Каменни блокове с формата на НЛО в Китай

На 27 май 2007 г. бяха открити десетки хиляди камъни с форми на НЛО в окръг Шанграо, провинция Дзянси, Китай. Експерти посочват, че тези феномени са се образували около 300 милиона години.Камъните бяха намерени вътре в купчина каменни минерали. Има няколко медни рудници близо до това находище. Някои от тези камъни "НЛО" са с диаметър от около 1,5 метра и с дебелина между 20 инча до 60 инча. Тежат между 800 кг и 1 тон. Един инженер,от отдела в сферата на добива на въглища в Шангао вярва, че възрастта на тези минерални камъни във формата на "UFO" е 300 000 хиляди години, от последния период на палеозойската ера.

Подобни мистериозни камъни са намерени не само в провинция Дзянси, но също така са открити в близост до язовир “Project Shuibuya”близо до водният резерв “Трите клисури” в Съчуан. Тези камъни "НЛО" са много внималтелно подредени и всеки от тях тежи около 20 килограма.

Хората живеещи в този района открили съвсем случайно тези странни камъни, в близост до областта на Great Bay Cave. Те са подредени хоризонтално, разстоянието между тях е равномерно, точно четиридесет и девет сантиметра  един от друг. Структурата им е особено твърда и е очевидно, че са различни от скалите на планините в тази област.

превод:
Manuela Chrestina

източник

Мистериозните сфери от камък "MOERAKI” в Нова Зеландия.

Каменни сфери MOERAKI са скални образувания с кръгла форма. Те и са разположени на плажа Koekohe, Отаго в северната част на Нова Зеландия. Изглеждат така сякаш са донесени от друг свят. Разрязани на половина и произволно поставени на плажа. Скалите са с размер от 0,5 метра до 2,2 метра в диаметър и може да тежат до седем тона. Много са напукани и приличат на коруба на костенурка. Посетителите на този плаж често дискутират помежду си относно произхода на тези сфери.

Някои предполагат, че те се разположили там след вулканична експлозия, други смятат че може да са вкаменени яйца от динозавър или имат нещо общо с извънземните.

 MOERAKI Shouth остров (Нова Зеландия) 

Многобройни каменни сфери.Местните ги наричат Moeraki, те носят името на плажа, където за пръв път са открити тези огромни кухи сферични камъни. Никой не знае от къде са дошли. Учените твърдят, че са дело на природата, защото камъните на това място се съдържат останки на кристализиран калций от минерални отлагания отпреди 60 милиона години. С ерозията предизвикана и вятъра вълните разбиващи се във вертикалните стени на KoeKohe. По този начин сферите са били освободени от техният затвор под земята.

.

Според преданията на местните жители живеещи по онези земи “Moeraki” са свещени камъни. Те са основна туристическа атракция на острова и са защитени в рамките на природен резерват. Някои от тези каменни сфери достигат достига до 4 метра в диаметър. Те имат някакъв вид  магнитна енергия, която е подобна на сферичният камък, който се намира на Великденските острови. Ако поставим компас върху някой от тези камъни, той започва да се върти без да спира.

превод:
Manuela Chrestina

 http://alotroladodelmuro

 http://www.carlosmesa

Търговията с твоето нещастие

Духовността се превърна в много печеливш бизнес. Духовността продава и печели. И на духовността не и се размина, както и на всичко останало – на музиката, на литературата, на културата въобще. Както казва Екхарт Толе, никога преди не е създавано изкуство, което да е толкова много плод на егото и да е толкова грозно. За грозната духовност искам да разкажа сега. За духовността, която има уродливи лица, намазани обилно с грима на самозабравянето. Духовността най-вече и предимно плод на егото. Егото, което не е инструмент на духа и не е проява на идентичността, а егото, което е събирач на високи оценки, получени на всяка цена.

Книги на духовна тематика има предостатъчно на пазара. Който не е решил, той не е написал такава книга. Най-вече книга за това, че мислите привличат неща и светът на всеки е отражение на неговите нагласи. Дотук добре. Но нататък какво се случва? Тази идея се взима от знайни и незнайни хора, доукрасява се и се започват семинарите. И семинарите са най-малкият проблем. Да се ходи с години на семинари, да се обикалят всички такива и там човек да търси решение за болките си, е като да чака от кабинет на кабинет в болницата и да вярва, че ако не се промени вътрешно медицината може адекватно и трайно да му помогне. Потискането на физическите или емоционалните проблеми е само отлагане на истинското разрешаване и това е бомба със закъснител. Която набира огромна и страшна сила и има опасност един ден да помете не само притежателя си, но и много от околните. Ходенето на семинари най-вече води до самозалъгването, че се извършва някаква вътрешна работа.

