ТАЙНАТА НА КУХАТА ЗЕМЯ-III ЧАСТ. МИСТЕРИОЗНИЯ ПОДЗЕМЕН ГРАД АКАКОР, СТОЛИЦАТА НА ДРЕВНИЯ НАРОД УГХА МОНГУЛАЛА

"И боговете управлявали от Акакор. Те управлявали хората и Земята. Те имали летателни апарати по-бързи, отколкото полетът на птиците, кораби, които достигали до местоназначението си без платна и без гребла, както през нощта, така и през деня. Те имали магически камъни, за да наблюдават най-отдалечените места и можели да виждат градове, реки, хълмове и езера. Всяко събитие, което се случвало на Земята или на небето се отразявало в тези камъни. Но най-прекрасни от всички били подземните жилища. И боговете ги дали на своите избранници като последни подаръци. Защото старите учители са от една и съща кръв и имат един и същ баща."
                                           из "Хрониката на  Акакор", Карл Брюгер

На 3 януари 1984 г., Карл Брюгер, кореспондент от немски произход, който по това време пребивавал в щата Рио де Жанейро, Бразилия,  бил убит посред бял ден от анонимен стрелец, който стрелял от близко разстояние, докато се разхождал със своя приятел и колега Ulrich Eucke на известния плаж Ипанема.

                                  Карл Брюгер

В един град, където престъпността, бедността и маргинализацията са едни от най-високите в света, никой не е обърнал много внимание на изчезването на журналиста. Полицията образувала дело за разследване на случая, но събирането на доказателства не е било много ефективно. Само е можело да се разпознае оръжието, идентифицирано като портативен 9 mm картечен пистолет UZI, който е често използван от военния персонал. Нападателят не е бил арестуван и следствието е отишло в задънена улица. 

Осем години преди смъртта си, Брюгер постига известен успех, издавайки своята  книга "Хроника на Акакор. Мит и легенда на един древен народ на Амазония (1976)",  една от най-продаваните книги тогава в Европа и САЩ. Тази творба от 12 глави беше кулминацията на една дълга история, която той е записал, според устните разкази на Татунка Нара, метис и местен лидер на народа Угха  Монгулала, който му разказва една странна и фантастична приказка за древните корени на неговите хора.

РАЖДАНЕТО НА ЛЕГЕНДАТА ЗА АКАКОР    

Да се върнем през 1977г. Историята разказва, че когато членове на германската търговска авиокомпания Swissair се разхождали из град Манаус в централната провинция Амазония, към тях се приближил просяк, облечен в окъсани дрехи, който ги помолил да му купят малко храна. Изненадата дошла, когато дошлия от неизвестното, успял да се изрази на перфектен немски, предизвиквайки недоумението на екипажа и най-вече на опитния летец, командир Фердинанд  Шмид. През 1977 г.  в средна Европа се публикува критична статия за историята на Акакор. Сравненията между изявленията на книгата и записите показват сериозни отклонения. Според тази статия, в никакъв случай не може да се очаква от един индианец от джунглата да представи толкова рафинирани и напредничави концепции като тези, отбелязани в книгата на Брюгер ”Хрониката на Акакор”. Споменава се също, че по подходящ начин в тази книга са били отбелязани цели пасажи от старите митологични легенди. 

Мистериозният индианец Татунка Нара е принц на загубеното племе от джунглата-Унга Монгулала. Също така става ясно, че един контингент от 2000 германци е пристигнал във Акакор през последните години преди  Втората световна война 1941-1939, търсейки убежище в този древен подземен град, създаден от учители, идващи от звездите. Връщайки се обратно в Германия, все още впечатлен от историята на Татунка Нара, командир Шмид решил да докладва и да се срещне извънредно с журналиста Карл Брюгер, който работел като сътрудник за националния обществен телевизионен оператор ARD, един от най-важните комуникационни канали на Европа. Роден в Мюнхен през1941, Брюгер в допълнение към титлата си на журналист е имал и изследвания по социология и история. С течение на времето той става известен специалист по Американски аборигенски култури. Заинтригуван от гласуваното доверие, германският кореспондент решава да приеме предизвикателството и да замине за Бразилия в търсене на "принца на подземния свят." При пристигането си, той започва серия от разследвания и след една година, те биват увенчани с успех.

Татунка Нара
Карл Брюгер пише:

"На 3 март 1972 година се срещнах лесно в гр.Maнаус  с M., командващ бразилския контингент в джунглата. Това се случи в бар на име "Слава Богу", където се сблъсках за първи път с бял индиански вожд. Той беше висок, имаше дълга тъмна коса и фино монолитно лице. Кафявите му мрачни и подозрителни очи, бяха характерни за метис. Taтунка Нара носеше избелял офицерски тропически костюм, който е получил като подарък, както обясни по-късно. Носеше кожен широк колан със сребърна катарама и това беше наистина изненадващо. Първите няколко минути разговора ни не вървеше. С безразличие, Taтунка Нара изрази своите впечатления от Белия град с хилядите забързани хора, мокрите улици, високи сгради и непоносим шум. Когато той преодоля своите първоначални резерви и подозрения към мен, тогава ми разказа най-невероятната история, която някога съм чувал. Taтунка Нара ми каза за племето Угха Монгулала, народ, който е бил "избран от боговете" още преди 15000 години. Той разказа за две големи бедствия, които са сполетели земята и заговори за Лхаса, законодателят, син на боговете, който управлявал континента Южна Америка, както и за отношенията му с египтяните, за произхода на инките, пристигането на готите и за пристигането на  2000 германски войници. Той разказа за гигантските каменни градове и подземни селища, които са били построени от божествените предци. И потвърди, че всички тези събития са били записани в документ, наречен "Хроника на Акакор".

                                               Татунка Нара

Но Бругер се съмнявал.
"Историята изглеждаше твърде необикновена: една легенда плюс непроходимите гори на непроницаемата джунгла, един продукт на тропическа топлина и мистична сила. Когато Татунка Нара приключи с историята си, аз вече имах записани дванадесет ленти с тази фантастична приказка.”, пише Брюгер.
Въпреки несигурността на мястото, журналистът решава да сондира  и проучи за други данни сред регионалните си контакти, за да се види дали може да намери допълнителни данни, които да потвърдят историята. Когато тази история се потвърждава и от други източници, Брюгер е изненадан.  Той знаел, че Татунка Нара се появява за пръв път на сцената през 1968 година. Когато един вестник споменава за някакъв индиански лидер, който е спасил живота на дванадесет офицери, после те му съдействали да му бъде издадено разрешително за работа, според бразилските закони, както и документ за идентичност. Според няколко свидетели, мистериозния лидер говорил лош немски и включвал само някои думи на португалски, но бил много добре запознат с няколко индиански езика, говорени в планините на Амазонка. Няколко седмици след пристигането си в Манаус, Татунка Нара изведнъж изчезнал без следа.

През 1969 г. избухва насилствена конфронтация между дивите племена и белите заселници в провинция “Божията Майка”, една област на границата На Бразилия и Перу. "Лидерът на индианците, които според сведенията в перуанската преса бил известен като Татунка("голяма водна змия"​​), избягал след разгрома в Бразилия. За да се предотврати повторение на атаките на въстаниците, правителството на Перу поискало екстрадирането му от Бразилия, но бразилските власти отказват да сътрудничат. Военните действия в граничната провинция “Madre de Dios“ продължават до 1970 и 1971 година. Дивите индийски племена избягали в недостъпни гори близо до  изворите на река Рио Яко. A Татунка Нара изглеждало, че потънал в дън земя. Перу затваря границата с Бразилия и започва систематичното нахлуване на девствените гори. Според очевидци, перуанските индианци са споделили  съдбата на своите бразилски братя: биват убивани или измират от заболявания, донесени от белия човек. През същата година е имало тежка суша в региона на народа Угха Монгулала. Заради глада, Taтунка Нара решил да рискува и да се излезе на светло, търсейки храна и помощ от "Белите варвари", като по този начин облекчи мъките, които заплашвали народа му.

Каква е била неговата увереност се вижда в думите на един свещеник:

"Облечени в дрехите на германски войници, изоставени от миналото в Акакор и след труден път, Татунка и хората му пристигнаха по река Рио Бланко в един от големите градове, разположени по границата между Бразилия и Боливия. Тук той отиде при първосвещеника на “Белите варвари” в града, като след това смяташе да се срещне с дванадесет бели офицера. Разкривайки тайната на Акакор, той разказа за окаяното състояние на неговия народ. Като доказателство за тази история, той показа два старинни документа, разказващи за боговете и най-накрая убедил напълно епископа. Договориха молбата му и се върнаха заедно с него в Акакор. Пристигането им в Акакор, е предизвикало ожесточени спорове с Висшия съвет. Старейшините и военачалниците отказали всякакъв контакт с епископа. За да се избегне всякакво възможно предателство, Татунка дори поискал да поставят в плен свещеника, само и само за да може да се обсъди и получи от своите старейшини  справедливи решения за мир. След безкрайни дискусии, Върховният съвет предоставил период от шест месеца, по време на който епископа трябвало да разкаже на собствените си хора за тежкото положение на Угха Монгулала. За да може да ги убеди в тяхната история, те му дали  няколко писания от Ранните Отци. В случай, че не е успеел да  убеди “Белите варвари”,  епископа се задължил да върне документите обратно в Акакор. В продължение на шест месеца нашите скаути чакаха на уговореното място за срещата в горната зона на Червената река. Белият първосвещеникът не се върна. Малко по-късно щях да науча, че той е загинал в самолетна катастрофа. Пратениците на първосвещеника съобщили на Висшия съвет на Акакор, че той бил изпратил документите за далечен град, наречен Рим."

