БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО НА БОГОМИЛИТЕ - ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ, ПРАВИЛА, СТРУКТУРА И ИДЕИ

Върху китката на дясната си ръка, Маговете татуирали един знак, който представлява две елипси пресечени взаимно под прав ъгъл. Едната по продължение на ръката, а другата-напречно.Този е белегът, емблемата на богомилите. Едната елипса, по продължение на ръката, символизира творческата сила-Силата на Сътворението, а другата, напречната, символизира Силата на разрушението

Като предшественици на богомолството се считат пявликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от император Константин Копроним, но според френския учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и е било чисто самородно българско явление. В България, отечеството на богомилите, те се наричали общиарци, защото са се смятали за наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се разпростре за человечеството по цялата земя.

В 1167г. в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи областите на всички епископи. В същото време, обаче, той е бил една внушителна демонстрация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещото всеземночеловеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилите проповядали.

Специално за България, богомилството, макар и противохристиянско, е било търпяно и е било правилно оценявано само от цар Иван Асен II, благодарение на което тогавашното Велико Българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без неправди и без насилия.

Шестте седмици в месеца са имали по 6 дни, които са се назовавали: Понеделник, Вторник, Сряда, Четвъртък, Петък и Неделяй. Всеки шести ден е бил праздник. Празнуването през работните дни на седмицата е било забранено. Наименоването на дните с човешки имена е било също забранено.Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали неделните дни и другите праздници, установени от християните. Летоброенето на богомилите е започвало, според етап 33-ти на мировъзранието, от рождението на человековдъхновителя т.е. от Рождество Христово.

Главните божества на богомилите са били Силата на Сътворението и Силата на разрушението, които не са носили никакви други имена.

За богомилските храмове и за богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следното:

“Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете. Те, следователно, не го целуват и не му се кланят. Богомилите отричат иконите, на които се кланят християните. Богомилите отричат причастието. Богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и молят, те не се кръстят.”

“Богомилите си прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което е поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената нито да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)”.

Трябва да се има пред вид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.

        У Ч Е Н И Е

       (повели)

 СЪДЪРЖАНИЕ:

 ГЛАВА I

 1. ЗА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА

 2. ЗА ПРАЗДНИЦИТЕ И ЗА ДНИТЕ НА ГОДИНАТА

 3. ЗА ДЕЛНИЧНИТЕ ДНИ И ЗА ТРУДА

 4. ЗА ХРАМОВЕТЕ

 5. ЗА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ И СВЕЩЕНОСЛУЖЕНИЕТО В ХРАМОВЕТЕ

 6. ЗА УЧЕНИЦИТЕ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ В ХРАМОВЕТЕ

ГЛАВА II      
 7. ЗА НОВОРОДЕНИТЕ

 8. ЗА МЪРТАВЦИТЕ

 9. ЗА СЕМЕЙСТВОТО
10. ЗА ОБЩИАРИЯТА

11. ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩИАРИЯТА

12. ЗА ВРАГОВЕТЕ НА ОБЩИАРИЯТА, ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И  ЗА НАКАЗАНИЯТА  ПРИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

ГЛАВА III   
13. ЗА МЕСОЯДИЕТО

14. ЗА ВЕСЕЛИЕТО

15. ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКАТА СКРЪБ

16. ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКОТО АЗ

17. ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ЗА ПРОИЗХОДА НА СОБСТВЕНОСТТА

18. ЗА ЖЕНАТА

ГЛАВА IV    
19. ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНСТВОТО НА ВСЕЗЕМНАТА  ЧЕЛОВЕЧЕСКА ОБЩИАРИЯ 

20. ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТЕ НА ПЛЕМЕННИТЕ ИЛИ НАРОДНИ  ОБЩИАРИИ

21. ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТЕ В СЕЛИЩНИТЕ ОБЩИАРИИ

22. ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО ВЪН ОТ ОБЩИАРИЯТА

23. ЗА ВОЙНИТЕ С ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ПРОТИВООБЩИАРИИ

24. ЗА ВСЕЗЕМНОЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ ПЪРВОСТАРЕЙШИНА

                        

ГЛАВА V      
25. ЗА ЧЕЛОВЕКА КАТО ВЕЧНОСТ

26. ЗА ПОЛА И ЗА НЕВИННОСТТА

27. ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ  ДУХ

28. ЗА ВИДИМИЯ И НЕВИДИМИЯ  ЧЕЛОВЕЧЕСКИ  ЖИВОТ

29. ЗА КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА НА ЖЕНАТА

30. ЗА ИЗЛИШНИЯ ЧЕЛОВЕК НА ЗЕМЯТА

ГЛАВА VI     
31. ЗА ПЪРВИТЕ ДЕЦА НА ЧЕЛОВЕКА
32. ЗА ПРОИЗХОЖДЕНИЕТО НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ  ПЪРВОБОГ

33. ЗА СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВЕКА И ЗА  СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД  НА             ЗЕМЯТА

34. ЗА ОТРИЦАНИЕТО

35. ЗА МИРОВАТА РАДОСТ, ЗА МИРОВАТА СКРЪБ,  ЗА  ДЕТЕТО БОГ

36. ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ БОГ

ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.

ГЛАВА I

УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРА, ЗА РАБОТНИТЕ

ДНИ, ЗА ПРАЗДНИЦИТЕ, ЗА МЪРТВИТЕ ДНИ

И ЗА ХРАМОВЕТЕ

1.ЗА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА

Етапите, през които се сътворяваше и пресътворяваше светът до последната победа над Силата на разрушението чрез появяването

на Богомила бяха 36, поради което на месеца се посвещават 36 дни.

Етапите пък до завършека на мировото сътворение бяха 5, а шестия послужи за почивка и за тържество на Силата на Сътворението. Ето защо за човека на земята седмицата трябва да се състои от пет работни дни плюс един праздничен, за възхвала на извършената творческа работа през петте работни дни.

Завъртането на земята около слънцето става за 360 дни, плюс 5 мъртви дни, през които земята е в преход към ново движение и приближаване към слънцето, нейният вдъхновител за нови бъдни земни творчества чрез светлината му и топлината му, т.е. за нова година.

През всеки 3 години в четвъртата мъртвите дни на земята са 6, а останалите 360. Такава година се нарича восокосна. През шестия мъртав ден на високосната година Силата на разрушението се опитва пак да наруши хода на земята около слънцето, за да я разруши. Поради това този ден се посвещава на Силата на разрушението за омилостивяването й.

Движението на луната около земята е 10 обръщания. Затова и годината се разделя на 10 месеци, със следните техни наименования и указания за съответните им творчески сили, които господстват за човека през всеки месец:

1. Първи месец – ЯР: През него като творческа сила господства ЗЕМЯТА. Това е

месецът през който тя заживява отново след мъртвите 5, или 6 дни. Това е с други думи, Новогодишен месец.

2. Втори месец – ФИЯР: През него като творческа сила господства ВОДАТА, която

заживява отново, след смразяването й от жълтата сила и петте, или шестте мъртви дни.Това е Водният месец.

3. Трети месец – МАР: През него като творческа сила господства СЛЪНЦЕТО, защото то отново извиква към живот земята. Това е Слънчевият месец.

4. Четвърти месец – РАР: През него като творческа сила господства ЗАЧАТИЕТО. Тогава се пресъздават и пробуждат зеленините, които украсяват земята. Това е Месецът на красотата.

5. Пети месец – ЮАР: През него като творческа сила господства ТРУДЪТ. Това е

месецът на трудещия се человек, който обработва полето и така възвеличава

създанията на Силата на Сътворението. Това е Трудовият месец.

6. Шести месец – АВРАР: През него като творческа сила господства силата на ЖАРТА. Това е месецът на зреенето, на мощното слънчево творчество за узряване на плодовете по дърветата и зеленините. Това е Жаровият месец.

7. Седми месец – СЕВАР: През него като творческа сила господства ПЛОДЪТ. Това е месецът на беритбата на плодовете от дървесата и зеленините. Това е Беритбеният месец.

8. Осми месец - ОКАР: През него господстваща е ЖЪЛТАТА СИЛА. Това е месец

на замиращата слънчева мощ и месец на Жълтата сила, която разрушава красотите на земята в зеленини. Това е Жълтият месец.

9. Девети месец – НОАР: През него като творческа сила господства РАЗМЯНАТА. Това е месец, през който плодовете прибрани от полята и дървесата се разменят между человеческите общиарии. Това е Пазарният месец.

10. Десети месец – ДЕКАР: През него господствува творческата сила на ВЕСЕЛИЕТО. Това е месец на радостите за придобивките от

творческия человечески труд през изтеклите девет месеци, които придобивки вдъхновяват человеците за нов труд и за ново творчество под покровителството на Силата на Сътворението. Това е Веселият месец.

  

Наричането на месеците с други имена, или със старите им имена е забранено. Старите имена са:

АР - ЗЕМЯТА

ШО - ВОДАТА

МУ - СЛЪНЦЕТО

КО - ЗАЧАТИЕТО

ЙО - ТРУДЪТ

ХО - ГОРЕЩИНИТЕ

ЦО - ПЛОДЪТ

РИ - ЕСЕНТА

СО - ПАЗАРИТЕ

ЗЪ – ВЕСЕЛИЕТО

Забранява се също така и наричането на двете главни сили във Всемира, Силата на Сътворението с името РА и Силата на разрушението с името ЗО. Наименованията на седмичните дни са следните:

РАБОТНИ ДНИ: Понеделник, Вторник, Сряда, Четвъртък, Петък

ПРАЗДНИК

Неделяй

Позволява се летоброенето да остане считано от рождението на человеко-

вдъхновителя ЙЕ-ШО (Христос), който се считапо начало за противник на Силата на разрушението, но не е покровител на Силата на Сътворението, понеже провъзгласява покорството на робите и признава кесаря т.е.

господаря.

2. ЗА ПРАЗДНИЦИТЕ И ЗА ДНИТЕ НА ГОДИНАТА

На Силата на Сътворението се посвещават всичко 60 праздници, плюс петте мъртви дни в годината, а на Силата на разрушението се посвещава шестият мъртъв ден при високосната година.

Жертвоприношенията в името на Силата на Сътворението са забранени както през работните дни, така и през праздничните, както и през петте мъртви годишни дни. През шестия мъртав ден на високосната година се позволява да бъде принесено в жертва най-старото дърво в околността на общиарията. Под него се кладе огън и то се изгаря за да се омилостиви Силата на разрушението. Принасянето на животни в жертва на Силата на Сътворението е забранено.

Въвеждането на праздници през петте работни дни също е забранено.

Забранява се и наименоването на дните с име на человечески същества. Дните не могат да носят други имена, освен тези на шестте седмични дни.

Петте мъртви дни на годината и шестият на високосната година са безименни.

Праздненствата се състоят от дообедни посещения в храмовете.Присъстващите слушат четенията на свещенослужителите за Сътворението на света и за Учението за человеческото общожитие. След обяд следва почивка и веселие, за да се ознаменуват творческите человечески дела, извършени през петте работни дни.

В шестия мъртъв ден на високосната година службата в храмовете е забранена, освен тази която се извършва без свещенослужители. Общиарският първостарейшина присъства при изгарянето на най-старото дърво около общиарията. Това е жертвоприношение за омолостияване на Силата на разрушението. То се съпровожда с изгаряне на стари шамии (покривки за глава), стари мъжки шапки, стари дрехи, всякаква покъщнина, която се смята за негодна, като проядена, окъсана, разрушена от Силата на разрушението, която навестява человеческите жилища през трите обикновени години. Този шести ден на високосната година се прекарва и в пълно бдение през нощтта, за да не се промъкне и да не се настани в человеческите жилища и в общиарията Силата на разрушението. При смъртен случай в този ден, мъртвецът се погребва още същата нощ, за да не бъде видян от слънцето и от новия ден на новата година, който е и нов ден на Силата на Сътворението.

