ПАНЧАТАНТРА

                       ПАНЧАТАНТРА

          ДРЕВНОИНДИЙСКОТО ПЕТОКНИЖИЕ

Панчатантра, една от знаменитите книги на древноиндийската литература. На нея й било съдено да бъде след Библията най-разпространената книга в света! Повече от 200 превода на над 60 езика от IV век до наши дни съществуват по земята и много трудно може да се намери друго произведение, което да съперничи на този литературен паметник, вградил в себе си бисерите на много народи и творци. Но докато превеждането на Светото писание в повечето случаи е било организирано, превеждането на древноиндийското "Петокнижие" винаги е било освободено от канона и без да бъде от никого препоръчвано и славославено, се четяло с еднаква радост от всички - вярващи и невярващи, будисти и християни, мюсюлмани и евреи. Никоя религия не е по-силна от гениалната литература. Малко са книгите в световната съкровищница с такава странна съдба.
Замислена като учебник от наставления и мъдрости за управници, "Панчатантра" бързо преминала границите на своето първоначално предназначение. Всяка от петте книги носи основна идея, съответствуваща на заглавието. Тя би звучала дидактически или като пряк съвет, ако не беше изящното композиционно и художествено майсторство на безименния творец. Защото, колкото и красива да е легендата, тя и до днес не е доказана.

На жрец, аскет, дете, жена -
не причинявайте злина,
а още повече, когато
към вас са пълни с добрина.

Вежливият за миг не ще прекъсне
тоз, който пие цяр или се бръсне,
и онзи, който с трепетна омая,
в леглото на жената търси рая.

От словото се ражда слово,
а името ти е от имена.
Така и зърното отново
се ражда от зърна.

Макар и вкъщи да са се родили,
вреда ни носят мишките и страх
към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.


''Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празния им шум -
тревичка пред чинара.''

''Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.''


''Щом си обикалял трона,
а сега си без кресло, знатен да си,
ще желаеш винаги на царя зло.''

''Какво е вятъра за вейките зелени,
щом духне - те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени. . .
Могъщият се бори само със могъщ.''

''С дърва насища ли се огън,
безкраен океан - с поток,
смъртта със хиляди живота,
а мъж със поглед черноок?''

''Дори последния подлец, щом царска служба вземе
, ни ще дочуе упрек лош, ни ще усети бреме.''

''Под славата на своя трон
не се замисля царя много. Като разбуден весел слон,
понесен, всичко тъпче строго. Но случи ли се след това,
надут, да падне сред бедите не свойта глупава глава
той обвинява, а - слугите.''

''Великият в рода си - от мръсници е длъжен да се пази по света:
че няма полза никаква от спици, ако се счупи някой ден оста.
От царя по-далеч, когатосред подлеци стои за срам!
Изглежда бисерна реката,но крокодили има там.

''Каква е ползата от крава,
безплодна, недоена? Какъв е смисълът от син,
ако е прост и непочтен?''

''За себе си спестява този,
сърцето който си е дал.
Пренадарено е полето,
щом е поливано добре.
Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняк, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон."

''С приятеля-приятел, с враговете-враг,
ти своя Повелител слушай пак,
че не е никак трудно, ако искаш,
да бъдеш с предоволен сит тумбак.

''Законът древен който не почита
и в ползата не вижда той вредата,
а само се стреми да се налапа,
с какво се различава от свинята?''

''И волът, който тежката каруца тегли
и влачи плуга, и сънува жегли,
тревица хапнал - може ли да се сравнява
с човека, обкръжен от гнусна слава?"

''И никой още със могъща сила не е въздиган,
не е бил свален. На хората в делата се е скрила
преценката на утрешния ден.''

''По нанагорнище товар се трудно тегли.
обратното. . . по-леко ни се струва негли.
Заслугите ни вдигат към честта,
надолу ни влече виновността."

''Човешка реч дори животното разбира.
Подай му знак - и слонът тръгва или спира.
Мъдрецът и без думи смисълът постига -
човешките лица чете той като книга.''

''По думите, по стъпките, по устните и по очите,
по израза ще прочетеш написаните мисли скрити.''

  Внимателен и тих при царя влез спокойно,
от него се учи с мълчание достойно.
Ако избързаш, гибелта те чака,
тъй както гасне борината на бедняка.

