ЗА ПРОМЕНИТЕ (Част 7) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

7

 

 

1. Владетелят Ухоу запитал: Да допуснем, че съм се сблъскал с противника в блатиста местност, където има много вода; колелата при мен са се изкривили, оковете са потопени във вода, водата е стигнала до колесниците и конниците, нямам лодки, не мога да се движа ни напред, ни назад. Какво в този случай да се прави?

 

2. Удзъ отговорил: Това се нарича ''бой върху вода''. Разбира се, в този случай е невъзможно да се използват колесниците и конниците, затова следва за известно време да се оставят настрана. Промъкнал се до някакво възвишение, трябва да огледаш цялалта местност наоколо и тогава безусловно да научиш какво е положението с водата. А като разбереш местността, като определиш степента на разливането на водата, като определиш дълбочината ѝ и като разработиш въз основа на това своята тактика, можеш да победиш противника. Ако пък противникът започне да преминава водата, следва да го настигнеш по време на преминаването.

ЗА ПРОМЕНИТЕ (Част 6) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

6

 

 

1. Владетелят Ухоу попитал: Ако неочаквано се сблъскаш с противника, когато отляво и отдясно са високи планини, пространството е много тясно; ако искаш да го удариш и не се осмеляваш, искаш да се махнеш от него и не можеш, какво в този случай да се направи?

 

2. Удзъ отвърнал: Това се нарича ''бой в долината''. В този случай дори да имаш голяма войска, не можеш нищо да направиш с нея. Трябва да се съберат най-добрите войни и да ги изправиш срещу неприятеля, леката пехота с най-доброто оръжие да я изкараш напред, да разделиш бойните колесници и да подредиш конницата, да я скриеш на всичките четири посоки на разстояние няколко ли. В никакъв случай да не му се позволява на противника да открие тези военни части. Той непременно ще се укрепи на своите позиции и няма да рискува нито да настъпва, нито да отстъпва. Тогава трябва да изкараш знамената, да подредиш знаците, да се придвижиш, да излезеш извън планините и да се разположиш там. Противникът непременно ще се уплаши. А бойните колесници и конницата нека го предизвикват на бой и да не му дават покой. Такава е тактиката на боя в долината.

ЗА ПРОМЕНИТЕ (Част 5) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

5

 

 

1. Владетелят Ухоу запитал: Ако съм срещнал противника в клисура и редом до мен са високи склонове и пропасти, при това неговите войски са много, а моите малко, какво трябва да се прави?

 

2. Удзъ отговорил: Ако се срещнеш с него в хълмиста местност, в гористи долини, в дълбоки планини, големи блата, вървете бързо и по-скоро се махайте оттам. Не трябва да се бавите. Ако неочаквано се срещнеш с него сред високи планини, в дълбока долина, непременно преди всичко действайте  върху него с барабанен бой и войнствени викове, настъпвайте с лъкове и арбалети, стреляйте, залавяйте пленници и внимателно следете за реда и безредието при него. В последния случай нападайте без колебания.

 

ЗА ПРОМЕНИТЕ (Част 4) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

4

 

 

1. Владетелят Ухоу попитал: Да допуснем, че противникът се приближава към мен и ме настига. Аз искам да избягам от него, но нямам път и войните ми са твърде уплашени. Какво да се прави в този случай?

 

2. Удзъ отвърнал: Начинът на действие в този случай е следният: ако аз имам много войска, а той малко, трябва да разделя своите сили и да действам чрез тях. Ако моята войска е малко, неговата много, трябва да се действа срещу него  с тактическо изкуство. Ако се действа така неотклонно, той ще се покори, макар и да има много войска.

 

 

ЗА ПРОМЕНИТЕ (Част 3) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

3

 

 

1. Владетелят Ухоу запитал: Ако противникът има войска и тя е многобройна, ако той е войнствен и храбър, ако в тила му има висока планина, пред него - пропаст, ако вдясно от него има планина, отляво вода, ако неговите ровове са дълбоки, валовете високи, ако те се защитават с големи арбалети, ако отстъплението му наподобява движението на планините, ако неговото настъпление е като вятър и дъжд, ако той има много провизии и на мен ми е трудно да се задържа дълго срещу него - как да постъпя в този случай?

