ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, НАЙ-ЗАГАДАЪЧНИЯ И МИСТИЧЕН ЧИРАК НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Любомир Лулчев, най-загадъчния и мистичен сподвижник на Учителя Петър Дънов и препъни-камъка на “Бялото Братство” 

Любомир Христов Лулчев е роден на 13.11.1885 г. в гр. Кнежа. Toй е най-големият син, «ешуа», който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца се­мейство, Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ.

Дядо му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества. Лулчев е свързан силно с майка си.

Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произ­веден офицер - подпоручик през 1908 г. По това време военното министерство урежда конкурс за обучаване на авиатори в Англия. От хилядата кандидати Любомир спечелва отлично конкурса и единствен отива в Англия, където следва авиация. Завършва авиационната школа като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили,

В Англия, владеещ отлично езика, той се обогатява окултно, като чете непрекъснато множеството издадени йогически и индуски ръководства. Едновре­менно развива и силна интуиция, каквато е притежавал дядо му. Изучава източния и западния окултизьм и участва в езотерични школи. Започва да проявява пара- психологични качества - телекинеза, преместване на предметно поглед. Поканен е на конгрес в Атина от Н. Хюм - светилото на тогавашната парапсихология. Там Лулчев проявява мощни духовни сили сьбужда припаднала дама, повдига един от ръководителите на конгреса на половин метър от земята. Мести саксии и други предмети. Гърците разпространяват листовки с биографията му и взимат от Лулчев много автографи. Там той научава, че в България се е родил и работи Великият Учител.

В хороскопа на Любомир Лулчев на Асцендента му изгрява Козирог, а господарят Сатурн, ретрограден, е в знака Рак и в VH дом. Това дава силно Сатурново влияние на живота му. Прави го много строг, честен и прецизен в отношенията си в обществото, Има много неприятности в отношенията си и брака, в който той няма да се грижи за дома си (Сатурн заточен в Рак). Бракът ще бъде външен, фиктивен, без реализация. Сатурн е в тригон със Слънце, а съвпад с Венера, което го издига чрез упорита духавна работа до най-високопоставените в живота - царя. Едновременно Сатурн е в квадрат с Юпитер в IX дом - показва борбата, която е водил в миналото срещу Бялото братство и принципите на доброто и любовта. Затова искаше да бъде самостоятелен, да не се закача за колата на Учителя, да прави каквото си желае - това е човешката гордост. Накрая Лулчев позна, прие и изпълни волята на Учителя.

Слънце в съвпад с Венера е Скорпион в X дом дава пълна изява на вродените му лечителски дарби, голяма сензитивност и всепроникваща интуиция. Това дава и много силни чувства и страсти, подсилени от съвпада на Слънцето с Венера и опозицията име Нептун. Животът му е бил постоянно изложен на опасност, много пъти умира и възкръсва, особено в световната война, където е тежко ранен и излиза от болницата с 80% инвалидност. Донякъде това се дължи на съвпада на Нептун с Алгол - дяволската звезда. Тя затъмнява Божествената Любов в Лулчев и той не я проявява добре в живота, а дава ход на човешката любов. Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съ в падът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му.

Съвпадът на Слънце с Венера и опозиция на Слънце с Нептун показват, че втози индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра «Любов към бога», за което Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: “Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.» Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит.

Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена.

Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в Х дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий. Показва много връзки с жени и постоянни съблазни и атаки от низшите същества на Плутон, женитбата му ще завърши или с развод, или със смърт на единия от двамата.

Съвпадът на Плутон с Нептун   дава превес на отрицателните сили в него, понеже Плутон е по-високо поставен.

Юпитер е в съвпад с Арктур и го прави много войнствен и докачащ се и не може да се разбира с хората от братството. Освен това Юпитер е в квадрат със Сатурн в VII дом, прави го жлъчен и много критичен,

Като човек Любомир Лулчев има отлични лични качества: честен, смел, изпълнителен, защитава истина.

Участва в Балканската война при превземането на Одрин. Като влизат в сарая на един бей, той вижда една красива огърлица - черна, и я взема. Влиза в стълкновение с началника си, заради неправди и бива уволнен. Започва да се бори, доказва своето право и е назначен пак в армията с чин капитан. Лулчев се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков -Ангелина, наречена глезено Гела. Станчо Радойков е този, който спира и разтуря събора в Търново 1915 г. При атентата в църквата «Св. Неделя» през 1925 г, той е убит.

Лулчев се бие храбро във войната, получава много ордени и повишения в службата. Както казах, той е тежко ранен и малко се оправя през 1919 г., но не е бил годен за строева служба. Назначен е за началник на инженерната работилница с чин майор. Един негов приятел го завежда на беседа в салона на ул, «Граф Игнатиев» и «Раковска». Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. «Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, лосле за друго», си мисли той. В това време Учителят опира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва:”Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите мм се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали.”

Лулчев е шокиран от това, че Учите­лят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира_; че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има, Посещава го в дома му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено, Лулчев си тръгва, като си казва: «Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител.» Скоро неговата будна интуиция му подсказва, че е измамен и да се върне при този велик дух, който има големи знания. Връща се и пита Учителя: «Искам да видя миналите си прераждания, пътя, по който съм минал.» Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. «А какъв ще бъда в този живот?», пита любознателният офицер. «Ще бъдете мой ученик», отговорил Учителят. Това било много за свободолюбивия офицер, «Всичко това или ше ми го докажете..,» - и той побутнал възбудено пистолета си. "Мога да ти го покажа - разсмял се Учителят - но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш.» - «Какво трябва да напра­вя?:» - «Първо ще свалиш тези марсови железа. Те не са ти повече необходими, И второ, две седмици на хляб и вода.» Лулчев козирувал и казал: «Слушамм и си отива, Той се отличавал с голяма изпълнителност, След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: «Готов ли си?» - «Готов съм,» Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политате голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение.

След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провежда дълги разговори. Още отвън гой събувал обущата си и по чорапи влизал при Учителя. След свършване на разговора. Учителят питал Лулчев откъде, по кой път ще си отиде, Лулчев му отго­варял, но Учителят му посочвал съвсем друг лът от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да. извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира, Лулчев отива лри Учителя и горещо му благодари за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му.

Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел, Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построен с голяма вещина. Когато бог посещава Соломон и му предлага да каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост, Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването надушите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат, Той е имал знание да връзва духовете, Освен това тай е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци ло Божествената мъдрост. Практически знания за живота им.

Соломон има 700 жени - княгини, и 300 наложници и желае да изучи проце­сите в женското сърце и любовта, която го ръководи. Учителят отбелязва, че и по-велики духове от Соломон са се опитвал и да разрешат този въпрос и са пропа­дали. За всяка жена Бог е определил съответен мъж, когото тл търси и затова тия 900жени не са обичали Соломона, а са го увлекли да служи на боговете им. Така той прекъсва връзката си с Йехова и завършва живота си с падение. Знаем историята по-нататък от Библията. Учителят казва, че и досега евреите не са се освободили от последствията на покварения живот, изпълнен с удоволствия, лакомия и похот на техния цар Соломон. След смъртта си Соломон попада в ада, където дяволите стояли настрана от него, понеже той владеел окултни сили да връзва духовете и това ги плашело. По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери. Тарторът го попитал какво прави. Той отговорил, че мери и подготвя терен, за да постори дом на Бога. Това стреснало дяволите и те скоро намерили начин да го изгонят от ада. Така си съкратил сьс стоти ци години нака­занието, което имал да изтърпява в ада. По-къс но, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди ло това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването на Христа. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя.

Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: “Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха, езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: «Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: «Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне,» Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят, Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: «Господи, прости им_г те не знаят какво правят», тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учител и фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни,"

Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г,, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория. «Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе», му казал той и изчезнал от погледа му, Лулчев поставя портрета му на масата си и го държи там до края на живота си, Мория е един земен учител на мъдростта, който води учениците си по най-трудния кармичен път на развитие. По този път тръгва и Лулчев, като не приема лесния път,  даден ни от Учителя-на любовта. От това можем да направим извод защо Лулчев е изживявал много противоречия и борба между духа и плътта - ума и сърцето. Лулчев споделя с Учителя за срещата си с Мория, но Той нищо не му казва,Оставя го свободен. Лулчев посещава редовно беседите и си взима бележки. При посещенията си при Учителя, той винаги се събувал и Му се покланял. Това външно отношение към Учителя не е било подплатено с една вътрешна любов и вяра. Затова той заявява пред сестра Елена Андреева: «Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух,» Въпреки всичко Учителят го търпи и му помага.

