ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - XIIIчаст: СЕДЕМТЕ ИЗКУСТВА НА ТАЙНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО ОТ ОСНОВАТА

Коментар на Тао Хундзин: Тайното съответствие е връзката на намеренията ми с вътрешната природа на нещата. Това изкуство се корени в самата основа на мъдростта, ето защо е наречено „основен канон“.

ЗАЯКЧАВАНЕ НА ДУХА

Заякчаването на духа се ръководи от Петте дракона. В заякчаването духът се основава на свойствата на петте жизнени органа. Духът е главата им, сърцето - тяхно хранилище, добрата сила - великият им израз. Източникът на храната за духа се намира в Дао.

Дао е началото на Небето и Земята, общият закон на всичко съществуващо. Нещата в света се пораждат от Небето и се обгръщат с вечнотечаща енергия, която няма форма и се е появила преди Небето и Земята. Невъзможно е да се види образът й, невъзможно е да й се даде име. Тя се нарича „божествена духовност“.

Дао е извор на божественото просветление, общото начало на превръщанията. Ето защо с жизнена сила се хранят енергиите на петте органа на тялото, а сърцето е способно да прозре Единното и да познае своето из­куство.

Изкуството е това, което обхваща пътя на сърцето и на жизнената сила и което духът може да използва.

Деветте отвора, дванайсетте хранилища и вратата на жизнената сила - всичко това е подвластно на сърцето. Онзи, който взема живот от Небето, се нарича Истински човек. Истинският човек е единен с Небето. Онзи, който знае това и откърмя в себе си знанието чрез вътрешно усилие, се нарича мъдър. Мъдрият има подредено знание.

Човекът е единен с живота и излиза от мрака на превръщанията. Подреденото му знание произтича от възприятията му. Понякога възприятието го мами и измамата се предава на изкуството на сърцето, от което сърцето губи връзката със света.

За да имаш връзка със света, трябва да откърмиш петте вида жизнена сила, за да стане всяка една от тях съсъд на духовността. Това се нарича „превръщане“. В превръщането действат петте вида жизнена сила: воля, мисъл, дух, сърце и благост, от тях най-важен е духът. С покой и съгласие трябва да изграждаш в себе си жизнената сила, за да може и четирите свойства на превръщането да бъдат в равновесие. Ако тези свойства не изгубят живостта си и могат да образуват образите на силата, тогава в живота на човека няма да остане нищо, което не би стигнало до завършек и в човека винаги ще има жизнена сила.

Когато в човека се извършват духовни промени, той се нарича Истински човек. Истинският човек прилича на Небето и се съединява с Дао, придържа се към Единното и се грижи за всичко съществуващо, лелее в себе си Небесното сърце, разпръсква добродетели, прави благодеяния, без усилие запазва постоянството на помислите и така утвърждава властта си в света. Чиновникът може да постигне това и като постигне пълнота на духовността, е способен да калява волята си.

КАЛЯВАНЕ НА ВОЛЯТА

Каляването на волята е подвластно на гадаенето по божествена костенурка. Да калява волята си е способен само онзи, който не дава воля на мислите и чувствата си.

Само, ако у човека се поражда желание, в него може да се появи воля, която събужда мислите му. Волята е само слуга на желанието. Когато желанията са прекалено големи, умът се разсейва, а когато умът се разсейва, волята отслабва. Ето защо, когато умът и чувствата са единни, желанията са обуздани, а когато желанията са обуздани, тогава и волята не отслабва. Щом волята не е отслабнала, тогава и мислите са проницателни. Когато мислите са проницателни, постигаш пълнота на разбирането и съгласието и в такъв случай смут не може да се прокрадва в сърцето.

Ето така отвътре се калява волята, а отвън се познават другите. Когато волята е калена, умът прорицава всички неща. Когато познаваш другите, правилно определяш мястото на всеки.

Преди да се възползваш от услугите на друг човек, трябва да определиш доколко той се грижи за каляването на характера и волята си. Познай доколко е силна волята му и я калявай, разбери кое успокоява сърцето му и ще знаеш какви са способностите му.

