ЯН ЛУЧАН-СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЯН СТИЛА В ТАЙ-ДЗИ

Създателят на Ян-стила на Тай-Дзи Ян Лучан (1799-1872г.)

Ян Лучан, създател на направление Ян, изучава изкуството при Чън Чансин (1771-1853), който по това време бил водеща фигура във фамилията, а също така и студент на Дзян Фа, ученик на Уан Дзунюе (1736-1795).
Ян Лучан се ражда в бедно селско семейство. От малък харесвал бойните изкуства и изучава Шаолинцюан при местен боксъор, което му дава стабилна основа.

Веднъж става свидетел на скандал мужду продавач (член на фамилия Чън) и нервен клиент. Копувачът нападнал продавача, но той неутрализирал атаката с едно съвсем непринудено движение и го отхвърлил чак в затворените врати на магазина. Ян Лучан до тогава не бил виждал такова бойно изкуство. Той попитал Чън Ху какво е това бойно изкуство, но Чън Ху отхвърлил всякакво “превъзходство” на стила. Въпреки това решил да го препоръча на Чън Чансин, който бил един от най-добрите майстори в Чъндзягоу и написал писмо, в което препоръчал Ян Лучан за слуга в къщата на фамилията. Така му предоставял възможност да изучава стила на фамилия Чън. Така той попаднал в къщата на Чън Чансин.

Тъй като той бил външен човек, на него му било забранено, независимо от причината, да пристъпва и на метър от мястото където се водили тренировките. Той чувствал, че това е странно и не се примирявал. Една гореща и влажна нощ, понеже не можел да заспи и за да се ободри, излезнал да се разходи. От мястото за тренировки чул странни шумове. И тъй като му било забранено да влиза там, той се промъкнал покрай стената. Така намерил достатъчно голям отвор, през който да може да види какво става вътре: Чън Чансин преподавал бойни прийоми и дихателни техники на група ученици. Възбуден от видяното, той започнал да го практикува в свободното си време. Така продължило известен период.

С течение на времето Ян Лучан, така да се каже, се “смесил” с фамилия Чън и вече към него се обръщали, като към член от дома. Един ден, някои от учениците на Чън Чансин направили някакви грешки. Ян Лучан ги поправил, без да предполага, че Учителят е наблизо и наблюдава. Чансин бил много удивен, че Лучан познава неговия стил и го повикал за обяснение. Тъй като той бил честен, му разказал как е попаднал в дома на фамилия Чън и защо. Тогава Чансин го помолил да покаже всичко, което знае. След демонстрацията, той въздъхнал, защото Лучан показал много по-добра техника от учениците му, без да е получил някакви инструкции и е постигнал всичко само от наблюдение. Така той го приел за ученик.

След няколко години Ян се завърнал в своя дом и няколко местни боксьори решили да пробват наученото от него в дома на Чън. За негово разочарование бил победен. Той се върнал за втори път при Чън Чансин и още няколко години изучавал стила на по-високо ниво. Когато се върна в Юнниен, боксьорите отново го пробвали, но този път не бил победен. Въпреки това победата му не била лека. Чувствайки, че нещо не му достига, Лучан се връща за трети път при Чансин.

Чън Чансин, виждайки решимостта и желанието на Ян да се учи, този път решил да не крие нищо от него и да му преподаде цялото изкуство! Но преди да направи това, го подложил на последна проверка. Когато Ян дошъл да уговаря тренировките, Учителят се престорил че спи. До късно през деня, той търпеливо чакал до леглото му. Когато, уж Чансин се събудил, му казал да дойде на следващия ден. На другият ден ситуацията се повторила. И така няколко дни! Последният ден, Чансин бил легнал в неудобна поза и Фукуей (“Непобедимият” – едно от имената на Ян Лучан) му придържал главата в скута си, за да може Учителят да почива удобно. Когато се “събудил” Чън му наредил да дойде на другия ден.

