ЗАБРАВЕНИЯ ЙЕРУСАЛИМ, ИСТОРИЯТА - НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА

В резултат на задълбочени, многогодишни изследвания учените установили, че времето на земния живот на Иисус Христос следва да се смята не 1 век от н.е., а 12 век от н.е. Това откритие изисква не само преглед на цялата хронология от животa на хората, но и цялата история. Tрябва да се установят не само датите на голяма част от историческите събития, но и мястото на действието им.Изучавайки един от най-важните документите по история на човечеството – Библията, A.Фоменко и Г.Носовски открили, че под названието ЙЕРУСАЛИМ в Стария и Новия завет е описан не съвременния Йерусалим, а съвсем други град.

Някога в древността е съществувало царство под названието "Юдея".Столица на това царство е бил град Йерусалим. Съвременните историци и археолози утвърждават, че това царство се е намирало в Югозападна Азия, там където сега е разположена държавата Израел. Сегашната столица на Израел също носи наименованието Йерусалим. Защо учените са уверени, че древната Юдея е била разположена именно на източния бряг на Средиземноморието, а не на друго място?

Столицата на държавата Израел е свещено място за християните, мюсюлманите и юдеите. Счита се, че именно тук е бил построен храма на Соломон, тук е бил разпънат Иисус Христос и тук пророка Мохамед се издигнал към небето.Но много остават разочаровани, защото в Йерусалим много трудно могат да се намерят истински свидетелства на Библейската история. Даже туристическите пътеводители откровено съобщават, че църквите и къщите в стария град са построени много по-късно от събитията, описани в Новия и Стария завети. Табелите поставени на някои къщи съобщават например: "Този дом е построен през 14 век, а този в 15 век." А главната християнска светиня в Йерусалим- храма "Гроб на Господ", е била построена в 19 век.

                          пътя на военния поход на Наполеон Бонапарт

Когато за първи път войските на Наполеон са влезли в тези места, след като са разбили турските войски на Мамелюците в Египет, едва тогава за първи път се появили европейци в Палестина. Не е възможно да се намери в съвременния Йерусалим и Голгота. Сега Голгота е просто мястото, на което стои църквата "Гроб на Господ".Тук въобще няма нито една планина, която да съответства на Евангелското описание на мястото на разпъването на Христос. Всеки който по-внимателно разгледа старите части на Йерусалим  ще се убеди, че тук няма нищо библейско, освен названията. Те са дадени едва в 19 век с идването на европейските археолози.

                               Наполеон Бонапарт

Малко са хората, които знаят, че преди 200 години тук е нямало никакъв Йерусалим. Тук се е намирало неголямо Палестинско селище "ал-Кудс".Но защо историците са убедени, че древната Юдея се намира на съвременния Израел?

Главната опора на историците в изучаването на библейските древности е науката, която се нарича Библейска археология. Нейното главно предназначение е търсенето и изследването на артефакти свързани със събитията описани в Библията. В сравнение с другите науки, Библейската археология е нова наука- само на 200г. Независимо от това археолозите и историците приемат, че са намерени достатъчно доказателства, че именно тук, на мястото на съвременния Израел в древността, се е намирала Юдея. Но в действителност неопровержими доказателства за това няма.

За първи път изучаването на Палестина се заема американския археолог Е. Робинсън. Той направил две пътувания до тази страна в 1838г. и 1852г. Счита се, че при първото свое пътуване е разглеждал стените на града, но това изглежда най-малкото странно, защото  в топографията на Йерусалим от 19в. ясно е написано, че  направлението на стените не е определено.Просто не са знаели даже къде са стените на Йерусалим. С това също се е занимавал археологът Шикт по същото време. Той  също е един от първите, който се е опитвал по местността и библейските названия на развалини, храмове да определи библейските места. Не му се е отдало и много дълго се работило по съпоставянето върху хартия на библейски наименования, за да се открие дали и какви данни съпвадат.

Едвин Робинсън

Друг английски археолог-Джон Райт, които много години се е занимавал с разкопки в Палестина, откровено признава, че голяма част от намерените тук находки абсолютно нищо не доказват. Днес след 200г. нищо не се е променило.  За това пък се намерили много псевдо-находки, а по-просто казано фалшификати. Например, така наречените скрижали на цар Соломон които, ужким по чуден начин са намерени в боклука на Храмовата планина. Или "асоари"-каменен сандък, в който ужким били погребани останките на брата на Иисус Христос- Яков. Този фалшив "асoари" бил поставен в Канада в кралския музей в гр. Онтарио. Видели са го над 100 000 човека и много от тях са го почитали като светиня. Само след няколко години се изяснило, че това е фалшификат. Във върховния съд в Йерусалим, сега има дело за някои “находки”, които е възможно да са фалшифицирани. Към тях се отнася и "асoари" на апостол Яков.

Вероятно част от археологическите находки направени на територията на съвременния Израел са действително древни. Но ако те нищо не доказват, както твърди английския археолог Райт, то следите на древния Йерусалим трябва да се търсят на друго място. За 200 години учените и археолозите не са могли да намерят доказателства за това, че Юдея се намира на брега на Средиземноморието. Но независимо от това, както преди 2 века, историците настояват, че тази древна страна е била разположена именно тук. Защо? Може би това указват древните карти и ръкописи. Може би тази местност, така точно да съответства на библейското описание, че да се сбърка е не възможно.

Възможно е, но ето какво е казано за Юдея в библейската книга  Второзаконие:

“Господ твой, води те в земя добра, където потоци от вода, извори и езера излизат от долините и езерата, в земята, където пшеница, ечемик, гроздови лози, смокини, нарове, в земя,  маслинени дървета и мед, в земя, където без бедност ще ядеш хляб свой и в нищо няма да имаш недостатък, в земя, в която има желязо и от планините, ти ще изсичаш мед.”

Съвършено е очевидно, че това описание силно се отличава от това, което може да се види днес. Природата на древната Юдея силно се отличава от природата на сегашния Израел. Трудно е да си представим, че някога на тази безплодна земя е имало и пшенични полета и лозови насаждения, текли са пълноводни реки. А ако всичко това е било тук, то какво се е случило, че тази цветуща земя се е превърнала в пустиня? Разбира се някакви изменения са могли да са настъпили заради природни и техногенни причини. Но няма свидетелства, че в тази местност са се случвали катаклизми, в резултат на които са настъпили сериозни климатически и геофизически изменения.

                         природата около днешния Йерусалим

В действителност на историците е добре известно, че в този град, който сега се нарича Йерусалим никога не е имало потоци от вода, множество извори и езера. Този град е разположен в планина. Най- близката водна артерия е на десетки км, поради,  което винаги е имало проблеми с водата. Въобще е странно, че хората са избрали за строителство на град, толкова неподходящо за строителство място. Всички известни градове са били построени около вода, защото пълноводните реки и морета са се използвали, като естествени транспортни пътища и освен това в тях можело да се лови риба. И само Йерусалим се явява изключение. Той е далече от големи водоизточници на питейна вода и е на 50 км от морето.

