-хан задължил всички жени в страната да отрежат косите си и да си оставят  задължително бритон върху челото.Това е бил законът на Чингиз-хан! Защото той е знаел перфектно, че по този начин,  жените ще са по-страхливи и  следователно китайците ще бъдат много по-лесни за контролиране. Но с течение на историята, когато много територии са били завземани и заробени, тези знания, относно човешката коса, са се загубили в мъглата на времето, докато е дошъл момента, в което се случва  с косата това, което е сега.
Вижте сега, когато ти позволиш на косата си да расте до една оптимална дължина за теб, до степен в която ти се чувстваш добре, в твоето тяло се заражда един натурален процес на образуване на фосфор, калций и витамин Д. След това тези вещества навлизат в твоята лимфна система и накрая достигат до мозъка в черепа през  горната задна част на гръбначния мозък. Тези създадени в тялото субстанции предизвикват една много по-ефикасна памет и увеличават физическата енергия, подобряват издържливостта и спокойствието.

Ако някой избере да си отреже косата, не само че губи тази енергия и това извънредно захранване на тялото, но  на него ще му бъде необходимо да подаде на тялото си една значителна част хранителни вещества и витамини чрез храната, за да може организма да възстанови изгубената коса. За това някой хора казват: “ О, косата ми расте много бързо”.Това е така, защото необходимостите на тялото са на едно подсъзнателно ниво и тези необходимости изискват порастването на една достатъчна дължина на косата, тази коса, която човек е отрязъл преди това.

Както казах също, косата е една антена, която позволява да се канализира една енергия-слънчевата енергия. Слънчевата енергия е Прана. Тя влиза и преминава през фронталните лобове, носейки и транспортирайки голямо количество Космическа енергия. Това влиза в твоето тяло. Сега поддържам една  къса коса, каквато сега имам в този момент, заради някаква социална етика, но  знаете, че е имало и време, в което аз съм носел и дълга коса  и не съм се подстригвал в продължение на 6 месеца, но е най добре да не се подстригвате поне 3 години.Защо казвам това? Защото, според този Йоги Махариши, краищата на косата се регенират в продължение на 3 години от последното ви подстригване.
В Индия, където има много йоги, тези йоги завиват косата си в една корона на главата през деня, за да енергизират мозъчните клетки.Вие сте виждали-имат нещо като навита топка на върха на главата си и през ноща, тези йоги и махариши го отвързват и  се сресват. И този процес  подобрява твоето магнитно поле и аурата и стимулира Пинеалната жлеза в човешкия мозък. През деня събират Слънчева енергия по този начин, а през нощта абсорбират Лунна енергия с пусната коса- това са думите на йогите. Ако ти държиш косата си стегната на топка през деня и я пускаш през нощта, ти помагаш за създаването на тези духовни елементи, както и подобряващ общата кондиция на тялото си. 

Всичко това е изпробвано на някои атлети, като са наблюдавани резултатите им, когато са с къса коса и след това са сравнени с резултатите им , когато имат дълга коса. Резултатите се подобряват , когато са с дълга коса. Включителни при военните, когато имат някаква операция, са сравнявани какви са резултатите, когато  войниците имат къса коса и след това, когато оставят косата си дълга. И мисля, че северноамериканците знаят добре това.Но нека да продължим...
Ние сравнихме дължината на косата и възможностите за усвояване на енергиите на Космоса. Тези куриози ние можем да коментираме. Ако имате разцепени краища на косите, се препоръчва да се подреже косата , за да могат тези антени да се самовъзстановят. Когато се отвори един край на косъма, е нещо подобно като разцъфването на едно цвете - отваряне към енергиите на Универсума и след това тези енергии се възприемат от нервната система. Това , което препоръчват йогите  и ришите е да се маже косата с бадемово масло преди лягане нощем, за да може да се обсорбира и косата и да бъде хидратирана. На другия ден може да се измие нормално и за няколко дни разцепените краища на космите-антени се регенерират. Това са точно техните думи.
Също така, те казват, да не изсушавате косите си посредством  въздушно течение, защото това може да предизвика главоболие и влошено състояние на организма. Знаете, че много хора използват сeшоари, за да се изсушат косата, защото се чувствали зле с мокра коса. Йоги Махариши казва, че косъма не само се разваля със сeшоар, но и може да се разруши, включително и да падне.Най- доброто е да седнете на слънце и да оставите косата да изсъхне по естествен начин, възприемайки по този начин слънчевата енергия. Също, препоръчват да миете косата си веднъж на  48 или 72 часа, в зависимост от обстоятелствата и възможностите , които имате.Хайде да продължим с още данни...