''Плодът на златно-жълтите поля
ще се сбере от трима:
героят, ученият и слугата,
който опит има.''

''Чуй как трябва да се служи:
Пред царя се яви, представен
от негов сват или пък кум,
които имат реч в устата
и носят във главата ум.
Достойно ти служи на царя,
дори от власт да е лишен,
дори в беда да е изпаднал -
ще бъдеш утре награден.
Тоз, който в славен бой е пръв,
а между хората последен и
да слугува е готов -
към него царят е добър.
Тоз, който промълви на царя:
"Живей!" и притежава свян,
и в работата си е сръчен -
към него царят е добър.
Тоз, който, надарен от царя,
раздава своите пари,
а сам окъсан плащ намята,
към него царят е добър.
Тоз, който не спори със царя,
не се подмазва с глупав смях
и остри думи не говори,
към него царят е добър.
Тоз, който е любим на царя,
и паднал в някаква беда,
не хленчи и не протестира,
към него царя е добър.
Тоз, който към врага на царя,
е безразсъден и жесток,
а близките му уважава -
към него царят е добър.
Тоз, който в зара вижда смърт,-,
във виното - отрова,
суетност в женското сърце -
към него царят е добър."

''Познал характера човешки
и неговите мисли тежки,
мъдрецът с неусетност лека
ще тържествува над човека.''

На царя даже сламката е драга -
ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.
Но този, който мъдро словото владее,
да му помогне, повече умее.

Тежи на свойто място всичко:
и облеклото, и слугата.
Не се обува туй, което
се носи само на главата.

И нека да е силен царят,
да няма златото му брой,
но щом заслугите не вижда,
слуги не ще намери той.

Слугата на слуга е равен,
но сам ли се опропасти,
ще бъде краят му безславен
и с царя си ще се прости.

Ако на пръстен от олово
поставят скъпия сапфир,
той няма да блести отново
за срам на своя ювелир.

Щом господарят не умее
слугите си да преценява,
тогаз и в първите от тях
усърдността се изпарява.

Ако сред камъни рубинът
стои от прах обезличен,
от мисъл, че е драгоценен,
не би бил никой озарен.

Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара
донасят зло или добро
в зависимост от господаря.

От буби - свила, от скалата - злато
и вълна от свещена крава;
вони на гюбре и дъхти на блато,
но лотос върху тях изгрява.

От съчки - огън, Маргарит от змея.
в морето спи среднощната луна.
В достойнството е цялата идея,
не в произхода - скъпата цена.

Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празният им шум
тревичка пред чинара.

А слона мускусен и свеж,
потънал в странна кротост,
не можеш метър да възпреш
със щранги от сух лотос."

''Споделяйте със своята жена,
с приятелите си, със синовете,
но колкото и верни да са те,
от тайните за себе си пазете."

''Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.''

Няма да познае гибел само този славен мъж,
който пред врага не трепва, колкото да е могъщ!

Щом си без гордост, ще приличаш на тревата,
все ще те тъпчат, тъпчат, тъпчат по земята.

Изпърво ми се привидя,
че тлъстичко в уста ще сложа,
но само щом се приближих, разбрах,
че е дърво във кожа."

''Слабият е много силен,
пред врага щом не е сляп;
лекомислен и безгрижен -
силният е много слаб."

''С дърва насища ли се огън,
безкраен океан - с поток,
смъртта със хиляди живота
и мъж със поглед черноок?''

И нека да не е от род слугата,
да не струва, но уважаван ще е
вред, у царя щом слугува

Дори последният подлец.
щом царска служба вземе,
не ще дочуе упрек лош,
ни ще усети бреме."

Ласкателствата да не свършват,
да нямат почестите брой -
слугите се прощават с царя,
щом лошо ги прехранва той.

Щом царят винаги се грижи
с любов за всеки свой слуга,
ти никога не ще разбиеш
на тази преданост кръга.

Над болни лекари стоят,
царете - над страните,
над равнодушните - крадци,
над глупавите - мъдреците.
Търговците - над купувача,
развратниците - над страстта.
И само майсторът изкусен
владее сигурно света.

Безстрастен може да е, който
от младини не помни страст.
Покой ще сетим ний, когато
отпаднат силите у нас.

Духът, а не плътта старее
у благородния човек.
Но е обратно у злодея -
подлец остава той навек.