По-големият проблем обаче са всички онези хора, които се самопровъзгласяват за просветлени, за работници на светлината, за избрани. Освен, че се самопровъзгласяват, те се и самозабравят. Както зубрачът в училище се смята за разбирач, а е само един повтаряч на прочетеното. Ако лицето ти излъчва напрежение, злоба, високомерие, презрение, а говориш красиви думи за любов, тогава лицето говори, а думите объркват. И това объркване рефлектира върху другите и те са дали просто храна на егото на т.нар. работник чрез вниманието си. Ако сам си вярваш за нещо, винаги ще се намерят и други да ти повярват. Никаква философия тук. Една лъжа, изречена многократно, се превръща в истина. От идеите на духовността са увлечени мнозина. Но малцина са достатъчно амбициозни да превърнат увлечението си в бизнес. В което няма нищо лошо, ако не беше лъжата. Голямата лъжа, че са щастливи. И ще ни помогнат и ние да бъдем щастливи. Защото всички ние искаме да сме щастливи и искаме да сме добре и здрави.
Продават ни една голяма лъжа за щастие. Продават ни я, докато вкъщи мъжете/жените на някои злоупотребяват с тях, докато плачат сами в банята, докато самотата в тях е ледена пустиня, която е замразила сърцата им. Докато измислят заглавието на поредния семинар, защото нямат пари. А ние им вярваме, че могат да ни помогнат.

Никой не може да помогне на друг да си свърши вътрешната работа. По-голямата част от помощта от другите е разрешение за отпуска. А работата се трупа и отлагането е усложняване. Работата е да се осмислят потиснатите в нас неща. Понеже те ни разболяват, те ни създават гадните обстоятелства, те ни носят ужасните взаимоотношения, те ни привързват към болката, те са ни накарали да направим компромисите. И да живеем един компромисен, неудовлетворителен тъжен живот. При изявена готовност от наша страна потиснатите неща, които много автори наричат Сянка, започват сами да излизат на повърхността. Справянето със Сянката отнема между две и три години, в които преживяваме криза и често губим партньорите си, работата си, приятелите си. И е нормално да е така, защото Сянката ги е довела в живота ни.

Затова не вярвайте на хора, които са се впечатлили от някаква идея и ви я споделят. Хора, които са повече Сянка и много малко светлина. Не им давайте вниманието си и парите си. Но най-вече вниманието си. Защото така не помагате нито на себе си, нито на тях. Не вярвайте на хора, които не са преминали през ада на справянето с болката вътре в тях. По какво да познаете хората с активна Сянка? Такива хора яростно защитават мненията си. Обичат да спорят. Обичат да говорят красиви думи. Не могат да живеят без солидно внимание. Не могат да понасят усамотението. Такива хора не могат да живеят без вашите страдания. Такива хора ви уверяват, че ви помагат, че ви изваждат от зоната ви на комфорт и ви мислят доброто.

Вярвайте на себе си. Вярвайте на бога във вас. Дайте вниманието на себе си. Не отлагайте да се погледнете честно и да видите с кое сте направили компромиси. Не се оставяйте да вярвате, че сте изостанали в развитието си и никога няма да успеете. Не се оставяйте да бъдете жертви на поредната търговия. Търговията с вашето нещастие.

Автор: Весела Иванова

 източник

10 болести, застигащи ни по духовния път

1. Духовен „фаст-фууд“. Когато духовността се смесва с култура, която цени скоростта, многозадачността и получаването на незабавно удовлетворение, получаваме духовен „фаст-фууд“. Той се явява резултат на широко разпространените и напълно разбираеми фантазии за това, че лесно и бързо можем да се отървем от страданията. Обаче трябва да ни е съвсем ясно: духовната трансформация не може да се достигне ненадейно и необмислено.

2. Изкуствена духовност. Изкуствената духовност се проявява в това, че човек разговаря, облича се и постъпва така, както си представя, че би правил духовния човек. Това е вариант на имитация, както например плат с рисунка на леопард имитира истинската кожа на леопарда.

3. Объркана мотивация. Макар стремежът ни към израстване да е винаги истински и чист, той често се смесва с по-низши мотиви като да бъдем обичани, желание за принадлежност, желание да запълним вътрешна пустота, убеждение, че духовният път ще отстрани страданията ни, и духовни амбиции – желанието да бъдем особени, най-добрите, „единствени по рода си“.

4. Отъждествяване с духовен опит. В този случай егото се отъждествява с духовен опит и си го присвоява. Започваме да вярваме, че въплъщаваме това прозрение, което някога ни е посетило. В повечето случаи тази болест не се задържа. Но в хората, които се смятат за просветлени и/или стават духовни учители, тя се задържа дълго.

5. Одухотворено его. Тази болест се появява, когато самата структура на егоическата личност се отъждествява дълбоко с духовните идеи и концепции. В резултат се получава непробиваема егоическа структура. Когато егото се одухотворява, ставаме неуязвими за помощ, нова информация или конструктивна обратна връзка. Ставаме непроницаеми, духовният ни растеж спира и всичко това е в името на духовността.