При раждане през този мъртав шести ден на високосната година, детето се обещава на храма на Силата на Сътворението, за да се пречисти. Там то е длъжно да Прислужва до 10-годишна възраст.

Празднуването на петте мъртви дни на годината, които са посветени на Силата на Сътворението, става много тържествено. Проповедите тогава се превръщат в заклинания, в които цялата общиария се заклева да бъде трудолюбива и през тази нова година, както е била и през изтеклата година. Че ще пази общожитието, в което липсва частна собственост и че всеки член на общиарията е готов да се пожертва в борбата си за осуетяване на всякакъв опит за разтуряне на общиарията и за въвеждане на ново робство

Тази клетва се дава от всеки пълновъзрастен член на общиарията и от двата пола през време на дообедните служби в храмовете през петте мъртви дни в годината.

Следобедните веселия през същите тия дни стават в игри и песни за възхвала на Силата на Сътворението и на нейните земни и мирови творения. Тези веселия се извършват на открити места, за да могат да участвуват в тях всички членове на общиарията заедно с децата си.

Нощните веселия са забранени.

3.ЗА ДЕЛНИЧНИТЕ ДНИ И ЗА ТРУДА

Човешкото прераждане е само продължение на Силата на сътворението, пред която всички человеци са равни. Следователно человекът е с равни права и равни задължения спрямо всички нему подобни, които са еднакво израз и творение на Силата на Сътворението. Олицетворението на това всечеловеческо равенство, което осигурява равни права и равни задължения за всички е общожитието,

общиарията.

Силата на Сътворението обаче, е олицетворение на творчеството, а творчеството е труд.

Ето защо първата любов след тази към Силата на Сътворението и подобните нам, е любовта към труда.

Трудът като творчество трябва да се прояви във всичко, което е полезно за общиарията, но главно в отглеждането и възпитанието на земните творения на Силата на Сътворението.

Тази земни творения са:

Всички полски растения, чиито плодове са предназначени за храна на човека и за посеви за производство на също такива творения;

Дървеса, чиито цветове и плодове също са предназначени за человека;

Всички други земни животни, които чрез своята сила подпомагат труда на человека и всички други животни, от млякото, яйцата, вълната и кожата на които се ползува человекът. Кожата на животните да се ползува при тяхната смърт.

Животворнатото слънце е предназначено да подпомага человеческия труд за отглеждане и въздаване на на земните творения на Силата на Сътворението и затова при всеки свой изгрев то трябва да намери человека само в труд, било на полето, било по горите, било в жилището, било в каквото и да е друго място, гдето человекът е поставен от общиарията.

Работното време е от изгрев до заход слънце, а почивката е през полуденствието на обяд за нахранване на человека.

Трудът на человека е само в полза на общиарията, а не за негова лична полза, освен извънредния труд положен от женския пол, в творчество на накити, за домашна украса и за домашни потреби.

През работните дни трудът е задължителен за всеки пълновъзрастен човек на общиарията.

Общиарията може да използува детския труд и този на непълновъзрастните в случаи когато се наложи и при липса на достъчно пълновъзрастни членове, за копането, за посевите, за жътвата, за вършитбата, за направата на жилища, за направата на пътища и за други нужди на общиарията.

По право децата от седемгодишна възраст до пълновъзрастието им, прекарват половината от деня до обед в учение на писменост, а след обяд в изучаване на занаяти, каквито те си изберат, за да има за общиарията и занаятчии, които да задоволяват нуждите на общожитието.

Свръхтрудът, както и всяко изобретение за творчество от особена полза за общиарията, се награждават с отличие под форма на огърлие, което награденият носи през праздничните дни в годината. Огърлието след смъртта му остава пак собственост на общиарията.

От задължителния труд се освобождават само болните и недъгавите, било поради старост, било поради тежки заболявания.

От резултатите на труда се ползуват всички членове на общиарията, но дотолкова, доколкото им е необходимо. Остатъкът се счита за излишък и служи за обмяна срещу предмети, които са нуждни на общиарията, но които липсват и които се намират в други общиарии.

Размяната на излишъците може да стане и срещу злато и сребро, стига това злато и сребро да са само украшения, но не и монети.

Монетите – златни, или сребърни, или други създадени от царете и от господарите, са дело на Силата на разрушението. При размяната на излишъците между общиариите те се изключват като ценности. Като основа за преценка служи крина жито.

Пълната размяна на излишъците се забранява. Най-малко една трета от тях се

оставя като запас до прибирането на плодородието от втората година.

4. ЗА ХРАМОВЕТЕ

Храмовете се считат посветени на Силата на Сътворението и се състоят от олтар и салон без никакви икони и без никакви украшения.

Олтарът е към изток, а входовете му са откъм запад, север и юг.

Олтарът е отделен от салона чрез преграда.

На средата на преградата са олтарните двери, които свещенослужителят отваря, за да остане всред тях и да проповядва.

Посетителите на храмовете биват призовавани в тях с камбани, които бият веднаж преди почването на проповедите и повторно след свършването им. В двора на храма има жилище в което живее свещенослужителят, или свещенослужителката.

Правостоенето в храмовете е забранено и затова на посетителите се предоставят скамейки за сядане. Дворовете на храмовете биват заградени, а за вход в двора има само една врата.

Разработването на дворовете около храмовете за производство на овощия и зеленчуци е забранено. Допуска се само дворовете да бъдат залесявани с благоуханни дървета и с благоуханни цветя.

В двора зад олтара е гробницата на умрелите свещенослужители и свещенослужителки.

Там, гдето няма храмове, всяка къща и всяка пещера могат да се обърнат в храм.

Проповядването на открито е забранено.

5. ЗА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ И СВЕЩЕНОСЛУЖЕНИЕТО В ХРАМОВЕТЕ

Свещенослужителите се монаси, които не са женени и които нямат право да се женят цял живот. Те посвещават живота си на Силата на Сътворението и на учението за нейното ново творчество, чрез създаването на всеземна человеческа т.е. единна творческа сила като общиарията (Всеземночеловеческо общожитие при равенство и братство).

Допускат се свещенослужители и жени, но само девици, каквито са задължени да останат до края на живота си.

Свещенослужителите трябва да бъдат добри учени и познавачи на учението за общиариите. Те трябва да имат дар слово.

Облеклото им се състои от червено расо без никаква покривка на главата и без никакви украшения. Това облекло е задължително както по време на служба, така и през другото време извън службата.

На свещенослужителите е забранено да се стрижат и бръснат.

Проповедите за възвеличаването на Силата на Сътворението се извършват само в храмовете и само до обяд, през 60-те празднични дни в годината и 5-те мъртви дни в края на годината. Те се състоят от четене, тълкуване и разясняване на 36-те етапа на сътворението на света и учението, което ги обхваща, а именно: 

Разясняват се по три етапа и по три учения във всеки праздник, начиная от

първия праздник от началото на годината – шестия ден (неделяй) на месец ЯР. Така през годината всяка проповед се извършва по пет пъти. През петте мъртви дни се четат и проповядват само ученията за человеческото общожитие и се отдават възхваления на на най-важните творчески сили на човека, които са:

1. ЗАЧАТИЕТО – То е самата същност на Силата на Сътворението. То е основата на всеки земен живот и подтик за появата и растежа на всяко новосъздадено земно

творение, включително и человека.

2. СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ – Покровител на всеки земен живот.

3. РАБОТНАТА ЗЕМЯ – За която человекът е създаден да я обработва и посява, за

създаването и пресъздаването на растителния живот на земята.

Свещенослужителят извършва свещенослужението правостоящ пред олтарните двери. Посетителите са насядали.

Всякакви възражения срещу проповедите са забранени. Всеки който си позволи да възрази или да прекъсне проповедта на свещенослужителя, се счита за носител на Силата на разрушението и се откарва вън от селището. Държи се там до като се изпари от него Силата на разрушението.

Че действително Силата на разрушението се е изпарила от него се счита за доказано, ако той, след като е стоял вързан 24 часа, признае, че е съгрешил пред Силата на Сътворението. В случай, че и след три дни той не признае греха си, оставят го вързан още седем дни, за да бъде той за десет дни разрушен от Силата на разрушението чрез гладна смърт.

Тогава тялото му се заравя на същото място без да се поставя какъвто и да било знак, който показва, че тук е погребан човек. Преживее ли грешникът тези десет денонощия без храна и вода, той бива отвързан и бива пуснат на свобода, но без право за се завърне в своята общиария. Него го осъждат на скитничество или му позволяват да се засели в друга общиария, ако там бъде приет. При наказаните вързани несвещенослужители обикновено се поставя пазач.

Свещенослужителите и свещенослужителките, ако проявят пола си, се наказват също така с унищожението им чрез гладна смърт. Те биват вързани голи за някое дърво, далеч негде из планините между зверовете и без пазител. Никой не се интересува какво е станало по-нататък с тях.

Наказанията се налагат с издаване на нареждане от първостарейшината на

общиарията и се привеждат в изпълнение в присъствието на един от старейшините.

Свещенослужителите живеят в постройки при храмовете. Там където свещенослужителите са жени, постъпването на мъже като свещенослужители е забранено.

Забранено е постъпването на ученички в храмове, където свещенослужителите са мъже.

През нощта влизането в в храмовете е забранено.

6. ЗА УЧЕНИЦИТЕ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ В ХРАМОВЕТЕ

За ученици свещенослужители в храмовете се приемат само желаещи пълновъзрастни. Те трябва да са проявили успех в учението им по

писменост и да имат дар слово.

Приетите остават на постоянно местожителство в двора на храма. Тук те се отдават на изучаването на общиарското учение под ръководството на свещенослужителите. С постъпването си учениците обличат червени

раса и се отричат завинаги от светския живот.

След прекарването на петгодишен курс, учениците държат изпит чрез едногодишни проповеди в храмовете. Според това дали общиарията намира ученика за подготвен като свешенослужител или не, той добива или не добива правото да свещенодействува.

В случай на неодобрение на ученика за свещенослужител, той се освобождава от храма и се завръща в светския живот като обикновен член на общиарията.

В храмовете, в които свещенослужителите са мъже, за ученици постъпват само мъже, където свещенослужителите са жени, за ученици постъпват само жени.

Ученичките девици се произвеждат за свещенослужителки по същия ред както мъжете.

Първостарейшината на общиарията се произнася за подготовката на кандидата за свещенослужител, като държи сметка за общото мнение на всичките й членове. Когато има спор, въпросът се решава чрез гласоподаване.

Тези свещенослужители, които са признати за подготвени, остават на служба в храмовете, в които са подготвени или в храмове на други общиарии, които са ги поискали.

ГЛАВА II

ЗА НОВОРОДЕНИТЕ, ЗА МЪРТЪВЦИТЕ, ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА ОБЩИАРИЯТА

  

7. ЗА НОВОРОДЕНИТЕ

Всяко новородено е творение и пресътворение на Силата на Сътворението.

Всяко новородено е и изкупление за първичен грях, сторен по замисъл на Силата на разрушението. Но то в същото време е крайното тържество на Силата на Сътворението, която чрез раждания и прераждания продължава, умножава и възвеличава человеческия род.

