За смеха, смъртта и секса

        За смеха, смъртта и секса
                                  / лични наблюдения и заключения/

1.Това са наблюдения около процесите на смеха и смъртта.
2.При смеха-физическия процес е следния:Диафрагмата рязко и силно прави тласъци нагоре ,изтласквайки въздуха от белите дробове - най-напред въздуха от долната част,а след това от целите дробове.
2.1. Затова някои казват:”задавих се от смях”. Така става- когато има пристъпи на смях,много трудно се диша. За човек, който се смее много, има опасност от асфикция и задушаване.Възможно е някои да е умре действително от смях.
2.2. Физиологично се изхвърля застоялия въздух от белите дробове и на негово място идва свеж .Може да се каже, че смеха е много полезен за функциите на физическото тяло.Това е един природен феномен,идващ от нищото,но даряващ здраве на човека,а също и добро настроение,в следствие на естествената физиология .
2.3.Тялото и психиката са свързани много тясно,но някои казват ,че не е така и ги разделят.Онова,което не е част от личната природа и което не е присъщо на характера,на ума и на чувствата,кара човека да се смее.Това,което той смята за смешно, никога не е част от негово естество до този момент.
2.4.Чрез смеха се достига до състояние на отпуснатост на нервната система.Така се позволява личната природа да увеличи възможността си за възприемане.Това увеличение разширява съзнанието по естествен път.
2.5. Основната стимулация е върху парасимпатиковата част на нервната система,главния нерв, на която преминава през централната част на тялото.Nervus vagus / блуждаещия нерв/ прeсича няколко възела от нерви.
2.6.Такъв възел съществува точно под диафрагмата.Някои наричат на тези възли- чакри,други –с други имена.
2.7. За диафрагмата е закачена една такава и с движението си нагоре- надолу при дишането, тя захранва възелa -чакра.
2.8.Ако се каже обратното-че центъра захранва и е причина за движението на диафрагмата ,това също е вярно.
2.9.Като описание на процеса-може да има различия,които зависят от мястото на наблюдателя.
2.10. Ако се наблюдава тялото извън него- чакрата/възела/ захранва с енергията си диафрагмата.Ако се наблюдава отвътре-диафрагмата зарежда чакрата ,посредством своето движение.
2.11. Този явен словесен парадокс е налице,тъй като има взаимодействие между обекти ,намиращи се в различни измерения.Описвайки такъв процес възникват словестни противоречиви твърдения,тъй като изразните средства на написаното слово са ограничени.
2.12.Стимулиран ,блуждаещия нерв тонизира симпатиковия дял.Този дял отпуска тялото и търси хармонични усещания вътре в самото него.
2.13.Когато човек се намира в състояние на силен стрес ,опасност или друго екстремно преживяване,под натиска на емоциите, се отключва истеричния смях.Той запазва нервната система от претоварване с въприятия,от които биха я увредили.
3.Смъртта е движение на точката,концентрираща съзнаването за аз, от физическото тяло в посока на форма,несъществуваща за наблюдателя в тялото.
3.1. Ако този процес се придружава от разрушаване на физическото тяло,тогава съзнаването за аз губи качеството памет за тялото и всяка негова изминала дейност.
3.2.В случай ,че няма физическо унищожаване на тялото,тогава съзнаването за аз ,не губи паметта за дейността си в това тяло.
3.3.В следствие на това, съзнаването за аз не може да се конкретизира за никое физическо тяло.Съзнаването за аз може да се всели в кое да е тяло,по негов избор.
3.4.Ако това се извърши, съзнанието за аз може да нарече свое физическото тяло,в което е вселено.
3.5.Този процес се осъществява рядко ,тъй като е достояние само на онези,които са насочили жизнената сила през всички колела/чакри/ едновременно,преди да има разпадане на тялото.
3.6.Възможността за тях да изберат старото тяло,което е здраво или друго такова,е постоянна.Обикновенно не се прибягва да употреба на друго тяло,макар че понякога се осъществява именно това.
3.7. В почти всички случаи при хората,тялото се разпада ,преди да се установи завъртане на всички колела едновременно.
3.7.1.В този случай съзнаването се разпада,защото няма тяло,което да е приемник на съзнаването за аз .