През 1921 г., 21 март, брат Бертоли построява първата палатка на Изгрева - Баучеровата поляна. Така започва заселването на Изгрева. В палатката живее Методи Константинов. Той прави една котва в източния северен ъгъл на полянката за Паневритмия, където по-късно е метеорологичната клетка. Идва брат Лулчев, облечен във военна униформа - полковник и около котвата започва да прави елипса с една кирка, Методи отива при Учителя и протестира, но Учителят тихо му казва: “Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата” След това Учителят взима неговия нож и го наточва със своя, за да може Лулчев да реже чимове и да очертае елипсата. Така той го намагнетизирва и му отваря вратата към света, Лулчев става връзка на Учителя с обществото,

В братството не го приемаха, понеже той беше на много високо ниво, със силна интуиция. Владееше природни сили. Игнат, много силен човек, решава да го набие на поляната и се приближил до Лулчев. Последният прави едно движение, казва нещо и Игнат се изтъркулва няколко пъти на земята. Получава основно разстройство на черния си дроб, от което следва бърза смърт. Той веднага отива при Учителя, който го спасява. Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил:“Не смея, а и вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте”

Един познат на Методи му казва: “Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам”. Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед,

Лулчев работи в инженерната работилница. Среща се с Александър Стамбо­лийски, Райчо Даскалов. Той дава идеята за трудовата повинност, така да има армия с достатьчно войници. Имал е един приятел генерал, Никифоров, които е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9,06,1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Той отказва предложението на неговите подчинени да направят контрапреврат. Той е арестуван и освободен по-късно.

През 1925 г Лулчев се среща с царя и смело му казва: «Вие не сте цар за мене, Само Бог е цар, а царете са негови слуги, които трябва да внимават много да вършат Неговата, а не своята воля. Ако Вие сте цар на българите, Вие сте цар и на комунистите, защо ги убивате?» След разговора връзката се прекьсва.

През 1926 г. Лулчев оставя апартамента на жена си Гела и си прави барака на Изгрева, където започва да живее. На нея той написва много знаци на Мория. Учителят вика Елена Андреева и й нарежда Лулчев незабавно да изтрие всички магически знаци от бараката си, защото те са в сила да разрушат не само бараката му, но и целия Изгрев. Той веднага изпълнява нареждането на Учителя.

При един разговор с Учителя, последният му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва веднага да се освободи от нея. Той я подарява на жена си_; Ангелина Радойкова. В началото на 1930 г. Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото там я очаква смърт, от строшаване на черепа, през месец май. Жена му не вярва в неговите предсказания- Черната огърлица става причина Гела да бъде убита от своята прислужница Малина и майка й Станка Тимева на 16.05.1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството. Пресата подема голяма кампания срещу братството и Учителя. Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: «Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.» Когато ществието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозо­реца, Учителят им пробужда съзнанието, Те започват да викат и признават_; че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.

Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си вре­ме да пише книги и статии във вестник «Братство» и в списание «Житно зърно». Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението_; както Лулчев:

Мистични:

Кръстопът, 

Думите на видния странник будни са, 

Хигиена:

Млад и здрав,

Зазоряване,

Когато ние, живите, станем,

В светлината на Учителя,

Вечният извор.

Литературно-научни:

Друг свят,

При адепта,

На планината,

Общественият морал и Дънов

Романи:

Нови хора,

Генко орлето,

С Христа,

Благословение.

Разкази:

Край огнището,

При спорната гора,

През вековете.

На Изгрева издава: «Тайните общества» с псевдоним д-р Трифонов; «Психи­ческото въздействие и реактивните идеи» с псевдоним Стефка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име.

През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник «Алфа», а по-късно и вестник «Живот». След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева, Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот,

През 1931 г. Учителят казва на Паша да съобщи на Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея.

В 1932 г., по време на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред воички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: «Аз ще остана.» Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от «Упанишадата» напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: «Знаят ли те какво значи това?» Срещу 21.07.1932 г, става голяма буря през нощта, падат палатки, Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движе­ние с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: «Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.» Учителят обяснява: “Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат, Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.

Любомир Лулчев отива в Тетевен, където пише книги, а Елена Андреева и Невена Неделчева стават учителки.

През 1936 г. Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и възстановява връзката си с цар Борис. Връзката се усилва, след като Лулчев го предупреждава за покушение, което се готви срещу него в Искърското дефиле. Царят се спасява брагодарение на това, че той кара колата И убиват шофьора до него. Лулчев става съветник на цар Борис.

С идването си на Изгрева през 1926 г. Лулчев започва да гледа на ръка /хиромантия/  и при него постоянно идват хора да им гледа. Така той усилва интуицията си и започва да вижда подземни води и други природни богатства. Когато някой е бил недоволен от предсказанието, Лулчев го пращал при Учителя, който му казвал почти същото, което предсказвал Лулчев. Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче. Каквото предсказвал, така излизало. Той казвал пред наши приятели: “Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.”

На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка “Нейчево», по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г. - денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът.

Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.

По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена «Упанишади» от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографки, за да се събират преди беседата на Учителя, да им говори. Веднъж Учителят влиза в салона за беседа, а вътре няма никой. Минава брат Ради и отива към Лулчев. Учителят го спира и му казва да влезе в салона. След малко в салона влизат запъхтяни няколко групи от учениците и Учителят започва беседата си. Скоро Учителят освобождава приятелите от силното психично влияние на Лулчев и «Упанишадата» му започва да се събира след беседата. Остават в групата му: Йордан Андреев, Димитър Бобев. Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева и Виктор.

Лулчев постоянно е четял излезлите беседи и е подчертавал с пет вида цветни моливи пасажи. На много места е писал: ‘ключ”, «важно» и други бележки. Той имаше много хубаво отношение към всеки, който се обръщаше за помощ към него. При него имаше постоянно хора в двора. За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно ло ушите му. След това ни даваше по 20 лв. сребърни на всеки сурвакар. Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията си за отличен успех и той ни даваше по 50 лв, монети сребърни.

Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел. Поставя втора монета, която стои на масата цяла седмица и крадецът се възпитава и не смее да я пипне.

През 1943 г. пролетта, големи групи евреи се стичат пред бараката на Лулчев и ужасени викат към него да се застъпи пред царя и да ги спаси. Те много добре са знаели към кого да се обърнат и Лулчев по-късно по нареждане на Учителя ги спасява.

Любомир Лулчев се свързва с електрическото дружество «Орион». Намери от някъде стълбове и прокара на Изгрева ток. Той постави в средата на поляната един голям стълб с лампа от 1000 свещи, въпреки волята на Учителя. Участва по-късно в прокарването на вода в Изгрева. Изворчето в Диана-Бад беше затворено и вода се носеше от разсадника.

Учителят му нарежда да се дадат на всички братя и сестри по един декар земя, а не по 100,200,300 метра. Да се закупят всички места на Изгрева до ж.п.линията и да се разпределят на парцели от по 1 декар и да се раздадат. Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този свят.

През 1943 г. Любен Барбов, наш съсед, намира отнякъде десетина гилзи, неизгърмени, запалва огън и ги слага в него и те изпукаха. Ние, малчуганите, гледахме какво става. Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори. Това беше при къщата на Цонзоров до нас. Баща ми взе да ме лекува И отиде вечерта при брат Лулчев и му казва. Той се обажда а участъка и на другия ден викат Барбов и го стягат и той повече не ни правеше пакости.

На езерата обикновено с първата група на Рила отива и Лулчев с «Упанишадите» за подготовка на лагера. Разбира се, че той е причинявал много неприятнос­ти в работата на Учителя. Веднъж Той казал: «Това змийско гнездо ще се разтури.» «Упанишадата^ просъществува до 1944 г.

Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието на душите. За да служи човек на Бога, трябва да Го люби и да изпълнява Волята Му. Незави­симо от някои негативни качества, Любомир Лулчев беше дясната ръка на Учителя за връзката на братството със света. Той беше носител на идеите на Учителя в двореца и управлението. Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели.

