МИСТЕРИИТЕ НА ЧАМОКО, КАНЬОНА НА БАДАХОС-ВРАТАТА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ

Остров Тенерифе е последният от Канарските острови, който е завладян и накрая е включен към Испанската корона през 1496. Това направил католическия владетел  Алфонсо Фернандес де Луго.  След завладяването, императорската фамилия прави разделение на земи, води, пещери и други завладени стоки между  католическите монарси, което става на 5 ноември 1496. Документите за безвъзмездно дарение и  собственост  са подписани от Дон Алфонсо. В тях за първи път е споменато името Каньонът на Бадахос /Barranco de Badajoz/ през 1497 г., обозначаващо едно дефиле, каньон или клисура, известно до момента с името Чамоко. Дерето на Бадахос или Чамоко/Chamoco/, овраг или каньон, е част от община Guimaras в югоизточната част на острова.

                                            Chamoco

Има седем мини за добив на вода, разположен в Каньона на Бадахос.  Първата се нарича "Acaymo", а последната "Izaña". Общата дължина  на всички е 14 930м.

 “Acaymo” е известна също като "Черната пещера" и има дължина от 1975 метра.

“El Almagre “е първата, която се намира от дясната страна на дерето и има дължина 2 900 метра.

“Chamoco” е най-познатата и най-дългата. Тя е с дължина 4086 м. 

“Aceviño” е дълга 2275 м, със сгради, които са служили на миньорите и складове за машини и инструменти.

“Nuestra señora del Socorro” е дълга 1879 м.

“El Cañizo” е най-късата  мина с дължина 1815 метра.

“Izaña” е най-старата мина, чиито разкопки са започнали през 1912 година. Дължината на тази мина не е известна, тъй като са били направени няколко разклонения в неизвестни тунели и впоследствие мината е  претърпяла няколко свлачища, което прави невъзможно да се измери нейната дължина. Безспорно Каньонът на Бадахос е място на голяма телурова сила, която няма да остави безразличен всеки, който се осмели да се подвизава в него.

Каква тайна крие Каньонът на Бадахос?

Там е налице  своеобразна смес от няколко неща. Има извънземни посещения и  също това е триизмерна врата, където се формира един безкраен кръг. Какво може да се  каже за странното и загадъчно присъствие на "Белите хора", с бели дрехи, чиято кожа е твърде бяла, излъчващи много бяла светлина,  както твърдят, че често са виждали местните жители на Гуимар /Guimar/,  община, намиращи са в близост до Каньона на Бадахос ?  

Най-удивителната  историята е несъмнено тази, която е наречена "Момичето с крушите". Това се случило през 1905 г. Някакви родители изпращат дъщеря си до дерето да събире плодове за десерт. Неочаквано момичето изчезнало, вкарвайки смут в цялата община. Мястото се претърсвало в продължение на няколко дни, но безуспешно като не открили и следа от момичето. Сякаш било погълнато в земята. Петдесет и три години  по-късно, момичето си дошло у дома, точно така сякаш, че било навън за  няколко минути. Родителите му се били  променили поради неумолимото течение на времето,  но малката се появила на съща възраст и в същия аспект, в който изчезнала преди десетилетия.

Момичето по-късно ще разкаже, че докато да събирало  круши, видяла едно много висок същество облечено в бяло, което привлякло вниманието и. Тя смело го придружила навътре в една пещера, след което се спуснали по стълба до  някаква странна на вид на градина, където имало и други бели същества. Момичето си поприказвало с тези хора за известно време, а след това първото същество я  взело и върнало обратно до мястото, където тя била отишла да бере круши. След изчезването на детето през 1905г.,  пещерите били покрити с камъни, така че  да не се губят повече хора.

Чамоко е едно  от най-специалните места в света за търсачите на НЛО не само от Испания, но и от всички страни. Въпреки, че има малко научни доказателства,  огромното количество свидетелски показания  не само спекулации, защото нещо  очевидно се случва там в действителност. НЛО, бели същества, телепортации, странни песнопения и редки светлини са само част от историите,  повечето от които известни на местните жители от Тенерифе.

През 1912 г. двама работници прокопавали галерии за търсене на  вода в мината “Izaña”,  която се намира  на края на дерето и е най-дълбока, както и най-малко проучена. Те са работили всеки ден, когато изкопаната стена  се сринала изведнъж, разкривайки широка нова галерия,  до тогава неизвестна.

В този момент, Невъзможното се представило пред  тях. Те видели три светещи хуманоидни същества, съвсем близо до тях, които левитирали над земята. Двамата работници избягали от галерията,  търсейки помощ от Гражданската Армия. Часове по-късно се върнали на същото място, където открили галерията, но там царял пълен мрак, без никаква присъствие  или следа. По-рано единия от миньорите разказал, че тези извънземни му казали къде да копаят, за да намерят вода. Както в случая на миньорите, които се срещнали с тези светещи същества, така и за случая с “момичето с крушите”, няма запис в регистрите на Гражданската Гвардия. Момичето реално е пътувало във времето.

Това е подобно все едно, че вървите през гората и изведнъж минавате през един невидим отвор и се появате, например в 2057 година. Никой не знае местонахождението си и изведнъж се появява на повече от половин век напред във времето, но на същата възраст, в които е изчезнал за миналото. Това  се е случило с това малко момиче. Ако някой е наблюдавал момичето през 1905 г, в момента, в който то преминава през тази мултидименсионална врата, той би видял само как детето изчезва във въздуха. Момичето се появило в бъдещето точно на същото място, където е изчезнало. Има изследователи, които са пътували до миналото минавайки през очертанията на такава врата. Около една секунда е времето, което може да отнеме прехвърлянето през един портал.

В този случай, вместо машина на времето, е използван един триизмерен естествен отвор. Странните “Бели хора” не могат по никакъв начин да управляват размерите на вратата, защото това е естествен портал през измеренията. Полковник Фосет, който изчезнал в тропическите гори на Амазонка е минал през същия подобен портал. Той е точно такъв случай случай.

Тази врата не е винаги на  едно и също място в Каньона на Бадахос. В един момент е на едно място и на следващата секунда вече се намира в друга позиция. Тази порта е подобна на портала свързващ измеренията в Зоната на Мълчанието в Мексико. Има също и на други подобни  в Перу и в Аржентина, в провинция Кордоба. Има много триизмерни врати на Земята. Това е същото, което в квантовата физика наричат ​​"виртуален хоризонт" с гигантска гравитация. В Зоната на Мълчанието по-рано са изчезвали и други хора, но до този момент, те са по-малко от десет.

Други хора също са виждали "крилати" същества в клисурата. На съседния остров Ла Палма са снимали един от онези "Бели хора."  Извънземни нямат някаква връзка с триизмерната врата, макар че има много отвличания. Те са там, за да търсят минерали. Често са фотографирани странни кръгове, които се появяват в снимки от Каньона на Бадахос. Това са енергийни топки.

