"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 19-та до 24-та

Стратегеми на сраженията с няколко участници

Стратегема деветнайсета: 
Издърпай съчките от огнището

Не противодействай открито на силата на врага, постепенно отслабвай опоратат му.

Тълкуване:

Водата кипва под действието на сила и това е силата на огъня. Огънят е силата Ян, заключена в силата Ин, и тя е толкова голяма, че не можеш да докоснеш огъня.

Съчките са опората на огъня, от която той взема своята сила. Те дават жарта, но сами по себе си не са горещи и спокойно можеш да ги вземеш в ръце.

Така можеш да разбереш: дори силата да е толкова голяма, че не допуска до себе си, възможно е да унищожиш опората й.

Стратегема двайсета: 
Мъти водата, за да хванеш риба

Да се възползваш от открития раздор във вражеския лагер, да извлечеш изгода от неговата слабост и от липсата на постоянство.

 Тълкуване:

По време на размирици и бунтове се появяват множество противоборстващи сили.

Най-слабите от тях са крайно непостоянни в избора на съюзници и противници.

На плахия и неспособен да предвижда събитията противник можеш тозчас да му наложиш волята си.

В "Шест наставления" се казва: "Войска, обзета от паника, отряд, непризнаващ воинския ред, воини, които се плашат един друг с могъществото на неприятеля, блуждаещите във войската уплашени погледи и смутен шепот, стряскащите слухове, които се разпространяват сред войската въпреки забраните, съмненията, изричани от хиляди уста, воини, които вече не се страхуват от неизпълнение на заповедите и са изгубили всякакво уважение към военачалниците - ето верните признаци за слабостта на войската.''

Стратегема двайсет и първа: 
Златната цикада хвърля люспите си

Винаги запазвай уверения си вид.

Не допускай слабости в своята позиция. Така ще можеш да не позволиш на съюзника да се поддаде на страха и да не дадеш на противника повод да те нападне.

Тълкуване:

Когато влизаш в бой заедно със съюзник срещу общ неприятел, необходимо е отстрани да оцениш обстановката като цяло.

Ако в хода на сражението се появява нов противник, нужно е да се избегне атаката му, запазвайки първоначалната позиция.

Ето това се нарича ''златната цикада хвърля люспите си'', този похват не означава бягство от боя, а сякаш раздвоение: войската прави скрита маневра, докато знамената и бойните й барабани не издават истинските й придвижвания. Похватът позволява да се приспи бдителността на противника и да се избегне паниката в редиците на съюзника. И единият, и другият няма да разберат какво е станало, докато войската не възстанови първоначалната си позиция. Впрочем такава маневра може да мине и съвсем незабелязано.

Похватът "златната цикада хвърля люспите си'' означава, че насочваме най-добрите сили на войската срещу новия противник, запазвайки непокътната позицията в боя срещу първоначалния противник.

Стратегема двайсет и втора: 

Затвори вратата, за да хванеш крадеца

Ако противникът е малоброен, обкръжавай го на място и го унищожавай.

Тълкуване:

Необходимо е да се затворят всички врати в къщата и да се хванат крадците. Така трябва да се направи не защото крадците са много опасни, а за да не им дадат убежище в другия лагер и да ги използват срещу нас.

Такива крадци са например специалните войски на неприятеля или разузнавачите, на които е възложено да действат в тила ни.

В книгата ''Удзъ'' се казва: "Предположете, че сте скрили в обширна равнина само един разбойник, но който е готов да умре. Хиляди души ще го преследват и ще вперват поглед като сови, ще се озъртат на всички страни като вълци. Защото всеки от тях ще се страхува онзи внезапно да не изскочи и да го убие. Ето защо стига един човек, решен да се сбогува с живота, за да се всели страх в хиляди души.''

Оттук произтича правилото за преследвачите: ако разбойниците имат възможност да избягат, те ще се бият до последно, без да се страхуват от смъртта; но ако нямат никакви пътища за отстъпление, лесно се предават на милостта на победителите. В други случаи  преследването на малоброен враг изобщо е безполезно и дори заплашва с неприятности.

Ето защо малобройната вражеска група трябва да се обкръжи на място и да се унищожи. В противен случай враговете могат да избягат.

Стратегема двайсет и трета: 
Бъди приятел с далечния и воювай с ближния

Когато сме притеснени в позицията и сковани в действията си, трябва да извличаме полза от слабостите на близкия противник и да избягваме да водим война срещу далечен противник.

Тълкуване:

По време на война, в която участват много страни, възникват множество различни съюзи и в тях всеки търси изгода за себе си.

Война срещу далечен противник се води трудно, а съюз с него е лесно да се сключи. Съюзът с близък партньор обаче, ако той внезапно се наруши, заплашва с поражение.

Фан Суе съобразявал плановете си с географското положение на царствата и напълно осъществявал този принцип.

Стратегема двайсет и четвърта: 

Искай да минеш през Го, за да го нападнеш
 
Някой слаб е притиснат между двама силни врагове. 

Противникът заплашва да го подчини на себе си. 

Под предлог да помогна на слабия укрепвам позициите си.

Тълкуване:

Достъпът на войските до земите на слабия съсед не може да се осъществи само с помощта на красиви думи. Трябва съседът да разбере, че като не пусне войските ми, ще изложи себе си на заплаха не само от нашествие на противника, но и от война на два фронта.

Ако в такава обстановка противникът започне още по-упорито да заплашва съседа си, много лесно ще бъде да използва отчаянието и страховете му, за да постигне всичко дори без да използва сила. Тогава може да се превземе цялата територия дори без да се задействат войските.