От ражданията и преражданията человекът, иначе смъртен и временен, остана да бъде за света вечност. Чрез него Силата на Сътворението остана да бъде за человечеството също във вечност срещу Силата на разрушението, която чрез смъртта продължи разрушенията между человеците. Тя ги подлага на войни, неправди, неравенство, разноезичие, разнородие, разноверия. Разделя ги чрез граници, дели ги на роби и господари, въвлича ги в непрекъснати кръвопролития и самоизтребление.

Инак самата смърт, която настъпва, след като человекът е вложил своята творческа сила за местната или за всеземночеловеческата общиария, не е смърт-скръб, а смърт-радост.

Все пак, за человечеството, децата са носители на всичкита сили на Силата на Сътворението, след като техните предшественици ги е постигнала или им предстои общиарската смърт-радост.

Защото Силата на разрушението остана да съществува при человеческите общиарии в братство и равенство само като естествена смърт-радост, а не да сее другата смърт-скръб. Тази смърт е възможна само вън от человеческите общиарии, гдето владее неравенството, гдето има роби и господари.

Заради това всеки новороден бъдещ човек се счита за творческа сила на общиарията. На всяко новородено, без разлика на пол, още вечерта след раждането общиарията урежда веелие в дома му. Така се отдава най-голямо възхваление на Силата на Сътворението. Отрочето се дарява с различни дарове, за да му се осигури весело и безгрижно детство при отглеждането му до пълнолетие. Навършването на пълнолетието за женския пол е 16 години, а за мъжкия е 18 години. След навършване на пълнолетие лицето се зачислява като пълновъзрастен и пълноправен член на общиарията.

До пълнолетието всяко новородено е дете на общиарията, но още не е неин редовен и пълноправен член. Кръщаването на новороденото е в първия праздник след раждането му и то непременно в дома на родителите му.

Кръщаването става в присъствието на един от старейшините на общиарията. Пред него свещенослужителят оповестява името на новороденото и държи проповед за ролята на детето като бъдещ человек. След това го изнася навън за да покаже на слънцето, с благословение да бъде творческа сила за общиарията както самото слънце.

Присъствието на бащата при самото кръщение е забранено. Той се явява след като бъде изнесено да се покаже на слънцето. Тогава бащата се покланя на детето-бъдещ человек, целува го, заклева се че ще се грижи за него и ще го пази като зеницата на окото си.

Когато детето - бъдещия человек проходи, то бива заведено за първи път в храма. Обкичено е с венец от цветя и житни класове, за да се отдаде почит на новата изгряваща творческа сила в общиарията и заедно с това да се възвеличае още веднаж Силата на Сътворението чрез бъдещия человек.

Новороденото се записва в общиарията чрез три имена:

Първо е неговото собствено име.

Второ е името на майката с окончание ИН (неин).

Трето е името на бащата с окончание ОВ (негов).

8. ЗА МЪРТЪВЦИТЕ

Крайната цел на Силата на разрушението е человека създаден от Силата на Сътворението.

Силата на разрушението е винаги около человека и го следи като сянката му. По тая причина человекът трябва да бъде винаги опресняван. Това опресняване (пречистване) става по различни пътища, а именно:

1. Чрез сълзите на Силата на Сътворението – водата. Миене и къпане.

2. Чрез диханието на Силата на Сътворението – въздуха. Проветряване на

жилището и прекарване на открито.

3. Чрез посрещане всяка сутрин първите животворни лъчи на Силата на Сътворението, изпращани от слънцето.

4. Чрез отдаване на почит през вечерно време на другите небесни творения на Силата на Сътворението като месеца и звездите, като

ги съзерцаваме.

5. Чрез ежедневния труд, който никога не трябва да бъде прекъсван, освен в праздниците.

6. Чрез одухотворяване на человека от проповедите в храмовете.

Всичко това се прави за да се поддържа здравето, бодростта и преуспяването както на отделния человек, така и на общиарията.

Когато все пак някой человек стане жертва на Силата на разрушението и умре, тогава камбаната на храма бие тревожно и всеки общиарец е длъжен след работното време да отиде при мъртавеца. Той трябва да изрази пожелание щото душата на покойника да се пресели в тялото на человека, който ще се роди в най-близко бъдеще, за да се възвърне чрез новородения пак при живите. Така ще бъде победена Силата на разрушението, която може да разруши у человека само материята, но не и духа му, който е вечен. Тази вечност прави щото по тоя начин и самия человек да бъде вечен.

Погребението на мъртвите става на определени места извън селището. То се извърщва само вечер след заход слънце или сутрин рано преди изгрева на слънцето.

Внасянето на мъртъвци в храма е забранено, защото мъртвото тяло принадлежи на Силата на разрушението. Мъртъвците се вземат от домовете им и се занасят направо на определеното за погребение място.Присъствието на свещенослужители на погребението строго се забранява. Мъртъвците се носят и се погребват само в присъствието на един от старейшините. Забранява се всякакво присъствие на жени и роднини на мъртавеца, както и на непълнолетни. На погребението на мъртавеца присъстват само приятелите и почитателите му. На неговия гроб се поставя плоча на която са написани името и възрастта му, както и денят и годината, когато е погребан.

Само на третия ден от погребението, на гроба могат да дойдат близките на покойника. После, в продължение на 40 дни от деня на смъртта през всеки праздничен ден те продължават тия посещения и отправят молитви към Силата на Сътворението, щото духът на погребания да бъде преселен в тялото някое новородено, което очакват да се яви на на света из средата на техните близки. При тия молитви около гроба бива поливано с елей. Самият гроб бива накичен с благоуханни цветя и треви.

Носенето на траур заради умрелите се забранява.

Когато мъртвецът е общиарски първостарейшина, той бива погребван от неговия заместник старейшина. На погребението са длъжни да присъстват всички пълновъзрастни от двата пола, освен свещенослужителите и непълновъзрастните. На гроба на такъв първостарейшина до плочата се издига паметник, който изобразява Силата на Сътворението във вид на девица, над която блести слънцето.

Надгробните плочи и паметниците на първостарейшините се пазят от общиарията за вечни времена.

Мъртвите се погребват увити само в плащ, без никакви други дрехи, или ценности по тях.

Когато умре някой свещенослужител, той бива погребан в двора на храма, в специално приготвена зад олтара гробница. Погребението се извършва от първостарейшината с участието на всички старейшини, но без

свещенослужител. Задължително е присъствието на всички общиарци без разлика на пол и възраст.

Гробницата на свещенослужителя е покрита.Той бива погребан с облеклото му, такова, каквото го е носил. Над гробницата се поставя плоча и паметник, също както на гроба на първостарейшината.

Гробницата на свещенослужителите е отворена за поклонение до обяд на всеки праздничен ден.

Мъртвите ученици или ученички свещенослужители, се погребват в общото

гробище по реда, по който се погребва всеки друг член на общиарията.

9.ЗА СЕМЕЙСТВОТО

За Силата на Сътворението, семейство са нейните всички мирови и земни творения. Отук следва, че и за человека, семейството са всички человечески поселения във вид на общожитие, без граници, без лична собственост и с обща размяна на плодовете от человеческия труд.

Образуването на семейство между мъж и жена става чрез взаимна любов и то само след пълнолетието им, което за жената е 16, а за мъжът 18 навършени години.

Този акт се извършва само чрез простото лично заявяване от двете страни пред старейшината, че взаимната любов съществува. Няма участие на каквито и да било свещенослужители или близки на мъжа и жената.

Девствеността се изисква и от двата пола до пълнолетието. Когато се установи нарушение на това изискване от едната или другата страна, бракът се разтуря. Установяването на подобни нарушения става, след като мъжът и жената направят лична изповед пред първостарейшината.

Ако провиненият е мъжът и ако се касае за пръв негов брак, нему се забранява за срок от три години да образува второ семейсто с девица. Обаче с разведена, или вдовица, той може да встъпи в брак, когато пожелае.

Ако пък провинената страна е жената, за нея забраната да образува семейство е само една година, докато се види дали ще има длод от първото си сношение с мъж.

При умиране на жената, мъжа може да встъпи в брак още след 40-тия ден от погребението й. При умиране на мъжа, жената не може да встъпи в брак преди да изтекат поне три месеца от погребението му.

Децата от втория брак носят презиме от новата майка, или новият баща, а децата от първия брак запазват старите си имена и презимена.

Встъпването в брак на възрастен мъж с девица или на възрастна вдовица с младмомък и на вдовци с девици не е забранено, стига само да е налице взаимна обич.

Изгасне ли взаимната обич, семейството може да бъде разтурено по всяко време, щом макар и една от страните поиска това от първостарейшината.

Всяка двойка може да образува семейство, стига двамата да не са брат и сестра, или едноктъвни братовчеди.

Понеже семейството е самата общиария, то грижата за децата и непълновъзрастните е общ дълг на всички пълновъзрастни общиарци. Децата и непълно възрастните са преди всичко достояние на общиарията, а след това са синове и дъщери на своите майки и бащи.

По тази причина възпитанието на децата се води преди всичко от общиарията. Майките и бащите са помощни органи подчинени на общите разпоредби на общиарията.

Основен елемент на семейството по право се счита жената. Поради това общиарията взема всички мерки, щото новороденото от женски род да бъде добре гледано, за да бъде здраво и добре подготвено за мисията на бъдеща майка.

Когато предстои да се създаде семейство, мъжът и жената биват предварително преглеждани голи от най-старата врачка в общиарията. Ако при тоя преглед се окаже, че по тялото на единия или другия има рани, или пък врачката обяви единия или двамата за болни, бракът не се допуска. На болен се разрешава да образува семейство само след като врачката удостовери, че той е оздравял.

При заразителна болест у някой член на семейството, болният се отделя в специално помещение с други болни, гдето биват гледани и лекувани от врачки и врачове. Болните в тия помещения се връщат по домовете си само когато оздравеят.

Никой мъж не може да има едновременно две и повече жени, макар и като прислужнички.Никоя жена не може да има повече от един мъж, макар и като прислужник, прислужничеството въобще, а така също и робството в общиариите е забранено.

Всяка изневяра, било от мъжка, било от женска страна се счита за нарушение на взаимната любов. В подобни случаи семейството се разтуря.

Вдовствуването на мъжете повече 6 месеца е забранено. Забранено е вдовствуването на жените повече от една година, освен на овдовелите по старост.

Девица, която е родила дете без да е образувала семейство или през време на пълнолетието си, има право да се омъжи само за вдовец, или за разведен мъж, който встъпва в брак не за първи път.

В такива случаи роденото от девица носи презимето само на майката, освен ако тя покаже кой е бащата и ако той се съгласи детето да носи неговото презиме. Такъв баща не може да бъде заставен да вземе родилката за жена против неговото желание.

За отличаване на девиците и момците от другите членове на общиарията, те носят на дясното си ухо цветя или зеленини през всяко време на деня, независимо къде се намират.

Позволява се на пълновъзрастния мъж да носи и четвърто име, което означава специалния му занаят, ако има такъв.

10.ЗА ОБЩИАРИЯТА

Силата на Сътворението сътвори света само в равновесие и общожите. Това равновесие може да бъде нарушено от Силата на разрушението, която остана да съществува още на земята. Тя можеше да наруши равновесието между земните живи творения, много от които бяха създадени тъкмо по нейното подсещане.

Това нарушение на равновесието и на общожитието на земните създания,

предизвикано от Силата на разрушението се е извършвало чрез беса, вдъхнат от нея в животните на земята, за да се преследват едно друго. Този бес можа да проникне най-много в человечеството, дето се изразяваше във вражди между племена, вражди между народи, а най-после във вражди между самите человеци от едно и също селище под различни предлози, създавани винаги само от Силата на разрушението.

