СЪЮЗ НА СЕМЕЙСТВАТА В БЪЛГАРИЯ-НОВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ФОРМА НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

 

ВСТЪПЛЕНИЕ

Този проект на име: "СЪЮЗ НА СЕМЕЙСТВАТА В БЪЛГАРИЯ"  ни изпрати инж.Георги Кръстев от Монтана. Той го направи по молба на екипа на този блог след предварителни разговори с него по въпроса и след като преценихме че на това предложение трябва да се даде гласност.Защо смятаме така?По една причина. Първо-защото предложената форма на държавно управление е автентичен негов проект и виждане как трябва да бъде правено това. Второ-защото е оригинално предложение. Трето-защото структурата е сбита и стегната, като в същото време е всеобхватна и изчерпателна. Четвърто-защото в основата на така преложената структура за управление е застъпен на 100% основния принцип за хуманно управление на една държава-принципа: Властта произтича от народа и принадлежи на народа. Пето-защото човека е български гражданин, живял само в България, познава от личен дългогодишен опит повечето възможни уловки и капани, които са внедрени в досегашните форми  на управление и като българин не желае днешната ситуация да се повтори в бъдещото управление на България.

За онези, които имат въпроси, нека се обръщат лично към него, а не да питат нас, защото ние не сме повече от едни транслатори на неговата идея и макар да имаме мнение, ще се въздържаме да го показваме.Самия факт, че поставяме публично разработката на този човек достатъчно красноречив.

Под разработката публикуваме: "КРИТИКА НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВАЩАТА ПРАВНА СИСТЕМА", чиито автор е същия български гражданин-инж.Георги.Кръстев. За удобство на онези, които искат да свалят лесно документите, ние ги поставяме в удобна за целта форма най-долу, в края на настоящата публикация.

СЪЮЗ НА СЕМЕЙСТВАТА В БЪЛГАРИЯ

(ССБ)

РАЗДЕЛ I – ХАРАКТЕР НА ССБ

1.    ССБ е доброволно гражданско сдружение на семействата в България.

2.    Сдружението се формира само и единствено на семеен принцип.

3.  Член на ССБ може да бъде всяко семейство, което е съгласно с принципите на организацията.

4.    Членството в ССБ е винаги колективно. Личността е член на ССБ само посредством семейството.

5.    Членството е условно лично само когато семейството е едночленно.

6.    Семейният принцип е единствен критерий за членство в ССБ. Не се вземат предвид никакви други качества като етнос, имотно състояние, религия, партийна принадлежност, образование, възраст, пол и т.н.

РАЗДЕЛ II – ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ССБ

1.    ССБ защитава интересите на семейството във всичките им измерения, по всяко време и на всяко място на територията на България.

2.    ССБ не е антипартийна организация.

3.    ССБ работи за изграждане на гражданско общество с високи морални принципи и демократични ценности.

4.    ССБ ще се бори за максимално участие на гражданите в управлението на страната, чрез обединените усилия на семействата.

5.    ССБ ще отстоява, съхранява и обогатява хилядолетните семейни ценности създадени от българския народ.

РАЗДЕЛ III – СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ НА ССБ

1.    Преустройване на държавното управление на принципите на пряката демокрация, при която народът реално участва във вземането на решенията и управлението на държавата.

2.    Преустройване на държавата в президентска република с цел премахване на анонимността и безотговорността при вземане на управленчески решения.

3.    Създаване на конституционни норми, законодателни условия и обществена обстановка за прозрачност във всички обществени сфери и системи, включително и в банковата система. В момента банковата система е абсолютно непрозрачна, но в същото време тя притежава пълна информация за всички останали обществени сфери. Тази обстановка обезсмисля самата идея за прозрачност.

4.    Предоставяне на максимални пълномощия и свобода на общините да се разпореждат със собствените си ресурси в интерес на гражданите.

5.    Създаване на местна полиция на пряко подчинение на кмета на общината, която наистина да се занимава само с поддържане на реда и спокойствието в общината.

6.    Създаване на доброволни отряди, които при необходимост да се включват в действията на полицията и гражданската защита.

