ЛЕГЕНДАРНИЯТ СЪЗДАТЕЛ НА ВЪТРЕШНИТЕ СТИЛОВЕ-ТАЙ ДЗИ ЦЮАН, ДАОСКИЯ МОНАХ ДЖАН САНФЪН

Легендарният създател на вътрешните стилове - Тайдзицюан
( Юмрукът на Великия Предел)

Даоският монах ДЖАН САНФЪН

Смята се, че Джан Санфън е бил прочут даос от планината УДАН, роден в годината Динуей (1247), четвърти месец, девети ден, в часа на заека.
За него се разказвали различни легенди. Казвали, че тренирал със сабя на лунна светлина и играел Тайдзицюан през тъмна нощ, за да придобие вътрешна сила. Чрез медитация просветлявал човешката си природа, а в дъждовни нощи четял класически текстове. Когато ходел по снега, не оставял следи, а с дихателни упражнения можел да разтопи лед на голямо разстояние около себе си. Когато медитирал, енергията му била толкова силна, че развявала расото му, а стените на манастира се клатели.
Според една от легендите Джан Санфън създал бойното изкуство Тайдзицюан (Юмрукът на Великия Предел), наблюдавайки двубоя между жерав и змия. Този двубой продължил дълго, тъй като жеравът не можел с острия си клюн и резките си движения да улови извиващата се около него змия. Тогава Джан разбрал, че "мекото" може да победи "твърдото".
Тази легенда със сигурност е използвана като първообраз за създаването на легендата за монахинята Ън Муи, създала нов стил, докато наблюдавала боя между жерав и лисица. Този нов стил бил преподаден на Им Винг Чун, която разпространила впоследствие стила, именуван на нейно име.

Според една друга легенда божеството Хъйди - даоският бог на войната, покровител на Севера - предал по време на сън специфични и невиждани дотогава движения на Джан Санфън.
Сутринта, когато излязъл от манастира, Джан бил нападнат от над сто разбойници, но той успял да ги победи с лекота.
Джан Санфън не одобрявал грубите форми и силови движения на Шаолинцюан и създал мек, защитен метод, който нарекъл Нейдзя (Вътрешна система, Вътрешно направление).
Дзин Имин в "Удан Цюай Шъ Ми Дзиен" ("Тайните на изкуството Удан) твърди, че част от ръкописа на Джан Санфън още е запазен. Ето част от него:

Трактат, приписван на Джан Санфън

"По време на изпълнението и на най-незначителното движение цялото тяло трябва да бъде отпуснато и бързо, всички негови части да са "свързани" по между си. Трябва да се стимулира диханието, да се съсредоточава духовната мощ вътре (в себе си), движенията да нямат разкъсвания или спирания, а да се изпълняват слято.
Енергията се заражда в стъпалата, набира сила в краката и бидейки отправена в таза, отива до пръстите на ръцете. Стъпалата, краката и торсът образуват съвършено единство. Благодарение на това и в настъпление, и в отстъпление винаги можеш да заемеш изгодно положение. В противен случай тялото се "разстройва". Причината за този недостатък трябва да се търси в неправилното положение на краката и таза. Този принцип е приложим за всички видове бойни изкуства. В основата на действията не лежи нещо външно, а "вътрешното" намерение.
"Горе" не се движи без "долу", дясната страна - без лявата, напред - заедно с движение назад. Ако имаш намерение да отидеш "нагоре", трябва да отпуснеш мисълта "надолу" - това е същото, когато се опитваш да изкорениш растението - първо натискаш корените на растението, те се счупват и то лесно се поддава на изваждане. Трябва ясно да различаваме "празното " и "пълното", защото положението на всяка част от тялото в даден момент може да бъде описано посредством тази символи. Тези принципи са в постоянно взаимодействие."

