"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 25-та до 30-та

Стратегеми на битката заедно с трета страна

Стратегема двайсет и пета: 

Открадни гредата и подмени колоните, без да преместваш къщата

Принуждавай съюзника постоянно да мени разположението си.

Използвай безредието в редиците му, за да изтощаваш неговите сили.

Изчакай, докато той претърпи поражение и ти самият да станеш победител.

Тълкуване:

Разположението на войската по време на битка прилича на направата на къща.

Онова, което наричаме ''ос на небесното равновесие'', която минава през центъра на позицията от изток на запад перпендикулярно на разположението на войските, прилича на надлъжната греда на къщата.

Онова, което наричаме ''земна ос'', която минава успоредно на позицията от юг на север, е като страничните колони на къщата.

Ето защо, когато виждаме разположението на войските, можем да разберем къде се намират най-добрите й части.

При сражение заедно с трета страна можем много пъти да я принуждаваме да променя позицията си и незабелязано да изпращаме в боя най-добрите части на противника вместо собствените си воини и по този начин ''открадваме гредата и заменяме колоните'' в позицията на противника. 

Ако маневрата се проведе успешно, позицията на противника ще отслабне и ще можеш лесно да водиш сражение с войските му.

Такава е най-добрата тактика, ако се налага да ''воюваш срещу противник с ръцете на друг противник''.

Стратегема двайсет и шеста: 
Заплашвай акацията, като сочиш черницата

Началник, който иска да укроти подчинения, първо трябва да му внуши силен страх, за да служи онзи с едно наум.

 Тълкуване:

Ако подчиненият не проявява послушание пред лицето на неприятеля, ако се присмива на заповедите и отхвърля опитите ти да го накараш да се подчини, нарочно трябва да допуснеш грешка и да накажеш за нея страничен човек, та това да му бъде като скрито предупреждение.

Усърдието на подчинените се подсилва с обещания за награди, но също и със заплахи. Това може да бъде полезен похват за пълководеца, командващ войска, която не го познава.

Стратегема двайсет и седма: 
Преструвай се на глупец, без да се поддаваш на желанията си

По-добре да се престориш, че нищо не знаеш и не искаш нищо да правиш, отколкото да даваш вид, че знаеш, и да действаш безразсъдно.

Онзи, който е в покой, не разкрива плановете си.

Тълкуване:

Трябва да се преструваш, че не знаеш, а всъщност да знаеш; да се преструваш, че нищо не смяташ да пресприемаш, докато е невъзможно да действаш, и да преминаваш към действия, когато това е възможно.

В книгата ''Сун Дзъ'' се казва: "Който се държи като глупец, побеждава. А онзи, който се държи като безумец, търпи поражение.''

И още казват: "Преструвайки се на глупец, можеш да противостоиш на противника и при това да ръководиш войската.''

Стратегема двайсет и осма: 

Отвеждаш на покрива и прибираш стълбата

Да измамиш собствените си воини, като им обещаваш лесна победа. Да ги тласкаш напред, като им отрежеш пътищата за отстъпление и ги направиш пленници на мястото на смъртта.

Тълкуване:

Карат хората да се стремят напред, като им обещават големи облаги. Облагата трябва да изглежда много достъпна, иначе тя няма да ги примамва. Ето защо, преди да прибереш стълбата след онзи, който се е покатерил на покрива, трябва да създадеш видимост за лесен успех.

Стратегема двайсет и девета: 
На сухо дърво да закачиш цвят

Да привлечеш към себе си няколко отряда на съюзника: малка сила може да постигне голям резултат.

Тълкуване:

На това дърво няма цвят, но изобщо дървото може да има цвят. Ако изрежеш от коприна цвят и умело го поставиш на дървото, когато го разглеждаш отблизо, няма да познаеш имитацията.

Цветът и дървото обаче трябва да си подхождат и тогава ще се получи прекрасна картина.

Затова като заемеш от войската на съюзника най-добрите отряди, можеш значително да си подобриш позицията и силно да уплашиш неприятеля. 

 
Стратегема трийсета: 

Постави госта на мястото на домакина
 
Да търсиш пипнешком входа и да вървиш напред, докато не постигнеш надмощие.

Тълкуване:

Онзи, който прислужва на другите, е човек от слугите. Онзи, който сяда на почетното място, е гост. 

Онзи, който не може спокойно да седи на това място, е случаен гост, а онзи, който удобно се е разположил, е гост, дошъл задълго.

Онзи от поканениете, комуто не предлагат да вземе участие в работите на домакина, е гост, който не се ползва с уважение. А онзи, който може да се захване с работата на стопанина, е способен да постигне власт и наистина да стане стопанинът.

Ето защо съществуват следните крачки за превръщането на госта в стопанин:

Първа крачка - съперничеството за мястото на госта.
Втора крачка - намирането на входа.
Трета крачка - влизането в дома.
Четвърта крачка - постигането на господстващо положение.
Пета крачка - превръщането в стопанин.

Да станеш стопанин - значи да прибавиш към войската си и войската на съперника.
 
Такава е хитростта на ''постепенното внедряване''.