РАЗДЕЛ IV – СТРУКТУРА НА ССБ

1.     Първичната организационна членска единица на ССБ е семейството.

2.   Всяко семейство определя с пълно единодушие кой е Глава на Семейството. В избора гласува и кандидата сам за себе си.

3. Главата на семейството автоматично става комисар в Комитета на семейните глави.

4.     Определен брой Глави на Семейства образуват Комитет на Семействата на териториален принцип.

5.     Главата на семейството е пълноправен член на Комитета на Семействата. Той изпълнява функциите си като Семеен Комисар.

6.     Комитета на семейните глави избира Старши Семеен Комисар от своя състава, който автоматично става комисар в Кварталния Семеен Комитет.

7.     Старши Семейните Комисари образуват Квартален семеен Комитет. Те избират Главен Квартален Семеен Комисар, който автоматично става комисар в Селищния Семеен Комитет

8.    Главните Квартални Комисари образуват Селищен (Селски; Градски) Семеен Комитет. Те избират Главен Селищен Семеен Комисар, който автоматично става комисар в Селищния Семеен Комитет.

9.    Главните Селищни Комисари образуват Общински Семеен Комитет. Те избират Главен Общински Семеен Комисар, който автоматично става комисар в Окръжния Семеен Комитет.

10. Главните Общински Семейни Комисари образуват Окръжен Семеен Комитет. Те избират Главен Окръжен Семеен Комисар, който автоматично става Народен Семеен Комисар в Националния Семеен Комитет.

11. Главните Окръжни Семейни Комисари образуват Национален Семеен Комитет. Те избират десет членно Изпълнително Бюро на Националния Семеен Комитет от своя състав.

12.  Изпълнителното бюро е висша инстанция за Националния Семеен Комитет.

13.    Върховен Семеен Комисар се избира директно от първичните Комитети на Семействата. Той е представител на народа. Изпълнителното бюро организира допитване до Комитетите на Семействата за избор на Върховен Семеен Комисар.

14. Върховият Семеен Комисар е Председател на Националния Семеен Комитет и Председател на Изпълнителното бюро. По силата на дадените му от народа пълномощия той ръководи тяхната дейност. Неговите пълномощия не произтичат нито от Националния Семеен Комитет нито от Изпълнителното бюро. Те произтичат пряко от народа и се определят с референдум.

На таблица 1. и таблица 2. са показани описаните структури.

СТРУКТУРА НА СЕМЕЙНИТЕ КОМИТЕТИ

НИВО	ЧЛЕНОВЕ
1. Комитет на Семействата	Глави на семейства
2. Квартален Семеен Комитет	Квартални Семейни Комисари
3. Селищен Семеен Комитет	Селищни Семейни Комисари
4. Общински Семеен Комитет	Общински Семейни Комисари
5. Окръжен Семеен Комитет	Окръжни Семейни Комисари
6. Национален Семеен Комитет	Народни Семейни Комисари
7. Изпълнително бюро	Народни Семейни Комисари

ТАБЛИЦА 1.

Забележка: В големите селища се въвежда допълнително ниво „Районен Семеен Комитет”, ако това е необходимо.

ГЛАВНИ КОМИСАРИ

НИВО	ГЛАВНИ КОМИСАРИ
1. Комитет на Семействата	Старши Семеен Комисар
2. Квартален Семеен Комитет	Главен Квартален Семеен Комисар
3. Селищен Семеен Комитет	Главен Селищен Семеен Комисар
4. Общински Семеен Комитет	Главен Общински Семеен Комисар
5. Окръжен Семеен Комитет	Главен Окръжен Семеен Комисар
6. Национален Семеен Комитет	Изпълнително бюро
7. Изпълнително бюро	Върховен Семеен Комисар

ТАБЛИЦА 2.

КЛОНОВЕ И ТЕРИТОРИАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ (Табл.3. и Табл.4.)

1.     КЛОНОВЕ на ССБ са всички окръжни организации.

2.     ТЕРИТОРИАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ на ССБ са нейните структури на ниво община, район, квартал и семейство.

