МАСОНЪТ ИВАН КАСАБОВ: "АПОСТОЛЪТ БЕШЕ НАЙ-ВЕРНИЯТ НАШ АГЕНТ"

Странно съвпадение ли е, че сегашните обществени катаклизми станаха в т. нар. "Ден на Левски"? Защо едно от подножията на най-влиятелната тукашна масонска ложа – най-централното, носи името „Васил Левски“?

Левски пред съда: "Отначало в Букурещ ме извика един търговец на име Ценович. Тоя човек се намира в Букурещката комисия, той ме назначи на тая работа".

Левски става част от българското тайно общество в Румъния, получава от него матрицата на организацията си, както и пълно финансиране. И докато при първите си две обиколки в българските земи е "най-верният агент" на "Млада България", то при третата обиколка той вече е Лидер на тайната организация.

Търговецът Христо Георгиев (спонсор на Софийския университет) пише до Найден Геров: "Левски е напълно свързан с "Младите".

Георгиев и Геров са от алтернативните "Стари" и се опасяват от революционни прояви. "Младите" пък смятат, че с въоръжена борба могат да въздействат на турското правителство и да привлекат вниманието на европейската дипломация. "Старите" са за еволюция и това е причината Тайният български централен комитет (ТБЦК) да "заспи" през 1867 г.

За известно време Касабов "сам си е комитет". Малко известен факт е, че той е "мозъкът" на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

"През зимата на 1867 г. се виждах често с Хаджи Димитър. Реших, че една чета ще разпали духовете и приготви въстание, дори да не успее, ще подкрепи идеята за съществуване на комитета и ще помогне за решаване на черковния въпрос. Направих печат за Привременно българско правителство, което е в Балкана, написах прокламация и адрес до Великите сили", разказва в спомените си Касабов. Разгромът на четата става новина в Европа и осъществява замисъла му.

По това време той привлича радикално настроените емигранти и така се появява Българското общество. Начело на формацията са Касабов и Димитър Ценович от Свищов. Те издават вестник "Народност" - орган на "благонадеждната Млада България". Касабов говори за революцията като изход за свобода още в първите си статии в "Народност". Средище на обществото е читалище "Братска любов", стопанисвано от Ценович. По това време читалищата са прикритие на братята масони. Такива са били "Зора" в Русе, "Селска любов" в Бяла черква, читалищата в Свищов, Шумен и Варна.

Касабов започва кореспонденция с Джузепе Мацини и Михаил Бакунин - известни водачи в европейските революционни среди. Мацини е идеологът на италианското масонство, лидер е на карбонарите. Под негово влияние е създадена общността "Млада Европа", в която влизат националните секции - "Млада Италия", "Млада Полша", "Млада Германия" и т.н. Бакунин е руският теоретик на анархизма. Приет е в Братството във Франция, по-късно е член и на италианската ложа "Социален прогрес", масон 32-ра степен. Бакунин поддържа лични контакти с Мацини, записан е в присъствените книги на много германски ложи.

ПИСАТЕЛЯТ РУМЕН ВАСИЛЕВ:

"В книгата “Безподобния Апостол” на Константин Дуфев  огън и жупел се излива върху Иван Касабов. Как можел той да нарича Левски “наш агент”?!