Казват и препоръчват, когато имате някакво неразположение, най-доброто което можете да направите е да измиете косата, защото това предизвиква едно емоционално пречистване. И аз съм имал случай да наблюдавам хора, които несъзнателно, след като са неразположени по някакъв начин, си мият главата, мият си косата. И те несъзнателно правят всичко това...

Вижте сега, за да сресвате косата си, препоръчват да използвате дървени гребени, които помагат за стимулиране на тялото на косъма и защото дървото не поддържа статичното електричество, а последното не носи нищо добро за циркулирането на тези космически енергии в тялото. Това е така по причина  на интерференцията.Ако се сресваш отпред- назад и след това отзад- напред и накрая от дясно- наляво и от ляво-надясно няколко пъти, се премахва цялата умора , натрупана в края на деня, независимо от твоята коса.

Йогите казват, че тази техника, провеждана няколко пъти на ден, успокоява организма и съзнанието, а при жените допринася, за да имат те един редовен и нормален менструален цикъл.А освен това подпомага в голяма степен зрението.

Твоята коса не е поставена като следствие на някаква грешка, а има една точно определена цел и задача.И когато Природата е създавал косата  е имала пред вид много фактори. Накои хора, които са запознати с всичко това, се чувстват грациозно и превъзходно. Но аз ви препоръчвам да видите първата ни видео програма, където говорихме за косата, по точно за косата на индианците в Америка, на навахите, които като не режели косата си, имали някои специални свръхвъзможности за ориентация в непознати места и обстановки. Добре, оставяме разговора до тук. С всичко това не ви казваме “отрежете си косата” или “оставете си дълга коса”.Поддържайте си косата както искате. Включително някои от вас могат да кажат: ”Добре, но аз нямам коса, аз съм плешив. Какво да направя?” Добре, не се притеснявайте, защото има и други форми на абсорбиране на енергията, като например състоянието на медитация, което е също една натурална форма на възприемане на така необходимите енергии, след като не сме били запознати с метода на дългата коса или я държим къса
От програмата  ви пожелаваме всичко най хубаво до скоро виждане"

Превод по слух: Миоджералвомбо 



неделя, 24 февруари 2013 г.

ИНТЕРВЮ С ген.АЛЕКСЕЙ САВИН: "ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА СРЕД НАС"

Генерал-лейтенант от запаса, доктор на техническите науки, академик Алексей Савин е бивш високопоставен сътрудник на Министерството на отбраната на Русия



Кратък превод на български език::

...Извънземните обхващат цялата информация за всичко едновременно.Не се интересуват от нашите ресурси, могат да си синтезират всичко.Имат бази, включително и в Москва!...Стават невидими...

Смята, че между извънземните няма войни, защото много отдавна са се справили с икономиката.

Мисля, че те не използват пари, че могат от етера да правят всичко, каквото си поискат. За какво да влизат под земята и да добиват нещо, като има етер, от който могат да си синтезират всичко.

Хранене: отглеждат продукти, а също така и синтезират. Като имаш набор от елементарни частици, можеш да ги “сглобиш” и да получиш автомобил, праскова... Като знаят формулата... Ние просто не умеем така да “сглобяваме”...

Ако искаш вода – моля: два атома водород, един атом кислород...
Аз мисля, че те безусловно владеят този синтез...
И ние можем да синтезираме много неща, а те са хиляди години напред ...
Космосът е безкраен, етерът също е безкраен...
По повод на теориите за “нападение” от страна на извънземните. Савин смята, че те са стопаните и могат да долетят тук, когато си поискат.