Съществуват снимки на фигури и лица, издълбани върху един от склоновете на Каньона на Бадахос. Те са  направени от тези извънземни, макар, че  фигурите нямат никакво значение. Те са нещо подобно на нашия обичай да правим дърворезба или някаква фигура в дърветата, когато ходим на екскурзия, за да оставим по този начин следа от нашето пътешествие. Морфологично казано,  извънземните, които търсят минерали и посещават клисурата са с  много ясна сива, почти бяла кожа. Често, когато са снимани, хората ги вземат за духове или етерни същества,  защото тяхната кожа  е мазна и фосфоресцира.

Те идват от една планета на име Рама III, която се върти около звезда, подобна на нашето слънце. Планетата се намира на дистанция приблизително около 140 000 000 км в орбита на своето слънце и на 256 000 000 светлинни години от Земята. Субектите от тази раса са високи около 1.80 или 1.90 m за мъжете и около 1.60 или 1.70 m. за жените. Те продължават да посещават и до сега Каньона на Бадахос. Техния междузвезден космически кораб е акостиран откъм тъмната страна на Луната. Размерите му са е много големи,  около 40 км в диаметър, колкото един град приблизително  Той не лежи на лунната повърхност, а обикаля в орбита,  но винаги така, че да не се вижда от Земята.

През 2005 г. трима приятели провели експедиция, която отразили в детайли в дневник. Те разказват, че докато слизали по пътеката, всички имали чувството, че нещо се носи над главите им. Често навеждали главите си  от страх, че нещо може да се блъсне в тях. Почти инстинктивно, отбелязва фотографа Teyo Bermejo, дори и без да вижда нищо, започнал да снима с фотоапарата си.

След това, когато погледнал снимките успял да види едно крилато създание. Тъмнината ги обградила отвсякъде напълно и можело да се използва само светлината, която идвала от фенерчетата. И отново небето било осветено от нещо, което се предполага, че лети над тях, а след няколко минути чули мистериозен  звук от пляскане и плачещо дете. Дълбоки и странни звуци достигали до тях, което значително изплашило туристите. Има много свидетели, които твърдят, че са имали подобно преживяване.

Друг феномен, който може да се види е, че когато правели снимки  на фестивала на Девата от Канделария, камерите зафиксирали странна стрелка –образ на един облак, който се появява и сочи към Каньона на Бадахос.

La Basílica de Candelaria.

Много изследователи поставят хипотезата, че нацистите са търсили нещо  в Каньона на Бадахос. Това се основава от една странна дръжка на нацистка кама  намерена  на 28-ми юли, 1991 в района на една от мините,  която показва крилато същество.

Тези истории представят Каньонът на Бадахос като вход към друг, подземен свят или друго измерение, в което времето тече много по-различно. Но това не е реалност за нашето визуалното възприятие.  Мнозина вярват, че дерето е врата между световете с размерите на порта, която може да бъде пресичена в двете посоки. Много хора са имали възможност да видят тези колебания на пространство-времето в дълбоката пропаст.

Странното вино на една  странна фамилия 

До ден днешен съществува един винопроизводител на особено странно вино от община Guimar, която е в близост до дерето на Бадахос. Ето какво разказва един свидетел:

“Моят приятел Даниел, председател на вино кооперацията на Guimar ми се обади и каза, че иска да го придружа, за да посети един производител, който приготвял виното си в една от пещерите в дерето на Бадахос, която била негова фамилна собственост . Всички в Тенерифе знаят какво има в пропастта на Бадахос и искам да кажа, че това не е НЛО или паранормални явления, които се публикуват в списания и които са често чиста фантазия. Ние знаем, че нещата се случват,  ние ги пазим в паметта си, защото те са верни, но книгите на науката често ги отвхърлят. Тези неща нямат никаква възможност за репликация в лаборатории, следователно, хората на науката не могат да ги докажат и затова ги отричат ​​в техните книги. Двама от тях, хора на науката  като нас, знаят, че тези неща са там, които от време на време явно  ни напомнят за себе си. Всички те имат някакъв магически и неизвестен прозход.

 Даниел повтаря едно и също посещение както всяка година, и знае , че резултатът ще бъде като всички предишни времена. Както и други винопроизводители в региона , това семейство е свързано свързани с кооперацията. Качеството на това вино е много особено. То е нещо повече от вино, но не бих казал, че това е нектар на боговете, просто е много различно на вкус. На малката площадка, която води до пещерата е племенникът на Argelio, собственик на фермата. Той ни видя, че идваме от далеч и ни очакваше любезно. Той ни посрещна с думите: “Добър ден, дон Даниел и компания, разполагайте се на тези столове и пийнете малко вино. Знам, че последния път когато се видяхме, ти настояваше да говориш с чичо ми, за да ти разкрие тайната на виното си. Аз също знам, че някои от съседите, които са в кооперацията, говориха  с него и ясно го помолиха да участват в дружеството като наши партньори,  защото това партньорство ще засили респекта към техните вина и по този начин ще получат повече признание .

Изба: Ayosa de Guimar

Знам, че избата на ”Ayosa” успява да продава своите вина на мъж от Норвегия, който ги разпитвал за специално за нашата изба. Разберете ме, дон Даниел, не чичо ми е този, който не иска градът да просперира с вината си. Ние не можем да се сдружаваме с никого, защото нещата не могат да бъдат по друг начин. Истината е, че виното не е тайна  или по-скоро, тайната се знае от всеки в долината , но никой не иска да го вярва, макар всички ние  да го считаме за истина. Чичо ми има  своята пещера в дерето на Бадахос, както и много други съседи последваха примера му да правят виното тук. Комбинацията от подправки няма да повтарям, защото това е известно на всички, както и всичко за бъчвите, където виното отлежава. Това не е тайна, метода е същия като това вино, което всеки може да си  купи в магазина. Следователно, тъй като няма какво да се крие, чичо ми няма да може да помогне на другите да си подобрят вината. Регулаторния съвет прегледа бутилките  на чичо ми  преди да ги регистрира и то не показа по-високо качество. Запечаха ги такива, каквито са и ние не можем да им променим съдържанието след това.                 

Дон Даниел, нали знаеш, че на мен и на всички от нашето семейство са ни лепнали прякора Инкубус. Това е така, защото ние чакаме Инкубусите да изпълнят бъчвите с вино, докато то отлежава и след това виното се превръща в нещо друго. Мнозина вярват, че прякорът са ни го дали, когато сме копали и коригирали водните галерии  през 1912 г. Тогава,  когато работниците известяват Гражданската Армия /​​Guardia Civil/ за мистериозни неща, които се случиха по време на строителните работи. Не, ние сме Инкубус от много по-дълго време и никой  не може да каже от кога това е така. Но аз знам , че семейството винаги е имало това вино. Това вино и “Белите хора” идват при нас заедно с него – това е нашето правило.