Кой е Касабов, къде го е казал, на какво се дължи тази омраза на историците към него? Започнах да се ровя в трудове отпреди 9. 09. 1944 г. Потърсих книгата му със спомени в Народната библиотека. Отговарят ми: “Книгата е за реставрация”. С хиляди усмивки отклоняват молбата ми дори да я погледна. Накрая ми я дадоха. В екземпляра се оказа, че липсват страници. И то точно тези, в които Касабов твърди: “Левски беше наш агент”. Оказа се, че още един екземпляр се пази в хранилище извън София. Наложи се да пиша молби... И ми я дадоха за кратко време. От прочетеното разбрах, че Касабов и Раковски са били едно цяло - живели са заедно в една стая, заедно са работили... И двамата са били масони, при това изявени за времето си. Раковски е бил дипломат № 1 на Балканите. Иван Касабов е отговарял за чуждоезичната секция на смесената масонска ложа “Али Коч”... Постепенно излязоха от прахта и забравата и други масони - Теофан Райнов, Данаил Попов... За връзката с Мацини само се споменаваше. Но кой е той? Как е станал контактът му с българите? Проф. Христо Гандев в книгата си, публикувана през 1946 г. - преди да се наложи цензура, твърди, че има тъмни епизоди в живота на Левски във Влашко, които трябва да бъдат осветлени и обяснени. Оттам разбрах за срещата на масоните Марко Баланов, Теофан Райнов и Райчо Гръблев с Мацини. Така стигнах до спомените на Марко Балабанов, публикувани в сп. “Летописи” през 1900 г., където той разказва за срещата с Мацини. Докато Левски извършва агитационните си обиколки и основава нови комитети, Теофан Райнов и Райчо Гръблев са делегирани да се срещнат с Мацини. Гръблев е от Плоещ, член е на съзаклятния комитет, верен е на Касабов. Райнов разполага с 600 лири (страшно много пари за времето - масонски, разбира се) за пътуването им през юни 1869 г. до Западна Европа. Тъй като Мацини ползва френски, е необходим преводач. Касабов свързва Теофан Райнов с Марко Балабанов, тогава студент в Париж. Балабанов е проверен, питомник на Раковски, още в юношеските си години пише за “Дунавски лебед”. През 1863 г. е адютант на Раковски при дипломатическите му совалки. Българите са първо в Женева, после отиват в Лондон, където им е уредена среща с Мацини. Той им начертава план за революция в Българско... Като открих това, нещата започнаха да се разплитат.

Левски е най-великият българин. Изобщо не поставям под съмнение това в книгата ми “Масонската ложа и братството на Левски”. Но около Апостола има много неизвестности, много хора, чиито съдби и принос са потънали в прах. В годините след 1944 г. историците са поставили на пиедестал Левски като един самотен воин за свобода. А истината е, че той не е бил сам. Има една поговорка: “Кажи ми с какви дружиш, да ти кажа какъв си”. Тя се отнася за всеки човек, отнася се и за Левски. И така, като се разрових в забравени и останали дълго време скрити спомени на негови съвременници, изчетох книги на историци от първата половина на ХХ век, вгледах се по-внимателно в писмата му и успях да разнищя нещата. Хората, от които Левски попива идеите как да построи организацията си, са масони. Той усвоява техния опит в конспирацията - пароли, шифри, тайни кодове и ръкостискания... Всички историци признават, че Апостола няма западно образование. Той не е имал възможност да пътува из Европа. Стигнал е само до Сърбия и Влашко, където се среща с тези идеи в лицето на българи, които са ги усвоили - Иван Касабов, Теофан Райнов, Христо Буйнов, Стоил Д. Попов и Йосиф Дайнелов. Според една от версиите един от последните трима го е посветил в масонството през 1861 г. Затова Левски признава неведнъж, че това е преломна година в живота му. При една от обиколките си за набиране на легионери във вътрешността на страната един от членовете на “Тайната дружина” се среща с Васил Левски. Фактът, че Апостола е имал дългогодишни връзки с тази ложа, е неоспорим. Фиксирани са две визити на Левски в Цариград. При първото посещение данните са по-колебливи, но при второто сведенията, стигнали до нас, са устойчиви и исторически издържани. Информацията е на д-р Стамболски, агент на Раковски и член на “Тайната дружина на верните приятели”, който като лекар и преподавател е имал достъп до османския елит, но е бил съпричастен на българското дело."

"Кореспонденцията с Бакунин и Мацини ни беше от голяма полза. За много работи се допитвахме до тях и те ни упътваха. Мацини ни съветваше да не сме резки с русите, защото само руското правителство може да ни помогне", разказва Касабов.