    

Татунка Нара /по-високия/             

В края на 1972 г., Татунка Нара разказа своята история на бразилските власти, за да ги убеди да предприемат действия по въпроса. С помощта на дванадесет офицери, чийто живот бе спасен, той влезе в контакт с бразилските секретни служби. Също така призова службата за защита на индианското население-FUNAI и разговаря със, секретаря на Посолството на Федерална република Германия в Бразилия. Той каза, че около 2000 германски войници са били разтоварени в Бразилия по време малко преди Втората световна война, които са все още живи в Акакор, столицата на неговия народа. Секретарят не  повярвал на историята и е отказал на Татунка Нара всеки по-нататъшен достъп до посолството. FUNAI се съгласи да сътрудничи само, след като много от детайлите на историята на Татунка Нара бяха проверени чрез едно допитване до неизвестни индиански племена на Амазонка през лятото на 1972 година. Секретните служби  формираха експедиция да установят контакт с мистериозния  народ Угха Монгулала и Татунка Нара е бил инструктиран да направи всички необходими приготовления. Въпреки това, тези планове бяха прекъснати от съпротивата на местните власти в провинция Акре. След личните указания на управителя Francisco Wanderley Dantas, Tатунка Нара е бил арестуван. Малко преди екстрадирането му до перуанската граница, негови приятели го освободиха от затвора в Рио Бранко и той се върна в гр. Манаус. Със събраните данни, Брюгер решил да предприеме експедиция до Акакор като вземе за водач Татунка Нара и един фотограф със себе си. Но това приключение едва не завършило с трагедия.

            

Снимки от архивите на Карл Брюгер, където виждаме куполни странни образувания
Брюгер пише:

"Напуснахме Maнаус на 25 септември 1972 година. Отидохме нагоре по река Пурус, доколкото можахме с наета лодка и след това взехме кану с извънбордов двигател, за да достигнем до района на изворите на река Яко на границата между Бразилия и Перу. След това ще продължим пеша през ниските полета на Андите, за да достигнем до Акакор. Необходимото време сме пресметнали да е около шест седмици и вероятно ще  се върнем в началото на ноември. Нашият екип се състои от хамаци, комарници, прибори за готвене, храна, дрехи за обичайната джунглата и медицински превръзки. Като оръжие имаме два револвера, един Уинчестър 44,  ловна пушка и мачете. В допълнение, носим си снимачна техника, два магнетофона за запис и камери.

Първите дни бяха много различни от това, което очаквахме: няма комари, водни змии или пирани. Река Пурус беше като езеро без брегове с джунгла на хоризонта, с нейните тайни, които стоят зад една зелена стена. В първото селище, до което стигнахме беше Sena Madureira. Обаче, то е последното място, преди да се навлезе във все още неизследваните погранични региони между Бразилия и Перу. Това място е типично за Амазония: прашни глинени пътища, порутени бараки и неприятна миризма на застояла вода. Осем от всеки десет души страдат от болестта бери-бери, проказа или малария. Хроничното недохранване е оставило тези същества в състояние на тъжно примирение. Заобиколен от бруталността на необятността и изолирани от цивилизацията, зависещи главно от захарната тръстика, те дават всичко, което спестят, за алкохол, единственият начин да избягат от една реалност без надежда.

Влязохме в един бар, “за да кажем сбогом на цивилизацията” и попаднахме на един човек, който твърдеше, че познава добре планините по горното течение на река Пурус. Търсейки там злато, той е бил пленен от индианците Хайша, полу-цивилизовано племе, което се намира в района при изворите на река Яко. Но неговото внимание ни обезсърчи: говореше ни за канибалски ритуали и отровни стрели. На 5 октомври, заместихме лодката с кану. От тук всичко зависи от Taтунка Нара. Нашите карти описват течението на река Яко, но по един неясен начин. Индианските племена, които живеят в този регион, все още не са се свързали с бялата цивилизация. При мен и моя спътник фотограф доминира усещането за дискомфорт. Има ли, в края на краищата,  място, наречено Акакор? Можем ли да се доверим на Taтунка Нара? Но необходимостта за приключения е по-наложителна от нашата собствена тревожност.

Дванадесет дни след напускане на Maнаус, пейзажът започва да се променя. Досега реката изглеждаше като море без брегове. Сега ние се плъзгаме под лиани и надвиснали дървета. След един завой на реката, ние открихме една група от златотърсачи, които са изградили примитивна фабрика на брега на реката и промиват едър пясък със сита. Приехме поканата им да прекараме нощта при тях и да чуем техните истории за странни индианци с боядисани в червено и синьо коси, носещи отровни стрели. Пътуването се превърна в експедиция срещу нашите собствени съмнения. Ние сме само на десет дни от нашата предполагаема цел. Монотонната диета, физическото усилие и страха от неизвестното са отпечатали своето върху всеки от нас. Това, което в Манаус изглеждаше фантастично приключение, сега се превърна в кошмар. И главно, ние осъзнаваме, че искаме да се върнем назад и да забравим всичко за Акакор преди да е станало твърде късно. Но все пак ние не сме видели нито един индианец. На хоризонта първите заснежените върхове на Андите се появяват, зад нас се разстила зеленото море на Амазонската низина. Татунка Нара се готви да се върне към своя народ. Той боядиса тялото си, правейки странна церемония: червени ивици по лицето и тъмно жълто по гърдите и краката. Неговата коса беше вързана с кожена лента, украсена със странните символи на Угха Монголала.

На 13 октомври, ние бяхме принудени да се върнем назад. След опасно преминаване през бързеи, кануто сякаш бе хванато в джакузи, изпълвайки ни с тревожност. Нашия комплект от камери, опаковани в кутии, изчезнаха в гъстите храсти  до брега, половината от нашата храна и медицински медикаменти също бяха загубени. В тази отчайваща ситуация, ние решихме да се откажем от експедицията и да се върнем към Манаус. Татунка Нара реагира раздразнено: започна да се държи враждебно и войнствено. На следващата сутрин, J. и аз събрахме нещата от последното ни лагеруване. Taтунка Нара, нарисуван с цветовете на войната на своя народ, само с една препаска върхи тялото си,  тръгна по една пътека по сушата, за да се върне към своя народ. Това беше последният ми контакт с лидера на Угха Монголала."

Минало е дълго време, преди Карл Брюгер да се върне и  да се срещне отново с Taтунка Нара. С публикуването на книгата, славата на Акакор се разпространила навсякъде, прескачайки всички граници. В устната хроника пред германския журналист, лидерът на Угха Монгулала разказал за звездните посетители пристигнали в Южна Америка преди около 15 500 години от звездната система Шверта/Schwerta/, която е била команден пункт за дистанционно управление и "център на империя, съставена от много светове, намиращи се в пределите на нашата вселена." Дошли са 130 фамилии и са заселили континента Южна Америка. Те са цивилизовали хората и основали племето на Угха Монгулала, което означава "Избрани съюзническите племена." И за да се запечат завинаги техния съюз,  са се присъедини към хората. Затова членовете на това племе приличат по цвета на кожата си на звездните посетители от Шверта. Taтунка описва тях като подобни на нас физически, с изключение на една подробност: чужденците имали по шест пръста. Те построили всичко 26 града, най-вече под земята, три от които били избрани за основни. Град Акакор се намира отвъд река Пурус  във висока долина, разположена на границата, която разделя Бразилия от Перу. Районите на Madre de Dios (Перу) и  Acre (Бразилия)  се посочват като граници на на тяхната територия.

Забележителен долмен, намиращ се в региона на Южна Бразилия

  

На езика Шверта, Акакор означава Крепост. Целият град е обграден от каменна стена с тринайсет порти. Те са толкова тесни, че това позволява преминаването на хора, но само един по един. Равнината на Изток, от своя страна, е защитена от каменни наблюдателни кули, в които избрани воини организират наблюдението срещу врагове. Акакор е разположен  и разпределен в правоъгълници. Две основни пресечни улици разделят града на четири части, съответстващи на четири универсални точки на боговете, които го основали. Големият Храм на Слънцето и една каменна врата, издълбана от един-единствен блок се намират на голям площад в центъра. Храмът е с изложение на Изток, към изгряващото Слънце и е украсен със символични изображения на Старите Майстори. Във всяка ръка, всяко божествено създание държи скиптър, в горния край на който, има глава на ягуар. Фигурата е украсена с   животински орнаменти. Странен начин на писане, който може да се тълкува само от нашите свещеници, съобщава за основаването на града. Всички каменни градове, построени от Старите Майстори имат подобни врати. Най-впечатляващата сграда е Великият Храм на Слънцето. Нейните външни стени са голи и са украсени с артистично издълбани камъни. Таванът е отворен, така че лъчите на изгряващото слънце да могат да достигнат до едно огледало направено от злато, датиращи от времето на Старите Майстори, което е монтирано в предната част. Каменни фигури на животни в естествен размер са разположени при входа на храма от двете му страни. Вътрешните стени са облицовани с релефи. Върху една голяма каменна арка в предната стена на храма са  издълбани първите писмени закони на Старите Майстори.

