От M. Говиндан Сатчидананда
Терминът Карма ни навежда към понятията за закон и справедливост, награда и наказание, а също така, възмездие и съдба. Ако я разглеждаме в християнски и юдейски контекст, идеята за карма включва и представите за грях и наказание. Поради това тя не е нещо, за което постоянно мислим, а по-скоро е нещо, от което се опасяваме. Понеже е свързана с такива трудни представи, ние обикновено предпочитаме да избягваме да мислим за нея; твърде често нашето отношение е „Не я разбирам”, или „трудно ми е да разбера”. Ако се замислим за „карма”, се появяват толкова много въпроси без отговор, сред които са:
1. Какви видове карма има?
2. Защо лоши неща се случват на добри хора?
3. От какво е предопределен животът ми - от съдбата или от моята свободна воля?
4. Какво представлява милостта? Какво общо има тя с карма? Как да я получа?
Преди да се опитаме да отговорим на тези въпроси, обаче, нека да дадем определение на карма. Едно просто определение е, че карма е закон или принцип на природата, който изисква всяко действие, дума или мисъл да имат резултат или последствие; или всяко действие да има своето противодействие; или що се отнася до човешките прераждания, това е силата, която чрез своята последователност и разгръщане като субективна и обективна сила, определя природата и в крайна сметка повторяемите съществувания. Така че, карма е и причината, и следствието. Накратко, карма е действието и последиците от него в ума, речта и тялото.
Въпрос номер 1: Какви видове карма има? Има ли добра карма? Лоша карма?
В Йога сутра ІІ.12, Патанджали говори за видовете карма: „Резервоарът от карми, коренящи се в пречките, се изживява във видимото настояще и невидимото бъдеще съществуване.”
Поради съществуването на клешите, пречките от невежество (авидя), егоизъм (асмита), привързаност (раджа), отвращение (двеша) и прилепване към живота (абихнивесах), ние подхранваме и изразяваме кармите. Има три вида карма:
1. прарабдха карма: изразената в настоящето и изчерпана по време на това прераждане карма;
2. агама карма: нова карма, създадена по време на това прераждане;
3. санджита карма: тази, която чака да се прояви в бъдещи прераждания;
Вместилището за всички видове карма е познато като карма-асая, „резервоар, или утроба на карма” или „залог за действия”.
Различните карми чакат подходящ момент да излязат на повърхността и да се изразят чрез клешите. Една силна карма може да доведе до определено прераждане и тяло, за да бъде изразена заедно с други близки до нея карми, които ще се изразят или ще се изчерпят чрез нея. Това става докато човек постигне Себеосъзнаване и престане да създава нови карми.
Ние имаме нужда да разберем, че живеем нашата кармична съдба. Времето е карма, казват мъдреците. Ние имаме нашата собствена кармична карта. Трябва да разберем, също така, че всеки човек има своята карма и действа според нея. Понякога се чудим защо някой се държи по определен начин, или живее по определен начин. Той се учудва по същия начин, само че за нас. Всеки от нас е програмиран с определена природа. Нашите мнения за това какво представлява съвършенството произтичат от това, на което са ни научили, и колко добре сме усвоили уроците си. Обстоятелствата на живота ни се случват поради нашата карма. Но ние имаме свободна воля по отношение на това как да се справим с тях – в положителен или в отрицателен аспект. Ако изберем да се справим с тях по отрицателен път, например, като създаваме страдания за другите хора, реакциите ще се върнат към нас в по-силни и по-ужасни форми. Като се справяме с обстоятелствата търпеливо, създавайки щастие за другите, кармичните последици постепенно се неутрализират.
Практика:
1. Записвайте основните линии във вашата кармична карта. Какви са били най-големите желания в живота ви? Към какво сте най-привързани? Какви са основните събития в живота ви? Повратни точки? Уроци?
Размишлявайте върху твърдението: „За да се освободиш от карма трябва да осъзнаеш, че ние вече сме постигнали това, което търсим.”
В йога сутра ІІ.14, Патанджали ни казва: „Поради добродетелната и недобродетелната карма, има съответно приятни и болезнени последствия.”
Ако ние носим щастие (хлада) на другите хора ние печелим наслада; ако носим страдание (харитапа) на хората, ще трябва да жънем болка за себе си. Ако позволим на истинското щастие да ни постигне, ние просто естествено правим и близките около нас по-щастливи – независимо дали отначало знаят за това или не. Нашите навици, или подсъзнателни впечатления (самскари), до голяма степен определят действията ни. Затова качеството на прераждането ни (джати), продължителността на живота ни (аюх) и житейските преживявания (бходжах) се определят от нашите подсъзнателни впечатления (самскари). Следователно, ние трябва да поощряваме мисли, думи и дела, които ще са поучителни за нас, и за другите.
Практика:
1.Поощрявайте мисли, думи и дела, които ще са поучителни за вас, и за другите, но отначало слушайте и размишлявайте върху вътрешните си напътствия, и избягвайте егоистичните реакции.
2. Записвайте ситуации когато вие сте правили съзнателно усилие да кажете или да направите нещо, за което знаете, че ще донесе радост на другите. Как се почувствахте след това.
3. Записвайте ситуации когато вие сте избягвали да кажете или да направите нещо, за което знаете, че ще нарани другите. И такива, когато не сте могли да се сдържите? Как се почувствахте след това?
Въпрос номер 2: Защо лоши неща се случват на добри хора?