 

2. Удзъ отговорил: Чудесен въпрос! Тук работата вече не е в силата на бойните колесници и конницата, тук е необходим умът на съвършен мъдрец.

 

3. Трябва да се стъкмят хиляда бойни колесници и десет хиляди конници, да се прибави към тях пехота и всичко това да се раздели на пет отряда. Нека всеки отряд действа в своето направление. Когато пет отряда действат в пет направления, противникът непременно ще се стъписа и няма да знае от коя страна ще последва ударът.

 

4. Ако противникът се защитава упорито, ако войните му се държат здраво, трябва колкото се може по-скоро да се изпратят съгледвачи и по такъв начин да се разузнае за неговите замисли. Ако той се вслуша в нашия пратеник, ще напусне позициите и ще се оттегли. Ако той не се вслуша, убие пратеника, а посланието изгори, трябва, като се разделите, да започнете бой на пет места. Обаче в случай на победа не трябва да се впускате в преследване. Когато няма победа, следва бързо да се оттеглиш.

5. По такъв начин, ако почнеш ту престорено да се обръщаш в бягство, ту бавно да се промъкваш, ту стремително да се хвърляш в битка, ако един твой отряд му загради пътя отпред, друг отряд отреже пътя назад; ако два твои отряда, захапали с уста пръчици, започнат да действат ту отдясно, ту отляво и атакуват незащитеното му място; ако всичките твои пет отряда поред го настигнат, непременно ще има успех. Такъв е начинът да се удари силен противник.

ЗА ПРОМЕНИТЕ (Част 2) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

2

 

 

1. Владетелят Ухоу попитал: Ако войската на противника е много, а нашата малко, тогава как да се постъпи?

 

2. Удзъ отвърнал: Трябва да се избягва стълкновението  с него на равна местност и да се напада в теснина. 

 

3. Затова се казва: за да излезе един срещу десетима, няма нищо по-добро от клисурата; за да се удари с десетима по стотина, няма нищо по-добро от стръмнината; за да се удари с хиляда по десет хиляди, няма нищо по-добро от местност хълмиста и с оврази.

 

4. Ако, притежавайки малко войници, внезапно се вдигнеш и по пътя към теснината ударят гонговете и забият барабаните, нека да има много войска, той не може да не се уплаши.

5. Затова се казва: който има много войска, се старае да се разположи в равна местност; който има малко войска, се старае да се разположи в теснина.

ЗА ПРОМЕНИТЕ (Част 1) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

1

 

 

1. Владетелят Ухоу запитал: Да допуснем, че колесниците са здрави, конете са добри, пълководецът е храбър, войните са силни, но при внезапна среща с противника всичко става в безпорядък и целият строй се оказва нарушен, какво да се прави с това?

 

2. Удзъ отговорил: Изобщо по законите на войната денем всичко се съобразява със знамената, прътовете с конски опашки и флаговете, нощем всичко се съобразява с гонговете, барабаните, свирките и флейтите. Когато се даде сигнал ''наляво'', обръщат се наляво, дават сигнал ''надясно'', обръщат се надясно. Когато бият барабаните - настъпват, удрят гонговете - спират се; изсвири флейта веднъж - вървят, изсвири два пъти - събират се; ония пък, които не се подчиняват на заповедите, се екзекутират. Ако войската е покорна на волята на  пълководеца, ако командирите и войните изпълняват заповедите, в боя няма да има силен противник, при нападението няма несломима крепост.

 

ЗА ПЪЛКОВОДЕЦА (Част 5) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

5

 

 

1. Владетелят Ухоу попитал: Да допуснем, че двете войски стоят една срещу друга и аз не познавам пълководеца им, но искам по външни белези да определя неговите качества. По какъв начин може да се направи това?