Смятам, че няма директни контакти на извънземните с правителства, но има контактьори, които получават от тях информация и я носят в Белия дом в САЩ и в Русия, но тяхната информация се слага в някое чекмедже и не й се обръща внимание...

Колко извънземни има на Земята, например в Русия? Около 20 000 общо на Земята. И те са представители на различни цивилизации...

Мегалитни съоръжения по цялата Земя. Смята, че са създадени с тяхно участие и са свързани в единна система. Ако ги свържем с линии, се получава някаква система...
Има безкраен брой извънземни цивилизации... Развитите цивилизации сигурно имат някакви съюзи, те вече са забравили думата “война”, за кризи в икономиката. Те живеят нормално, развиват се нормално. Смята, че те гледат на нас като на малки деца, които се спъват, падат и получават синини, и се стремят да се развиват някак си - може би не както би им се искало, може би бавно. Води се “доста хладно” наблюдение, без активно участие. Те се появяват, макар че могат да остават невидими. Появяват се, за да видим, че все пак има някакво “око”, което ни наблюдава.

Не всички извънземни цивилизации са високо развити, има и по-слабо развити. Високо развитите имат технологични възможности да се преместват в пространството, през така наречените “червейни дупки” - канали за мигновено преместване в пространството. Някои се преместват на физическо ниво, други на етерно ниво. Има и система за управление на мирозданието. А цивилизациите действат на физическо ниво.
Човечеството сега трябва най-напред да преразгледа въпросите на образованието, държавното управление, на морала, по който трябва да живеем.... С извънземните можем да общуваме телепатично и на това ниво можем да получим много информация, да я анализираме...

Методиката, разработена от екипа, в който работи генерал Савин, може да се усвои от всеки човек. По тази методика се води подготовка във Военновъздушната академия от 1990 г. до миналата година. По линия на обществени организации преподават методиката и на граждани, на много места в Русия.

Климатичните изменения и топенето на ледниците води към голяма катастрофа...Нараства налягането върху дъното на океана и започват да се движат тектоничните слоеве и следват земетресения, цунами, активна дейност на вулканите. И това придобива лавинообразен характер.

В Антарктида се появиха раци, намериха колония от милион раци... Никога досега не е имало такова нещо... И океанът стана по-топъл. Топят се вечно замръзналите слоеве, отделя се метан, той замърсява атмосферата ...

Вървим към климатична катастрофа и тя може да настъпи още утре... Не се знае кога ще настъпи тази точка на бифуркацията (на незавръщането) и всичко ще се сгромоляса... Трябва да разбираме природата...

При евентуална катастрофа може да има милони и дори милиарди жертви... И тогава възниква въпросът, къде ще отидат всички тези хора? – Разбира се, ще дойдат при нас (в Русия).
На Земята има много малко питейна вода. Къде ще се втурнат? Разбира се, към нас. И как ще ги посрещнем? – С оръжие? Или ще ги настаним?

Този въпрос трябва да се постави на международно равнище. Какво ще правим, ако това се случи... Разбира се, най-добре да не се случва. Но трябва да помислим, как да настаним максимално количество хора – и да ги нахраним, и да ги напоим, и болници, училища ...

Държавните ръководители трябва да се съберат и да обсъдят: да, това е катастрофално, което се случва, и какво ще правим... Да се определят местата на Земята, където може да се премести човечеството, и там да се инвестира. За да може много бързо да се построи среда за обитаване от хората. Да не забравим и културата - да се направят холографски снимки на ценностите на земята, да се преместят, да се съхранят...

Да се подготвят повече хора, способни да получават информация от Космоса. Тези контактьори да работят заедно с учени и тогава да се разработват програми за изучаване и усвояване на близкия и далечния Космос...

