"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 1-ва до 6-та

Шест по шест - трийсет и шест.
В пресмятането се крие войнско изкуство,
войнско искуство е заключено в пресмятането. 
Силната и слабата страна взаимно
си разменят позициите,
ключът към победата се крие в тези промени.
Невъзможно е предварително стратегема да измислиш,
измислиш ли я - ще е безполезно.

Хексаграма Кун

Тази хексаграма, съответстваща на максималния покой и отстъпчивост, по такъв начин изразява висшия смисъл на мъдростта на трийсет и шестте стратегеми, което е не друго, а безкрайно действеният покой, всеобхватното изплъзване, въздесъщото отсъствие. Съществува определен ред за разположение на хексаграмите, в който хексаграма Кун стояла на първо място.

                                     

                                                  Тълкуване

Пресмятайте отново и много не се оповавайте на принципите. Тези принципи сами ще се разкрият в разчетите ви, а същността на пресмятането не бива да се разказва. Да виждаш в изкуството на войната само изкуство и да не знаеш, че това изкуство се базира на точни разчети - значи да не знаеш как да използваш изкуството.

Уловките и интригите в изкуството на войната винаги произтичат от естествения ход на събитията и от човешките чувства. Най-малката несръчност при използването им неминуемо ще породи подозрения и ще повлече след себе си смут в умовете. Тогава няма да можеш да използваш нито един похват. И още трябва да напомним, че трийсет и шестте стратегеми са разделени на шест раздела от по шест стратегеми.

Първият раздел е посветен на стратегемите на победоносните сражения; Вторият - на стратегемите на сраженията при равновесие на силите; Третият - на стратегемите на настъпателните сражения; Четвъртият - на стратегемите на сраженията с няколко участника; Петият - на стратегемите на сраженията съвместно с трета страна; Шестият - на стратегемите на губещите сражения.

Допълнително мнение: В ''Канон за войната със сто глави'' (11в.) се казва: ''Във въпросите на военната статегия в началото на всичко стои планът. Преди да започнеш военни действия, трябва да имаш ясна представа за способностите на военачалниците, да знаеш силните и слабите страни на двата лагера, числеността на войските, особеностите на местността, в която се разгръщат бойните действия, а също и подкрепленията, на които могат да разчитат в двата лагера. Едва тогава можеш да започнеш да действаш..."

                     Стратегеми на победоносните сражения

Стратегема първа: Измами владетеля, за да отидеш оттатък морето.

Който се стреми всичко да предвиди,

губи бдителността си.

Когото всеки ден виждаш, той не поражда подозрения.

Ясният ден скрива по-добре от тъмната нощ.

Всичко да разкриеш - значи да не издадеш нищо.

Тълкуване

За онзи, който крои нещо, няма полза от нощната тъма и потайните места. Да крадеш в среднощен час, да грабиш в затънтена уличка - това са постъпки на невежите и неуките. Мъж, който разбира от хитрости, не прави така.

Стратегема втора: Обсади Уей, за да спасиш Джао.

По-добре да разделиш враговете,

отколкото да им позволиш да са заедно.

Нападай там, където отстъпват.
Не нападай там, където дават отпор.

Тълкуване

Да се справяш с неприятеля е все едно да насочваш движението на водите: там, където противникът настъпва, отбивай в страни натиска му, както отбиваш водния поток; там, където противникът е слаб, запълвай пустотата в отбраната му, сякаш изграждаш бент в застояла вода.

Стратегема трета: Да убиеш човек, възползвайки се от чужд нож.

 

С врага всичко е ясно, но за приятеля не си сигурен.

Използвай приятел, за да премахнеш враг,

а ти самият не прибягвай до сила.

Тълкуване

Намеренията на врага вече са очевидни, но в борбата влиза трета сила. Трябва да се възползваш от силата на този трети, за да победиш врага.

Стратегема четвърта: Спокойно чакаш, докато врагът се умори.

Силите, притискащи врага,
не произтичат от открито противоборство.

Тълкуване

Хитростта се заключава в това да се постави противникът в неизгодно за него положение. В книгата за воинското изкуство "Сун Дзъ" се казва: ''Онзи, който пръв заеме бойното поле, притежава предимството на покоя. Онзи, който идва по-късно, изтощен от похода, тозчас трябва да влезе в бой. Ето защо мъдростта на пълководеца се състои в това да се примами неприятелят на мястото, което той е избрал, и да не му се позволи да заеме изгодно за него място.''

Стратегема пета: Да извършиш грабеж по време на пожар.

Ако врагът е понесъл голяма загуба,
възползвай се от случая - извлечи облага за себе си. 

Тълкуване

"Силният натрапва закона си на слабия." Ако врагът е сразен отвътре, заграбвай земите му. Ако врагът е сразен отвън, завладей народа му. Ако поражението е отвътре и отвън, завземай цялата държава.

Стратегема шеста: Вдигаш шум на изток, нападаш на запад.

Духът на неприятеля и редиците му са объркани.
Ето благоприятен момент за внезапно нападение.

Тълкуване

"Владетелят трябва да държи оръжието готово, за да победи бушуващата стихия."

''ИСУС НЕ Е УМРЯЛ НА КРЪСТА''

"Възкръсването на Исус Христос е възможно, но не и възкресението на Християнството. Всъщност, Исус никога не е умирал на кръста. Когато говорим за разпятие - то са нужни поне 48 часа, преди човек да умре. И не е имало случей, в който някой да е бил разпънат на кръстa в продължение на почти 6 дни, без това да доведе до смърт. Тъй като Исус е бил свален от кръстa едва шест часа след като е бил разпнат, то не е възможнo той да е умрял на него. 

Било е конспирация между богат симпатизатор на Исус и Пилат Понтийски - да разпънат Христос колкото се може по-късно през деня в Петък, защото в Събота евреите спират всякаква дейност. Техният "Сабат'' (Събота) не разрешава да се върши никаква работа. И така в Петък вечерта всичко спира. Сделката била Исус да бъде разпънат късно следобяд, така, че преди залез слънце, той да бъде вече свален. Може би е бил в безсъзнание поради това, че е загубил много кръв. Но той не е бил мъртъв! 

След като е свален от кръста, е държан в пещера. И така преди Събота да приключи и евреите да го разпнат отново, неговото тяло е било ''откраднато'' от неговите последователи. Гробницата била намерена празна. А Исус бил отведен от Юдея колкото се може по-бързо. И след като той бил отново здрав и възтановен - отишъл в Индия. И живял дълъг живот - 112 години... в Кашмир.''
                                        .......

"Но Християнството не може дори да направи добър заговор, за да се възроди, да възкръсне. Има голямо движение измежду християнските теолози и те правят отчаяни опити. Самите им усилия показват, че ще се провалят. В действителност, усилията им са нелепи.''

''Има един теолог, който казва: ''Няма Бог, и ние трябва да приемем безбожното християнство''. Той знае, че е невъзможно да покаже Господа на идното поколение; на младия и свеж ум не е възможно да докажеш Бога, както го описва религията. Дните на тези вярвания приключиха. Епохата, в която живеем е на науката: трябва да доказваш, да дадеш доказателство, никой няма да повярва в нещо, само като го кажеш. И така, той е готов да пожертва Бог, за да спаси християнството. Какво би останало от християнството без Господ? 

Има един друг теолог, който пък казва, че е готов да повярва, че може би Исус е само мит и никога не е съществувал. Трудно е да се докаже както съществуването на Христос, така и на Бог, защото никоя съвременна литература не споменава дори името му. Не съществуват други доказателства, освен четирите евангелия, оставени от учениците му, които не могат да се нарекат доказателство. И този човек е готов да отрече Христос, за да спаси християнството, но какво би било то без него, без Господ. Те са толкова отчаяни да спасят религията, че не виждат последствията от това, което правят.