 

2. Удзъ отвърнал: Трябва да се вземе някой от нисшите чинове, но храбър, да му се даде лек подбран отряд и да му се възложи да провери този пълководец. Само нека се постараят да избягат, а не да се стараят да заловят нещо.

 

3. Нека те наблюдават как ще действа противникът. Ако той ту седне, ту стане, цялото управление при него ще е организирано; ако той, преследвайки бягащите наши, започне да се преструва, че уж не може да ги догони; ако виждайки някаква изгода пред себе си, той почне да се преструва, че уж не я разбира - такъв пълководец може да се нарече умен. Не следва да се влиза в бой с него.

 

4. Ако войската му е шумна, знамената са в безпорядък; ако войниците му вървят всеки сам за себе си, ако се спират също всеки сам за себе си; ако при него те са строени ту надлъж, ту напряко; ако, преследвайки бягащите наши, той се страхува да не ги изпусне - това ще е глупав пълководец. Въпреки че има голяма войска, той може да бъде заловен.

 

ЗА ПЪЛКОВОДЕЦА (Част 4) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

4

 

 

1. Удзъ казал: Най-важното във войната е задължително преди всичко да се разгадае пълководецът на противника и да се изяснят неговите качества. Ако срещу него се приложи тактика в зависимост от състоянието му, може да се постигне успех без особена загуба на сили.

 

2. Ако той е глупав и вярва на хората, трябва да се въвлече в измама.

 

3. Ако той е користолюбив и не държи на репутацията си, следва да се подкупи със съкровища.

 

4. Ако той е склонен на всякакви промени и няма твърд план, следва, като се изтощи, да се доведе до немощ.

 

5. Ако висшите при него са богати и високомерни, а нисшите са бедни и роптаят, трябва да се разединят.

 

6. Ако всичките му постъпки са пълни с колебания, ако войската му не знае на какво да се опре, следва да се всее в нея страх и да се обърне в бягство.

 

7. Ако всички войни се отнасят към своя пълководец пренебрежително и се стремят към дома си, трябва даим се прегради равният път и да се отвори планинският, да се пресрещнат и заловят.

8. Ако пътят за настъпление при него е лек, пътят за отстъпление труден, трябва да му се позволи да се приближи и да се удари.

 

9. Ако пътят за настъпление при него е горист, пътят за настъпление равен, трябва да се приближиш до него и да го удариш.

 

10. Ако той е разположил своята войска в ниска местност, където няма отток на водата, и ако отгоре на всичко често валят проливни дъждове, трябва той да бъде залят с вода и потопен.

 

11. Ако той е разположил своята армия в дива местност, където всичко е обрасло в гъста трева и храсталаци, ако при това често духат силни ветрове, те трябва да се запалят и да се унищожи [противникът].

 

12. Ако той дълго заседява на едно място и не се движи наникъде, ако командирите и войните му са се измързеливили и войската му не е готова за бой, следва, подготвил се скришом, да го атакуваш.

 

ЗА ПЪЛКОВОДЕЦА (Част 3) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

3

 

1. Удзъ казал: Барабаните, литаврите, гонговете и звънчетата въздействат на слуха; бунчуците (конска опашка, привързана на къса пръчка - б. пр.), знамената, флаговете и знаците въздействат на зрението; забраните и заповедите, санкциите и наказанията въздействат на сърцето.

 

2. На слуха се въздейства с глас; следователно гласът трябва да бъде звучен. На очите се въздейства с цвят; следователно цветът трябва да бъде отчетлив. На сърцето се въздейства с наказания; следователно наказанията трябва да бъдат строги.

 

3. Ако тези три неща не са въведени, дори и да се владеят от държавата, непременно ще бъдат разбити от противника.

 

4. Затова е казано: ''Военачалникът позове и всички към него, всички след него! Военачалникът заповядва - и всички напред, всички на смърт!''

 

ЗА ПЪЛКОВОДЕЦА (Част 2) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

2

 

 

1. Удзъ казал: Въобще във войната има четири пружини. Първата - пружина на духа, втората - пружина на местността, третата - пружина на действията, четвъртата - пружина на действията.