природата, показана в картините на средновековните майстори

На много средновековни картини Йерусалим е разположен до широка река или пролив. Добре се виждат високите хълмове, покрити със зеленина и високите разклонени дървета. И това изобразяване на Йерусалим е типично за средновековието. Художниците не са изобразявали разпъването на Христос в пустинята. Те просто са знаели, как е изглеждал истинския Йерусалим. На тези картини има и други любопитни детайли. Например хората около кръста са облечени с топли кожуси и кожени шапки. Нима тези дрехи съответстват на климата в пустинята? Историците говорят, че това е само фантазия на средновековните художници...

 хора, облечени с дебели дрехи

А това, че в Йерусалим е било студено се говори в Библията. Ето цитат от Острожката библия, първа книга:

“И се събрали всички хора от Иудина и Вениаминови в Йерусалим три дни, девети месец, двадесетия ден на месеца. И са дошли всички хора пред Божия дом, обхванати от грях и зима. Обаче хора много има и времето е снежно и трудно се стои навън.“ 

                                                                 Книга 1 на Езра.

Цитата е от Острожката библия, защото от страниците на по-новите издания на Библията думите-мразовита зима и сняг са безследно изчезнали.Има  и други писмени източници, които дават месторазположението на Юдея.

В средните векове образованите хора са предполагали, че Юдея се разполага в самия център на света. Ето какво е писал в 10 век историкът Лъв Дякон разказвайки за пътешествието на византийския император Никифор ІІ в Юдея:
“Той се отправил в щастлива страна в центъра на света наричана също Палестина.“

Тогава център на Земята наричали центъра на Света, които им е бил известен. В центъра на този свят винаги са разполагали Йерусалим, столицата на Юдея. Това добре се вижда на картата на Ханс Рюст 1480г. Тези карти още не са били съвършени. Повече приличат на красиви рисунки, отколкото на съвременни карти.

За повечето хора е било доста размито понятието,  за това къде се намира свещения град. До появата на печатния стан не е имало възможност за създаването на много еднотипни географски карти. С развитието на книгопечатането в 15 век представите в различните народи е станало приблизително еднакви, докато преди това те са нямали еднаква представа.Наричайки Йерусалим  “Център на Земята“ , те влагали не географски смисъл, а религиозен смисъл.

Всяка християнска страна или голяма християнска община е искала да има свой собствен Йерусалим, който в последствие става не само религиозен, но и политически център на държавата. Ако по някаква причина религиозният център се пренася,  заедно с него се премества и названието Йерусалим.

 Анатолий Фоменко и Глеб Носовски след изучаване на огромно количество средновековни географически карти и един от важните  документи в историята на човечеството - Библията,  открили,  че под названието Йерусалим в Новия завет е описан не съвременния Йерусалим, а съвсем други град. Това е Йорос, разположен на Азиатския бряг на пролива Босфор. Той се намира на около 30 км от старата централна част на днешен Истанбул.Близо до този  древен град Йорос, се намира Евангелската "Голгота", планината, на която е бил разпънат Иисус Христос. Тази планина в Турция се нарича планина Юши или планина Бейкос.

Когато в 18-19 векове историците са решили, че древния Йерусалим някога е бил на мястото на палестинското селище Ел-Кудс,  те естествено започнали да търсят и планината Голгота. Но на близо не е имало такава, която да отговаря на описанието. В резултат за Голгота започнали да представят неголям хълм, малко по-различен от другите хълмове.

 На юг от крепостта Йорос има планина, която в действителност много прилича на Голгота. Това е планина Юши, най-високата планина на Босфора. Нейната височина е 186м. над нивото на морето. В  една стара книга на турския историк Джаван Расад е напрашено пълно описание на стария Константинопол.  Ето го:

“В Йорос в Истанбул, в покрайнините му, се намира планина Бейкос, на която се намира стара могила  на име  Юши.Тази е могилата на Иисус Навин.“

В древността Навин е бил предводител на Юдейския народ, приемник на Мойсей. Неговите деяния са описани в една от книгите на Стария  завет. Но защо Навин е бил погребан тук в Турция, никой не може да обясни, нито историците, нито мюсюлманските свещеници. Освен това турците казват, че са известни най- малко 3 могили на Иисус Навин.В град Навроз, които влиза в Палестинската автономия,  в Сирия и в Газиантек-на  юг в Турция. Така, че едва ли може това място да е истинското погребение на Иисус Навин. Тогава, какво е това? Това е мястото на разпъването на Иисус Христос. Ето как изглежда това място:

                 мястото на разпятието на Христос

Това е плоско правоъгълно възвишение с дължина 17 м и широчина около 2 м., оградено с висока чугунена решетка. Допълнително на решетката е поставена стоманена мрежа, за да не могат многото поклонници  да докоснат свещената земя. Вътре в оградата участъка от земя е покрит с гъста трева и няколко високи дървета. На противоположния край на могилата се намират два кръгли цилиндрични камъка. Те напомнят на неголеми воденични камъни. В центъра на единия от тях се вижда четириъгълен отвор, с пукнатина. Цялото съоръжение е окръжено с висока каменна стена, в която са направени две врати и няколко отвора. Поклонниците влизат от едната врата, обикалят могилата в кръг и излизат през другата врата навън.

А сега да погледнем как е описана Голгота в уникалния литературен паметник от 12в.- "Житие йеромонаха Данила".Тези записки той е направил по време на пътешествието си в Светите места. Ето как монаха е описал мястото на "Разпятието на Спасителя“:

“Разпятието на Господа е с лице на изток, има камък с високо било, по-високо от копие. Камъкът е кръгъл, като малко хълмче, а на средата си, на самия връх има изсечен отвор, лакът дълбок, а в ширина по-малко от пет педи. И тук е бил поставен Кръста Господен. И има пукнатина на камъка и до ден днешен. Разпятието Господно и този свят камък са обхванати от стена, а  вратите са две.“

А сега да погледнем как изглажда могилата на Иисус. Ето високия кръгъл камък

с отвор на самия връх.Той действително прилича на малко хълмче.

                                              Ето прът или копие

 А това е втория камък, на  който добре се вижда пукнатина.

 
                     Стената около Светинята с две врати

Но защо този паметник се нарича "Могила"? За истинска могила-гроб този участък е прекалено голям. Може да се помисли, че на планината Бейкос се намира реалния гроб на някого, Юше, Иисус, Иисус Навин или на Херакъл. Това е символичен гроб, където мястото на  Разпятието на Христос е окръжено с решетка. Мястото на действие,  но той не е погребан там. Там са поставили два камъка. Камък, който да отбелязва мястото, където е бил Кръста. До него е поставен пилон със златен диск, символ на копието. Вторият камък отбелязва мястото, където е било положено тялото на Иисус Христос след свалянето от кръста.

Тази могила-гроб е символична.

На много старинни картини Разпятието е показано или на фона на морски пролив или на фона на широка река. При това, художниците са нарисували не море, а пролив или река, защото те винаги са показвали противоположния бряг. В съвременния Йерусалим няма нищо подобно. Планината Юши е разположена на азиатския бряг на пролива Босфор и от него прекрасно се вижда противоположния европейски бряг на Босфора.