На другият ден Чън Чансин посрещнал Ян Лучан и го приел за му предаде цялото изкуство. След три години той му казал, че му е преподал всичко, което знае и което е трябвало да научи, че може да се върне в родното си място и, че няма да има повече противник, който да му нанесе поражение.
Ян се завърнал в Юнниен, където, за да преживява преподавал бойни изкуства. Толкова бил добър, че бил непобедим. Техниката му била толкова мека, че хората казвали за нея, че е “израз на лицето на юмрука” или още “хуацюан” (“неутрализация на боя”). В нито една от схватките си не наранил никого. Пътувал много, срещал се с различни боксьори, сприятелявал се с тях.

Години по-късно става главен преподавател в императорския дворец. Там негов ученик е У Юсиан (1812-1880), създал едно от направленията на тайдзицюан. В двореца бил предизвикван много пъти. Тогава започнали да му казват Ян Фукуей – Ян Непобедимият!

Ян Лучан имал трима синове. Най-възрастният умрял рано. Другите двама, Ян Банхоу (1837-1892) и Ян Дзиенхоу (1839-1917), изучавали под суровото ръководство на баща си, изкуството на юмручния бой. Обучението при него било толкова тежко, че Банхоу направил опит да се самоубие, а Дзиенхоу на няколко пъти искал да постъпи в манастир. Въпреки това Ян Банхоу почти постигнал нивото на баща си и получил прякора Ян Неукротимият. Вторият, въпреки че не постигнал нивото на брат си, по-късно, след упорита практика, достигнал най-висока степен на майсторство в тайдзицюан, смесвайки “твърдата” практика с “меката”.
Ян Лучан и двамата му синове преподавали в двореца. Тяхната форма (ката) била идентична. По-късно са били нанесени някои промяни.

Създателят на Ян-стила на Тай-Дзи Ян Лучан (1799-1872г.) бил наричан с прозвището Ян "Непобедимия", заради репутацията си на непобедим боец. В двубои той убива 18 от най-големите майстори на У-Шу в Китай по това време. Тук трябва да отбележим, че повечето от тези двубои са били с традиционни оръжия и Ян Лучан обикновено използвал късо копие. След тези успехи Ян Лучан бил поканен да обучава императорската гвардия и телохранителите на императора в двореца Гугун ("Забранения град"). От 1840г. нататък, когато бил вече над 40 години, Ян не загубил нито един двубой!…

Разказват, че веднъж Ян Лучан бил нападнат от засада от стотина мъже, които искали да го пребият от бой. Нежелаейки да убива никого, Ян се покрил със своя плащ и изтърпял ударите и ритниците. Нападателите го оставили мислейки, че той не може да бъде жив след толкова много удари. На другия ден Ян станал и се заел с ежедневната си работа, но много от нападателите не могли да се вдигнат от леглото поради наранявания, получени от ударите върху покрития Ян. Това изкуство се нарича "Покритието на Златната камбана" (Дзин Джун Джао) - вид Ци-Гун.

При друг случай един месен феодал поканил Ян да преподава на неговите телохранители. Когато Ян пристигнал присъстващите били разочаровани, тъй като очаквали той да е с могъща физика. Решили да направят тест и да го изпробват какъв боец е. Срещу него се изправил един стражник с големи мускули и тежки юмруци, който го нападнал свирепо. Ян отклонил меко атаката и контрирал с длани, като тласнал гиганта с характерното за Тай-Дзи "изкореняване". Присъстващите на този двубой после разказвали, че човекът отлетял на няколко метра подобно на "хвърчило с прерязана връв"!…

В двореца Ян Лучан обучавал на Тай-Дзи и висши сановници от императорската фамилия. Някои от тях станали толкова добри в бойните изкуства, че превъзхождали в уменията си телохранителите и дворцовата стража. Във връзка с това в двореца се шегували, че всъщност "не е ясно кой кого пази"!?… 
Споменава се, че императрица Цъй Си също взимала уроци по Тай-Дзи-Цюан и по тази причина сред народа наричали Тай-Дзи императорско У-Шу.
Синовете на Ян Лучан - Ян Панхоу (1837-1892г.) и Ян Дзянхоу (1839-1917г.) били известни бойци и се прославили в своите умения в Тай-Дзи-Цюан.