 

2. Лекотата или трудността в действията на цялата милионна войска се крият  в човека - това е пружината на духа.

 

3. Път - тесен, път - стръмен, наоколо - високи планини, отвесни стени; място, което могат да защитят десет души, и хиляда души няма да минат - това е пружината на местността.

4. Умело да използваш шпионите, да се действа във всички посоки с летящи отряди, да се разпръсва противникът, да се раздухва вражда между неговия господар и поданиците, ненавист между висшите и нисшите - това е пружината на действията.

 

5. Осите на колесниците са здрави, веслата на корабите гребат добре, войните са обучени на войския строй, конете са свикнали да препускат - това е пружината на силата.

 

6. Онзи, който знае тези четири пружини, може да стане пълководец.

7. Властността, добродетелността, хуманността и храбростта са достатъчни, за да можеш, когато водиш подчинените си след себе си, да запазиш спокойствие и войската си, да внушиш страх на противника, да разпръсваш всякакви съмнения. Той заповядва - и подчинените не се осмеляват да не се подчиняват. Той се намира на някакво място - и неприятелят не се осмелява да излезе насреща му. Ако се намери такъв човек, държавата ще бъде силна; ако се изгуби такъв човек, държавата ще загине. Такъв човек го наричат добър пълководец.

 

ЗА ПЪЛКОВОДЕЦА (Част 1) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

1

 

 

1. Удзъ казал: Човекът, у когото се съчетават и гражданското начало, и военното начало, това е пълководецът на войската. Онова, в което се съчетават твърдостта и мекотата, е ръководството на войската.

 

2. Изобщо хората, разсъждавайки за пълководеца, обикновено виждат в него само храбростта. Но храбростта на пълководеца е само едната му страна. Просто храбрият човек непременно лекомислено се хвърля в борбата, а онзи, който лекомислено се хвърля в борбата и не разбира къде е изгодата, е непригоден.

 

3. Затова има пет неща, към които пълководецът трябва да бъде особено внимателен. Първо - законът на ръководството, второ - постоянната готовност, трето - смелостта, четвърто - бдителността, пето - простотата.

4. Закон на ръководството - това значи: да управляваш многобройна войска сякаш е малък отряд.

 

5. Постоянна готовност - това значи: сякаш, излезеш ли от вратата, ще видиш пред себе си противника.

 

6. Смелост - това значи: намирайки се пред лицето на противника, да не мислиш за живота.

7. Предпазливост - това значи: вече да победиш, но да се сражаваш, сякаш е за първи път.

8. Простота - това значи: кратки и прости заповеди.

9. Да получиш заповед и да не се сбогуваш със семейството, да разбиеш противника и едва тогава да се върнеш у дома - такъв е законът на пълководеца.

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЙСКИТЕ (Част 8) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

8

 

 

1. Владетелят Ухоу попитал: Има ли някакви начини за обслужване на бойните коне?

 

2. Удзъ отвърнал: Конят трябва да се настанява на спокойно място, да му се дава навреме зоб и вода, умерено да се храни, зиме трябва да се затопля конюшната, лете да се изграждат прохладни навеси; трябва да се подстригват опашката и гривата, глижливо да се подрязват копитата, да се прикриват очите и ушите, та конят да не се плаши; трябва да се научиш как да се управлява конят и да се обучиш да общуваш с него, след това конят може да се използва.

 

3. Необходимо е сбруята: седло, мундщук, юзда, поводи - всичко това да е здраво. Въобще най-често с коня сетне нищо не се случва, а в началото нещо задължително трябва да се направи; той не боледува от глад, а от ситост безусловно ще заболее. Ако слънцето вече залязва, а има още много път, трябва по-често да се слиза от коня. По-добре да се измори човекът, но се пазете да преуморявате коня. Действайте така, че той винаги да има излишък от сили, за да бъде виаги готов в случай на противниково нападение. Който успее добре да разбере това, ще действа свободно в Поднебесната.

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЙСКИТЕ (Част 7) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

7

 

 

1. Владетелят Ухоу запитал: Има ли някакви правила за движението на войската?

