ПЕТЪР ДЪНОВ - "УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА НАС" - ЧАСТ 1

„Затова аз дойдох, за да ви оживя, 

да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, 

да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от

 радостта да чуете Божието живо Слово."

Учителя


"Аз идвам отгоре, по висше разпореж­дане на Бога, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия пьт и ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сър­це и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище."

"Аз дойдох в България, за да изпълня Божия закон."

"Ако моите думи пребъдват у вас, вие по друг начин ще живеете. Искате да знаете кой съм аз. Аз съм в Словото, което ви изнесох. Аз съм онзи, който ви нося Божественото слово. Точно кой съм, никога няма да узнаете."

"Туй учение го няма в Библията. В Библията има само формулите. Но божественото учение сега идва от Господа чисто."

"Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили."

"Знайте, че това учение, за което ви говоря, човек не погинва."

"Пътят по-който сте тръгнали, е тесен, другар не може да имате. Един по един ще минавате, за двама не е този тесен път."

"Като пожертвате всичко, вие ще придобиете всичко."

"Никога не казвайте, че обичате някого. Когато обичате някого, само Бог знае това."

"Съжалявам всички хора, които имат паметници. Аз никога не бих желал да имам паметник."

"Вие ако знаете какви страдания ми нанасяте с вашите лъжи, никога не бихте ги помирисали."

"Аз разглеждам нещата от божествено гледище, не от човешко."

"Един човек, който те е разпъвал 999 пъти, какво ще мисля за него? – Ще го залича от съзнанието си."

"Ангелите нямат моето търпение, те не биха ви учили нито ден.  Аз на Земята уча търпението."

"Срещал съм толкова правоверни, че пред тях минавам за еретик. Обаче единственият човек, който разбира живота, това съм аз – еретикът – това мога да демонстрирам. Мога да въздигна един умрял, ако ме слуша."

"Често ми водите болни хора да лекувам. – Нямам нищо против, но водите и такива, които нямат капчица любов. Когато събудите божественото в един човек, който няма любов, тогава той ще оздравее. Един лош човек нека преболедува 3-4 месеци, защо да не боледува? Откъде накъде аз да му плащам дълговете? Нека си плаща всеки, за това що е правил. Като лекуваш някого, от тебе сила излиза. Не лекувам човек, когото виждам, че и да се излекува, ще продължава да прави престъпления."

"От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом слеза от това място, болшевиците ще дойдат. Аз говоря за мир и любов, за божествени принципи, които ще спасят човечеството."

"Вашите мисли ме измъчват. Те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малкото дете, което ходи по тръните. (1912г.)"

"Минавате и заминавате покрай мене горди, че сте учен, способен, набожен. Познавам ви и няма защо да се преструвате пред мен. Ако в Школата бях турил мерки на поведение, не външно, а вътрешно, не зная колко души биха останали тук."

"Мнозина се интересуват, искат да знаят господин Дънов къде е учил и какво. Какво образование има. Той нищо не е завършил. Той е учил законите на великия Учител и ги изпълнява."

"Човек може да излиза от тялото си, когато пожелае, стига да знае как. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Сега не го правя, защото видите ли това нещо, ще се изплашите и ще се разбягате. Не искам да ви смущавам."

"Не може да бъдете щастливи отсега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам."

"Единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм аз. Аз ако ви оставя, вие сте изгубени. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете да ви избавя."

"Аз мога да лекувам всички болки, и неизлечимите, власт имам, но каква полза? Представете си едно прасенце така оваляно в калта, само очичките му блестят и го издават, че е животинче, и го отделят от околната среда. Вземам едно корито, топла вода и сапун, и така го измивам, че козината му побелява като сребро, и то стане красиво, мило. Но когато го пусна, то отново ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля, ще стане неузнаваемо. Има ли смисъл този труд, който съм положил за него?"

"Питате: Учителю, вашите коси са прошарени, на възраст сте, а ние сме млади, неуки, невежи. Кога ще усвоим вашето учение, за да приемем силата, която то носи? Кога ще станем силни, влиятелни, за да тръгне народът след нас? – Дайте ми прилежни ученици, които да учат, да прилагат. Ако трябва време и сто и повече години да остана на земята, в моя власт е да продължа живота си. Дайте ми ученици."

"Ако аз имах десет истински ученици, света щях да преобразя. Ако имах 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, истински ученици, света щях да преобразя, ако имах дори само един истински ученик, света щях да обновя и преобразя. Но..."

"Казват ми: молете се за българсия народ. И да се моля за един народ, който ще яде и пие, ще разсъждава има ли Господ или не, ще подозира всички в престъпления, също като евреите, каква полза? Аз виждам какво се върши в църквите, в училищата, шантаните, домовете. Не ме интересуват хорските клозети, нито банките, дето турят парите си, за да се осигуряват."

"Аз искам да направя едно добро на българите, да им покажа как да намеря елексира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. До сега съм бил доста снисходителен към тях, бях готов да им покажа елексира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на зората и на слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какъв ли не, идолопоклонник, самозванец, ругаха ме и затова: да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Употребих 12 години близо да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е докачение, а факт. Исках да напиша нещо върху тези изследвания, което щеше да ползва българите, това ще си остане за мене. И за това, колкото научни данни съм събрал, ще ги задържа за себе си, може на някои посветени да ги дам, те да ги ползват. Още 2000 години българинът ще блъска главата си, докато узрее."

"Други хора като вас не съм срещал. Това ме наскърбява. От стари и млади нищо свястно досега не съм чул. Ако продължавате така да живеете, както досега, аз ще се оттегля, ще ви оставя. Сит съм от лъжи, сит съм от измами. И от попски, и от братски лъжи съм сит. До гуша ми е дошло. В тази мътна вода не се живее, в тази бедна почва нищо не расте. В този нечист въздух не се живее. Този свят и без друго трябва да си замине. Турен му е вече надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено."

"Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мене така, както и аз спрямо вас. И ако съществува между вас дисхармония, то каквото от две години се хвърля върху мен и срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния мир. С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и себе си. Ако вие се съмнявате у мене и не ме слушате, аз ще си отида. Условията за работа сте вие. Лесно е да ви оставя, но понеже съм свързан с вашата карма, ще трябва да ви търпя такива, каквите сте. Знайте обаче, че ако това дело се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си, и то за няколко поколения."