ПЕТЪР ДЪНОВ - "УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА НАС" - ЧАСТ 2

"Не можете да бъдете щастливи отсега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам."

Учителя

"Отделянето от Бога всякога носи страдание. Ние извън Бога не можем да направим нищо."

"Докато не свършите работата си на земята, вие не можете да отидете на онзи свят. ."

"Тук доста се приказва, че логически не съм говорил. Логиката не е за мене, тя е за вас. Аз за мен си разсъждавам логически, тъй както другите не разсъждават. Когато говоря, вие ще слушате и ще разсъждавате логически. Моето говорене може да ви ползва, доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Храната, която ви давам, аз не мога да ви я дъвча. Доколкото можете да я сдъвчете, дотолкова ще ви ползва. Това, което не е свързано, вие ще го свържете. На мен неми остава време да се занимавам с детински работи на земята. Умът ми е зает с други, по-велики работи.

"Най-напред, ако вярвам в едно учение, аз го прилагам в себе си, гледам какви резултати може да произведе в мене. Минал съм през една дисциплина, за което вие хабер нямате."

"Аз поставям музиката като основа на възпитанието. Във всяка класна стая ще има пиано. Учителят ще свири, ще пее и ще говори." 

"Много съм страдал, много съм теглил и гладувал, но не съм плакал, не съм си прахосвал сълзите."

"Плачете за някого, че е умрял. Що не плачете за човека, когато греши? Умирането е преструване. Аз не плача за хората, когато умират, а плача за тях, когато не се обичат. Плача за хората, когато живеят в безправие, в зло."

"Ходил ли си прй Бога? - Бог е навсякъде. - Изучавам го във всички светове, в които съм потопен. Виждам Го в камъка, в цветето, в буболечката и човека, навред. Веселя се, когато слушам тихия Му глас. Механическо разбиране имате, щом мислите, че след смъртта си ще Го видите."

"По някой път как ли не изопачавате моите думи. Аз се чудя на това гениално, майсторски пресъздаване на моите думи, как ви идват на ум, как ги измисляте!"

"Тук с години обществото в цяла България, каквото престъпление стане, все мен и вас обвиняват. „Те голи ходят, събличат се голи и посрещат слънцето, кланят се на слънцето, водят безпорядъчен живот, безразборна любов правят, на колело се нареждат и се покланят на слънцето, и какво ли не още". Някой се съблякъл гол, ние сме виновни; някой се напил - ние сме виновни. Какво можете да кажете на това общество! Ако ние не знаехме как да се свържем с невидимия свят, досега нищо не би останало от това общество. Колкото ни бомбардираха със своите гранати от всички страни, от нас нищо не би останало. Не е важно какво хората щели да мислят за нас. Важно е какво Бог мисли за нас. Вие се безпокоите за нищо и никакво, засяга ви какво щели да мислят хората!"

"Абсолютно никаква лъжа да не допущате. Минаваме за братство, за хора, които не лъжат, другите хора имат доверие у нас, а ние какво правим? Че ние, ако не дадем пример за честност, за какво сме тук? Всеки си прави, каквото иска. Когато е за работа, никой няма, като дойде за ядене, всички идват. В градината има ли плод, гледам какво правят, хем напреднали уж братя и сестри. Без позволение отиват и си пълнят джобовете, па понякога и кошници пълнят. Братско било. А за работа ги няма никакви. Мнозина чупят клонища. Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение. При лъжата вие се лишавате от Божието благо. Един ден ще се засушите. Лъжата уморява хората. Аз ви съжалявам. Не лъжете себе си, нито другите. Идва някой и казва: Учителю, този брат е много нетърпелив. Според Любовта, щом е нетърпелив, моли се за него, да му даде Бог търпение. Ако вие бихте се молили един за друг, между вас нямаше да има спорове."

"Вие вярвате в онова, което едно време са говорили пророците, а това, което сега Бог ви говори, не вярвате. Евреите вярваха в Мойсея, като дойде Христос да говори, не повярваха в него. Този, в когото евреите не повярваха преди две хиляди години, сега вярват в него. Това, което сега се говори, хората не вярват, след две хиляди години ще повярват."