Друг пък казва, че не е имало никакви чудеса; всички чудеса били изобретения на последователите. До момента, в продължение на две хиляди години, християнството е зависело от чудесата. Това са нейните основи, които доказват по-добре от която и да е друга религия, нейната роля, защото Гаутам Буда не ходи по вода, Махавира не може да съживи мъртвец, Кришна не може да излекува болните просто като ги докосне, Мохамед не може да прави вино от вода.''

''Не можеш да докажеш, че има чудеса, и защото не можеш да го докажеш, създаваш подозрения относно Исус. Значи е по-добре да отречеш чудесата; най-малкото поне съмнението за Христос ще отпадне. Но вие не разбирате последствията: без чудеса, Христос е нищо. Без чудесата Буда остава същият, защото той никога не е правил такива. Хората са го обичали не заради това. А заради яснотата на неговото възприятие, да вниква в същността на нещата, да даде на хората прозрение да трансформират живота си. Ходенето по вода е просто глупаво. Дори ако можеш да го правиш, пак не е чудо, а просто глупост, тъй като ти ще си останеш същият. Няма да излезеш от водата преобразен.''

Източник 1
Източник 2

Превод от английски: Yenislava

"ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЧОВЕК ДА УМРЕ В СЪЗНАНИЕ?''

ДУША - ''УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ИЗБРАНИ МИСЛИ ПО ТЕМИ''

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание.

Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание.

Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани.

Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.

Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие.

Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъф­тяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов.

А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта.

Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.
В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.”

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ѝ ближни.
И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ѝ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.

Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената.
Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите от­но­шения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.

Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли  ли се душата, той пак става обикновен човек.

Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае.

И тъй, помни:
Ти си душа, не тяло!
Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.

''УРОЦИТЕ НА КИТАЙСКАТА СТРАТЕГИЯ'' - Част 2

Да бъдеш мъдър по китайски - значи просто да умееш всичко да правиш навреме, без остатък да потъваш в движението на живота и по такъв начин, колкото и да е странно, да не издаваш присъствието си, да бъдеш ''некоронован повелител'' на света, ''дракон, скрит в облаците''. Или, както основателно отбелязва авторът на ''Трийсет и шест стратегеми'', ''да покажеш всичко, значи да скриеш всичко''.

За да живееш с непостоянството на живота, не са нужни знания. Тук е потребно само доверие към живота и следователно - искреност и целомъдрие на духа. Това доверие проличава в характерното за китайците внимание към природата на нещата, към най-малките нюанси на жизнения опит, в умението им да се задоволяват с малкото и да намират радост в сякаш несъществени неща в живота. С доверието към живота е свързана и дълбоко вкоренената вяра на китайците, че човешкото сърце, ако не го вълнуваме нарочно, ''от само себе си ще стане спокойно и чисто'' и в него от само себе си ще се прояви дълбоката истина на битието. С една дума, мисията на човека като ''най-духовното същество в света'' (традиционното определение за човека в Китай) е в това да позволи на всичко съществуващо на този свят да бъде това, което е: истински господар на живота е способен да стане само онзи, който не се стреми да повелява на живота, като се опитва да го приведе в съответствие със собствените си отвлечени и ограничени представи. Ето в резюме твърде древната и затова вече безхитростна мъдрост на Китай: за да станеш господар на живота, просто трябва да позволиш на живота да бъде...

И тъй като китайците инстиктивно презират абстракциите, те са готови да ги използват доста произволно и дори цинично като фиктивно обоснование на действията си или като прикритие на истинските си замисли.

Доверието към живота предполага, че трябва да се доверим на ''излишъка'' на жизнен опит в нас, което не може да се превърне в идеи, понятия или представи. Да живееш с такова доверие, значи постоянно да се стремиш да излезеш извън границите на своето разбиране в непознатата, принципно непонятна пълнота на нашия опит. Такива са предпоставките на двете основни категории на китайската мисъл: понятията за Дао, което буквално означава Път, и понятията за пустотата, което в действителност служи за означаване на непостижимата, но всичко побираща в себе си пълнота на битието. Китайската мъдрост е именно Пътят като правилна ориентация в потока на жизнените превръщания и при това ориентация - по определение абсолютно естествена! Според традиционните определения за пределната цялостност на битието Пътят е ''крайно прост и лек'' и ''не търпи мъдруване''. Сдруги думи, за китаеца в крайна сметка мъдростта съвпада с абсолютно естественото течение на самия живот. Но човек трябва да освети живота с духовната светлина на сърцето, доведено до ''покоя на пустотата''.

Тук трябва да отбележим една съществена, но неосъзната досега разлика между цивилизацията на Запада и Китай. Ако е Европа философската мисъл винаги е смятала за своя задача разкриването и изследването на предметното съдържание на съзнанието, то китайските ''немъдруващи мъдреци'' (далеч не интелектуалци философи) избрали за предмет на размислите си самите предели на съзнанието. Другояче казано, интересувало ги не съдържанието на съзнанието, не въпросите за това какво представляват човекът и светът, а онова, което става със съзнанието, когато то достига своя предел и следователно се превръща в нещо друго. За тях битието на всяко нещо, колкото и да е странно, се удостоверявало с акта на неговата трансформация, на ''самоунищожаването''.

В китайската традиция реалността не е субстанцията, не е идеята, не е статичнията космос, а ''бездната на превръщанията'', чистото непостоянство на Хаоса без начало и край, без идея и форма и в края на краищата - самият момент на сливането, на ''хаотично-смътното'' смесване на всичко. В китайската картина на света всяко нещо е ценно само сравнено с нещо друго. При това в момента на сливането вече го няма нито едното, нито ''другото'': в него, както казвали китайските учители, моето ''аз'' и светът, субектът и обектът взаимно се ''опустушават'' или ''забравят един за друг''. Психологически пребиваването в това състояние съответства на потъването в стихията на въздушните блянове, на пълна безметежност и свобода на духа (оттук, безспорно, и възприемчивостта на китайците към действието на опиума).

Светът на будното сърце по китайски е пространството на сливане на различните ''жизнени светове'', приемствеността в промените и значи съкровената приемственост. Постигането на реалността тук съответства на откриването на присъствието на ''вечно Другия'', което по определение предшества всички наши мисли и чувства. Оттук напълно искреното преклонение на китайците пред ''древността'', т. е. пред онова, което е предшествало нашия живот. За китайците човекът никога не е индивид (т. е. ''неделим''), някаква вътрешно еднородна и уникална личност. Той винаги е даден като йерархична структура - спойка на ''предшестващото'' и ''последващото'', на бащата и сина, учителя и ученика, знаещия и незнаещия и т. п.

Сега е ясно защо китайците толкова високо ценели изкуството на военната стратегия: може ли да се намери по-добър повод да изградиш в себе си чувства за сливане, дълбоко единение с враждебната среда, в крайна сметка с онова, което носи смърт. О да! Умеещият да живее с всепокоряващата ''сила на живота" трябва да обикне и смъртта си. Както казвали старите китайски майстори на юмручния бой, ''нанасяй удара така, сякаш целуваш любима жена''... Но сърцето е будно не само за да бъдете заедно, а и за да знаеш, да чувстваш, да преживяваш границата на всяко състояние, на всяко видение. Измамата е неизбежна, защото пустотата никога няма да стане нещо предметно, истината никога няма да бъде изречена. Мъдрият живее с измамата, защото към нищо не е привързан. Но, ще напомним, когато няма нищо освен измама, измамата става истина. Мъдростта на китайските стратегеми не е нищо друго освен способност да живееш с абсолютната истинност на измамата...