След това следва крепостта-град Аканис "построен върху един тесен език на земята, близо до Мексико, където се срещат двата океана. Последния от трите най-важни центъра е Акахим, който е може би от най-загадъчния град и който е на север от Бразилия, на границата с Венецуела.

"Така изглежда Акакор с каменната врата, Храма на Слънцето и сградите за принца и свещениците. A един камък издълбан във формата на удължен пръст посочва пътя към града. Действителният вход за града е скрит зад един огромен водопад. Водите му падат от височина от около 300 метра." Татунка Нара разказал: "Аз мога да разкрия тези тайни, защото от 400 години Акахим е само руини. След ужасните войни срещу Белите варвари, хората на Aкахим изоставиха разрушените си къщи и храмове в района и се оттеглиха в подземните домове. Тези жилища са подредени подобно на звездите от съзвездието на боговете и са свързани с дълъг  трапецовиден тунел. Днес, само четири от къщите все още са обитаеми, а останалите девет са напълно празни. Някога, когато Акахим е имал мощ, е наброяват около 5000 души. Акакор и Акахим са комуникирали помежду си чрез подземен проход и огромна система от огледала, разположена вътре. Тунелът започва от Великия Храм на Слънцето в Акакор, продължава под коритото на Голямата река  и завършва в центъра на Aкахим. Системата от огледала се простира от планината Aкай и продължава над линията  на Андите до планината Roraina, както я наричат Белите варвари. Тази система от сребърни огледала, всяко от които е еквивалентно на височината на един мъж, е монтирана на голямо бронзово скеле. Всеки месец, свещениците комуникират чрез тази система, обсъждайки най-важните събития на език съставен от тайни знаци. По този начин нацията на Aкахим получила за първи път новините за пристигането Белите Варвари в страната наречена Перу."

                          Писмеността на народа Угха Монгулала

Освен описанието на подземните градове, има и други важни разкрития, които  допълнително засилват енигмата. Taтунка Нара говори също и за извънземна технология и древни документи, които до сега са скрити в подземните крепости:

"Моите хора са запазили само в паметта си историята за империята на Шамон /Samon/ и даровете на управителя Лхаса, пергаментовите свитъци и зелените камъни. Нашите свещеници са ги съхранили в подземията на религиозните сгради на Акакор. Там и до сега се намира летящия диск на господаря Лхаса, който може да преминава през планините и водите. Той също е запазен. Неговия цвят е като на блестящо злато и е изработен от неизвестен метал. Неговата форма е като цилиндър, по-висок е от двама мъже, поставени един над друг, и има същата ширина. Вътре има място за двама души. Той няма платна или гребла. Но нашите свещеници казват, че летящия диск на господаря Лхаса може да лети по-бързо от най-бързия орел и да се премества между облаци леко като листо на вятъра. Странната форма на  кораба е също толкова мистериозна. Шест големи стъпки е дълга една част, приличаща на сребърен поднос. Има три крака напред и назад. Тези три крака приличат на бамбукови бастуни, които могат да се сгъват и да се движат. Имат по дължина  ролки подобни на момини сълзи. Верни на желанията на нашите Стари Майстори, свещениците събират всички знания и ги съхраняват в подземни жилища. Обектите, които свидетелстват за нашата история от преди 12 хиляди години   се съхраняват в стая, издълбана в скалата. Там са и най-мистериозните рисунки на нашите древни отци. Те са гравирани в зелено и синьо върху непознат за нас материал. Нито вода, нито огън, могат да ги унищожат."

Татунка продължил: "Една от картите показва, че нашата Луна не е първата, нито е единствената луна в историята на Земята. Ние знаем, че Луната е започнала да се доближава до Земята и започнала да се върти около нея преди хиляди години. Преди това време светът е изглеждал различно. На Запад, където на картите на Белите Варвари е отбелязано само вода, е имало голям остров. Също така в северната част на океана е имало огромна земна маса. Според нашите свещеници, тези места са били потопени под приливната вълна по време на Първата Голямата Катастрофа, която е била войната между две божествени раси. Те добавят, че тази война донесла опустошение за Земята и световете на Марс и Венера, както ги наричат ​​Белите варвари. В Акакор са запазени тела на пришълците в автоконсервирано състояние. Влязох в една религиозна сграда и отидох до мястото, където се появяват първите лъчи сутрин, малко след изгрев слънце. Облякъл златистия костюм на господаря Лхаса, слязох по едно голямо и просторно стълбище. Заведоха ме в една стая, а сега дори не мога да кажа дали тя беше голяма или малка. Таванът и стените са целите в синьо. Нямаше начало, нито край. На един издялана каменна плоча имаше хляб и съд с вода, символизиращи живота и смъртта. Дълбока тишина се възцари в стаята. Изведнъж един глас, който сякаш идваше отвсякъде ми нареди да се изправя и да отида в съседната стая, която приличаше на Великия храм на Слънцето. Стените  и  бяха покрити с много и различни инструменти. Искреше и блестеше във всички цветове. Три големи плочи потънали в земята, блестяха като желязо. Гледах с почуда странните инструменти за известно време. Бях с толкова заслепени очи от ярка светлина, че ми отнема много време, за да разпозная нещо, което никога няма да забравя. В центъра на стаятата, чиито стени излъчваха загадъчни светлинни, имаше четири блока от прозрачен камък. Когато, пълен с ужас, успях да се приближа, аз открих четири мистериозни същества: четири живи мъртъвци, четири заспали хора, трима мъже и една жена. Те лежаха в течност, която достигаше до гърдите им. Те са като хората във всички отношения, само че имаха по шест пръста на всяка ръка и шест пръста на краката си."
Когато тази информация беше предоставена на вниманието на изследователите, Erich Von Däniken, изследовател от швейцарски произход, е бил един от първите, които са възобновили изоставеното изследване от германския журналист. В книгата на Карл Брюгер ”Хроника на Акакор”, Däniken се е появил в качеството на редактор, пишейки пролога, тъй като имал опит по темата. Имайки приключенски дух, който този швейцарски писател е показал толкова добре в своите отпечатани книги, за никого не било изненада намерението му да започне експедиция в търсене на изгубения град, въпреки проваления опит Брюгер. Но от самото начало имал дори по-големи трудности. 

                               Ерих фон Деникен

Швейцарецът разсказва подобности за провала на операцията:

"Преди две години бях в контакт с един човек на име Фердинанд Шмид от Манаус,   без да ми покаже никакво отношение към книгата на Брюгер. Г-н Шмид е бил през целия си живот пилот на компанията Swissair. След пенсионирането той прие мисията да работи за Червения кръст в Бразилия. Тази мисия го отвежда в Манаус и в рамките на  своите дейности, той е имал възможност да се срешне много пъти с Taтунка Нара. Тогава Татунка е разказал на г-н Шмид историята на своето племе, точно  по същия начин, както по-късно  тази история е публикувана от Брюгер. Шмид и аз си разменихме няколко писма, а след това имаше едно интервю в Цюрих. Аз предложих да направим една експедиция на територията на племето на Taтунка, като единствен начин да се провери до каква степен е вярна тази необикновена  история. Шмид се завърна в Манаус и като опитен пилот, експедицията започна с планиране на програмата как Татунка да заведе една малка група до местата, където неговото племе живее. Експедицията е планирана за първата половина на юли, 1977, и трябва да достигне в най-кратки срокове на територията на племето, използвайки два хеликоптера. Ние трябваше да го направим с разрешението на комисаря по индианските въпроси на  бразилскита организация FUNAI. За лидер на експедицията бе определен Taтунка Нара, защото той единствен знае местоположението на мистериозния град. Въпреки моето огромно любопитство, аз не исках да се хвърлям сляпо в едно приключение, което за мен би довело до значителни финансови усилия. След предварителни разговори, Фердинанд Шмид убеди индианския лидер да се върне сам за сега в Акакор, да се присъедини към племето си и да събира убедителни доказателства за съществуването на техническите артефакти, както са описани от него. Например, Taтунка можеше да направи снимки от тях. Представянето на тези документи щеше да означава сигурно решение за стартиране на експедицията  във всичките и подробности. Татунка получи камера, лесна за използване, а също и нов извънбордов двигател за лодката си. В края на март той напусна Maнаус с указания да се върне след два месеца. Taтунка никога не се появи. Сега, тъй като индианците нямат толкова остро понятие за точност колкото ние, затова и забавянето е нещо  обикновенно за тях, освен, че е възможно да има забавяне, наложено от неблагоприятните атмосферни условия. Понякога, притоците на Рио Негро, носят толкова малко водна маса, че на моторната лодка и се налага да изчака следващите дъждове. На 10 юли се приземих в Maнаус. Taтунка все още не се е появил. Забавянето е месец и половина. Без неговото присъствие, би било абсурдно да се започне експедицията с хеликоптери. Но компанията, която отдава под наем хеликоптерите нямаше да иска да обездвижи за дълго време своите скъпи джаджи. Те настояха, най-малко четири седмици предварително да ги предупредим, когато сме готови да ги използваме. Така че, ако бях дал зелена светлина на въпроса на 10 юли, ние би трябвало да тръгнем напред в джунглата след четири седмици, с или без Taтунка. До средата на юли, ако Taтунка все още не се е появил, аз ще отменя експедицията. Взех билет за полет, за да се върна в Европа  и на последния ден от престоя ми там, се появи Taтунка с лодката си на брега на Рио Негро. Първият му въпрос беше дали сме получили снимките, доставени преди десет дни от търговски товарен кораб с указания, да бъдат предадени на нас. Разбира се, ние не сме получили нищо. Татунка заяви, че е бил с племето си в град Акахим и отново повтори твърденията си относно техническите материални артефакти на боговете в този град. Както и да е, не носи никакви доказателства. Когато ние го укорихме, той ни отговори, че негово задължение е да търси добрата съдба на своя народ, а не за нас. Каза, че не може да предаде нищо, което неговия народ смята за свещено на нас, за да можем ние да ограбим тяхната Църква. Разговорът ни продължи дванадесет часа и все още не знам какво да мисля за цялата тази история. Това, което той ни разказа, че не е неразумно, нито е невъзможно ... но е изключително малко вероятно!. Taтунка забеляза моето недоверие и обеща да говори с неговите свещеници онази нощ ... "

Ерих фон Деникен продължава:

"Taтунка каза, че индианците са знаели да комуникират екстрасензорно или както бихме казали ние, телепатично. Въпреки че, според Taтунка, този вид комуникация не използва думи или фрази, но силна концентрация на чувства и усещания като глад, любов, приятелство, омраза, щастие, война, вражда и така нататък. Това би позволило, чрез символи да се създаде разбираемо изпращане и приемане на отдалечено разстояние. Той каза, че всички индианци практикували този вид телепатична комуникация от ранно детство...Аз отлагам за 24ч. завръщането си в Европа. На следващия ден, Татунка се появи  и с голямо спокойствие каза, че е успял да обясни на свещениците си, че самия той не може да се яви пред мене с празни ръце, тъй като аз, като бял човек бих пренебрегнал такова представяне. Сега свещениците му дали разрешение да донесе някакво доказателство, способно да ме убеди. Ето защо, той каза, че отново ще се върне в Акакор, за да донесе доказателства и да се върне обратно в Манаус. Г-н Шмид прие да ми се обади по телефона и да ми каже, когато всичко това стане. Taтунка и досега не е донесъл обещаните доказателства. Аз все още чакам."

Когато Taтунка е свързва с Däniken,  той показа непубликувани данни за крепостите, като историята се различава в известна степен от версията на Карл Брюгер. Един такъв пример е Акахим. Индианецът казал, че тази крепост "съдържа един мистериозен обект, който отдавна е даден на свещениците от боговете дошли от небето с един блестящ кораб. Древен обект, който според преданията ще започне да пее в момента, в който тези богове ще се завърнат на Земята. И, че наскоро този предмет започнал издаването на странен звук, подобен на жужащи пчели, предизвиквайки по този начин силен плам и почит  в сърцата на народа."

Това мотивира желанието на писателя да открие извънземен обект. Въпреки първоначалните си резервации, Däniken дава зелена светлина за реализацията на експедицията. Отново възловите въпроси опират до Taтунка и Шмид. Бразилското правителство разрешава, но с условието, че участие в експедицията ще вземе и Roldão Pires Brandão, известен археолог. Два дни преди да пристигнат в Акахим се случва една объркваща случка с участието на Pires Brandão, който е бил прострелян в ръката, а този факт е описан като "нещастен случай". По време на един полет над пресечен терен, Brandão Pires наблюдава странни формации в джунглата. При завръщането си от полета,  той осъзнава, че тези могили не са нормални, а наподобяващи пирамиди. По това време група британски изследователи се опитват да достигнат Aкахим чрез Венецуела. Страхувайки се да не загубят първенството на тази новина, археологът съобщил за откритието си на списание "Veja", едно от най-важните в Бразилия. На 1 август 1979 г., доклад от пет страници, показа невероятната находка. Новината се разпострани по света.Четири години по-рано, през 1975 г., спътникът ”Landsat“, принадлежащ на NASA, засече десет пирамидални образувания в югоизточната част на Перу, във високата зона на провинция “Божията майка”.

Бележки:

Карл Брюгер е имал татуирана костенурка на гърдите си, еднаква като тази, която също има Taтунка Нара на същото място по тялото си. Това е емблема на племето Угха Монгулала. Куршума на убиеца попаднал точно там.

Татунка казва на Карл Брюгер, че неговите свещениците: "знаят как да предадат мисълта си без да използват думи. Това им позволявало да общуват с други хора на по-дълги разстояния по-подробно, но този метод може да се осъществи само, ако сърцето ви е щастливо или тъжно. За тази комуникация е нужно точно познаване на наследството на Боговете и абсолютна власт над умствените сили.

По време на 5-та глобална среща на "Международното Астрономическо Дружество", проведена през юли 1978 г. в Чикаго, Däniken направен подробно и продължително отчитане на фактите ... изразявайки надежда, че въпросът дали може да се получи мечтания контакт с подземната цивилизация  на Акакор, най-после ще бъде решен. Но три месеца по-късно, в списание "Ancient Skies ", орган на сдружението, се споменава ...че много известен писател, споменатия Roldão, е имал множество дребни проблеми, които  наред с други дреболии и раняването му със собствените му оръжие поради небрежност при боравенето с него, са предизвикали завръщането на експедицията, когато тя е била само на два дни път преди да достигне Акахим.

Маршрутът следвал течението на Рио Негро, а след това навлезе в приток на Амазонка, където регионът е  планински трябвало да продължат своето пътуване пеша. Преди да стигнат до основата на хълма,  Brandão се наранил с оръжието си и за щастие му било оказана бърза помощ навреме и макар да имал висока температура,  той продължил. После след обаждане до полицейския участък, изпратили хидроплан. Групата се качва и се прехвърля без загуба на време назад към Манаус. 

Очевидно е,  че самонараняването на Brandão, е с цел да се спре експедицията, организирана от Däniken, след като вече е намирено точното местоположение на пирамидите. По този начин за Бразилия остана откритието,  което ще  позволи прииждане и на други чуждестранни експедиции, за да обикалят района.

Почти веднага възниква кохорта от противници, които твърдят, че тези възвишения нямат нищо общо с пирамиди, а са само малки хълмове.   Däniken се почувствал длъжен да отговори и категорично го направил на първа страница на списание ”Ancient Skies” (септември-октомври 1979 г.) в гореща тема с надпис "Aкахим съществува", илюстриращ снимка на форма на пирамида.

Следва продължение

Превод: Миоджералвомбо

източник

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

 

Цикъл научно - популярни филми "История: Наука или измислица?"

Авторите изказват благодарност на А.Т.Фоменко и Г.В.Носовский

Екипа на блога изказва специална благодарност на Атанас Маринов и неговия екип, които са положили изключително много труд, за да сведат  изследванията на руските учени до знанието на широката маса  от Българския народ.

Древно българския език и древно руския език са били еднакви до ХVІІІ век. След като изгледате филмите определете, кой е основният. От преводачите на български.

"Който управлява миналото, той управлява бъдещето " Дж. Оруел "1984"

Много от нас обичат да пътуват. По времето на пътуването ние често виждаме дворци и замъци храмове и манастири, древни и средновековни крепости,  развалини на градове, посещаваме музеи. Когато разглеждаме музейните експонати в нашата памет изплуват знания често частични, получени от уроците по история. Понякога ние споменаваме видяното в телевизионните предавания или във филмите. Прочетеното в книгите и вестниците.

Ето меча на Александър Македонски. Аха, кога е живял този страшен управляващ? В 4 век до н.е., силен човек, завоювал Гърция, Персия и Индия. А ето Етруски. Какво е говорила учителката по история? Това е някакъв загадъчен народ, неизвестно от къде се е взел в Италия. И се говори, че техните надписи никой не може да разчете.Древните амфори направени от много твърд камък деорит. Да можели да ги правят. И това е преди няколко хиляди години. Даже сега е трудно да се направят такива. А тогава май е бил бронзовия век. Поразително!