Някои спекулират, че връзката на семейството ни с “Белите Същества” предшества донасянето на лозите по тези земи. Казват, че “Белите Същества” вече са знаели за нашето семейство още по време на гуанчите и след това ни казали как да накисваме някои спиртни напитки и как да приготвяме специално вино, което те после използват за своите церемонии. Но това е друга история, а сега ние сме в регулирана кооперацията.

Ние имаме същите лозя, както и останалата част от съседите, може би земя на малко на по-висок място, но по същество е една и съща. Ние прибираме  реколта на същите дати през септември и приготвяме гроздовия сок в нашата пещера, тъй както всички производители го правят в своите пещери, които също са на ръба на пропастта на Бадахос. Не ме питай какво ще се случи след прибиране на реколтата. Аз не знам. От този момент чичо ми е единствения, който управлява и подготвя гроздовата ферментация. Наистина, никой от семейството ни не  идва по това време в пещерата, само чичо ми. Чак, когато е напълно готово, чичо ни вика нас- цялата фамилия на Инкубусите, и можем да се опитаме новото вино. Никога никой не ни е казвал да не се влиза в пещерата. Но ние всички Инкубуси знаем какво да правим, без да ни се казва нещо. Моите деца, които са деца, не играят в близост до пещерата, където виното  ферментира, нито майка им приближава до това място. Аз не съм казал нищо, но те вече знаят  и се стремят да се забавляват  другаде. Какво се случва в пещерата по време на ферментацията- знае само чичо ми. Всички добре познават чичо ми, ти и цялата долина, но никой от нас не иска да  вярва, че това е точно така.

Това вино е направено от “Белите хора” то носи споменът за тяхната светлина. Дон Даниел, не ме гледай с този поглед на удивление, защото ти добре знаеш, че не говоря глупости. Моят чичо, знаеш ли, е самотник , не е имал приятелка или любовни афери и по неговото време винаги е предизвиквал коментари около личността си.  Истината е, че той е знаел каква ще е съдбата му още от детството си. Той е знаел, че е Инкубус  и ще влезе в предначертаната си роля. Неговата роля както казват сега, не е тествана от жена, затова той е бил запазен за брака си с “белите хора в пещерата“. Така,  че той няма друго потомство освен това вино и по закона на живота, сега е дошъл моя ред да ме научи. Вижте, семейството ми има договор с “Белите същества”.

И той не може да се нарушава, не че има проклятие. Нито пък има някаква заплаха за провал. Много е просто, ние трябва да продължим партньорството си с тях за новото вино, което ще се получи всяка идваща година. Понякога възникват грешки в изпълнението на Завета ни. Понякога стават малко бъркотии, нали знаеш  момичето от село San Juan , който отиде да  набере круши, заспало под едно смокиново дърво и като се събудило, били минали много години.... Или глупостта на кооперациите от 1912г ...Най-накрая, пропуските понякога могат да надхвърлят отношенията извън семейството, но обикновено тогава всичко изглежда само като някакво чудо. Това е, докато дойде време да подновим или направим нови винени бъчви и да ги пълним отново, за да може Алиансът  да продължи. Моят чичо ми каза  няколко пъти,  че трябва да се доверя на “Белите хора”, ако искам да продължа да правя нашето единствено по рода си вино всяка есен и че мога да  повторя цикъла на производството му само, ако вярвам в Инкубус." 

Коментари на участници и свидетели на случки в Каньона:

"Това, което се случва в Каньона е невероятно. Аз живея в Guimaras и всяка сутрин се събуждам и гледам каньона. В дъното на селото съм и мога давидя каньона с отчетлива яснота. Това, което се случи е доста интригуващо. Както казах, аз спя с лице към дерето в моята къща на приземен етаж. Това стана през лятото на 2007г. Една вечер лежах буден през нощта,  както винаги се случва, защото аз страдам от безсъние. По едно време реших да отида до моята градина, за да се освежа малко. Нощта беше тъмна и това, което видях  беше най-големия шок от моя живот. Три светлинни лъчи танцуваха в такт равномерно по планинския склон. Светилната им беше твърде силна, за да бъде от фенерче! Трите светлини бяха напълно хоризонтални, подравнени. Аз много се уплаших и се върнах в леглото си, опитвайки да заспя. На следващата сутрин чух разни слухове из града, но не съм казал нищо за случилото се, което видях. Да не се забравя, през нощта е добре да сте много внимателни и с уважение към дерето, както го заслужава. "        Güimarera

"Вчера, в Деня на Вси Светии, ние решихме да се изкачим на клисурата на Бадахос, братовчед ми с приятелката си, съпругът ми и аз. Около 17:05 часа, когато започнахме да ходим, да правим  снимки и записваме видеоклипове, се случи нещо странно. Стигнахме до галериите, до които не бихме могли да имаме достъп, тъй като те бяха затворени. Спряхме да ядем омлет и да починем за малко. Беше вече около 18:00 часа и ние бяхме  в дерето единствените, а нощта наближаваше. Взехме фенерчета и докато слизахме всеки разказа по една страшна история или какво си представял, че може да се случи. Изведнъж една светлина се появи от дъното на дерето и се чу музика за фон! Една много странна музика в стил кънтри. Светлините идеха от цялата повърхност на терена. Трима от нас подскочиха на един камък встрани. Братовчед ми не дойде до камъка веднага, но когато и той се качи при нас, си дадохме сметка колко тъмно беше станало. Успяхме да видим ,че по навътре  има някаква фигура и аз насочих фенерчето към нея, когато видяхме лицето на човек, от което се парализирахме. Беше мъж на около 60 години с рошава брада до гърдите  и с празен поглед. Братовчед ми продължи да го осветява,  когато казах:  да вървим ! Ана и аз слязохме от камъка , когато мъжът тръгна към нас, пресичайки пътя ни. Ние почти се спънахме. Последва бързо ходене и осветявахме нервно пътя си напред.  Ускорихме  темпото, слушайки  шума, в който се беше превърнала странната музика. Съпругът ми погледна назад и видя блясъка на фарове, идващи към нас, а ние започнахме да тичаме. Пътят изглежда да продължи вечно всеки път, когато колата се чувстваше по-близо. Моят съпруг извади ключовете за колата ни, които бяха в неговата раница и ние най-накрая отворихме вратите и. Четиримата бягайки се втурнахме вътре и бързо напуснахме мястото. Погледнахме назад и светлините на фаровете все още бяха зад нас. Няколко метра по-късно загубихме следите на това превозно средство. Ние не знаем дали това е дух или човек, но знаем , че всичко, което се случи в онзи момент,  беше по-истинско и по-страшно от когато и да е било, и че това се е случи с нас. Никога не знаеш какво е в действителност. Сега ние вярваме, свръхестествени неща се случват там."
02 ноември 2012. Мелани

Запис на звуци от Каньона на Бадахос:

Една нощ в Каньона на Бадахос:

Това е историята на група приятели, които отишли за една нощ в дерето през декември 2000 г. Рей, един от членовете на групата, ни разказа историята:

“Бях чувал за "Barranco де Badajoz". Ние всички се съгласихме да отидем за един уикенд, за да прекараме една нощ и да проверим дали е вярно това, което се говори за тази клисура. В сряда, в средата на седмицата, ние обсъдихме  всичката информация, която бяхме  намерили. Очевидно най-известната история е, че странни бели хора са били наблюдавани и странните шумове, които са се чували. Не помня колко вицове казахме за тези "бабешки приказки", както казваме ние тук, така че ние решихме да отидем до дерето, че в събота.

