Коментар на Тао Хундзин:
Думите трябва да отговарят
на онова, което става в действителност.
Който е способен да намери в
себе си спокойствие, осведоменост, прямота и безметежност, ще живее волно и
заедно с това отмерено. Той ще бъде добър към хората и ще забрави за
съперничеството, така че сърцето му ще бъде пусто, а волята - умиротворена.
Така той ще може да надделее раздорите в света и да заеме мястото на истински
владетел.
За очите най-важното е светлината, за ушите - звуците, за сърцето - знанията. Ако владетелят може да гледа с всичките очи на Поднебесната, той ще вижда всичко на света, което може да се види. Ако владетелят слуша с ушите на Поднебесната, ще може да чуе всичко, което може да се чуе в Поднебесната. Ако владетелят мисли с всички сърца в Поднебесната, ще може да знае всичко, което може да се знае в Поднебесната. Ако всичко това се събере в един човек, той ще постигне всичко на света и ще притежава мъдростта на истинския владетел.
Начинът за познание на света
е следният: „Не се съгласявай заради хорското мнение и не отхвърляй заради
хорското мнение.“ Който лекомислено се съгласява с другия, ще трябва да положи
доста усилия, за да се защити. Който отхвърля другите, сам си отрязва достъпа
до хората. Гледайки към върха дори на най- високата планина, можеш да измериш
височината му; когато надничаш в най-дълбоката пропаст, можеш да пресметнеш
дълбочината й. Но никой на света не е способен да измери покоя и величието на
духовното просветление на мъдрия. Ето какво значи възприемчивост, достойна за
истински владетел!
В наградите цени доверието.
В наказанията - справедливостта. Ако наградите пораждат доверие, а наказанията
утвърждават справедливостта, трябва така да направиш, че да могат да видят и да
чуят това всички хора в царството, за да може онези, които не са видели и не са
чули, да не остават в неведение. Ако мълвата за честността на владетеля стигне
до духовете дори, кой може да му навреди? Ето какво значи
награда, достойна за истинския владетел!
Първо, той трябва да се
осведоми за свойствата на Небето; второ, да се осведоми за свойствата на
Земята; трето, да се осведоми за настроенията на хората. Когато му бъде
известно състоянието и на четирите посоки в света, горе и долу, вдясно и
вляво, на предишно и следващо, ще има ли тогава място за заблуди и злини?
Ето въпроса, достоен за истинския владетел.
Сърцето ръководи дейността
на деветте отвора на тялото. Духът повелява на петте органа на сетивата.
Владетелят награждава добрите поданици, а неправед- ните наказва. Владетелят
използва хората съгласно управлението си и тогава не му се налага да затъва в
дела и грижи. Когато мъдрият постъпва така, той заслужава похвала. Само ако
следва законите на самия живот, той ще може да съществува дълго. Владетелят
трябва да дава според изискваното от него - тогава всички ще бъдат доволни от
него. Дори да не раздава скъпоценни камъни и коприни, една добра негова дума
вече ще бъде голяма награда. Ето какво значи повеля, достойна за истинския
владетел!
Първото нещо е всевиждащото
око. Второто - слухтящото навсякъде ухо. Третото - сияйната мъдрост. Дори
отвъд хиляда "ли" в потайна пещера да се е скрил злодей, и него трябва да умееш
да видиш. Такава е осведомеността, достойна за истински владетел!
Подреждай действията си
според имената на нещата - така ще придобиеш спокойствие и твърдост. Името и
същността се подкрепят и поправят помежду си, ето защо се казва: „Правилното
име се ражда от същността, същността се ражда от принципа (ли), принципът се ражда от
съответствието между името и същността, а това съответствие се ражда от
съгласието, съгласието пък се ражда от необходимото.“ Ето знание на имената,
достойно за истинския владетел!
9 коментара:
Много приятни сбити знания на източната древна мъдрост.
Мисля да споделя само едно нещо, вземайки повод от следното:
"Първото нещо е всевиждащото око. Второто - слухтящото навсякъде ухо. Третото - сияйната мъдрост. Дори отвъд хиляда "ли" в потайна пещера да се е скрил злодей, и него трябва да умееш да видиш. Такава е осведомеността, достойна за истински владетел!"