Когато се случват нещастни случаи, насилие, природни бедствия, или неочаквани загуби, причинявайки страдание или смърт на хора, които изглеждат напълно невинни, или които са живели достойно живота си, ние понякога се чудим „Защо лоши неща се случват на добри хора?” Причината може да бъде или съдба, т.е. прарабдха карма, или санджита карма - последствията на действията, извършени в този живот. Когато лошите неща са наистина ужасни, обикновено това е предишна непредотвратима съдба - последствия от действия в предишен живот. Защото един добър човек в сегашния си живот обикновено не извършва действия, които водят към ужасни последствия. Малки грешки в преценката или грешки в думите или действията, разбира се, водят към последствия, които често са незабавни. Но по-горният въпрос обикновено е отклик на трагични събития, които се случват на невинни. Прарабдха карма от предишните им животи води до последствия в този живот. Страданието, заложено в трагичните събития се смекчава до степента, до която човек развива вайраджа – непривързаност. Ако човек може да си спомни, че „Този, който аз съм в действителност не е засегнат, понеже аз съм свидетелят, не съм нито тялото, нито ума, нито чувствата, тогава такива събития могат да се превърнат и в големи житейски уроци. Не само на непривързаност може да се научим когато се случват трагични събития, но ние можем, също така, и да започнем да разграничаваме кое е вечно, и кое - преходно, кое носи радост, и кое – страдание. В крайна сметка, такива събития ни помагат да разграничим Истинският Аз от личността тяло-ум. Не става дума да подтискаме или да считаме за нереално страданието, което умът, тялото или чувствата могат да понесат, но че ние гледаме на него като на такова, каквото е: един преходен феномен. Чрез навлизане дълбоко в страданието, и посредством страданието, накрая се освобождаваме от него.
Джоти, или ведичната астрология, може да ни помогне да предвидим прарабдха карма. Макар да не можем да избегнем такива кармични събития, ние можем да понижим техния ефект чрез подготовка на физическо и ментално ниво, както и чрез избягване на тези дейности, които могат да усилят страданието. Има положителни кармични събития, и ползата от тях може да бъде засилена чрез подготовка, решителност или навременни действия. Йоги обаче, обикновено не търси астрологични предсказания, с изключение на редки значими ситуации, в които може да са засегнати и други хора, например, брак, хороскоп на живота на новородено бебе. Йоги предпочита да развива духовно равновесие и сила на волята, и да става каквото има да става. Прекаленото уповаване на астрологията прави човека роб на своята карма, поради страха, а също и заради удовлетворителните предсказания. Правилната употреба на волята, съчетана с вътрешен размисъл и йогична дисциплина обикновено е най-доброто използване на енергията и интелигентността на човека. Йоги иска да се предаде на Божията воля, да се пречисти от желания, предпочитания и страхове, и да стане съвършен инструмент на Бога. „Не моята воля, а Твоята, Господи, да бъде”, позволява на Джива да стане Шива накрая, като Божествената милост се спуска под формата на Себеосъзнаване и други сиддхи.
Практика:
1. Направете списък на неща, за които се притеснявате? След това, се попитайте защо? Запишете какво ви идва? После размишлявайте върху въпроса „Кой се притеснява?”
Въпрос номер 3: От какво се предопределя животът ми – от съдбата или от свободната ми воля?
Макар и свързани, съдбата и кармата не са равнозначни. Събдата включва тези събития, които се случват независимо от усилията на човека да стане обратното. Това е прарабдха карма, последствията от действията в предишни животи, които се осъществяват в настоящия живот.
Карма, както видяхме по-горе, е няколко вида, и включва играта между добрата и лошата карма. Човек може да смекчи лошата карма, която е причинила страдание на другите, чрез добра карма, като например благотворителни действия, които носят радост на хората. Това смекчаване може да се случи в сегашния живот, например, в случай че някой изкупува вината си за грубо поведение към приятел, и така получава прошка. Знанието, че всички мисли, дела и действия водят към последствия, напътства мъдрите да избягват злото и да търсят само добро. По този начин, те натрупват голям положителен баланс от заслуги, които могат да компенсират или поне да отслабят ефектите от лошите действия. Те говорят само каквото е необходимо и поучително за другите. Те осъзнават големите възможности, които съществуват в милосърдните и състрадателни действия. Чрез неегоистични действия те могат да се пречистят от егоизма (анава). Заблудените хора, от друга страна, действат от егоизъм и търсят преимущества за себе си пред другите. Като правят така, те причиняват болка на другите, и неотменни кармични последствия за себе си, независимо дали в настоящето или в бъдещите прераждания. Тези хора, също така, засилват собствения си егоизъм и потъват още повече в заблуда.
Съдбата е неизбежната карма, без значение колко голям е баланса на положителна карма. Независимо дали тя носи трудности или удоволствия, важен е начинът, по който ние откликваме на нея – в духовно равновесие, като помним : „И това ще отмине”. Мъдрият осъзнава, че съдбата му осигурява още една възможност да остави да отминат привързаностите, да остане невъзмутим, и да се центрира в осъзнаването на сатчидананда (абсолютното битие, съзнание и блаженство).
Свободната воля е заблуда докато човек е роб на страховете и желанията на своето его. Свободната воля може да бъде осъществена само когато човек е осъзнаващ и не е привързан към желанията си и към двойственостите на живота. Чрез развиване на вайраджа (непривързаност) човек вижда отвъд харесването и нехаресването, успеха и провала, загубата и печалбата, удоволствието и болката., към истината за нещата. Пребивавайки в осъзнаването на Истината, човек може да действа „свободно”, без повече да е роб на страха или желанието. Човек може да действа, използвайки своята мощ като любящ инструмент на Божественото. „Не моята воля а Твоята да бъде, Господи” – тези слова стават мантра на тези, чиято воля се освободи от егоистични, кармични или илюзорни тенденции. Иначе „свободната воля” е една заблуда, просто слугиня на егоистични желания и препочитания. ”Аз предпочитам да имам...” или „Аз предпочитам да направя...” казва егото. „Няма значение...” и „Аз съм любов” казва душата. Крия означава „действие с осъзнаване”, и нейната системна практика дава възможност на човека да внесе осъзнатост във всички действия, на всички пет нива. Тя е мощен антидот на карма: ”действие с реакция”.
Практика:
1. Повтаряйте тези утвърждения
„Не моята воля, а Твоята да бъде”;
„Нека бъде Твоята Воля, Господи, не моята”;
„По Твоята воля, по Твоята воля”.
2. Когато се случва неочакваното, преди да реагирате, направете пауза, размислете. Оставете да отмине вашата емоционална реакция.