Качването към дерето

В събота в 9 часа сутринта, Aлехандро, Тони, Исус, Августин, Наусет и Рей бяха на входа на дефилето готови да прекарат нощта там. На хода на дефилето спряхме за кратка почивка да проверим отново спалните чували и други неща. Шофьора на автобуса изглеждаше изненадан и притеснен: - Ще прекараме нощта в каньона? - Да - Пазете се ... Шофьорът започна да се смее и направи кратък коментар на отдавна отмонал случай за нещо, което приличало на филм на ужасите. Без да се отдаваме голямо значение на думите му, започна нешето пътуване вКаньона Чамоко.  

По пътя направихме  няколко снимки на мястото. Не лъжа това, което беше казано, че природата в каньона се отличава с голяма  красота. Изкачването беше много тихо, без  да се бързаме. По пътя  видяхме няколко изоставени домове на бивши работници, които са работели за  прехраната си в галериите на дерето. Радваме се на добра температура (около 17 º C) за декември, посред зима.

Пристигайки в горната част на каньона, разгънахме едно одеяло на земята, оставяйки чувалите, храната и всичко необходимо, за да прекараме нощта. Мястото е малка тераса, където можете да видите останките на някои релси на галерията малко по-назад. Имахме изглед от двете страни на формираното на V-образно дефиле, като виждахме часно останалата част и цялата растителност  назад, откъдето бяха дошли.

Направихме проверка на мястото и галерията за вода, от която идваха  релсите. Те продължаваха  няколко километра във вътрешността на планината и след известно време на проучване, не успяхме да видим техния край и се върнахме. Около 2 следобед навсякъде беше много тихо. Смях и вицове за легендите и нищо друго. Тишината в каньона беше почти пълна и беше прекъсната само от звука на някои птици и някои пърхащи гълъби. Това ще бъде от значение по-късно в историята. Около 4 часа, минаха 4 човека с коне. Поздравихме групата и ни попитаха дали ще прекараме нощта на мястото. Получихме нов отговор: "бъдете внимателни ". Очевидно историите бяха много горещи за този каньон. Имаше повишена несигурност в групата за момент, но тя изчезна след известно време. В 18:30 , слънцето започна да залязва. Групата беше много спокойна, уверена и не вярвахме на разказаните истории. Също така се изясни, че групата е доста скептична относно всички тези истории. Със залеза на слънцето също дойде и спадане на температуратаПрез нощта стана доста студено (около 7 º C) . И там, в центъра на каньона , в полунощ и зловеща тишина,  нощта ни обгърна.

В началото на нощта

Около 10 часа през нощта започнаха да се чуват шумове от скални падания, което не се бе случвало в тишината на деня. Те продължиха през цялата нощ. Това беше много странно, но никой не беше параноик група. Първо помислих,  че това може да бъде нощно животно, търсещо храна, мишки, прилепи или дори някои буревестник, които много често, за да хвърлят предмети като малки камъни. Намирането на това логично обяснение ме държа спокоен  за известно време.Към 11 часа, в момент, когато цялата група мълчеше, започнах да чувам шепота  от непознати гласове с металически тембър около площта пред галерията. Можах да различа мърморенето на по-сериозен глас и на друг по-остър глас. Гласът на един мъж и една жена в ускорено шепот, перфектно разграничени,  но нито дума не можеше да се разбере от този странен разговор. Само мърморене. Никой не каза нищо за тези шумове, но по погледите на останалите можех да разбера напълно, че те са били чути от всеки. Спокойствието, че всичко е наред, започва да си отива. Бяхме съвсем сигурни, че няма никой друг в каньона, който  инспектирахме целия следобед така че,  ако някой дойде през нощта трябваше да се попадне непременно на нашата група, тъй като имаше само един достъп до дерето. Шепотът спря на няколко минути. Приятелите от групата се страхуваха да попитат: Чухте ли това? О, и ти ли чу също, какво би могло да бъде? ... Опитах се да не мисля много и все пак запазих спокойствие...

В тъмната нощ

За известно време всичко беше тихо. Ние не чувахме нищо друго освен непрекъснатите падания през нощта. Почти бяхме забравили всичко, което се е случило досега. Изведнъж Исус с почти с тънък глас, шепнешком се обърна към останалата част от групата:” Бързо, бързо, погледнете надолу!. Всички с изключение на Августин, който  беше дълбоко заспал, гледахме между двете страни на V-образния каньон, поредица от светлини, движещи се от единия склон към другия. По средата на  пътя си, обектът спря, превърна се в светеща топка и се върна в точката, където беше преди няколко секунди. Тогава той той се снижи от лявата страна  и се скри от погледа ни. Всички бяха в шок . Нямаше никакъв коментар. Самият обект имаше четири светлини , образуващи квадрат и три други светлини през тях ги пресичаха по диагонал. Нервите ни не бяха никак спокойни. Мърморенето на гласовете ставаше все по-силно. Бяхме уплашени до смърт. Алехандро събуди Аугустин, за да говори с него, защото бяхме много нервни, а той беше може би единственият, който може да им помогне да запазим спокойствие. Но преди да му каже какво се е случило, дойде внезапно значително повишаване на температурата на въздуха. От една студенина от около 7 º C до комфортна топлина, дори по-силна от тази през деня. Августин помисли, че си правим някаква шега, но започна да вярва на казаното,  когато видя лицата на останалите и  чувствайки покачването на температурата. Изминаха само 3 минути и топлината ,   обратно се превърна в силен студ, както преди. Докато групата коментира това, което се случва с температурата, топлината се обърна отново, но този път не трая повече от 1 минута. Останалата част от нощта цареше силен студ.