През 1935 г. и 1936 г, е имало много неприятности в салона и братството. Тогава се създава организацията «Народна защита» от запасните офицери, които идват една вечер да запалят Изгрева. Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите на големия и малкия салони и на полянката. Извиква брат Цеко Етугов и двамата обикалят поляната до след 1 часа. Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит. Призори отиват е кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона. Учителят поема кармата на братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание. Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председа­тел при тогавашната министерска криза. Той изпълнява точно нареждането, пре­дава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: «Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков. След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: “Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?” Учителят му казва да ги пусне и той ги освобождава. Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: «Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.» Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от «Народна защита;»

Когато Учителят пожелава да отиде на езерата и върви пеш с бастун в ръката си и стига до първото езеро – Махарзи, Лулчев му помага, като го качва на белия кон на бай Янко, от първото езеро. Помага и на майка ми, Стефка, ухапана от пепелянка, Лулчев се стреми да помага на всеки нуждаещ се. Спасява архимандрит Стефан - голям враг на Учителя - от смърт, осъден от ВМРО на разстрел. Помага на 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, като издейства от царя доживотен затвор. Спасява Цола Драгойчева, осъдена на разстрел. Близките й намират Лулчев и той отива при нея и я кара да налише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася. Отменят присъдата й на доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар.

Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга «Истината за спасяването на евреите». Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи. Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика «Бергман». Тяхна беше съседната фабрика «Фурнир».

Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче. По-късно Учителят го приема и му казва: «Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.» Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.

На 1,11.1944 г, сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Фипов и министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя й с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. Оставят го свободен в една стая на съдебната галата, където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер, От Москва се обажда Молотов и нарежда: «В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван. » Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Дра гой че ва, която била в една килия сТимеви-убийците на жена му и за «благодарност», че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.

В своята последна дума пред съда Лулчев заявява: "Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия,» Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. «Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя,»

Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее, ще трябва дълго време да се преражда, за да плати кармата си. На 1,02.1945 г, е произнесена присъдата срещу регентите; Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев. Той е осъден на смърт, изземване на личното му имущество и глоба от 5 млн, лева,

През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. 8 коридора на съдебната палата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: «Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме където пожелаеш.» Лулчев отговаря: «Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля,» Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент, Брат Лулчев под влиянието на Скорпион мина през стотици страдания, мъчнотии и опасности, позна Бога, Учителя и изпълни волята Му. Реши да му служи всеотдайно. Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне на този измъчен български народ, Учителят му казва, че при тези желания, които има, може да му хвръкне главата, Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата идея, която носеше а душата си. Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си,

Любомир Лулчев пред народния съд, 1945г.

«Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали 8 трудностите, по-леко да решите трудните си задачи,»

Петдесет години по-кьсно-през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените-за невинни. И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ице дойдат в живота му. Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят. Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше на земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството на Бога,

В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята.

Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

Любомир Христов Лулчев е първото, «ешуа”, най-голямото от 8-те деца в семейството, на баща си Христо. На Асцендента му изгрява знакът  (Козирог), Това дава малко мъчно детство с доста болезнени състояния -- слабо, ниско тяло с тесни гърди, тъмни, копринени коси бледо лице и малки очи. Говорът е бил малко спънат в детския период: Меркурий в опозиция с Луна, Меркурий в опозиция с Плутон), Крайниците къси и походката малко несръчна. Понеже господарят на хороскопа - Сатурн - е в тригон със Слънцето, тригон с Венера), преодолява лесно тези мъчнотии и заяква, Главната харак­терна черта е голяма амбиция и подозрителност. Имал е много силно желание за признаване на претенциите му за напредналост и превъзходство, а и подозри* телност, че околните му се опитват да отнемат или оспорват желаната за него награда. Това му е причинявало ненужни тревоги и разправии в обществото. Когато в 1914 г. неговият командир го уволнява от армията, понеже Лулчев го изобличил в нечестност, той потърсил правото си, Осъдил го и е възстановен като капитан в армията. Може отличие да изучава нещата и като хване нещо, никога не го изоставя. Има търпение \л постоянство докрай да изучава нещата и да види казуапността в живота.

В хороскопа на Любомир Лулчев има четири планети в перихелий, най-близо до Земята: Слънце, Луна, Марс, Юпитер. В перихелий планетите се движат по-бързо от средното им движение, {За Слънцето - повече от 58'08", за Луната - повече от 12°, за Марс - повече от 38' и за Юпитер - повече от 4'59'. Тези планети в перихелий имат голяма активност и сила в живота, когато са добре аспектирани и обратното - при лоши аспекти. Най-добре са Слънцето и Марс. Има и две ретроградни планети: Сатурн и Нептун, които изменят естеството на основните им качества, забавят и пречат на жи вота му. Сатурн ретрограден - кармата му, в края се проявява със затвори смърт, Нептун ретрограден му дава големи бъркотии в психиката (Нептун опозиция Слънце), непослушание и неподчи­нение на Бога и постоянни опасности от смърт,

Слънце в X дом е най-важният показател за успех в живота. Дава благораз­положението на най-издигнатите в обществото (царят), и ще има служба, свързана с голямо доверие и отговорност. Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостояван чрез избор на висок обществен пост, Такова е избирането му от 1000 офицера, само той да отиде в Англия и да учи за авиатор.

«Ешуа» - от еврейски: Това е синът, който поема кармата на рода и я изплаща докрай.

Слънце в Скорпион  дава голяма енергия, смелост при всички излитания и крайно независим характер. Мисълта му е много актив на и допринася за успех във военното дело и медицината (хирургията). Дядо му е бил народен лечител, билкар и той носи тези качества и е учил една година в Букурещ медицина. Наранено Слънце опозиция Нептун го лрави понякога груб и невежлив, Самозальгва се, че неговото мнение е по-ценно от това на другите и ще има склонност да потъпква всичко, което му пречи.

Слънце съвпад Венера  му помагада се развива в артистичната и музи кал на насока, към поезията и писателството. Дава голяма любвеобилност. Понеже е в Скорпион, моралът е накърнен, Ще има здраво тяло, известност и обществените отношения ще бъдат приятни и леки. Ще има много приятели и ще умее да ги запазва.

Слънце тригон Сатурн; Това е щастлив акпект, който съчетава добрите качества на двете планети: методичност, усет за уточняване, организа­торски дар, деловитост, дилломатичност и голяма духовна сила, за да доведе до добър край всяко начинание, независимо от пречките, Понеже Сатурн е ретро­граден, ще си създаде неприятели в обществото, но ще прояви голямо благо­родство на душата си. Ще има добра воля, отзивчив към трудностите на околните и не се унижава с долни постъпки, понеже е искрен и честен в отношенията си. Приеме ли определено поведение за добро, нищо не може да го отклони от него, дори небето и земята да се съюзят против него. Първата половина на живота си ще мине през борби, а успех и признание ше има във втората половина на живота си - след Сатурновмя период - 30 години.

Слънце паралел с Луна дава най-хубавите условия в живота. Понеже Слънцето е в X дом, той ще пожертва всичко, за да се издигне в обществе­ния живот. Дава добро здраве, материално състояние, приятен дом, кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързо подигане в обществената стълба, Има вродена способност да открива тези, които могат да му помогнат и способност сам да си проправя пътя.

Слънце в опозиция и паралел с Нептун . Води лицето към обитателите на невидимия свят и извисява вибрациите на неговата аура. Усил ва чувствената му натура. Този аспект е отразен френологически и на главата му, На мястото на хилядолистника е имал хльтнина, липса на Любовта към Бога. Той е казвал на сестра Елена: «Ех, да имах твоят лоб! Ти имаш много духовни богатства в невидимия свят и аз черпя от тях,» Накрая на живота си брат Лулчев прояви Божията любов, пожертва живота си и Учителят го освободи от кармата му на Земята, значи сега този му център е развит и той повече няма да се преражда на Земята,

Нептун е до дяволската звезда Алгол -25^ (Телец), Тя е двойна звезда и от много тъмна (4-та величина) става след 69 часа светла (2-ра величина). Допуска се, че в звездната система на Алгол има няколко тъмни звезди. Има Сатурново,  Марсово и Ураново разрушително влияние, което е най-силно при съвпад с Марс или Сатурн. С Нептун животът му е в постоянна опасност, кома - отиване до другия свят и връщане (възкръсване).

Любомир Лулчев има много такива случаи през войните, в които е участвал. Понеже е поставил Бога горе - X дом, а Нептун е долу (IV дом), невидимият свят много пъти го спасява от смърт. От Соломоново време той носи навика-всички жени, които харесва, да са негови и дава ход на човешката любов, като потиска Божествената. Главна задача в живота му е била да прояви Божест­вената Любов, да се жертва за другите, Учителят го спасява над 30 пъти от заса­дите на враговете му, като му казва след всяко посещение при него откъде да

мине. На края на живота си той изпълни волята Божия, прояви Божествената Любов и се пожертва за останалите 103 души, осъдени от Народния сьд на раз­стрел,

Секстил Слънце, тригон с Лилит в съвпад с Глава на дракона. В християнската епоха той не е използвал властта см да освободи Христос {като съдия - Пилат Понтийски), а е служил на черните сили. Оттам започва кармата му и честите негативни прояви, продиктувани отЛилити адските същества.