Ако волята не е калена, в ума и чувствата няма да има твърдост. Ако в чувствата липсва твърдост, тогава мислите няма да са проницателни. Когато в мислите липсва проницателност, тогава и намеренията няма да са основателни. Когато намеренията са неоснователни, тогава действията няма да бъдат решителни. Когато действията са нерешителни, губи се волята, а умът и чувствата се лишават от бодрост. Когато умът и чувствата не са бодри, умът е помрачен. Когато умът е помрачен, човек губи способността да разбира. А когато човек не може да разбира, волята и духът изпадат в пълно разногласие.

Искаш ли да калиш волята си, първо трябва да успокоиш самия себе си. Когато ти си спокоен, волята и помислите ти са твърди, а когато волята и помислите са твърди, властта над нещата не се разпилява. Можеш да постигнеш истината само като ожесточено съхраняваш целостта на духа.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПОМИСЛИТЕ

Осъществяването на помислите има за свой образец полета на дракона в небето. В осъществяването на помислите главното е единството на мислите и жизнената сила.

Сърцето се стреми към покой. Мисълта - надалече. Когато сърцето е спокойно, духът блаженства. Когато мислите се носят надалече, плановете се осъществяват докрай. Когато духът е блажен, волята не знае смущение. Когато плановете се осъществяват, постигнатото няма да остане напусто.

Ако намеренията и мислите не знаят колебания, тогава в душата царят покой и безметежност. Когато в душата има покой и безметежност, в постъпките няма да има грешки. Когато в духа има пълнота, той е спокоен.

Ако в човека знанието и духовната сила са разединени, в сърцето му могат да проникнат зло и поквара и тогава измамата може да го съблазни. В такъв случай изричаните от него думи няма да идват от сърцето. Ето защо строго пазещите изкуството на сърцето съхраняват в себе си истинското Единно и не допускат колебания, отнасят се с внимание към мислите и намеренията на другите и общуват само при благоприятни обстоятелства, затова и постигат всичко, което им е нужно.

Изкуството на стратегията - това е познание за тайната на живота и гибелта на държавата. Ако планът не е обмислен старателно, тогава ще бъде невъзможно правилно да се възприемат външните обстоятелства. В такъв случай очакването на благоприятния момент също може да бъде напразно. Когато обаче плановете търпят неуспех, мислите губят увереност. Тогава човек може да изпадне в безплодни мечтания.

Желаейки да осъществиш недеяние, трябва да вселиш в себе си покой, да очистиш цялото тяло, за да могат органите свободно да поддържат връзка помежду си, да овладееш своя дух, без да му позволяваш да се разпилява. Тогава може да се постигне „вътрешно съзерцание“ и да се възприема всичко ставащо навън, да се събере духът в едно, да се успокои волята, да се потопиш с мислите си във Великата пустота, духом да се рееш свободно. Тогава може да се съзерцава отварянето и затварянето на Небето и Земята, да се знаят превръщанията на множеството неща, да се виждат началото и краят, Ин и Ян, да се постига източникът на успешната уредба на хорските дела.

Без да излизаш на двора, можеш да познаеш цялата Поднебесна. Без да отваряш прозореца, можеш да познаеш Небесния път. Без да виждаш човека, можеш да му заповядваш. Без да тръгнеш на път, можеш да постигнеш целта си. Ето кое се нарича Дао. Така можеш да общуваш с духовете, да живееш в съгласие с целия свят и да не умираш навеки.

РАЗДЕЛЯНЕ НА СИЛАТА

Разделянето на силата има за свой образец лежащата мечка. Умението да разделиш силата на другите произтича от всепокоряващата духовност.

Когато волята и помислите са спокойни, духът се събира в своята обител и тогава образът на силата придобива неотразимо въздействие. Когато пък образът на силата е способен да въздейства неотразимо, това значи, че вътре има непоколебима твърдост. А когато в душата цари такава твърдост, човек няма да има достойни съперници. Ако човек няма съперници, той може да раздели силата на другите на части и да използва своя образ на силата по свое усмотрение, като съобразява действията си с Небето.

Пълното трябва да се използва, за да се завладее празното, а наличната сила да се използва, за да се завладее онова, което е лишено от сила. Това прилича на уравновесяване на малки тежести посредством големи. Ето защо, когато такъв човек започне да действа, останалите го следват. Когато той запява, останалите му припяват. Достатъчно е пръстите да си помръдне и всичко наоколо се раздвижва.

Ако се постигне принципът на промените, тогава противникът нищо няма да може да противопостави. След като постигнеш хармония в пеенето, можеш да действаш по различни начини, при движение не изпускай от очи разположението на противника и така ще използваш похвата „разделяне образа на силата“.