На сутринта

Нерви и  още нерви. Никой не искаше да спи и се опитахме да се редуваме да останем будни. Мислехме, че никога няма да дойде деня, за да се измъкнем от тази проклета скала. Около 4 сутринта  изведнъж се чу силен шум  в горната част на склона. Постепенно идваше по-близо. Това определено беше един огромен камък, който се разпадаше. Изведнъж се чу силен гръм и трясък само на крачка от Наусет и всички ние се спуснахме  притеснен да разберем какво е станало, защото в тъмнината на нощта не видяхме нещо, но ако то беше паднало върху него, би го е убило съ сигурност. Шумът от търкалянето, ни подсказваше, че размерите трябва да бъдат на камък- гигант.   Отидохме до мястото, където той трябваше да е паднал. Нямаше нищо. Останалата част от нощта продължи  като чувахме шепот и стъпки  навсякъде около нас. Около 7 сутринта слънцето започва да изгрява. Събрахме бързо екипировката за излитане от мястото колкото се може по-рано. Уплашени до смърт за всеки от нас, това беше  най-лошата нощ, която е прекарал в живота си. Преди да тръгнем помълчахме за малко, за да се опитаме да чуем някои малки падащи камъни, но нищо.   Отново  търсихме огромния камък, който беше паднал наблизо, но там нямаше нищо. Така че събрахме всичките си неща и  се махнахме възможно най-бързо от това дере на  Бадахос, за да не забравим  никога случилото се.

Забележка на Алехандро:

Само коментирам, че не трябва да се приема с лека ръка така наречените “бабини приказки” . Ние съжаляваме, че така ги бяхме приели преди това. Бих искал също да кажа, че можете да отидете там 20 пъти и да се  разочаровате, без да не намерите нищо странно,  а друг път просто отидете и изведнъж по невнимание да се сблъскате с нещо, което ще ви обърне представите за всичко. Ние не сме първите, които имат някакъв странен опит там, нито ще бъдем последните. Разказвал съм историята хиляди пъти, а за тези, които смятат, че сме били пияни или надрусани с нещо (винаги има някой, който си мисли така),  аз ще кажа, че не е така. Който иска да го отиде и да провери сам. Знам много добре какво се случи онази нощ , защото аз го видях със собствените си очи. Съществуват винаги някои глупави или зомбирани отрепки, които са  доста скептични по отношение на тези въпроси."

Превод: Миоджералвомбо

източник 1

източник 2

източник 3

източник 4

източник 5

източник 6

източник 7

ПОДЗЕМНИ ТУНЕЛИ НА ДРЕВНИТЕ

 КОЛЕКЦИЯТА НА ПАДРЕ КРЕСПИ -МИСИОНЕР В  ЕКВАДОР

 ЧАСТ ОТ НАХОДКИТЕ В ПЕЩЕРАТА ЛОС ТАЙОС - ЕКВАДОР

*******************************************************************

 Междуконтинентални подземни тунели на изчезналите цивилизации

 Изследвания от Перу, Чили, Боливия и Еквадор

 През 1976 година съвместна англо- еквадореска експедиция изследвала един от подземните тунели в района Лос Тайос, на границата между Перу и Еквадор. Там е намерено помещение , където също има маса , обкръжена със столове с облегалки, високи повече от два метра, направени от неизвестен материал. Другото помещение представлявало дълга зала, с тесен проход по средата. По стените и имало полици с древни книги, дебели фолианти - около 400 страници всяка. Листата на томовете от чисто злато били запълнени с неразбираем шрифт. 
Безусловно, тунелите и залите създателите им използвали не само за придвижване, но и като хранилище на ценна информация, изчислена за продължително време . Разбираемо е, че сега тези помещения не се използват. Експедиция от учени - спелеолози през 1971 година на територията на Перу открила пещера, входът на която се прегражда от скални блокове. Преодолявайки ги, изследователите открили на дълбочина от около 100 метра огромна зала, подът на която бил покрит с блокове със специален релеф. На ( отново!) полираните стени се виждали непонятни надписи, напомнящи йероглифи. От различните страни на залата излизали многочислени тунели. Някои от тях водят по направление към морето, под водата и продължават на неговото дъно.
По такъва начин изглежда че отново се сблъскваме с поредната възлова станция.
От друга страна участъкът , намиращ се от Ла- Пома до Kayafate (Аржентина), недалеко от град Качо , е в процес на високо ниво на радиоактивност и електронизация на почвата, вибрации и микровълново излъчване, съгласно изследванията на учените от биофизическия институт Омар Хосе и Хорхе Дилетайн, проведени през 2003 година. Те считат , че това явление носи техногенен характер и се явява в следствие работата на някакви технически устройства (машини) , намиращи се под земята на дълбочина много километри.
Учудващо е съобщението от Чили. През ноември 1972 година в Чили, по молба на правителството на Салватор Алиенде, пристигнала съветска комплексна експедиция , със специалисти по планинско дело Николай Попов и Ефим Чубарин. Предметът на изследването им била възможността за възобновяване на работата на стари руднични шахти за производство на мед, от които се нуждаеле републиката. Специалистите се отправили в планината, на забравено място, разположено на 40 километра от град Чичуан. Разчиствайки затрупания вход на мината, специалистите преминали няколко десетки метра и открили проход, който водел под ъгъл 10 градуса надолу. Той бил с диаметър половин метър и бил с вълнообразна повърхност. Специалистите решили да го изследват и след като се спускали 80 метра, проходът преминал в хоризонтална галерия , която ги довела до голамо и разработено находище, богато на медни жили, които продължавали стотици метри.
Оказало се, че мястото е вече разработено, и то по високотехнологични методи. Местата , на които нямало руда били непокътнати, нямало никакви свлачища и боклуци. Малко по- нататък специалистите видели медни отливки, които по форма и размер напомняли щраусови яйца, събрани на купчинки по 40 – 50 броя, на разстояние 25 -30 крачки. След това видели змиеподобен механизъм - комбайн с диаметър около метър и с дължина 5 – 6 метра. „Змията” прилепвала към медната жила и буквално изсмуквала от тях медта от стените на тунела. Но те не успели дълго да наблюдават , тъй като се появили нови змиеподобни механизми с по- малък размер - диаметър около 20 см и дължина 1,5 до 2 метра. Видимо те прониквали в местата, които не са достъпни за големия механизъм, и изпълнявали защитна функция от нежелани посетители.
А сега да си спомним химическия състав на НЛО, който на 90% се състои от мед. И не е случайно руските специалисти случайно да са намерили едно от местонахожденията на мед, разработвани от представители на НЛО за своите нужди за ремонт и за създаване на нови типове апарати, една от базите на които се намира в планините на Южна Америка. Само че това също дава възможност да се разбере, по какъв начин се създават големите размери на тунелите, със своите блестящи , сякаш полирани стени.
По такъва начин легендата за наличие в Южна Америка на разгъната система от подземни тунели не е лишена от основание . Не е изключено златото и скъпоценностите, на търсенето на които конкистадорите са посветили стотици години, да са били скрити от инките в подземните тунели на Андите, центърът на които се намира под древната столица Куско. Те се простирали на стотици километри не само под територията на Перу, но и под Еквадор, Чили и Боливия. Но входа към тях запоядала да скрият със стена съпругата на последния вожд на инките. Така дълболото минало съседсва и се преплита със събитията от недалечното настояще.