Без да забелязваме, че не всеки от нас помни датата на основните исторически събития, в душата си ние вярваме, че всичко в историята е достатъчно определено.Дано самите историци знаят всичко.Те са уверени в своите знания.Посетителите на музеите не се досещат, че в хранилищата се съхраняват стотици, даже хиляди експонати, които не се показват за всеобщо виждане, защото противоречат на приетата представа за историята.Можем ли със сигурност да твърдим, че знаем историята.Всеки от нас направо е натъпкан с историческа информация.Тази информация ние сме извадили от учебниците, от радиото и телевизионните програми, от книгите и вестникарските статии.Критически да осмислим тази информация, често е практически не възможно.Защото за няколко столетия тя е получила своето взаимно съгласуване, образувайки монолит от исторически знания, или по-точно псевдо знания.А също така и целия обем на самия материал.

Струва си да отбележим, че сега историята се изучава по епохи и страни.Вероятно това не е направено нарочно.Но този подход не позволява на съвременния човек да види цялата историята на човечеството.Вместо това, той вижда парчета от нея с големи участъци от незнание.Затова ни се налага да се доверяваме на авторитети.Но на тези авторитети ли да вярваме? И прави ли са във всичко? И не стои ли зад тях нещо, което не ни позволява критически да осмислим миналото.

Оказва се, че има методи, с които може да се провери истинността на тези или онези твърдения.Това се оказа по силите не на историците, а на специалистите от друга област на знанието, а именно математиците.Защото те принципно изменят нашите представи за миналото.В резултат на многогодишната работа група руски изследователи от Московския държавен университет, са създали няколко нови математически методи, за изследване на историческите текстове.Ефективността на тези методи е била проверена с достатъчно голям достоверен материал-от средновековието и от периода на новата история от 18 до 20 в.След това тези методи са били приложени в хрониката, която се отнася към периода преди 16 век от н.е.При изучаване на тези документи в Световната история са намерени повторения и три хронологически премествания. Примерно на 330г., 1050г. и 1800г.В резултат на тези премествания в историята  са се появили дубликати на редица исторически личности и управляващи династии.И даже на цели исторически епохи.Ние открихме, че различни исторически хроники, описват в действителност едни и същи исторически събития, но грешно са били отнесени към различни исторически епохи. С помощта на нашите изследвания на нас ни се отдаде да отъждествим тези исторически двойници.В резултат ние построихме нова скала на хронологията, която силно се отличава от приетата днес скала на Скалигер-Петавиус.

Този нова хронологична скала или карта, както я наричат учените, много неприятно изненадала традиционните историци.Получава се, че историята съвсем не е била такава, както е прието да се смята. Историците се отказали от нея и на авторите на новата хронология се наложило сами да построят нова версия на историята.По същество да осъществят реконструкция на историята, на основата на правилните дати по скалата на новата хронология.Съществуващата сега версия на историята преди 17 век е чудовищно изкривена.Тези грешки са били извършени от хронолозите в 16-17 в.При това наред с грешките, които са случайни, са били направени сериозни изкривявания, които граничат с фалшификация.

В резултат ни се отдаде да възстановим истинската история преди 17 век от н.е. Дейността за създаване на фалшива история е продължила и до края на 19 век.В някои случаи даже и в 20 век,  са били направени съществени деформации на историята. Ние ще разкажем за това много накратко, но достатъчно подробно, за да може Световната история да се обхване с един поглед.Дайте заедно да погледнем, как изглежда Световната история, ако следваме правилната хронология предложена от Анатолий Фоменко и Глеб Носовски.Ще преминем през вековете на историята.

За събитията по-рано от 11 век от н.е. до нас не са достигнали никакви сведения от писмената история.Вероятно в това време все още е нямало писменост.Тя се е появила едва през 10-11 в. от н.е..Епохата по-рано от 11 век трябва да си я представяме, като първобитна епоха в началото на цивилизацията.Вероятно хората през това време още са не могли да строят някакви значителни съоръжения, а още повече сгради.Поради това те живеели в пещери или землянки.До наши дни са се съхранили единствено първобитни оръдия на труда от тези хора.Панички, кости, оръдия от кремък, ножове, каменни накрайници на стрели, на копия, примитивни украшения от кости от мамути или зъбите на животни.Днес всичко това е показано в музеите, в залите посветени на първобитните хора. Те са живеели ужким преди много, много векове или хилядолетия преди нашата ера.

Без да се гледа на отсъствието на писмени сведения, в съвременните учебници по история има много подробности за живота на хората в епохата преди 11 век от н.е..Учебниците разказват за легендарните шумери, за древните цивилизаци в Месопотамия и Америка, разкошната древна култура в Египет по времето на фараоните.В детайли се описва Троянското царство и Знаменитата Троянска война, ужким от 13 век до н.е.Учения древен Китай, Великият античен Рим, Загадъчната древна Индия, Древната Асирия, Сирия и Персия, а също древните библейски царства Израел и Юдея.И ни казват, че това е съществувало в епоха по рано от 10 век от н.е.Това не е вярно.Всичко това е в действителност е съществувало, но след 10 век от н.е.Това е последното хилядолетие от нашата история. Реалната писмена история се оказала значително по-къса-11-12 века.Най-древното царство е било древния първи Рим, вехтия Рим.Столицата на това древно африканско царство е била разположена не далеко от устието на Нил.В последствие този град е наречен Александрия. Днес ние практически нямаме сведения за това царство.Вероятно именно тук се е зародила писмеността.При това в началото във вид на йероглифи.Хората през това време са писали с картинки.Условно ще наречем Александрия Първи Рим.

Още е нямало известните циклопически постройки в Египет.Нямало ги е пирамидите и сфинксовете, храмовете и обелиските.Всичките тези ще бъдат издигнати по-късно, някъде около 14-16 век от н.е.В 10-11 векове столицата на царството е била пренесена на Босфора.Там е възникнал град Йорос, разположен на покрайнините на град Истанбул.Условно ще го наричаме Втори Рим.Той е бил Евангелския Йерусалим, античнатаТроя, средновековния Константинопол.Той е бил средновековния Цариград, съвременния турски град Истанбул.Следва да се отбележи великолепното стратегическо разположение на този град.Неговите мощни военни укрепления значителни остатъци са се съхранили и до сега.

Властта на втория Рим се е разпространяла на много региони на Запада и Изтока.Тук са били разположени феми, провинции на Византия.Такива провинции са били Египет, Рус, територията на Западна Европа, където в последствие ще възникнат Германия, Италия, Франция, Испания и др.Вторият Рим, Йерусалим, светия град е бил общоприетия религиозен център.Всички феми са обединени от общата християнска религия. Самостоятелна местна история във фемите в това време практически не се е записвала.Летописите са се водили само в Цариград, като столица на християнското царство.И отразили преди всичко събития за самата столица.

В 12 век в този нов Рим се случили важни събития, които в последствие са били описани в Евангелието.Идването на Иисус Христос, неговия земен живот, разпъването и възкръсването му.Разпъването му е станало в 1185г. на планината Бейкос, която се намира в покрайнините на съвременния Истанбул.

В епохата на Христос, в 12 век, веднага и в пълен обем християнството е прието в Русия.А не след 1000г., както нас ни уверява Скалигеровата история.На поклонението на Христос са дошли и руския цар Владимир, Владеещ света /мир/, неговата майка царица Малка и неговия главен военачалник /атаман/.В Евангелието те са описани, като 3 влъхви.С имена Балтасар, Менхиор и Гаспар /Каспар/.В тяхна чест е построена Кьолнската катедрала /на немски: Kolner Dom/, В която са разположили известния саркофаг на Влъхвитe.

По този начин събитията описани в Евангелията,са се случили недалеко от Цариград в град Йорос, на източния бряг на Босфора.Градът в съвременна Палестина наричан сега Йерусалим е бил построен в доста пустинна местност в Близкия изток върху неголямо арабско селище Ел-Кутс, не по-рано от 18 век, а може би даже в 19 век. Съшият се явява център на поклонение, но няма никакво отношение към Евангелските събития.Смъртта на Христос в 1185г. в Йорос е предизвикала бурна реакция, както в самата столица, така и в областите /фемите/ на Византийската империя. Особено в Русия, която е била родината на Мария Благородица. В края на 12 век и началото на 13 век именно Русия е повела кръстоносните походи, които са тръгнали към Цариград, за да отмъстят за смъртта Иисус Христос и да накажат виновните.В това време още е нямало Русия, а е имало България, Болгария, Волгария и др. имена на различните езици.

В 1204г. в хода на кръстоносния поход е превзет Цариград. Градът е бил разграбен и изгорен от кръстоносците, от ординците, казаците и съюзниците.Те са античните ахейци гърци, описани от Омир в Илиада.Ахейците са възглавяване от така наречения Ахил.Той е руско-ординския цар Светослав.Това събитие е влязло в историята, като легендарната Троянска война.Тя се е отразила в много документи под названието Тартарийская война и Готската война.В Скалигеровата история тази война е известна под събирателното име кръстоносни походи в 13 век.Превземането на Константинопол в 1204г., след това падането на Константинопол в 1261г…По своя смисъл Троянската война е представлявала цяла серия отделни кръвопролитни войни.Съвременната история предава на кръстоносните походи много голямо значение.