3. Търсете възможности да доставите радост на другите. Увеличавайте добрата си карма. Избягвайте думи, мисли и дела, които могат да причинят страдание на другите.
В следващата част ще разгледаме свързаните въпроси, които включват „Какво е милостта? Какво общо има тя с кармата?” и „Как може Крия йога да неутрализира карма?”
Карма: Причина или следствие? – част 2
От М.Говиндан Сатчидананда
Ние определихме карма като законът или принципът на природата, който изисква всяко действие, дума или мисъл да има резултат или последица. Обсъдихме различните видове карма, и дали животът ни е предопределен от съдбата или от свободната воля.
Можем да продължим нашата дискусия с въпросите, които се повдигат при разглеждането на термина Карма:
Какво е милост? Какво общо има тя с Карма? И Как може Крия Йога да неутрализира карма?
Какво е милост? Представата за милост откриваме във всички учения на Сиддхите, както и в много световни религии. Тя отразява широко разпространеното признание, че на нашите молитви се отговаря от източника на благоволение, независимо дали ние заслужаваме това. Според идеята за карма, ние получаваме това, което заслужаваме. Според идеята за милостта, ние получаваме това, което възвисява и поучава душата ни в отговор на нейния зов. Точно както всяко действие, дума или мисъл имат по закона на карма необходимото последствие или реакция, така има по-висш закон, който позволява на индивидуалната душа (джива) да общува с Върховната душа на Вселената (Ишвара).
Сиддха Тирумулар говори за Милостта като за едно от деянията на Господ:
„Сътворението, Съхранението и Разрушението,
(За джива – колелото на раждане - смърт)
Помрачението и Милостта(която спасява Джива след живот долу)
Тези, за Сакала душите той изпълни -Всички тези пет деяния
Безначално негови са те.”
-Тирумандирам стих 2418
(Душите `Сакала` са тези, които са обременени и с трите порока: невежество, карма и заблуда)
По-нататък той дава форма на тази милост: Натараджа, Бог на танца:
„Във величествения храм (на Чидамбарам)
Той танцуваше,Че двамата риши (Патанджали и Вяграпада да видят)
Той танцуваше,Форма, Без форма и Космична форма,
С Божествената милост на Шакти
Той като сиддхите, блаженствата,Като форма на милост
устояваше и танцуваше Той.”
-TM стих 2790
Така Себеосъзнаването и Божията реализация са по Божия Милост, която се спуска върху предания, който е отдаден на Бог. Целта на петте деяния на Бог е да помогне на душите да се освободят от пороците си, познати като „паса” - окови.
Петте деяния не са Божия забава, а съществуват заради Божията любов към душите. Това е ясно казано в следните стихове:
Това бе неговата милост, която ме водеше в Паса (робството на пороците)
Това бе неговата милост, която ме освободи от тази Паса
Това бе неговата милост, която в божествена любов дари Мукти
Това бе неговата милост, която ме дари с любов
За състоянието отвъд Мукти.-TM стих 1802
Как може Бог да причинява на душите да се раждат и да живят в страдание? Тирумулар отговаря на този въпрос:В неговата милост аз съм роден;В неговата милост аз израснах;В неговата милост аз починах в смъртта;В неговата милост аз бях в помрачение;В неговата милост аз вкусих амброзията на блаженството;В неговата милост, Нанди, моето сърце навлезе.
-TM стих 1800
Така, че Бог дава на душите тяло да работят върху своята карма; той ги подкрепя, така че те да изживяват резултатите от действията си, и да се поучат от тях; той им дава останалите неща последством разрушаването на тялото; той дава помрачаване, за да забули тяхната истинна природа на съзнание (чит) и блаженство, произлизащо от духовното равновесие по отношение на карма; накрая той дава избавление от оковите на заблудата, че „аз съм това тяло, аз съм тези желания” в освобождението. Така, всички тези деяния са израз на Неговата Милост.
Патанджали ясно казва, че Самият Господ не е засегнат от карма или желание, затова неговата милост не е скована от тях:
„Ишвара е специално Аз, недокоснато от променливи нещастия, действия, плодове на действията (карма) или от някакъв друг вътрешен отпечатък на желание (самскари)”. – Йога сутри 1.24
Той също допълва твърдението на Тирумулар като ни казва „Съзерцаваното съществува само заради Аза” – Йога сутра ІІ.21. Т.е., светът (Съзерцаваното) дава изживяване, и чрез това изживяване ние постепенно се пробуждаме от съня, че ние сме Съзерцаваното, и осъзнаваме, че сме Съзерцаващият.Дали Божията милост е достъпна за всички? Да, но само тези, които са подготвени, знаят за нейната достъпност и се стремят към нея. Майката казва: „Милостта е еднаква за всички. Но всеки я получава според своята искреност”. Това изисква тапас (интензивна практика) в йога, но дори преди това е добре човек да започне да развива непривързаност.
Раздели се с твоите желания и страсти;Като се разделиш,Божието място лесно ще се заеме
-TM стих 2613
Раздели се с твоите желания, раздели се с твоите желания
раздели се с твоите желания дори и към Бог;
Колкото повече са желанията, толкова повече са твоите мъки;
Колкото повече се отказваш от тях, толкова повече твоето блаженство ще бъде.
-TM стих 2615
Онези души, които са достигнали състоянието на непривързаност (вайраджя) са в състояние на духовно равновесие. Те гледат еднакво на резултатите от добрите и лошите действия; те не се въодушевяват или натъжават нито от едните, нито от другите. Като следствие на това, Божията милост идва при тях под формата на духовно напътствие, което им показва пътеката към освобождение.
Когато Джива навлезе в неутрално състояние
Към подвизите, доброто и злото,Тогава божествената милост се спуска във форма на Гуру,
Премахва всички качества,Присажда джнана, която е като божествено хладна риба;Джива така се отървава от егоизма,И другите Три порока,Ще се слее с Шива в едно.
-TM стих 1527
Така, Божията милост се спуска според степента на стремеж и процъфтяване на душите. Това спускане се класифицира в четири вида, според скоростта: най-бавно, бавно, бързо и по-бързо. Това са четирите пътеки към Божиите нозе: даса-марга, сатпутра марга, саха марга и санмарга.