Щом и последният бездомник
към Шива дума прошепти,
дори да е до гуша кален,
за втори път ще се роди."

Съветът лош погубва царя,
обърканият син - рода,
житейското - аскета.
Дете от глезенето страда,
злодеят от съда,
а жреца - от несрета,
приятелят от клеветата,
сполуката - от жребий лош,
от лекомислие - жената,
от дългата раздяла - любовта,
имотът от ненужния разкош,
от липса на зърна - земята.

Нощ безлунна, мрачно време,
глуха градска тишина.
мъж, изчезнал като бреме -
радват блудната жена.
Мъж добър, легло прекрасно,
дом, направен с вещина,
колкото трева не струват
за развратната жена.

Ни мълвата, ни децата,
нито плашене с юмрук -
могат да възпрат жената,
вече влюбена във друг.

"Жена, отшелник или болен
и брахман или пък дете -
за нищо с нищо не наказвай,
сами наказани са те.

От здравето по-скъпо няма,
по-страшен враг от болестта,
по-силно от любов на майка,
по-непосилно от глада.

Спокоен ли е този, който
змия е зърнал през деня
и има нива край реката
и лекомислена жена?

Само който е надмогнал
с ум и разум свойта страст -
ще си отдаде живота
за приятел в труден час."

Мъдрецът често не греши,
от хорски думи той не страда
и няма да направи тъй,
че да попадне утре в ада.

Само глупците вършат грях
за свойто тяло нечестиво,
вместилище на всяко зло,
изстрадано и променливо.

За умния какво е трудно?
И кой ще спре решимостта?
Какво не прави сладка дума?
Що не постига ревността?

Земя, приятели и злато -
това е силната страна
Щом нямаш ни едно от тях,
не почвай никога война.
Когато няма за какво
и само бедствие го чака,
благоразумният човек
не се помръдва за атака."

С врага и болестта бори се
без страх от първия им миг.
че ако станат много силни,
ще свършиш като мъченик.

Тоз, който себе си не знае
и не познава своя враг,
подобно пеперуда в огън -
ще изгори като глупак.

Ако слабака се нахвърли
юнака да убие в бой,
безславен - като слон без зъби,
след туй ще се завърне той."

Трън, зъб, съветник глупав,
който ти вреди,
за безопасност с корен ги вади.

И щом издигне царя някой подчинен
над другите министри, глупакът,
в миг от славата опиянен,
изпада в други мисли. Забравя той
за служба, дълг - страстта за още
власт го пие и устремен безумно
към властта, готов е царя да убие.

Верносмирен да е слугата,
но щом парите не цени,
ако добро си мисли царя -
ще трябва да го уволни.

Дори добро от предана ръка
враждата може да извика,
а злото, сторено ни от врага -
добро да предизвика.
Немалко труд отдай, да си приет
добре във върховете.
Не може само бедният аскет
да служи на царете."

Безкрайно всеки подчинен
пари и власт сънува.
И щом достигне свойта цел,
с началника си се сбогува."

С пороци нека да е пълно - за скъпото си тяло бдим.
Дори да носи само мъка - любимецът си е любим.
Каквито думи да приказва,
дела най-лоши да твори,
все пак любимецът е искра,
която силно в нас гори."

Добре известна е надлъж и шир пословицата на жените:
"Що струва даже обеца-сапфир, та си пробиваме ушите?"

Тоз, който прост и неразумен
забрави, че е имал ум,
отсъдено му е нещастие
и неуспех по всеки друм.
А този, който не желае
другарите си да цени,
и пост, и длъжност ще загуби
и ще спечели ругатни.

Слугите да не мамят царя -
шпиони всеки цар държи.
В добро и зло поддържай мяра.
Съветът благонрав тежи."

Да, злият зъл в света минава,
добрият - в неизвестността.
И всеки ще ги различава,
тъй както нимбата от захарта.

И колкото да му угаждаш,
злодеят няма да се промени;
така опашката на куче
стърчи през нощи и през дни.

Нали във хората достойни и
незначимото блести, луната тъй
с лъчи безбройни по снежните била трепти.

И най-достойните дела
у хората порочни гинат.
Така и лунните лъчи
над Анджана високо стинат

У недостойните загиват сто дела
и сто съвета чезнат у глупците;
пред разума стоят като скала
и не дочуват нищо със ушите.