В текста Джан Санфън определя разликите между Вътрешните и Външните системи:
- Външни: акцентуват върху регулация на дишането, тренировка на костите и мускулите, способност да напредваш и да се оттегляш, единство на твърдо и меко;
- Вътрешни: акцентуват върху тренировката на костите и мускулите, упражнения Цигун, подчиняване на нападателя с покой.
Това разграничение помага да се заличат някои грешни представи за разликите между системите. И двете системи притежават онова, което обикновено се счита и за външни и за вътрешни характеристики. Уайдзя (Външните системи) всъщност се отнася към "света отвън" както съществуването на будистите в манастира (извън света, а не толкова до позициите).
Джан Санфън не е първият, който използва наименованието "вътрешен" за бойни цели. И други вътрешни методи, с основен термин Нейгун (вътрешна, психическа работа), датират от ранните даоисти.
Почти всички вътрешни школи, към които се числи и ВингТсун, използват подобни легенди за създаването на своите стилове. Затова обединяващият първообраз на даос-мъдрец, получил просветление или вдъхновение, се концентрира в монаха отшелник в планината УДАН – Джан Санфън. В неговият трактат звучат концепциите и принципите на един суров ВингТсун, които след време ще бъдат разработени и допълнени от поколенията майстори, развивали стила.

Митологичното направление в развитието на тайдзи цюан се основава на даоистките учения на Чен Бо (Chen Bo) и Джан Санфън (Zhang Sanfeng). Чен Бо е известен със създаването на мистическата система люхе бафа (Liu He Ba Fa) – учение за шестте хармонии и осемте метода, които той «извлича» от съня си. А Джан Санфън, според една версия, постига откровение, в което Управителя на Севера му предава знанието за усъвършенстване Великия предел.

Санфън е даоисткото име, което Джан Дзюнбао (Zhang Junbao) получава след като преминава инициация. Оттегляйки се от света и съблазните му, Джан прекарва дълги години в странстване и води аскетичен начин на живот. Той посещава много свещени места и се обучава при различни майстори, в това число и при безсмъртни такива, като накрая сам постига безсмъртие.

Джан Санфън се смята за основател на даоистката школа Инсиен-пай (Школата на скритите безсмъртни). Той е също така автор на много от фундаменталните трудове по даоистка алхимия. Основното му постижение обаче е създаването на матрицата на Великия предел (тайчи), която се състои от 13 формули. Тази матрица застава в основата на системата тайчи, която достига до наши дни в традиционната форма лао-дзя на семейство Чен.

Биография
Прието е да се смята, че Джан Санфън е роден в провинция Дзянси, югоизточен Китай, в полунощ на 9 април 1247 г. (тази дата се отбелязва като международен ден на тайчи). До нас са стигнали сведения, че в младостта си Джан Санфън е бил правителствен чиновник, учил е бойни изкуства в Шаолин, живял е в планините край Трите върха (Санфън), след което живял десетки години като даоистки монах, целител и мъдрец в храма на планината Удан. Ако легендите за това, че Джан Санфън е живял 200 години са верни, то тогава излиза, че той е бил свидетел на управлението на три династии – Сун, (Song), Юан (Yuan) и Мин (Ming).

Съществува и друга версия, която твърди, че е имало двама майстори с едно и също име. Единият от тях бил роден в годините на управлението на династията Сун (960—1279 гг.) и живял на планината Удан (Wudang) като отшелник. Той успял да обедини техника от тринадесет пози с други даоистки практики и изкуства и така създал уникалния стил на вътрешните бойни изкусвта, който станала много популярен сред даосите, живяли и обучавали се в Удан.

Вторият майстор Джан Санфън (1279—1368 гг.) бил родом от Ичоу (Yichou), провинция Ляодун (Liaotong). В даоистките среди го наричали Чуан И (Chuan Yi) или Чуан Ши (Chuan Shi). Той също живял на планината Удан и бил много почитан като даоистки майстор, който владеел удивителна магическа и изцелителна сила. Той живял много дълго и бил много популярен сред местните жители.

Легенди за Джан Санфън
Първите легенди за Джан Санфън са свързани с историята на император Чъндзу (Chen Zu, 1403—1424 гг.), който издал указ да се открият Джан и другите даоистки майстори. През 1459 г. Джан Санфън бил обявен за безсмъртен и, както в случаите с повечето светии, разказите за чудната му сила и способности станали част от фолклора на уданските планини.