Венера в Х дом. Най-благоприятният признак за общо благосъстояние. Ще бъде много търсен от противния поп и ще се издигне в обществото посредством брак. В 1915 г. се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков - Ангелина или галено - Гела и отива на фронта. Има способност да избягва грижите за съществуването си и да опита всички удоволствия при всички възможни случаи. Щастието ще му се усмихва.

Венера в Скорпион-най-лошото положение на тази планета заточена. Лъчите на любовта се стопявзт в Марсовия и Плугонов огън на страстта. Любовта се превръща в разврат. Това положение подкопава здравето и може да стигне до немощ, което е нищо в сравнение с моралните рани от страстта, независимо дали са извършени в брака или извън него. Събужда и любов към лукса и всичко, което възбужда чувствата му. Има чувство за дълбока набожност. Ще има грижи и ревност в брака - изложен е на оклеветяване.

Венера в паралел с Луна. Показва щастлив брак за заможна жена. Може да бъде оратор с плодовито въображение. Склонност към удоволствия. Представилтелна личност, търсена много от противния пол, поради добротата, любезността и съчувствието, което проявява.

Венера s тригон със Сатурн. Любовта и приятелството, съединени с дипломатичността, методичността, справедливостта и пестеливостта, дават успех при всеки отрасъл на живота. Ще бъде търсен много като приятел и съвет­ник - достоен за доверие и с изпитана честност и способност. Има вкус към опростен начин на живот, почит, признание и добро здраве, (Ако Венера не беше в Скорпион-безукорна нравственост.) Виждаме, че положението на Венера по знак (Скорпион) изменя хармоничните му качества.

Венера тригон Лилит (Лилит съвпад Опашка на дракона) показва, че трябва да разреши кармата си с много от жените, които е имал като цар Соломон. Имал е много объркани любовни истории, от които Учителят го е спасявал, да не слага петно на Братството с деянията си.

Меркурий в XI дом. Дава много познанства сред хората на литературата, науката или меркуриевите занятия, но никой от тях няма да е устойчив, за да може роденият да разчита на него. Дава склонност към критика. Дава голяма лекота при изразяване и писане,

Меркурий в Стрелец е'едно от най-силните положения на тази планета, макар и заточение при Юпитер. Има склонност към пътуване и изучаване на природата. Има любов към любими животни, Имаше котка, която беше постоян~ но около него,

Меркурий в опозиция с Луна дава посредствена памет, неустой­чиви убеждения с нерешителност и безпокойства. Предразположение към мозъчни и нервни заболявания.

В любовта се намесВа Черната ложа и разрушава всички любовни отношения с другия пол и ги довежда до провал. Лилит са тъмните сили, Опашката иа дракона е кармата, която се събужда и се проявява при контактс известни хора, (бел, на Светозар Нягопов)

Меркурий в паралел с Марс  дава сила, похватност, но се използва за разрушителни цели. Ще претърпява много скърби, неприятности и промени.

Меркурий в секстил с Уран дава оригинален независим ум, борещ се срещу робството на модата и традициите. Неустрашимо си проправя път към абсолютна свобода. Пионер на мисълта и на откритията. (Правел е опити от живак да получи злато.) Изключително възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса на човечеството. Има много приятели, поради обичливия и отзивчив характер, благоприятно за литературна писмена дейност. Условие да бъде добър астролог.

Меркурий в опозиция с Плутон-много умствени противоречия, ограничения, заблуждения. Умът е податлив на всякакви изкушения и съблазни, всякакви заблуди и прегрешения на физическото поле. Затова Мория, като му се явил във видение, му казал, че е една каша.

Луна в V дом. Ще е непостоянен в чувствата си. Дава указание за плодо­витост в брака.

Луна в Близнаци - буден ум, привързан към литературата и науката. Има възможности да се ръководи в превратностите на живота. Притежа­ва обширен дук, който възприема новото с жажда. Обича да пътува.

Луна е тригон точен с Уран. Голяма оригиналност, независим дух и будно интуитивно въображение, Непреодолима склонност към окултни знания, могъща привлекателност към жените, рядко срещана. С мисълта си може да накара всяка жена да отиде при него. Голяма лекота при изучаване на астро­логията, Ще има много потайни и незаконни връзки.

Луна е паралел с Нептун облагоприятства пророчески сънища и видения от невидимия свят. Лесно изучава окултните науки: хиромантия, физиогно- мия и др, И ги прилага с голям успех. Силно въображение,

Луна в съвпад с Плутон. Дава хаотичност в мисли и чувства. Борба между духа и плътта (ума и сърцето), Най-тежко действа до 30-годишната възраст. Невъзможен брачен живот- развод или смърт на единия от съпрузите.

Сатурн в VII дом - съпругата му ще има Сатурновите качестза: непороч- ност, скромност, такт, мъдрост, икономия, полезни за Лулчев и успех в общест­вото, Показва преждевременна смърт на съпругата. (Лулчев предупреждава в началото на 1931 г, жена си Гела, веднага да напусне дома си, защото там я очаква смърт. Тя не го послушва и през месец май е убита от Малина Тимева и майка й Стойна - нейни слугини,)

Сатурн ретрограден в Рак е слаб и мъчно проявява качествата си (заточение). Наранен дава неприятности в семейството, които се увеличават с годините. Лулчев напуска апартамента на жена си и живее е барака на Изгрева. Ще страда от слаб стомах, от лакомство в младини. Той имаше два куршума от войната в стомаха си, с които си замина. Слънце опозиция Нептун съвпад Алгол.

Сатурн в квадрат с Юпитер. Дава колеблив, недоверчив ум, мъчно взима решение, Подозрителен и се оставя понякога на течението на съби­тията. (В минали прераждания е воювал срещу идеите на Бялото Братство и сега не слушаше Учителя. Искаше да е свободен, да не е закачен за колата на Учителя, Това му коства живата. Това му беше кармата на земята. Сатурн определя кармата на човека.

Сатурн в секстил с Нептун- ще има успех в сделките Проявява честност, решителност, самоувереност, с което спечелва доверието на околните, Задълбочаване в окултните науки, където проявява големи способности в практикуването им. Сатурн в Рак е господар на хороскопа и много слаб, за да може Лулчев да разреши кармата си-да приеме с любов идеите на Братството и да познае Учителя, като Бог и Отец, Накрая Го позна и завърши живота си в

пътя на еволюцията, като г роя е и Н е пту новите качества на Божествената любов и се пожертва за ближните си.

Юпитер в IХ дом дава благороден характер, голяма доброта и религиозност. Има общирен и толерантен ум, Ценен от обществото - някога проявява нахалство, показност м прави разхищения.

Юпитер във Везни-интересува се от всичко, свързано с напредъка на хората: музика, изкуство, литература, Наранен - ше има доста вътрешни и външни неприятности.

Юпитер в секстил с Марс дава благороден искрен характер без никакви заобикалки. Може да има успех във финансови сделки и да печели много пари. Той е нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадена работа към добър край. Този аспект увеличава червените кръвни телца и той се е радвал на добро здраве, обилна жизненост и голяма външна закалка.

Юпитер в квинконс /150%/с Нептун показва липса на контрол на чувствата. Много чувствителен към низшите влияния. Дава връзка с окултните течения, ще има много духовни опитности. Юпитер е в съвпад с Арктур (23°15' във Везни). Той има влияние на Юпитер и Марс. Тази звезда го прави много войнствен и избухлив в отношен ията си, както е в съвпад с Юпитер. Затова брат Любомир не можеш е да се разбира с издигнатите в братството и работеше самостоятелно. Това му е създавало напрежение и особено трудните аспекти на Меркурий са предизвикали окапването на косата му. Понеже Юпитер е в собствен дом - IX, брат Любомир, каквито и грешки да е правил, няма да се отдалечи от Братството.

