ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - II ЧАСТ. ОТПОР И СЪДЕЙСТВИЕ

Коментар на Тао Хундзин: Изкуството да слушаш предполага, че понякога, когато си несъгласен със събеседника, трябва да му възразиш, а понякога, когато събеседникът се затруднява да изрази мислите си, - да помогнеш на усилията му.

През древността великите водачи на народа живеели един живот с Безформеното , ето защо се вглеждали в отминалото и разкривали себе си на бъдещето. Те гледали назад, за да познават настоящето. Вглеждайки се назад, можеш да разбереш другите; обръщайки се към настоящите дела, можеш да познаеш себе си.

Ако в деянията и в положението няма съзвучие със ставащото наоколо, обръщай се към миналото и в него търси опора. Умението да помислиш за случилото се и да помислиш за нужното носи разбиране, присъщо на мъдрите. Словото на другия човек е деяние. Моето мълчание е покой. Следвай чуждото слово и се вслушвай в него. Ако словото ти се струва неразумно, търси причината и тя непременно ще се разкрие  

 

 

В словото има образи, в постъпките - подражания, и в тези образи и подражания се разкрива порядъкът на живота. В образите има образи на постъпките му, в подражанията има подражания на словото му. Ето защо, ръководейки се от Безформеното, можеш да постигнеш смисъла на казаното, а ловейки мислите на човека за събитията - да си изясниш същността му.

Това прилича на поставяне на капан за диви животни: колкото по-широко го поставиш, толкова по-едра ще е плячката. Същото е и с хорските работи: стига правилно да подредиш хода на събитията, и звярът сам ще падне в поставените от ловеца мрежи. Ако пък плячката се измъква от капана и думите на противника може да се сравнят с текущите дела, тогава е нужно да се промени поведението и с различни примери да се раздвижи умът му, с различни съпоставяния да се докосне сърцето му и, наблюдавайки неговото настроение, неотстъпно да го преследваш: тук да се обърнеш към миналото, там - да посочиш настоящето, и така, въздействайки с образи и съпоставяния, можеш да държиш съперника с юзда.

На всяка дума на съперника намирай решителен отговор, нападай го и го преследвай - тогава в сърцето си ще имаш здрава опора. Ето така мъдрите мъже винаги са успявали да надхитрят неразумните и без колебания да вършат всяка една работа.

Хората от древността, които умеели отвътре да схванат чуждите думи,   можели да повеляват на духовете и да проникват в същността им. Всяко тяхно действие било безупречно правилно и затова им давало власт над останалите. Нямаш ли такава власт, не е възможно ясно да доловиш състоянието на другия. Тогава в сърцето няма да имаш опора. А когато в самия себе си нямаш опора, няма да ти се подчиняват и околните. В такъв случай ще бъде полезно да изкажеш някакви нови мисли, макар и обратни на предишните, и да чуеш какво ще каже противникът.

Желаейки да чуеш другия, самият ти пази мълчание; желаейки да покажеш себе си, преди това се скрий; желаейки да си на върха, преди това постой долу; желаейки да получаваш, преди това умей да даваш; желаейки да узнаеш скритите чувства на другия, отначало с примери и сравнения предразположи сърцето му, после вниквай в неговото мнение.

 

Правилните думи откликват една на друга; онова, което съответства на хода на събитията, носи еднакъв резултат. Във всяка една работа и по всяко време - като служиш на владетеля или заповядваш на слугата - тряб­ва да се вслушваш в истинското и измамното, да познаваш подобното и различното, да различаваш искреността и притворството. Всяко деяние и всяка дума от това произтичат, радостта и гневът оттук излизат навън: тук е законът, който ръководи постъпките на човека. Обръщай поглед назад към извора, за да стигнеш до първообраза и да видиш основата на всички събития.

Ето защо онзи, който владее това изкуство, пребивава в покой, за да има възможност да слуша думите на другите, да наблюдава делата им, да съди за всички неща, да различава деянието и покоя. Дори без да знае същността на предмета, по най-малкия признак може да схване природата му и да разбере явленията, които са му близки. Наистина, за да опознаеш възможностите и намеренията на противника, трябва да проникнеш дълбоко в неговия лагер. Това прилича на срещата на двете половини на печата, на гмуркането на дракона в облаците, на излитането на стрелата от опънатия лък.

 

Желаещият да знае започва от себе си и едва след като опознае себе си, може да опознае другите. Знаещият приятел е като рибата писия, на която и двете й очи са от едната страна. Позналият другия прилича на ехото, повтарящо гласа. Разбралият чувствата на другия е като сянката, неотстъпно следваща подир тялото. Да вникваш в думите на другия - все едно с магнит да привличаш игла или с език да облизваш кост. Това значи също, че като се открехнеш малко пред противника, за кратко време трябва из основи да прецениш състоянието му. Така Ин се превръща в Ян, а после Ян преминава обратно в Ин, както кръгът става квадрат, а квадратът - кръг. Докато обстановката още не се е изяснила, отвличай вниманието на противника с разговор за свойствата на кръга. А когато всичко се изясни, действай според същината на квадрата. Това правило можеш да използваш при всякакви обстоятелства, независимо от това дали вървиш напред или назад, надясно или наляво.

За онзи, който не умее да определи за себе си плана на действията, не е способен уверено да води след себе си хората и не е изкусен в постъпките си, може да се каже, че той е „забравил за истината и се е отклонил от Пътя“. Отначало е необходимо с цялото старание да определиш реда на действията си, а след това да поведеш след себе си хората. За онзи, който умее надеждно да скрива плановете си и не позволява да знае за тях дори най-близкото му обкръжение, може да се каже, че той е постигнал „небесната духовност“.