През 1869 г. читалище "Братска любов" изпраща делегации при Мацини, Херцен и Бакунин. Активно участие взема и Любен Каравелов. Неговият вестник "Свобода" тръгва с пари на Ценович и Н. Попович. Каравелов установява връзки с Международната лига за мир и свобода, в която лидери са Джузепе Гарибалди (велик майстор на Великата ложа в Палермо и масон в ложа Х471 "Топкенсвил"), Виктор Юго (велик магистър на Братството на монасите от Сион), Бакунин и др. Лигата провъзгласява правото на поляците и на народите под турско иго на въоръжено въстание, а в програмата за IV конгрес през септември 1870 г. заляга решение за независимост на Русия, България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска. Каравелов получава вестника на Лигата - "Европейски съединени щати".

Делегациите при масонските водачи са успешни. Мацини съветва да се създават революционни ядра за подготовка на въстание, да се изпращат апостоли, чети да изтощават Турция, да се използва периодичният печат. Бакунин препоръчва революционен терор и обещава парична помощ от Европа.

Под влияние на Мацини Българското общество прераства в промасонския кръг "Млада България" и става част от "Млада Европа". Така още през 1868 г. България се интегрира в прогресивната глобална европейска организация.

Къде е Левски през това време? След разпадането на Втората българска легия в Сърбия следите му се губят за няколко месеца. Знае се, че е болен и че е претърпял операция (до края на живота си е имал незараснала рана). В крайна сметка Левски емигрира в Румъния. Там се свързва с Касабов и намира материална и морална подкрепа в Българското общество. То финансира първата му обиколка - от 11 декември 1868 г. - до 24 февруари 1869 г. Като се връща, Левски докладва, че народът не е готов за въстание. Предстои здрава организационна работа. "Младите" снабдяват Апостола с прокламации (същите като на Х. Димитър), пълномощни писма и пароли. На 1 май 1869 г. от Никопол той започва втората си обиколка. През август 1869 г. скелетът на организацията е готов.

През 1905 г. София. Иван Касабов, масон от международна ложа „Али Коч“ и наследник на Георги Раковски в мемоарната си книга "Моите спомени..." признава:

"Обаче въстаническите действия следваха своя предначертан път, който бяха усвоили от предишни времена. Ботев беше се прилепил в началото към Каравелов, но се скараха. Така също и Васил Левски - Дяконът, както го наричахме, тоже се беше прилепил към Каравелов. Но и с него се беше скарал Каравелов.

Този Васил Левски в мое време беше най-верният наш агент, който ходеше из България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България, лично с живо слово и дело, а особено в Софийско, Плевенско, Ловешко и други места.“

Революциите винаги са били юдеомасонско дело.

Кои са онези, които припознавате за „наследници на Левски“? Волен Сидеров, син на комунист, който премина през сътрудник на криминалната милиция, арестуван от капитан Богомил Бонев. После 168-сантиметровият ямболия става участник в Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството, отдел към Шесто управление на ДС. Член е и на Независимото дружество за защита на правата на човека с председател Румен Воденичаров – после негов присъдружник в коалиция „Атака“, и на „Подкрепа“. Без никакъв журналистически опит, оглавява седесарския всекидневник „Демокрация“, а десет дни след уволнението му – списание „София“, издавано от алчно червения тандем Андрей Райчев-Кънчо Стойчев. После говорител на „Овергаз“ – част от „Мултигруп“.

Тогава, по нареждане на „Позитано“ 20 и лично на Илия Павлов другарят Сидеров става пресаташе на кампанията на изпълнителния директор на Първа частна банка Веселин Йосифов – кандидат на БСП за кмет на столицата. Йосифов се ожени за сегашната конкубинка на Сергей Станишев…

След това Волен влиза в ролята на заместник на главния редактор – другаря Петьо Блъсков в неговия „Монитор“. Лъжа ли е, че заместник-партийният секретар на вестник „Отечествен фронт“ Блъсков и прекият му водещ офицер Валентин Моллов бяха създадени от Андрей Луканов? По онова време някой преквалифицира бившия яростен защитник на Ахмед Доган и на ДПС, другаря Волен Сидеров, в… националист. Когато за първи път се кандидатира за кмет на София, зад Волен всячески застана… Яне Янев, който по онова време май беше… „земеделец“.