Марс в XII дом - може да има облаги от болници, благотворителни учрежде­ния и затвори. Той е спасил 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, на доживотен затвор и след 9 септември се освобождават Марс в този дом говори за опасност и той да влезе в затвора,

Марс в Стрелец- дава склонност към дискусии и аргументации на сериозни теми. Прави го чистосърдечен и открит към всички, Пълен е с въоду­шевление, амбициозност и стремеж да има на своя страна всички околни (брат­ството). Сутрин, преди беседата е събирал братята и сестрите на «Упанишада» и няколко пъти Учителят е влизал в празен салон, като скоро всички тичешком са влизали за беседа. Със силната си мисьл е привлякъл и стенограф ките и много други, които поискали от Учителя да ги освободи от неговото влияние, Това става и брат Лулчев събира след това ^Упанишадата^ след беседата. Остават десетина души. Той е идеален събеседник. Има тънки наблюдения и описва в разкази много от законите и примерите, изнесени от Учителя в Словото. Имал е много нови идеи, които се е стремял да реализира, особено в последната част на живота си,

Марс в квинконсс Нептун-усилва чувствената му природа и му дава влечение към изучаване и практикуване на окултизма и мистицизма, Създавали са му се вътрешни условия да прониква съзнателно в невидимия свят,

Уран в IX дом, Планетата на алтруизма дава напредничав ум, независим, оригинален и изобретателен, с високо развита интуиция. Обича да мечтае за преустройството на света с течение на времето, Това, което човек е придобил в миналото, не може да се изгуби. Мъдростта, която е притежавал, като Соломон, му е капитал, който сега е насочен към човешкото - самосъзнанието (Десцендентът),

Сириус е на върха на 7-ми дом и Божествената Мъдрост, която носи той, е и з п ол з вана заопраеянена отно шен ията между хо рата. Т ой отл и¹ч н о е оп ре дел я л характерите и качествата на министрите на цар Борис 111. Познавал е качествата

на хората около него. Когато се е издигал в ментапния свят, сестра Елена Андреева е забелязвала няколко гътм светлина (ореол) около гравата му. Като Соломон той е разбирал и езика на животните. Той се излъчвал няколко пъти и отивал нощем при сестра Елена Андреева да я милва - невидимият свят му забранява да използва духовните сили за материални постижения и той престава. Жадно е поглъщал и четял Словото на Учителя. В беседите, които е четял, мислите са подчертани с 5 цвята моливи. На много места е писал «важно», другаде - «ключ».

Владеел е духовни сили, с които се е пазел от нападение. Когато веднъж Игнат Котаров {много силен брат) решава да го бие и отива на полянката за Паневритмия и го наближава, Лулчев казва нещо и маха сдясната си ръка и Игнат пада на земята и се претъркулва няколко пъти. Скача и побягва,

Лулчев винаги се е стремял да помага на онеправданите и страдащите. Братът на Петър Киров от Мърчаево в мъгливо време го блъсва влака и след като оздравял, отишъл на работа, но началникът му го уволнил. Казали на брат Лулчев и той веднага го назначил на същото място.

Мисълта му е много силна и с нея въздейства силно на враговете си и те скоро си заминават от този свят. Затова много хора от братството не смееха и след заминаването му да споменат името му. Понеже се свързал с индийския учител Мория, който е носител на Сатурновите влияния на кармата и мъдростта, а не пожела пътя на любовта, начертан от Учителя и съветите му, завърши с присъда и смърт. Мъдростта, която има, като капитал e отправена към слабия му господар на хороскопа - Сатурн в VII дом. Той е в съвпад със звездата Полукс (22⁰22' в Рак} с Марсово влияние, Дава голяма грубост на човека и лош край в обществото. Латитюд на Венера показва, че брат Лулчев е имал поетоянна връзка с Божествения свят, откъдето е получавал енергии за живота си. Пътят на Мъдростта е път за учителите, които имат големи знания, а за нас е пътят на Любовта.

Уран във Везни дава литературни способности, необикновена и оригинална природа. Ще има независима кариера, свързана с окултизма - Братството. Ще има много будна интуиция, лична обаятелност и плодотворно въображение.

Нептун в IV дом - наранен, дава заблуди, измами, разочарования, нещастия в родния дом. Промени на жилищата. В края на живота - бедност и уединение,

Нептун в Телец, наранен, дава чувствена и страстна природа и склонност към лакомство в храненето, което ще му причини страдания. Брат Лулчев пазеше пълна диета в края на живота си.

Нептун в съвпад с Плутон-в миналото е бил окултен ученик и не се е учил добре, не е изпълнявал точно волята на Бога и отношението му към околните не е било правилно. Има условия да бъде обсебван от низши духове, които са внасяли заблуждения в ума му да мисли, че това, което върши, е винаги Волята Божия. Пуска отрицателните сили на Плутон да текат през него, а елиминира Божията Любов. С интуицията си той позна Учителя, но натрупаните в него човешки разбирания не му позволиха да го приеме и слуша с любов.

Земята е велико училище, в което колкото човек е no-издигнат, толкова по~мъчни задачи му се възлагатза разрешение.

Светозар Няголов

МИСТЕРИИТЕ НА ЧАМОКО, КАНЬОНА НА БАДАХОС-ВРАТАТА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ

Остров Тенерифе е последният от Канарските острови, който е завладян и накрая е включен към Испанската корона през 1496. Това направил католическия владетел  Алфонсо Фернандес де Луго.  След завладяването, императорската фамилия прави разделение на земи, води, пещери и други завладени стоки между  католическите монарси, което става на 5 ноември 1496. Документите за безвъзмездно дарение и  собственост  са подписани от Дон Алфонсо. В тях за първи път е споменато името Каньонът на Бадахос /Barranco de Badajoz/ през 1497 г., обозначаващо едно дефиле, каньон или клисура, известно до момента с името Чамоко. Дерето на Бадахос или Чамоко/Chamoco/, овраг или каньон, е част от община Guimaras в югоизточната част на острова.

                                            Chamoco

Има седем мини за добив на вода, разположен в Каньона на Бадахос.  Първата се нарича "Acaymo", а последната "Izaña". Общата дължина  на всички е 14 930м.

 “Acaymo” е известна също като "Черната пещера" и има дължина от 1975 метра.

“El Almagre “е първата, която се намира от дясната страна на дерето и има дължина 2 900 метра.

“Chamoco” е най-познатата и най-дългата. Тя е с дължина 4086 м. 

“Aceviño” е дълга 2275 м, със сгради, които са служили на миньорите и складове за машини и инструменти.

“Nuestra señora del Socorro” е дълга 1879 м.

“El Cañizo” е най-късата  мина с дължина 1815 метра.

“Izaña” е най-старата мина, чиито разкопки са започнали през 1912 година. Дължината на тази мина не е известна, тъй като са били направени няколко разклонения в неизвестни тунели и впоследствие мината е  претърпяла няколко свлачища, което прави невъзможно да се измери нейната дължина. Безспорно Каньонът на Бадахос е място на голяма телурова сила, която няма да остави безразличен всеки, който се осмели да се подвизава в него.

Каква тайна крие Каньонът на Бадахос?

Там е налице  своеобразна смес от няколко неща. Има извънземни посещения и  също това е триизмерна врата, където се формира един безкраен кръг. Какво може да се  каже за странното и загадъчно присъствие на "Белите хора", с бели дрехи, чиято кожа е твърде бяла, излъчващи много бяла светлина,  както твърдят, че често са виждали местните жители на Гуимар /Guimar/,  община, намиращи са в близост до Каньона на Бадахос ?  

Най-удивителната  историята е несъмнено тази, която е наречена "Момичето с крушите". Това се случило през 1905 г. Някакви родители изпращат дъщеря си до дерето да събире плодове за десерт. Неочаквано момичето изчезнало, вкарвайки смут в цялата община. Мястото се претърсвало в продължение на няколко дни, но безуспешно като не открили и следа от момичето. Сякаш било погълнато в земята. Петдесет и три години  по-късно, момичето си дошло у дома, точно така сякаш, че било навън за  няколко минути. Родителите му се били  променили поради неумолимото течение на времето,  но малката се появила на съща възраст и в същия аспект, в който изчезнала преди десетилетия.

Момичето по-късно ще разкаже, че докато да събирало  круши, видяла едно много висок същество облечено в бяло, което привлякло вниманието и. Тя смело го придружила навътре в една пещера, след което се спуснали по стълба до  някаква странна на вид на градина, където имало и други бели същества. Момичето си поприказвало с тези хора за известно време, а след това първото същество я  взело и върнало обратно до мястото, където тя била отишла да бере круши. След изчезването на детето през 1905г.,  пещерите били покрити с камъни, така че  да не се губят повече хора.