3.7.2.След това основните нагласи/инстинкти/ в съзнанието създават ново възприемане за физическо тяло,съобразно необходимостите си за проява на жизнената сила/прана/.
3.7.3.Когато новото възприятие е създадено,тогава съзнаването за аз приема, че има свое физическо тяло.
3.7.4.Паметта за предходното физическо тяло не е изтрита,а се намира кодирана в инстинктивните нагласи.Тя не може да бъде разчетена от съзнанието за аз.
3.7.5.За да се разчете,съзнаването за аз, следва да напусне новосъдаденото тяло и да се слее с първоначалните нагласи/инстинктите/.
3.7.6.След тази идентификация,ако паметта за нея не се увреди, съзнанието за аз може да опише старото физическо тяло,което е обитавало,както и дейносттите му.
4.Процесите на смеха и смъртта не са различни по същност.Те са два етапа на една дейност.
4.1.При смеха,нервната система се опуска,причинявайки движение на централната точка на съзнание в посока към обекти непринадлежащи на съзнанието.Това е качеството стремеж към разширение,основно за съзнанието за аз.
4.2.При смеха,се завъртат колелата/чакри/ до това ,намиращо се под диафрагмата.Жизнената сила не преминава през всички възли и обикновенно тялото не се разпада.То се отпуска.
4.3.При смъртта жизнената енергия преминава през горепосочените чакри ,но не спира там.Продължава до момента на завъртане на всички едновременно.
4.4.В този момент парасимпатиковия дял на нервната система е най- силно тонизиран,чиито ефект за физическото тяло е крайно отпускане, придружено с изключително усещане за жизненост.
4.5.Тези,които отправят жизнената си сила към границите на физическото си възприемане за съществуване,усещат прилив на необикновенна жизненост в себе си.
4.6.Това е тайна,за която малцина могат да разкажат,защото възможността за връщане от границите на живота е минимална.
4.7.Възможността за избор съществува само при онези,които са научили волево да направляват жизнената сила в тялото си в предходен до този момент.
4.8.За останалите-посоката е една .
5.Есктатичния сексуален оргазъм извежда съзнаването за аз, отвъд разширението,постигано чрез смеха.
6.Неговата природа е преместването на точката на съзнанието за аз .
7.Резултата на това преместване е нетраен,но донася на съзнанието разширение до границата, където физическия живот престава съществуването си.
8.Въпреки илюзорния ефект на разширение на съзнанието,ако паметта е правдоподобна,се появява стремеж към използване на метода на оргазма.
9.Съзнание,което притежава изявен стремеж за разширение,придобива естествена склонност към използване на метода на сексуалния оргазъм на тялото.
9.1.Този метод макар да дава най-пълно разширение в рамките на физическия живот е опасен ,тъй като по време на оргазма, слабите точки във вътрешните органи се засилват.
9.2.Тогава жизнената сила завърта за миг всички колела/чакри/.Като бъде устремена през естествения си канал,тя/жизнената сила/ наранява онези органи в тялото на човека,които имат неестествени за собствената си природа натрупвания.
9.3.Тази е причината,в следствие на която,след много преживени оргазми съзнанието се е разширило,но тялото се е станало слабо или болно.
9.4.Оргазмите са средство за разширение,в зависимост от степента на съзнание.
9.5.За по-слабо развито съзнание съществува по-голяма необходимост от оргазми и обратно.
9.6.При използването на този метод ,съществува обратна зависимост съобразно вида тяло-мъжко или женско.
9.7.Ако тялото е мъжко-прилагането на оргазъм с цел развитие е погрешно знание.
9.8.Начина на оргазъм е без значение ,тъй като резултата деструкция.
9.9.Ако тялото е на жена,тогава метода може да даде позитивен резултат само в един случай.
9.10. Когато оргазма е предизвикан от мъж по естествен начин .
9.11.Такъв индивид,чиято жизнена сила е устойчива и се движи в правилната посока ,вътре в неговото физическо тяло.
9.12.Във всички останали случаи,оргазма на жена предизвиква в нея илюзорна мъдрост и погрешно знание.

                                                                                                           автор:Мио