Като пределна реалност на мирозданието пустотата прекарва всичко съществуващо, без самата тя да е същност. Китайците я уподобявали на чисто огледало, което не съществува извън нещата, но не е и тъждествено на тях. Пустотата е символичната реалност, която съдържа в себе си цялата пълнота на жизнените свойства на мирозданието, представлява сякаш семето, плодът на битието. Мъдрият затова може да управлява света, защото постига семената на нещата, вижда събитията още преди те да са придобили зрим облик. Той живее с вътрешното и, без нищо да знае за света, действа безпогрешно, защото ''забравя за света'' и разбира със сърцето си съкровения импулс на живота. Но какво може да знае за това тълпата, която съди по външните явления?

Ясно е, че китайците трябва да имат чисто прагматичен интерес към предметното и по-специално към научно-техническото знание за света. Те са силни с интуитивното си съзнание за това, което наричали ''техника на сърцето'', т. е. изкуството за свързаността на нещата, което учи хората да се разбират помежду си и да си сътрудничат дори без да изтъкват идеите си (краен пример за такова ''разбиране без разбиране'' за китайците били отношенията между майката и бабата, които за тях представлявали пример за идеални отношения изобщо). И не е трудно да се забележи, че китайските стратегеми винаги са изкуство на интимното разбиране на противника.

Когато се запознават с китайските стратегеми, европейците често са смутени от моралната страна на въпроса. Допустимо ли е да градиш успеха си върху измама на другите? В контекста на стратегемното мислене въпросът се решава много просто: победата в двубоя е добре вече затова, че принадлежи на най-достойния - онзи, който вижда повече и по-далече от съперника си, който печелел ''пълнотата на сърдечното разбиране''. В светлината на науката за стратегемите победителят е морален колкото лекаря, който кара болния да страда, за да оздравее. Така стратегемите се оказват най-точният съдия на духовното, а значи - на нравственото съвършенство на личността. Използването им изисква способности, както казвали в Китай, ''да вървиш по средния път'', да претвориш в себе си висшата хармония и покоя на духа. Но пълнотата на разбирането, която позволява ''да владееш ситуацията'', остава скрита за страничния поглед. Истинският владетел е невидим за света.

Ето няколко важни особености на практическата етика и общественото устройство в Китай, които непосредствено произтичат от казаното по-горе за китайската наука за стратегемите:

1. Китайците почти инстинктивно се стремят да разделят живота си и своето знание, в това число и представата за самите себе си, на два аспекта: ''вътрешен'' и ''външен''. В областта на етикета последният съответства на прочутите в цял свят китайски понятия ''церемония'' и ''лице''. Значението на понятията се определя от факта, че за китайците личността е това, което тя представлява за другите. Лицето е знак за социалните претенции на човека и главно на признаването на тези претенции от другите. Лицето (за разлика, да речем, от честта на европейския аристократ) е придобито качество и можеш да го изгубиш, независимо от волята си - достатъчно е околните да се държат така, сякаш не признават статуса на дадено лице. Оттук традиционните черти  на китайските нрави като презумпция за виновност (човек, обвинен публично, дори нямал правото да не признава вината си) и постоянният страх да изгубиш лицето си, който освен всичко останало се изразявал и в изискването да имаш ''смирен вид'', ''всичко добро да отнасяш за сметка на другите, всичко лошо - за своя сметка''. Знаменитите китайски ''церемонии'' с тяхната престорена скромност и отстъпчивост били, разбира се, средство за взаимно поддържане на лицето в китайското общество. Друга любопитна проява на ''церемонията'' е присъщият на китайците страх да покажат, че не знаят едно или друго нещо, който стига например дотам, че китаец никога няма да признае, че не знае улицата, за която го пита случаен минувач.

2. Грижата за запазване на лицето се свързва в китаеца с изключителното внимание към телесните корени на своя опит - праобраза на мистичната дълбочина на Сърцето (всъщност понятието за индивидуалното "аз'' в  Китай се означава с думата ''тяло''). Китайското ''будно сърце'' подразбира освобождаване на телесната интуиция и следователно отмора на душата. Затова именно при китайците церемонията се съчетава с необикновената непринуденост в бита. Удоволствията на тялото, постигани наистина чрез въздържание, за китайците само оправдават живота; китайският мъдрец се грижи за своята жизненост.

3. Същият паралелизъм между ''вътрешното'' и външното се разпростира и върху обществения живот на китайците. Официалната идеология съответства на ''лицето'' на цялото китайско общество, но всъщност тя служи само за прикриване на неговите действителни, изцяло материални удоволствия. Официалните институции задължително имат своите сенчести паралели, обикновено възпроизвеждащи роднински, по-рядко религиозни (както в народните секти) училищни или приятелски връзки. Наличието на паралелни структури - официални и сенчести - в китайското общество прави доста объркан въпроса за границите на компетенцията на едно или друго лице и за източника на властта като цяло. Няма да бъде преувеличение да се каже, че китайците постоянно живеят в атмосфера на неопределеност и, нещо повече, охотно я подсилват, тъй като подобно положение на нещата отговаря на дълбоките предпоставки на тяхното миросъзерцание. Една от любимите фрази на китайците (също и на техните ученици японците) е съждението, че еди-кой си въпрос е ''много сложен'' и той ''трябва да се изследва'' и че, накрая, самите китайци са ''много сложни хора''.

4. Властта в Китай произтича от способността ''да се прави пауза'', да се направи символичен жест, който означава да отвориш себе си на отвореността на битието, да приемеш ситуацията в цялата ѝ неопределеност. Не е трудно да се види, че такава външна отстъпчивост, само-отсъствие крият в себе си крайна жестокост и непреклонност. Ето защо властта в Китай е забулена в тайна. Видимата политика винаги е като димна завеса; тя се формира със същия ''церемониал'', призван да прикрива ''вътрешните'' интереси. За истински политик се смята онзи, който умее изцяло да построи двете редици на дейността си - външната и вътрешната. Китайците обичали да оприличават мъдрия политик на огледало, което разкрива всички неща, без да показва себе си. Главно качество на владетеля в Китай смятали т. нар. добродетел, която в действителност не означавала спазване на условностите на обичайния морал, а жизнената мощ, пълнотата на жизнените свойства на една или друга ситуация. Според представите на китайците човекът на ''добродетелта'' без усилие кара другите да му се подчиняват именно затова, че самият той не живее ''за себе си'', а изцяло е потънал в потока на вселенската съ-общителност на Сърцето. Разбира се, видимата скромност, незабележимостта на човека е най-добрият знак на властта. Както гласи старинната китайска поговорка, ''истинският човек не се показва, който показва себе си, той не е истински човек''. Мъдростта на китайските стратегеми в последната ѝ дълбочина - това е безкрайно действеният покой.

В областта на военното изкуство описаните по-горе черти на китайското миросъзерцание са се проявили в следните основни принципи:

Първо: Старателната подготовка за всяко стълкновение, включително получаването на колкото се може по-пълна информация за състоянието на предполагаемия противник. Оттук огромното внимание, което китайските теоретици отделят на стратегията на събирането на разузнавателни данни, което може да се смята за външен, материален корелат на духовната свръхчувствителност на мъдрия управник. Разбира се, подготовката за война трябва да се извършва в пълна тайна и да се придружава с преднамерена публична дезинформация, призована да приспи бдителността на евентуалния неприятел.

Второ: Избягването на всякакво външно противопоставяне, замествано с принципа на следването. Понятието ''церемония'', ''церемонност''- централно в китайската култура - забранява всякаква открита проява на агресия. Умението да спечелиш победа, без да се предприемат военни действия, е върхът на стратегическото изкуство на китайското разбиране. Той е резултат от умението ''да владееш силата на обстоятелствата''. Истинската метаморфоза, истинското събитие винаги се извършват незабелязано и не могат да бъдат предмет на отвлечено знание.

