ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - VII ЧАСТ. ЗА ПРОНИЦАТЕЛНОСТТА

   Онези от древните владетели, които изкусно управлявали Поднебесната, умеели безпогрешно да определят съотношението между силите в света и разбирали чувствата на владетелите. Ако не умееш да определиш съотношението на силите, не можеш да разбереш кой е силен и кой — слаб, кое е важно и кое - не. Който не може да разбере чувствата на другите, не е способен да прозре тайните пружини на събитията.

Как да се пресметне силата? Ето как: узнай големи или малки са владенията на противника, много или малко са хората му, притежава ли богатства, достатъчно ли са провизиите му, от какво има нужда и от кое има в излишък. Разузнай каква е местността във владенията му и къде е удобно да преминат войските, а къде може да се очаква опасност, определи къде са силните му позиции и къде - уязвимите му места. В отношенията между господаря и поданика кой е превъзнасяният и кой - униженият. Кой от пълководците му е изкусен, кой - некадърен. Наблюда­вай промените във времето, за да знаеш кога условията са благоприятни да тръгнеш на поход и кога не са. Узнай с кого от владетелите се разбира и с кого - не. Следи на­строението на народа: кое е добре за него и кое му вреди, кога народът обича властта и кога я мрази. Кой от бун­товниците може да се усмири и кой няма да сключи мир? Ако научиш всичко това, може да се каже, че си успял да „определиш съотношението на силите“.

Проницателността се заключава в това в мигове на голяма радост за човека да виждаш желанията му, защото в желанията ще се разкрият неговите чувства. Когато му се случи беда, обърни внимание от какво той най-много се страхува, тъй като в страховете му ще се прояви оно­ва, към което той изпитва отвращение. Човек не може да скрие чувствата си и в тяхното изразяване проличава животът на душата му. Ако пък, когато е възбуден, про­тивникът не разкрива чувствата си, не бива да го притис­каш, най-добре е да подхванеш с него отвлечен разговор и да го разпиташ по-подробно за онова, което най-много го вълнува. Тогава ще можеш да разбереш коя е причи­ната за вътрешната му тревога. Изобщо онова, което става в душата на човека, се отпечатва на лицето му. Затова трябва постоянно да го наблюдаваш и тогава ще можеш да разчетеш съкровените му мисли. Това се нарича „да измерваш дълбочините и да докосваш чувствата“.

И така, онзи, на когото е поверено управлението на държавата, трябва да определя съотношението на си­лите, а онзи, който дава съвети на владетеля, трябва да прониква в чувствата му. Отношенията с владетеля тряб­ва да произтичат от това. Благодарение на това изку­ство можеш да станеш знатен или да направиш някого презрян, едного можеш да извисиш, другиго - да при­низиш, можеш да спечелиш нещо за себе си, на друг - да причиниш вреда, можеш да постигнеш за себе си нещо и да доведеш друг до поражение. Всички тези похвати произтичат от един принцип.

                     

Дори ако някой е запознат с пътя на владетеля и с науките на мъдреците, но не владее тайната на прони­цателността, той не може да разгадае намеренията на онзи, който умее добре да ги прикрива. Това е основата на всяка стратегия и закон на всяка реч.

Обикновено хората не умеят да предвиждат събити­ята, които стават наоколо. Да владееш тайната на пред­виждането е най-трудно. Ето защо казват: „Най-сложно е да приложиш изкуството на проницателността.“

Трябва да умееш да разсъждаваш в зависимост от обстоятелствата. Събитията в света са като роящи се мушици, в тях няма умисъл на някого да помогнат или да навредят, те постоянно търпят промени. Всяко съби­тие носи със себе си изтънчения образ на силата {ши). Владеещите тайната на проницателността обличат тази сила в красиви думи и изграждат своите съждения.