Философия на астрологията

Астрологическата традиция в Индия съществува от преди 5 000 години, без да е прекъсван този процес, като дори има запазени астрологически източници от преди 8 000 години.
Индийците свързват човешкия живот с многообразните движения в Космоса. Раждането на човек в точно определен час не е случайно, а в съответствие със законите по които е създадена Вселената. Много, много векове преди Коперник индийският астроном Арябхата, опирайки се на древните знания е написал, че изгрева и залеза на звездите и планетите е в следствие на движението на Земята. Науката за изучаване на звездния свят индийците наричат Джайотиш (Jyotish), в която неразривно са свързани астрономията и астрологията. В Индия знанията за астрологическите тълкувания са получени от въплатилия се в човешки образ Бог Бхригу Муни, който се е появил на земята преди 5 000 години заедно с Висшия Бог Кришна, за да дадат разум на хората в епохата на Кали-йога. Ние живеем повече от 50 века в тази епоха, която е наречена Кали-йога и е символ на разрухата на човешкия род.
В Индия има запазени знания за много древни астрологически системи за построяване на хороскоп, но те могат да бъдат използвани само от просветени хора. А тези хора се броят на пръстите на ръцете. Особено впечатление прави астрологическата система на великият астролог Сатяхара, живял през I век до н.е. При тази методика на анализ всеки зодиакален знак се разделя на 150 части, наречени нади-амша. За всяка една от тези "150 части х 12 съзвездия" има специално астрологическо тълкуване. Друг вид хороскопи са напълно мистични и се наричат Мантра-нади. При тях на човека, на който се прави хороскоп, му дават палмов лист. След това астролога чете специална мантра и на листа се появяват хороскопа и тълкуванията за този човек. За да притежава такава квалификация, астролога трябва да владее не само материални знания, а и висши духовни знания.
Най-известните индийски класически астрологически трудове са:

"Брихат Парашара Хора Шастра" - 3 000 години преди н.е. Дава изчерпателна информация за предсказателната астрология и разделянето на зодиакалния кръг на 12 съзвездия, тяхното влияние върху 12-те сектора на хороскопа и значението на 5-те планети и двете светила.
"Брихат Джатака" - 1 век преди н.е. Дава основата на звездната наука Джайотиш (Jyotish). Автор е великият астролог и учен Ачари Варахамихири.
"Саравали" - 9 век от н.е. Забележителна астрологическа енциклопедия. Предава същността на "Брихат-джатака", чийто текстове са запазени и до днес, но те са недостъпни за разбиране при сегашното ниво на човешкото познание.
"Пхала Дипика" - В много пълен обем разглежда от астрологична гледна точка всички сфери на човешкия живот. Разбира се, съдържа и цялата основа на индийската астрология.
"Джатака Парижата" - 16 век от н.е. Представлява обощение на цялото класическо наследство от преди 5 000 години.
Индийската астрологическа традиция се основава на закона за преражданията, където човека се разглежда като духовно същество, което се развива според натрупаната карма. Новото прераждане на душата във физическото тяло съответства на делата, които са извършвани в предишните животи. Хороскопът отразява кармата на човека и така както по семето може да се узнае за растението, по същия начин хороскопът помага по-добре да се опознае човек.
В Индия има много високи изисквания към астролога. Той трябва да владее много качества, знаия и умения:
1) познаване на древните писания и знания за материалния свят;
2) знания по математика и астрономия;
3) добри маниери и добро орбазование - астрологът трябва да се стреми към чист начин на живот, без насилие, да бъде нравствен и високо-морален човек;
4) да казва само истината.
Отношенията между астролога и клиента са много деликатни и невежеството на астролога може да повлияе негативно на съдбата на човека. Затова астролога трябва да произнася само истината, предсказанията да бъдат благотворни и да не безпокоят другите. Великият астролог Варахамихири е писал през I век преди н.е., "... добрият астролог е длъжен да победи ненавистта, зависта и егоизма, да живее с това което има, да знае древните писания и да умее да дава ясни и конкретни прогнози. Трябва да бъде скромен в желанията и да осъзнава пределите на своите възможности, но в същото време да бъде уверен в своите астрологически и окултни знания".
Философия на астрологията

Преди да се започне изучаването на детайлите в астрологията, е необходимо да се разбере философията, която стои изначално зад нея.
В съвременната западна астрология рядко се пише изобщо за смисъла и философските основи на астрологията. Може би защото за западния човек е трудно да възприеме концепцията за прераждането. А без тази концепция астрологията се превръща просто в една от многото стоки за продан – лъскава, интересна и не ти върши никаква работа.
В Индия философските корени на астрологията са много дълбоки.