Чамоко е едно  от най-специалните места в света за търсачите на НЛО не само от Испания, но и от всички страни. Въпреки, че има малко научни доказателства,  огромното количество свидетелски показания  не само спекулации, защото нещо  очевидно се случва там в действителност. НЛО, бели същества, телепортации, странни песнопения и редки светлини са само част от историите,  повечето от които известни на местните жители от Тенерифе.

През 1912 г. двама работници прокопавали галерии за търсене на  вода в мината “Izaña”,  която се намира  на края на дерето и е най-дълбока, както и най-малко проучена. Те са работили всеки ден, когато изкопаната стена  се сринала изведнъж, разкривайки широка нова галерия,  до тогава неизвестна.

В този момент, Невъзможното се представило пред  тях. Те видели три светещи хуманоидни същества, съвсем близо до тях, които левитирали над земята. Двамата работници избягали от галерията,  търсейки помощ от Гражданската Армия. Часове по-късно се върнали на същото място, където открили галерията, но там царял пълен мрак, без никаква присъствие  или следа. По-рано единия от миньорите разказал, че тези извънземни му казали къде да копаят, за да намерят вода. Както в случая на миньорите, които се срещнали с тези светещи същества, така и за случая с “момичето с крушите”, няма запис в регистрите на Гражданската Гвардия. Момичето реално е пътувало във времето.

Това е подобно все едно, че вървите през гората и изведнъж минавате през един невидим отвор и се появате, например в 2057 година. Никой не знае местонахождението си и изведнъж се появява на повече от половин век напред във времето, но на същата възраст, в които е изчезнал за миналото. Това  се е случило с това малко момиче. Ако някой е наблюдавал момичето през 1905 г, в момента, в който то преминава през тази мултидименсионална врата, той би видял само как детето изчезва във въздуха. Момичето се появило в бъдещето точно на същото място, където е изчезнало. Има изследователи, които са пътували до миналото минавайки през очертанията на такава врата. Около една секунда е времето, което може да отнеме прехвърлянето през един портал.

В този случай, вместо машина на времето, е използван един триизмерен естествен отвор. Странните “Бели хора” не могат по никакъв начин да управляват размерите на вратата, защото това е естествен портал през измеренията. Полковник Фосет, който изчезнал в тропическите гори на Амазонка е минал през същия подобен портал. Той е точно такъв случай случай.

Тази врата не е винаги на  едно и също място в Каньона на Бадахос. В един момент е на едно място и на следващата секунда вече се намира в друга позиция. Тази порта е подобна на портала свързващ измеренията в Зоната на Мълчанието в Мексико. Има също и на други подобни  в Перу и в Аржентина, в провинция Кордоба. Има много триизмерни врати на Земята. Това е същото, което в квантовата физика наричат ​​"виртуален хоризонт" с гигантска гравитация. В Зоната на Мълчанието по-рано са изчезвали и други хора, но до този момент, те са по-малко от десет.

Други хора също са виждали "крилати" същества в клисурата. На съседния остров Ла Палма са снимали един от онези "Бели хора."  Извънземни нямат някаква връзка с триизмерната врата, макар че има много отвличания. Те са там, за да търсят минерали. Често са фотографирани странни кръгове, които се появяват в снимки от Каньона на Бадахос. Това са енергийни топки.

Съществуват снимки на фигури и лица, издълбани върху един от склоновете на Каньона на Бадахос. Те са  направени от тези извънземни, макар, че  фигурите нямат никакво значение. Те са нещо подобно на нашия обичай да правим дърворезба или някаква фигура в дърветата, когато ходим на екскурзия, за да оставим по този начин следа от нашето пътешествие. Морфологично казано,  извънземните, които търсят минерали и посещават клисурата са с  много ясна сива, почти бяла кожа. Често, когато са снимани, хората ги вземат за духове или етерни същества,  защото тяхната кожа  е мазна и фосфоресцира.

Те идват от една планета на име Рама III, която се върти около звезда, подобна на нашето слънце. Планетата се намира на дистанция приблизително около 140 000 000 км в орбита на своето слънце и на 256 000 000 светлинни години от Земята. Субектите от тази раса са високи около 1.80 или 1.90 m за мъжете и около 1.60 или 1.70 m. за жените. Те продължават да посещават и до сега Каньона на Бадахос. Техния междузвезден космически кораб е акостиран откъм тъмната страна на Луната. Размерите му са е много големи,  около 40 км в диаметър, колкото един град приблизително  Той не лежи на лунната повърхност, а обикаля в орбита,  но винаги така, че да не се вижда от Земята.

През 2005 г. трима приятели провели експедиция, която отразили в детайли в дневник. Те разказват, че докато слизали по пътеката, всички имали чувството, че нещо се носи над главите им. Често навеждали главите си  от страх, че нещо може да се блъсне в тях. Почти инстинктивно, отбелязва фотографа Teyo Bermejo, дори и без да вижда нищо, започнал да снима с фотоапарата си.

След това, когато погледнал снимките успял да види едно крилато създание. Тъмнината ги обградила отвсякъде напълно и можело да се използва само светлината, която идвала от фенерчетата. И отново небето било осветено от нещо, което се предполага, че лети над тях, а след няколко минути чули мистериозен  звук от пляскане и плачещо дете. Дълбоки и странни звуци достигали до тях, което значително изплашило туристите. Има много свидетели, които твърдят, че са имали подобно преживяване.

Друг феномен, който може да се види е, че когато правели снимки  на фестивала на Девата от Канделария, камерите зафиксирали странна стрелка –образ на един облак, който се появява и сочи към Каньона на Бадахос.

La Basílica de Candelaria.

Много изследователи поставят хипотезата, че нацистите са търсили нещо  в Каньона на Бадахос. Това се основава от една странна дръжка на нацистка кама  намерена  на 28-ми юли, 1991 в района на една от мините,  която показва крилато същество.

Тези истории представят Каньонът на Бадахос като вход към друг, подземен свят или друго измерение, в което времето тече много по-различно. Но това не е реалност за нашето визуалното възприятие.  Мнозина вярват, че дерето е врата между световете с размерите на порта, която може да бъде пресичена в двете посоки. Много хора са имали възможност да видят тези колебания на пространство-времето в дълбоката пропаст.

Странното вино на една  странна фамилия 

До ден днешен съществува един винопроизводител на особено странно вино от община Guimar, която е в близост до дерето на Бадахос. Ето какво разказва един свидетел:

“Моят приятел Даниел, председател на вино кооперацията на Guimar ми се обади и каза, че иска да го придружа, за да посети един производител, който приготвял виното си в една от пещерите в дерето на Бадахос, която била негова фамилна собственост . Всички в Тенерифе знаят какво има в пропастта на Бадахос и искам да кажа, че това не е НЛО или паранормални явления, които се публикуват в списания и които са често чиста фантазия. Ние знаем, че нещата се случват,  ние ги пазим в паметта си, защото те са верни, но книгите на науката често ги отвхърлят. Тези неща нямат никаква възможност за репликация в лаборатории, следователно, хората на науката не могат да ги докажат и затова ги отричат ​​в техните книги. Двама от тях, хора на науката  като нас, знаят, че тези неща са там, които от време на време явно  ни напомнят за себе си. Всички те имат някакъв магически и неизвестен прозход.

 Даниел повтаря едно и също посещение както всяка година, и знае , че резултатът ще бъде като всички предишни времена. Както и други винопроизводители в региона , това семейство е свързано свързани с кооперацията. Качеството на това вино е много особено. То е нещо повече от вино, но не бих казал, че това е нектар на боговете, просто е много различно на вкус. На малката площадка, която води до пещерата е племенникът на Argelio, собственик на фермата. Той ни видя, че идваме от далеч и ни очакваше любезно. Той ни посрещна с думите: “Добър ден, дон Даниел и компания, разполагайте се на тези столове и пийнете малко вино. Знам, че последния път когато се видяхме, ти настояваше да говориш с чичо ми, за да ти разкрие тайната на виното си. Аз също знам, че някои от съседите, които са в кооперацията, говориха  с него и ясно го помолиха да участват в дружеството като наши партньори,  защото това партньорство ще засили респекта към техните вина и по този начин ще получат повече признание .