И стана ясно, че тази вражди, раздухвани от бесовски дух до степен на кръвопролития и войни между племена и народи, дори между едноселци, разделени на господари и роби. Тези вражди не донасят нищо друго, освен

преждевременна смърт на много человеци и преждевременно изчезване на много племена и народи, предназначени да създадат чрез творчество рай на земята, за райско блаженство на человека на земята.

Въпреки това, тия не-человеци, тия животно-человеци, си останаха с бесовете на Силата на разрушението, макар да водеха до тяхното собствено унищожение.

И стана ясно, че разделянето на человеците от Силата на разрушението на племена, народи, царства, господари и роби, има за последствие само человечески самоизтребления, които не позволяват на человека да превъзмогне себе си. Самоизтребленията осигуряват господство върху земята само на животните-человекозверове, които още в началото, Силата на разрушението беше изпълнила с бесове.

Поради всичко това с видя, че раят на земята ще настъпи само, ако се премахнат господарството и робството. Само, ако се премахнат границите между народи и племена и се премахнат царете и царствата, и само като человеческите поселения заживеят във всеземно человеческо общожитие, с други думи във всечеловеческа и всеземна общиария, в която няма да има място за Силата на разрушението. В нея ще зацарува за человечеството на земята само Силата на Сътворението, без войни и без разрушения.

Така всяко человеческо поселение в общиарията ще бъде отдадено на творчество при обща земя и общ труд, при пълно равенство и братство. То ще бъде неразделна част от всеземната человеческа общиария, в която человеците ще творят и претворяват всички за един и един за всички, като една единствена свръхтворчерска сила, каквато е била в първичност Силата на Сътворението, която можа да създаде и слънцето, и месеца, и звездите, и земята. Земята не бе предопределена за животните человеко-мъже и человеко-жени, приличащи на зверове.

11.ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩИАРИЯТА

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, а най-после и человеческата общиария чрез человека. Общиарията бе провъзгласена в равенство и братство, срещу останките от Силата на разрушението, проявяващи се във вид на неравенство и бесовски духове.

Всяко поселение в общожитие е без лична собственост с обща земя и с общ труд. То има за цел равноползването от произведенията на този общ труд. Свръхпроизводството на някои предмети служи за обмяна с другите общиарии, но пак за равноползване.

Всяко человеческо поселение в общожитие се управлява от един първостарейшина с неговете помощници старейшини, до 12 на брой в зависимост от числеността на поселението.Всички те се избират за срок от 5 години.

При избора на първостарейшината и на старейшините гласуват всички пълновъзрастни членове на общиарията, както мъжете, така и жените.

Свещенослужителите нямат право на глас при избор на старейшини и първостарейшина.

Първостарейшините от всички общиарии на едно племе или народ съставляват племенния или народния събор, който се събира на всеки 5 години. Тогава първостарейшините избират един от тях за всеплеменен или всенароден първостарейшина за срок от 5 години. Седалището му е в централното място на племето или народа и се нарича главно място или столица. Този всевплеменен, или всенароден първостарейшина представлява племето или народа си пред всечеловеческия общиарски събор.

Всеплеменните или всенародни първостарейшини образуват всеземночеловеческия събор, който се събира също през 5 години. Тогава съборът избира един от всеплеменните или всенародните първостарейшини за всеземночеловечески първостарейшина.

На това всеземночеловеческо първостарейшинство е предоставено да се грижи за уреждане на стокоразмяната между разните части, от които е съставена всеземната общиария. В неговите ръце е съсредоточено цялото върховно творчество, насочено към усъвършенствуване на человеческия живот на земята. Крайната цел на това усъвършенствуване е да се създаде свръхтворческия человек, в когото да бъде превъплатена напълно Силата на Сътворението, за да изчезнат последните

останки от Силата на разрушението във всичките й форми, както в человека, така и във всяко друго творение на земята.

12. ЗА ВРАГОВЕТЕ НА ОБЩИАРИЯТА,  ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ЗА НАКАЗАНИЯТА ПРИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Всички ония, в които е въплътена Силата на разрушението се считат за врагове наобщиарията и се преследват от нея.Такива са:

1.Неверующите сътворението на света, така както е прието от общиарството.

2.Всички провинени в постъпки, които нарушават спокойния творчески живот в общиарията.

3.Всички, които проявяват склонност да използват чужд человечески труд за лична облага.

4.Всички склонни към заграбване и присвояване на чужда вещ по какъвто и да било е начин.

5.Всички склонни към нарушаване спокойствието на вече установено чуждо

семейство.

6.Склонните към лъжа, заблуждение и клевета.

7.Склонните към оскърбление и нападение на себеподобния.

8.Всички, които проявяват склонност да убиват себеподобния си.

9.Всички, които проявяват склонност да убиват каквото и да е живо творение на земята, което не е вредно за общиарията.

10.Склонните към месоядство и към опиване от каквито и да било питиета и други неща.

11.Всички мъже, които изнасилват жени.

12.Всички, които проявяват пол през непълнолетие или към непълнолетни.

13.Нарушителите на храмовия ред.

14.Най-после всички проповедници на учения, противни на общиарското учение за пресътворяването на человеческия и всечеловеческия живот.

Всички, които проявяват една или друга от склонностите изброени по-горе, се считат за врагове на общиарията. Ако са пълнолетни, те се изключват от общиарията, а малолетните губят правото да станат нейни членове.

Това изключване е при първо провинание и ако не се касае за убийство. То е за период от 3 дни. Ако след този период провиненият признае виновността си и обещае, че няма да се провини повторно, той се счита за напуснат от Силата на разрушението и се опрощава от първостарейшината на общиарията.

Когато провинанието се повтори, виновният се наказва с отнемане на общиарските права за нови 7 дни. Потрети ли се, виновният се изключва от общиарията.

Изключеният може да се засели в друга общиария, гдето след известен период на

изпитание могат да го приемат за член.

Които са временно изключени от общиарията биват задържани в особени помещения, където им се дава само хляб и вода.

Убийците се наказват веднага на умъртвяване чрез глад. За тая цел те биват вързвани голи на някое дърво извън селището. Биват оставени така за да ги изядат зверовете и да не става нужда от погребение.

Всеки, който си позволи да развърже такъв осъден, се наказва по същия начин.

На осъдените с гладна смърт се позволява да се самообесят. Тогава те имат право на погребение като всеки обикновен мъртвец в общиарията.

Наказанията на провинените по другите точки на учението се налагат според съответните му повеления.

Най-строги са наказанията за злоумишлено възразяване през време на проповедите и за проявяване на пол от свещенослужителите.

Такива провинени биват осъждани на умъртвяване чрез глад. На тях също се позволява да се самообесят, за да добият право на погребение като обикновени мъртъвци.

Обявяването на наказанията се извършва от първостарейшината. Прилагането им става в присъствието на един от старейшините.

За врагове на общиарията се считат всички земни человечески поселения, които не живеят в общожитие и в които има господари и роби. Врагове са господарите, а не робите.

За унищожението на такива поселения, ако робите не могат да сторят това, се позволяват походи на общиарци готови на саможертва.

Унищожението на робството в тия вражески поселения означава унищожение на една от формите в които се проявява Силата на разрушението, олицетворена от господарите.

На общиарците следователно е позволено да влизат във войни с противообщиариите, за да положат началото на превръщането на такива поселения в общиарии. Само в тях е възможен животът на творческия человек, человекът на Силата на Сътворението.

За врагове на общиарията се считат още:

1.Всички божества измислени от господарите.

2.Всички человеци, възвеличени до степен на някакви светци от господарите.

3.Също така се преследват от общиарията всички вери и учения, с които са си служили и си служат господарите за разделяне на человеците на господари и роби, на разни вери в гонения, на разноцарствия в бяс.

Всяко человеческо самопожертване за общиарството и за всеземната человеческа общиария се счита за най-велика жертва за творение и пресътворение на света в бъдно райско всеземно и всечеловеческо общожитие, в което не ще има достъп за Силата на разрушението и отгдето ще бъде прогонен всякакъв бяс, който би могъл да наруши спокойното творчество на всеки человек, създаден от Силата на Сътворението само за творение и пресътворение на земята.

ГЛАВА III

ЗА ЖИВОТА НА ЧЕЛОВЕКА В ОБЩИАРИЯТА

13. ЗА МЕСОЯДИЕТО

Силата на Сътворението създаде на земята живота в движение и творчество. Понеже това се извърши по подсещане от Силата на разрушението, първоначалните животни в движение на земята, предтечи на человека, останаха в бяс.

След създаване на животночеловека пак в бяс, поведе се борба между тези първични животни и животночеловека. Тая борба най- после придоби образа на взаимно изяждане. Така се появи месоядството.

Когато пък поникнаха земните человечески поселения, человекът прибра около себе си много немесоядни животни. Той се ползваше от силата на тези животни в своята работа. Но человекът все пак си остана месоядно животно. Понеже месоядството беше проникнало дълбоко в природата му, той посегна на тия животни, наричани домашни и безпощадно ги убиваше заради месото им. После животночеловекът прибра около себе си много хвъркати немесоядни животни, чието месо служеше за насищане кръвожадността на първичния человек. Този человек звяр не беше нищо друго, освен Силата на разрушението.

Така Силата на разрушението остана да владее самия дом на человека, за да направи от него убиец на домашните животни,  от чието мляко, вълна, яйца и пр. той се ползваше. Ненаситен в своето плътоядие человекът-звяр убиваше не само животните, но и току що родените им малки, а те бяха преизпълнени от Силата на Сътворението много повече от самия него.

Това окървавяване на человека с месоядие от животните води след себе си други окървавявания, които засягат дори неговите близки, неговия съсед с жената и децата му и пр. Человекът-звяр убиваше при най-нищожния повод, създаван винаги единствено от Силата на разрушението.

За да се изкорени Силата на разрушението, вселявана в человека от месоядието, в общиарията месоядието е забранено.

Всеки общиарец, който се прояви като месоядец, се счита за заразен от Силата на разрушението и се изпъжда от общиарията без право на опрощаване. За убийство на полезно домашно животно той се наказва като убиец на себеподобен и се осъжда на умъртвяване чрез глад.

Всички полезни домашни и други животни се оставят да завършат своя живот чрез естествена смърт. На человекът се позволява да се полва от месото и кожите само на умрелите от естествена смърт животни. Месото се претапя и се ползва за други цели, но не и за ядене.

Позволено е да се убиват само такива животни, които са вредни за общиарията и за общиарското творчество. Само в такъв случай человекът убиец се смята за ненаказуем, защото се смчита, че той е унищожил един живот, който е преизпълнен със Силата на разрушението.

14.ЗА ВЕСЕЛИЕТО

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята. Тези творения са само за человека, но не и за животно-человека-звяр.

Человека на земята е само за творчество.От него той добива удовлетворение и веселие, но не веселие на бяс, което свършва пак с бяс. Такова веселие на бяс, което свършва пак с бяс е пиянството.

Силата на сътворението създаде плода на лозата като най-благодатната храна за человека. Но Силата на разрушението чрез человека превърна плода на лозата във вино, чрез което да изгонва от человека Силата на Сътворението. Защото всяко изкуствено опиянение свършва с унищожението на творческата сила на человека и с пробуждането на разрушителните сили, които Силата на разрушението е оставила у человека в неговата първичност.

Опиянението на человека не трябва да идва от виното и от други подобни опоителни средства. То трябва да идва от вдъхновението към творчество и любов; към веселие от плодоносното творчество и плодоносната любов.

Изкуственото веселие от вино не е плод на веселие от себедоволство след някое свръхчеловеческо придобитие. То е веселие след человеческо самоунижение и

самоотрицание.