В хода на неотдавнашно изследване , ръководено от професор Е. фон Деникен , под повръхността на пустинята Наска, са намерени многокилометрови тунели, по които и до сега тече чиста вода.
А през но 1965 година в Еквадор , от аржентинският изследовател Хуан Мориц в провинция Морона – Сантяго, в пределите на територия, очетана от градовете Галаквиза — Сан-Антонио — Йопи, е намерена и нанесена на карта никому не известна система от тунели и вентилационни шахти, с обща дължина от стотици километри. Входът в системата от тунели изглежда като внимателно направен прорез в скалите, с големина на врата на хамбар.
Спускането по последователно разположените хоризонтални платформи води до дълбочина 230 метра. Тук се намират тунели с правоъгълно сечение, изменящи широчината си със завои под ъгъл 90 градуса. Стените са гладки, сякаш покрити с глазура или полирани. Строго периодично са разположени вентилационни шахти, диаметърът на които е около 70 сантиметра, и помещения с размер на концертна зала. Открито е, че в центъра на една от тях е разположено съоръжение , наподобяващо маса, и седем „трона” от неизвестен материал, приличащ на пластмаса. Редом с „троновете” са намерени излети от злато големи фигури на изкопаеми гущери, слонове, крокодили, лъвове, камили, бизони, мечки, маймуни, вълци, ягуари и даже раци и птицечовки. В тази зала се намира и „библиотеката” от няколко хиляди релефни метални пластини с размер 98х48 см с някакви означения. Всяка пластина е щампована по особен начин. Мориц е намерил също и каменен „амулет” с размери 11х6 см, с изобразена фигурка на човек, стоящ на глобуса.
Тунелите и залите изобилстват от купища златни изделия ( дискове, пластини, огромни „огърлици”) с различни рисунки и символи. Срещат се и изображения на динозаври, изсечени по стените. На пластините се срещат изображения на пирамиди, изградени от блокове. А символите на пирамидите съседстват с летящи, а не пълзящи змии. Такива изображения са намерени стотици. На някои пластини са отразени астрономически понятия и идеи за космически пътешествия.
Без съмнение откритието, направено от Мориц до някаква степен открехва завесата по въпроса кой е направил тунелите, нивото на знания и ориентировъчно – епохата, когато това е станало ( те са видели динозаврите).


Американският континент също изобилства от съобщения за намерени древни тунели. Ендрю Томас, известен изследовател, е убеден, че под Америка са се запазили древни подземни хоризонтални и вертикални тунели, отново с обгорени стени, и някои от тях се намират в идеално състояние. Тунелите са прави като стрели и пронизват целия континент.
Един от възлите, където се събират няколко тунела, е планината Шаста в щата Калифорния. От нея пътищата водят към щатовете Калифорния и Ню Мексико. За потвърждение на това служи случая станал със съпрузите Айрис и Ник Маршал, които в покрайнините на не голямото калифорнийско градче Бишкоп, в гориста местност, наречена Казо Дябло, проникнали в пещера , стените на която били необикновено прави и гладки, като шлифовани до огледален блясък. По стените и на тавана били начертани странни йероглифи. На една от страните имало не големи отверстия, от които излизали слаби лъчи светлина. След това чули странен шум, идващ от под земята , в резултат на което спешно напуснали помещението. Възможно е, случайно да са намерили някой от входовете на един от тайните тунели , който се оказал действащ.
През 1980 година, отново край бреговете на Калифорния, било намерено огромно кухо пространство, простиращо се в дълбочина в континента няколко стотин метра. Не е изключено , да е намерена една от възловите станции на подземните тунели.

За наличие на тунели говори и факта, че проведените ядрени изпитания на голяма дълбочина на известния полигон в Невада, дали неочакван ефект. След два часа в Канада, на 2000 километра разстояние от полигона в Невада, било зарегистрирано ниво на радиация, надвишаващо 20 пъти нормата. Как е могло да стане това? Оказва се, че редом с базата се намира грамадна пещера, явяваща се част от огромна система тунели и пещери на континента. През 1963 година, при прокарване на тунел, се натъкнали на огромна врата, към която водели мраморни стъпала. Възможно е това да е бил поредния вход към системата от тунели.
За съжаление не се знае, на кое място е станало това.
А в щата Айдахо антропологът Джеймс Маккин изслевал голяма пещера и се придвижил по широк камемен тунел на няколко стотин метра, когато го спряла непоносима миризма на сяра, страшни остатъци от човешки скелети и отделни шумове от глъбините.В резултат на това се наложило изследванията да се прекратят.
На територията на Мексико, в една от най- пустинните и малко населени области, е отбелязана древната пещера - Сатаната де лас Golondrinas, чиято дълбочина е повече от километър и широчина няколко стотин метра. Нейните отвесни стени са абсолютно прави и гладки, а дъното и представлява истински лабиринт от различни „стаи”, „преходи” и тунели, отправящи се на тази дълбочина в различни страни, Дали не е един от възлите на междуконтиненталите тунели?...
През 2005 година Подмосковието (покрайнините на град Солнечногорск ) се прочу с мистериозно събитие. В езеро Бездънно, шофьорът на Верешенската селска администрация Владимир Сайченки, намерил щатна спасителна жилетка от Военноморските сили на САЩ с идентификационен надпис, потвърждаващ, че това имущество принадлежи на моряка Сам Беловски от плавателния съд «Коуел» ("Cowell"), взривен от терористи на 12 октомври 2000 година в Аденското пристанище.

Трагично загинали четирима моряци, а 10 са безследно изчезнали. А може информацията да е погрешна и да няма никаква загадка?
В резултат от разпита на непосредствените свидетели и участниците в описаното събите било изяснено, че спасителната жилетка била действително намерена и надписът, пряко показвал принадлежността и на матроса от „Коуел” - Сам Беловски.
Но как спасителна жилетка от Индийския океан е могла да попадне в езеро, загубено някъде из просторите на Централна Русия преодолявайки при това три години и 4000 километра по права линия? Какъв е бил нейния път? Следователно, съществуват някакви неизвестни за нас подземни пътища, някакви тунели, видимо свързавщи достатъчно отдалечени части на Земята.