"Някои питат: като умре Учителят, кой ще го замести? - Ако остане някой да ме замества, то е изгубена работа. Няма какво хората да ме заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да ги заместват? Кой замести Христа? Никой не го замести. Божествените работи не се заместват. Никой не може да замести един човек. Христа никой не може да замести. В пространствата има хиляди и милиони слънца, но нито едно слънце не може да замести друго."

"Моето учение, което ви предавам, не е на буквата, на сектантството, а учение на мъдрост и любов, което, ако се приложи, ще обнови целокупния живот."

"Някой казва: Учителю, много те обичам. А пък няма да се мине и половин час и ще се скара с първия срещнат, който също ми е казал, че ме обича."

"Ние тук не сме бели братя. Един член на Бялото Братство има огромна сила, грамадна енергия, с която може да хвърли земята като топка. Ние сме още ученици в забавачницата на Бялото Братство."

"Истинското знание още не съм ви дал. Което съм ви дал, това е само предисловие. Има още да се учите."

"Много нещо мога да ви кажа, но не е времето сега. Не сте готови за Истината още."

"Големи кореспонденти сте. Само някой да каже нещо и целият лагер знае. Само някоя сестра да се облече с хубава дреха и целият „Изгрев" знае откъде я е взела. И когато някой направи погрешка, всички ще знаят."

"При мен са идвали мнозина, които искат да им помогна, че после да посветят живота си на Христа. Всички, на които съм помогнал, какво направиха? Нямам досега нито един пример от тези, на които съм помогнал, да е посветил някой живота си на един идеал. Освен че не станаха по-добри, но станаха по-лоши от по- рано. По-лоши с какво? По-рано бяха по-искрени, по-открити, по-сърдечни, сега станаха дипломати, започнаха да тургат една бяла покривка, която аз наричам бяла льжа."

"Пита ме един евангелист: Ти как разбираш Евангелието? Казах му: Мъчех се да го разбера, не го разбрах и си рекох: чакай да го живея сега, и тогава почнах да го разбирам."

"Аз зная всичко онова, което хората не знаят. Това, което хората не могат да направят на земята, има същества, които могат да го направят."

"Мнозина от вас постоянно казват: тъй рече Учителят, тъй или иначе рече нашият Учител. Вие си служите с мене, за да си създадете авторитет ли, какво ли? Ако Любовта, Мъдростта и Истината у вас са цел на живота ви, тогава може да кажете: тъй рече нашият Учител, но ако в това се колебаете, Словото нищо няма да допринесе. И ако вие не можете да понасяте всичките обиди и мъки, които светът може да ви даде, вие нито мене, нито Христа сте разбрали."

"Казвам ви, че с тези характери, които имате, тъй както сега се отнасяте, нито един от вас не може да влезе в Царството Божие. Кракът ви не може да стъпи в това царство. Ще си умрете в голямо разочарование, така ще си и остареете разочаровани. Будали сте, че служите на дявола."

"Не е по силите ви по цял час да се молите. Ако можете да се молите по две-три минути, както трябва, това е достатъчно."

"Дойде друг, и той казва: Ти всичко можеш, помогни ми. Каквото искаш ще ти дам. Болен е от тежко заболяване, лоша болест. Рекох: Ще те излекувам, но ти си заможен, а моята визита е много скъпа, всичко, каквото имаш, ще го дадеш. - Че как така, всичко да дам? Всичко, каквото имаш, ще го дадеш и ще посветиш живота си в служба на Бога. Ако си готов да дадеш всичко, ще кажа една дума и ще излезе болестта. Ако не дадеш и не обещаеш за в бъдеще да се посветиш в служба на Бога, ще си вървиш, както си дошъл. Който не обича Бога, не може всичко да даде, да направи за Него."

"Аз вече съм дошъл до едно становище, че трябва да закрия школата. Не намирам за нужно да ви говоря по-нататък и да ви оставя сами да си научите божествения закон. Колко скандали вече стават тук! Има братя и сестри, от много години в Братството, но нищо не са прихванали от духа на Братството, с

един милиметър не са мръднали."