Горният цитат очертава една мъдрост предназначена за владетели, т.е. мъдрост, която вирее там, където има владетел и подвластни.
Тази мъдрост не включва Чистота!
Ако към характеристиките на мъдростта по-горе добавя и чистота, то се получава нещо небалансирано. Нещо не е както трябва. Владетел, който има слухтящо навсякъде ухо и всевиждащо око, сякаш не би могъл да има и невинна чистота. Защо? Защото това, което влиза в окото и това, което влиза в ухото не носи чистота всеки път. То може да разруши чистотата.
Ако владетелят иска да бъде чист, той ще трябва да замени може би слухтенето и всевиждането със съзерцание от такъв вид, при който той вече няма да бъде владетел.
Лично аз предпочитам да добавя и чистота към мъдростта по-горе. И бих се радвал, ако има по-малко владетели и подвластни, а повече чисти мъдреци.
Дали си мечтая или виждам, че пред нас е времето на чистите мъдреци, но смятам, че мъдростта на древния изток принадлежи на отминала епоха.
Само чистота може да предпази всевиждащия и всечуващия владетел от това да стане деспот, а по този начин в крайна сметка и глупак.
Това пък ме кара да се замисля за факта, че дори мъдростта на Земята е преходна. Всяка епоха си има своя мъдрост, но епохите се сменят и човекът разширява своята мъдрост, за да покрива безкрайните проявления на Сътворението.
Чистота и ала бала, позитивни работи, дека са сега много мудерни...моабети, хахахаха....все убаво хортуват ората а все накриво стъпят, па после викат да бога, затва на бай ти ванко ша му пратим ей тоз хабер за поздравления за куминтарът по из горе, оти он като не цар , ще рече че е слуга, то другио нема и не остава да е...хахаха:
Не може простия човечец
да управлява като цар,
че всеки негов недостатък
у царя е същински дар.
Невзрачният човек ругае
тоз, който с род е горделив,
мошеникът зъл праведните лае,
нещастникът - любовника щастлив.
Страхливецът ругае храбреците,
а уродът - красивия човек,
в беда изпадналият - пътя лек,
а умните се мразят от глупците.
Глупакът умния не люби,
беднякът - всеки богаташ.
Безнравственият срам не знае,
а пък развратницата - дваж.
Умът над скромността цари.
Глупакът е с душа сурова.
Кой болния ще изцери
щом всичко смята за отрова!
Тъй както влизат в дом,
гъмжащ от змии, и в джунгла - ад,
где хищниците са се скрили,
или във езеро прекрасно,
където лотоси цъфтят,
но има много крокодили -
така смутеният слуга
във мисълта на своя цар,
от подлеците осквернена,
изпепелена от страстта,
със поглед на подплашен звяр,
прониква със душа ранена.
На женския акъл прилича
умът, от мъжество лишен,
безстрашието безразсъдно
е знак на скота разярен.
Слугите не познават радост,
тревогата им е голяма
и даже в шемета на дните
нито частица вяра нямат.
Той с влага в своите очи
в прегръдката си ще те вземе
и в думите му ще личи
дъха на мед от майско време.
Не с мед, той пълен е с отрова,
навред злодеят е позьор.
И тази роля не е нова
в коварството му на актьор.
С пороци чужди съществуват
човекът низък и змията,
но замислите им умират,
на туй се и крепи земята.
Тоз, който прост и неразумен
забрави, че е имал ум,
отсъдено му е нещастие
и неуспех по всеки друм.
Да разговаряш със глупак-
е все едно да си в пустиня,
със дъх солен да мислиш пак
за лотос в пясъчната глина.
Да мажеш мъртвия с елей,
слепецът да красиш с фуражка,
на глухия да казваш - хей,
изправил кучешка опашка.
Със цялата си простота
глупакът служи на глупака -
не тъй ли някой по света
от бик навярно мляко чака
и сякаш в някаква мъгла
жена - не, а евнух прегръща
и погледа му преобръща
в елмаз строшените стъкла.
Миг само - спускаш се надолу
и пак политаш с устрем лек.
Да! На кобилица прилича
неблагородния човек.
Над болни лекари стоят,
царете - над страните, над равнодушните - крадци,
над глупавите - мъдреците.
Търговците - над купувача,
развратниците - над страстта.