При такова самоотрицание и самоунижение человекът е в подчинение само на Силата на разрушението. Заради това употребяването на вино или други средства за изкуствено человеческо веселие и опияняване се забранява в общиарията.

Всеки общиарец, който се опита да прави вино или прояви склонност към изкуствено опияняване с вино, или други изкуствени упоителни средства, бива задържан за три дни при първо нарушение. При втори път задържането е за седем дни, а третия път се изключва и изпъжда от общиарията завинаги, защото е животночеловек изпълнен само от Силата на разрушението. Опияняването на человека в общиарията трябва да бъде само от мириса на цветята; От мириса на тревите в полята; От въздуха; От надземните синкавини; От слънчевия изгрев; От слънчевия залез; От месеца и звездите; От плодовете на всеобщия общиарски труд; От праздничните игри на момите и момците в общиарията; От жената другарка на человека; От децата на семейството; От проповедите в храма; От всяко

творение във всемира и на земята, което е плод само на Силата на Сътворението и в който няма дял Силата на разрушението, която сила направи от първозамисленият творчески человек - животночеловека-звяр на земята.

15.ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКАТА СКРЪБ

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята, само за радост на човека, а не за скръб.

Скръбта прониква в человека само, когато на пътя му се изпречва Силата на разрушението, било като смърт, било като друга някаква причина, поято се явява при неговото творчество. От това следва, че и самата скръб е за человека не друго, а една от формите на Силата на разрушението, която го е победила и се е настанила в него.

Поради това всеки человек обзет от скръб трябва да се счита за заразен от Силата на разрушението и да се отстранява от другите человеци около него и от семейството.

Защото скръбта е заразителна и чрез нея Силата на разрушението може да се настани във всички членове на семейството, които по такъв начин да станат негодни за никакви творчески дела в общиарията.

Семейство, което е вече заразено от скръб трябва също да се отстранява от другитеобщиарски семейства, понеже то може да я разнесе по цялата общиария.

Всеки человек, който чрез разговора си с околните разнася скръб, трябва да се счита също за заразен от скъб.

Всеки съчинител на песни, които сеят скръб, трябва да се счита също за враг на общиарията.

С такива врагове общиарията постъпва, както със всички нейни врагове. Задържа ги за 3 или 5 дни, а третия път ги изключва завинаги от своя състав.

Не се считат за врагове песнопойците, чиито гласове навяват скръб при невинни песни, както и съчинителите на тези песни. Достатъчно е след песента да настъпва успокоение. Това се отнася и за съчинителите на песни, които възпяват известни общиарци, паднали в жертва за делото на общиарията, макар в тия песни за момент да прозвучава скръб, но след това настъпва ободрение.

За разсадници на Силата на разрушението в общиарията се считат изобщо всички ония, чиято скръб до 3 дни не е преминала. Разсадници са и ония проповедници и съчинители на песни, които сеят между человеците в общиарията само скръб.

Скръбта на человека за умрели се счита също за зараза.

Скръбта на человека по изгубена любов се счита също за зараза.

Заради това със всеки скърбящ человек в общиарията се постъпва както повелява настоящето учение.

16. ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКОТО АЗ

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята, само за радост на човека, а не за скръб.

В частност за животночеловека, Силата на разрушението, освен дето му вдъхна бесове, но и погали неговото самолюбие, за да създаде по този начин в него бяс под формата на АЗ, и този бяс никога да не го промири с нему подобните.

Този человек, който носи името АЗ е и една от първопричините да се появят царете и господарите. Техните души са пълни с бесове спрямо всички завладяни от тях, спрямо подчинените тям или заставените да им бъдат роби.

Пак това АЗ се е промъквало в семейството между мъжа и жената, за да създаде от тях пълни противоположности, проявявайки се като най-зверски бяс, водещ до кръвопролития и убийства.

Чрез това АЗ, Силата на разрушението е искала да се настани в семейството, което е основата на общиарията. По тая причина всяко семейство на общиарията, в което се е промъкнал человеческият бяс под името АЗ, бива разрушено, независимо дали се е настанил в мъжа, или в жената.

Всеки мъж и всяка жена от семейство заразено с беса АЗ, биват считани за врагове на общиарията и тям се налагат наказания: Две последователни запирания от 3 и 7 дни, а при трето провинение се изпъждат от общиарията.

Когато някой общиарец прояви своето АЗ, за да оповести на всеослушание, че той не мисли така, както учи общиарията, това се счита за най-опасно проявление на Силата на разрушението. Провинените се наказват, както се наказват ония, които възразяват на проповедите в храмовете – умъртвяване чрез глад. На заразените с беса АЗ проповядващи учения различни от общиарското, се налага същото наказание.

Проявлението обаче на ЧЕЛОВЕЧЕСКО АЗ в творчество за преуспяване на общиарията се счита за талант, за свръхчеловеческа творческа сила. Всеки общиарец, който прояви подобен талант се награждава с отличие, както се награждава свръхчеловеческия труд и изобретението за свръхчеловеческо творчество.

Всички други проявления на человеческото АЗ в бяс и във вреда на общиарията, влачат подире си различни наказания според важността на случая.

17. ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ЗА ПРОИЗХОДА НА СОБСТВЕНОСТТА

Силата на сътворенито сътвори всичко, освен мъжа, който наистина беше получил живот от нейното дихание чрез другите животни. Той заживя в нейното дихание т.е. от въздуха, но той беше замисъл на Силата на разрушението.

Силата на Сътворението сътвори слънцето и месеца, звездите и земята, водата и синевата. От вдъхновенията на тези творение бе създадена жената. Тя носеше и топлината на слънцето, и неговата светлина, и бистротата на водите, и нежността на синкавинита, и всички земни и неземни красоти, с които Силата на Сътворението беше надарила земята и цялото свое мирово сътворение.

В жената се чувствуваше и последното дихание на Силата на Сътворението. Като първичност тя беше само красота и красота въввечност.

От друга страна, мъжът в първичност, след като победи жената като неин противопол и след като жената го прие за другар, я назова МОЯ.

Така тя стана негова, защото беше в грях и защото вече не можеше да принадлежи на нищо друго, освен нему като мъж. Така се създаде последния бяс за человечеството – собствеността.

Така чрез человекомъжа се тури началото на собствеността. Този замисъл пак беше на Силата на разрушението, за да доведе до нови разрушения чрез борби на бесовете за собственост, защото това МОЯ или МОЕ се предаваше на всички человеци от поколение на поколение.

Този бяс между мъжете за жена, която всеки да нарече МОЯ, беше бяс между животните человекомъже. Той ги вкарваше в страшно остървение. Жената, обаче, никой никога не питаше на кого тя иска да принадлежи.

Този бяс на животното человекомъж за жена не бе подбуден от никаква любов, а беше само проявление на Силата на разрушението.

Защото любовта е само взаимна. Щом няма взаимна любов между мъжа и жената, това показва, че вече се е настанила Силата на разрушението. Животът на такова семейство тече в насилие.

А понеже всяко насилие е проявление на Силата на разрушението, то в общиарията семейства чрез насилие не могат да съществуват.

Мъжкият бяс за собственост не се ограничава само със жената. Той се появява и в други направления: Бяс за собственост на земя; Бяс за собственост на заграбени животни; Бяс за насилствено поробване на други человеци;

Така в беса за собственост, человекът скоро стигна до борба с всеки свой съперник за собственост. От тогава водят началото си войните на человеците за притежание.

Тези войни бяха първо между отделни человеци. Постепенно те се превърнаха във войни между племена и народи за собственост, което означаваше пълно господство на Силата на разрушението.

За да се изгони Силата на разрушението, проявена в този вид бяс, създаде се всеземна человеческа общиария без този бяс за лична, разноплеменна, разнонародна или разноцарска собственост върху земи, води и най-различни творения на Силата на Сътворението. Те не са собственост на личности, племена, народи, или царе. Те са всеобща и всечеловеческа собственост.

18. ЗА ЖЕНАТА

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и жената.

Силата на разрушението не можеше да победи самостоятелно жената, която бе последен вид на Силата на Сътворението. За тази цел тя си послужи с мъжа.

Въпреки победата над жената чрез мъжа, Силата на разрушението на можа да й вдъхне онези бесове, които предаде на мъжа. Следователно жената се заразяваше от тези бесове чрез мъжа. Тя самата по естество си остана чиста от Силата на разрушението.

Грехът на жената е само един – грях на пол. Но и при този грях отново се проявява Силата на Сътворението, защото чрез този грях тя доби силата на раждане и така осигури на человека безсмъртие, макар и чрез раждане и прераждане.

Заради това грехът на жената се нарече грях за сътворявания и пресътворявания на человека.

Все заради това, в общиарията плодът от този грях на жената бива ознаменуван с тържество.

Ако жената въпреки своите прегрешения не роди, семейството се разтуря и тя повтаря греха си с втори, с трети и т.н. мъже до навършване на 50 години. След като жената и до 50-годишната си възраст не роди, тя отива при свещенослужителките за прислужница. Там с молитви към Силата на Сътворението тя се старае да заслужи прераждане след смъртта си, за да може поне тогава да даде своя плод на земята.

Защото жената е предопределена от Силата на Сътворението да създава человеци на земята, толкова колкото може да роди.

Ето защо жената, която умишлено избягва раждането се счита за заразена от Силата на разрушението.

Всяка жена, която умишлено умъртви своята рожба, било родена, било в зачатие, се счита за убийца на себеподобни и се наказва с умъртвяване чрез глад, така както се наказват свещенослужителите, провинени в проявяването на пол.

Человеците, които всяка жена дава на общиарията, трябва да са рожба само на взаимна любов между жената и мъжа, защото любовта е основата на всички радости, както в общиарията, така и в семейството.

Затова, всяко семейство в общиарията трябва да се основава на взаимната любов

между съпрузите. За да достигнат мъжът и жената до тази любов, тя трябва да се гради не само върху пол. Тя трябва да се гради върху духа на человека. Само при взаимно общение между духа на жената и духа на мъжа може да се дойде до най-висшата точка на человеческото съвършенство. Само тогава человекът може да почувствува своето безсмъртие и теорческата сила, която носи за себе си и за света.

ГЛАВА IV

ЗА ВСЕВЗЕМНАТА ЧЕЛОВЕЧЕСКА

ОБЩИАРИЯ

19. ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНСТВОТО НА

ВСЕЗЕМНАТА ЧЕЛОВЕЧЕСКА ОБЩИАРИЯ

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и замята. Но за център на движението на всемира тя определи слънцето, защото в него бе изляла най-могъщата си сила, като първосила. Ето защо тя го предназначи само за творения и пресътворения на земята.

Подобно на слънцето, могъщият център на земята, е първостарейшинството на всеземната человеческа общиатия. Нейното централно управление е като второ слънца не само за человеците и за земята, но и за всеки земен живот.

Заради това человечеството трябва да даде всички жертви за пълното създаване на всеземната человеческа общиария. Тя ще стане може би по-велика от по-велика творческа сила и от слънцето по отношение на земята и человека. Нейните източници на все по-нови и по- нови творения на земята са безчислени.

Първостарейшината на всеземната человеческа общиария се избира от

първостарейшините на племенните и народните общиарии, както е указано в учението.

Към този всеземночеловечески първостарейшина всяка племенна или народна общиария придава няколко от най-учените и най-способните си мъже и жени. Заедно с него те образуват всечеловеческия общиарски съвет за управление на всеземната человеческа общиария.