В нашата реконструкция тяхната роля е още по- важна.Великата Троянска война от 13 век от н.е. е била първата Световна война през Средновековието.Това е била война между изтока и запада.Тя е предопределила развитието на историята за няколко столетия напред.С падането на Цариград-Йерусалим в началото на 13 век от н.е.,В Ромейското царство настъпват тежки смущения.Започва се изход /бягство/ и нашествия на различни групировки от столичната област на разрушаваща се Ромейска империя.Те са се разселили в различни страни на Европа и Азия.Представителите на царската династия на Ромеите също са избягали от столицата в отделните провинции. Някои от тях не искали да се примирят със загубата на на върховната власт. И започнали борба за световно господство.Съгласно представите на Ромейските царе имащи ярко изразена религиозна основа, на техния царски род е принадлежало пълното правото за владение на целия Свят. Не само на известните земи, но и тези, които ще бъдат открити в бъдещето.Това право те са го разглеждали, като свещено и получено по наследство древно достояние, което по силата на временни причини се оказало незаконно отнето от тях, и което е необходимо да си го върнат.

В резултат са възникнали няколко държави, които са се считали първоприемници на древната Ромея. Например: Никейската империя.В древността столицата на тази империя е била съвременния турски град Измир.Една от тези държави е станала и Владимиро-Суздалска Русия със столица в Владимиро-Суздалски Велики Ростов. В това време Ростовски царе са били представители на Ромейската династия, изгонена от Цариград във времето на развалянето на Ромейската империя в началото на 13 век.Те, както и други представители на династията започнали борба, но само на тях им се отдало да е по отчасти военен, отчасти мирен начин.Мощната многонационална държава обхванала Поволжието и Северното Черноморие.В края на 13 век в Русия възниква силна царска власт, опираща се на огромни природни богатства, и ресурси на страната.И на нейната силна и многочислена конна армия- Ордата, основата на която, са съставлявали конните войски, казаците.

Така във Владимиро-суздалска Русия e възникнала метрополия на нова империя. Тя е наследница на предната Ромейската империя. Това е била Рус-Орда или Велика Монголска империя.Монголо-татарското иго в Русия не е имало.Не е имало успешно нашествие на чужди племена в Русия. Това, което днес е обявено за Монголо-татарско робство в Русия, е било обединение на Руските княжества и усилване на царската власт в страната.През 1261 година управляващия в Никея с помощта на съюзните войски от Владимиро-Суздалска Русия с атака превзема Цариград.Започнато е Великото монголско нашествие от изток от Владимиро-суздалска Русия на запад. Тази битка е предопределила края на Троянската война през 14 век. Окончателното формиране на Владимиро-Суздалска Русия е станало при великия княз /хан/ Георгий Данилович. Сега той ни е известен също, като Чингисхан или Гурхан в чуждите източници.Въоръжените сили на държавата са се наричали с думата орда, което на староруски език означава голямо войсково обединение /рать/.С думата орда са наричали всички въоръжени сили, като цяло.Благодарение на това, че държавата е имала неограничени запаси от коне и степни стада от тях, тя е могла да създаде огромна конница. Тъй като за конете е трябвало да има храна, този войска е била номадска.За поддържането на рать /войската/останалото население на страната е било обложено от данъг десятък.

Начело на държавата е стоял цар, имащ неограничена власт /Самодържащ/.Столичната област на държавата е била Владимиро-Суздалска Русия.В това време тя се е наричала Велики Новгород. И под това знаменито име е влязла в летописите.Център на административното управление е бил гр. Ярослав.Той е отразен в летописите, като Ярославово дворище на Великия Новгород.Укрепено царско командване е имало в различно време в различни градове.В Ростов Велики, в Кострома, във Владимир, Суздал и др.Сега ние наричаме съвкупността на тези руски градове Златния пръстен на Русия.В съответствие с нашата реконструкция цар Георгий Данаилович от 13 век е Чингисхан, основал Великата Монголска империя.Загинал в млада възраст, както и други велики царе на Монголската империя.Погребан на централното старо имперско гробище в Египет, известно днес, като Гробището на полето Кизер.Видимо, това е казашко гробище, където са погребвали ханове-императори на Великата империя.

По нататък под перото на историците Георгий Данаилович  се отразил в няколко различни персонажи.В частност той е бил причислен като светец, като светия Георги Победоносец.Освен това той е знаменития Юрик княз изпратен грешно от историците в 9 век от н.е. Той е Вячеслав Владимирович Храбрых отнесеш грешно от историците в 11 век.Той е Георгий Всеволодович отнесен от историците грешно в 13 век от н.е. Той е Чингисхан, грешно поставен от историците в 13 век от н.е. В действителност Георгий Данаилович е живял и управлявал в 14 век от н.е. 1319г. - 1345г. от н.е.

Към края на първата на 14 век във времето на управление на Иван Данилович Калита

Рус-орда е започнала колонизацията на Евро-Азия.И придвижила своите войски в западно направление.Руските конни войски във широк фронт са навлезли в Европа.

В резултат значителна част от Европа е била колонизирана.Като резултат от завоевателните походи на Георгий Данилович, след това на неговия брат Иван Данилович Калита в първата половина на 14 век, се появила Великата Монголска империя с център във Владилиро-Суздалска Русия.

                                      Цар Георгий Данилович

Руското царство това е руски термин, а Монголска империя е Западно Европейски термин за обозначение на една и съща държава. В руските източници Световната империя се наричала просто "Вся Русс" и Руско царство.В чуждите- Монголска, означаваща Велика Империя.В 14 век Иван Калита, който управлява империята в 1328-1340г. основал в Италия Рим и Ватикана, като център на светската и религиозна власт в Западна Европа. А също институцията на Римските папи. Иван Калита е бил едновременно цар и първосвещеник Калиф.На Запад оставил след себе си много споменания.С времето са покрити с легенди и митове.

                                                    Цар  Иван Калита

Например за средновековния цар-свещеник пресвети Йоан.Поради грешка нa хронистите той е бил описан на страниците на световната история няколко пъти под различни имена.В това число под името хан Батя.Така първата половина на 14 век е начало на завоюването на света от Рус-орда-в продължение на 14-16 в. от н.е.Великата Монголска империя е разпространила своето влияние на огромна територия в Евро-Азия и Америка.Това е било не военна операция, а мирно колонизиранe на огромни пространства.И многото племена и народности живеещи на тези територии не са могли да оказват сериозно съпротивление на Казашките имперски войски.На колонизираните земи са възниквали големи нови държави - царства.Например: Империя на великите Монголци в Индия, Монголска империя на територията на Китай, Царството на мамелюците в Египет, Царството на самураите в Япония, вероятно създадено от Самарци от метрополията на Рус-ордата.Накрая знаменитото царство на маите и инките на територията на Америка.Това завоевание е била първата вълна.

Трябва да кажем, че в това време не е ставало дума за военно покоряване на далечни земи, заселени с диви племена или въобще не заселени, колкото за тяхното усвояване и включване в империята.Съгласно няколко старинни източници например: Йоан Малала или Мавро Орбини, голяма част от Евро-Азия и Африка в тази епоха са били малко заселени.Поради това войската на Рус-ордата неудържимо разпространяваща се във всички страни от р. Волга завладели неусвоени земи, създавали там нови градове, селища и култура.Например: Ординското завоевание на Индия в тази епоха ни е известно от старинните източници като появата на знаменитите Арии и създаване на Арийско индийската цивилизация в Индустан.

А казаците, които са пристигнали в Египет основали там династията на Малелюците.След това те са били описани в историята като Древния Египет с името античните хиксоси.Многочислените старинни хроники разказват за това разширение от центъра на ординската територия или като разселение на народите, или великото преселване на народите, както велико славянско завоевание, както възникването на Вавилон.В края на 14 век в Рус-орда започват смущения, смут.В 1380г. Става кръвопролитна битка между войските на Дмитрий Донский и войските на темника Елиминов Мамай.Столицата на царското управление в това време е била Кострома.А самата Куликовска битка е станала на територията на съвременната Москва, където р. Яуза попада в Москва река.В това време гр. Москва все още не е имало.Тази битка е била за окончателното приемане на апостолското християнство като официална религия нацялата Монголска империя.В последствие на мястото на Куликовската битка Дмитрий Донской, създал град Москва през 15 век.Примерно след 100 години съществуването на Рус-ордиинската империя нейните управници са срещнали с нови невиждани проблеми.В резултат на държавното строителство на огромна територия са били построени мрежа от добри пътища.По редовните керванни пътища по цялата Евро-Азия започнали лесно да се разпространяват епидемии.Те от време на време избухвали на южните части на Империята.Смъртоносните болести Чума, Холера и др. са станали неизбежна цена за обединението под една власт на огромни територии в Европа, Азия и Африка.Изходът е бил намерен чрез въвеждането на административни граници на територията на огромната империя.Първият център това е Ярослав това е Велики Новгород на р.Волга, административния център на Рус-ордата.