Астрологията е част от Ведите – сакралното познание на Индия. Веда означава знание, познание. Наричат астрологията „окото” на Ведите. „Окото” на познанието.
Наричат я Джйотиш – това е наименованието на санскрит. Джйоти означава светлина, а Иша означава Бог (Владетел). Така джйотиш буквано означава „владетеля на светлината”.
Философията, която стои в основата на астрологията се нарича Санкхия. Означава „сбор”, което показва, че тази Санкхия философия е съставена от няколко татви (неща), които се развиват едно чрез друго. Само една от татвите, Пуруша, е истинска и вечна, неизменна. Това е трансцедентното съзнание, което е извън време, пространство и причини. Това е Реалността, която остава дори и когато вселената престане да съществува. В различните краища на света, хората наричат тази реалност Бог.
Създаването започва, когато Пуруша пожелае да изрази себе си. Това желание е причина за възникване на усещане за самостоятелност, което се нарича Пракрити или Природа и е утробата на макрокосмоса. Осъзнаването на тази самостоятелност или отделяне дава началото на будхи ( разум, съзнание ). Будхи е трансцедентно, безгранично осъзнаване, а индивидуализирането на това осъзнаване ражда ахамкара.
Ахамкара означава буквално „Аз създателя”. Ахамкара е силата, която ражда съществата с тяхната индивидуалност. Ахамкара е силата, способността на самоидентификацията, силата, която кара отделния индивид да изрече „Аз извършвам това и това действие”. Тази способност за самоидентификация с нечии действия стои в основата на Закона за кармата. (за този закон малко по-надолу).
Трите гуни на ахамкара (гуна означава качество, характеристика, атрибут) са сатва, раджас и тамас. В контекста на еволюцията на съзнанието сатва представлява индивидуалността, която е относително самоосъзната; тамас представлява индивидуалността, която е относително неосъзната; раджас представлява способността да бъдем повече или по-малко самоосъзнати.
От сатва възниква манас ( разумът) и десетте сетива:
- петте сетива на възприятие – слух, допир, зрение, вкус и мирис – с които ние внасяме у себе си нещата от заобикалящата ни среда
- петте сетива на действието – говор (представлява всички форми на комуникация), ръце (символизират креативното действие), крака (движение), гениталии (възпроизвеждане) и анус (елиминиране, освобождаване) – с тези сетива ние изнасяме неща в заобикалящата ни среда.
От тамас възникват петте обекта на възприятие – звук, материал (текстура), форма, вкус и аромат. От тези пет обекта на възприятие възникват петте главни елемента, които изграждат цялата структира на физическата вселена : етер ( небе ), въздух, огън, вода и земя.
От раджас не възниква нищо, раджас няма развитие.
В един от спиритуалните текстове на Индия будхи се оприличава и сравнява с човека, който води колесницата, манас се оприличава с юздите, възприятията с конете, впрегнати в колесницата, а индивидуалната душа се оприличава и сравнява с мъдър и опитен човек, който седи отзад в колесницата, направлявайки действията на този, който я води.
Тялото на човек е повече тамас, отколкото са възприятията. А възприятията на свой ред са повече тамас, отколкото е манас . Ахамкара е основно раджас, а будхи (способността да различаваме) е предимно сатва. Душата не принадлежи на нито една от трите гуни. Тя е отвъд тях..
Джйотиш приписва тези различни функции на различните планети.
Луна представлява манас
Меркурий характеризира будхи
Асцедента показва ахамкара
Слънце представлява индивидуалната душа (атма или джива)
Целият хороскоп е полето на Пракрити, индивидуалния микрокосмичен израз на човека като част от макрокосмоса. Всички тези фактори в индивидуалния хороскоп трябва да бъдат анализирани, ако искаме да анализираме истинския разум и съзнание на човека.
Манас, най-важния от всички фактори, които определят разума на човека, показва какво харесва или не харесва човека, житейските опитности, към които човек е привлечен и тези, които избягва.
Тъй като хората реагират емоционално към това, което харесват или не харесват, позицията и състоянието на луната в хороскопа обикновено показва цялостното емоционално състояние. Джйотиш отдава изключително голяма важност на луната, защото силна, добре поставена луна указва стабилен, приятен живот, докато увредена луна създава дисбаланс, който води хората към пристрастявания, натрапчиви идеи и мании.
Тези хора, който действат на духовно ниво през цялото време, разбира се не биха могли да бъдат повлияни твърде много поради ниски нива на манас. Но тогава каква е нуждата на такива хора от Джйотиш?
Отговорът е кармата.Всички състояния на ума, разума, при които усещането за „мен” и „мое” присъстват, са резултат на изменение и комбинации на трите гуни.
