ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - VI ЧАСТ. ПРОТИВОБОРСТВО И СЪГЛАСИЕ

Коментар на Тао Хундзин:

Когато Великото Дао е прикрито и Праведното Дао е недостижимо, тогава, като си в съгласие с едното, по необходимост противостоиш на другото.

Стремежът към съгласие и желанието да противо­стоиш на нещо са постоянни и за тях си има подходя­що време. Те се редуват, сякаш препускат в кръг, и проявите им ги съпътстват присъщи на тях обстоятел­ства. Те намират опора един в друг и затова трябва да се използват според обстановката.

Ето защо, намирайки се между Небето и Земята, мъдрецът простира властта си върху целия свят и с това си спечелва слава. Той винаги постъпва според обсто­ятелствата, интересува се какви нужди предявява вре­мето, кое в царството е в изобилие, а кое липсва, и като знае предварително всичко това, той позволява да ста­не, което трябва да стане.

В света няма завинаги ценни неща, в делата няма едно правило, валидно за всички времена. Мъдрият владетел прави само това, което не може да не прави, слуша само това, което не може да не чуе. Така той успешно завършва всяко едно дело и осъществява все­ки един план. Ето защо е господар за всички.

Признавайки едно, отричаш друго: всеки план за действие не може да угоди на двете страни едновремен­но, всяко действие непременно ще породи съпротива. Ако приемеш едната страна, неизбежно се изправяш срещу другата, оказваш се заедно с обратната страна. Ето откъде произтича изкуството на „съгласието и противоречието“.

Що се отнася до Поднебесната, трябва цялата Под- небесна да се поставя между „съгласието“ и „проти­водействието“. Що се отнася до царството, трябва ця­лото царство да се поставя между „съгласието“ и „противодействието“. Що се отнася до семейството, то ця­лото семейство трябва да се поставя между „съгласи­ето“ и „противодействието“. А по отношение на самия себе си трябва да намираш равновесието, като изхождаш от способностите и характера си. Както и да се използва това изкуство, начинът за това винаги е един. Необходимо е преди всичко старателно да прецениш, да вземеш твърдо решение, а после да дей­стваш, използвайки изкуството на „съгласието и про­тиводействието“.

Хората от древността, които изкусно се откъсвали от другите, можели да държат под властта си всички земи в пределите на Четирите морета и да повеляват на владетелите. Сблъсквайки се с противодействието, те променяли начина си на действие и постигали съгла­сие. Ето защо и Ин пет пъти изразявал покорност пред Тан и пет пъти изразявал покорност пред Дзе и в края на краищата тръгнал след Тан. Лю Шан три пъти изразявал покорност пред Уънуан и три пъти изразя­вал покорност пред династията на Ин. Целта на постъпките му била непонятна на хората, но в края на краищата той тръгнал след Уънуан. Лю Шан „знаел повелята на Небесната съдба“ и взел окончателното решение.

Без да си постигнал висшата мъдрост, не е възмож- но да получиш върховната власт над света. Без да се предаваш на дълбоки размисли, не е възможно да се справиш с нито една работа. Без да си познал из осно­ви собственото си сърце, не е възможно да постигнеш шумна слава в този свят. Без да си надарен с голям талант, не е възможно да водиш след себе си войската. Човек, комуто са чужди предаността и честността, няма да може да разбере другите. Затова познанието на из­куството на „съгласието и противодействието“ започ­ва с познаването на собствения си талант и ум, на до­стойнствата и недостатъците си и с честното сравнява­не на себе си с другите хора. Постъпвайки така, можеш да вървиш напред и да отстъпваш назад, можеш да оби­каляш „надлъж и нашир“.