Изба: Ayosa de Guimar

Знам, че избата на ”Ayosa” успява да продава своите вина на мъж от Норвегия, който ги разпитвал за специално за нашата изба. Разберете ме, дон Даниел, не чичо ми е този, който не иска градът да просперира с вината си. Ние не можем да се сдружаваме с никого, защото нещата не могат да бъдат по друг начин. Истината е, че виното не е тайна  или по-скоро, тайната се знае от всеки в долината , но никой не иска да го вярва, макар всички ние  да го считаме за истина. Чичо ми има  своята пещера в дерето на Бадахос, както и много други съседи последваха примера му да правят виното тук. Комбинацията от подправки няма да повтарям, защото това е известно на всички, както и всичко за бъчвите, където виното отлежава. Това не е тайна, метода е същия като това вино, което всеки може да си  купи в магазина. Следователно, тъй като няма какво да се крие, чичо ми няма да може да помогне на другите да си подобрят вината. Регулаторния съвет прегледа бутилките  на чичо ми  преди да ги регистрира и то не показа по-високо качество. Запечаха ги такива, каквито са и ние не можем да им променим съдържанието след това.                 

Дон Даниел, нали знаеш, че на мен и на всички от нашето семейство са ни лепнали прякора Инкубус. Това е така, защото ние чакаме Инкубусите да изпълнят бъчвите с вино, докато то отлежава и след това виното се превръща в нещо друго. Мнозина вярват, че прякорът са ни го дали, когато сме копали и коригирали водните галерии  през 1912 г. Тогава,  когато работниците известяват Гражданската Армия /​​Guardia Civil/ за мистериозни неща, които се случиха по време на строителните работи. Не, ние сме Инкубус от много по-дълго време и никой  не може да каже от кога това е така. Но аз знам , че семейството винаги е имало това вино. Това вино и “Белите хора” идват при нас заедно с него – това е нашето правило.

Някои спекулират, че връзката на семейството ни с “Белите Същества” предшества донасянето на лозите по тези земи. Казват, че “Белите Същества” вече са знаели за нашето семейство още по време на гуанчите и след това ни казали как да накисваме някои спиртни напитки и как да приготвяме специално вино, което те после използват за своите церемонии. Но това е друга история, а сега ние сме в регулирана кооперацията.

Ние имаме същите лозя, както и останалата част от съседите, може би земя на малко на по-висок място, но по същество е една и съща. Ние прибираме  реколта на същите дати през септември и приготвяме гроздовия сок в нашата пещера, тъй както всички производители го правят в своите пещери, които също са на ръба на пропастта на Бадахос. Не ме питай какво ще се случи след прибиране на реколтата. Аз не знам. От този момент чичо ми е единствения, който управлява и подготвя гроздовата ферментация. Наистина, никой от семейството ни не  идва по това време в пещерата, само чичо ми. Чак, когато е напълно готово, чичо ни вика нас- цялата фамилия на Инкубусите, и можем да се опитаме новото вино. Никога никой не ни е казвал да не се влиза в пещерата. Но ние всички Инкубуси знаем какво да правим, без да ни се казва нещо. Моите деца, които са деца, не играят в близост до пещерата, където виното  ферментира, нито майка им приближава до това място. Аз не съм казал нищо, но те вече знаят  и се стремят да се забавляват  другаде. Какво се случва в пещерата по време на ферментацията- знае само чичо ми. Всички добре познават чичо ми, ти и цялата долина, но никой от нас не иска да  вярва, че това е точно така.

Това вино е направено от “Белите хора” то носи споменът за тяхната светлина. Дон Даниел, не ме гледай с този поглед на удивление, защото ти добре знаеш, че не говоря глупости. Моят чичо, знаеш ли, е самотник , не е имал приятелка или любовни афери и по неговото време винаги е предизвиквал коментари около личността си.  Истината е, че той е знаел каква ще е съдбата му още от детството си. Той е знаел, че е Инкубус  и ще влезе в предначертаната си роля. Неговата роля както казват сега, не е тествана от жена, затова той е бил запазен за брака си с “белите хора в пещерата“. Така,  че той няма друго потомство освен това вино и по закона на живота, сега е дошъл моя ред да ме научи. Вижте, семейството ми има договор с “Белите същества”.

И той не може да се нарушава, не че има проклятие. Нито пък има някаква заплаха за провал. Много е просто, ние трябва да продължим партньорството си с тях за новото вино, което ще се получи всяка идваща година. Понякога възникват грешки в изпълнението на Завета ни. Понякога стават малко бъркотии, нали знаеш  момичето от село San Juan , който отиде да  набере круши, заспало под едно смокиново дърво и като се събудило, били минали много години.... Или глупостта на кооперациите от 1912г ...Най-накрая, пропуските понякога могат да надхвърлят отношенията извън семейството, но обикновено тогава всичко изглежда само като някакво чудо. Това е, докато дойде време да подновим или направим нови винени бъчви и да ги пълним отново, за да може Алиансът  да продължи. Моят чичо ми каза  няколко пъти,  че трябва да се доверя на “Белите хора”, ако искам да продължа да правя нашето единствено по рода си вино всяка есен и че мога да  повторя цикъла на производството му само, ако вярвам в Инкубус." 

Коментари на участници и свидетели на случки в Каньона:

"Това, което се случва в Каньона е невероятно. Аз живея в Guimaras и всяка сутрин се събуждам и гледам каньона. В дъното на селото съм и мога давидя каньона с отчетлива яснота. Това, което се случи е доста интригуващо. Както казах, аз спя с лице към дерето в моята къща на приземен етаж. Това стана през лятото на 2007г. Една вечер лежах буден през нощта,  както винаги се случва, защото аз страдам от безсъние. По едно време реших да отида до моята градина, за да се освежа малко. Нощта беше тъмна и това, което видях  беше най-големия шок от моя живот. Три светлинни лъчи танцуваха в такт равномерно по планинския склон. Светилната им беше твърде силна, за да бъде от фенерче! Трите светлини бяха напълно хоризонтални, подравнени. Аз много се уплаших и се върнах в леглото си, опитвайки да заспя. На следващата сутрин чух разни слухове из града, но не съм казал нищо за случилото се, което видях. Да не се забравя, през нощта е добре да сте много внимателни и с уважение към дерето, както го заслужава. "        Güimarera

"Вчера, в Деня на Вси Светии, ние решихме да се изкачим на клисурата на Бадахос, братовчед ми с приятелката си, съпругът ми и аз. Около 17:05 часа, когато започнахме да ходим, да правим  снимки и записваме видеоклипове, се случи нещо странно. Стигнахме до галериите, до които не бихме могли да имаме достъп, тъй като те бяха затворени. Спряхме да ядем омлет и да починем за малко. Беше вече около 18:00 часа и ние бяхме  в дерето единствените, а нощта наближаваше. Взехме фенерчета и докато слизахме всеки разказа по една страшна история или какво си представял, че може да се случи. Изведнъж една светлина се появи от дъното на дерето и се чу музика за фон! Една много странна музика в стил кънтри. Светлините идеха от цялата повърхност на терена. Трима от нас подскочиха на един камък встрани. Братовчед ми не дойде до камъка веднага, но когато и той се качи при нас, си дадохме сметка колко тъмно беше станало. Успяхме да видим ,че по навътре  има някаква фигура и аз насочих фенерчето към нея, когато видяхме лицето на човек, от което се парализирахме. Беше мъж на около 60 години с рошава брада до гърдите  и с празен поглед. Братовчед ми продължи да го осветява,  когато казах:  да вървим ! Ана и аз слязохме от камъка , когато мъжът тръгна към нас, пресичайки пътя ни. Ние почти се спънахме. Последва бързо ходене и осветявахме нервно пътя си напред.  Ускорихме  темпото, слушайки  шума, в който се беше превърнала странната музика. Съпругът ми погледна назад и видя блясъка на фарове, идващи към нас, а ние започнахме да тичаме. Пътят изглежда да продължи вечно всеки път, когато колата се чувстваше по-близо. Моят съпруг извади ключовете за колата ни, които бяха в неговата раница и ние най-накрая отворихме вратите и. Четиримата бягайки се втурнахме вътре и бързо напуснахме мястото. Погледнахме назад и светлините на фаровете все още бяха зад нас. Няколко метра по-късно загубихме следите на това превозно средство. Ние не знаем дали това е дух или човек, но знаем , че всичко, което се случи в онзи момент,  беше по-истинско и по-страшно от когато и да е било, и че това се е случи с нас. Никога не знаеш какво е в действителност. Сега ние вярваме, свръхестествени неща се случват там."
02 ноември 2012. Мелани

Запис на звуци от Каньона на Бадахос:

Една нощ в Каньона на Бадахос:

Това е историята на група приятели, които отишли за една нощ в дерето през декември 2000 г. Рей, един от членовете на групата, ни разказа историята:

“Бях чувал за "Barranco де Badajoz". Ние всички се съгласихме да отидем за един уикенд, за да прекараме една нощ и да проверим дали е вярно това, което се говори за тази клисура. В сряда, в средата на седмицата, ние обсъдихме  всичката информация, която бяхме  намерили. Очевидно най-известната история е, че странни бели хора са били наблюдавани и странните шумове, които са се чували. Не помня колко вицове казахме за тези "бабешки приказки", както казваме ние тук, така че ние решихме да отидем до дерето, че в събота.

