ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - IX ЧАСТ. ОСТРИЛОТО НА РАЗГОВОРА

    Съветването е изкуство да убеждаваш. Убеждаване­то се основава на доводи за ползата. Красивите думи са измама. Измамата е свързана с размислите за придо­бивки и загуби. Ласкателните думи са думи, казани по случай. На думи, казани по случай, са щедри. Думи, съдържащи предложения - това е мнение. Мнението има нужда от проверка. Възраженията са думи, които раняват. Думи, които раняват, разкриват стаени мисли на противника.

  Поради коварството си, хитрите думи могат да заси­лят предаността. Изпълнените със самохвалство думи поради необхватността си могат да доведат до мъдрост. С решителността си простодушните слова могат да разпалят храбростта. С правдивостта си печалните думи могат да укрепят доверието. Вследствие безсилното си противодействие, умиротворителните слова могат да доведат до победа.

 
Да използваш подмамващи думи, за да породиш желания, е коварство. Да украсяваш думите си с пре­увеличения е всеобхватност. Старателно да подбираш думите, за да осъществиш плановете си - това е прав­дивост. Да действаш, без да се съмняваш, е решител­ност. Когато нямаш достатъчно сили, a противо- борстваш - това е безплодно противодействие.

Затова устата е главният орган, той запечатва мис­лите и чувствата. Ушите и очите са слуги на сърцето, благодарение на тях се разпознават измамата и лъжа­та. Ето защо казват: „Ако устата, ушите и очите дей­стват заедно, всяка работа ти е по силите.“ В такъв случай дори най-противоречивите мисли няма да мо­гат да те смутят, дори най-примамливите думи няма да те объркат, в нищо няма да се изложиш на опасност, във всяко нещо ще прозреш истината. Затова незрящият няма защо да посочва петте цвята, безполезно е глухият да разказва за петте звуци. Затова няма да тръгнат за място, което не може да се стигне, и няма да се готвят за среща с човек, който не може да дойде. Kоето не може да се опише, не е възможно и да се направи. Някога казвали: „Можеш да усетиш вкуса, но не можеш да го опишеш с думи.“ Не бива да се отна­сяме към словото прекалено предпазливо: хилядоустата мълва стопява и метала, думата може всичко да прекърши.

Човекът така е устроен, че като чуе нечии думи, се вслушва в тях, а когато се появява някаква работа, иска по-бързо да я свърши. Ето защо мъдрите не бързат да използват слабите страни, първо използват силните страни на неразумните хора; не използват своето не­умение, а майсторството на неразумните хора. Ето защо те никога не изпитват затруднения. При изгодна работа те развиват достойнствата си. Сблъсквайки се с нещо вредно, не показват недостатъците си. Поведението на бръмбара се определя от това, че той има твърда и дебела черупка. Поведението на осите е обусловено от това, че имат остро и отровно жило. Зверовете и пти­ците използват онова, което им дава предимство. Същи­те са и изкусните в словото мъже: те знаят как да из­ползват неговото оръжие.

Съществуват пет вида реч: болезнена, горестна, скръбна, сърдита и весела. Болезнената реч е признак на упадък на духа и безсилие. Горестната реч е признак за душевна мъка и обърканост. Скръбната реч е при­знак, че сърцето е затворено в себе си, невъзможно е да се разкриеш. Сърдитата реч е признак на избухливост и припряност. А веселата реч е признак на това, че духът ти се рее волно и никъде не се задържа. Към петте вида реч трябва да прибягваш според настроението и да ги използваш в свой интерес.

Когато разговаряш с многознаещ мъж, търси опора в широтата на кръгозора. Когато разговаряш с невежа, търси опора в изкуството на спора. Когато говориш с човек, страстно обичащ да спори, насочвай се към същи­ната на въпроса. Когато разговаряш със знатен човек, прославяй силата. Когато разговаряш с богаташ, про­славяй извисения дух. Когато разговаряш с бедняк, про­славяй ползата. Когато разговаряш с подлец, прославяй смелостта. Когато разговаряш със самохвалец, просла­вяй скромността. Такова е изкуството на разговора.

В човека винаги живее духът на противоречието. Ето защо, разговаряйки с многознаещ мъж, използвай това, за да го просветиш в истината. Разговаряш ли с невеж човек, използвай случая, за да го поучиш. Да се напра­ви това обаче е доста трудно.

Много са видовете реч, както са много и видовете събития. Ако при разговор правилно избереш вида реч, в нещата няма да има безпорядък, и макар събитията постоянно да се променят, същността им винаги ще бъде отразена в речта. Тогава ненапразно ще притежаваш богатство и знатност, слухът ти ясно ще долавя истинското, умът ясно ще вижда истината, а речта ще ти се струва прекрасна.