ПРИРАВНЯВАНЕ НА РАБОТНИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ НА КОМИТЕТИТЕ НА ССБ СЪС ЗАКОНОВИТЕ ИМ ЕКВИВАЛЕНТИ

РАБОТНИ НАИМЕНОВАНИЯ	ЗАКОНОВИ ЕКВИВАЛЕНТИ
1. Комитет на семейните глави	Териториална Организация
2. Квартален Семеен Комитет	Териториална Организация
3. Районен семеен Комитет	Териториална Организация
4. Общински Семеен Комитет	Териториална Организация
5. Окръжен Семеен Комитет	Клон
6. Национален Семеен Комитет	Общо Събрание
7. Изпълнително Бюро	Управителен Съвет

ТАБЛИЦА 3.

  

ПРИРАВНЯВАНЕ НА РАБОТНИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ НА СЕМЕЙНИТЕ ГЛАВИ в ССБ СЪС ЗАКОНОВИТЕ ИМ ЕКВИВАЛЕНТИ

РАБОТНИ НАИМЕНОВАНИЯ	ЗАКОНОВИ ЕКВИВАЛЕНТИ
1. Старши Семеен Комисар	Председател на ТО на ССБ
2. Главен Квартален Семеен Комисар	Председател на ТО на ССБ
3. Главен Районен Семеен Комисар	Председател на ТО на ССБ
4. Главен Общински Семеен Комисар	Председател на ТО на ССБ
5. Главен Окръжен Семеен Комисар	Председател на Клон на ССБ
6. Върховен Семеен Комисар	Председател на ССБ

ТАБЛИЦА 4.

РАЗДЕЛ V – ДВОЙНСТВЕНОСТ НА ПЪЛНМОЩИЯТА

1.     От структурата на комитетите се вижда, че съществува двойственост във функциите на главните комисари. Всеки главен комисар се избира на определено ниво и ръководи семейния комитет, който го е избрал.

2.     По силата на правата, които му се предоставят в качеството му на Главен Семеен Комисар, той автоматично е натоварен да бъде член на Семейния Комитет, който е с една степен по-нагоре. Следователно всеки Главен Семеен Комисар едновременно е и Семеен Комисар в горестоящия Семеен комитет.

3.     За разлика от всички останали, Върховият Семеен Комисар се избира от народа чрез референдум. Следователно освен Върховен Семеен Комисар той на по-високо ниво е Пълномощник на Народа.

4.     Така кръгът се затваря в смисъл че структурата тръгва от народа и завършва при народа. Това е единственият начин да се осъществи върховният принцип: „Властта произтича от народа и принадлежи на народа”.

Тази двойственост е показана на таблица 5:

ДВОИНСТВЕНОСТ НА ФУНКЦИИТЕ

ФУНКЦИЯ НА НИВО ИЗБОР	ФУНКЦИЯ НА СЛЕДВАЩОТО НИВО
1. Старши Семеен Комисар	Квартален Семеен Комисар
2. Главен Квартален Семеен Комисар	Селищен Семеен Комисар
3. Главен Селищен Семеен Комисар	Общински Семеен Комисар
4. Главен Общински Семеен Комисар	Окръжен Семеен Комисар
5. Главен Окръжен Семеен Комисар	Народен Семеен Комисар
6. Върховен Семеен Комисар	Пълномощник на Народа

ТАБЛИЦА 5.

 РАЗДЕЛ VI – ПРИНЦИПИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

1.    Решенията в семейните комитети се вземат с консенсус. Това означава, че ако един от членовете не е съгласен, няма решение на Семейния Комитет.

2.    Несъгласните обясняват причините за своето несъгласие и предлагат за гласуване нов вариант за решение.

3.    Ако несъгласните не предложат вариант за решение, Главният комисар поставя въпроса за решаване в по-горния Семеен комитет. Решението е задължително и не подлежи на обжалване.

4.    Ако несъгласието се зацикли, Главният комисар поставя въпроса пред по-горния комитет. За зацикляне се смята трето отрицателно гласуване по един и същи въпрос.