Желаеш ли да преминеш към действия, първо е нужно да калиш волята си и, скривайки собствените си помисли, внимателно да изучиш противника. Да знаеш с подробности истинското положение на противника е най-добрият начин да укрепваш позицията си. Да отстъпваш на друг - значи да укрепваш противника.

Който използва духа, ще живее, който използва войската - ще загине: ето тайната на господството в този свят.

РАЗГРЪЩАНЕ НА СИЛАТА

Разгръщането на силата има за свой образец хищната птица каня. Разгръщането на силата се подчинява на духа.

Този принцип трябва да се използва там, където противникът има пропуски. Ако притежаваш страшен облик и голяма вътрешна сила и нападаш там, където противникът е слаб, тогава успешно ще можеш да използваш „разгръщането на силата“.

Разгръщането на силата налага сърцето да бъде празно, а волята - пълна. Ако волята на противника е отслабнала, а силата му - изгубена, духът му няма да бъде съсредоточен, а в думите му ще има много излишни и противоречиви неща. Ето защо трябва внимателно да се наблюдават намеренията на противника - само така може да се прецени силата му. Трябва до най-малките подробности да се проучат неговите „кръгове“ и „квадрати“, достойнства и недостатъци. Ако противникът има празнини, не бива да се прибягва до разгръщане на силата. Трябва да се чака, докато празнотите се появят, и тогава да се действа така, че още с първия удар да се постигне успех.

Изкусните в откриването на пропуски на противника вникват до тънкостите в състоянието на петте енергии, отвън прозират празното и пълното, в действията си не губят истинската способност да разгръщат силата, а когато противникът преминава към решителни действия, проследяват намеренията му и научават неговите планове.

Който владее образите на силата, той определя победата и поражението в двубоя и съдбата на властта. Борбата за образите на силата се губи при несъсредоточеност на духа.

ЗАВЪРТАНЕ НА КРЪГА

Завъртането на кръга има за свой образец скитащия звяр. Същността на въртенето на кръга се състои в неизчерпаемостта на плановете.

Който е постигнал неизчерпаемостта на плановете, задължително има сърце на велик мъдрец, което разкрива неизмеримата дълбочина на мъдростта. Тази неизмерима мъдрост позволява да се овладее изкуството на сърцето.

Духовният Път е единен с първозданния хаос и благодарение на превръщанията създава всички видове неща, а разговорът за тях няма край. Затова изкуството на правенето на планове се изразява по безкрайно разнообразни начини - ту на принципа на квадрата, ту на принципа на кръга, ту чрез свойствата на Ин, ту чрез свойствата на Ян, ту в облика на доброто, ту - на злото. Мъдрецът ги приема всичките и с помощта на свободното въртене се стреми към единението им. Ето защо онзи, който е проникнал в началото на превръщанията, в действията си винаги съхранява в себе си Великия Път и прозира божественото просветление.

Небето и Земята нямат граница, хорските дела нямат край и всяко от тях притежава собствени свойства. Изкуството на стратегията също има различен вид и по него може да се определи какво ще донесе замисълът - успех или несполука, победа или поражение.

В кръговрата на нещата има благоприятно време, но има и неблагоприятно. Разчитайки на Пътя, мъдрият предварително знае кое ще се запази и кое ще загине и затова знае как трябва да действа при едни или други обстоятелства.

Принципът на „кръга“ се отнася към словото. Принципът на „квадрата“ - към действията. Който умее да се върти заедно с превръщанията, в съвършенство владее изкуството да съставя планове. А който умее да приема нещата, знае тайната на настъплението и на отстъплението. Онзи, който умее да съвмести този принцип, ще достигне всеобхватно знание и ще подчини словата си на една истина.

ДА ЗАТВОРИШ СЕБЕ СИ

Да затвориш себе си по образеца на Божественото Стъбло. Владеещият изкуството да затвори себе си умее да взема решение в миг на голяма опасност.

В делата има уместни действия, в противоборството - победи и поражения. В тънкостта на мъдрите действия, криещи заплаха, трябва да се вниква с голямо усърдие.

С недеяние мъдрецът придобива в себе си добрата сила, а думите му винаги се съобразяват с хода на събитията.

Когато се отваряме, можем да познаем другите. Като се затваряме, можем да действаме в нещо, което е затворено за нас, за което не можем да говорим и затова мъдрият не изразява мнение.