Качването към дерето

В събота в 9 часа сутринта, Aлехандро, Тони, Исус, Августин, Наусет и Рей бяха на входа на дефилето готови да прекарат нощта там. На хода на дефилето спряхме за кратка почивка да проверим отново спалните чували и други неща. Шофьора на автобуса изглеждаше изненадан и притеснен: - Ще прекараме нощта в каньона? - Да - Пазете се ... Шофьорът започна да се смее и направи кратък коментар на отдавна отмонал случай за нещо, което приличало на филм на ужасите. Без да се отдаваме голямо значение на думите му, започна нешето пътуване вКаньона Чамоко.  

По пътя направихме  няколко снимки на мястото. Не лъжа това, което беше казано, че природата в каньона се отличава с голяма  красота. Изкачването беше много тихо, без  да се бързаме. По пътя  видяхме няколко изоставени домове на бивши работници, които са работели за  прехраната си в галериите на дерето. Радваме се на добра температура (около 17 º C) за декември, посред зима.

Пристигайки в горната част на каньона, разгънахме едно одеяло на земята, оставяйки чувалите, храната и всичко необходимо, за да прекараме нощта. Мястото е малка тераса, където можете да видите останките на някои релси на галерията малко по-назад. Имахме изглед от двете страни на формираното на V-образно дефиле, като виждахме часно останалата част и цялата растителност  назад, откъдето бяха дошли.

Направихме проверка на мястото и галерията за вода, от която идваха  релсите. Те продължаваха  няколко километра във вътрешността на планината и след известно време на проучване, не успяхме да видим техния край и се върнахме. Около 2 следобед навсякъде беше много тихо. Смях и вицове за легендите и нищо друго. Тишината в каньона беше почти пълна и беше прекъсната само от звука на някои птици и някои пърхащи гълъби. Това ще бъде от значение по-късно в историята. Около 4 часа, минаха 4 човека с коне. Поздравихме групата и ни попитаха дали ще прекараме нощта на мястото. Получихме нов отговор: "бъдете внимателни ". Очевидно историите бяха много горещи за този каньон. Имаше повишена несигурност в групата за момент, но тя изчезна след известно време. В 18:30 , слънцето започна да залязва. Групата беше много спокойна, уверена и не вярвахме на разказаните истории. Също така се изясни, че групата е доста скептична относно всички тези истории. Със залеза на слънцето също дойде и спадане на температуратаПрез нощта стана доста студено (около 7 º C) . И там, в центъра на каньона , в полунощ и зловеща тишина,  нощта ни обгърна.

В началото на нощта

Около 10 часа през нощта започнаха да се чуват шумове от скални падания, което не се бе случвало в тишината на деня. Те продължиха през цялата нощ. Това беше много странно, но никой не беше параноик група. Първо помислих,  че това може да бъде нощно животно, търсещо храна, мишки, прилепи или дори някои буревестник, които много често, за да хвърлят предмети като малки камъни. Намирането на това логично обяснение ме държа спокоен  за известно време.Към 11 часа, в момент, когато цялата група мълчеше, започнах да чувам шепота  от непознати гласове с металически тембър около площта пред галерията. Можах да различа мърморенето на по-сериозен глас и на друг по-остър глас. Гласът на един мъж и една жена в ускорено шепот, перфектно разграничени,  но нито дума не можеше да се разбере от този странен разговор. Само мърморене. Никой не каза нищо за тези шумове, но по погледите на останалите можех да разбера напълно, че те са били чути от всеки. Спокойствието, че всичко е наред, започва да си отива. Бяхме съвсем сигурни, че няма никой друг в каньона, който  инспектирахме целия следобед така че,  ако някой дойде през нощта трябваше да се попадне непременно на нашата група, тъй като имаше само един достъп до дерето. Шепотът спря на няколко минути. Приятелите от групата се страхуваха да попитат: Чухте ли това? О, и ти ли чу също, какво би могло да бъде? ... Опитах се да не мисля много и все пак запазих спокойствие...

В тъмната нощ

За известно време всичко беше тихо. Ние не чувахме нищо друго освен непрекъснатите падания през нощта. Почти бяхме забравили всичко, което се е случило досега. Изведнъж Исус с почти с тънък глас, шепнешком се обърна към останалата част от групата:” Бързо, бързо, погледнете надолу!. Всички с изключение на Августин, който  беше дълбоко заспал, гледахме между двете страни на V-образния каньон, поредица от светлини, движещи се от единия склон към другия. По средата на  пътя си, обектът спря, превърна се в светеща топка и се върна в точката, където беше преди няколко секунди. Тогава той той се снижи от лявата страна  и се скри от погледа ни. Всички бяха в шок . Нямаше никакъв коментар. Самият обект имаше четири светлини , образуващи квадрат и три други светлини през тях ги пресичаха по диагонал. Нервите ни не бяха никак спокойни. Мърморенето на гласовете ставаше все по-силно. Бяхме уплашени до смърт. Алехандро събуди Аугустин, за да говори с него, защото бяхме много нервни, а той беше може би единственият, който може да им помогне да запазим спокойствие. Но преди да му каже какво се е случило, дойде внезапно значително повишаване на температурата на въздуха. От една студенина от около 7 º C до комфортна топлина, дори по-силна от тази през деня. Августин помисли, че си правим някаква шега, но започна да вярва на казаното,  когато видя лицата на останалите и  чувствайки покачването на температурата. Изминаха само 3 минути и топлината ,   обратно се превърна в силен студ, както преди. Докато групата коментира това, което се случва с температурата, топлината се обърна отново, но този път не трая повече от 1 минута. Останалата част от нощта цареше силен студ.

На сутринта

Нерви и  още нерви. Никой не искаше да спи и се опитахме да се редуваме да останем будни. Мислехме, че никога няма да дойде деня, за да се измъкнем от тази проклета скала. Около 4 сутринта  изведнъж се чу силен шум  в горната част на склона. Постепенно идваше по-близо. Това определено беше един огромен камък, който се разпадаше. Изведнъж се чу силен гръм и трясък само на крачка от Наусет и всички ние се спуснахме  притеснен да разберем какво е станало, защото в тъмнината на нощта не видяхме нещо, но ако то беше паднало върху него, би го е убило съ сигурност. Шумът от търкалянето, ни подсказваше, че размерите трябва да бъдат на камък- гигант.   Отидохме до мястото, където той трябваше да е паднал. Нямаше нищо. Останалата част от нощта продължи  като чувахме шепот и стъпки  навсякъде около нас. Около 7 сутринта слънцето започва да изгрява. Събрахме бързо екипировката за излитане от мястото колкото се може по-рано. Уплашени до смърт за всеки от нас, това беше  най-лошата нощ, която е прекарал в живота си. Преди да тръгнем помълчахме за малко, за да се опитаме да чуем някои малки падащи камъни, но нищо.   Отново  търсихме огромния камък, който беше паднал наблизо, но там нямаше нищо. Така че събрахме всичките си неща и  се махнахме възможно най-бързо от това дере на  Бадахос, за да не забравим  никога случилото се.

Забележка на Алехандро:

Само коментирам, че не трябва да се приема с лека ръка така наречените “бабини приказки” . Ние съжаляваме, че така ги бяхме приели преди това. Бих искал също да кажа, че можете да отидете там 20 пъти и да се  разочаровате, без да не намерите нищо странно,  а друг път просто отидете и изведнъж по невнимание да се сблъскате с нещо, което ще ви обърне представите за всичко. Ние не сме първите, които имат някакъв странен опит там, нито ще бъдем последните. Разказвал съм историята хиляди пъти, а за тези, които смятат, че сме били пияни или надрусани с нещо (винаги има някой, който си мисли така),  аз ще кажа, че не е така. Който иска да го отиде и да провери сам. Знам много добре какво се случи онази нощ , защото аз го видях със собствените си очи. Съществуват винаги някои глупави или зомбирани отрепки, които са  доста скептични по отношение на тези въпроси."

Превод: Миоджералвомбо

източник 1

източник 2

източник 3

източник 4

източник 5

източник 6

източник 7