Нашата мисъл не се формира само от нас, но и от тези невидими същности, ангели-пазители, интуитивни подсказки, откровения ...
Ние създадохме група за телепатичен контакт с извънземните и след няколко месеца работа, когато извънземните разбраха, че не сме агресивни, те откликнаха на нашата молба. Избраха 4 души от нашата група и се показаха физически. И нашите хора се срещнаха с тях и беседваха. Предварително беше обсъден кръгът от въпроси, които можем да задаваме. Те изглеждат като хора, очите им са малко по-различни, като че ли малко по-студени. Изглеждат така, сякаш са в скафандър, или може би могат да се трансформират. Иначе са като обикновени хора, със среден ръст. Беше определено мястото на срещата, те се появиха, на полянка в гората. А после те избраха двама души и им разрешиха да посетят техния кораб. Те посетиха реално кораба. Това беше близо до Москва. А после групата имаше възможност да получава тактилни усещания. Корабът е бил от типа на “чиния”, с овална форма, с купол. Това беше 1993-94 г. Предложих да се създаде държавна програма, но нямаше пари... 
Но все пак ние създадохме групата, всеки си имаше дневник и записваше всичко по определена методика. Дори написахме книжка и я разпространихме в Москва. Тя се казваше “Времето дойде” и там беше посочена зоната на базиране на тези кораби, от какви цивилизации са. Нямаше нищо секретно. Защото това не беше държавна програма, а чисто наша инициатива. Просто намерихме ключа за този телепатичен контакт...

Говорих със Симонов, ръководител на Уфологична асоциация. Избрахме 4-5 от техните учени, изведохме ги на такъв телепатичен контакт, те почувстваха това. Написаха група въпроси, по които ще укрепваме този контакт.

На нас ни дадоха втората зона и ние отидохме с група от Първи канал на телевизията и те снимаха. Показаха как те пишат, как ходят по поляната. Важно беше да се установи контакт, по който да получаваме информация...

Тяхната система за обществено управление е близка до комунизма. Не е капитализъм, какъвто имаме сега, не е социализъм, какъвто имахме до неотдавна. Имат друга ценностна система... Имат по-високо развит морал.

Те спокойно могат да се разхождат сред нас, и не в скафандри, а облечени в палта например. И как можем да ги разпознаем? Само ако те решат да ни дадат знак, или нашите духовни покровители...

Като имаме методика, няма значение кой работи с нея... Преди две години имахме група професори на средна възраст 70 години, 12 души ... И те се справиха много добре...

Нашата програма за контакти с извънземните предвижда пътувания, създаване на лаборатория, изследвания на експеримента, коректна работа. Бих искал сериозен подход, да осмислим резултата и тогава да го представим на нашето правителство, а после пред ЮНЕСКО или ООН, за да създадем международна група хора, които да се занимават с този проблем. Все още храня надежди, че тук ще успеем да направим нещо, уфолозите откликнаха много добре. Може да работим и с американците, да обединим усилията си с тях...
В процеса на нашето развитие може на нас да ни доверят някакъв участък от управлението на Космоса...
Циолковски: развивайки се, душата съзрява и получава възможност да управлява някаква частица от Космоса или от Земята...
Циолковски е имал повече от 700 философски работи. И там той е обмислял мисията на човека и пътищата за развитие на космическото пространство, на Вселената...

Намерихме метод за развиване на човешките способности до феноменални... И стигнахме до извода, че по пътя на развитието, човек рано или късно ще свали от себе си този скафандър и ще получи възможност за по-свободно общуване и преместване в Космоса, в етерно състояние... Душата трябва да напусне тялото...

Американците са правили опити. Ние също поставяхме хора под хипноза, тези хора си спомняха предишните си животи. Давахме им задание: пренеси се в еди кой си век, спомни си какъв си бил по професия. И на нас ни провървя, много от тези хора бяха живели в Европа. И ние включихме наши туристи и разузнавачи, които пътуваха и намериха потвърждение. От 20 души 12 дадоха координати и ние разбрахме, че да, това е така. Дори само един човек да беше дал своята "следа" в историята и ние да намерим потвърждение, това щеше да е чудесно. Получихме еднозначно потвърждение, че има превъплъщаване...