5.    Когато Върховният Семеен Комисар не е съгласен с решение на Изпълнителното бюро, или Националния Семеен Комитет, изпълнителното бюро организира референдум.

6.    Докато излязат резултатите от референдума се изпълняват разпоредбите на Върховия Семеен Комисар.

7.    Решенията на референдума са задължителни за всички нива и не подлежат на обжалване пред никого.

8.    Всеки Семеен Комитет носи отговорност за своите решения. Отговорността на всеки комисар е лична, независимо че решението е колективно. Не съществува понятието колективна отговорност, защото колективната отговорност води до колективна безотговорност. Всички комисари носят еднаква, но лична отговорност.

РАЗДЕЛ VII – ПРИНЦИПИ ЗА ИЗБОР НА КОМИСАРИ

1.    Изборната система в ССД има перманентен характер. Тя действа непрекъснато и безплатно.

2.    Семейните Глави и Семейните Комисари се считат за избирани само когато за тях са гласували 100% избиращите.

3.    Върховен Семеен Комисар се избира чрез референдум на ниво Комитети на семейните Глави. Вотът на комитета е положителен само при консенсус. При липса на консенсус вотът е отрицателен.

4.    Върховен Семеен Комисар се избира с квалифицирано мнозинство от вотовете на Комитетите на Семейните Глави. Върховният Семеен Комисар се счита за избран, когато броят на протоколите на Комитетите на Семейните Глави гласували за него е две трети от общия брой на регистрираните Комитети на Семейните Глави в ССБ.

5.    Референдуми по всякакви други въпроси се провеждат по същия начин както референдума за Върховен Семеен Комисар.

РАЗДЕЛ VIII – ПРИНЦИПИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА КОМИСАРИ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1.     Всеки комисар може да напусне комитета по негова молба. Молбата не се обсъжда, а се привежда в изпълнение.

2.     При напускане с молба комисаря запазва пълномощията си на по-долните нива, но губи правата си на по-горните нива.

3.     При определени обстоятелства всеки комисар може да бъде отстранен от Семейния Комитет, където е член. Освобождаването се извършва с консенсусно решение на Семейния Комитет. В този случай провинилият се комисар няма право на глас.

4.     Семейният Комитет може да освобождава Семейни Комисари само на своето ниво. Той не може да взема решения за освобождаване на Семейни Комисари на никое друго ниво.

5.     Когато комисарят е освободен с решение на Семеен Комитет, той губи правата си на всички по-горни нива. Запазват се правата му на по-долните нива.

6.     Освобождаването на комисар автоматично предизвиква нов избор в съответните Семейни Комитети, с което освободеното място веднага се попълва.

7.     Семейните Комитети от по-ниското ниво са длъжни веднага да проведат избор на нов Главен Комисар, който да заеме мястото на освободения.

РАЗДЕЛ IX – Издигане и утвърждаване на кандидатури на „Съюза на Семействата в България” по време на избори за централни и местни държавни органи

А. Начини за участие на ССБ в изборите

1.    ССБ участва на общо основание като гражданска организация в изборите за органи на местната и държавната власт в съответствие със законите на България.

2.    ССБ може да застава зад кандидатури на независими кандидати съгласно Закона за изборите и при спазване на неговите изисквания.

3.    ССБ може да подкрепя кандидатури на други партии или граждански структури по собствена инициатива и без съгласуване с тях.

4.    ССБ може да участва в коалиции с други партии или граждански структури за издигане на общи кандидатури.

Б. Издигане и утвърждаване на собствени кандидатури

Кандидатурите за местна власт се издигат както следва:

1.     За собствени кандидатури се считат независимите кандидатури подкрепени и издигнати от структурите на ССБ.

2.     Кандидатурите за местната власт се издигат от Комитетите на Семейните Глави.

3.     Кандидатурите за органи на местната власт се утвърждават от Комитета на Семейните Комисари, който отговаря на нивото на съответния държавен или местен орган на власт.

4.     Решението за издигане на кандидатура за местната власт се взема от Комитета на Семейните Глави както всяко друго решение.