Трето: Така нареченото ''следване силата на обстоятелствата'', отличаващо мъдрия стратег в Китай, в действителност не означава пасивност, още повече - духовен застой, а напротив, внимание към неуморно будния или, по-добре да се каже - на извечно пробуждащия се дух. Това следване предполага да виждаш ''семената'' на всичко съществуващо, да схващаш нещата в момента на тяхното раждане и по-специално - да постигаш източника на душевните движения в човека още преди те да се проявят навън. (Да си спомним, че действието на Пътя са промените, които изчезват, преди да придобият видима форма). Мъдрецът умее ''да бъде такъв, какъвто е бил до появата си на света''.Оттук още едно златно правило на китайската военна наука, което гласи: ''Противникът не се движи - и аз не се движа. Противникът тръгва - аз вече съм тръгнал преди него''. Китайската стратегия затова говори за ''война без бойни действия'', защото за нея всяко осмислено противодействие срещу неприятеля има характер на изпреварване. Мъдрият пресича агресивните действия на заобикалящите го още преди те да са се проявили.

Четвърто: Всяка стратегия се основава на принципа на ''едната'' (т. е. цялостната) промяна, на непрекъснатото обновление. Мъдрият стратег постоянно изпреварва противника в своите клопки, истинската му диспозиция винаги е нещо повече от предполагаемата ''даденост'' на позицията. Действията на изкусния стратег по време на война представляват ''сянка, хвърлена от сянка'', така че всяко действие неизменно е съпътствано с определена заблуждаваща маневра. Всичко това означава също, че изкусният стратег разделя всяко такова заблуждаващо действие на много малки, почти незабележими постъпки, така че става невъзможно да се забележи началото и краят му. Оттук и разбирането, че победата във военните действия далеч не е повод за триумф. Напротив, тя изисква да се засилва бдителността. Оръжието изобщо се използва ''при случай'', в момент на (добре подготвена) крайна необходимост. Ето защо умелият стратег никак не изглежда войнствен.

Пето: Придаване на абсолютна, самодостатъчна стойност на единичните събития. Всъщност Великият Път не е нищо друго освен чисто събитие, събитийност на живота, която надхвърля понятието за закон, управляващ явленията. Събитието е алфата и омегата на китайската политика, в която принципът на неопределеността и непредсказуемостта на битието като бездна от промени оправдава абсол'тната власт на владетеля. Според Великия Път да живееш означава чиста практика, ''действеност без действие'', в която всичко съществуващо се ''премахва'', разпръсква се - въвличайки се в безбрежния поток на живота. Извършва се реализиране на символите.

Шесто: Допускането на скрита дълбочина, ''второ дъно'', на видимите събития. В китайската теория на стратегията измамата, хитростта задължително съпътстват всяко действие, както сянката придружава тялото, а ехото - звука. Ако всичко външно е само видимост, то истинското трябва да изглежда като лъжливо. Такъв е начинът и при това единствено възможният да се признае наличието на символичната дълбочина на опита.

Такива са основните положения на китайската стратегия. Те са изразени в прости и ясни, като редици на маршируваща войска, формули. В тях обаче има и своя своеобразна дълбочина, своя тънкост, чието познаване учи на човешката мъдрост да побеждаваш без бой. Тази мъдрост е равнозначна на пълнотата на знанията за подробностите в живота, в която внезапно се открива някакво вътрешно, непостижимо за чуждия поглед разбиране за живота. Натрупването на знания само по себе си би било тежко проклятие за човечеството, ако не обещаваше качествен пробив във виждането ни за света. Разширяването на знанието обаче изисква издигане на духа. От това гледище традицията на китайската стратегия може да бъде полезна за днешната ''информационна цивилизация''. Въпросът е в това ще може ли съвременният човек да бъде достоен за нейните завети.

''УРОЦИТЕ НА КИТАЙСКАТА СТРАТЕГИЯ'' - Част 1

По своята същност жизнената философия на китайците е стратегемна: тя се стреми да превърне живота на човека в стратегия, при това не просто стратегия на постигането на една или друга цел, а стратегия абсолютна, применима категорично към всички жизнени ситуации. Става дума за използване на целия потенциал на наличните сили и обстоятелства. Мъдростта на тази стратегия се базира на парадоксалната, но всъщност много проста истина, че пълнотата на присъствието, самият предел на очевидността остава недостъпен за всяка една ''гледна точка'' и следователно дотогава, докато имаме свой възглед за нещата, за нас ще съществува разлика между външното и вътрешното. Ето защо в китайската традиция главният символ на съзнанието е чистото огледало, което разкрива всичко съществуващо, ''позволява да бъде'' всичко, но то самото вечно отсъства от света, няма своя идея или форма. Живеещият с чистия динамизъм на Великия Път ''побира е себе си'' или, което е същото, обхваща със себе си всичко външно и пребивава в съкровената, тъмна (сюен, мин), наистина символична дълбочина на опита. "В лъчите на Дао'' нещата не изразяват и не значат нищо: това е само екран, на който танцуват прозрачни сенки, лъчисти отблясъци на истината. Мъдрият обаче познава безкрайно действения покой, който отсъства в този вселенски танц на нещата. Той знае своето незнание....

''Мъдрият не се различава от обикновените хора с това, че яде, мисли и разговаря, а с това, че не яде, не мисли и не говори, той е различен от обикновените хора'' (даоиският трактат ''Гуен Индзъ'').

Не е трудно да се видят практическите последици от подобна жизнена позиция. Мъдрият се отдръпва от света, без да го отрича и без да го смята за илюзия; според даоиските учители той ''се погребва сред хората''. Всичко външно за него е чуждо, странично. Но той и не търси друг свят, а продължава да живее и да действа ''тук и сега''. Той дори няма опорна точка, за да преобърне света. Въздейства отвътре, т.е. направо, и за действието му може да се разбере само по неговите плодове. За него иманентността на природата е последната истина. ''Четирите крака и опашката на бивола - ето както е небесното.''

''Когато човек претворява своя път, пътят на Небето се осъществява от само себе си'', казват в Китай. Светът, разкрит чрез жеста на самоотстранение на мъдреца, блести и прелива с всички багри на живота, съществува сам по себе си, но течението на събитията в него по непостижим начин откликва на безстрастната воля на онзи, който е прозрял вътрешното съвършенство на нещата. По-късните познавачи на стратегията, сред тях и неизвестните автори на сборника с трийсет и шестте стратегеми, нерядко търсели ключа за разбиране на връзката между нещата в дребните комбинации на числа и символи, съдържащи се в древния китайски канон ''Книга на Промените'': комбинации абсолютно обективни и всеобщи, но удивително често съвпадащи с движенията на човешкия дух.

По такъв начин изкуството на стратегемите предлага, макар и своеобразен, но по своему много последователен и практичен поглед върху нещата, който е подходящ за всички ситуации, поглед безупречно трезвен и разумен и въпреки това далеч не чужд... на по детски веселото отношение към света. Ако търсим понятие, способно да определи същността на посоченото по-горе символично, непознаваемо в своята универсалност действие, ''действието без действие'', то би следвало да се отбележи понятието за игра. Забележително е, че в древнокитайския език (например при Конфуций) думата ''игра'' (ю) означава всякакво знание или изкуство. При даосите играта е органично качество на мъдростта, задължително условие, за да може мъдрият на изживява ''небесната радост''. Играта предполага отстраненост от мотивите и целите на извършваните действия и следователно изисква от играещия напълно спокойствие на духа. Нещо повече, както добре знаят театралните актьори, играта има свои закони: колкото повече играещият се откъсва от ролята си, толкова той е по-спокоен, толкова е по-способен да се потопи в съкровените дълбини на душата си и да се почувства свободен от различните роли и следователно... свободен да бъде всякакъв! Играта е извор на чиста и безметежна радост на духа. И не на последно място затова, че в играта можем да бъдем по-искрени, отколкото в т. нар. реален живот. Патосът на играта неочаквано оголва условността на всякакви норми за поведение и, нещо повече, предвзетостта на представите ни за самите себе си. 