6. Масово производство на духовни учители. Има няколко широко рекламирани духовни традиции, които постоянно произвеждат хора, които се смятат за просветлени или учители, но всъщност не е така. Това е като някакъв духовен конвейер: малко сияние, малко прозрение и – оп-а – ти си просветлен и може да просветляваш околните в същия стил. Проблемът не е в това как обучават тези учители, проблемът е в това, че те се представят за духовни учители.

7. Духовна гордост. Духовната гордост възниква, когато след многогодишни напрегнати усилия практикът действително достига определено ниво на мъдрост и използва това достижение, за да оправдае липсата на по-нататъшна практика. Усещането за „духовно превъзходство“ – е още един симптом на тази болест, предаваща се по духовен път. Симптомът е фино усещане за „аз съм по-добър и по-мъдър от останалите, защото аз вървя по духовен път“.

8. Колективно съзнание. То още се нарича групово мислене, психология на култа или болестта на ашрамите. Това е коварен вирус, много подобен по доста свои елементи на традиционната съзависимост. Участниците в духовната група сключват между себе си фино и неосъзнато споразумение за това как е правилно да се мисли, говори, облича и действа. Личностите и групата, заразени от „колективно съзнание“ отхвърлят другите личности, ценности и обстоятелства, които не се вписват в техните правила.

9. Комплексът на избрания. За съжаление, комплексът на избрания се отнася не само за евреите. Това е убеждението, че „нашата група е по-духовно развита, силна и просветлена или по-просто казано, най-добрата от всички останали групи“. Има много важно различие между разбирането, че човек е намерил правилния път за себе си, учителя за себе си или своя група от съмишленици и усещането, че той е намерил Единствените такива.


10. Смъртоносния вирус „аз достигнах“. Тази болест е особено опасна, доколкото може да бъде и смъртоносна за духовната ни еволюция. Това е убеждението, че сме постигнали целите на духовния път. Когато това се загнезди в нашата психика, духовният ни прогрес спира. Когато започваме да вярваме, че сме стигнали края на пътя, по нататъшното ни израстване се прекратява.

Превод Таня Т.

източник

"ВОЛЕН ДОГАН НОСИ" ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА БОЛЕН И ДОЛЕН

Имало едно време, има го и сега, Доган. Той бил патил човек, терорист, в затвора лежал, много ум събрал. Взривила се демокрацията, пуснали Доган от затвора и му казали: “Ти ще бъдеш лидер на партия. Ще събереш около тебе твойте стари другари, дето взривявахте влакове, и ще направите партия, та да не вземат властта демократите, че ще си умрем голи и боси, па може и в затвора да ни вкарат.”  Запретнал Доган ръкави, ходил по Смолянско, по Кърджалийско, по Делиормана, па събрал оттук-оттам вярна дружина и основал партия за чудо и приказ. Етническа, сплотена, обединена. Доволни били неговите господари  - бивши ДС-ари. Успял Доган да вземе точно толкова гласове, колкото да не спечелят изборите десните хаймани. Ходел по селата и говорел: “Гласувайте за мен, аз ще ви пазя и имената и живота, че ако дойдат десните –  лошо, а ако дойдат левите – още по-лошо.” И хората, нали били прости, наплашени и изоставени от Бога и от управляващите, повярвали му. Златни години настанали за Доган. Депутат станал, в парламента не влизал, но без него решение не се взимало. Той колел, той бесел, той водел хорото на площад “Народно събрание”.

Но нали всичко хубаво не продължава вечно, то и неговите поддръжници се запитали: “Абе ние все за тоз галфон гласуваме, а положението ни от лошо по-лошо… Той прибира парите, а за нас оставя трохите. Уж ни пази, а враг няма?!” Чул Доган тез приказки и се умислил. Не мож току-тъй да остави баницата и да почне да яде съде корав хляб. Трябвала тука генерална промяна. Трябвало истински враг, но отде да го вземе? Трябвал му човек психопат, с болен мозък и силна воля. За пари да ламти, високо да крещи. Никой да го не ще в партията си. Умувал Доган с най-близките си другари, три дни и три нощи, и го открили!

Голям юнак, голям психопат. Волна душа, болен мозък. За пари цял ша та изяде и майка си ша продаде. Като викне, Балкана оглася, Анадола стряска. Волен било името на юнака. Показал му Доган една пачка, светнали очите на юнака, прояснил му се акъла: “Ой ти, Догане, кажи какво да направя, парите да спечеля?” – „По България ще тръгнеш, по села и паланки, по гори и полянки. Силно ще крещиш, лошо ще гледаш, хората ми ще плашиш, мойта власт ще крепиш.”