5.     Издигнатите кандидатури за местна власт преминават през по-високите нива по стандартната за ССБ процедура, за да достигнат до утвърждаващото ниво.

6.     Пътят, който изминава една кандидатура за местната власт е даден в следващата таблица:

Длъжност	Издига кандидатура	Междинен Семеен Комитет	Утвърждаващ комитет
Кметски наместник, Кмет на селище	Комитет на Семейните глави	Квартален, Районен и Селищен Комитет на семействата	Селищен Комитет на Семействата
Кмет на район	Комитет на Семейните глави	Квартални и Районни Комитети на Семействата	Районен комитет на Семействата
Кмет на община	Комитет на Семейните глави	Квартални, Районни, Селищни и Общински Комитети на Семействата	Общински комитет на Семействата
Областен управител	Комитет на Семейните глави	Квартални, Районни, Селищни. Общински и Окръжни Комитети на Семействата	Областен Комитет на Семействата.

Кандидатурите за централната власт се издигат както следва:

1.     Кандидатурите за Министър Председател и Министри се издигат от Националния Комитет на Семействата по предложение на Изпълнителното Бюро.

2.     Кандидатурите за Министър Председател и Министри се утвърждават от Върховния Семеен Комисар.

3.     Областния Семеен Комитет съгласува решението си за Областен управител с Министър Председателя.

В. Общи положения

1.    Министър Председателя и Министрите назначават, ръководят и освобождават всички държавни служители на централно подчинение, включително и заместниците си.

2.    Кметските наместници и Кметовете назначават, ръководят и освобождават всички служители на местното ведомство, което ръководят, включително и заместниците си.

3.    Общинските кметове не могат да назначават ръководят, или освобождават служители на селищните кметове, включително и заместниците им.

4.    Областните управители назначават, ръководят и освобождават всички държавни служители на областната управа, включително и заместниците си.

5.    Предложение за преждевременно прекратяване на мандат може да даде само органът, който е утвърдил този мандат. Висшестоящият орган не може да направи такова предложение. При изключителни обстоятелства висшият орган може само да инициира предложение за прекратяване на мандат през и чрез утвърждаващият орган

6.    Длъжностните лица утвърдени с решение на Семеен Комитет се отчитат пред него в края на всяко полугодие.

7.    Назначенията (уволненията) се извършват само на професионален принцип:

А). Всеки кандидат задължително трябва да има необходимия ценз, образование, практически опит и други качества указани в специална наредба. В наредбата не се включват качества свързани с идеологии, партии и други дискриминиращи условия.

Б). Кандидатът за определена длъжност трябва да отговаря на всички изисквания за тази длъжност без изключение.

В). Когато кандидатът не отговаря на условията предвидени за длъжността Семейните Съвети нямат право нито да го издигат за кандидат, нито да го утвърждават. Ако въпреки тази забрана е взето утвърдително решение, то това решение е недействително и автоматично се отменя от по-горният Семеен Съвет.

Г). Отговорност за незаконно взетите решения носи съответният Главен Семеен Комисар.

Е). При липса на подходящ кандидат се назначава временно изпълняващ длъжността за не повече от една година.

Ж). Забранява се квотния принцип на разпределение на длъжностите в местната и държавната власт според изборния резултат на партиите и движенията.

РАЗДЕЛ X –ПОМИРИТЕЛНИ ФУНКЦИИ НА СЕМЕЙНИТЕ СЪВЕТИ

1.                      Като произход и функции Семейните Съвети стоят най-близко до живота и проблемите на семейството и отделната личност. Този факт им дава големи възможности да решават спорове от най-различен характер под формата на посредничество за доброволни споразумения между спорещите страни.

2.                     За да могат да изпълняват тази функция Семейните съвети получават писмени пълномощия от Националния Семеен Съвет и други организации като Омбуцман и други държавни и обществени органи, с които Върховният Семеен Комисар има споразумение.

3.                     Доброволните споразумения имат тристранен характер и се подписват от спорещите страни и Главният Семеен Комисар, при когото се решава спорът.