 Ето някои резултати от игровото отношение към действителността:

- Първо, за мъдрия играта е интересна не просто като действие на случая, т. е. не с хазарта си, а напротив, като школа за успокоение и умиротворяване на духа и следователно за духовното усъвършенстване.

- Второ, това значи, че онзи, който играе насериозно и наистина, е способен да бъде господар на този живот. Китайците обичали да сравняват живота с куклено представление, където мъдрият човек може да бъде кукловод, а на глупеца се пада ролята на куклата.

- Трето, презумпцията за игровия характер на битието оправдава чисто обективисткия подход към живота с неговата отстраненост от чувствените преживявания, трезва пресметливост и равнодушие към битовия морал.

Замисляйки се върху значението на играта в човешкия живот, лесно ще стигнем до извода, че играта се различава от ''сериозното'' поведение не със съдържанието си и дори не с начина на действие, а само с отношението ни към действителността. Тя е нещо като радикален начин за съвместяване на нашия вътрешен мир с ''обективната действителност'', при който едното не променя другото. Така сънят не отрича реалността, реалността не отрича съня, но едното е немислимо и невъзможно без другото. По-скоро едното е като скрита причина за другото... И затова играта всъщност принадлежи към виртуалното пространство, в което сме способни да предугаждаме събитията, да съзерцаваме нещата в момента на тяхното раждане. В китайските романи пълководците често мерят силите си само като демонстрират познаване на законите за построяване на войските или за използването на стратегемите: за да победят , не е необходимо да устройват истинско сражение. Така двама опитни борци само като се погледнат един друг, са способни са отгатнат изхода от двубоя. А на мъдрия, за да прозре истината, му стига само лек намек...

Играта заличава разделянето на света на субект и обект и превръща света в безкрайно поле на взаимодействие на силите, където всичко е свързано с всичко, където моето истинско аз е моето истинско Аз - побира в себе си целия свят и придава способност да чувстваш със сърцето си на ангелите полета небесен, на тварите морски - ходовете тайни, на лозата цъфтежа....

Играта предполага необикновена чувствителност, умение да съпреживяваш с всичко съществуващо и едновременно да съзнаваш пределите на съществуването. В играта няма никаква идея, налагана на света. Тя изисква ''да живееш с момента'', с неисчерпаемото разнообразие на миговете в живота и значи да живееш наистина, като избягваш зависимостта от умствените абстракции. На тиранията на абстракциите - неизбежно и на словесната - китайците противопоставяли мълчаливото доверие към течението на живота, което всеки миг ни изправя пред бездната на ''хиляда превръщания, на десет хиляди промени''.

Китайската мъдрост е наука за будния дух, за внимателното изучаване на ''текущия момент''. Главният й въпрос е не какво, дори не как, а - кога? Кога да се действа и кога да се запазва покой? Кога ''да бъдеш'' и кога - ''да не бъдеш''? Ключовите понятия в китайската мисъл - това е случаят, който в живота на мъдрия е неизменна съдба; всеобхватната ''сила на ситуацията'', която без видимо въздействие насочва движението на целия свят; ''скритият импулс'' на живота, определящ отвътре същността на всяко нещо. Знаменитите ''китайски церемонии'', многозначителната тържественост на жеста са били начин за подобна виртуално-игрова комуникация, подразбиране от стратегемния подход към живота. Комуникация в безмълвие, където единичното се среща с общото. Всичко, на което можел да се надява гениалният човек в Китай, е ''щастливият случай'', позволяващ му да сътвори съдбата си, да се реализира докрай.

''Случаят ни се предоставя само веднъж на ден, месец, година, десет години, сто години - пише през 17-ти век ученият Тан Джън. - Ето защо трябва да бъдем готови да не го пропуснем. Дори ако случаят ни се удаде по време на хранене, тозчас трябва да захвърлим пръчиците и да скочим от трапезата. Защото може да стане така, че когато се нахраним, случаят вече да ни се е изплъзнал...

Случаят - това е среща на човека със съдбата му и миг, в който се решава победата или поражението му...''

КАНОН НА ЧИСТАТА ДЕВА - СУНЮЙ ДЗИН

ИЗКУСТВОТО НА БРАЧНИТЕ ПОКОИ                                                                                 

Жълтият император попита Чистата дева Сунюй - богинята, владееща тайната на дълголетието: "Ако предпочитам да живея дълго време без полови сношения, какви ще бъдат последствията?" Чистата дева отговори: "Много лоши. Небето и земята се движат подредено, а Ин и Ян преливат едно в друго и си взаимодействат. Човек трябва да им подражава и да следва законите на природата. Ако Вие се отказвате от сношения, жизнените Ви сили ще се блокират, а Ин и Ян ще се разбалансират." -"А как в такъв случай да ги приведа в ред?" -"Ако Вашият нефритен ствол не се използва, мъжката същност загива, затова са му необходими редовни упражнения. Сексът е задължителен за мъжа, но той трябва да знае как да се държи, тъй като невежеството в дадения случай е опасно."

Жълтият император попита Чистата дева: "Жизнените ми сили са изтощени, живея в тъга и страх. Какво трябва да направя?" Чистата дева отговори: "Слабостта и остаряването на човек произхождат от злото, предизвикано от взаимоотношенията на Ин и Ян. Жена, която побеждава мъжа е подобна на вода, гасяща огън. Но ако Вие знаете как да постъпвате, любовта се превръща в тигел, където жизнените същности се смесват и се подхранват една друга. Затова трябва да се обучите на метода Ин и Ян, за да изпитате всички удоволствия. Пренебрегвайки ги, скоро ще умрете. Насладите ви ще доведат до нещастие, не забравяйте това."

Жълтият император попита: "Правилно ли е да се занимаваме с любов, сдържайки се?" Чистата дева отговори:" Когато здрав мъж се среща с привлекателна жена, те трябва да бъдат в добро разположение на духа и в съответното настроение: мъжът трябва да започне меко, да не прониква дълбоко и да се движи напред-назад без да бърза. Целта се състои в това да задоволи жената съхранявайки цялата си енергия и без да се измори. Друг път няма."

Жълтият император попита Чистата дева: "Диханието ми - Ци отслабна, загуби хармония. В сърцето ми няма радост. Организмът ми постоянно се страхува от някакви опасности. Какво може да се направи в този случай?" Чистата дева отговори: "Такова отслабване на организма настъпва у всеки човек, когато наруши пътя на съединение на Ин и Ян. Та нали жената преодолява мъжа, както водата преодолява огъня. Ако знаеш това и приемеш знанието, то точно по такъв начин ще си способен да смесиш в котлето петте вкуса, приготвяйки яденето. Ако знаеш начина за съединяване на Ин и Ян, ще съумееш да изпиташ всичките пет вида удоволствие. А ако не владееш това изкуство, животът ти ще свърши по-рано, отколкото ти е било писано. Нима може да не се отнасяш към това знание с цялата си сериозност, ако искаш да получаваш удоволствие?"