Но от кого и кога са направени, и защо?
Нееднократно различни изследователи от различни континенти са отбелязвали, че до тунелите на метрото, до бункери, мини и до различни пещери, създадени от природата, съществуват подземни кухини, създадени от цивилизации, предшестващи човешката. Последните съществиват не само като гигантски подземни зали, стените на които са обработени чрез механизми, непознати за нас, със следи от вторични природни процеси (шлак, сталактити, сталагмити, пукнатини и пр.) , но и под формата на линейни съоръжения - тунели. В началото на ХХI век се ознаменува учестяване на намирането на фрагменти от тези тунели на различни континенти.
Да се идентифицират древните тунели не е лесна работа. Изискват се всестранни знания за техниката за провеждане на подземни работи, за механизмите на трансформация на земната кора и подземните пространства, в хода на историческото развитие на нашата планета.
Но тази процедура е напълно реална, ако се отчита, че основното отчличие на древните тунели от природните и съвременните подземни обекти се заключава в това, че колкото и да естранно, древните обекти се отличават със съвършенство и удивителна точност на обработка на стените на кухините ( като правило те са разтопени), с идеална насоченост и ориентация. Отличават се също и с грамадните, циклопически размери... и задпределната за човешките възможности способност за разбиране на древността. Но и не трябва да се твърди, че всички те са се появили едновременно....

В Крим е добре извесна пещерата Мраморная, разположена в планинския масив Чатир – Даг, на височина 900 метра над морското ниво. При спускане в пещерата многочислените посетители се оказват в грамадна зала във вид на тръба, с размер около 20 метра, наполовина запълнена по настоящем с каменни късове, съборени вследствие на многочислените земетресения и затрупани от картсови отлагания.
През пункнатините в свода провисват сталактити, а насреща им се надугат сталагмити, които направо очароват. Малко са тези, които обръщат внимание на това, че в началото това е бил тунел с идеално гладки стени, потъващ в глъбините на масива и с уклон към морето.
Стените са се съхранили добре и нямат следи от ерозионна дейност на течащата вода – карстови каверни, образуващи се от разтварянето на варовика. На практика това е тунел, водещ за никъде и започващ на височина един километър над нивото на Черно море. Като се има предвид че басейна на Черно море се е образувал на границата между еоцена и олигоцена (преди около 30 хиляди години) в резултат на падане на голям астреоид, срязал и разчупил основното било на Кримските планини, напълно уместно е да предположим, че Мраморната пещера представлява фрагмент от древен тунел, основната част от който се е намирала в разрушения от Астероида планински масив, който е на възраст не по - малко от 30 милиона години.
Според последните съобщения на кримските спелеолози, намерена е грамадна кухина под масива Ай - Петри, живописно надвесен над Алупка и Симеиз. Освен това са открити тунели, съединяващи Крим и Кавказ.
Уфолозите от Кавказкия регион по време на една от експедициите са установили, че под хребета Уваров, срещу планината Aрус има тунели, един от които е по посока на Кримския полуостров, а другият, през град Краснодар, Ейск и Ростов на Дон с е насочва към Поволжието. В района на Краснодар е фиксирано разклонение към Каспийско море. За съжаление, по-подробна информация, членовете на експедицията не предоставят.
В Поволжието се намира не безизвестната Медведицка верига , достатъчно детайлно е изследвана от експедицията „Kosmopoisk", започвайки от 1997 година. Намерена е и е нанесена на карта разгърната система от тунели, изследвани на десетки километри. Тунелите имат кръгло сечение, понякога овално, с диаметър от 7 до 20 метра, като то може да бъде с постоянна широчина по цялата си дължина и посока в дълбочина от 6 до 30 метра.
С приближаването си до издигащото се Медведитско било, диаметърът на тинелите се увеличава от 22 до 35 метра, по - натък - допълнително се увеличава до 80 метра, а при най- голямата си височина диаметърът на кухините достига до 120 метра и под върха на планината се превръща в огромна зала. От нея, под различен ъгъл, излизат три седем метрови тунели. Става ясно, че медведицкото било е възел, пресечна точка, където се пресичат тунелите от всички региони, в това число и от Кавказ. От тук може да се попадне не само в Крим, но и в северните региони на Русия, на Нова земя и алея на Сверноамериканския континент (данните са от контактьора Антон Анфилов).
Някои смятат, че и в настоящето тунелите са действащи и се използват като транспортни артерии и база за апаратите на НЛО, макар че съвсем не е задължително последните да са строители на тунелите.
Не е учудващо, че Миронченко в книгата си „Легенда на LFA” смята, че под цяла Русия, включително и под Крим, Алтай, Урал, Сибир и Далечния изток съществува мрежа от тунели. Остава само да се открие тяхното положение. А това в болшинството от случаите става случайно. Така жител на лискинското село Селявное, намиращо се във Воронежка област, Евгени Чесноков, пропаднал в дупка на ливада, а това се оказало пещера, с отиващи на различни страни тунели, на стените на които били изобразени символи.
В Кавказв, в дефилето Геленджик от далечни времена е известна вертикална мина, с диаметър около метър и половина и дълбочина повече от 100 метра. Освен това като нейна особеност се явяват равните, сякаш разтопени стени. Изучаването на стените показало, че на стените е направено едновременно механично и термичн въздействие, което създава корица с дебелина 1 – 1,5 мм и и придава изключителна здравина, която не може да бъде създадена дори със съвременната техника, а разтопяването на стените свидетелства за нейния техногенен произход. В същата мина е отбелязан и повишен радиационе фон. Възможно е, това да е една от вертикалните шахти за свързването с хоризонтален тунел, водещ от района в Поволжието към билото на Medveditskа.
Известно е, че в следвоенните години (1950) е било издадено тайно постановление (Указ) на Съвета на министрите на СССР за изграждане на тунел през Татарския пролив, който да свързва сушата, посредством железен път с остров Сахалин. С времето тайната е свалена, а докторът на физико - математическите науки Берман, който работел там по това време, разказва през 1991 година, че работещите там не толкова изграждали, колкото възстановявали вече съществуващи тунели, напаравени в дълбока древност изключително грамотно, с отчитане на геологичните особености на долната част на пролива.
Споменавало се за странни находки в тунела - непознати механизми и вкаменени останки от животни. Всичко това по - късно изчезнало в секретните бази на спецслужбите.
Но заявлението на вицепрезидента Мирошниченко не са лишени от основания, когато твърди, че страните на Далечния изток са пронизани от тунели. И този използван тунел не е изключено да води по - нататък през остров Сахалин, в Япония.