4.                     Всяко споразумение се заверява от кмета на съответното селище или община, за да има силата на нотариално заверен документ.

5.                     Помирителната дейност на Семейните съвети е безплатна.

6.                     Главният Семеен Комисар може да възбуди следствие чрез прокуратурата, ако за това е упълномощен от пострадалата страна-ищецът.

7.                     Споровете се решават след обстойно разглеждане в Семейния Съвет. Окончателното становище на Семейния Съвет се протоколира. На основание на решението на Семейния Съвет се съставя споразумителен протокол между спорещите страни.

8.                     Всички документи по решаването на спора имат характер на доказателства пред съда.

КРИТИКА НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВАЩАТА ПРАВНА СИСТЕМА

Основните принципи на съвременното европейско право произтичат от римското право. Тъй като темата е обширна, ще се спрем само на някои от тях:

1.          Най-важният, но неписан принцип е, че правото принадлежи на силата. В този смисъл правото е в силата, или силата е право.

Този принцип в най-синтезиран вид се коментира по следния начин:

–  При римляните: „Победителите не ги съдят”. Ясно е, че след като не могат да бъдат съдени, то на победителите не им остава нищо друго освен да бъдат съдници. Така силата става право.

–  Маркс дава следната дефиниция: „Правото е израз на волята на господстващата класа”. Коментарът е излишен.

–  Българите дават най-хубавото определение: „У когото е тоягата, у тоя е правото”. Да се каже по-ясно и разбрано е невъзможно.

Резултатите от работата на българския парламент по правните закони е неопровержимо доказателство, че принципът на силата действа безупречно и безотказно.

2.                      Задачата на съдебната система е да раздава правосъдие. От гледна точка на принципа на силата се оказва, че съдебната система е инструментът, с който се налага правото на силата. Не случайно българите казват, че правосъдието е правосъдие, защото там осъждат правите. В обратния случай правосъдието би трябвало да се нарича кривосъдие, защото осъжда „кривите”. Иронията е тъжна, но логиката й е желязна.

3.                      Твърде интересен и противоречив е принципът: „Обвиняемият е невинен до доказването на противното”.

Тук се сблъскваме с доста логически противоречия. Ако този човек е невинен по презумпция, защо е обвиняем. Ами ако наистина той е виновен и при това само той знае, че е виновен? Нормално ли е да бъде обявен за невинен, след като всъщност той знае, че е виновен?

Нещата не стоят добре и в случая, когато обвиняемият е наистина невинен. Тук стои въпросът след като е невинен защо е обвиняем. Това не е справедливо. Казват ти, че си невинен по презумпция, а се държат с тебе като с виновен.

От тази адвокатска каша може да се излезе само ако се въведе ред в понятията. Всеки гражданин може при определени обстоятелства да бъде заподозрян в извършване на престъпление. Следващата стъпка е срещу него да се заведе следствие, ако има достатъчно доказателства за това. Ако следствието приключи с обвинение се отива на съд. Така на отделните етапи гражданинът може да бъде заподозрян-следствен-обвиняем-подсъдим. Съдът определя дали подсъдимият е невинен, или виновен. Следователно в досъдебното производство гражданинът може да бъде заподозрян, следствен, или обвиняем. Като обвиняем той влиза в съда и става подсъдим. До произнасянето на присъдата подсъдимият не е нито невинен, нито виновен, защото на се знае какво ще бъде решението на съда. До произнасянето на присъдата гражданинът е само заподозрян, или следствен, или обвиняем, или подсъдим и нищо друго. Тук няма място нито за виновен, нито за невинен.

До произнасянето на присъдата всеки гражданин е свободен. Неговата свобода може да бъде ограничена само в рамките на закона. Законът указва какви ограничения на свободата на личността са налагат поотделно на заподозрян; следствен; обвиняем; подсъдим.