Чистата дева каза: "Има Избрана дева, която може в тънкости да постигне Пътя Дао на това изкуство". Господарят заповяда на Избраната дева да попита патриарха Пън Дзу за начините за удължаване на живота, за постигане на максимално дълголетие. Пън Дзу каза: "Обичай семето Дзин, храни духа си Шън, приемай разнообразни лекарства и ще съумееш да удължиш живота си. Обаче ако не следваш пътя за правилно съединение на Ин и Ян, тогава няма да има полза от приемането на лекарства. Мъжът и жената се създават един друг, както Небето и Земята се пораждат взаимно. Небето и Земята спазват пътя на единението, затова и няма крайна граница в тяхното съществуване. Човекът губи пътя на обединяване и разделяне, което постепенно го довежда до преждевременен край. Ако си способен да избегнеш действия, които постепенно нанасят вреда и постигнеш изкуството на съединение на Ин и Ян, по такъв начин ще откриеш пътя към безсмъртието. Избраната дева се поклони два пъти и промълви: "Искам да чуя от вас за това най-важно учение." Пън Дзу отговори: "Пътят не е толкова труден на теория. Затова хората не могат да повярват в него и да приемат да го практикуват. В момента господарят се занимава с множество дела, поддържайки реда в Поднебесната и, разбира се, не е способен напълно да изучи цялото изобилие от съществуващи изкуства. Но ако многото наложници в харема му се ползват с височайшето му благоволение, му е абсолютно необходимо да познава същността на методите за съединение с жена. Тя се заключава в следното. Ако любиш много млади девойки и при това не допускаш често изхвърляне на семе, тялото ти става леко и всички болести го напускат."

Чистата дева каза: "Когато се справяш с противника, трябва да гледаш на него като на късче керемида или негоден камък, а към себе си се отнасяй като към злато и нефрит. Ако почувстваш, че семето - Дзин потрепва, то с цялата си бързина трябва да се върнеш на своя територия. Когато си с жена, дръж се все едно яздиш с прогнил повод кон, носещ се над дълбока пропаст с дъно, осеяно с кинжали, в която рискуваш да паднеш. Ако си способен да обичаш своето семе - Дзин, възпроизвеждащата си сила, то жизнеността ти не ще се изтощи никога."

Жълтият император се обърна към Чистата дева със следния въпрос: "А ако желаейки да удължа живота си спра да се съединявам с жени, правилно ли ще е?" Чистата дева отговори: "Не, това е неправилно. Ами че при Небето и Земята съществува цикъл на отваряне и затваряне, а Ин и Ян осъществяват въздействие и трансформация. Човекът е длъжен да им подражава с действията си, да следва законите на смяната на четирите сезона. И ако ти имаш желание да се съединиш с жена, а не го правиш, духът ти - Шън и жизнената ти енергия - Ци няма да се разгръщат с пълна сила, ще се наруши взаимодействието на Ин и Ян в организма ти. Как ще успееш да станеш по-силен в такъв случай? Ако тренираш диханието - Ци и имаш много полови контакти, ще съумееш да изхвърляш от организма си старото и да задържаш новото - в резултат ще му помагаш. Ако не привеждаш в движение нефритения си ствол, то избягвайки външната опасност ще загинеш в собственото си жилище. Затова, имайки постоянно полови сношения, ти практикуваш направляване и издърпване - Дао-Ин. Способността да се движиш и да не свършваш можем да наречем изкуство на възвръщането на семето. А възвръщането на семето се явява път за укрепване на организма и удължаване на живота."

Съединение на Ин и Ян

 В "Канон на Чистата дева" се казва: Жълтият император попита: "Как в съединяването на Ин и Ян може да се спазва ритъм и мярка?" Чистата дева отговори: "Съществува начин за свързване на мъжа и жената и ако се спазва неговата форма и съдържание, мъжът се избавя от старостта, развива диханието - Ци, жената се избавя от всички болести, в сърцето и ума се запазват доволството и радостта, засилва се жизнената енергия. Но ако не си способен да осъшествиш свързването по този начин, постепенно остаряваш и се разболяваш. Ще ти кажа, че същността на този метод се заключава в това да правиш устойчиво диханието - Ци, да успокояваш сърцето, да хармонизираш волята, да хармонизираш намеренията, да съединяваш на семето и духа. В резултат трите дихания - Ци трябва по този начин да изпълняват функциите си, а духовният свят - Шън Мин - достига единство, възвръщайки се в изначалното си състояние. Такъв човек не страда от жега и студ, не гладува и не преяжда, организмът му е устойчив, тялото - здраво, а мислите - истински. По характер е спокоен и търпелив. Не потъва дълбоко, движи се бавно, влиза и излиза. Старае се да достави удоволствие на жената, следвайки желанията и. По този начин се появява мярка за неговите желания и стремления и той не се осмелява да нарушава правилата. Затова мъжът, ръководейки се от гореописаното, винаги се намира в разцвета на силите си, а жената е доволна и радостна."

В "Канон на Тъмната дева" се казва: "Жълтият император попита Тъмната дева: "Чистата дева ме научи на изкуството на съединението на Ин и Ян и аз го овладях. Сега искам да възстановя жизнените си сили, узнавайки и останалите методи на този път." Тъмната дева отговори: "Движението между Земята и Небето трябва да се въплъщава в движението на Ин и Ян. Ян, съединявайки се с Ин се трансформира. Ин, съединявайки се с Ян се разпространява. Едно движение Ин и едно движение Ян се допълват, така се осъществява актът. Затова в мъжа чувството се изразява в здраве и сила, а при жената движението води до разкриване и разширяване. Когато двете дихания Ци се съединят, семето Дзин се излива във взаимопроникващи се течности. У мъжа има осем свързвания, а жената притежава девет палата. Ако на практика се изгуби мяра, у мъжа се образуват пъпки и циреи, а при жената се нарушава месечния цикъл. В резултат възникват стоте болести, убива се жизнената сила и настъпва ранна смърт. Ако си способен да вървиш по този път, ще изпиташ радост и ще останеш силен, годините на живота ти ще се удължат, а видът ти винаги ще е изпълнен със свежест и сила.

ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - XIIIчаст: СЕДЕМТЕ ИЗКУСТВА НА ТАЙНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО ОТ ОСНОВАТА

Коментар на Тао Хундзин: Тайното съответствие е връзката на намеренията ми с вътрешната природа на нещата. Това изкуство се корени в самата основа на мъдростта, ето защо е наречено „основен канон“.

ЗАЯКЧАВАНЕ НА ДУХА

Заякчаването на духа се ръководи от Петте дракона. В заякчаването духът се основава на свойствата на петте жизнени органа. Духът е главата им, сърцето - тяхно хранилище, добрата сила - великият им израз. Източникът на храната за духа се намира в Дао.

Дао е началото на Небето и Земята, общият закон на всичко съществуващо. Нещата в света се пораждат от Небето и се обгръщат с вечнотечаща енергия, която няма форма и се е появила преди Небето и Земята. Невъзможно е да се види образът й, невъзможно е да й се даде име. Тя се нарича „божествена духовност“.

Дао е извор на божественото просветление, общото начало на превръщанията. Ето защо с жизнена сила се хранят енергиите на петте органа на тялото, а сърцето е способно да прозре Единното и да познае своето из­куство.

Изкуството е това, което обхваща пътя на сърцето и на жизнената сила и което духът може да използва.

Деветте отвора, дванайсетте хранилища и вратата на жизнената сила - всичко това е подвластно на сърцето. Онзи, който взема живот от Небето, се нарича Истински човек. Истинският човек е единен с Небето. Онзи, който знае това и откърмя в себе си знанието чрез вътрешно усилие, се нарича мъдър. Мъдрият има подредено знание.

Човекът е единен с живота и излиза от мрака на превръщанията. Подреденото му знание произтича от възприятията му. Понякога възприятието го мами и измамата се предава на изкуството на сърцето, от което сърцето губи връзката със света.

