Учения, дадени от Н.Св. Динго Кхйенце Ринпоче на 24 февруари 1976 в Кагю Линг, Манчестър. Ученията са били преведени от Тулку Пема Уангял.
Първият път е известен с името ‘шравакаяна’. Всяка яна включва възглед, медитация и действие. При възгледа на шраваките, индивидът се разглежда като пустота, но всички други явления се разглеждат като субстанциални същности. По тази причина присъщата пустота на всички явления не е осъзната. Тук основният обект на медитация са Четирите Благородни Истини, които са:
Това, че преживяваме страдание.
Това, че себичността е причината за страданието.
Това, че прекратяването на страданието се постига чрез изоставяне на себичността.
Това, че Пътят ни дава средства да постигнем тази цел.
Действието при шраваката е да даде обетите на упасака, шраманера или бхикшу (мирянин, послушник, монах) и да поддържа дисциплината, която произтича от тези обети през целия си живот.
Вторият път е известен с името ‘пратйекабудаяна’. Възгледът е същия, като този в първата яна. Тук, обаче, възгледът за несубстанциалността на ‘аза’ е напълно осъзнат чрез медитация върху пратитясамутпада (зависимото възникване). Пратйекабудата медитира и отпред-назад, и отзад-напред върху 12-те взаимозависими връзки: от неосъзнатостта до смъртта и обратно, по обратен ред. Чрез тази практика той развива до някаква степен шамата (спокойствие) и випашана (прозрение). Трябва да бъде открит учител, който да даде първоначалните учения; след това, обаче, нивото на пратйекабуда се постига чрез личното преживяване. Дейността при пратйекабудата е същата, като тази при шраваката.
Третият път е известен като ‘пътя на бодхисатвата’. Мотивацията на бодхисатвата е различна от тази при първите две яни. Докато там човек беше загрижен за собственото си благо и за това да избяга от страданията на този свят, тук, при бодхисатваяна, загрижеността е насочена също и към страданията на другите. По време на медитацията, или преди медитацията, човек мисли за другите. Той се опитва да постигне премахването на страданията на всички чувстващи същества и никога не мисли само за себе си. При възгледа на предишните два пътя само личният аз беше разглеждан като пустота, така че пустотата на всички явления беше осъзната само частично. Целта на бодхисатваяна, обаче, е осъзнаването на пустата същност и на субекта, и на обекта, чрез медитация върху състраданието и шунята. Дейността на бодхисатвата е практиката на шестте съвършенства.
Има два основни вида учения на Буда: сутра и тантра. Тантра е разделена на различни нива. Има два основни раздела: външна и вътрешна тантра. Външната тантра се състои от три различни категории тантра и тантрични практики.
Първото тантрично ниво, или четвъртата яна, е известна с името ‘крияяна’. Преди да започне тази практика, човек трябва да е получил посвещенията (абишеки). Тук много важна роля играе гуруто, и всичко трябва да бъде получено от личния гуру. Упълномощаванията, които човек получава преди да започне криятантра медитация са две: упълномощаването на ‘вазата’ и теменното упълномощаване. Докато при медитациите на по-нисшите яни няма много визуализации, тук те са много. Практикуващият медитира върху определени форми на Буда и върху три различни божества: Авалокитешвара, Манджушри и Ваджрапани. Възгледът тук отново е осъзнаването на пустата същност на всички явления. Начинът по който медитираме върху божеството, обаче, се различава от този при по-висшите тантрични яни. В крияяна, божеството се разглежда като по-висше от самия практикуващ. Божеството може да бъде разглеждано като крал, а практикуващия да разглежда себе си като поданик, тъй като той трябва да получава заповеди и благословии от божеството. Чрез тази практика, практикуващият може да постигне осъзнаването в рамките на 16 живота. В крия тантра се набляга много на навиците, като начина на хранене. Например, трябва да се яде вегетарианска храна, без месо. Също така се поставя ударение върху спазването на чистота, къпане и често сменяне на дрехите. Това е дейността на крияяна.
Второто ниво тантрична практика, или петата яна, е известна с името ‘упаяна’. За да се заеме с това, практикуващият трябва да получи пет различни упълномощавания. Също така отношението с което се разглежда божеството се различава от това на предишната крия тантра. Тук божеството се разглежда като брат, а не като крал. По-малко се набляга на навици като чистота и диета, въпреки че те могат да бъдат използвани като средства, подпомагащи практиката. Упаяна може да доведе до осъзнаване в рамките на шест живота.
Третата тантрична практика, или шестата яна, е известна като ‘йогаяна. За да се заеме с това практикуващият трябва да получи горните пет упълномощавания, както и ваджрачаря упълномощаването. Тук божеството се разглежда като идентично с практикуващия. Възгледът на йогаяна е съюзът между пустотата и състраданието. Осъзнаването може да бъде постигнато в рамките на три живота.
Първата вътрешна тантрична практика, или седмата яна, е известна като ‘махайога’. Тук трябва да се получат четири упълномощавания: ‘ваза’, ‘тайно’, ‘праджна-джнана’, и ‘абсолютното’. Чрез тази практика осъзнаването може да бъде постигнато в рамките на един живот.
Втората вътрешна тантрична практика, или осмата яна, е известна като ‘ануйогаяна’. Както и в махайогаяна, тук има множество визуализации. Тук имаме двете основни категории Ваджраяна практика: етапа на развитие и етапа на завършване. Докато в махайогаяна беше наблягано на етапа на развитие, тук, в ануйогаяна, се набляга повече на етапа на завършване. В ануйогаяна практикуващият се съсредоточава върху второто и третото упълномощавания и свързаните с тях практики, като Шестте Йоги на Наропа. Чрез тази практика осъзнаването може да бъде постигнато в самия този живот.
Деветата яна е известна като ‘атияна’, най-върховната яна. За да започне тази медитация човек трябва да получи върховното упълномощаване, известно като ‘упълномощаването на съзнанието’, което е прякото предаване на силата на осъзнатостта. Практикуващият трябва да развие двете различни практики, известни като тречо и тогял. В тогял ламата запознава практикуващия с неговата собствена същност и той незабавно получава осъзнаване. Методът на тогял е за онези, които са достигнали много висше ниво на разбиране или чрез практика през минали животи, или като са практикували тречо дълго време. Ако човек не е достигнал това ниво, той може да практикува тречо, и осъзнаването може да бъде постигнато в рамките на три до дванадесет години. Тази яна е много по-висша от другите яни и затова е известна като изначалното и най-висше учение на Будата.