Вторият център е Истанбул на Босфора, Константинополе станал център на част отимперията на Велика Османия Атамания.При това Цариград си е върнал старото величие от 12-13 векове от н.е.При това от властта на империята е било взето решение за принудителна карантинно прочистване на областите с избухнала епидемия. Такива области по мнението на централното правителство са били земите между Западна и Южна Европа. Там са изпратени Казашки Отомански войски с жестока заповед да унищожат болното население и отново да заселят земите.Тази огромна операция е известна сега под названието Османско-Атаманско завоевание.Тя е описана в Библията като завладяване на земя обетована  в книгата "Изход" на Исус Навин.

Такива се оказали много земи в Западна и Южна Европа.В тези райони са били отправени войските на ордата/казаци/.Със твърда заповед да унищожат населението на огромни територии и отново да ги заселят.Това е известната история с Османско завоевание в 15 век.Така в 15 век Рус-орда е била принудена за втори път отправи войски на Юг и Запад.Това е била втората вълна на завоювания.Завоюваните на вече подчинените територии, на които като се започне от 14 век вече са се намирали, въоръжени сили на местнитеуправляващи, наместници на ордата.Те не са искали да бъдат унищожени.Но карантинното почистване е било направено насилствено и последователно.На повторно покорените територии в Европа и Азия са били сложени нови наместници /управители/.В Руската история следа за тези събития е останала, като широкомащабно раздаването на Новгородски земи на болярите, на децата на болярите, на дворяните и даже на най-добрите войници. В резултат на мястото на древната армейска империя в средата на 15 век  възниква империя Османия-Атамания.Империя със съюз между Русия и Ордата с център в Истанбул. Самото наименование Атамани е родово име на султаните и произлиза от добре известното име Гетман Атаман, както са наричали прародителите на Атаманските султани.

Западна Европа и цялата Евро-Азия се намира все още под властта на Великата Монголска империя.Европа вероятно е някак разделена между Рус-ордата и Османия-Атамания.Европа, както и други територии Евро-Азияса плащали данък на централното правителство.Историците наричат този данък "Данък на Султаните".В това време всяка страна в Западна Европа е имала свой Ордински наместник /крал/.Наместниците са се подчинявали на централната власт, на централния управляващ Великата Монголска империя, на Императора.С думата император Западно-Европейците наричали великия цар хан на Рус-ордата, управляващ далече от тях във Великия Новгород. Империята е била една.Императора е бил   един.През 15-16 в. в империята се забелязва религиозно разделяне на по-рано единното християнство на няколко крупни клона.А именно: на православие, ислям, католицизъм, будизъм, и юдаизъм.Тези названия са възприети едва в 17-18 векове.Така всички известни днес религии са произлезли от един корен. От единното християнство 12-13 векове.Това обяснява в частност изводите направени от голяма школа учени през 19 век, работещи в така нареченото направление сравнителна религия.След обработка на огромен материал, те са открили поразително много общо между всички указани религии.Но те са били вързани от невярната Скалигерова хронология. Решили, че християнството е включило в себе си многочислените елементи на ужким по-раните култове.В действителност това не е така.А обратно- ранното единно християнство в 16-17 векове се е разделило на няколко религии.Всяка от тях е наследила значителна част от предишния култ, като го видоизменя.При това са разделили ранната единна символика.

Широкият кръст е започнал да се използва основно в Православната църква. Тесният кръст в Католическата.Шестоъгълната звезда, един от формите на кръста в юдейството.Полумесец със звезда, също една от формите на кръста от мюсюлманството.Евангелието е написано преди всичко в края на 12 век от н.е. и началото на 13 век.Основната книга на Библията "Вехтия завет" е създадена в по-късна епоха.Редакцията на Евангелието достигнала до нас се отнася за 14-15 векове от н.е., а книгата "Вехтия завет" се редактирала и се писала даже до средата на 17 век от н.е.В 16 век империята е достигнала най-висшата си точка на развитие и разцвет.Нейната столица след Ярослав, Великия Новгород на р.Волга е станала Москва.Вместо старото неголямо селище на територията на съвременната Москва се започнало грандиозно строителство. На него работили най-добрите строители, извикани от различни провинции. Отначало по открит начин е построен подземния град.След това са го закрили с препокрития и са построили надземния град Москва.Това гигантско строителство е направило голямо впечатление на съвременниците му и било описано на страниците на много от така наречените антични източници в 16-17 векове.

При Хередот Москва в 16 век е описана, като Египетски лабиринт.  След това Казан се опитал да се отдели от империята.В 1552г. цар хан Иван Грозний /Страшен/ жестоко е смазал казанския метеж.Не трябва да се мисли, че средновековното казанско, хазарско юдейство и съвременното юдейство е едно и също.Много от съвременните понятия са имали в средновековието съвсем друг смисъл.Юдей е означавало "славейки бог".А юдеи в 15-16 векове са наричали Османия-Атамания със столица Евангелския Йерусалим- Истанбул.В епохата на религиозни разногласия Израел е могла да се нарича всяка столица на Империята, за да подчертае своето право на религиозно слово.Първоначално думата Израел "Борец за бога" е било религиозно украсено название на Руската империя в средните векове.Във втората половина на 16 век в Западна Европа е започнал бунт на Ординските наместници, които не желаели повече да се подчиняват на царя, хан във Велики Новгород.Те поискали да станат самостоятелни управляващи.В качеството на идеологическа основа на въстанието е било избрано знамето на религиозното отделение от Империята.Възникналото на Запад Лютеранство, метежниците реформатори използвали, като повод за практическо отделяне от Империята.След потушаването на метежа в Казан, Рус-Орда обърнала внимание на кипящия Запад.Било е взето решения да се изпратят наказателни войски.В Руските източници тези събития са известни, като начало на Ливонската война.Ще подчертаем, че Литва е наречена цялата Западна Европа. Историците след това лукаво са направили така, че все едно става дума за малката съвременна Литва в прибалтика.В действителност Великата империя в 16 век се стремила да подчини цялата Западна Европа.След това историците са направили така, че да изглежда.че наказателния поход е бил насочен не срещу цяла Европа, а срещу малката съвременна Литва. Започнала подготовка за крупен наказателен поход срещу цяла Западна Европа. Но в този момент в столицата на империята са започнали смущения, които е преминало в терор и опричнина /специална царска войска/.Съгласно нашите изследвания под името Иван Грозни в действителност са представени 4 реално управлявали един след друг царе в Руската история.По-късноармянските историци лукаво са ги обеднили под едно общо - име Иван Грозни/Страшен/.

                           Цар Иван Василиевич  

Първият цар е Иван Василивич.Неговото царстване е било в Казан, но в последствие Иван ІV се разболява, става Блаженен и се отделя от делата.Сега той е известен под името Василий Блажени.В негова чест на Червеният площад в Москва е бил построен Величествения Покровский собор.Когото народ така и нарича "храм на Василий Блажени".След това цар е станал малолетния син на Иван Грозни- Дмитрий.От негово име 10 години е управлявала избрана Рада - опекунски съвет начело с Адашева.Именно в това време е започнала Ливонската война, за да подчини Германия, обхваната от метежа на реформацията.След трагичната гибел на детето цар Дмитрий, на престола се качил неговия по-млад брат Иван.С царуването на Иван практически държавата е управлявана от неговите роднини по майчина линия към Запада настроени Захариеви-Романови. Именно те са възпитали Иван.В резултат във властта за известно време се оказали група Лютерани, която Руската православна църква нарекла "жидовская"/жид, евреин/.Те провалили Ливонската война - започналия вече наказателен поход на Рус-орда на Запад.

В Руската история се започва епохата на опричнина/специалната войска/.Започнато е цялостно избиване на ординския елит, в това число и наследниците на трона на ордата и разгром на старата Руска столица Ярослав.Знаменитата опричнина завършва с московския погром в 1572г. В това време вече разгромили самата опричнина.Това е бил разгром на династията на Захариеви.След това властта е преминала към Симеон Бекбулатович. Глава на съвета и представител на царстващия дом.Той е приел царското име Иван и се опитал да продължи Ливонската война.Но силите на Русия са били изтощени от размириците и терора.Тези 4 царе са обединени в един образ - в този на цар Иван Василевич Грозни. И така, в края на 16 век е била разгромена опричнината и възстановена старата Ординска династия.Това е било ново династическо разклонение.Симеон Иван, Федор Иванович и след това Борис Годунов. Но вече е било късно. Протестантите взели силни позиции при царския двор на Рус-орда.Скоро е последвала нов смут/размирица/ в началото на 17 век.Царската власт е преминала към Романови.В резултат на откровената прозападна политика на Романови и военното и политическо отслабване на самата Русия, Империята се разпада на няколко държави.Русия, Турция, Австрия, Германия, Полша, Швеция, Франция, Испания, Египет, Англия, Китай, Индия, Америка, Япония и др.