"Нямате нито любов, нито почитание помежду си, но казвате: Ние сме ученици на новото учение. Това ли е новото учение? - Новото учение е да знаете по най-разумния начин да очистите своята мисъл, да очистите своите чувства и по най-разумния начин как да оправите неправилните си постъпки."

"Вие всякога слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате."

"Идва един при мене и казва: Тежко болен съм, моля да се помолите за мене, да оздравея. Аз не само че не приех да се моля за него, ами най-грубо го изпъдих, и той оздравя."

"Не сте си дояли, не сте спали, не сте добре обути, не сте вчесани, нямате квартира, нямате пари, нямате обществено положение. Това е все физическият свят. Вие всички сте погълнати от този свят. Говорите за духовното, за божественото, но физическият свят, който изцяло ви е погълнал, е преграда, за да се издигнете в тези светове и затова нямате ясно понятие за никой от тези светове."

"Всички искате да се издигнете, за да станете известни и богати. Готов съм да се жертвам за вас, ако любите Бога, ако не Го любите, няма какво повече да се занимавам с вас. За оная Любов, за която мислех да ви говоря, няма да кажа нито дума повече. Вие имате много нечисти мисли. Какво ли не сте лепнали върху мен! Какво ли не сте турили на гърба ми!"

"Вие си мислите за мене това, което не е. Аз съм повече от това, което мислите за мене и съм по-малко от това, което мислите. Аз не съм проявил досега и една стомилионна част от това, което съм."

"Имам една теория на музиката, мислех да пиша нещо върху нея, но като изследвах характера на българите, разбрах, че по-добре е нищо да не казвам."

"Какво ли не се говори и пише за Дьнов. Дьнов не са го и виждали някои, но говорят. Хабер нямат българите за Дънов, но се подиграват, измислят какво ли не! Някой бие жена си, Дънов е виновен. Все трябва да е виновен някой. Дойде веднъж при мене един софиянец и казва: Слушал съм за тебе и много лоши, и много хубави работи. Направо му казах: Без пари лекувам, но ти си осъден да умреш, ако отсега не посветиш живота си в служба на доброто, на Бога, да раздадеш всичко на бедните. - Ама как? - Така е, ако искаш, повече няма какво да говоря."

"Който се е опитал да ме критикува, нищо не е постигнал. То е все едно да критикува Господа. Да критикуваш Господа, значи от тебе нищо да не стане и нищо да не остане."

"Страхуват се Владиците и поповете да не би един ден да им взема мястото. Не знаят откъде идвам. Идвам отдалече. Странник съм в този свят. И защо се плаши българското духовенство? Нямам власт, нямам богатства."

"Ако аз само веднъж се оплача на Господа, ако си послужа със знанието, което имам, знаят ли „светите отци" какво ще стане с тях? Те хулят Божието име и ме наричат „лъжеучител”, „самозванец". За тези епитети няма извинение. Може да се подиграват и всичко може да ми прикачат, но лъжа, измама никога!"

"Как ще постъпят българите с мене, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвай, за мен е безразлично. Не искам да ви карам насила да вярвате."

"Ако българите са готови да изпълнят каквото ви казвам, ще знаят каква е тяхната мисия. Не изпълнят ли това, което им говоря, няма да кажа каква е мисията им."

"Знанието, което се преподава в школата, не може да се повери на хора профани. Ако нямате чист ум, чисто сърце и чиста воля, вие не може да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и с готовност в себе си да пожертват всичко за слава Божия. Нямате ли тази чистота, аз ще занеса със себе си новото знание, никому няма да го поверя."

"Не следвате ли този път, аз ще си вървя сам, а вие ще останете на мястото си да се оплаквате, че ви укоряват, или се радвате, че ви хвалят. Не ме интересуват нито укорите, нито похвалите, които се сипят върху вас или мен. Който говори добро или лошо за мен, то си остава за негова сметка."

"Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша."