ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - VIII ЧАСТ.ПРОУЧВАНЕ

Проучването се отнася към изкуството на проница­телността, то е основата на познанието на чуждата душа. Използването му има свои закони, но те не бива да се разкриват. Когато изучаваш друг човек, трябва да угаж­даш на желанията му и така ще го опознаеш колкото се може по-дълбоко. Ако предположенията ти съвпадат с тайните му помисли, тези помисли непременно ще излязат наяве.

Като проучиш противника, трябва внимателно да се отдръпнеш от него, така както грижливо затварят капа­ка на котела. Трябва да изтриваш следите си, да криеш лицето си, да таиш чувствата си, за да не могат другите да се досетят за нищо. Така можеш да си свършиш работата, без да доставяш някому неприятности.

Трябва да проучваш противника ту в едно, ту в дру­го. Не бива между теб и онзи, когото проучваш, да възникват търкания. Тогава непременно ще постигнеш целта си.

През древността хората, изкусни в проучването, ги оприличавали на рибари, които хвърлят във водата въдиците и търпеливо чакат улова. Достатъчно е само да се хвърли във водата стръв и рибата ще доплува сама. Ето защо казват: „Работата се върши цял ден, а това никой не забелязва. Войската расте с всеки ден, а това не вселява страх у никого.“

Мъдрият прави плановете си тайно, затова го и на­ричат „божествен“. Плановете му се осъществяват пред очите на всички, затова го и наричат „сияен“. Когато казват: „Работата се върши цял ден“, има се предвид натрупването на добра сила (дъ). От това народът по­лучава покой, но сам не знае на какво дължи този бла­годат. Подир онзи, който натрупва в себе си добра сила, народът върви без принуда и при това сам не знае защо.

Той само оприличава такова управление на „божестве­на озареност“.

Когато проучваш някого, можеш да му въздействаш с умиротвореност и прямота, с весело настроение и гняв, със слава и с решително действие, с безкористност и с доверие, с облаги и със страх от позор.

Умиротвореността е покой. Прямотата - прямодушие. Веселото настроение е безметежна радост. Сла­вата е известно име. Решителното действие е подвиг. Безкористността - целомъдрие на сърцето. Доверието е просветеност на ума. Облагата е придобивка. Позорът - унижение. Защото онова, което използва само мъдри­ят, го притежават всички хора. Никой обаче не може успешно да се възползва от него, защото не знае как да го прави. Защото при сравняване на планове най-труд- ното е да вземеш под внимание всички подробности. Когато съветваш господаря, най-трудното е да го нака­раш да те изслуша докрай. В работата най-трудното е да доведеш замисленото до завършек. Тези трудности може да преодолее само истинският мъдрец.

Когато правиш някакъв план, трябва да бъдеш пред­пазлив и потаен, да споделяш намеренията си само пред хора, които те разбират. За такива казват: „Вързани са на сноп и не допускат разногласие.“ Който иска успешно да осъществи замисленото, нека поразсъждава над следните думи: „Принципите на Дао и условията на времето тряб­ва да се срещнат.“ Даващият съвет трябва да говори така, че слушащият да може да възприеме реченото, затова и казват: „Ако думите са в съгласие с чувствата, тогава ги чуват.“ Не бива да забравяме, че подобното се съгласува само с подобно: не може да се опитваш да загасиш огъня, като го затрупаш със съчки, защото от това той ще се разпали още по-силно, и не бива да насочваш течението на водата, като изливаш водата на равна земя, тъй като водата ще стои на едно място.

Такива са законите на взаимодействието между не­щата, от което се образуват всички форми на „силата на обстоятелствата“ (ши). Такава е природата на вътрешното съответствие между нещата и изкуството на проучването се основава на него. Защото е казано: „Ако проучваш съгласно природата на нещата, може ли тя да не откликне?“ Ако проучваш някого съгласно желанията му, може ли той да не се вслушва в теб? По този повод казват: „Това е голямото изкуство на Са­мотните.“ Постигналите съкровената сила на проме­ните никога не остават без работа. Те постигат всичко и не искат награди, но постепенно, малко по малко, постигат желаното.