A сега да се преместим в района на Западна Европа, в частност, на границата със Словения и Полша , в планинския масив на Татрите и на Бескиди. Тук се извисява „кралицата на Бескиди” - планината Бабя, чиято височина е 1725 метра. От дълбока древност жителите на прилежащите местности пазят тайна, свързана с тази планина. Един от местните жители на име Винсент разказал, че през шестедетте години на XX век, заедно с баща си и по негово настояване, излезли от селото и отишли към Бабя (планина).
На височина 600 метра, те, заедно с баща си, отместили една от издадените скали и се открил широк вход, в който спокойно можела да влезе каруца с кон. Открилият се тунел с овална форма бил прав като стрела, бил широк и толкова висок, че в него би могло да се помести цял влак. Гладката и блестяща повърхност на стените и пода изглеждали като покрити със стъкло ( отново извънземни технологии?). Вътре било сухо. Дългият път по наклоненият тунел ги довел до огромна зала, чиято форма приличала на огромна бъчва. В нея се намирали няколко тунела, като някои от тях били с триъгълно сечение, а други- с кръгло. От думите на отец Винсент излизало, че по тунелите от тук можело да се попадне в различни страни и на различни континенти. Тунелът от ляво води до Германия, после в Англия и по- нататък на американския континент. Десният тунел водел към Русия, на Кавказ; после в Китай и Япония, а от там – в Америка, където се съединявал с левия.
Да се попадне в Америка е възможно и по други тунели, прокарани под Северния и Южен полюс на Земята. По пътя на всеки тунел има „възлови станции”, подобни на тази. Според думите му, и сега тези тунели се явяват действащи и по тях е отбелязано придвижване на апаратура на НЛО.
Съобщение от Англия свидетелства, че по време на прокарване на тунел за стопански нужди, миньорите чули донасящ се от долу звук на работещи механизми. Когато пробили каменната плоча, намерили стълба, водеща в кладенец, а звуците на работещи механизми се усилили. Истината е, че повече нищо не се съобщава за по- нататъшните им действия, но е възможно те случайно да са открили една от вертикалните шахти на хоризонталния тунел, идващ от Германия. А звуците на работещи механизми свидетелстват за неговото работно състояние.

Югоизточна Азия също не страда от отсъствие на древни тунели. Знаменитата Шамбала, разположена в многочислените пещери на Тибет, съединени с подземни ходове и тунели, със своите „посветени”, с намиращите се в състояние „сомати” (нито жив, нито мъртъв), седящи в поза лотос в тях стотици хиляди години. Готовите тунели се използват и за други цели - съхранение на генофонда на Земята и на основните ценности.Нееднократно се е споменавало от „посветените”, имащи достъп до намиращите се в състояние „сомати”, за съхраняващи се там необичайни средства за придвижване и за тунели с идеално гладки стени.
В провинция Хунан в Китай, на южния бряг на езерото Дунтинху, югозападно от град Ухан, редом с една от кръглите пирамиди, китайските археолози са открили затрупан проход, който ги отвел в подземен лабиринт. Неговите каменни стени се оказали много гладки и щателно обработени, което дало основание на учените да изключат природния им произход. Един от множеството симетрично разположени проходи довел археолозите в голяма подземна зала, стените и таванът на която били покрити с множество рисунки.
На една от рисунките е изобразена сцена на лов, а най - отгоре се виждали същества (богове?) „в съвременно облекло”, седящи в кръгъл кораб, много приличащ на апарат на НЛО. Хора с копия преследват зверове, а летящите над тях „свръхчовеци” се целят в целта с предмети, приличащи на оръжие.
Друга рисунка представлява десет топки на еднакво разстояние една от друга , поместени около център и напомнят схема на Слънчевата система. При това третото кълбо (Земята) и четвъртото (Марс) са съединени помежду си с линия, подобна на примка. Това говори за връзка между Земята и Марс в някакво отношение. Възрастта на редом разположените пирамиди археолозите определят на около 45 000 години.
Но тунелите е могло да бъдат построени значително по - рано и да са използвани от следващите жители на Земята.
А пък в северозападен Китай, в пустинна и малко населена местност в провинция Цинхой, което е в Тибет, не далече от град Их - Цайдам се издига планина Байгонг, с разположени редом сладководни и солени езера. На южния браяг на соленото езеро Тосон, на 60 метра се извисява самотна скала с пещери, в една от тях с прави и гладки стени, явно с изкуствен произход на стените, под наколон се издига покрита с ръжда тръба, с диаметър 40 сантиметра; друга тръба влиза под земята, а на входа на пещерата са монтирани още 12 тръби с по - малък диаметър - от 10 до 40 сантиметра.
Те са разположени паралелно една на друга . На брега на езерото и близо до него може да се видят множество железни тръби, стърчащи от скалите и пясъка, с диаметър 2 - 4,5 сантиметра и ориентирани от изток на запад. Има тръбички и с по - малко сечение - само няколко милиметра. Такива тръби са намерени и в самото езеро - издигащи се нагоре или скрити в дълбочините. При изучаване състава на тръбите се оказало, че те имат 30 процентов железен окис, по- голямо количество силициев диоксид и калциеви окиси. Съставът говори за продължително окисляване на желязото и указва за много древния произход на тръбите.
Всичко това - и тръбите и пещерите, са остатъци от съоръжения, възможно – стартова площадка за изстрелване на ракети и космически кораби, издигната в дълбока древност от представителите на извънземна цивилизация, представителите на която не е изключени да имат връзка със строителството на подземните тунели ои целия свят след като, по някаква причина, (например разрушаване на стартовия комплекс по някакви причини), не са успели да напуснат Земята.
На всички са известни пирамидите и развалините на древни храмове на платото Гиза в Египет. Но на малко е известно какво се намира под повърхността на земята. Последните изследвания на учените показват, че под пирамидите, вътре в палтото, са скрити огромни, неизучени подземни съоръжения. Учените предполагат, че мрежата от тунели се разпростира на десетки километри и продължават както към Червено море, така и към бреговете на Атлантическия океан.
А сега да си спомним резултатите от изследваните в Южна Америка тунел, водещи под дъното на Атлантическия океан....Възможно е те да вървят един срещу друг.
В Близкия Изток, в Сирия, в района на град Алеппо, е изследвано малко известно на науката място, получило название от местните жители „провал”. Отнасяло се за хълмиста суха месност, но когато стигнали до един от хълмовете, се оказало, че там вместо връх , имало огромен вертикален тунел с отвесни стени и дълбочина 70 метра и диаметър 120 метра. И всъщност как е могло да се образува такова нещо?
Според местните жители срутването е станало мигновено, в един ден и то в дълбока древност. А на дъното останала дупка диаметър около 10 метра, ковто по - късно се засипала.
Очевидно е и това, че за да се получи такова срутване на земни маси, долу е трябвало да има кухина, обемът на която е не по малък от 1,6 милиона кубически метра земна маса, като се има предвид, че при разрохкване тя увеличава обема си поне 2 пъти. А и да си спомним принципа на иаграждана на другите известни подземни зали – Мedveditskо било, Babia гора, подземни помещения в Андите. Навсякъде те са направени във вътрешността на планина или възвишение. Възможно е тук също да се е намирал един от „възлите” на поредните тунели.