Ще отделя няколко реда за тях по-подробно. Сатва е естественото състояние на съзнателния разум. Раджас и тамас са двата начина, по които в разума може да бъде нарушен баланса. Въпреки че трите гуни могат теоретично да съществуват като чисти сатва, раждас и тамас, в нашия свят всички същества и обекти са естествена комбинация на всичките три гуни. Точно както цялата материя е комбинация от всичките пет елемента с доминиране на един или два от тях понякога.
Деветте възможни комбинации на сатва, раждас и тамас са една от причините защо деветте планети са достатъчни, за да бъде описана цялата човешка природа и опит. (тук се имат предвид слънце, луна, марс, меркурий, юпитер, венера сатурн, раху и кету – двата лунни възела)
Във всеки човешки живот специфичните комбинации на трите гуни определят, чрез деветте планети, склонността на човека към различни действия.
Законът за кармата има изключително простичка постановка – „Каквото си посял, това ще жънеш”. Но това не е опростена теория, която има предвид просто „око за око, зъб за зъб”. Нито пък е плод на произволни човешки действия.
Закона за кармата е по-различното наименование на Третия закон на Нютон за движението: „На всяко действие отговаря равно по големина и противоположно по посока противодействие”. Но доктрината за кармата не е съпоставима с човешкото разбиране за справедливост, че някой ще бъде наказан или награден за свои действия. Карма е необходимото следствие, присъщо на всяко действие, за да бъде то - действието - ефикасно.
Нещата в нашия свят не могат да се случат едновременно, благодарение на ограниченията във времето, пространството и причиността. Дървото и семето, от което е израснало това дърво, не могат да съществуват едновременно. Събитията се случват в последователност, която е според „разписанието” на Закона за кармата във Великия календар, наречен Време.
Веднага след като Пракрити се отдели от Пуруша, Закона за карма започва да действа и всичко, което се случва впоследствие се дължи основно на този пръв акт. Всяко действие безусловно причинява някакъв ефект, и всеки ефект причинява последващи ефекти – като вълните, кото се получават, когато хвърлим камък в езерото. Тъй като има натрупани неизброими действия, каскадата от ефекти става изключителна заплетена и усложнена, въвличайки ни в обширни матрици на причини и следствия, което ни обвързва със света в една огромна, саморегулираща се система.
При живите същества Закона за кармата действа главно на нивото на ахамкара. Това, което един човек ще „засее” и след това „пожъне” зависи от относителния баланс на трите гуни. Когато предобладава сатва гуна, човека изпълнява алтруистична карма и е непривързан към крайния резултат, не се интересува от него. Когато предобладава раджас, човек действа под влияние на страст, заслепен от желания. Тези, които действат без да влагат мисъл, действат под влиянието на преобладаваща тамас.
Кармата се дели на 4 категории:
1. Санчита – сбора от цялата натрупана карма
Това е сумарната карма от всички минали действия, които са били извършени, известна и неизвестна. Известната карма е тази, за която човек съзнава, че е била извършена, докато неизвестната е тази, за която човек не осъзнава, че е била извършена.
2. Прарабдха – готовата за изживяване карма
Това е тази част от санчита карма, която е готова да бъде изживяна. Дава ефекта на минали действия, който се проявява като съдба
3. Криямана – настоящата карма, която се създава
Състои се от потенциалния ефект на настоящите ни действия. Санчита и Прарабдха карма са съдбовни, защото те са следствия на минали действия, които са напълно развити, за да бъдат изживяни. Криямана карма е това, което правим във всеки един момент с нашата способност да проявяваме воля и желания и да създаваме, това е нашата „свободна воля”.
4. Агама – карма, която е близо да бъде натрупана
Това са предстоящи действия, които човек планира да извърши, независимо от това дали ще ги извърши.
Индийците считат, че условията на човешкия живот винаги възникват следствие динамичното взаимодействие между съдба и свободна воля. Съдбата е фундаментална, а човешката воля създава допълнителна карма като резултат от настоящи действия. Това, което днес е сторено поради свободната човешка воля действа като причина за това, което се изживява като съдба утре. Въпреки, че никой не е управляван само от съдбата си, може да изглежда точно така докато не се появи истинската свободна воля. И чрез свободната си воля човек може да неутрализира поне част от съдбата си – когато качеството и количеството на вложените усилия в промяна на дадена ситуация са равни или надвишават тези, които са създали ситуацията. Качеството и количеството на усилията, необходими за поправяне на минала карма зависят изцяло от интензивността на Прарабдха карма.