Даса марга или каря е пътеката на слугата на Бог и включва служене в храма, почистване, подготовка за даренията, слава на Бога, запалване на свещи, като предано отдаден.
Сатпутра марга /или крия/ е пътеката на сина или дъщерята, при която отношението е по-интимно. Изпълняват се различни форми на богослужение, сред които пеене на мантри, запалване на благоуханни свещи, светлини, цветя, мантри и образи.
Саха марга, или йога, е пътеката на приятелство, и изисква човек да изпълнява Кундалини йога, за да изтегли сетивата и да контролира дишането, като обръща своята енергия навътре през шушумна нади, изпълнява вътрешно богослужение на чакрите, и съзерцание на вътрешната светлина на коронната чакра.
Санмарга е пътеката на джнана, при която човек осъзнава истинната природа на Аза, и накрая и на Ишвара. Знаещият, познаваемото и познанието стават едно в състояние на трансцедентност. Милостта се изразява в четири степени на освобождение. Всички пороци се разтварят в огъня на съзнанието на Върховното битие отвътре. Всички предишни противоречия се решават. Те обожават Божиите ден и нощ в състояние на опиянение и мистична трансцедентност.
Стремеж
Шри Ауробиндо и Майката учат, че божественият живот на земята може да бъде осъществен само ако са налице две сили: непоколебимо покачващият се пламенен копнеж от страна на садхака, а от Божия страна - откликващата Милост, спускаща се отгоре в отклик на зова на садхака. Когато и да има пламенен стремеж, горящ ярко в сърцето на садхака, Милостта на Божията майка не може да не отговори. Стремежът е едно движение нагоре на съзнанието ни чрез психичната част на нашето същество към всичко, което е добро, чисто и красиво, това е жаждата за духовно знание, постоянното и тихо търсене на Божественото, духовното вдъхновение на душата ни към съвършенство, общуване с Божията любов, хармония и присъствие. Това е един вътрешно пречистващ пламък, нужда от светлина на съзнанието. Интензивното търсене да бъдем погълнати от Божественото - „искам тебе Господи, не искам нищо друго, което ти можеш да ми дадеш”. С чувството, че „аз искам да живея само за теб, в теб без разделение.” Човек извършва това без нетърпение, но с вяра, духовно равновесие и съсредоточаване. Желанието, за разлика от стремежа, изявява егото, което отказва да се разтвори в Единното Битие. Стремежът – напротив: Човек интензивно осъзнава ограниченията на скованото от егото съществуване, и търси изход от този затвор. Той насочва своите енергии
Как може Крия Йога да неутрализира карма?
Крия означава „действие с осъзнаване”. Тя се извежда от думата карма, която означава „действие с последствия” или „действие с противодействие”. Осъзнаването се случва когато част от нашето съзнание се отделя от ангажираното в петте сетива, от мисленето или от други движения на ума, и застава отстрани, като просто наблюдава. Осъзнаването се случва когато ние сме напълно присъстващи независимо какво се случва и когато избираме да бъдем Съзерцаващият или Свидетелят на драмата на живота ни. Човек практикува различни техники, или крии, с цел да развива такова осъзнаване на всички пет нива на съществуване: физическо - чрез асани, физически пози, витално - чрез дишане, Кундалини пранаяма, ментално - чрез специални медитативни техники, интелектуално - чрез крия мантра йога, и духовно - чрез развиване на крия бхакти йога на любов и отдаденост.
Именно затова Крия е антидот на карма, защото когато човек може да действа с осъзнаване, той може да обмисля предварително, и да си дава възможност да бъде напътстван от своя по-висш Аз. Като има пълно присъствие, уравновесен е и спокоен, той не го помитат привързаностите или отвращенията. От друга страна, в обикновеното физическо съзнание, човек реагира на силите на природата, като действа чрез различните карми, воден от привичните си импулси или самскари, които в тяхната съвкупност съставят нашата карма. Човек продължава да създава нови карми като резултат на привързаностите, желанията и отвращенията. Такава практика на Крия йога дава възможност на човека да я интегрира в ежедневието си, в което започва истинската практика на йога. Човек развива състояние да остава „активно спокоен и спокойно активен”, като засилва присъствието на саттва гуна в живота си - равновесието, хармонията, осъзнаването, непривързаноста, съществуването, приемането и любовта. Това е антидотът на нашата карма, която действа чрез другите две основни сили на природата: раджас (дейност, чрез привързаност, и с чувството, че „аз съм извършителят”) и тамас (инерция, съмнение, страх с чувството, че „аз не мога, твърде е трудно, страхувам се”). Като се практикуват различните крии в петостъпната пътека на Бабаджи Крия йога, асани, кундалини пранаяма и медитация, мантри и бхакти йога, човек развива все повече саттва гуна, или балансиран вътрешен живот, и става господар на своя живот. Човек престава да подклажда своята карма; старите кармични тенденции се изтощават. Той осъзнава, че „аз не съм извършителят, но съм просто инструмент”, и че Висшият Аз наистина е Съзерцаващият. Това изисква системно пречистване на егоистичните тенденции, и затова Крия също включва пречистване на аза от лъжливите отъждествявания с тялото, ума, личността, и непривързаността към отрицателните и противоречиви импулси на егото. Като резултат, човек осъзнава безусловна радост, или ананда, която е независима от това дали получава или не получава това, което желае, физически или емоционално. Сат – чит – ананда, Битие – Съзнание – Блаженство – те стават движещи сили и цел на крия йога. Това е метод и цел, защото Бог е Сат – Чит – Ананда, и светът е Негово проявление. Човек осъзнава по-висш закон, който му дава възможност да отмени закона на Карма.
Системната практика на Крия йога така става ключ към преодоляването на карма, и към осъзнаването на крайните цели на Дхарма: осъзнаване на Аза и осъзнаване на Бог.