Съгласил се юнака, заговорил в него психопата, където минел, хората плашил. Събрал дружина със стъклени погледи, с празни глави, от луди по-луди, от прости по-прости. Психопат до психопата, бунак до бунака. Прочул се Волен, макар и Болен, чукундури събрал, партия основал. Изплашил се на Доган народа, пак за него гласувал и Волен псувал. Минали така години, единият крещял, на другия властта крепял. Пари спечелили, че уж етническия мир крепили. Но усъмнил се народа, подушил там взаимна изгода. Така на Волен, къде е Болен, и на Доган, къде е Долен, хората им намалели, дружините им оредели. Уплашили се тез двамина, че времето им отмина, и не ще капе веч от нийде благина. Събрали се на съвещание, единият Болен другият Долен, пъклен план скроили, хората си сбили.

Излял Волен, тоз психопат Болен, свинска помия в една джамия. Скочили фанатици, на Доган верни птици. Един друг се драли, дрехите си съдрали. Дорде тез се били, техните лидери пили, по-гърба се тупали, как двама заедно властта си крепели. Три дни яли, пили – България изгорили . . .


източник

ЖЕСТОКАТА ИСТИНА ЗА ТЪРГОВИЯТА С КУЧЕШКО МЕСО В КИТАЙ

Кучетата, които се използват за търговията с месо в Китай често се хванати на улицата или откраднати от техните собственици. Други са отглеждани в тесни клетки и прекарват почти целия си живот затворени. Транспортирани в малки клетки, без храна и вода по време на дългият път, подложени на много физически и психологическите мъчения, тези животни накрая достигнат до кланиците за кучета, където в мизерия и собствени изпражнения, изчакват в продължение на дни своя ред. Живота на тези чувствителни животни свършва тук. Когато дойде техният ред, всяко от тях се бори за живота си както може, но нито едно от тях не успява да се спаси. 

Момента, в който ги убиват по възможност, го правят бавно и с много жестокост, защото се смята, че  скока на адреналин в кръвта на животното засилва вкуса на месото.  Нанасят им много удари с тежки предмети по главата и тялото, но това не прекратява бързо живота им, само остават в безсъзнание за няколко секунди. Все още са живи, когато им свалят кожата и дори тогава отчаяно се опитват да се спасят.По тези причини кучета трябва да бъдат хвърлени живи в кипяща вода или умишлено заклани пред други кучета, за да се повиши степента на страх в тях.

Нито едно животно не би искало да умре по този начин. Всички те се борят до последният си дъх. Представяте ли си страха, който тези беззащитни животни изпитват? 

Над 10 милиона 4 милиона кучета и котки се убиват всяка година за месо и кожа в Китай.

Ако сте много чувствителни, не гледайте тези видеозаписи. Слагам ги тук, защото това е истина и съществува на нашата планета земя. Това, че ние не сме в състояние спрем тази жестокост сега, не може да ни остави безразлични.

снимков албум:
http://www.flickr.com/photos/igualdadanimal/sets/72157629902243010/

видео:

ВИТА - СПАСЕНА ОТ СИГУРНА СМЪРТ

  

ПОСЛАНИК НА МИЛИОНИТЕ ОСЪДЕНИ, КОИТО НЯМАТ ГЛАС

В Китай убиват милиони кучета с цел консумация на месото и кожата, но Вита успя да спаси живота си благодарение на една група испански активисти, които успяха да я спасят от една кланица  в Китай, където кучета, умрели от глад и жажда, потънали в собствените си мизерии, чакаха своя ред, за да бъдат убити с удари. 

Сега Вита ще бъде посланик за тяхната свобода.

За да спаси Вита, Хосе – един активист от испанската група за защита на животните пътува до Сан Джан, Китай. Там той успява да се инфилтрира в една нелегална кланица. Там вътре, гладни и окървавени кучета чакали реда си да бъдат пребити и сварени живи. И между тях, това куче.

Вита. Тя застанала на вратата и вдигнала лапичките си, опитвала се да излезе от там, тихо скимтяла и се молела да я пуснат. Да избяга от сигурната смърт, която я чакала.

Хосе успял да измами работниците в кланицата, той им обещал, че ще могат да се договорят за общ бизнес, но преди това искал да вземе едно от кучетата, за да го изяде. 

Истината била, че Хосе наистина искал да “изяде” Вита, но с целувки.

Вита била спасена, извън кланицата я чакало всичко онова, което никога не е получавала. Включително и един билет към Испания.

Едно пътуване с щастлив край за едно куче, което освен това не идвало самo. Тo носелo със себе си осем нови живота. 

Това е историята на Вита, която ще послужи като послание от милионите кучета и котки, които нямат нейният късмет.

ВИТА - ФОТОАЛБУМ

ГЕОРГИ МАРКОВ - "ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ОТ БЪЛГАРИЯ"