Има три степени на кармична интензивност, които може да се проявят в човешкия живот:
- дридха (фиксирана карма) – практически не може да се промени или неутрализира; както много хора забелязват, че нещата просто „се случват”, въпреки всички усилия да бъде избегната тяхната поява.
- дридха-адридха (фиксирана/нефиксиран карма) – при определени условия е променяема
- адридха (нефиксирана карма) – лесно се поправя(променя).
Ето превод на една извадка от книгата Прашна Марга на Раман Моля да не се прилагат написаните правила произволно и към хороскоп, построен в тропически зодиак.
1. Добрия или лошия ефект са резултат от два типа карма – дридха(фиксирана) и адридха (нефиксирана). Тези два типа от своя страна могат да бъдат рзделени на три типа действие – ментално, вербално и физическо.
2. Причината за лоша карма (дридха или адридха) се установява от диспозицията на бенефици в 6-ти, 8-ми и 12-ти домове, и малефици в ъглите и тригонални домове. В зависимост от това дали тези диспозиции са в съответните домове, считано от чандра рази (карта с асцедент знака на луна) или асцедент (по натал), лошата карма се дължи на различни причини
3. Природата на лошата карма ще бъде дридха или адридха в зависимост от това дали планетите, които показват са в домовете на луна или слънце. Когато планетите са благоприятно разположени, те показват добра карма, в противен случай е лоша. Менталния, вербалния или физическия тип на кармата се открива чрез позициите на малефиците в 5, 2 и 10 домове.
Забел.: Човек страда от нещастия под формата на загуба на имущество, загуба на репутация (име), смърт на роднини, близки и приятели, болести и т.н. в резултат на лоша карма, създадена в предишната му инкарнация. Тази карма е или дридха – умишлена и преднамерена, или адридха – случайна и несъзнателна. И в двата случая последствията се проявяват. Кармата – дридха или адридха – може да се раздели на 3 категории: каяка, резултат от физически действия; манасика – резултат от мисловни действия, като зли мисли и пожелаване лошо на другите; вачака – вербални действия, като обидни и неприлични изрази.
Бенефици в 6-ти, 8-ми и 12-ти домове и малефици в ъглите и тригоните (това са 1, 5, 9) – тези планети могат да се нарекат индикатори – показват, че неприятностите са в следствие на лоша карма.
Ако индикаторите са в хора на луната (хора е деленето на всеки знак на 2 части – първите 15° на нечетните знаци и вторите 15° на четните, са на слънце, на луна са другите съответни части), това е дридха карма.
Ако индикаторите са в хора на слънце, то кармата е адридха.
По сходен начин, ако планетите са разположени благоприятно, т.е. бенефици в ъглите и тригоните, а малефици в 6ти, 8-ми и 12ти, това показва заслуги, наследени от добри дела.
Ако слаб малефик се намира в 5-ти дом, това може да се счита като последствие на ментални действия. Ако е във 2-ри дом, е в резултат на вербални действия – жестоки и излишни. Ако е в 10ти дом – в резултат на физически действия.
Ако част от планетите указват на дридха карма, а други на адридха, то тогава става въпрос за смесена карма – фиксиран/нефиксирана
4. Ако малефици заемат 2, 5 и 10 домове, то лоша карма ще има и в 3-те категории – мисли, думи и дела. Ако има малефици само 2 и 5 домове, а бенефици 10, то тогава заключението е, че когато човек върши, то той ще я върши без желание и горчиво ще се оплаква.
Ако малефици заемат 5 дом, а бенефици 2 и 10 домове, човек ще върши работата си небрежно и равнодушно без необходимото внимание. Тези действия основно дават загуба на деца.
Ако малефици заемат 2 дом, а бенефици 5 и 10 домове, злината е последица от „думи”. Това основно носи загуба на пари (имущество).
Ако малефиците са в падение или заемат знаци на неприятели или са изгорени, те причиняват интензивно зло. Ако бенефиците са в екзалтация, в собствен дом или в дом на приятел, те дават интензивно добро. Ако случая е обратен – ако малефици са в екзалтация, а бенефици в падение то те ще причинят слабо зло или добро.
Накрая искам да спомена за това как се гледа на астрологията и астролозите в Индия. Джйотиш не се възприема просто като поредната дисциплина, каквито са математиката и физиката, Възприема се като сакрална дисциплина и познание. Джйотиш дава на тези, които я познават, специална сила и мощ да виждат миналото, настоящето и бъдещето. Такова фино познание не може да достигне до безотговорния човек, той не го получава.
Това познание се дава ( и предава ) на достойни и честни хора, които винаги говорят истината., защото Джйотиш не е търговски артикул и стока за широко потребление.