 

2. Удзъ отговорил: Не трябва да се извършва движение от типа на ''Небесен котел'', от типа на ''Драконска глава''. ''Небесен котел'' е входът на дълбока клисура, ''Драконска глава'' е краят на висока планина.

 

3. Следва винаги Синият дракон да ти е отляво, Белият тигър - отдясно, Червеният сокол - отпред, Черната костенурка - отзад, Средният дворец - над теб, ти самият да си под него.

4. Ако се стягаш да влизаш в бой, следва внимателно да определиш посоката на вятъра. Ако вятърът е попътен, трябва, надавайки боен вик, да се насочиш към противника; ако вятърът духа обратно, трябва да се укрепиш на позицията си и да чакаш противника.

 

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЙСКИТЕ (Част 6) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

6

 

 

1. Удзъ казал: Според учебния устав ниските на ръст са въоръжени с пики и вили, високите на ръст са въоръжени с лъкове и арбалети; силните носят знамената, храбрите носят барабаните и гонговете, слабите служат при конете и в кухнята, съобразителните се вземат в щаба.

 

2. Войните от едни и същи околии и села са дружни помежду си, войните от всяка петорка и десетка се защитават един друг.

 

3. Един удар по барабана - да се подготви оръжието, два удара - да се извърши необходимата дислокация, три удара - изискване за храна, четири удара - да се въоръжат за боя, пет удара - да се строят в редици; чуват края на сигнала от барабана и едва тогава вдигат знамената.

 

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЙСКИТЕ (Част 5) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

5

 

 

1. Удзъ казал: Хората обикновено намират смъртта в това, в което не са опитни, търпят поражение в това, което не могат да използват успешно. Затова при воденето на война най-главното са обучението и наставлението.

 

2. Когато един човек се научи да се сражава, той ще обучи десет други; когато десетима овладеят изкуството на боя, те ще обучат сто; когато на военно дело се обучат сто души,  те ще обучат хиляда; когато на военно дело се обучат хиляда души, те ще обучат десет хиляди; когато на военно дело се обучат десет хиляди души, те ще обучат цяла войска.

 

3. Противопоставяй близкия на далечния; противопоставяй бодрия на уморения; противопоставай сития на гладния.

4. Обучавайте да се строяват в кръг и в квадрат, да сядат и да стават, да маршируват и да стоят на място, да се обръщат наляво и надясно; напред и назад; да се разделят и съединяват, да се събират и разпръсват. Когато станат опитни във всичко това, дайте им оръжие. Това е работата на пълководеца.

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЙСКИТЕ (Част 4) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

4

 

 

1. Удзъ казал: Полето на битката - това е мястото, където оставят трупове. Когато смятат, че смъртта в боя е неизбежна, остават живи; когато смятат, че животът е щастие, умират.

 

2. Добрият пълководец е като на потъващ кораб, в горяща сграда. Така той прави безрезултатни всички кроежи на мъдреците на противника, прави безплодна цялата неудържимост на неговите храбреци. Той може да посрещне противника.

3. Най-вредното при ръководенето на войската е прекалената предпазливост на маймуната Йоу и прекалената недоверчивост на лисицата Гу.

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЙСКИТЕ (Част 3) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

3

 

 

1. Удзъ казал: Когато водиш войската, трябва да не нарушаваш правилата на движението, да не допускаш пропуски в режима на хранене и на пиене, да не изтощаваш хората и конете. Тези три условия усигуряват възможността войните да изпълняват заповедите на командването. Възможността да се изпълняват заповедите на командването е тъкмо онова, от което се ражда организираността.

 

2. Когато пък в движението няма ред, когато в яденето и пиенето липсва правилност, когато конете са уморени и не са разседлани, хората са уморени и се настаняват за отдих, така се стига до това, войните да нямат сили да изпълняват заповедта на командването. А когато заповедите вече не действат, в лагера се появява безредие, по време на боя настъпва поражение.

 

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЙСКИТЕ (Част 2) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

 

 

2

 

 

1. Владетелят Ухоу попитал: С какво войската побеждава?