И само майсторът изкусен
владее сигурно света.
Мъдрецът често не греши,
от хорски думи той не страда
и няма да направи тъй,
че да попадне утре в ада.
И щом издигне царя някой подчинен
над другите министри, глупакът,
в миг от славата опиянен,
изпада в други мисли.
Забравя той за служба,
дълг - страстта за още власт го пие
и устремен безумно към властта,
готов е царя да убие.
Кой му йе авторът на туй стихче стихийно? И как му е заглавието?
Над болни лекари стоят,
царете — над страните, над равнодушните — крадци,
над глупавите — мъдреците.
Търговците — над купувача,
развратниците — над страстта.
И само майсторът изкусен
владее сигурно света.
''Панчатантра''
Иване, няма мъдрост без чистота на мисълта, на чувствата, на духа и тялото. За всевиждащото око и слухтящото ухо не значи да имаш доносници, които да ти докладват. Някой може да е много умен, образован, ерудиран, интелигентен и да не е мъдър. На мъдрия знанието му се дава, той не го взема-научава от учебници и книги, той вижда през времето и пространството, онова което другите не виждат и не знаят, защото я нямат тази вътрешна чистота. В текста се казва сияйна мъдрост, а сияйна е синоним на кристална чистота.
Така е Анонимни - сияйно е синоним на чисто.
Но ти не коментира втората и по-съществена част на мнението ми - че мъдростта на всевиждането и всечуването за целите на владеенето е мъдрост от отминала епоха и което е по-важно - мъдростта не е най-върховното постижение. Има нещо и над мъдростта. Мъдростта е приложима в определени граници.
Днес има мъдри и чисти хора - веднага давам пример с Флавио Кабобианко. Има ли спор по това, че на Земята се сменят епохи, човечеството върви по определен път и времето на Панчатантра е няколко стъпки зад нас?
Ако това не е ясно, няма какво да коментирам повече.
Мио, ти каза нещо на мен. Сега да ти река и аз на теб.
Коментарът ти е глупашки по следните причини:
- Смяташ, че се идентифицирам с поданик и от там си правиш заключение, че страдам, задето не съм владетел. Ясно съм показал, че искам да съм чист мъдрец и не признавам категориите владетел/поданик.
- Пускаш поезия, която разказва за мръсотията в човешките отношения, от което се вижда, че смяташ бедния за глупав, завистлив и зъл. Това означава, че ти пък виждаш себе си като владетеля, който е благ, мъдър, всепрощаващ и т.н., гордееш се с постигнатото богатство, благополучие и безгрижие с методите на отминалата епоха.
- Ето и моето мнение – коментарът ти, Мио, не струва повече от шепа курешки (с благодарности към К. Кастанеда за великия израз). Не ти ли хрумва, че може да съм имал повече богатство и поданици от теб, повече жени от Ошо и да съм видял много свят? Може би твоето „хе-хе-хе“ е страх, че именно от тази позиция съм избрал мъдростта на Флавио. Освен задържането на еякулата имаш още много избори и средства за усъвършенстване, а и цяла вечност да ги правиш. Нима това, което си сега, е върха, от който вече няма накъде да ходиш?
- Аудиторията на тоя блог би трябвало да е наясно с някои окултни факти постигнати от ясновидци, като Рудолф Щайнер и Петър Дънов. Ето два такива факта:
1. Злото е добро, което е поднесено в неподходящо време.
2. След 1879 година войните, проливането на кръв (национализмите и т.н.) са деградиращи, а не изграждащи явления. Запознатите се сеща, да не задълбавам.
Връзката на 1. и 2. със статията и подобните на нея относно изкуството на войната - мъдростта на древността, ако се използва едно към едно, ще бъде в най-добрия случай глупост и неадекватност, а в по-лошия - проява на мракобесие.
За да се възползваме от знанията на отминалите векове, трябва да ги приложим съобразно настоящето - войните, всевижданията и всечуванията не се отнасят за външния свят. Те трябва да се използват вътрешно. Никой няма да спечели нищо, ако воюва срещу когото и да било от човеците на тоя свят. Той трябва да се противопоставя единствено на недостатъците в себе си. Никакъв смисъл няма да използваш знанието си, за да знаеш кой и какво прави. Вместо това гледай и наблюдавай ти какво правиш. Бъди нащрек за себе си.