Този съвет урежда как да стават размяната на свръхпроизводствата на племенните и народните общиарии, как да става пренасянето им по реките и моретата, за да бъдат улеснявани человеческите общиарии. Той размишлява за прокарването на пътища и прочие. С една дума, той вдъхновяван от Силата на Сътворението, осигурява всеки творчески замисъл, полезен за всеземната человеческа общиария.

Към първостарейшината на всеземната человеческа общиария се придава и един първосвещеник, който е подчинен на първостарейшината. Той се назначава от първостарейшинството, което за целта подлага на изпит свещенослужителите (монаси и монахини), представени като най-способни от всяка племенна, или народна общиария.

Първосвещеникът избран по такъв начин, изпълнява тая служба 5 години. Неговото назначение е да тълкува учението за общиариите. Чрез тия две всеземночеловечески сили–първостарейшинството и първосвещеничеството към всеземночеловеческата общиария, се преследва целта да се осигури победа над Силата на разрушението, която господства неограничено навред, гдето человечеството не живее в общиария.

20. ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТЕ НА ПЛЕМЕННИТЕ ИЛИ НАРОДНИ ОБЩИАРИИ

Първозамисълът на Силата на Сътворението съвършенство и вечност във

всемира, рай на земята и вечно творение и пресътворение. Така трябваше да се осъществи първоначалният замисъл за съвършенство във вечност на всеки живот на земята.

Това съвършенство във вечност на всеки живот на земята не се постигна за человека, защото бесът на Силата на разрушението не остана само в зверовете. Бесът проникна и в человека и го сведе до равнището на обикновените животни.

  

Така Силата на разрушението не позволи да се създаде съвършенния творчески человек, чист от бесове, такъв какъвто беше замислен от Силата на Сътворението.

Първостарейшината, като първи в племенната, или народната общиария се

доближава до идеала за този съвършен человек. И той насърдчава и подпомага всички в стремежа им към този идеал.

И понеже измежду първостарейшините на племенните и народните общиарии се избира първостарейшината на всечеловеческата общиария, те трябва да бъдат най-учените и най-съвършенните в творчество от всички първостареишини на селските и общоградските общиарии.

Всеки първостарейшина на племенна или народна общиария, за отличие от другите

членове на общиарията, носи червена лента през рамо. В помощ на племенния, или

народния първостарейшина също се придават известно число мъдри и учени мъже и жени, за образуването на племенния, или народен творчески съвет. От този съвет се преизбират най-съвършенните и най-учените за творческия съвет на всеземночеловеческата общиария.

За първосвещеник към племенната или народна общиария са счита свещенослужителят или свещенослужителката в централния храм на главното селище (столицата). Той е постоянен и за такъв се избира най-способния проповедник измежду свещенослужителите в селищните и градски общиарии.

21.ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТЕ В СЕЛИЩНИТЕ ОБЩИАРИИ

Първоначално человеците се заселваха в малки селища пръснати навред по земята.После с течение на времето, постепенно от тия селища се образуваха племена и народи, според сходството на техните говори.

Основа на тия племена и народи си останаха селищата. Те са основата и на всички видове общиарии.

Заради това селищния първостарейшина и неговите помощници (до 12 на брой) трябва да бъдат най-съвършенните и най-учените люде в селищната или градската общиария.

Селищният първостарейшина за отличие от другите носи на лявата си ръка червена лента.

Ако членовете на селищната общиария заявят, че нямат помежду си творчески вдъхновен человек за първостарейшина, тогава такъв им се изпраща от племенния, или народен творчески съвет.

Той също е за 5 години, освен ако най-малко две трети от членовете на общиарията изразят недоволство от него. В подобен случай, тям се разрешава да си изберат първостарейшина от самото селище. Ако пак дадат заявка за първостарейшина, творческият съвет им изпраща друг, без да имат правото да го сменявяат до 5 години.

Като причина за недоволство не може да се счита строгото съблюдаване на общиарското учение от страна на първостарейшината. Само, ако той се провини като обикновен человек, бива отстраняван от мястото, което заема и бива наказван като всеки общиарец, който се е провинил в нещо.

22. ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО ВЪН ОТ ОБЩИАРИЯТА

Като творческа сила за човека, Силата на Сътворението се проявява в человеческото общожитие, с равенство с общиарията. Но Силата на разрушението подбужда всечеловеческото разединение. Чрез разноверия и разноцарствия тя разделя человеците на роби и господари.

След създаването обаче на една, две, или повече племенни или народни общиарии, вън от тях остават много противообщиарски человечески поселения във вид на племена или народи. Естествено е, че за всеземната человеческа общиария те не могат да бъдат друго освен врагове, пред които тя не може да бъде равнодушна. Ето защо нейните първосвещеници във вид на проповедници навлизат в тия противообщиарски поселения, за да вдигнат на бунт робите.

Всеки общиарски свещенослужител, който падне жертва за общиарията при такива походи, се счита за създател на етап към всечеловеческата общиария. Него общиарията го провъзгласява за апостол.

Ако в такива человечески противообщиарии робите възстанат и поведат борба за общиария и ако в тая борба поискат помощ от общиарията, тя трябва да им я даде.

Тази помощ може да отиде даже до война с человеческата противообщиария. Заради това всяка новобразувана общиария трябва да се подготви за всестранна война, за да може да победи всяка человеческа противообщиария и да я превърне в общиария в името на всеземната человеческа общиария.

В подобен случай на война срещу някоя человеческа противообщиария, общиарците трябва да предпочетат да измрат до един, но да не оставят общиарията в ново робство на господарска или царска противообщиария.

Когато в такава война противообщиарията бъде победена, господарите в нея не се преследват. Те биват заставени да се подчинят на установения общиарски ред. В случай на съпротивление и неподчинение от тяхна страна, те биват наказвани съгласно провиненията им и според съответните точки на общиарското учение.

Така се постъпва от всяка общиария срещу всяка противообщиария, докато се стигне до всеземна человеческа общиария.

23. ЗА ВОЙНИТЕ С ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ПРОТИВООБЩИАРИИ

Най-яркото проявление на Силата на разрушението са войните. Те се водят само за разширение на господарските и царските владения във вид на земи или във вид на нови роби за слуги и за работа в господарските имения и земи.

Заради това тези царски или господарски владения се считат за най-голямата пречка за желаният и очакван всевечен и всечеловечески мир при всеземната всечеловеческа общиария.

Поради това, макар че всяка война между человеците е проявление на Силата на разрушението, войната срещу противообщиарските царства се счита за последен етап към бъдния всечеловечески и всевечен мир, при всечеловеческо равенство във всеземната человеческа общиария. Поради това такава война се оправдава.

Такива войни се водят само след като са приложени всички други средства за превръщането на противообщиариите в общиарии. Когато най-сетне войните бъдат наложени, общиариите трябва да ги водят при най-голямо ожесточение, с участието на всичко живо от общиариите, което е годно да воюва. Защото такива войни са войни на живот и смърт за всечеловеческата и всевечна общиария, която е последния етап на всечеловеческото пресътворение в една единна творческа и свтъхтворческа сила.

24. ЗА ВСЕЗЕМНОЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ ПЪРВОСТАРЕЙШИНА

Първомировите творения на Силата на Сътворението, предназначени за вечен живот, бяха земята и слънцето. Слънцето остана като върховна и вездесъща творческа сила, а свръхчеловеческото творчество на земята се олицетворява в първостарейшината на всеземната человеческа общиария.

Заради това се счита, че посредством този първостарейшина Силата на Сътворението се е напълно възцарила за мировия и всеземен человечески, животински и растителен живот. Нейните творения и пресътворения са

преизпълнени само от нейната сила, въпреки опитите на Силата на разрушението да разруши този живот.

Пак заради това, облеклото на първостарейшината всеземната человеческа общиария трябва да отразява по всяко време и блясъците на слънцето, и нежното сияние на месеца, и трептението на звездите, и ефира на надземните синкавини, и пъстротата на земните зеленини. Това сияещо и скъпоценно облекло носи само той, за разлика от другите първостарейшини на отделните человечески общиарии.

Това отличие на всеземночеловеческия първостарейшина в облекло съвсем не му дава право да се държи като неравен спрямо останалите членове на общиарията.

Всеземночеловеческият първостарейшина винаги председателствува творческия съвет при всеземночеловеческата общиария. Всяка година той посещава и другите общиарии, за да следи лично вървежа на творчеството в тях.

През време на това свое отсъствие, което със или без прекъсвания трае най-малко 3 месеца в годината, негов заместник е първият свещенослужител ведно с творческия съвет при всечеловеческата общиария.

Наредбите на всеземночеловеческия първостарейшина са задължителни за всички общиарии, освен ако противоречат на общиарското учение.

Първосвещеникът при всеземночеловеческото първостарейшинство, за отличие от другите свещенослужители, носи жезъл в червено, който на върха си изобразява

слънцето. Този жезъл той носи навсякъде и по всяко време.

ГЛАВА V

ЗА САМИЯ ЧЕЛОВЕК В СЪВЪРШЕНСТВО И

НЕСЪВЪРШЕНСТВО

25. ЗА ЧЕЛОВЕКА КАТО ВЕЧНОСТ

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята. Ето защо всичко във всемира е вечност, освен животните и человека. Тия последните са също във вечност, само в раждане и прераждане. Защото те бяха сътворени по подсетата на Силата на разрушението.

За человекът това раждане и прераждане дойде след като се яви противополът на жената–мъжът, който също беше замисъл на Силата на разрушението.

Това раждане и прераждане на человека става с участието на двете противоположни сили: Силата на Сътворението е олицетворена от жената. Силата на разрушението е олицетворена от мъжа.

По тоя начин вместо вместо от раждането и прераждането да се появи безсмъртният человек, който за Силата на Сътворението трябваше да бъде человек-дух, роди се смъртният получеловек или животното человек в пол, т.е. человекът звяр.

Като противопол на жената мъжът е само звяр. Този звяр заживя като человек само благодарение на вдъхновението на жената в първичност.

Това дело на жената е най-големият неин първороден грях. Защото без нейното вдъхновение мъжът никога нямаше да съществува.

Може би без този звяр – мъжът в пол, творческият и безсмъртен человек щеше да остане само един, в тяло и дух за вечно творчество, тъй както го беше замислила Силата на Сътворението в лицето на първата жена, но Силата на разрушението победи и накара първожената да се отдаде на мъжа.

Така человекът остана като безсмъртие и вечност само в зародиш, колкото да не изчезне никога от лицето на земята. Но отделният человек вече не е вечност, а смъртен.

Така остана да владее на света и Силата на разрушението, която человеците наричат смърт.

Така человекът биде предоставен да бъде през цялото свое битие да бъде в плен на бесовете на Силата на разрушението, олицетворена от мъжа.

Така беше до появяването на человеческата общиария. Преди нея человекът не познаваше от где почва и где свършва Силата на разрушението.

Така беше до появяването на человеческата общиария, в която вече друга смърт не

трябваше да съществува освен естествената смърт, но след като человекът е оставил своята творческа сила на земята.

Така беше до появяването на человеческата общиария, в която человекът да се ражда и преражда само в творчество и за творчество. В която най-сетне ще се роди чрез непрекъснато творчество безсмъртният свръхтворчески человек, който ще бъде последното творение на Силата на Сътворението и на самият человек.

26. ЗА ПОЛА И ЗА НЕВИННОСТТА

Силата на сътворениет сътвори всичко във всемира заедно със земята и жената. След първородния грях жената престана да бъде символ на творчество и вечност.

Така жената поразена от Силата на разрушението чрез мъжа, остана продължение на Силата на Сътворението само чрез способността си да ражда, т.е. да създава и пресъздава смъртния человек, който по замисъла на Силата на Сътворението трябваше да бъде безсмъртен.