                        Йеронимус Бош- Пътя към Голгота

                        Рафаело Санцио - Възнесение - 1499/1502

Традиционната история  казва, че Константинопол, сегашния Истанбул е бил

построен в 4 век от н.е. Но според изследванията на Анатолий Фоменко и Глеб Носовски тук на Европейския бряг на Босфора,  градът се е появил не по-рано от 14 век от н.е. И ако се разграничим от натресената ни в училището хронология , това изглежда напълно логично. Да погледнем как е разположен Истанбул. Градът е разположен на мястото на заустването на Босфора в Мраморно море. Това място е идеално за преминаването на  саобствените корабите от Черно море и обратно. А за да не направят това чуждите кораби са били необходими оръдия, които са способни да стрелят далеко.

Нужни са били  кораби способни да плават в дълбоки води. Но те са се появили едва в 14 век. Без тях да се контролира Босфора е било невъзможно и следователно и строителството на град на това място е било просто безсмислено. По удобно е било да се построи град някъде,  където пролива се стеснява, защото това би дало възможност за пълен контрол над пролива. На Босфора има 2 такива места. Там, където е разположен Константинопол, ширината на пролива е 700м. А точно там, където пролива е широк  900м,  на  това място на азиатския бряг бил построен друг древен град- Йорос, който се е появил тук на няколко столетия по-рано от Константинопол.

В Евангелията при описанието на кръсния път на Христос от Йерусалим до Голгота /Бейкос/, нищо не е казано за пресичането на водни прегради, реки. Такава се явява, обаче, Босфор. Това е сериозна водна преграда. А още повече, да се върви пеш от Истанбул до Бейкос е далечен път,  даже с преминаване на Босфора. Това са 25-30км.Тук на планината Юши, Глеб Носовский е видял любопитна репродукция на стара гравюра. На нея е изобразена планината Юши и в далечината на висок хълм се вижда някакъв стар град. Той  решил да погледне, какво има там сега. Това, което ученият е видял е надминало всички очаквания. Йорос се вижда. Той е бил там. Направо и откровено и било е написано.

Планината Юши е библейската Голгота. За разлика от Константинопол, Йорос не се е съхранил до нашите дни. Той е разрушен град и неговите руини се намират на висок хълм между пролива Босфор и Черно море. Историците нямат еднозначно мнение за датата на построяване на крепостта. Някои считат, че тя е съществувала до Византийския период, а други предполагат, че Йорос е бил построен в 12 век, за защитата на Константинопол от набезите на Викингите.

Това, че в древността са наричали града Йерусалим е съвършено очевидно. Самата дума Йорос,  както са наричали крепостта гърците,  не е нищо друго освен съкратено наименование на Йерусалим. До 18 век, не само руснаците, но и гърците са писали и изговаряли Йерусалим със "о".Така тази дума се пише на латински език "Hierosolyma".В руския език да се пише и говори с "у" е започнато през17 век, когато е извършена църковната реформа на патриарха Никон. Именно този град е бил първата столица на Византийската империя, която в средновековието са наричали Юдейско царство. А самият град наричали на гръцки Йорос, а на руски Йеросолим.

След 300 години Византийската империя решила да построи нова столица. Когато този пренос се е извършил,  стария Йерусалим, т.е. крепостта Йорос, на северния край на Босфор,  вече не е подхождала за столица, защото там е нямало пристанище за големи кораби. Към това време е имало доста големи кораби с оръдия и това е изисквало по-мощно укрепление.А мястото, където се намира Йорос-там пространството е ограничено и не е много голямо. В края на 14 век това място е било неудобно. Така на противоположния бряг на пролива Босфор се появил Константинопол. От Йорос на него се прехвърлили не само столичните функции, но и името Йерусалим.

В  Йорос през 1185г. е бил разпънат Иисус Христос.

Библейския Йерусалим в действителност се е намирал на бреговете на пролива Босфор и той  именно е описан в Библията като река Йордан. По-някога и до сега Босфора го наричат не пролив, а река. От Библията е известно, че река Йордан е протичала от север на юг от едно море към друго. Тя разделяла пространството от древната история на западен и източен. При това, от библейското описание се разбира, че западния бряг рязко се различава от източния. Именно на западния бряг е разположена Обетованата земя, в която тече мляко и мед. На това описание добре съответства пролива Босфор. Той тече от Черно море в Мраморно море и разделя каменистата и сушава Мала Азия, с другия Европейски бряг с Балканите с планините, горите и пълноводните реки.Oт гледната точка на земеделците, Балканите в действителност са райска земя.

Река Йордан в Израел изобщо  не подхожда на библейското описание. Тя започва не от море, а от Голанските височини,  а се влива в Мъртво море, което е всъщност  езеро. Съвременната р. Йордан не разделя територията на страната на две климатични зони. На единия бряг се намира Израел, на другия Йордания. Климата не тези две страни никак не прилича на описанието на Обетованата земя. Р. Йордан се споменава в Библията няколко десетки пъти. В много библейски истории тя играе голяма, а понякога и ключова роля. От Библейския текст се вижда, че да се премине през тази река не е било лесно. Освен това в текста се споменава за случаи на  преминавания през р. Йордан, за които се е налагало да се борят с оръжие в ръцете.

                                     днешната р. Йордан

Например текст от първата  Макавеевска  книга:

“И започнала битка. И изпъна Йонофан своята, ръка за да порази Вакхид, но този се отклонил от него назад. И се хвърлил Йонафан, заедно с  тези с него в Йордан, и преплували на другия бряг,  а  Вакхид  и другите с него  не могли да преминат  Йордан. И паднали до Вакхид в този ден до хиляда мъже.”

Тук ясно е разказано, че хората и Йoнафан преплували р.Йордан, но хората на Вакхид не са се решили да преплуват реката  и да догонят своя враг. Независимо от това, че Вакхид им нанесъл големи загуби, все пак той е  загубил 1000 човека. Това показва, че прехода през р.Йордан е от значение на живот и смърт. Този, който успеел да премине се е спасил от враговете си. В Библията се споменава за две такива стратегически преминавания през Йордан.

Да се предполага, че в Библейските текстове става дума за такава рекичка, която сега наричат Йордан е доста несериозно, защото  трудно може да бъде наречена пълноводна река. Тя тече по съвършено еднакъв ландшафт в продължение на 150км., а нейната ширина в най-широката си част е 40м. В по-тесните места може просто да се премине, като водата там ще бъде не по-висока от коляното.

                                                   р. Йордан

За това Босфор  съответства на Библейското описание. Не всеки ще се осмели да го преплува и в най-тясната му част,  ширината на която е около 700м. А още в Библията е казано, че за преминаването   през Йордан са се ползвали кораби. Във втората  книга "Царства" се казва:

"И преминали те Йордан пред лицето на царя и приготвили за царя да преплава през Йордан. Когато подали кораб, за да прекарат дома на царя и да му служат, тогава Сем,  син на Гера е паднал на своето лице пред царя..."