                          Цар Симеон Иван

                          Цар Борис Годунов

Цар  Фьодор  Иванович

В Западна Европа, отцепила се от метрополията на бившите Монголски наместници, стъпват в яростна схватка за земи и влияние.Избухват тежки войни известни днес, като войни на Реформацията.Яростното поделяне на наследството от Великата Империя е продължило много десетилетия.С цел да обосноват своите права върху завоюваната и разпределена  по между тях си власт, узорпаторите-метежници в Западна Европа и Романови в Русия, са били принудени да пренапишат историята за миналото и възстановяването на Йерусалим.

В средата на 16 век Казанското царство е знаменития Хазарски каганат, станало център на юдейската религия.Казанския цар, хазарския каган и неговия двор са приели юдаизма.Великата Монголска империя е била изтрита от страниците на летописите.Много от важните събития нарочно са отпратени в далечното минало. Именно за тази цел е била създадена фалшивата Скалигерова хронология.Преднамерено отдалечаваща датите на много събития от 14-16 век. Създавайки лъжлива, удобна версия на историята, новите власти са се стремили да докажат, своята ужким древност и следователно да утвърдят своите несъществуващи права върху престола.Провинциите станали независими. На основата на предния държавен църковно-славянски език на Империята, на основата на местните диалекти, реформаторите бързо изобретяват и активно внедряват нови езици.Така се появяват например Френския, Немския, Испанския, Английски език, а също древния Латински и древно-гръцкия език.Това позволило на метежниците реформатори да поставят езикови бариери между населението на ново образуваните държави.

Целта е била разбираема. Да разрушат предното единство на Империята. Но даже след разпадането на Империята в Западна Европа е съществувала опасност, че кризата в Русия ще бъде преодоляна.Успеха на метежа на реформацията все още не е бил укрепен.И въобще в значителна степен е зависило от желанието на на Московския цар Романов, който даже да е бил съюзник на Западна Европа.Ако днес той е бил съюзник, то утре е  можел да размисли.

                                           Цар Романов 

Освен това е съществувала Турция-Атамания, в която въобще не е имало разгром.Огнището на метежа в Западна Европа се е старало да не допусне въобще възможността за възраждането на Великата Монголска империя. Вероятно непосилни да постигнат това чрез военен начин Западноевропейските политици основно използвали дипломатически пътища.Целта на Европа е станала да разбие бившия съюз между Рус-ордата и Турция-Атамания.Тази задача е била успешно реализирана.Романови започнали да провеждат политика, отблъскваща Русия от Турция. Именно в това време се започват Руско-Турските войни. Сега вече Русия и Турция не се занимавали със Западна Европа.Те  изяснявали отношенията по между си.

За известно време Западна Европа е получила отдих.Предпоследния опит на ордата да се върне към властта е така нареченото въстание на Степан Разин, което в действителност не е било въстание, а война между две държави, остатъци от бившата Империя.А именно Московската държава, където във властта са били болярите метежници Романови и южно руската Астраханска държава, където във властта са оставали потомците на старата руско-ординска династия. Степан Тимофеевич Разин е бил войвода на Астраханските ордински войски. В тази война Романови съществено са се надявали на военната поддръжка на Западна Европа.Техните най-надеждни войски-Рейторските полкове са били попълнени с чужди наемници от Западна Европа. Войната е завършила с поражение на Ординските войски.И присъединяването на територията на Астраханската държава към Москва.Но все още е оставала огромна Руско-ординската държава.Тя е обхващала Сибир, Далечния Изток и значителна част от Северно-Американския континент.Наричала се Велика Тартария.

                                      Степан Разин 

В 17 - 18 век са били унищожени всички източници на съпротивление на старите Монголски династии. Така например ординските цивилизации на територията на Америка, са били потопени в кръв от войските на Западно Европейските реформатори, които са навлезли тук в 17-18 век.След това всички жестокости на тези операции западните историци са изпратили във времето назад примерно с 200 години в 15 век.Със задна дата са го приписали на епохата на Ординско – османската колонизация на Америка.Лукаво нарекли предишната мирна ординска колонизация в 15 век- кървави испански конкисти.

Така подмолно са направили на хартия бялото в черно и обратно. Прехвърлили своите зверства на други.В края на 18 век се случила известната война на Романови с Пугачов.Тези събития в 1773-1775 години не са били просто потушаване на казашко-селско въстание, както ни обясняват днес. Това е била истинска голяма война на Романови с последната независима Руско-ординска държава, Велика Тартария столица, на която е бил сибирския град Тоболск.Веднага след като спечелили войната с Пугачов, Романови за първи път получили достъп до Сибир. А Американците едва след това получили достъп до западната половина на Северно Американския континент.

И започнали бързо да го заграбват.Но Романови, също не са спали. От начало те са завзели Аляска.Но не са успели да я задържат.В резултат на победата над Велика Тартария върху отломките на Ординската Империя в Америка са възникнали САЩ. Окончателното разделяне на Империята е завършено в 19 век.

Този пир на победителите е бил изтрит от страниците на учебниците по история. Даже в 18 век при управлението на Романови много територии от Русия са окупирани от чужденци. Известното крепостническо право е било въведено от първите Романови.То е било въвеждане на робство на завзетите територии от бившата метрополия. Били са разбити вековните традиции и обичаи на Руския народ.Бил е предприет опит за дълбока църковна реформа, която за щастие не постигнала успех, а  довела до разкол, но не и разделение на Руската православна църква.

По-късно след много години към края на своето управление Романови се изменили, все едно, че са мутирали, под действието на много фактори от Руския живот и се превърнали в Руски царе по дух. Русия, окупирана от Западно-Европейците в 17 век в значителна степен изпреварила началния Западно-Европейски режим на Романови. След войната с Пугачов, закрепени за престола и се оказали начело на Огромна страна Романови са се почувствали истински господари на голяма и богата страна.Те са излезли от подчинение, загубили уважение към своите по-ранни господари на Запад и са решили да възродят Руската империя в пълния смисъл на тази дума.

Историята е длъжна да стане наука Човекът, който за първи път чува за новата хронология на Фоменко и Носовски му става тежко.Да се разбере историята е достатъчно сложно, без да говорим за това, че обемът на информация, която трябва да се усвои е прекалено голям. Но правилната представа за миналото е толкова важно, че оправдават всякакви разходи на време за получаването на нови знания. Много от случващото се сега става ясно само,след като узнаем за реалната история на Света. Разбира се ние знаем, че новакът иска да се разбере в това по-подробно. Но няма да му е леко. Някои може даже да изпитат шок при запознаването с нашата версия, която се различава от приетата днес история.Но така или иначе, ние сме убедени, че този, който иска внимателно да разбере, да се запознае с фактите и да вникне в логиката на изследванията, доста скоро ще достигне до нашата гледна точка.

В историята назряла революция, аналогична революция се е случила в естествознанието.Човечеството не може да си позволи безкрайно дълго да тъпче на едно място.Особено, когато са назрели реални предпоставки за преразглеждането на догмите.Изменението в нашето разбиране на епохите в миналото са неизбежни и необходими.Нали правилната хронология на историята ни влияе изключително много.Тя лежи неосъзната в основата на много знания.Климатологията и предсказването на земетресенията, разбиране за еволюцията на населението и социологията, лингвистиката и културологията, психологията и много други.Новата хронология отстранява голяма част от всякакви тайни и загадки.Намира им прости и естествени обяснения.Хронологията и историята до 19 век от н.е.са заложени като основа в много политически концепции и представи в нашето време.

Например: Всички териториални спорове са практически основани на това, кой по-рано е живял на тази или онази земя. В своите корени тези конфликти се основават на хронологията.В случай на изменение на Хронологията изменят се и териториите с реални претенции.Съвременните религии имат единен източник и разбирането за това трябва да служи за отстраняване на болезнените противоречия, които възникват от съвременната реформация.При разделеното на Империята на части и провинции,са се появили различни течения в християнството.Определени различия в християнските вярвания се чувствали и до разцепването на империята, но те не са били толкова остри, че единната религия да се разпадне на няколко вярвания, силно различаващи се една от друга.

Днес човечеството би могло да се върне към своя религиозен източник, за да се отстранят религиозните конфликти.Внедряването на съществуващата версия на историята е довело да отдалечаване на народите мислещи се за отделни и независими, фрагменти на човечеството.Очевидно е, че правилната история влияе за формирането на правилен поглед на света.В противен случай се получава изкривена картина на света.Но първоначално историята сама трябва да стане наука.И тя вече става наука.Как са успели да внедрят лъжливата Скалигерова версия на историята в съзнанието на хората?Как се е получило едновременно във всички страни? За фалшификацията на световната история, за това, как е станало възможно-подробно ще разкажем в нашия следващ филм "Фалшификация на историята"

12-Rekonstrukciya.istorii_нов por dm_512a25b6d5e48