Ако съдът раздава справедливост, а не правосъдие, неговото определение трябва да бъде виновен, или невинен. Съдът не трябва да определя наказанието. Наказанията трябва да се определят със закон, възможно най-точно, най-детайлно и най-категорично. Наказанието трябва да се определи по таблица от съдия изпълнителя. Съдия изпълнителя не може да променя наказанието по своя воля и не по закона. Всички неясноти се решават от специална комисия към правосъдното министерство. Силата на този подход е, че подсъдимият знае предварително за определено престъпление какво наказание го очаква. Сега престъпниците се интересуват преди всичко какво минимално наказание ги очаква. В много случай те предпочитат да отидат в затвора, но да извършат престъплението, ако то им носи добра печалба. Тяхното разбиране е, че имат сметка да извършат престъплението дори ако се наложи да отидат в затвора.

4.                      По принцип присъдата трябва да изпълнява три функции:

А). По отношение на престъпника присъдата е наказание адекватно на извършеното престъплението.

Б). По отношение на обществото присъдата е предупреждение за неумолимостта и безпристрастността на закона.

В). По отношение на жертвата на престъплението присъдата е възмездие.

При сегашната ситуация присъдата не изпълнява нито една от тези функции. Сегашното законодателство се интересува най-много от опазването правата на престъпника. Жертвата на престъплението остава на последен план. Съдебните власти вече имат правото да сключват споразумение с престъпника без съгласието на жертвите на престъплението. Така функцията възмездие престава да съществува, а това води неминуемо до обезсмисляне и на другите две функции. Възниква въпросът за какво все пак служи присъдата. Няма друг отговор, освен че присъдата служи за имитация на напрежение и грижа за обществото от страна на съдебната система и законотворците. Досегашната практика е в пълно съответствие с това твърдение. Престъпниците свободно се разхождат по улиците, а жертвите са в гробовете си, в безмълвно очакване на възмездие, което така и на идва.

5.                      Проблемът за смъртното наказание

Това е тежък проблем, с който много се спекулира. Отмяната на смъртното наказание е в непреодолимо противоречие с принципа за адекватност между престъпление и наказание, защото има престъпления, за които и няколко смъртни наказания не са достатъчни. Например кой може да каже какво трябва да бъде адекватното наказание на сериен изнасилвач и убиец на малки деца.

Най-важният аргумент на адвокатите е, че „не сме дали ние живот на човека и следователно нямаме правото да му го отнемаме”. Абсолютно вярно! Но тук възникват следните въпроси. Този сериен убиец човек ли е? Ако той е животно защо да не бъде изпратен в кланицата както много други животни, например свинете? Какъв е проблемът? Другият въпрос е за кои „ние” става дума. Ако отнесем забраната за отнемане на живот към цялото общество и държава, то тя важи за всички без изключение, в това число и за убиеца. Тогава откъде той получава правото си да отнема човешки живот, при това без страх за собствения си живот. Излиза че законът пази живота на убиеца, а не се интересува от живота на жертвата. Нея без друго вече я няма, какъв е смисълът да убиваме още един човек?. Много странна логика. А възмездието?

Следващият аргумент в полза на отмяната на смъртното наказание е че наличието на такова наказание не води до намаляване на престъпността. Смъртното наказание нямало възпитателен характер. Така показвала статистиката. Този аргумент е най-малкото смешен, защото тези, които го ползват не дават отговор на обратния въпрос: „след като престъпността не намалява при наличие на смъртно наказание, при неговата отмяна престъпността намалява ли?”. По този въпрос май подличко се мълчи.

Има ли изход от тази законодателна каша? Сигурно има, но не се знае дали има заинтересовани да няма каша. Ето един вариант за размисъл:

·  Смъртното наказание съществува по закон, за да се запази принципът за адекватност, които тежи повече от всякакви други „съображения”.

·  Смъртното наказание не се изпълнява, защото никой не може и не бива да отнема човешки живот.

·  Смъртно осъденият остава на строг тъмничен затвор докато умре. След неговата смърт той бива погребан в незнаен и безименен гроб.

·  Смъртно осъденият може да поиска да се „приспи сам”. Тогава той получава правото да бъде погребан като човек от своите близки.

съюз на семействата в българия from alcionestar7

критика на основните принципи на действащата правна система from alcionestar7