Злодеят своя скъп приятел губи,
глупакът - най-полезните дела,
неблагодарният убива с думи груби,
неприветливият руши интимността.

Да разговаряш със глупак -
е все едно да си в пустиня
със дъх солен, да мислиш
пак за лотос в пясъчната глина;
да мажеш мъртвия с елей,
слепецът да красиш с фуражка,
на глухия да казваш -
хей, изправил кучешка опашка.

Със цялата си простота
глупакът служи на глупака -
не тъй ли някой по света
от бик навярно мляко чака
и сякаш в някаква мъгла
жена - не, а евнух прегръща
и погледа му преобръща
в елмаз строшените стъкла.

"Лъжец, пияница, убиец,
клетвопрестъпник и евнух ,
греха си могат да изкупят,
а непризнателният - не."

Благоразумният човек
за нищо не се доверява на този,
на когото нито род,
нито пък силата познава."

Да се родиш, е зло голямо,
а после мъката те стига:
труд и беди - това не е ли
една безжалостна верига.

"Бедняк, глупак, слуга и болен,
изгнаник сиротен -
това са куп мъртъвци в живота даже"

Излъгал се е този, който
слугата с кучето сравнява:
спи кучето, където иска,
слуга слугата си остава.

"Къде е времето? Къде съм аз?
Приятелствата? Ползата къде е?
Лишението? - Всеки час да мисли този, що живее."

Той с влага в своите очи
в прегръдката си ще те вземе
и в думите му ще личи
дъха на мед от майско време.
Не с мед, той пълен е с отрова,
навред злодеят е позьор.
И тази роля не е нова
в коварството му на актьор.

Пред вас ще се яви с поклон,
почтително ще ви приказва, и
сякаш като по закон ще
се разтапя и подмазва. И с думи
сладки като мед ще ви обсипе с
чест голяма. но никога злодеят няма
да те спаси, от страх обзет.

Затвореният в клетка лъв,
останал без надежда ярка,
и слонът,почернял от кръв
пред Маг-змията очиларка,
мъдрец, обърнал правилата;
раненият герой в борба - играят
всички по свирнята на вездесъщата съдба.

Тоз, който даже в мисълта си
поиска да убие свой,
и двата свята ще изгуби,
ще се превърне в червей той.

С пороци чужди съществуват
човекът низък и змията, но
замислите им умират,
на туй се и крепи земята.

Тоз, който себе си не знае
и не познава своя враг,
подобно пеперуда в огън
ще изгори като глупак."

С мъдрец и откровен дружи;
с лъжлив и умен стъпвай леко;
глупак и честен съжали;
а от подлец и тъп - далеко.

Невзрачният човек ругае
тоз, който с род е горделив,
мошеникът зъл праведните лае,
нещастникът - любовника щастлив.

Страхливецът ругае храбреците,
а уродът - красивия човек,
в беда изпадналият - пътя лек,
а умните се мразят от глупците.

Глупакът умния не люби,
беднякът - всеки богаташ.
Безнравственият срам не знае,
а пък развратницата - дваж.

Щом в своя дом или в града
живееш заедно с глупака,
дори да го не срещнеш ти -
все някаква беда те чака.

И по-добре да се удавиш,
сред гроба да намериш мир,
отколкото да имаш нещо
със някой оглупял тапир.

Бъди със умен враг приятел,
отколкото другар с глупеца.
Убит бил от маймуна царя,
за другите умрял крадеца."
И Каратака отново казал:
"Гдето подлеци почитат
и предатели без срам,
гдето всички си приличат -
скръб и зло ще има там.

И каквото да се случи
с праведния, той блести,
никога за него няма
зла мълва да чуеш ти.

Излитат птици, вятъра преварят,
но ги настигне някаква беда.
И рибите така лови рибарят
изкусно сред бездънната вода.
Какво, че някой радостен ще легне?
Що значи глупост или просто ум?
Капризната съдба ръка протегне
и ние чезнем ден след ден без шум."

"Щом от приятел нов е длъжен
да падне стар приятел чист,
със новия не се събирай,
не давай ,за просо ориз."

От злите примки на капана
газелата се отърва
и мина през пожар, горкана;
без да усети миг това.
Спасена вече от стрелата,
завърши в някакъв геран.
Предначертан е от съдбата
отрано твоят път избран.