                       2 книга на Царствата, глава 24, стих 5

Гледайки Йордан разделящ, Израел и Йордания трудно е да си представим, че по тази рекичка са можели да плуват кораби. Това, обаче,  не може да се каже за Босфор,  по който може да се преминава само с кораби.Също така, важно място в Библията, заема текста за чудното преминаване през Йордан. Ето как е описано в книгата на Иисус Навин:

"Водата течаща отгоре се е спряла и е застанала, като стена на значително разстояние. Свещениците, носещи ковчега на Завета Господен, стояли на сушата сред Йордан с твърди крака. Синове Израилеви преминали по суша, докато целият народ не е преминал през Йордан."

Авторът, описвайки че водата е станала на стена, е описал леда, замръзнала река. За цялата история на наблюдение на температурата в съвременния свят,  температурата на р. Йордан нито един път тя не е била така ниска, че да замръзне реката.Но Босфор е замръзвал не един път. Византийски, арабски и западноевропейски хроники са съхранили не малко свидетелства за това, че са замръзвали Босфор, Дарданелите и голяма част от Черно море. При това, това не са били леки замръзвания, а сурови студове. Ледът е бил толкова дебел, че морето е приемало вид на суша, според очевидците. За това не е чудно как  свещениците са стояли по средата на Йордан, като на суша.

замръзналия Босфор - 1954г

В книгата на Иисус Навин е казано:

“Иисус извикал 12 човека, които е избрал от синовете на Израил, по един човек от коляно, и Иисус им казал: Отидете пред ковчега на вашия Господ Бог в средата на Йордан и вземете от там и сложете на своето рамо по един камък, по числото на коленете на синовете на Израил, за да бъдат у вас  знамение.”

За какви камъни става дума? Да погледнем още един път Босфора. На 200 м от азиатския бряг срещу центъра на града, на сред Босфора, има малък остров. На него е разположена така наричаната "Кула на девицата". По предание тук е стояла камбанария в чест на кръщението на Спасителя и е бил поставен кръст. От това свещено място в средата на реката свещениците са взели тези 12 камъка , като знамение и памет от студената зима и замръзналия Босфор/Йордан/.

кулата на Девицата-островче в Босфора

Географското разположение на тези земи практически напълно съответства на Библейското описание на Юдея и Йерусалим. А има ли тук някакви древни

паметници, които могат да  служат за потвърждаването на версията на Фоменко и Носовски? Такива паметници има. В самия център на Турската столица е разположена величествената църква "Света София". Историците твърдят, че тя е била построена уж в 6 век от н.е. при Император Юстиниан.Но дали това е така?

Храмът е бил построен след преноса на столицата от стария Йерусалим /Йорос/ в новия Йерусалим /Константинопол/. При внимателното изследване на това съоръжение става очевидно, че е било построено не по-рано от 14 век от н.е. Да започнем от това, че за църквата липсват примери за потъване. Всички сгради, особено такива огромни, като  църквата ”Света София” с времето потъват в земята. За да не се разрушават стените на старите постройки, те трябва да се изкопават, а отворите за прозорците и вратите трябва да се престрояват и да се повдигат на горе. Стените на храма са покрити с мазилка, но на тези места,  където тя отсъства, добре се вижда, че следи от нова зидария няма. Защо сградата, уж построена в 6 век, не е потънала в земята нито метър?

Историците казват, че древните строители са направили добри основи. Турският историк Джаван Иса е писал, че храм “Света София” е построен на квадратна основа, всяка  със страна е 75м. Фундамента е положен под всички колони с дебелина 25 фута, това е почти 8 м. Действително на такава основа, дори такава величествена сграда, като храма Св.София може да не потъне. Днес края на тази бетонна възглавница може да се види в изкопа, до входа на храма. Но дали строителите от 6 век са могли да направят този мощен бетонов фундамент? И още в 16 век за да се укрепи храма около него са направени тухлени пристройки. В какво е бил проблема? В това, че  този огромен купол се е строил за първи път. Поради това той много силно е натоварвал сводовете и зданието започнало да се руши. Поради това, се е наложило да се направят  тухлени крила, които не са давали възможност на купола да разтвори стените.

 чертежа на храма на Джаван Иса

Ясно е, че тези  тухлени пристройки е трябвало да се изграждат веднага, да кажем най-много след десетина години. Ако 1000 г. сградата е престояла без тях, значи е достатъчно яка и то при земетресения.1000г е стояла и в 16 век, когато е нямало земетресения са изградени пристройките.Защо?  Цялата стара част на Истанбул е застроена с огромни джамии. Размера и архитектура им много напомнят за х рама Св.София. Всички те са построени в 16-17-18 векове.

Ако се вярва на традиционната история се получава, че Византийските строители, които  в 6 век са построили такава величествена сграда не са успели да използват своя уникален опит и повече не са построили нито едно такова съоръжение. И чак след 1000г. в Константинопол са започнали да се появяват сгради, приличащи на храма Св.София. Това най-малко е странно, защото всички нови достижения във всяка област на човешките знания хората веднага се опитват да приложат на практика. За какво е трябвало да чакат 1000г., ако опитът се е оказал успешен. Остава само един въпрос- защо турците османци, които са  мюсюлмани са построили такъв величествен християнски храм, защото е известно, че храма на Св.София е бил първоначално християнски?

Съгласно дългогодишните  изследванията религиозното разделения между християнството и мюсюлманството е започнало едва в 15 век от н.е., а окончателно е завършено едва в 17 век. За това не е чудно защо през 16 век в Константинопол /Йерусалим/ е построен християнски храм.Света София в действителност е Храма на Соломон. В Библията е казано, че Хирам, строителя на Храма на Соломон, е построил наблизо до храма “Лято море”- Грандиозно съоръжение, напълнено с вода. Има ли такова съоръжение наблизо до храма?  Срещу църквата ”Света София” е разположен един от най-старите паметници на Истанбул - "Цистерна Базилика".

В древността в Константинопол е имало малко природна прясна вода, поради което е трябвало да се построи акведукт,  по които прясна вода е постъпвала от Белградската гора разположена на 19 км от града. Тази вода се е събирала в подземни водохранилища за случай на обсада на града по време на война. Самото название - "Цистерна Базилика" означава водохранилище на Храма, защото храма Св.София по своята конструкция е базилика. Характерна особеност на Лятото море е, че не е изкопано, както обикновено, а за основа има 12 медни валове.

старинния аквадукт, за пренос на вода

На първи поглед изглежда, че това е  било някаква метафора в Библията. Но да погледнем как е построена цистерната. Сводовете на това съоръжение се подържат от 336 колони. Те стоят в 12 реда по 28 колони. Тези 12 реда са тези 12 валове, за които говори Библията.  

                                      Цистерна Базилика отвътре

В Истанбул има и други древни паметници,  които могат да разкажат за истинската история на този край. Един от тях е Галатската кула. Височината на кулата е 61м.Диаметъра е 9м. Надморската височина  е 140м. Тя се вижда почти от всякъде в централната част на града. Кулата е била построена в 14 век и се наричала Кулата на Христос. Второто свое наименование е получила от названието на местността "Галата", на която тя е разположена. Сега "Галата" е един от районите на Истанбул. Жителите на централната част на Византийската столица наричали хората от този район галати. На историците е добре известна тази дума. Галати те наричали, този народ, който ужким се заселил на територията на сегашна Турция преди възникването на Византийската империя.

