ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - X ЧАСТ. ЗА ЗАМИСЛИТЕ

Раждането на замислите има свои закони и най-на­пред трябва да се установят причините, породили даде­но събитие, а после да се проучат мотивите, които се крият зад тях. Разберат ли се мотивите, трябва да се определят свойствата им според три категории: висша, средна и нисша. Така може да се направи чудесен план.

Необикновеният план няма граници в използването и се основава на мъдростта, идваща от незапомнени времена. Така хората от царство Джън, когато тръгват в планината за яспис, за да не сбъркат пътя, слагат в каручката „игла, сочеща на юг“. При оценката на та­лантите, способностите и чувствата добрият замисъл действа като „иглата, сочеща на юг“.

Когато мислещи еднакво хора са близки помежду си, те заедно постигат успех. А когато хора, желаещи едно и също нещо, са далече едни от други, търпят несполука. Когато двама души, замислили нещо лошо, действат заедно, и двамата понасят наказанието. А когато двама лоши хора действат поотделно, обикно­вено страда само единият от тях. Ето защо при изгодна работа по-добре да се действа заедно, а при работа, криеща лоши последствия, по-добре да се действа по­отделно. Изхождайки от това правило, може да се пред­види ходът на събитията - тук съществува неизменен закон. Стената се руши по пукнатината, дървото се прекършва на най-слабото място - такова е общото правило. Така промяната поражда събитието, събити­ето поражда замисъла, замисълът поражда плана, планът поражда предложението, от предложението се ражда убедителната реч, от убедителната реч произли­за движението напред, от движението напред произти­ча движението назад, а движението назад поражда реда и този ред е приложим за всяка работа. Затова и всички събития имат един принцип (дао), всички мерки - едно правило.

Милосърдният човек презира богатството и затова той не може да се помами по изгодата, но може да се накара да даде богатството си. Храбрият човек презира трудностите и затова не може да се уплаши с лишения, но може да се накара да отиде на риск. Мъдрият човек знае правилата и разбира кое е разумно, затова не можеш да го измамиш, но с благоразумни слова може да бъде убеден да извърши подвиг. Такива са трите вида талантливи хора. Що се отнася до невежите, те лесно изпадат в заслепление, плахите лесно се плашат, алч­ните лесно губят ума и дума, затова трябва да ги под­чиняваш на себе си в зависимост от обстоятелствата. Така силните вземат сила от слабите, прямодушните се укрепват за сметка на хитрите, а който има повече, се замогва за сметка на онези, които живеят в немотия.

С хора, които външно са близки, а вътрешно - чуж­ди, трябва да се говори за вътрешното. А с хора, които външно са далечни, а вътрешно - близки, трябва да се говори за външното. Тогава по колебанията им можеш да разбереш трябва ли да променяш плановете си, по разсъжденията им можеш да провериш правотата на замислите си, по думите им - да определиш главното в действията си; съдейки по силата им, можеш да дове­деш плановете си докрай, според отпора им избираш най-добрия начин за действие, а според натиска им - начина за защита. За да провериш един човек, първо го заплаши; замай му главата, накарай го да действа; вни­мателно се отнасяй към него и го подчинявай на волята си; спечелиш ли доверието му - оправдавай го; подчи­ниш ли действията му - преграждай му пътя; като го объркаш, мами го - ето какво значи изкуството на стратегията.

При използване на изкуството на стратегията личната изгода е за предпочитане пред общата, а затворе­ното сърце е по-добре от личния интерес. Трябва вътрешно така да се затвориш, че за външния свят да не остане никаква пролука. По-добре действай внезап­но, отколкото да следваш правилата, защото непредсказуемостта няма нито край, нито граници. Ето защо, който иска да убеди другите, трябва да умее да говори необикновено. Когато се обръщаш към поданик, нужно е преди всичко да говориш с него за нещо лично.

Дори свой човек може да каже думи, които стигат надалеко. Дори чужд човек може да произнесе прозорливи думи и затова може да бъде опасен.

Не бива да натрапваш на човек нещо, което той самият не желае. Не бива да учиш човек на това, което той не може да разбере. Трябва да изясниш кое на да­ден човек е по сърце и това да правиш. А онова, което не му харесва, трябва да го избягваш.

Стратегията е прикрит път, но плодовете й са съвсем очевидни. Ако някой трябва да бъде сплашен, по-добре първо му дай воля, пък после изчакай удобен случай, за да се разправиш с него.

Когато на лицето не е изписана нито омраза, нито радост, тогава ние „притежаваме съвършеното чувство“. Онзи, който разбира тайните ни замисли, може да се използва в начинанията. А който не разбира тънките ни замисли, не бива да го използваме насериозно. Ето защо се казва: „При начинание е важно да имаш под властта си някой друг, но изобщо не бива тази власт да бъде видна за другия.“ Онзи, който има власт над друг, държи работата в свои ръце. А онзи, над когото властва друг, не принадлежи дори на самия себе си.

Ето защо пътят на мъдрия е потаен, пътят на глупе­ца се вижда от всички. На знаещия всяка една работа му се удава лесно, за невежата всяка работа се оказва трудна. Не може да не виждащ, че загиващото не може да се запази, че размирицата не може отведнъж да се превърне в благоденствие. Това е достъпно само за човек, който живее с недеяние и цени мъдростта. Тълпа­та не може да познава истинската мъдрост. И когато тази мъдрост докосва обикновените хора, те не забе­лязват това. Когато мъдростта се използва открито, можеш да вземеш за образец някакво показателно дей­ствие и да го следваш в собствения си живот. Когато мъдрото действие е невъзможно да се види, тогава можеш да действаш пред очите на всички. Тъй като пътят на древните царе е съкровен и за него говорят с думи­те: „Превръщанията на Небето и Земята се извършват във висините и в дълбините.Пътят на мъдреците е прикрит и таен. За него са нужни не само преданост, доверие, човечност и спра­ведливост. Същината му е в средноправилното и тол­коз.“

 Само с онзи, който е постигнал тази истина на Дао, може да се разговаря насериозно. И тогава можеш да обхванеш с ума си смисъла на всички неща в света - и на близките, и на далечните.