Живей, където те почитат
а гдето имаш врагове - далеч,
дори на колесница
да си летял сред богове.
И по-добре търпи неволя,
но запази достойнство, чест,
отколкото да си доволен
от сладостите като пес."

Изгризали дървото червеи,
изтлял могъщият клонак,
изгнило, ала по-щастливо
било от тъжния бедняк.

Безумие и дом на множество беди
и помисли безплодни, подобие
на смърт, пристанище на скръб,
вертеп на грижи благородни,
нищожество само, подслон на тегота,
на тържеството клада -
е нуждата за мъдростта.
Прилича тя на ада.

Изпий отрова по-добре
или си протегни ръката -
и нека твоя свят умре
в миг от езика на змията,
сред пропаст се хвърли, дори
разбий се с ярост на парчета -
но не към слава и пари
с пороци твои път да крета.

По-хубаво да влезе в огън
лишеният от чест бедняк,
отколкото да моли помощ
от някои алчен дебелак.

По-хубаво в гора да скиташ,
сред зверовете се мотай,
отколкото с ръка и поглед
да молиш натъжено: "Дай!"

Век бъди и ням, и глух,
глупости недей да плещиш,
по-добре стани евнух -
чужди булки да не срещаш!
Приеми дори смъртта,
не смеха на клеветата,
предпочитай нищетата
винаги пред алчността.

Парите, любовта измамна,
цветът на облака през май,
жените, младостта за малко
ни радват в сладостта. И край.

''Отрова и нектар са нищо
пред нежнобедрената плът.
Тя е живота, а без нея
потъваме в самата смърт."

''Какво ли не творят мъжете?
Молбата женска е закон:
или се бръснат не навреме,
или пък цвилят като кон."

''Пред силен враг се покори,
герой ли е - смрази го с друг,
по-слабия купи с пари,
а срещу равния - с юмрук."

''Когато нищо не помага,
ни дар, ни дружелюбен взор,
тогава просто се налага
да победиш врага с раздор."

''Във чуждата страна те чакат
и гозби, и жени прекрасни,
но има там пороци много,
и от роднини по-опасни."

''Дори и в скитника бездомен,
облякъл свойта голота и
с чаша за вода в ръката -
се настанява користта.''

''Какъвто и да е синът -
развратен, груб и лош герой,
зъл, безразсъден, уродлив, -
за майката е радост той.''

''Не всяка своя страст потискай,
но алчен - все пак не бъди.
На алчния върху главата,
знай, колелото се върти."

''На гробището спрял един бедняк
и на мъртвец започнал да се моли:
"Приятелю, спаси ме от неволи,
разбий над теб студения капак,
за да усетя гробния покой. . ."
Мъртвецът се размърдал под дъската:
"Смъртта е приказна, сравнена с нищетата" -
отвърнал и останал неподвижен той.''

''Царят не е все с удача,
гарванът за хляб кръжи, най е тежко на орача,
дрънка даскала лъжи. Как е трудно, ако вземе
някой твоите блага! Най-достойни са делата
на търговците сега.''

''Дори и златото не струва пред благовонното листо:
за лев хитреца го купува, а го продава той за сто.''

''С богатство всеки ще се слави
навред под тоя небосклон,
парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Когато умният търговец
навлезе в чуждата мера,
той лесно може да натрупа
от чуждото добра пара.

''Газели, гарвани страхливи,
смутени в чуждите места,
несигурни и мързеливи,
посрещат в своя дом смъртта."

''Където слънце не пече,
където вятър не минава,
прониква винаги умът
на този, що го притежава.''

''Щом кашляш - не кради, не грабвай
ти ножа сънен - ще заспиш,
а щом си болен - яж по-малко,
тъй само ще се съхраниш.''

''Ако раздори без причина
сред този дом царят безспир,
то по-добре не идвай в него,
за да запазиш своя мир.''

''Щастлив е, който не познава
грабеж и гибел на рода, жена
си в чуждата прегръдка,
а пък приятеля в беда."

''Наистина е жалък, който
от алчност или страх спокойно
може да приеме
смъртта на своя брат.''


''Към слепия , гърбавия
и към жената с три гърди
най-благосклонна бе съдбата
за глупостта им от преди."