Галатската кула в днешен Истанбул

Но историците неизвестно защо никога не свързват  древните заселници с жителите на средновековната Галата, а те са тези, на които са били посветени известните "Послания към галатяните" на апостол Павел. Действително в едно от своите послания апостол Павел направо говори, че Христос е бил разпънат някъде тук, пред очите на жителите Галати. Ето как звучат неговите думи в синодалното издание на Библията:

“О несмислени Галати! Кой ви е съблазнил да не се подчинявате на истината. Вас, пред очите ви, в цялата очевидност, поставен на показ е предначертан бил Иисус Христос, все едно у вас разпънат.”

Той се обръща не към очевидци на убийството на Иисус, а като към хора, които могат да си представят. Интересно е, че именно тук, в Галата,  е била построена в 13 век църквата Св. Павел.

 Историците могат да възразят. Съвсем не е задължително, че галати към които се обръщал апостол Павел са жителите на мястото "Галата". Галати са живеели не само там, но и на Дарданелите, и на северозападното причерноморие. Това е действително така. Но Галати никога не са живеели в Палестина и Йерусалим на Босфора.

В книгата на пророка  Авдия се говори за преселението на синовете на Израел в Йерусалим. В 20-я стих има думата "Десифарад" или “"Сефараде", в зависимост от превода:

"И преселените от синовете на Израел завладели земя Хаанска намираща

се в "Сефараде". А преселените от Йерусалим,  намиращи се в "Сефараде", ще получат във владение градове южни.”

В латинската Библия VULGATAE и няколко други на английски език, тази дума не е преведена, като "Сефараде", а като "на Босфор". Ето този текст, тук черно на бяло е написано: “Йерусалим на Босфор”

                                               Библия VULGATAE

Този факт, че древния Йерусалим се намира на Босфор, обяснява много противоречия в съвременната история. Например, става разбираемо, защо кръстоносците, които са отивали да завоюват Йерусалим в Палестина, вместо това са се оказали във Византия и завзели Константинопол. Кръстоносците, отивайки към Гроба на Господ, отишли в Цариград/Константинопол/. Това е била главната цел на Кръстоносните походи. Ужким след това те отивали в Палестина, за да воюват за Гроба на Господа. А на старите документи и гравюри показват, че целта на кръстоносците е бил именно Цариград на Босфор. Това напълно съответства на действителността.

кръстоносците пред Константинопол - миниатюра /15в/

Кръстоносците прекрасно са знаели, къде се намира Йерусалим и че това е Цариград на Босфор. Никаква Палестина, никакво селище Ел-Кудс тогава не е имало. Нелогично изглежда и друго твърдение на историците, а именно,  че Кръстоносните походи са започнали след 1000 години след разпъването на Христос. Кръстоносните походи са се състояли скоро след състоялите се събития през 12в. В действителност кръстоносните походи са били не 4,  а 2. В 1189г. и 1204г. Старинните документи от епохата на Кръстоносците показват,  че кръстоносците започнали своите походи, за да накажат убийците на Христос и по мнението на самите кръстоносци,  разпъването на Христос е станало по тяхното време. Те тръгнали за да убият още живите палачи на Христос.

Историците сега тълкуват тези показания, като някакви асоциации, някакви възспоменания, някакви аналогии, защото по мнението на историците, между разпъването на Христос и епохата на Кръстоносците са изминали 1000г.

Дотук, това не са всички факти, открити от Анатолий Фоменко и Глеб Носовски при изследването на Библейски истории. Но дори и  тези примери говорят, че историята на древния Йерусалим е силно изкривена, както и всички древни и стари истории на човечеството. Но днес с увереност може да се каже, че времето на земния живот на Христос и месторазположението на Йерусалим /Йорос/ идеално се съчетават един с друг.Като това съчетание е точно и с други събития от Световната история.

Съгласно Библейските текстове Йерусалим е бил разрушен от войските на Вавилонския цар Навуходоносор,  а след това построен отново. В Библията никъде не е разказано, че този Йерусалим е бил построен на същото място .А Фоменко и Г. Носовский са изяснили,  къде в действителност е бил построен Йерусалим описан в Библейската книга  на  пророк Неемия.

 Това е 10-я филм от поредицата:
"ИСТОРИЯТА/ НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА"

В КОЙ ВЕК Е ЖИВЯЛ ИСУС ХРИСТОС? ИСТОРИЯТА - НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА

Днес практически всеки човек, независимо от вероизповеданието знае Евангелската история за Иисус Христос. Времето на неговия земен живот, не е само епоха на зараждането на нова религия. Това е нова точка на отчитане на хронологията. В повечето страни е прието да се води изчислението от раждането на Христос. Никой не се съмнява, че от важното за човечеството събитие са изминали 2000г. Но защо хората са така уверени в това?

 

Тези   изследвания не касаят въпроси от богословски характер и не засягат нито вероучението, нито християнството, нито друга концепция. Изчислението на датите е въпрос на приложната  математика.Тези изследвания не засягат чувствата на вярващите.

 

Хронолозите са решили, че трябва да разделят историята на човечеството на две ери-До раждането на Христос и след него. Учените наричат тези периоди до новата ера и новата ера. Колкото и да е странно, окончателно датата на раждането на Христос се е наложила едва в 16 век. По времето на Грегорианската календарна реформа т.е. 1500г. след Евангелските събития. Удивително е, че тогава в 16 век и сега никой не се съмнява в точността на установената дата. Прието е да се счита,  че датата на раждането на Христос е изчислена от монаха Дионисий Малък. Това се е случило ужким в 532г. от нашата ера, 500г. след самото събитие. При това Дионисий първо изчислил датата на разпятието, а вече след това, като се опира на представата за възрастта на Христос и свои собствени изчисления, определил и годината на раждане на Спасителя.

Дионисий Малък

 

 Дионисий направил своите изчисления по датите на Великите дни /Пасха/, приети в неговото време и допуснал големи грешки. Ако Дионисий е знаел съвременната астрономия, то не би могъл да посочи годината на рождение на Христос в началото на нашата ера. За съжаление астрономическата наука е станала достатъчно развита едва в 17-18 век, но към това време грешната дата е била канонизирана-отначало от Римo-Католическата, а след това от Православната църква. Историците не обичат да говорят на тази тема и като правило отправят всички към историческите документи. Но те премълчават една интересна особеност в старите документи.

 

В 15, 16, 17 век датите не се пишели както днес. В средните векове са били разпространени 2 форми на запис на името на Спасителя. Латинската буква " i " от първата буква на имет о Исус /iisus/ и латинската буква X -първата буква от името Христос. И когато е трябвало да се напише 300г. от раждането на Христос, са писали i300, т.е. 300г. от Иисус. За да запишат 3 век от рождението на Иисус са писали ХІІІ, т.е. 3 век от Христос. Нагледен пример е издателската марка на Людовико Елзевир датирана в 1595г. Показателна е и датата 1524г. на гравюрата на Алберт Дюрер. Първата буквата " i " е не само разделена с точка, но откровено е написана, като латинското " i ".С други думи, като първата буква от името Иисус.