Copyright: M. Govindan Satchidananda, March 2005
Източник: http://www.babajiskriyayoga.bg/index.htm
Терминът Карма ни навежда към понятията за закон и справедливост, награда и наказание, а също така, възмездие и съдба. Ако я разглеждаме в християнски и юдейски контекст, идеята за карма включва и представите за грях и наказание. Поради това тя не е нещо, за което постоянно мислим, а по-скоро е нещо, от което се опасяваме. Понеже е свързана с такива трудни представи, ние обикновено предпочитаме да избягваме да мислим за нея; твърде често нашето отношение е „Не я разбирам”, или „трудно ми е да разбера”. Ако се замислим за „карма”, се появяват толкова много въпроси без отговор, сред които са:
1. Какви видове карма има?
2. Защо лоши неща се случват на добри хора?
3. От какво е предопределен животът ми - от съдбата или от моята свободна воля?
4. Какво представлява милостта? Какво общо има тя с карма? Как да я получа?
Преди да се опитаме да отговорим на тези въпроси, обаче, нека да дадем определение на карма. Едно просто определение е, че карма е закон или принцип на природата, който изисква всяко действие, дума или мисъл да имат резултат или последствие; или всяко действие да има своето противодействие; или що се отнася до човешките прераждания, това е силата, която чрез своята последователност и разгръщане като субективна и обективна сила, определя природата и в крайна сметка повторяемите съществувания. Така че, карма е и причината, и следствието. Накратко, карма е действието и последиците от него в ума, речта и тялото.
Въпрос номер 1: Какви видове карма има? Има ли добра карма? Лоша карма?
В Йога сутра ІІ.12, Патанджали говори за видовете карма: „Резервоарът от карми, коренящи се в пречките, се изживява във видимото настояще и невидимото бъдеще съществуване.”
Поради съществуването на клешите, пречките от невежество (авидя), егоизъм (асмита), привързаност (раджа), отвращение (двеша) и прилепване към живота (абихнивесах), ние подхранваме и изразяваме кармите. Има три вида карма:
1. прарабдха карма: изразената в настоящето и изчерпана по време на това прераждане карма;
2. агама карма: нова карма, създадена по време на това прераждане;
3. санджита карма: тази, която чака да се прояви в бъдещи прераждания;
Вместилището за всички видове карма е познато като карма-асая, „резервоар, или утроба на карма” или „залог за действия”.
Различните карми чакат подходящ момент да излязат на повърхността и да се изразят чрез клешите. Една силна карма може да доведе до определено прераждане и тяло, за да бъде изразена заедно с други близки до нея карми, които ще се изразят или ще се изчерпят чрез нея. Това става докато човек постигне Себеосъзнаване и престане да създава нови карми.
Ние имаме нужда да разберем, че живеем нашата кармична съдба. Времето е карма, казват мъдреците. Ние имаме нашата собствена кармична карта. Трябва да разберем, също така, че всеки човек има своята карма и действа според нея. Понякога се чудим защо някой се държи по определен начин, или живее по определен начин. Той се учудва по същия начин, само че за нас. Всеки от нас е програмиран с определена природа. Нашите мнения за това какво представлява съвършенството произтичат от това, на което са ни научили, и колко добре сме усвоили уроците си. Обстоятелствата на живота ни се случват поради нашата карма. Но ние имаме свободна воля по отношение на това как да се справим с тях – в положителен или в отрицателен аспект. Ако изберем да се справим с тях по отрицателен път, например, като създаваме страдания за другите хора, реакциите ще се върнат към нас в по-силни и по-ужасни форми. Като се справяме с обстоятелствата търпеливо, създавайки щастие за другите, кармичните последици постепенно се неутрализират.
Практика:
1. Записвайте основните линии във вашата кармична карта. Какви са били най-големите желания в живота ви? Към какво сте най-привързани? Какви са основните събития в живота ви? Повратни точки? Уроци?
Размишлявайте върху твърдението: „За да се освободиш от карма трябва да осъзнаеш, че ние вече сме постигнали това, което търсим.”
В йога сутра ІІ.14, Патанджали ни казва: „Поради добродетелната и недобродетелната карма, има съответно приятни и болезнени последствия.”
Ако ние носим щастие (хлада) на другите хора ние печелим наслада; ако носим страдание (харитапа) на хората, ще трябва да жънем болка за себе си. Ако позволим на истинското щастие да ни постигне, ние просто естествено правим и близките около нас по-щастливи – независимо дали отначало знаят за това или не. Нашите навици, или подсъзнателни впечатления (самскари), до голяма степен определят действията ни. Затова качеството на прераждането ни (джати), продължителността на живота ни (аюх) и житейските преживявания (бходжах) се определят от нашите подсъзнателни впечатления (самскари). Следователно, ние трябва да поощряваме мисли, думи и дела, които ще са поучителни за нас, и за другите.
Практика:
1.Поощрявайте мисли, думи и дела, които ще са поучителни за вас, и за другите, но отначало слушайте и размишлявайте върху вътрешните си напътствия, и избягвайте егоистичните реакции.
2. Записвайте ситуации когато вие сте правили съзнателно усилие да кажете или да направите нещо, за което знаете, че ще донесе радост на другите. Как се почувствахте след това.
3. Записвайте ситуации когато вие сте избягвали да кажете или да направите нещо, за което знаете, че ще нарани другите. И такива, когато не сте могли да се сдържите? Как се почувствахте след това?
Въпрос номер 2: Защо лоши неща се случват на добри хора?
