ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - I ЧАСТ. ОТВАРЯНЕ И ЗАТВАРЯНЕ

Коментар на Тао Хундзин:

Изкуството на разгово­ра е следното: понякога се отваряш, за да покажеш съгласието си със събеседника, друг път се затваряш, за да дадеш да се разбере несъгласието ти с него.

Изучавайки внимателно древността, виждаме, че вели­ките мъдреци водели подире си хората и решавали всич­ки въпроси, като съзерцавали промените на Ин и Ян и усвоявали принципите на живота и смъртта. Те пред­виждали раждането и гибелта на всичко, прониквали в извора на човешкия разум, разгадавали небесните поличби и затова умеели да господстват над всички същества.

Във всички времена мъдреците от Поднебесната имали един път и във всички явления виждали тяхното начало, било то Ян или Ин, меко или твърдо, отваряне и затваряне, опънато и отпуснато. Така, господствайки над всичко съществуващо, мъдреците определяли главното и предстоящото, преценявали силата на всеки, виждали способностите, достойнствата и недостатъци­те на всеки. Така разкривали разликата между достой­ните и нищожните, мъдрите и невежите, храбрите и страхливите.

Следвайки правилата, можеш да се отваряш и да се затваряш, да настъпваш и да отстъпваш, нещо да пре­небрегваш, друго да ти е скъпо. В отношенията с дру­гите трябва да следваш недействието, да определяш какво притежава човек и какво му липсва и като вник­ваш в желанията му, да разбираш неговите намерения. Когато слушаш думите му, разбирай скрития им смисъл, а разбереш ли го, постъпвай според собстве­ния си интерес.

Понякога трябва да се отваряш, друг път - да се за­тваряш. Откривай се пред онзи, който ти съчувства, а се крий от този, който е враждебен към теб. Трябва ясно да различаваш за себе си какво може и какво не бива, с кого да действаш заедно, а от кого да се отдръпнеш. Изолирането и уединението имат свои правила - тук трябва да изхождаш от намеренията на другите.

След като си избрал за себе си откритост в действи­ята, трябва да бъдеш предпазлив. Когато избереш прикритост в действията, трябва да умееш да пазиш тайна. И в единия, и в другия случай най-главното е да се вслушваш в „неуловимо-изтънченото“. Тогава можеш да действаш според Дао.

Действащите открито могат да разкриват чувствата на другите. Действащите прикрито могат да разкрият намеренията на другите. Тогава е възможно да се оце­ни силата на противника и вярно да се преценят соб­ствените действия. Ето за какво трябва да размишлява мъдрият мъж.

Ако не успява да определи силите и възможностите на противника, мъдрият трябва и занапред задълбоче­но да размишлява за това. Ето защо, действайки откри­то, понякога следва да предприемаш действия пръв, а друг път - да позволиш на противника да действа пръв. Действайки прикрито, понякога сам се отдалечи от про­тивника, друг път трябва да му позволиш той да се от­далечи от теб. Отвореност и затвореност — това е пътят на Небето и Земята, началото на превръщанията на Ин и Ян, движението на четирите годишни времена, благо­дарение на което всичко съществуващо претърпява метаморфози. Оттук произлизат превръщанията в све­та, противостоянието и завръщането към началото.

Отваряне и затваряне - това е великото превръща­не на Дао. Който вникне в това действие, ще постигне тайната на действеността на думите, тайната на успе­ха и поражението. Защото устата е вратата на сърце­то, а сърцето - господар на духа. И мислите, и жела­нията, и намеренията, и плановете излизат от устата. Ето защо трябва ясно да различаваш откритостта и прикритостта и добре да знаеш кое да откриваш и кое да държиш в себе си. Отваряне - това са словото и силата Ян. Затваряне - тайният умисъл и силата Ин. Когато силите Ин и Ян са в съгласие, всичко се из­вършва както подобава.

Вечният живот, безметежната радост, богатството и знатността, почитта и славата, известното име, любов­та, изгодата, удоволствието се отнасят към Ян и отго­варят на „началото“. Естествената и насилствената смърт, скръбта и страданията, нищетата и унижение­то, загубите и разорението, разочарованието и нараня­ването, наказанието и екзекуцията се отнасят към Ин, отговарят на „края“. Всичко, което има отношение към Ян, означава „начинание“. Всичко, което има отноше­ние към Ин, означава „край“.

Пътят на отварянето и затварянето се проверява чрез началата Ин и Ян. С онзи, който се държи открито, тряб­ва да се говори за възвишеното, а с онзи, който се държи прикрито, трябва да се говори за ниското. В разговор за нещо ниско трябва да се вниква в подробностите. В разговор за възвишеното - да се изтъква голямото. То­гава в сърцето на събеседника няма да остане нищо неразкрито, няма да има нищо невъзможно и целта ще може да се постигне и в отделно семейство, и в отделно царство, и в целия свят. Ще може да се вникне в крайно малкото и с ума да се обхване пределно голямото.

Растежът и увяхването, оттеглянето и появата се управляват от силите Ин и Ян. Когато тръгваш от Ян, занимаваш се с работа; тръгваш ли от Ин, спираш и замираш. Ян е деяние и излизане навън. Ин е следване и затваряне вътре. Като стигне своя предел, Ян се пре­връща в Ин\ като стигне предела си, Ин преминава в Ян. Така Ин и Ян заедно пораждат пълнотата на живо­та (дъ). Ин и Ян се срещат благодарение на редуване­то на отваряне и затваряне. Такъв е пътят на Небето и Земята и законът на речта. Това стои пред всичко останало в света и затова се нарича „вратите на кръга и квадрата“.

Допълнителни пояснения  към текста:

  

„Неумолимо-изтънчено“ е класическото определение за същината на Дао, съдържащо се в „Книга на Преданията“. В китайската традиция кръгът (сферата) съответства на Небето и владетеля, а квадратът - на Земята и поданика. Във воинското изкуство в Китай различават „техника на сферата“, отговаряща на спираловид- ното движение на „вътрешната енергия“ на тялото, и „техника на квадрата“ - на външния, механичния аспект на телесното движение.