 

2. Удзъ отговорил: Тя побеждава със своята организираност.

3. Владетелят отново запитал: А нима не с числеността си?

4. На това Удзъ отвърнал: Когато заповедите и нарежданията са неразбираеми, когато наградите и наказанията не са безпристрастни, когато хората не се спират, макар и да им е даден сигнал за отстъпление, когато те не тръгват напред, макар и да им е даден сигнал за настъпление, нека дори да са милион, за какво са те годни?

5. А организираността на войската е ето е това: когато по време на местостоене се спазва установеният ред; когато по време на движение се чувства мощ; когато при настъпление никой не може да устои пред нея; когато по време на отстъпление никой не се осмелява да я преследва; когато придвижването напред и движението назад стават по правилата, когато всяко движение надясно и наляво се прави по команда; когато войните, дори да са откъснати, запазват строя, дори да са разпръснати, запазват редиците си; когато пълководецът е заедно с тях и при успех, заедно с тях и в опасност; когато цялата му войска лесно може да се съедини и не може да се разедини; когато тази войска можеш да я пускаш в действие и при това тя не може да се умори; когато я хвърлят където и да е и в цялата Поднебесна няма кой да ѝ противостои. Това се нарича ''войска на баща и деца''.

ЗА ОЦЕНКАТА НА ПРОТИВНИКА (Част 2) - ''КАНОНИ НА ВОЙНАТА'' - УДЗЪ

2

 

1. Удзъ казал: Да направим оценка на противника. Такива противници, с които се налага да влизаш в бой, без да прибягваш до каквито и да било гадания, са осем.

 

2. Първият: когато той при силен вятър и голям студ става рано и щом се събуди, тръгва веднага, преминава реки, троши леда и не се бои от трудности.

3. Вторият: когато в разгара на лятото при силен пек той става късно и, без да си дава почивка, върви ли върви, търпи глад и жажда, старае се да преодолее голямо разстояние.

 

4. Третият: когато неговата войска вече дълго стои на място, когато той вече няма провизии, когато населението злобее и се гневи, когато неблагоприятните знамения се появяват едно след друго, когато пълководецът не може да се справи с всичко това.

5. Четвъртият: когато бойните запаси вече са на изчерпване, топливото и фуражът за конете са малко, когато времето е лошо, валят много дъждове, когато искаш да се награбиш и няма какво.

 

6. Петият: когато войниците са малко, когато с водата и местността има затруднения, когато хората и конете боледуват, а от съседите никой не идва.

7. Шестият: когато пътят е далечен, а денят вече гасне, когато войните са уморени и се страхуват, когато са каталясали и още не са яли, когато те, снели доспехите, си почиват.

 

8. Седмият: когато авторитетът на пълководеца е слаб, властта на командирите е нездрава, войниците са нестабилни; когато войската постоянно се плаши, когато отникъде не й идва помощ.

9. Осмият: когато позицията още не е избрана, разполагането на лагера още не е завършило; когато те вървят по склон и преминават височина, наполовина скрити от погледа, наполовина видими.

 

10. Такива противници следва да се нападат без всякакви колебания. 

11. Такива противници, които трябва да избягваш, без да си служиш с каквито и да било гадания, са шест.

 

12. Първият: когато територията на противника  е обширна и хората и богатствата са много.

13. Вторият: когато при него висшите обичат нисшите и благодеянията се разпростират навсякъде.

 

14. Третият: когато при него наградите са справедливи, а наказанията заслужени, когато прибягват до едното и другото задължително своевременно.

15. Четвъртият: когато издигат за заслуги и поставят в редиците на знатните, когато поверяват делото на умните и използват талантливите.

 

16. Петият: когато войската е многобройна, а въоръжението е от най-доброто.

17. Шестият: когато всички съседи изпращат подкрепления, когато помага голяма държава.

 

18. Ако не превъзхождате такъв противник, избягвайте стълкновения с него без всякакви колебания.

19. Това значи: настъпвай, когато видиш, че може, отстъпвай, когато знаеш, че е трудно.