В зародиша си человекът не е нищо друго, освен безсмъртната Сила на Сътворението във вид на человек-дух, безсмъртен в творчество.

Ако жената иска да се издигне до нивото на този безсмъртен человек-дух, тя трябва да изгони от себе си пола. Същото се отнася и за мъжа. В общиарията тая безполовост на мъжа и жената трябва да се поддържа до пълновъзрастието им. До тогава ще може да се всели в тях този человек-дух, безсмъртен в творчество. Именно върху него се гради взаимната им любов, а не само върху пол.

За свещенослужителите тая безполовост трябва да се поддържа цял живот, за да живее в тях този общиарски человек-дух, безсмъртен в творчество. Така те ще бъдат в служба само нему.

  

За другите мъже и жени такава безполовост след пълнолетието им е забранена. Защото след като отделният человек стана смъртен, Силата на Сътворението предопредели человеческото безсмъртие да се поддържа чрез раждане и прераждане.

27. ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ ДУХ

Силата на Сътворението сътвори всичко, а Силата на разрушението искаше да го разруши.

Първото творение на Силата на Сътворението бе тялото и Силата на

разрушението искаше да го разруши.

Като творение замислено от Силата на вътворението, человекът трябваше да бъде тяло.

И понеже всичко сътворено от Силата на Сътворението е вечност, то и тялото на человека в неговия жив вид трябваше да бъде вечност.

Силата на Сътворението олицетвори този безсмъртен человек само в жената, в която бе вложено нейното последно дихание.

По-после този безсмъртен человек чрез мъжа остана само като замисъл. Неговото безсмъртие трябваше да се поддържа само чрез раждане и прераждане чрез пол.

Така според замисъла на Силата на Сътворението челочекът пак остана вечен, благодарение на раждането и прераждането.

Силата на разрушението биде най-после победена от Силата на Сътворението.

Защото срещу временността на человеческото тяло остана вечността на

человеческия род, изразена в раждания и прераждания пак в живи человеци, чийто безсмъртен дух е винаги един, единен и вездесъщ, както е една, единна и вездесъща Силата на Сътворението в нейните вечни мирови и земни сътворения и пресътворения.

Человекът, в който не живееше този безсмъртен, единен и вездесъщ в творчеството си дух, още не беше человек, а само животно-человек.

Но животно-человекът е дотолкова творчество, доколкото е разрушение. Защото той още бе под властта на Силата на разрушението.

Такъв животночеловек не е человек. Това е получеловек, който не може да се доближи до безсмъртния человек-дух, който вечно е в състояние на творчесто.

Заради това всяка общиария трябва да направи от своите членове-получовеци същински человеци. Тях трябва да обземе безсмъртният, единен и вездесъщ творчески человечески дух за бъдещата всеземна человеческа общиария.

28. ЗА ВИДИМИЯ И НЕВИДИМИЯ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ ЖИВОТ

Силата на Сътворението сътвори всичко. Нейното първо творение беше тялото.

Силата на разрушението пък искаше да разруши това тяло. Тя постигна целта си чрез полът. Но Силата на Сътворението пак си остана в зародиша на человека под формата на вечност, чрез жената в пол.

Защото Силата на разрушението не е опасна за скритата и невидима творческа сила у человека, която е дух-вечност и непобедимост. Тя е опасност само за неговото видимо тяло, в което понякога може да проникне. Това е възможно когато человекът вижда живот само в своето тяло, а не и в творческия, вечен и несъкрушим человечески дух.

Във вечността человекът е като зародиш във творчески дух, невидим за него самият. За да заживее във вечността той трябва да е самият живот в този дух. Защото само в невидимия за человека творчески дух, е неговата творческа и свръхтворческа сила. Защото по величието си този дух се доближава до всемира. Той е безкраен в сравнение с нищожно малкото человеческо тяло.

За человека този дух е самата непобедима Сила на сътворението. Този дух изразява не само вечността на земята, но и всички творчески сили на всемира, подбуждащи человеческото творчество на земята.

Само в този дух человекът се ражда и преражда и става творческа и свръхтворческа сила.

Този творчески и свръхтворчески дух трябва да обхване членовете на всяка общиария. Той трябва да бъде “царят” на всеземната человеческа общиария, защото това е духът на Силата на Сътворението, която сътвори света и всемира, в който Силата на разрушението не съществува. Силата на разрушението е останала да владее само върху человека на земята, или по-точно само върху животното-человек.

29. ЗА КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА НА ЖЕНАТА

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята до жената, и жената. Защото Силата на Сътворението в своето творчество търсеше и красота.

И създаде тя красота: и в слънцето, и в месеца, и в звездите, и във всичко на земята, и в жената.

И бе красота велика.

Още по-велика бе красотата в жената, която трябваше да остане като красота-вечност. Но не остана.

Защото Силата на разрушението виждаше в красотата творчество. И посегна тя върху жената посредством пола, за да убие красотата й. Защото красотата бе творчество.

И прие жената полът, с което тя от красота се превърна в полукрасота, та дори в грозота.

Защото полът на жената като противопол на мъжа, се роди чрез мъжа, а той беше замислен от Силата на разрушението и по начало беше самата грозота.

Така жената заживя двоен живот: От една страна като жена-дух, надарена с неземна красота още от самото й създаване. От друга страна като жена-пол, във видима полукрасота или грозота.

В тази жена-дух, дух на любов и творчество, е и зародишът за вечното раждане и прераждане на человека.

В тази именно жена-дух, дух на любов и творчество, остана красотата като първичност. В тази невидима духовна красота трябва да заживее всяка жена от общиарията, защото само така тя ще ражда и пресъздава человека в същия този творчески дух на свръхчеловеческа любов към свръхчеловечески творчества.Тези свръхчеловечески творчества са насочени срещу всяка проява на Силата на разрушението във видимост, която видимост за человека е само полукрасота  или грозота.

30. ЗА ИЗЛИШНИЯ ЧЕЛОВЕК НА ЗЕМЯТА

Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята заедно с жената.

След падението на жената като вечност, Силата на Сътворението остана в слънцето, в месеца, в звездите, в земята, във всичко на земята. В жената пък тя остана като вечност само в нейния зародиш.

И раздели се жената след първичния си грях от една страна на вечност и красота само в зародиш, а от друга страна - на смъртност при грозота и при пол.

Първо мъжът като другар на жената беше само пол. Той още не беше человек, а животно-человек.

След грехопадението на жената и след пълното й отпадане като творческа сила, тя най-сетне един ден склопи очи и умря. От тогава мъжът, комуто преди това смъртта бе непозната, почна да се замислюва за вечността, т.е. за смъртността или безсмъртието на человека.

Защото пред него жената не бе като вечност. Тя беше в смъртност и в невечност. За него тя вече не съществуваше в първоначалния си жив вид.

Пожела тогава мъжът да намери жената във вечността. Той мислеше, че там тя продължава да съществува след нейната смърт. И той склопи очи и умря, за да не бъде сам и без другарка в тази невечност.

След като склопи очи и умря, мъжът пак не намери жената във вечността. Защото като рожба на Силата на разрушението самият той беше невечност, беше смъртен. Неговият живот се простираше само до смъртта.

Тогава именно стана това, което до тогава не беше ставало: Вечността се превърна в невечност, а человекът, който по замисъл на Силата на Сътворението беше безсмъртен, стана смъртен.

Това стана така, защото вечността не можеше да търпи невечности. Всеки

нетворчески живот на земята не можеше да остане във вечност.

Защото за человека вечността се отнася само, докато той е в творчество. Престане ли да твори, той става мъртъв и всякакво негово общение с вечността се прекъсва. Защото вечността е само творчество и само за творчество.

Заради това всеки человечески живот, който е престанал да твори е неизбежна жертва на смъртта.

А вечното творчество на человека се постига чрез раждане и прераждане.

Само така се побеждава Силата на разрушението. На нея се оставя само оня человек, който е лишен от творческа сила. Такъв человек се смята за излишен както за общиарията, така и за земята.

ГЛАВА VI

ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ БОЖЕСТВА, ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ПОЛУБОЖЕСТВА И ЗА

ПОСЛЕДНИЯ СЪВЪРШЕН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ СВЯТ

31.ЗА ПЪРВИТЕ ДЕЦА НА ЧЕЛОВЕКА

Силата на Сътворението сътвори всичко, освен мъжа, който с появи не по неин замисъл. Само бе получил живот от нейното дихание чрез другите животни.

Така мъжа за дълго си остана смес от всички замисли на Силата на разрушението и от диханието на всички животни зверове.

Тъй като жената встъпи в грях с тази смес, тя също стана смес.

После тя пожела да очисти своята красота. И така се родиха първите деца, на които се предаде същата грозота.

Като позна своята грозота чрез жената, мъжът се превърна целият в бяс, за да убие последните останки от красотата на жената и да я направи грозота като себе си.

Това стана за да бъдат и малките деца в грозота, макар че първата майка беше само красота.

Следователно малките не познаваха своята първа майка като красота. Те познаваха себе си в грозотата на своята майка в пол. Така за тях техните грозоти изглеждаха красоти.

Така първият мъж и първата жена, вече смъртни, създадоха първите малки, първите деца, които също са смъртни.

Понеже децата не знаеха нищо за вечността, за тях невечността беше вечност, а вечността – невечност.

Така человекът живя в слепота, докато общиарията успя да открие Силата на разрушението и да очисти човека от нейната враждебна сила.

Така чрез общиарията се възроди за света Силата на Сътворението.

Ето защо на всяко дете, което ще бъде един ден член на общиарията, трябва да бъде известна тази история за сътворението на света, като борба между Силата на Сътворението и Силата на разрушението. За да познава то замислите на Силата на разрушението и да се чувствува само каторожба на Силата на Сътворението.

Защото като творение детето е плод на Силата на Сътворението. Пред неговата невинност самата Сила на разрушението изглежда безпомощна.

До невинността, която притежава детето, трябва да се издигне всеки общиарец, за да може да се похвали, че той завинаги е очистен от Силата на разрушението и че творческият му дух е по-светъл и по-ясен от слънцето.

32. ЗА ПРОИЗХОЖДЕНИЕТО НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ ПЪРВОБОГ

Силата на Сътворението сътвори всичко, включително и жената, а мъжът бе само нейно дихание чрез другите животни, създаден по замисъл на Силата на разрушението.

От първожената след нейното грехопадение се роди смъртният человек. По-после този смъртен человек поиска да се свърже с вечността, защото му стана страшно от това, че е смъртен.

В това търсене той започна да се опитва да отгатва както своето произхождение, така и началото на всеки живот, и на всички явления във всемира, които се откриваха пред очите му.

Понеже началото на человека във вид на человекомъж беше Силата на разрушението, той тръгна от това начало. Така стигна до мисълта за някакъв бог като начало на началата. Този бог същност не бе нищо друго, освен Силата на разрушението.

Така человекът създаде своя първобог, който бе бог за наказание, бог бяс на господари, бог бяс за очищение, бог бяс за мъст и най-после бог за благоволения.

Защото за человека като животно человеко-мъж замислен от Силата на разрушението, бесът е бил и творчество и всичко.

Зацарува тогава този бог и человекобог в бяс за человечеството, за да стане за человеците Силата на разрушението и власт, и бяс, и бог, който бог бе измислен от человека и бе последният бог до общиарията.

Обаче общиарията разкри същността на този противочеловечески бог в бяс, и той престана да съществува.

Престана да съществува, защото той бе бог, с който си служеха само господарите срещу робите, и защото общиарията откри самата Сила на разрушението, която царуваше чрез този бог.