 

                            Албрехт Дюрер - гравюра
 

А това е Руска военноморска карта изготвена по време на управлението на императрицата Елизавета Петровна през 18 век.На картата ясно е написано "Кронщат"- карта морска акуратна. Написана и измерена по указа на Нейно императорско Величие в 740г. от капитана от флотата Магаемъм и съставена в 750 година. Числата 740 и 750 са записани даже без буквата i. Но 750 г. това е 8 век, а не 18 век. И такива примери има много.Преди всичко латинските букви i започнали да се тълкуват, като 1000, а буквата Х, като 10 не по-рано от края на 16 век. И така са състарили историята на човечеството с цели 1000г.

 

 

Палея е стара църковна книга вече излязла от употреба. Палея от Румянския фонд на Държавната библиотека. Но до 18 век тя е заменяла за руските читатели библейския Стар завет. Палея разказвала и за събития от новия завет. Палея съществено се отличавала от днешния канон на стария завет. Тя е не е просто допълнение към Библията, а напълно самостоятелен документ. Но тя съобщавала за същите събития, както и съвременната Библия. В Палея в открит текст указващ три дати. Рождество, Кръщаване и Разпъването на Исус Христос. Тези дати са записани по два начина. Първият е известният начин на летоброене по Византийката ера от Адам. А вторият - е вече излезлият от употреба стар летописен начин - Индиктов. Оказало се, че тези дати записани по два различни начини не се съгласуват, а трябвало да съвпадат.
 

 

В изчисленията от Адам,  номера на годината се записва с едно число,  като един безкраен брояч. Такъв брояч ние използваме и днес, само точката на отчитане е друга от рождението на Христос. Сега да разгледаме Индиктовия начин. Този начин широко се е използвал в старите летописи. В Индиктовото изчисление числото на годините се е задавало не с едно число, а с три. Всяко от трите числа е имало свое собствено название: Индикт, Кръг на слънцето и Кръг на луната. Всяко едно от тях, всяка година се е увеличало на единица. Но само когато е достигало положената величина се започвало от единица. И след това отново се увеличавало с единица. Така вместо на един брояч в безкрайното броене на годините, в Индиктовия начин се използвали 3 циклически брояча. Те задавали годината с три неголеми числа, като всяко едно от тях не можело да излезе от определените граници.

 

 

Числата  са Индикт, които се променяли от 1 до 15, Кръг на Слънцето- от 1 до 28 и Кръг на Луната- от 1 до 19. Участващите числа ограничители (15,28,19) са не делими по между си. Те нямат общ делител. За това всяко съчетание се получава от количество години равно на произведението им, което е 7980. Така повторението на индиктовите дати е възможно едва след 7980г. С други думи на отрязък от времето с продължителност почти 8000г. индиктовият начин задава годината напълно еднозначно.
 

 

 

В  Палея, по повод на датата на раждане на Христос се пише: ” В година 5500 се родил предвечния цар Господ Бог наш Иисус Христос през декември в 25 ден.”. Тук е указана 5500г.- дата по Византийската ера от Адам. Тази година записана по Индиктния начин е: ” Кръгът на слънцето тогава бе 13, Луната е 10, Индикта е 15. В ден неделя в седмия  час.”.Но записът на година 5500 по Индиктния начин трябва да бъде такава: Индикт - 10, Кръг на Слънцето - 12 и Луната – 9! Аналогична картина на несъвпадение на датите, виждаме с датите на Кръщаването и Разпъването. Как е можело да се случи? За преписвача не е представлявало проблем да коригира датите и да ги направи да съответстват една на друга!
 

 

Но в старините първоизточници, които те преписвали или редактирали, датите от Адам, като правило отсъствували. Вместо тях имало архаични индиктови дати. Като се стараели да съхранят стар ите индиктови дати преписвачите са могли да ги объркат. Защото те не разбирали техния смисъл. Можело да се получи многогодишна грешка. Освен случайни грешки са възможни и систематически грешки, повтарящи се, свързани с неразбиране на някакви обстоятелства. Тези грешки е можело да се появят по две важни причини:

Първоначално не съвпадение на трите точки през година. За номера на индикта важно е кога, в кой месец започва новата година. Началото през септември, 1 септември се счита от византийски произход. В старо време е съществувало начало в юни - Египетско начало, свързано с началото на събиране на реколтата. Също така не може да се изключи началото на индикта през март и януари.

 

Старият начин за броене на циклите на слънцето по начина - броцелета, по пръстите на ръцете. Таблицата за кръговете на слънцето и кръговете на луната се изобразявали на двете ръце. Една от тях е лявата и се отнасяла към кръга на слънцето и се наричала ръка дамаскин. Кръга на слънцето се записвал на четирите пръста от показалеца до кутрето. Днес на ръката дамаскинова кръговете на слънцето нарастват от ляво на дясно. От показалеца към кутрето. Но в древността преди всичко са писали от дясно на ляво, както и до сега правят арабите. Оказало се, че точно това не са отчели късните преписвачи, които са вписвали индиктовите дати, съответстващи на датите от Адам.

 

 

Тази систематическа грешка е открита от Фоменко и Носовски. Отчитайки, че в Палея има едновременно три датировки Рождение, Кръщаване и Разпъване, появява се надежда да се поправи грешката и да се установят истинските дати. За решаването на тази не проста задача Фоменко и Носовски създали специална компютърна програма. След направата на доста  сложни изчисления,  които просто са били невъзможни за редакторите от 17-18 век., учените са получили, няколко дати. Три от тях са били най- вероятни за раждането на Христос:

 

За Раждането - декември 1152 г.
За Кръщението - януари 1182г.
За Разпъването - март 1185г

 

Времето на земният живот на Иисус Христос е 12 век.

 

Има един много интересен исторически документ. Нарича се "Фоетрон или позор исторически". Тук думата позор е използвана в своето старо значение: обзор. Той е бил написан на латински от Епископа Вилхем Стратеман в 17 век. В 1720г. по заповед на Петър І тази книга е била преведена на руски език от Епископ Гавриил Бужинский.
 

                                 Епископ Гавраил Бужинский

В 1749г. по указа на императрица Елизавета Петровна "Фоетрон" е бил забранен. Практически всички негови екземпляри са били иззети. В тази книга се говори за празнуването на християнските    юбилеи, които са празнувани във Ватикана от 13 до 16 век. Подробните изчисления чрез юбилеите доказват, че събитието Рождество е от 12 век.

 

 

Юбилей това е празнуване на Рождението на Христос, но не всяка година, а през определено количество години. В кои години е трябвало да се честват тези Юбилеи са определяли Римските папи. Първият, които е определил тези дати е бил папа Урбан ІV. В 1389 г. той е учредил празнуването на Юбилеите всяка 30-та година. И първото такова честване е направено след 1 година в 1390г. Но папа Бонифаций ІХ е заповядал Юбилеите да се честват не през 30 години, а през 10 години. Това правило са спазвали във Ватикана до 1450г. Но от 1450г. по заповед на папа Николай VІ са започнали да ги празнуват през 50 години.