Знаещият човек не опровергава с думи думите на другите хора. Затова мнението му не е досадно, а в сърцето си той не изменя на намеренията си и не се поддава на смут. Той преценява доколко е трудно дадено нещо и после прави план за действия, винаги изхождайки от естествения ход на събитията. Ако използваната от противника тактика на „кръга“ не може да го спре, значи той е постигнал голямо майсторство. Същото е и правилото за словото: в съжденията си също трябва да умееш „да се отваряш“ и „да се затваряш“.

Когато прибягваш до похватите „излъчване на власт“ и „разгръщане на сила“, трябва да видиш къде той е открит и уязвим и тогава да предприемеш решителното нападение. Затова онзи, който владее изкуството да се затваря в себе си, прилича на човек, който излива вода от бент, висок над две хиляди метра, или хвърля камък в пропаст, дълбока повече от двайсет хиляди метра. Който владее това изкуство, ще се чувства уютно във всякаква обстановка.

ПОЯСНЕНИЯ:

Според Тао Хундзин, Петте дракона е алегоричен образ на петте фази на световния кръговрат, понякога неточно наричани световни стихии: метал, дърво, вода, огън и земя. Кръговрата на световните фази древните китайци оприличавали на постоянните метаморфози на драконите.

В текста буквално: „петте вида жизнена енергия“. Става дума за функционалните системи на организма, свързани с петте вътрешни органа на тялото: сърце, бял дроб, бъбреци, черен дроб и далак.

Имат се предвид деветте отвора на човешкото тяло. В древната китайска литература това понятие било означение на цялото тяло.

Дванайсетте хранилища тук означават очите, ушите, носа, езика, тялото, мислите, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите и допирните усещания, а също и дейността.

Според коментара на Тао Хундзин има се предвид „мястото, откъдето излиза и където влиза жизнената енергия“. В медицинската литература в Китай за такова обикновено се смята областта на бъбреците.

Истинският човек е образът на идеалния човек, човекът, въплътил в себе си Небето, който се споменава още в най-древните даоски паметници.

Използваният в текста знак ши в дадения случай означава определено качество на силата, образувано от съчетанието на всички фактори на жизнения поток в даден момент от времето. Става дума за нещо като „динамична фигура на силата“.

Има се предвид древната практика на гадаене по черупка на костенурка.

Практиката на „вътрешното съзерцание“ в даосизма означавала разновидност на медитацията, позволяваща буквално да съзерцаваш вътрешността на тялото си.

Тук се цитира даоският канон „Дао-дъ дзин“.

В оригинала е употребен терминът ши, означаващ „силата на обстоятелствата“, „динамичната конфигурация на силата“ и като следствие - силата на въздействието на човека върху околните.

Образът на „лежащата мечка“ в дадения случай означава притаил се звяр, готов всеки миг да се нахвърли върху плячката. В това качество в китайската литература често се среща и образът на „неподвижния дракон в езерото“.

Съдейки по други контекстове на тези понятия в книгата „Гуей Гудзъ“, те означават аргументация или действия, които имат характер на опосредствано въздействие или провокация (принципът на „кръга“, или на „сферата“) и на челно, фронтално противостояние (принципът на „квадрата“). Принципите на „квадрата“ имат голямо значение в теорията и практиката на по-късните школи за воинско изкуство, където те означават съответно действие по правата, изчерпващо се с външния му образ, което съответства на началото на Земята и спираловидно движение, водещо към вътрешния, скрит образ на силата, такова е началото на Небето.

В оригинала е употребен знакът дзиен, означаващ „пауза“, „непълнота“, „празното на разрива“. В по-късната китайска и особено в японската мисъл термина дзиен (японското ма), често употребявали в значение на организирано начало на структурата, както в музиката паузата организира ритъма, а в архитектурата празнотата може да организира пространството.

Тук: петте главни вътрешни органа.

Заглавието на тази глава изразява идеята за свободното съставяне на плановете, способността да се обърнеш на всяка една страна в зависимост от „фигурата на силата“ в текущия момент и периодичните закони за световния кръговрат на нещата. Умението да изградиш обоснован план за действия произтича от ненарушимия покой и равновесието на духа, което китайските автори често отъждествяват със „средния“ път.

Има се предвид древният начин за гадаене по стъбло на равнец.