За да имаш връзка със света, трябва да откърмиш петте вида жизнена сила, за да стане всяка една от тях съсъд на духовността. Това се нарича „превръщане“. В превръщането действат петте вида жизнена сила: воля, мисъл, дух, сърце и благост, от тях най-важен е духът. С покой и съгласие трябва да изграждаш в себе си жизнената сила, за да може и четирите свойства на превръщането да бъдат в равновесие. Ако тези свойства не изгубят живостта си и могат да образуват образите на силата, тогава в живота на човека няма да остане нищо, което не би стигнало до завършек и в човека винаги ще има жизнена сила.

Когато в човека се извършват духовни промени, той се нарича Истински човек. Истинският човек прилича на Небето и се съединява с Дао, придържа се към Единното и се грижи за всичко съществуващо, лелее в себе си Небесното сърце, разпръсква добродетели, прави благодеяния, без усилие запазва постоянството на помислите и така утвърждава властта си в света. Чиновникът може да постигне това и като постигне пълнота на духовността, е способен да калява волята си.

КАЛЯВАНЕ НА ВОЛЯТА

Каляването на волята е подвластно на гадаенето по божествена костенурка. Да калява волята си е способен само онзи, който не дава воля на мислите и чувствата си.

Само, ако у човека се поражда желание, в него може да се появи воля, която събужда мислите му. Волята е само слуга на желанието. Когато желанията са прекалено големи, умът се разсейва, а когато умът се разсейва, волята отслабва. Ето защо, когато умът и чувствата са единни, желанията са обуздани, а когато желанията са обуздани, тогава и волята не отслабва. Щом волята не е отслабнала, тогава и мислите са проницателни. Когато мислите са проницателни, постигаш пълнота на разбирането и съгласието и в такъв случай смут не може да се прокрадва в сърцето.

Ето така отвътре се калява волята, а отвън се познават другите. Когато волята е калена, умът прорицава всички неща. Когато познаваш другите, правилно определяш мястото на всеки.

Преди да се възползваш от услугите на друг човек, трябва да определиш доколко той се грижи за каляването на характера и волята си. Познай доколко е силна волята му и я калявай, разбери кое успокоява сърцето му и ще знаеш какви са способностите му.

Ако волята не е калена, в ума и чувствата няма да има твърдост. Ако в чувствата липсва твърдост, тогава мислите няма да са проницателни. Когато в мислите липсва проницателност, тогава и намеренията няма да са основателни. Когато намеренията са неоснователни, тогава действията няма да бъдат решителни. Когато действията са нерешителни, губи се волята, а умът и чувствата се лишават от бодрост. Когато умът и чувствата не са бодри, умът е помрачен. Когато умът е помрачен, човек губи способността да разбира. А когато човек не може да разбира, волята и духът изпадат в пълно разногласие.

Искаш ли да калиш волята си, първо трябва да успокоиш самия себе си. Когато ти си спокоен, волята и помислите ти са твърди, а когато волята и помислите са твърди, властта над нещата не се разпилява. Можеш да постигнеш истината само като ожесточено съхраняваш целостта на духа.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПОМИСЛИТЕ

Осъществяването на помислите има за свой образец полета на дракона в небето. В осъществяването на помислите главното е единството на мислите и жизнената сила.

Сърцето се стреми към покой. Мисълта - надалече. Когато сърцето е спокойно, духът блаженства. Когато мислите се носят надалече, плановете се осъществяват докрай. Когато духът е блажен, волята не знае смущение. Когато плановете се осъществяват, постигнатото няма да остане напусто.

Ако намеренията и мислите не знаят колебания, тогава в душата царят покой и безметежност. Когато в душата има покой и безметежност, в постъпките няма да има грешки. Когато в духа има пълнота, той е спокоен.

Ако в човека знанието и духовната сила са разединени, в сърцето му могат да проникнат зло и поквара и тогава измамата може да го съблазни. В такъв случай изричаните от него думи няма да идват от сърцето. Ето защо строго пазещите изкуството на сърцето съхраняват в себе си истинското Единно и не допускат колебания, отнасят се с внимание към мислите и намеренията на другите и общуват само при благоприятни обстоятелства, затова и постигат всичко, което им е нужно.

Изкуството на стратегията - това е познание за тайната на живота и гибелта на държавата. Ако планът не е обмислен старателно, тогава ще бъде невъзможно правилно да се възприемат външните обстоятелства. В такъв случай очакването на благоприятния момент също може да бъде напразно. Когато обаче плановете търпят неуспех, мислите губят увереност. Тогава човек може да изпадне в безплодни мечтания.

Желаейки да осъществиш недеяние, трябва да вселиш в себе си покой, да очистиш цялото тяло, за да могат органите свободно да поддържат връзка помежду си, да овладееш своя дух, без да му позволяваш да се разпилява. Тогава може да се постигне „вътрешно съзерцание“ и да се възприема всичко ставащо навън, да се събере духът в едно, да се успокои волята, да се потопиш с мислите си във Великата пустота, духом да се рееш свободно. Тогава може да се съзерцава отварянето и затварянето на Небето и Земята, да се знаят превръщанията на множеството неща, да се виждат началото и краят, Ин и Ян, да се постига източникът на успешната уредба на хорските дела.

Без да излизаш на двора, можеш да познаеш цялата Поднебесна. Без да отваряш прозореца, можеш да познаеш Небесния път. Без да виждаш човека, можеш да му заповядваш. Без да тръгнеш на път, можеш да постигнеш целта си. Ето кое се нарича Дао. Така можеш да общуваш с духовете, да живееш в съгласие с целия свят и да не умираш навеки.

РАЗДЕЛЯНЕ НА СИЛАТА

Разделянето на силата има за свой образец лежащата мечка. Умението да разделиш силата на другите произтича от всепокоряващата духовност.

Когато волята и помислите са спокойни, духът се събира в своята обител и тогава образът на силата придобива неотразимо въздействие. Когато пък образът на силата е способен да въздейства неотразимо, това значи, че вътре има непоколебима твърдост. А когато в душата цари такава твърдост, човек няма да има достойни съперници. Ако човек няма съперници, той може да раздели силата на другите на части и да използва своя образ на силата по свое усмотрение, като съобразява действията си с Небето.

Пълното трябва да се използва, за да се завладее празното, а наличната сила да се използва, за да се завладее онова, което е лишено от сила. Това прилича на уравновесяване на малки тежести посредством големи. Ето защо, когато такъв човек започне да действа, останалите го следват. Когато той запява, останалите му припяват. Достатъчно е пръстите да си помръдне и всичко наоколо се раздвижва.

Ако се постигне принципът на промените, тогава противникът нищо няма да може да противопостави. След като постигнеш хармония в пеенето, можеш да действаш по различни начини, при движение не изпускай от очи разположението на противника и така ще използваш похвата „разделяне образа на силата“.

Желаеш ли да преминеш към действия, първо е нужно да калиш волята си и, скривайки собствените си помисли, внимателно да изучиш противника. Да знаеш с подробности истинското положение на противника е най-добрият начин да укрепваш позицията си. Да отстъпваш на друг - значи да укрепваш противника.

Който използва духа, ще живее, който използва войската - ще загине: ето тайната на господството в този свят.

РАЗГРЪЩАНЕ НА СИЛАТА

Разгръщането на силата има за свой образец хищната птица каня. Разгръщането на силата се подчинява на духа.

Този принцип трябва да се използва там, където противникът има пропуски. Ако притежаваш страшен облик и голяма вътрешна сила и нападаш там, където противникът е слаб, тогава успешно ще можеш да използваш „разгръщането на силата“.