Нека вече никога да не се възвърне за света този пръв бог, бог в бяс, защото той е най-големият враг на общиарията.

С поклонниците на такива богове в бяс общиарията постъпва така, както учението й повелява, и така както се постъпва с нейните най-големи врагове.

33. ЗА СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВЕКА И ЗА СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД НА ЗЕМЯТА

Силата на Сътворението сътвори всичко, а Силата на разрушението искаше да го разруши.

В борбата, която от това се зароди, Силата на разрушението биваше побеждавана навсякъде. Едничкото нейно прибежище остана само человекът, по точно неговият пол и неговият противопол.

Така и Силата на разрушението остана във вечност.

Понеже на человека беше известно само това, което бе видимо за него, той придаде на божеството, от което смяташе, че произхожда, своя вид. Така се създаваха все нови и по-нови богове на името на някой человек или във формата на някое животно-человек.

Така за человечеството се създадоха различни богове в бяс и хаос, за да се създадат най-после богове в съвършен бяс.

Тези богове създаваха человеци само като тях, за да зацарува за человечеството Силата на разрушението, която също искаше съвършенство. Колкото повече тя се доближаваше до своето съвършенство във вид на богове и человеци в бесове, толкова по- голямо ставаше человеческото унищожение, чрез изтребления и самоизтребления. Защото тя можеше само това да върши. Тя беше безсилна да унищожи било слънцето, било месеца, било звездите, било някое друго творение на Силата на Сътворението, освен человека.

Стремейки се към съвършенство т.е. към унищожение на человека, Силата на разрушението би постигнала своята цел, ако не бе застанала срещу нея общиарията.

Преди да се появи общиарията гинеха цели племена. Затриваха се от лицето на земята цели народи и царства. Чрез войнствени бесове се изтребваха взаимно человеческите поселения по цялата земя.

Така человечеството беше дошло до прага на своето пълно унищожение.

Обаче общиарията разкри този замисъл на Силата на разрушението, привеждан в изпълнение от всевъзможните богове, бесуващи между человеците на земята. За най-голям враг на человека и на себе си, общиарията провъзгласи едновременно всяко племе и всяко царство, в които тези бесове съществуват във вид на богове и человекобогове.

Спрямо такова племе или царство, общиарията предписва да се постъпва като към най-голям враг, който спъва делото за спасяване на человека от всички лъжебогове и человекобогове, които са негови господари и крепители само на самозвани человеци-господари и человекоживотни в бесове.

Срещу такова племе и такова царство общиарията може да прибегне и до война, за да прекрати тяхното вредно съществуване. Това е разрешено, след като за человека е разкрито, че Силата на разрушението чрез такива племена и царства преследва гибелта на человека и человеческия род на земята.

34. ЗА ОТРИЦАНИЕТО

Силата на Сътворението сътвори всичко, а Силата на разрушението искаше да го разруши.

Когато сътвори най-сетне и жената, Силата на Сътворението й рече:

”Всичко това сътворих за тебе. Нека то бъде твое, което значи и мое, защото аз ще остана да живея навеки само чрез теб”.

Така всичко на земята биде създадено за радостите на жената, а заедно с това за радостите на самата Сила на сътворението.

Обаче после мъжът, в който се беше въплътила Силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приет от нея. Така земните радости на жената и на Силата на Сътворението, чрез жената станаха радости и за мъжа. Така се започна трагедията на жената, трагедия и за самата Сила на сътворението заради загубените радости, които станаха радост и за мъжа и за Силата на разрушението, която чрез мъжа стана пълна владетелка над цялото человечество.

Така, преизпълнен с радости от трагедията на жената, мъжът си помисли, че всичко сътворено на света, включително и жената е само за него.

Мъжът отрече жената като същност на человеческия род, с което отрече и Силата на Сътворението като същност на человека, когато рече на жената: “Ти си създадена само за мене и трябва да ми бъдеш подчинена. Защото същността на света съм аз-мъжът, а ти добиваш същност само след проявяване на моята първосъщност.”

От тогава започна най-голямата трагедия на человеческия род, защото зацарува Силата на разрушението, чрез отричането от мъжа на творческата сила на жената.

Насърдчена от тоя успех, Силата на разрушението проявена в бяс и отрицание, взе в своя власт отделните человеци, които станаха самолюбиви и горди овладяни от чувство на презрение към подобните си и от стремеж да подчинят по-слабите и да ги направят роби.

Следователно всяко отрицание на жената от мъжа или на мъжа от жената, или на человек от человека, както и всякакво отрицание на учението за человеческата общиария, е най-силно проявление на Силата на разрушението.

Защото в общиарията всеки человек трябва да бъде преизпълнен само от творческата сила на Силата на Сътворението. Защото всички общиарци са равни помежду си без разлика на пол. Защото са равни помежду си всички человеци.

Това означава, че всеки опит да се създаде неравенство в общиарията чрез каквото и да е отрицание, е опит на Силата на разрушението по този начин да проникне в человека. Человек от общиарията, който е пропит с толков много отрицания , се наказва съгласно най-строгите повели на общиарското учение.

35. ЗА МИРОВАТА РАДОСТ, ЗА МИРОВАТА СКРЪБ, ЗА ДЕТЕТО БОГ

Велико бе делото на Силата на Сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всичко на земята, включително и жената.

От всички красоти най-великото дело на Силата на Сътворението беше жената. Жената притежаваше творческите красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездите. В нея трептеше негата на синкавините и на всички други красоти във всемира. Тя беше и радост, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вечност.

Дойде обаче първият грях на жената и радостта на всемира се превърна в скръб.

Защото мъжът като животно в първичност беше само пол. За него жената не бе нищо друго, освен негов противопол, който в първичност бе пол в бяс.

И заживя така жената след грехопадението си, сама в собствената си скръб, така както сама живееше в собствената си радост.

Но това не беше само скръб но жената.Това беше скръб на Силата на Сътворението, въплътена у жената.

И освободи се после жената от тази скръб, защото не можейки да бъде при този бяс на пол, Силата на Сътворението се прероди в дете.

Така и стана завинаги: При полов бяс, Силата на Сътворението да се преражда в дете.

Защото детето не знаеше нито грях, нито скръб. А скръбта започваше само от грях, в грях или при грях.

Така най-великата радост на всемира и на Силата на Сътворението, за человеците остана да се изразява само в малките, които идват само чрез жената.

Защото малките са творение само на Силата на Сътворението. И чрез греха тя се изразява за человека като непобедима и вечна сила, противостояща на Силата на разрушението, която прави всичко, за да унищожи человека на земята.

От тия последни творения и пресътворения на Силата на Сътворението в деца, продължи се отново радостта на жената в първичност, защото Силата на Сътворението не искаше да остави жената само скръб, дори и при грях.

  

Защото радостта и скръбта на жената като творчество бяха мирова скръб и мирова радост.

Така Силата на Сътворението искаше да създаде за жената нейния пръв бог, към когото тя да се обръща в своята скръб. Защото скръбта беше тежка и за Силата на Сътворението, чието последно велико творение в красота беше жената, вече преминала от първорадост в скръб.

И създаде се тогава този пръв Бог и за жената, и за человека на земята. Този Бог остана единствен, защото бе най-великият Бог на Силата на Сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за человека. Този Бог и за Силата на Сътворението, и за жената, и за человека, се нарича Дете.

За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всичките красоти, от които я създаде Силата на Сътворението.

За него проливаше жената всичките си сълзи. Към него бяха отправени всичките и надежди. Към него – нейният пръв и последен Бог.

Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като Силата на Сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.

Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него. Защото богът на мъжа не беше бог на невинността, а бог на разрушението и беса.

И поведе се тогава най-страшната борба между Силата  на сътворението и Силата на разрушението. Борба между Бога на человека в невинност и бога-бяс на животночеловека.

И продължи тази междучеловеческа борба, в която Силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на Силата на Сътворението. Тази невинност съществуваше във вид на дете или във вид на други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от человекоживотните наречени господари, преизпълнени от Силата на разрушението.

И този пъклен план на Силата на разрушението да унощожи человека и человечеството биде разкрит от общиарията. В нея най-после трябваше да зацарува невинността на Детето-Бог не само за жената, но и за мъжа, пресътворен и прероден в невинност и чистота, за да стане чист като дете, невинен и съвършен человек в съвършенната всеземна человеческа общиария, в която няма и най-малка следа от Силата на разрушението.

36. ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ БОГ

Силата на Сътворението сътвори всичко, включително и жената, а Силата на разрушението искаше да го разруши.

Всичко от творенията на Силата на Сътворението запази своето величие, освен жената в първичност. Защото жената наистина бе най-голямата от всички красоти на Силата на Сътворението. Заедно с това тя цялата бе нежност, чийто трептения винаги извикваха протовопола.

Това свойство на жената бе и единственият грях на Силата на Сътворението при сътворяването на жената.

Силата на Сътворението после изкупи този свой грях, защото от начална и първа сила, за человека тя се превърна в една малка сила и позволи да бъде пресътворявана и прераждана от жената, която си остана в своя грях.

Защото жената, която в първичност беше само чиста любов, след грях се превърна само в любов на пола към противопола. Така тя стана жена на мъжа, или жена на Силата на разрушението олицетворена от мъжа.

Така бе с първата жена, така после биде със всички жени на земята.

Защото чистата любов остана само за Силата на Сътворението, а жената след

грехопадението си биде лишена от нея.

Но бесът на първия мъж преди грехопадението на жената не бе само за нейния пол, а за чистата й любов, която той искаше да премине в него. След грехопадението, когато жената изгуби своята първична чиста любов, бесът на мъжа още повече се усили, защото той още търсеше от нея тези чиста любов.

И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който продължаваше да търси от жената нейната любов в първичност. Като не я намери в беса си, той се обърна така към жената: “Жено, извън пола ти не си никаква любов. Ти си само груб пол.”

Това, което мъжът каза на жената бе една истина. Обаче тя биде последвана от една неистина, най-страшната на света. Защото от тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.

От тогава колкото по-необуздан биваше половият бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост той уверяваше, че това е съвършенна любов. Многобесието за разрушение, което се проявяваше в мъжа чрез половия бяс, биваше считано за бяс на любов чрез която се изразяваше най-голямото величие на мъжа.

Това величие на мъжа в пол и бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени-робини имаше мъжът.

Но такива жени не бяха за за творения и пресътворения на человека, а само за пол. И гинеше така жената за человеческия род, като робиня само за пол. И тържествуваше Силата на разрушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дело, унищожението на человеческия род.

Защото останеше ли жената за человеците само пол, а не за любов към творчество, а не за раждане и прераждане на человека, человечеството щеше да престане да съществува.

Разкри се, прочее, от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. На него можеше да се попречи като се възстанови равноправието между мъжа и жената. И те да не носят друго име, освен името человек, или другар.

Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. И трябваше мъжът и жената да бъдат в радост само от взаимната си любов, от любовта към създаване и пресъздаване на деца, бъдещите человеци, предназначени за нови творения и пресътворения.

Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. И вече жената не бе собственост на мъжа, нито мъжа собственост на жената. А това означаваше изчезването на всякаква лична собственост за человека, освен тази на всеземната человеческа общиария. Собственост всеравночеловеческа и всеземночеловеческа.

Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. За да няма вече на света разноверия, разнородия и разноцарствия. За да няма господари, роби и робини, и да няма вече на света други богове и лъжебогове, освен този на всеземната человеческа общиария под името:

Бог и богочеловек на равенството и на любовта, на творенията и пресътворенията за създаване на най-съвършенния человек за творчество, за създаване на най-съвършенната творческа всеземна человеческа общиария.