Вярно е, че ако приложиш древните знания днес буквално, това може да те направи богат, да ти даде власт над другите и прочее, но това е глезотия, егоизъм и няма никаква облагородяваща функция – това днес е зло и човекът ще плати за глупостта да бъде мъдър по неподходящ за времето начин.
Поради неразбиране на горното, Мио правилно посочи фактите, но грешно ги изтълкува. Хората днес не признават никой владетел над себе си. Но това не е завист, глупост и злоба. Това е естествено отмиране на епохата на тоя тип отношения. И най-знатния благородник и най-почтения бизнесмен, и най-благия мъдрец, в мига в който реши да властва над събрата си по някакъв начин, става презрян глупак.
Едно последно сравнение - някога да владееш другите е било есенция на мъдростта, волята, проницателността и най-добрите човешки качества. Днес най-добрите човешки качества се проявяват в саможертвата. Който днес парадира с успех, пари и власт над другите, той се самозаблуждава като се надява да са валидни все още старите закони, за да оправдае собственото си падение и да представи егоизма и самодоволството си за благородство.
Бравост Ванку, бравост Иванов, ти са пужетрвува за ората, много убу, браво, браво, както се вика, ашколсун ванко, машаллах...
и затва си спечели още един стих , баш като за тебе.ей го нъ:
Ни саможертвата пред бога,
ни дадената дума в дар,
ще струват нещо пред слугата,
умрял за своя господар.
Затуй, ако ша ставаш мъдречко, ша требе да умреш за целото человечество. Ако речеш да кандисаш на таз работа, ми са убади, да ти дойда на 40-те, че да си наглася програмата за туй време отнапреж...хахахахаха....
Иване, благодаря за коментара на думите ми. От коментариите ти до тук ми стана ясно, че много си чел, имаш много знания и се стремиш към духовно извисяване. Оценявам себе си като доста по-малко чела от теб духовна литература и все пак ще си позволя още малко коментар. За да не копирам от текста ще те помоля да препрочетеш от: "Начинът за познание на света ..." до всевиждащотото око. Ако не разбереш предходния текст, няма как да разбереш мъдростта на всевиждащото око. Ти сякаш приемаш владетеля като тиранин, подтисник, изедник. В текста се казва Какъв трябва да е владетеля; Какво трябва да цени; Че трябва да има познания за Небето и Земята, за състоянието на четирите посоки, за предишно и следващо. Не обхваща ли това целия спектър от средства за едно разумно управление на държавата!?! За мен мъдростта е върховно постижение, но ти явно си я достигнал и пред теб се е открил нов хоризонт. Поздравления! И все пак си помисли дали епохата на Панчатантра е много назад. Мисля, че няма да отречеш следните две сентенции: 1. Няма нищо ново под слънцето! и 2. Всичко ново е добре забравено старо! Така че не разглеждай епохите, като нещо безвъзвратно отминало.
Казваш, че и най-благият мъдрец, решил да властва над събрата си става презрян глупак. Питам се дали той тогава е истински мъдрец? Владетелят трябва да е мъдър без да е мъдрец. Да управлява така, че всеки да се чувства свободен да реализира потенциала си, без да вреди на другите.Да се съветва с мъдреците, когато не знае как и накъде да води народа си.А призванието на мъдреца е да дава отговори на въпросите и на бедния и на богатия, и на владетеля и на роба и на глупака и на умния.
Имам чувството, че някак си искаш не просто да си чист, ами искаш и да изградиш стена между теб и всичко нечисто. Ако тръгнеш да изграждаш такива стени, ще се окажеш зазидан в собствения си затвор, а там всичко е по-малко и слънцето и въздуха и няма да видиш пъстротата на света.
Може би не съм те разбрала правилно, но това за което говоря е от моя личен опит, защото повярвай ми преминала съм през доста изпитания, които и за миг не спират. За разлика от сега, преди години ги приемах като наказания, но вече ги приемам като уроци на живота, предизвикателства и изпитания, както казва една приятелка, на Хазяина.
Пак другия анонимен. Бреееей голема цензура големо нещо, ама така е като съм толкова умен застрашавам по-нисшите и ме цензурират или по-точното игнорират!
):-))))
Публикуване на коментар