Разгръщането на силата налага сърцето да бъде празно, а волята - пълна. Ако волята на противника е отслабнала, а силата му - изгубена, духът му няма да бъде съсредоточен, а в думите му ще има много излишни и противоречиви неща. Ето защо трябва внимателно да се наблюдават намеренията на противника - само така може да се прецени силата му. Трябва до най-малките подробности да се проучат неговите „кръгове“ и „квадрати“, достойнства и недостатъци. Ако противникът има празнини, не бива да се прибягва до разгръщане на силата. Трябва да се чака, докато празнотите се появят, и тогава да се действа така, че още с първия удар да се постигне успех.

Изкусните в откриването на пропуски на противника вникват до тънкостите в състоянието на петте енергии, отвън прозират празното и пълното, в действията си не губят истинската способност да разгръщат силата, а когато противникът преминава към решителни действия, проследяват намеренията му и научават неговите планове.

Който владее образите на силата, той определя победата и поражението в двубоя и съдбата на властта. Борбата за образите на силата се губи при несъсредоточеност на духа.

ЗАВЪРТАНЕ НА КРЪГА

Завъртането на кръга има за свой образец скитащия звяр. Същността на въртенето на кръга се състои в неизчерпаемостта на плановете.

Който е постигнал неизчерпаемостта на плановете, задължително има сърце на велик мъдрец, което разкрива неизмеримата дълбочина на мъдростта. Тази неизмерима мъдрост позволява да се овладее изкуството на сърцето.

Духовният Път е единен с първозданния хаос и благодарение на превръщанията създава всички видове неща, а разговорът за тях няма край. Затова изкуството на правенето на планове се изразява по безкрайно разнообразни начини - ту на принципа на квадрата, ту на принципа на кръга, ту чрез свойствата на Ин, ту чрез свойствата на Ян, ту в облика на доброто, ту - на злото. Мъдрецът ги приема всичките и с помощта на свободното въртене се стреми към единението им. Ето защо онзи, който е проникнал в началото на превръщанията, в действията си винаги съхранява в себе си Великия Път и прозира божественото просветление.

Небето и Земята нямат граница, хорските дела нямат край и всяко от тях притежава собствени свойства. Изкуството на стратегията също има различен вид и по него може да се определи какво ще донесе замисълът - успех или несполука, победа или поражение.

В кръговрата на нещата има благоприятно време, но има и неблагоприятно. Разчитайки на Пътя, мъдрият предварително знае кое ще се запази и кое ще загине и затова знае как трябва да действа при едни или други обстоятелства.

Принципът на „кръга“ се отнася към словото. Принципът на „квадрата“ - към действията. Който умее да се върти заедно с превръщанията, в съвършенство владее изкуството да съставя планове. А който умее да приема нещата, знае тайната на настъплението и на отстъплението. Онзи, който умее да съвмести този принцип, ще достигне всеобхватно знание и ще подчини словата си на една истина.

ДА ЗАТВОРИШ СЕБЕ СИ

Да затвориш себе си по образеца на Божественото Стъбло. Владеещият изкуството да затвори себе си умее да взема решение в миг на голяма опасност.

В делата има уместни действия, в противоборството - победи и поражения. В тънкостта на мъдрите действия, криещи заплаха, трябва да се вниква с голямо усърдие.

С недеяние мъдрецът придобива в себе си добрата сила, а думите му винаги се съобразяват с хода на събитията.

Когато се отваряме, можем да познаем другите. Като се затваряме, можем да действаме в нещо, което е затворено за нас, за което не можем да говорим и затова мъдрият не изразява мнение.

Знаещият човек не опровергава с думи думите на другите хора. Затова мнението му не е досадно, а в сърцето си той не изменя на намеренията си и не се поддава на смут. Той преценява доколко е трудно дадено нещо и после прави план за действия, винаги изхождайки от естествения ход на събитията. Ако използваната от противника тактика на „кръга“ не може да го спре, значи той е постигнал голямо майсторство. Същото е и правилото за словото: в съжденията си също трябва да умееш „да се отваряш“ и „да се затваряш“.

Когато прибягваш до похватите „излъчване на власт“ и „разгръщане на сила“, трябва да видиш къде той е открит и уязвим и тогава да предприемеш решителното нападение. Затова онзи, който владее изкуството да се затваря в себе си, прилича на човек, който излива вода от бент, висок над две хиляди метра, или хвърля камък в пропаст, дълбока повече от двайсет хиляди метра. Който владее това изкуство, ще се чувства уютно във всякаква обстановка.

ПОЯСНЕНИЯ:

Според Тао Хундзин, Петте дракона е алегоричен образ на петте фази на световния кръговрат, понякога неточно наричани световни стихии: метал, дърво, вода, огън и земя. Кръговрата на световните фази древните китайци оприличавали на постоянните метаморфози на драконите.

В текста буквално: „петте вида жизнена енергия“. Става дума за функционалните системи на организма, свързани с петте вътрешни органа на тялото: сърце, бял дроб, бъбреци, черен дроб и далак.

Имат се предвид деветте отвора на човешкото тяло. В древната китайска литература това понятие било означение на цялото тяло.

Дванайсетте хранилища тук означават очите, ушите, носа, езика, тялото, мислите, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите и допирните усещания, а също и дейността.

Според коментара на Тао Хундзин има се предвид „мястото, откъдето излиза и където влиза жизнената енергия“. В медицинската литература в Китай за такова обикновено се смята областта на бъбреците.

Истинският човек е образът на идеалния човек, човекът, въплътил в себе си Небето, който се споменава още в най-древните даоски паметници.

Използваният в текста знак ши в дадения случай означава определено качество на силата, образувано от съчетанието на всички фактори на жизнения поток в даден момент от времето. Става дума за нещо като „динамична фигура на силата“.

Има се предвид древната практика на гадаене по черупка на костенурка.

Практиката на „вътрешното съзерцание“ в даосизма означавала разновидност на медитацията, позволяваща буквално да съзерцаваш вътрешността на тялото си.

Тук се цитира даоският канон „Дао-дъ дзин“.

В оригинала е употребен терминът ши, означаващ „силата на обстоятелствата“, „динамичната конфигурация на силата“ и като следствие - силата на въздействието на човека върху околните.

Образът на „лежащата мечка“ в дадения случай означава притаил се звяр, готов всеки миг да се нахвърли върху плячката. В това качество в китайската литература често се среща и образът на „неподвижния дракон в езерото“.

Съдейки по други контекстове на тези понятия в книгата „Гуей Гудзъ“, те означават аргументация или действия, които имат характер на опосредствано въздействие или провокация (принципът на „кръга“, или на „сферата“) и на челно, фронтално противостояние (принципът на „квадрата“). Принципите на „квадрата“ имат голямо значение в теорията и практиката на по-късните школи за воинско изкуство, където те означават съответно действие по правата, изчерпващо се с външния му образ, което съответства на началото на Земята и спираловидно движение, водещо към вътрешния, скрит образ на силата, такова е началото на Небето.

В оригинала е употребен знакът дзиен, означаващ „пауза“, „непълнота“, „празното на разрива“. В по-късната китайска и особено в японската мисъл термина дзиен (японското ма), често употребявали в значение на организирано начало на структурата, както в музиката паузата организира ритъма, а в архитектурата празнотата може да организира пространството.

Тук: петте главни вътрешни органа.

Заглавието на тази глава изразява идеята за свободното съставяне на плановете, способността да се обърнеш на всяка една страна в зависимост от „фигурата на силата“ в текущия момент и периодичните закони за световния кръговрат на нещата. Умението да изградиш обоснован план за действия произтича от ненарушимия покой и равновесието на духа, което китайските автори често отъждествяват със „средния“ път.

Има се предвид древният начин за гадаене по стъбло на равнец.