 

 

На пръв поглед скучна информация в действителност съдържа ценна информация. След не сложни математически изчисления може да се определи какви са датите, в които е можело да се роди Христос по мнението на средновековните папи. Ако в 1390г. юбилея се отбелязвал на 30г. т.е. кратно на 30. А в 1450 год. - през 50г., т.е. кратно на 50 се получават датите: 1150г., 1150г., 1000г., 850г.,700г., 550г.,400г., 250г., 100г.,-50г., и т.н. с интервал от 150г. назад.

В списъка няма - 1 г. от н.е., която историците сочат за раждането на Христос.През 14 век. не са смятали че Христос се е родил в 1-та година от н.е. Но най-интересното е, че сред получените години има 1150г. А тази дата практически напълно съвпада с датата от Руската Палея.

 

За да се признае 12 век за раждането на Христос не са достатъчни  2 старинни документа. Има и други потвърждения на тези дати- астрономически, т.е. така наречената Витлеемската звезда. С периода на живот на земята на Иисус Христос са свързани две ярки астрономически събития. Едно от тях е пълно слънчево затъмнение в деня на смъртта на Христос. Другото явление е избухването на нова звезда в годината на раждането на Спасителя.

 

 

В Евангелието това събитие е описано, като появата на Витлеемската звезда. В резултат на избухването на нова звезда се разлитат космически остатъци в космоса и образуват по някога събирания и мъглявини. Една от тези избухвания е оставила след себе си мъглявина в съзвездието Телец/Бик, която се нарича ракообразна мъглявина. Дълго време се е считало, че избухването на звездата се е случила в 1054г. Тази дата е била посочена в древните летописи. В 1899г. е била направена нейната първа фотография. В 20 век с мъглявината са се занимавали учените Макс Плант, Дънкан, Баалет, Биков, Мюлер, Плимент. Оказва, че датата 1054г., указана в летописите не е вярна, Защото на астрономите се е отдало да определят точното време на образуване на Ракообразната мъглявина.

 

                          Раковидната мъглявина в Телец
 

 Как е било направено? На фотографиите направени по отношение на линиите на водорода тази мъглявина напомня на рак, независимо, че във видимия спектър - това е мъглява материя, облак. В този облак има много ярки излъчвания на водорода. Те са с малинов цвят. И от астрономите е била измерена скоростта на разширение на тази мъглявина в отделните й части. По тези данни  са могли  да се определят възрастта на тази мъглявина или датата на избухване. При взрива остатъците на звездата се разлитат в радиално направление. В продължение на първите няколко хиляди години скоростта на разлитане остатъците на звездата може да се счита за равномерна, защото космосът е безвъздушно пространство, което почти не оказва съпротивление. Съвременните прибори позволяват да се изчисли датата на взрива бързо и точно. Измерва се скоростта на разлитане на парчетата и разстоянието, на което те са успели да се разлетят и така се получава времето, в което са изминали този път. Полученото количество на годините се отчитат назад във времето. И получаваме датата на взрива.В случая това е станало в  един времеви интервал от 1110г. до 1170г. В този времеви отрязък се намира и датата на раждане на Христос 1150-1152г. това е била така наречената Витлеемска звезда.

 

 

Това, че звездата се е появила точно в средата на 12 век. указва и още един астрономически факт. В Евангелието е указано, че звездата не само е светела, а се  движела и довела Влъхвите до мястото на раждането на Христос. И звезда, която са видели на изток вървяла пред тях,  като на края е спряла над мястото, където е бил младенеца. Това описание напомня движението на комета. Като правило кометите се появяват в сутрешните или вечерни часове. Техните гигантски опашки се разстилат на половин миля. Такова явление не може да бъде незабелязано от човечеството. На много стари изображения на раждането на Христос, Витлеемската звезда е показана с явна опашка.

 

                 Джото - Поклонение на Влъхвите/ 1303-1305г/

 

На картината на Джото "Поклонение на Влъхвите" се вижда, че опашката на тази звезда е изтеглена наляво и нагоре. Значи преди всичко художникът е рисувал комета, а не просто звезда, лъча на която указва мястото на младенеца.Или на картината "Рождество" средновековният художник Алберт Биерстадт (Albert Bierstadt).А ето изображение  от 16 век, създадено от Албрехт Дюрер. Над Влъхвите ясно са изобразени две светила. Звезда и някакво разтеглено кълбо с ангел по средата. В годината на раждането на Христос освен Витлеемската звезда, хората са виждали и знаменитата Халеева комета. Тези астрономически явления са били толкова ярки, че е възможно да се съединили в съзнанието на хората, като едно цяло събитие.

 

                 Албрехт Дюрер - Поклонение на влъхвите
 

Може ли да се изчисли дали се е виждала Халеевата комета примерно в 1152г? Периодът на въртене на кометата около Слънцето е 76г. , затова може с висока точност да се изчислят всички дати на нейното появяване в продължение на няколко хиляди години. За последен път кометата е наблюдавана през 1986г. Изваждаме от 1986г. 11пъти по 76г. и получаваме 1150г. Значи Витлеемската звезда и кометата на Халей наистина са се появили в 1150г.

 

 

Халеева Комета 

 

От древни времена до нас са дошли и други астрономически потвърждения на точната дата на раждането на Христос и разпъването. Тях са ги оставили древните и средновековни астрономи. Те са записали тези дати във вид на хороскопи. Днес грешим като мислим, че хороскопите са свързани единствено с астрологията. В астрономията хороскоп се нарича разположението на планетите по съзвездията на зодиаците.

През  1826г. в Лондон е издадена книгата “Астрология” от английския лекар и астроном Е. Сибли.

 

 

В тази книга е показана рисунка- зодиак с хороскоп на датата на раждане на Христос. За това говори надпис направен средата на рисунката, а също и изображение на раждането на Спасителя на рисунката разположена отдолу и встрани на страницата. Изяснило, че в този хороскоп има само едно правилно решение.

 

 

ХОРОСКОП НА ИСУС ХРИСТОС

 

 Датата на раждане е 25 декември 1151г.

Този зодиак и до днес се счита еретически. Този уникален зодиак приет от традиционната история за неправилен, се явява още едно потвърждение за датата изчислена от Фоменко и Носовски. Оказва се, че и до сега в книгите може да се срещни правилната датировка независимо от многогодишните старания на историците от Скалигеровата школа, унищожили хиляди подобни.

Друга дата свързана с Иисус Христос, Фоменко и Носовски са окрили в Египет. При разшифровките на Египетските зодиаци се изяснило, че всички записани на тях дати се отнасят за периода от 11 до 15 векове от н.е. И сред тях има един, на който е записана точната дата на разпятието на Иисус Христос. Това е знаменитият кръгъл Дендерски зодиак или както още го наричат Зодиак на Озирис.

 

Дендерския Зодиак от Египет

Той фиксира датата 1185г. края на 12 век. И по-точно 20 март 1185 г. Това е било сряда първият ден от пълнолуние начало на Юдейската Пахса/Великден/,  която се празнува 7 дни. Четвъртък е бил пасхален. А в Евангелието са говори: Тайната вечеря се е състояла в пасхален четвъртък. Пасхален е бил и петък. Евангелието утвърждава, че Иисус е бил разпънат в Петък. Следователно може да се назове

 

Точната дата на разпъването
на Исус Христос е 22 март 1185г.