Имахме постоянно противоборство с американците, които преди нас за 40 години бяха натрупали огромен методически потенциал, бяха извършили големи изследвания. И на нас ни беше поставена задачата да ги догоним, да не позволим да използват това като стратегическо оръжие, геополитическо. Разбирахме, че това е мозъчна война, насочена към управление на мозъка на човека.

Трябва да се обясни на хората, че те не са вечни в това въплъщение, че рано или късно ще отидат на съд Божи и ще им се потърси сметка...

Как си представяте Бог? – Като всепоглъщаща енергоинформационна структура...

Разработихме методика за развитие на човешките способности. Разбрахме, че тези способности зависят от нивото на настройка на мозъка на човека към космическата информация, зад която също стоят същности. Юнг ги наричаше “архетипи”. И ние на първо място търсехме изход към тези високо развити същности.
Когато започнахме да усещаме първата обратна връзка, информация, появи се желание да разберем какъв свят се крие зад това, дали ще ни дадат информация за този невидим свят. Имаше много информация за паралелния свят, етерния свят и пр. И ние възложихме тази работа на група наши изследователи. Подбрахме над 1000 въпроса и по тях получавахме информация от Космоса и нашите сътрудници получаваха отговори. Така събрахме материал, който после дадохме на учени за изследователска работа под названието “Демиург”. И така получихме информация за разбиране на невидимия свят. Това потвърди окончателно, че ние сме безсмъртни... Видяхме безкрайността на възможностите за общуване ... Можем да общуваме телепатично с цялата Вселена, мигновено...
Какви въпроси задавахте на извънземните и какви отговори получавахте?
- Как е устроен този свят на нашата Вселена? Ние разбираме, че тези свръхфини енергии са много по-съвършени и могъщи, отколкото нашите силови енергии...

Те влияят ли ни, на ситуацията на Земята, те упрявляват ли или просто влияят?
- Има някакво управление... Там светът е устроен също йерархично. Който е най-близо до Бог, е най-светъл, най-могъщ. Но там практически е невъзможно да се достигне. За да може човешкият ум да стигне дотам, трябва да има идеална настройка, което природата не ни дава. И ние трябваше да намерим метод за индивидуална настройка, и отначало да разберем какво е това индивидуална настройка. Второ, да се научим да настройваме човека така, че той после да не се “разстройва”, настройката да остане до края на живота. И да не падне на по-ниско ниво, когато днес може да получи истина, а утре дезинформация. Или, по-лошо, там има същности, които днес могат да те увлекат с някаква интересна информация, а после можеш да се разболееш. За нас беше важна безопасността на нашите "оператори" ... И така ние опознахме този пъстър свят, който също е изграден йерархично, където има помощници на Бога - идеални чисти същности. Имаше и зли, без съпротивление не е възможно развитието... Започнах да се отнасям към всичко негативно, което ни попада по пътя, като към преодоляване...

В какво се състои целта на развитието на човека?

- Целта на развитието е развитието на качествата на душата. И не като седим в някоя пещера, а в обществото – да носим доброто...

Защо човечеството още не е осъществило масов контакт с извънземните?
- Те не искат това. Ние може би още не сме дорасли.... Има хора, които по рождение имат възможности за контактьорство, но не получават всякакви сведения, например за технологии, оръжия... Те ни ограничават. Ние все още сме деца в общевселенското развитие...

Те присъстват ли на физическо ниво?
- Не. Ние живеем на физическо ниво в нашето диво общество, с глад, войни и пр. А те са освободени. На нас са ни дадени тези трудности, за да ги преодоляваме и така да ставаме по-силни, да се развива душата. Те отначало също са преминали този етап, на физическо ниво...

Какво е тяхното отношение към хората?
- Като към малки деца. Те виждат нашите недостатъци. Чрез контактьорите те предават информация, своята загриженост, но не се намесват. Това е един от законите на Космоса – да не се намесват...

Ние създадохме цяла индустрия – подготовка на контактьори, проверка на качеството на тяхната работа, задължително медицинско съпровождане...

Превод: Лусесита