Когато се случват нещастни случаи, насилие, природни бедствия, или неочаквани загуби, причинявайки страдание или смърт на хора, които изглеждат напълно невинни, или които са живели достойно живота си, ние понякога се чудим „Защо лоши неща се случват на добри хора?” Причината може да бъде или съдба, т.е. прарабдха карма, или санджита карма - последствията на действията, извършени в този живот. Когато лошите неща са наистина ужасни, обикновено това е предишна непредотвратима съдба - последствия от действия в предишен живот. Защото един добър човек в сегашния си живот обикновено не извършва действия, които водят към ужасни последствия. Малки грешки в преценката или грешки в думите или действията, разбира се, водят към последствия, които често са незабавни. Но по-горният въпрос обикновено е отклик на трагични събития, които се случват на невинни. Прарабдха карма от предишните им животи води до последствия в този живот. Страданието, заложено в трагичните събития се смекчава до степента, до която човек развива вайраджа – непривързаност. Ако човек може да си спомни, че „Този, който аз съм в действителност не е засегнат, понеже аз съм свидетелят, не съм нито тялото, нито ума, нито чувствата, тогава такива събития могат да се превърнат и в големи житейски уроци. Не само на непривързаност може да се научим когато се случват трагични събития, но ние можем, също така, и да започнем да разграничаваме кое е вечно, и кое - преходно, кое носи радост, и кое – страдание. В крайна сметка, такива събития ни помагат да разграничим Истинският Аз от личността тяло-ум. Не става дума да подтискаме или да считаме за нереално страданието, което умът, тялото или чувствата могат да понесат, но че ние гледаме на него като на такова, каквото е: един преходен феномен. Чрез навлизане дълбоко в страданието, и посредством страданието, накрая се освобождаваме от него.
Джоти, или ведичната астрология, може да ни помогне да предвидим прарабдха карма. Макар да не можем да избегнем такива кармични събития, ние можем да понижим техния ефект чрез подготовка на физическо и ментално ниво, както и чрез избягване на тези дейности, които могат да усилят страданието. Има положителни кармични събития, и ползата от тях може да бъде засилена чрез подготовка, решителност или навременни действия. Йоги обаче, обикновено не търси астрологични предсказания, с изключение на редки значими ситуации, в които може да са засегнати и други хора, например, брак, хороскоп на живота на новородено бебе. Йоги предпочита да развива духовно равновесие и сила на волята, и да става каквото има да става. Прекаленото уповаване на астрологията прави човека роб на своята карма, поради страха, а също и заради удовлетворителните предсказания. Правилната употреба на волята, съчетана с вътрешен размисъл и йогична дисциплина обикновено е най-доброто използване на енергията и интелигентността на човека. Йоги иска да се предаде на Божията воля, да се пречисти от желания, предпочитания и страхове, и да стане съвършен инструмент на Бога. „Не моята воля, а Твоята, Господи, да бъде”, позволява на Джива да стане Шива накрая, като Божествената милост се спуска под формата на Себеосъзнаване и други сиддхи.
Практика:
1. Направете списък на неща, за които се притеснявате? След това, се попитайте защо? Запишете какво ви идва? После размишлявайте върху въпроса „Кой се притеснява?”
Въпрос номер 3: От какво се предопределя животът ми – от съдбата или от свободната ми воля?
Макар и свързани, съдбата и кармата не са равнозначни. Събдата включва тези събития, които се случват независимо от усилията на човека да стане обратното. Това е прарабдха карма, последствията от действията в предишни животи, които се осъществяват в настоящия живот.
Карма, както видяхме по-горе, е няколко вида, и включва играта между добрата и лошата карма. Човек може да смекчи лошата карма, която е причинила страдание на другите, чрез добра карма, като например благотворителни действия, които носят радост на хората. Това смекчаване може да се случи в сегашния живот, например, в случай че някой изкупува вината си за грубо поведение към приятел, и така получава прошка. Знанието, че всички мисли, дела и действия водят към последствия, напътства мъдрите да избягват злото и да търсят само добро. По този начин, те натрупват голям положителен баланс от заслуги, които могат да компенсират или поне да отслабят ефектите от лошите действия. Те говорят само каквото е необходимо и поучително за другите. Те осъзнават големите възможности, които съществуват в милосърдните и състрадателни действия. Чрез неегоистични действия те могат да се пречистят от егоизма (анава). Заблудените хора, от друга страна, действат от егоизъм и търсят преимущества за себе си пред другите. Като правят така, те причиняват болка на другите, и неотменни кармични последствия за себе си, независимо дали в настоящето или в бъдещите прераждания. Тези хора, също така, засилват собствения си егоизъм и потъват още повече в заблуда.
Съдбата е неизбежната карма, без значение колко голям е баланса на положителна карма. Независимо дали тя носи трудности или удоволствия, важен е начинът, по който ние откликваме на нея – в духовно равновесие, като помним : „И това ще отмине”. Мъдрият осъзнава, че съдбата му осигурява още една възможност да остави да отминат привързаностите, да остане невъзмутим, и да се центрира в осъзнаването на сатчидананда (абсолютното битие, съзнание и блаженство).
Свободната воля е заблуда докато човек е роб на страховете и желанията на своето его. Свободната воля може да бъде осъществена само когато човек е осъзнаващ и не е привързан към желанията си и към двойственостите на живота. Чрез развиване на вайраджа (непривързаност) човек вижда отвъд харесването и нехаресването, успеха и провала, загубата и печалбата, удоволствието и болката., към истината за нещата. Пребивавайки в осъзнаването на Истината, човек може да действа „свободно”, без повече да е роб на страха или желанието. Човек може да действа, използвайки своята мощ като любящ инструмент на Божественото. „Не моята воля а Твоята да бъде, Господи” – тези слова стават мантра на тези, чиято воля се освободи от егоистични, кармични или илюзорни тенденции. Иначе „свободната воля” е една заблуда, просто слугиня на егоистични желания и препочитания. ”Аз предпочитам да имам...” или „Аз предпочитам да направя...” казва егото. „Няма значение...” и „Аз съм любов” казва душата. Крия означава „действие с осъзнаване”, и нейната системна практика дава възможност на човека да внесе осъзнатост във всички действия, на всички пет нива. Тя е мощен антидот на карма: ”действие с реакция”.
Практика:
1. Повтаряйте тези утвърждения
„Не моята воля, а Твоята да бъде”;
„Нека бъде Твоята Воля, Господи, не моята”;
„По Твоята воля, по Твоята воля”.
2. Когато се случва неочакваното, преди да реагирате, направете пауза, размислете. Оставете да отмине вашата емоционална реакция.