Сетне командироваха Сидеров в телевизия СКАТ. Там, заедно с бъдещия му кум, той „се изгради“ като войнстващ нацист, макар да беше дезертирал от казармата. Двамата, с парите на Валери Симеонов Балевски, основаха националкомунистическата партийка „Атака“. Тя се съюзи с организации на бивши офицери от ДС, милицията и войската. Обединени, влязоха в Народното събрание под името коалиция „Атака“. Тя се оказа най-масовата фракция на Държавна сигурност…

Днес всичко е разтурено. Старите връзки са прекъснати – дали? Но облеченият в кагебистко черно Волен все така, подобно на развалена грамофонна плоча, произнася една и съща реч пред паметника на Левски. А нищожната тълпа пак го обявяваше за „новия Левски“!

Нима не е déjà vu?

Но народните маси си искат своя Левски – някогашния и някакъв настоящ – римейк, казано по съвременному… 

Те нямат хабер, че престъпват Божията воля. Първата и втората от неотменените от Исус Христос Божи заповеди гласят: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир…“

Да сте виждали англичанин да припада по Робин Худ? Вместо това, развличат децата със забавни сериали, представящи небивалици за разбойника. Ами швейцарец да примира по Вилхелм Тел или французин по Жана д’Арк? Тези хора все пак вярват в Бога и не нарушават неговите заповеди. Не провъзгласяват страните си за „земен рай“! Тук всичко е наопаки. Как нещата ни да не вървят на терсене?

По тези земи „православието е пропуснало да „християнизира“ нашия народ… У нас „християнството” е оставило главно външни напластявания… Имало е – винаги съм казвал, винаги ще казвам, ще изтъквам! – и друга една българска буржоазия: онази, давала средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на „Черковния въпрос“) борба. Но тя е в… ХІХ век! А в ХХ век тя изчезна, бе в широк размер изместена…“

Шепата наследници на щедрата и родолюбива буржоазия са имали представа кой е задвижвал „героите“. Онези, които самите комунисти величаехи в песни: „Земята на Ботев и Левски отново е робска земя…“ Някой все напъва да ни изкара „роби“. Защо?

Ако не знаете, даже паметникът на Левски не е изграден с български пари. Почти никой от нашенци не се отзовал на призива за дарения. Затова руският пълномощник Пьотър Алабин изсипал пари, дадени му от императорското правителство. Чужденци, организирани от свързаните с еврейството чешки масони братя Прошекови, събрали остатъка. Който не вярва, да провери и се осведоми… Това означава много. То е народна оценка и то дадена от съвременниците!

Самият паметник е обелиск – типичен за масонството. Да не говорим за множеството свои символи, които „свободните зидари“ са оставили връз него. Но когато някой разкрие истината, става враг на бездуховното множество.

Това е „изчезване“ на потомците на истински национално отговорната ни буржоазия. То е послужило за изтриване на истината. А България приключи тогава, когато по външна заповед комунистите национализираха земята. Така 70 на сто от българите загубиха своите средства за производство, сиреч – своята икономическа независимост. Най-точно казано – свободата си.

Поробеното население не мисли за държава. То е против нея. Често неосъзнато, но дълбоко в себе си то я приема като враг. И ние все така воюваме, но помежду си. Понеже онези, срещу които следва да обърнем гнева си, прилагат форулирания от Николо Макиавели подъл принцип „divide et impera” – „разделяй и владей“… Но не поставят границата, фронтовата линия, между тях – алчно червената фашистка номенклатера, от една страна, и населението, от друга.

източник 1

източник 2