 

В Евангелието има едно противоречие. В него е казано, че в деня на убийството на Христос е имало слънчево затъмнение. И астрономите и историците добре знаят, че ако в летописите се споменава такова ярко астрономическо явление, като слънчево затъмнение, то е възможно с голяма точност да се установи датата на описаното събитие. Но работата е в това, че в деня на разпъването на Христос не е можело да има слънчево затъмнение. Била е пасхална Неделя. А Юдейската Пасха започва с пълнолуние. А в пълнолуние слънчево затъмнение не може да има. В действителност пълно слънчево затъмнение е имало след месец след края на Пасха, на 1 май 1185г.Преди всичко убийството на Христос и слънчевото затъмнение са се обединили в съзнанието на хората. Те са попаднали на страниците на Библията, като събития, протичащи едновременно.

 

Защо  датата, зашифрована на кръглия Дендерски зодиак е свързана с Христос? За това, че Озирис и Христос са едно и също лице, съществува изключително ярко съответствие. На зодиака на Озирис е закодирана дата, която е свързана именно с Христос.

 

                     Албрехт Дюрер- Разпъването на Христос

 Има още едно потвърждение, което  говори за това, че Иисус Христос е живял именно в 12 век от н.е.Това е Торинската плащеница. До нашите дни са достигнали малко материални свидетелства за Евангелските събития. Едно от тях е Светата плащаница. Това е 4 метра ленено платно, в което по предание Йосиф от Аритматея е загърнал тялото на Иисус Христос, след неговите кръстни страдания и смърт. От 1578г. плащаницата се съхранява в специално ковчеже в катедралата  Йоан Кръстител в Торино. Затова днес е известна с наименованието Торинска плащаница. Тази реликва е била показана в 1353 г. във френския град Лил. Почти след 2 века се появява в Торино и след почти 100г. е положена в Торинската църква.

 

 

В 1898г. по поръчение на църквата фотографът Секундо Пие направил първите фотографии. На негатива неочаквано се видяло ясно изображение на човек отпред и отзад. Станало очевидно, че плащаницата съхранява загадъчен отпечатък.  Ако се погледне на плащаницата при нормално осветление, то е малко забележимо. Но на негатива се е получило доста ясно изображение. Виждали се даже и малките детайли. Резултатите от изследванията отхвърлили подозрението, че това е нанесено с багрило чрез някакъв хитроумен начин. Виждало се е, че е изменена самата структура на тъканта и капките кръв са истински. При това те са попаднали на тъканта преди появата на образа. Не е имало съмнение, на кого е този отпечатък. Торинската плащаницата е запазила изображението на тялото на Исус Христос.

 

 

И все пак учените решили да уточнят възрастта на светинята. През 1988г. е решено да се установи възрастта чрез метода на радио въглеродния анализ. От светата плащаница е отрязано неголямо парче с широчина 10мм и дължина 70мм. То е разделено на три части, които са изпратени за изследване в най-добрите лаборатории в света- в Аризонския университет в САЩ, Оксфордския университет в Великобритания и Федералния политехнически институт в Швейцария. Учените са изследвали частите независимо и резултатите от
изследванията са сензационни. В даденият случай е получена дата, която е била като шок в научните среди. Оказало се е, че датата не е както се предполагало, а някъде около 12 век от н.е. с грешка от 50-100г. Специалистите са склонни да мислят, че най-точна е Оксфордската лаборатория. Британските учени са указали най-късия интервал на датиране. От 1090г. до 1265г., освен това в отделни статии се указвала годината,  която е била  датирана - 1150г.

 

Това не устройвало историците. Никой не желае да признава, че времето на изготвяне на това платно е 12 век. Много от учените и до сега казват, че плащаницата е фалшива. Те са готови по-скоро да признаят, че тя е била направена не в 12 век, а в 14 век., като имитация, за да се заблуди народа. Съгласно официалната история именно в 14 век тя е показана за първи път. Но за тази плащаница е била известна дълго преди показването й в Лил. Къде е била  до средата на 14 век? Счита се, че до началото на 13 век светата плащаница се е съхранявала в храма Света София в Константинопол. Значи в Европа тя е била донесена от Изтока. Обаче, в източната православна традиция тя не се споменава.

 

Но на изток има друга почитана светиня "Спас неръкотворни". Другото название на Спас е "Обрус" в староруския език думата "обрус" означава кърпа, плат. Съвсем същото, като плащаница. Затова много изследователи отдавна са се сетили, че Европейската плащаница и Руския "Спас неръкотворни" е един и същи предмет. Но защо тогава на Торинската плащаница има отпечатък на цялото тяло, А на Обруса /Спас/ само лице? В историческите документи може да се намери гръцкото наименование на "Спас неръкотворни" -Тетрадиплон, което означава сложено в четвърт. Торинската плащаница дълго се е съхранявала прегъната, така, че да се вижда само лицето. И се съхранявала в Русия. Именно за това тази светиня така се почита в Русия и е неизвестна на Запада. Светинята е изнесена от Русия във времето на "Великия смут". Когато Русия е била разгромена и разграбена от чуждите войски,  не по-рано от 17 век. Представянето на плащаницата в 14 век в Лил е било фалшификат, защото ковчеже за плащаницата са направили едва в 1678г.И именно в 17 век в Торино се е появила истинската плащаница. След това в документите и летописите са вмъкнати съобщения за показването на плащаницата в 14 век.

 

Всичко това означава, че в 16 век историците или са сгрешили или нарочно са преместили датата на раждането на Христос много години назад в миналото. В резултат хронологията на развитието на човечеството е станала по-древна с 1000г. И до сега учените не могат да дадат научно или поне логическо обяснение, защо до наши дни са се съхранили така малко средновековни обекти на материалната култура и толкова много антични паметници. Логично е да бъде обратното.

 

 Единственото обяснение, което дават историците звучи неубедително. Те предлагат, че:

 след многовековен период на бурно развитие древните цивилизации в Европа и Азия внезапно деградирали и изчезнали. Били са забравени всички научни и културни достижения на античността. И в течение на 10 столетия хората са живели в мрака на невежеството. Някога блестящия латински се превръща в груб и примитивен език. Изчезва изкуството, в много земи изчезва печатането на монети. И въобще интелектуална работа, особено в ранното средновековие, е случайно явление, даже може да се каже единично. И чак в 15-16 век в епохата на Възраждането хората внезапно са си спомнили за всички антични достижения на своите предци. И са започнали не само да ги използват, но и да ги развиват.

 

Точната дата на раждането на Христос поставя всичко на своите места. В историята няма 1000 години изоставане и невежество. Нямало е прекъсване на историческите епохи, нямало внезапни подеми и неоправдани спадове. Обратно, то се е развивало достатъчно равномерно и последователно.

 

Хората в това число и политиците искрено вярват в тази лъжлива картина. В някои случаи влияят на решенията, а решение взето на лъжливо основание, довежда до грешки и трагични последствия.