3. Търсете възможности да доставите радост на другите. Увеличавайте добрата си карма. Избягвайте думи, мисли и дела, които могат да причинят страдание на другите.
В следващата част ще разгледаме свързаните въпроси, които включват „Какво е милостта? Какво общо има тя с кармата?” и „Как може Крия йога да неутрализира карма?”
Карма: Причина или следствие? – част 2
От М.Говиндан Сатчидананда
Ние определихме карма като законът или принципът на природата, който изисква всяко действие, дума или мисъл да има резултат или последица. Обсъдихме различните видове карма, и дали животът ни е предопределен от съдбата или от свободната воля.
Можем да продължим нашата дискусия с въпросите, които се повдигат при разглеждането на термина Карма:
Какво е милост? Какво общо има тя с Карма? И Как може Крия Йога да неутрализира карма?
Какво е милост? Представата за милост откриваме във всички учения на Сиддхите, както и в много световни религии. Тя отразява широко разпространеното признание, че на нашите молитви се отговаря от източника на благоволение, независимо дали ние заслужаваме това. Според идеята за карма, ние получаваме това, което заслужаваме. Според идеята за милостта, ние получаваме това, което възвисява и поучава душата ни в отговор на нейния зов. Точно както всяко действие, дума или мисъл имат по закона на карма необходимото последствие или реакция, така има по-висш закон, който позволява на индивидуалната душа (джива) да общува с Върховната душа на Вселената (Ишвара).
Сиддха Тирумулар говори за Милостта като за едно от деянията на Господ:
„Сътворението, Съхранението и Разрушението,
(За джива – колелото на раждане - смърт)
Помрачението и Милостта(която спасява Джива след живот долу)
Тези, за Сакала душите той изпълни -Всички тези пет деяния
Безначално негови са те.”
-Тирумандирам стих 2418
(Душите `Сакала` са тези, които са обременени и с трите порока: невежество, карма и заблуда)
По-нататък той дава форма на тази милост: Натараджа, Бог на танца:
„Във величествения храм (на Чидамбарам)
Той танцуваше,Че двамата риши (Патанджали и Вяграпада да видят)
Той танцуваше,Форма, Без форма и Космична форма,
С Божествената милост на Шакти
Той като сиддхите, блаженствата,Като форма на милост
устояваше и танцуваше Той.”
-TM стих 2790
Така Себеосъзнаването и Божията реализация са по Божия Милост, която се спуска върху предания, който е отдаден на Бог. Целта на петте деяния на Бог е да помогне на душите да се освободят от пороците си, познати като „паса” - окови.
Петте деяния не са Божия забава, а съществуват заради Божията любов към душите. Това е ясно казано в следните стихове:
Това бе неговата милост, която ме водеше в Паса (робството на пороците)
Това бе неговата милост, която ме освободи от тази Паса
Това бе неговата милост, която в божествена любов дари Мукти
Това бе неговата милост, която ме дари с любов
За състоянието отвъд Мукти.-TM стих 1802
Как може Бог да причинява на душите да се раждат и да живят в страдание? Тирумулар отговаря на този въпрос:В неговата милост аз съм роден;В неговата милост аз израснах;В неговата милост аз починах в смъртта;В неговата милост аз бях в помрачение;В неговата милост аз вкусих амброзията на блаженството;В неговата милост, Нанди, моето сърце навлезе.
-TM стих 1800
Така, че Бог дава на душите тяло да работят върху своята карма; той ги подкрепя, така че те да изживяват резултатите от действията си, и да се поучат от тях; той им дава останалите неща последством разрушаването на тялото; той дава помрачаване, за да забули тяхната истинна природа на съзнание (чит) и блаженство, произлизащо от духовното равновесие по отношение на карма; накрая той дава избавление от оковите на заблудата, че „аз съм това тяло, аз съм тези желания” в освобождението. Така, всички тези деяния са израз на Неговата Милост.
Патанджали ясно казва, че Самият Господ не е засегнат от карма или желание, затова неговата милост не е скована от тях:
„Ишвара е специално Аз, недокоснато от променливи нещастия, действия, плодове на действията (карма) или от някакъв друг вътрешен отпечатък на желание (самскари)”. – Йога сутри 1.24
Той също допълва твърдението на Тирумулар като ни казва „Съзерцаваното съществува само заради Аза” – Йога сутра ІІ.21. Т.е., светът (Съзерцаваното) дава изживяване, и чрез това изживяване ние постепенно се пробуждаме от съня, че ние сме Съзерцаваното, и осъзнаваме, че сме Съзерцаващият.Дали Божията милост е достъпна за всички? Да, но само тези, които са подготвени, знаят за нейната достъпност и се стремят към нея. Майката казва: „Милостта е еднаква за всички. Но всеки я получава според своята искреност”. Това изисква тапас (интензивна практика) в йога, но дори преди това е добре човек да започне да развива непривързаност.
Раздели се с твоите желания и страсти;Като се разделиш,Божието място лесно ще се заеме
-TM стих 2613
Раздели се с твоите желания, раздели се с твоите желания
раздели се с твоите желания дори и към Бог;
Колкото повече са желанията, толкова повече са твоите мъки;
Колкото повече се отказваш от тях, толкова повече твоето блаженство ще бъде.
-TM стих 2615
Онези души, които са достигнали състоянието на непривързаност (вайраджя) са в състояние на духовно равновесие. Те гледат еднакво на резултатите от добрите и лошите действия; те не се въодушевяват или натъжават нито от едните, нито от другите. Като следствие на това, Божията милост идва при тях под формата на духовно напътствие, което им показва пътеката към освобождение.
Когато Джива навлезе в неутрално състояние
Към подвизите, доброто и злото,Тогава божествената милост се спуска във форма на Гуру,
Премахва всички качества,Присажда джнана, която е като божествено хладна риба;Джива така се отървава от егоизма,И другите Три порока,Ще се слее с Шива в едно.
-TM стих 1527
Така, Божията милост се спуска според степента на стремеж и процъфтяване на душите. Това спускане се класифицира в четири вида, според скоростта: най-бавно, бавно, бързо и по-бързо. Това са четирите пътеки към Божиите нозе: даса-марга, сатпутра марга, саха марга и санмарга.