Уданските планини още от древността се славят с големия брой даоистки храмове, манастири и отделно живеещи отшелници. Може да се каже, че Удан е бил огромен научен център още от началото на VII в. н. е. Тук се изучавали в дълбочина даоистки практики, традиционна китайска медицина, възможностите за използване на различни билки, изкуството за отглеждане на селскостопанска продукция, медитация, както и уникални техники за увеличаване на продължителността на живота. Джан Санфън бил свързан практически с всички аспекти на уданската култура.

Със собсвените си ръце той построил за себе си едно просто жилище. Практикувал ежедневно, откривал в тишината Великото дао и изучавал трактатите на древните майстори. В същото време за него било недостатъчно просто да се потапя в знания – Джан Санфън високо ценял значимостта на живия опит. През целия си живот той обиколил много места, като по няколко пъти се връщал в отделни древни манастири и многократно се качвал на именити планински върхове, за да обменя знания с други майстори и да стигне до нови измерения на живота.

Знае се, че Джан Санфън е бил неведнъж на знаменитата даоистка планина Лаошан, която се смята за най-високата крайбрежна планина в Китай. В определен исторически период в миналото, благодарение на уникалното си географско положение и богатата си култура, Лаошан била истинска люлка и център на даоисткото учение. Даосите от Лаошан се славели с дълбоките си познания по философските и религиозни въпроси и уникалните си физически способности. Част от популярността си планината придобила в частност заради това, че тук на два пъти се е установявал и живял Джан Санфън (в периода на династията Мин).

Алтернативната история на тайчи
Справедливостта налага да представим и алтернативната гледна точка към историята на създаването на тайчи. През последния половин век изследователите и историците твърдят, че заслугата за създаването на стила тайчи в практическия му вид – различните форми, техниката «бутащи ръце» (туйшо), последователностите с меч и прът, упражненията цигун и цялата теоретична база, които познаваме чрез съвременните стилове Тайчи (школите Чен, Ян, У, Сун и др.) – принадлежи на пълководеца и майстора на бойни изкуства Чен Вантин (Chen Wangting, 1600-1680) от село Чендзягоу (Chenjiagou), провинция Хенан. Но дори и да приемем тази версия, то съгласно основния трактат на семейство Чен, откриваме същото основаване на 13 формули, което говори за връзки с идеите на тайчи като изкуство на 13 формули.

Преди всичко истината, както винаги, е някъде по средата. Народите на Китай, Тибет и Индия в продължение на хилядолетия са използвали различни упражнения за подобряване на здравето, лекуване на болести, възстановяване на жизнените сили и увеличаване на продължителността на живота. Тези оздравителни техники съществуват повече от 4000 години, а бойните изкуства, разбира се, имат също толкова древна история.

Майстор Джан Санфън, както и Бодхидхарма от Шаолин, са преди всичко някакъв ориентир, легендарен персонаж, който символизира многовековната история на бойните изкуства, практиките за работа с тялото и духа и пр. Подобни персонажи са преди всичко събирателни образи, които въплъщават някои архетипни представи за света, мъдреците, лечителите и противопоставят спокойния обезпечен живот на миряните на търсенето на истината и изследването на човешките възможности.

Актуалността на учението на Джан Санфън
Когато изучаваме живота и историята на тези персонажи, реални и измислени, трябва по-скоро да ги запитаме: «Какво успяхте да разберете и научите, което може да бъде от помощ за нас?». Вслушваме се в съветите им и понякога следваме препоръките им. Понякога се усмихваме пред особените им черти и се опитваме да отделим в съдбите им възможното от приказното ...

Съществуват много предания, които приписват на Джан Санфън удивителни възможности – способността да изчезва и да се появява по собствена воля, умението да предизвиква дъжд и да предотвратява различни бедствия, способността да гони зли духове, шамански способности, специални техники за поразяване на врага, методи за успокояване на обезпокоени души и удивителни способности за гадаене. Приписват му още способността да живее в добро здраве над сто и петдесет години, да се възкресява от мъртвите, както и знание за постигането на вечен живот.