Даса марга или каря е пътеката на слугата на Бог и включва служене в храма, почистване, подготовка за даренията, слава на Бога, запалване на свещи, като предано отдаден.
Сатпутра марга /или крия/ е пътеката на сина или дъщерята, при която отношението е по-интимно. Изпълняват се различни форми на богослужение, сред които пеене на мантри, запалване на благоуханни свещи, светлини, цветя, мантри и образи.
Саха марга, или йога, е пътеката на приятелство, и изисква човек да изпълнява Кундалини йога, за да изтегли сетивата и да контролира дишането, като обръща своята енергия навътре през шушумна нади, изпълнява вътрешно богослужение на чакрите, и съзерцание на вътрешната светлина на коронната чакра.
Санмарга е пътеката на джнана, при която човек осъзнава истинната природа на Аза, и накрая и на Ишвара. Знаещият, познаваемото и познанието стават едно в състояние на трансцедентност. Милостта се изразява в четири степени на освобождение. Всички пороци се разтварят в огъня на съзнанието на Върховното битие отвътре. Всички предишни противоречия се решават. Те обожават Божиите ден и нощ в състояние на опиянение и мистична трансцедентност.
Стремеж
Шри Ауробиндо и Майката учат, че божественият живот на земята може да бъде осъществен само ако са налице две сили: непоколебимо покачващият се пламенен копнеж от страна на садхака, а от Божия страна - откликващата Милост, спускаща се отгоре в отклик на зова на садхака. Когато и да има пламенен стремеж, горящ ярко в сърцето на садхака, Милостта на Божията майка не може да не отговори. Стремежът е едно движение нагоре на съзнанието ни чрез психичната част на нашето същество към всичко, което е добро, чисто и красиво, това е жаждата за духовно знание, постоянното и тихо търсене на Божественото, духовното вдъхновение на душата ни към съвършенство, общуване с Божията любов, хармония и присъствие. Това е един вътрешно пречистващ пламък, нужда от светлина на съзнанието. Интензивното търсене да бъдем погълнати от Божественото - „искам тебе Господи, не искам нищо друго, което ти можеш да ми дадеш”. С чувството, че „аз искам да живея само за теб, в теб без разделение.” Човек извършва това без нетърпение, но с вяра, духовно равновесие и съсредоточаване. Желанието, за разлика от стремежа, изявява егото, което отказва да се разтвори в Единното Битие. Стремежът – напротив: Човек интензивно осъзнава ограниченията на скованото от егото съществуване, и търси изход от този затвор. Той насочва своите енергии
Как може Крия Йога да неутрализира карма?
Крия означава „действие с осъзнаване”. Тя се извежда от думата карма, която означава „действие с последствия” или „действие с противодействие”. Осъзнаването се случва когато част от нашето съзнание се отделя от ангажираното в петте сетива, от мисленето или от други движения на ума, и застава отстрани, като просто наблюдава. Осъзнаването се случва когато ние сме напълно присъстващи независимо какво се случва и когато избираме да бъдем Съзерцаващият или Свидетелят на драмата на живота ни. Човек практикува различни техники, или крии, с цел да развива такова осъзнаване на всички пет нива на съществуване: физическо - чрез асани, физически пози, витално - чрез дишане, Кундалини пранаяма, ментално - чрез специални медитативни техники, интелектуално - чрез крия мантра йога, и духовно - чрез развиване на крия бхакти йога на любов и отдаденост.
Именно затова Крия е антидот на карма, защото когато човек може да действа с осъзнаване, той може да обмисля предварително, и да си дава възможност да бъде напътстван от своя по-висш Аз. Като има пълно присъствие, уравновесен е и спокоен, той не го помитат привързаностите или отвращенията. От друга страна, в обикновеното физическо съзнание, човек реагира на силите на природата, като действа чрез различните карми, воден от привичните си импулси или самскари, които в тяхната съвкупност съставят нашата карма. Човек продължава да създава нови карми като резултат на привързаностите, желанията и отвращенията. Такава практика на Крия йога дава възможност на човека да я интегрира в ежедневието си, в което започва истинската практика на йога. Човек развива състояние да остава „активно спокоен и спокойно активен”, като засилва присъствието на саттва гуна в живота си - равновесието, хармонията, осъзнаването, непривързаноста, съществуването, приемането и любовта. Това е антидотът на нашата карма, която действа чрез другите две основни сили на природата: раджас (дейност, чрез привързаност, и с чувството, че „аз съм извършителят”) и тамас (инерция, съмнение, страх с чувството, че „аз не мога, твърде е трудно, страхувам се”). Като се практикуват различните крии в петостъпната пътека на Бабаджи Крия йога, асани, кундалини пранаяма и медитация, мантри и бхакти йога, човек развива все повече саттва гуна, или балансиран вътрешен живот, и става господар на своя живот. Човек престава да подклажда своята карма; старите кармични тенденции се изтощават. Той осъзнава, че „аз не съм извършителят, но съм просто инструмент”, и че Висшият Аз наистина е Съзерцаващият. Това изисква системно пречистване на егоистичните тенденции, и затова Крия също включва пречистване на аза от лъжливите отъждествявания с тялото, ума, личността, и непривързаността към отрицателните и противоречиви импулси на егото. Като резултат, човек осъзнава безусловна радост, или ананда, която е независима от това дали получава или не получава това, което желае, физически или емоционално. Сат – чит – ананда, Битие – Съзнание – Блаженство – те стават движещи сили и цел на крия йога. Това е метод и цел, защото Бог е Сат – Чит – Ананда, и светът е Негово проявление. Човек осъзнава по-висш закон, който му дава възможност да отмени закона на Карма.
Системната практика на Крия йога така става ключ към преодоляването на карма, и към осъзнаването на крайните цели на Дхарма: осъзнаване на Аза и осъзнаване на Бог.
Copyright: M. Govindan Satchidananda, March 2005
Източник: http://www.babajiskriyayoga.bg/index.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар