ЗАБРАВЕНИЯ ЙЕРУСАЛИМ, ИСТОРИЯТА - НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА

В резултат на задълбочени, многогодишни изследвания учените установили, че времето на земния живот на Иисус Христос следва да се смята не 1 век от н.е., а 12 век от н.е. Това откритие изисква не само преглед на цялата хронология от животa на хората, но и цялата история. Tрябва да се установят не само датите на голяма част от историческите събития, но и мястото на действието им.Изучавайки един от най-важните документите по история на човечеството – Библията, A.Фоменко и Г.Носовски открили, че под названието ЙЕРУСАЛИМ в Стария и Новия завет е описан не съвременния Йерусалим, а съвсем други град.

Някога в древността е съществувало царство под названието "Юдея".Столица на това царство е бил град Йерусалим. Съвременните историци и археолози утвърждават, че това царство се е намирало в Югозападна Азия, там където сега е разположена държавата Израел. Сегашната столица на Израел също носи наименованието Йерусалим. Защо учените са уверени, че древната Юдея е била разположена именно на източния бряг на Средиземноморието, а не на друго място?

Столицата на държавата Израел е свещено място за християните, мюсюлманите и юдеите. Счита се, че именно тук е бил построен храма на Соломон, тук е бил разпънат Иисус Христос и тук пророка Мохамед се издигнал към небето.Но много остават разочаровани, защото в Йерусалим много трудно могат да се намерят истински свидетелства на Библейската история. Даже туристическите пътеводители откровено съобщават, че църквите и къщите в стария град са построени много по-късно от събитията, описани в Новия и Стария завети. Табелите поставени на някои къщи съобщават например: "Този дом е построен през 14 век, а този в 15 век." А главната християнска светиня в Йерусалим- храма "Гроб на Господ", е била построена в 19 век.

                          пътя на военния поход на Наполеон Бонапарт

Когато за първи път войските на Наполеон са влезли в тези места, след като са разбили турските войски на Мамелюците в Египет, едва тогава за първи път се появили европейци в Палестина. Не е възможно да се намери в съвременния Йерусалим и Голгота. Сега Голгота е просто мястото, на което стои църквата "Гроб на Господ".Тук въобще няма нито една планина, която да съответства на Евангелското описание на мястото на разпъването на Христос. Всеки който по-внимателно разгледа старите части на Йерусалим  ще се убеди, че тук няма нищо библейско, освен названията. Те са дадени едва в 19 век с идването на европейските археолози.

                               Наполеон Бонапарт

Малко са хората, които знаят, че преди 200 години тук е нямало никакъв Йерусалим. Тук се е намирало неголямо Палестинско селище "ал-Кудс".Но защо историците са убедени, че древната Юдея се намира на съвременния Израел?

Главната опора на историците в изучаването на библейските древности е науката, която се нарича Библейска археология. Нейното главно предназначение е търсенето и изследването на артефакти свързани със събитията описани в Библията. В сравнение с другите науки, Библейската археология е нова наука- само на 200г. Независимо от това археолозите и историците приемат, че са намерени достатъчно доказателства, че именно тук, на мястото на съвременния Израел в древността, се е намирала Юдея. Но в действителност неопровержими доказателства за това няма.

За първи път изучаването на Палестина се заема американския археолог Е. Робинсън. Той направил две пътувания до тази страна в 1838г. и 1852г. Счита се, че при първото свое пътуване е разглеждал стените на града, но това изглежда най-малкото странно, защото  в топографията на Йерусалим от 19в. ясно е написано, че  направлението на стените не е определено.Просто не са знаели даже къде са стените на Йерусалим. С това също се е занимавал археологът Шикт по същото време. Той  също е един от първите, който се е опитвал по местността и библейските названия на развалини, храмове да определи библейските места. Не му се е отдало и много дълго се работило по съпоставянето върху хартия на библейски наименования, за да се открие дали и какви данни съпвадат.

Едвин Робинсън

Друг английски археолог-Джон Райт, които много години се е занимавал с разкопки в Палестина, откровено признава, че голяма част от намерените тук находки абсолютно нищо не доказват. Днес след 200г. нищо не се е променило.  За това пък се намерили много псевдо-находки, а по-просто казано фалшификати. Например, така наречените скрижали на цар Соломон които, ужким по чуден начин са намерени в боклука на Храмовата планина. Или "асоари"-каменен сандък, в който ужким били погребани останките на брата на Иисус Христос- Яков. Този фалшив "асoари" бил поставен в Канада в кралския музей в гр. Онтарио. Видели са го над 100 000 човека и много от тях са го почитали като светиня. Само след няколко години се изяснило, че това е фалшификат. Във върховния съд в Йерусалим, сега има дело за някои “находки”, които е възможно да са фалшифицирани. Към тях се отнася и "асoари" на апостол Яков.

Вероятно част от археологическите находки направени на територията на съвременния Израел са действително древни. Но ако те нищо не доказват, както твърди английския археолог Райт, то следите на древния Йерусалим трябва да се търсят на друго място. За 200 години учените и археолозите не са могли да намерят доказателства за това, че Юдея се намира на брега на Средиземноморието. Но независимо от това, както преди 2 века, историците настояват, че тази древна страна е била разположена именно тук. Защо? Може би това указват древните карти и ръкописи. Може би тази местност, така точно да съответства на библейското описание, че да се сбърка е не възможно.

Възможно е, но ето какво е казано за Юдея в библейската книга  Второзаконие:

“Господ твой, води те в земя добра, където потоци от вода, извори и езера излизат от долините и езерата, в земята, където пшеница, ечемик, гроздови лози, смокини, нарове, в земя,  маслинени дървета и мед, в земя, където без бедност ще ядеш хляб свой и в нищо няма да имаш недостатък, в земя, в която има желязо и от планините, ти ще изсичаш мед.”

Съвършено е очевидно, че това описание силно се отличава от това, което може да се види днес. Природата на древната Юдея силно се отличава от природата на сегашния Израел. Трудно е да си представим, че някога на тази безплодна земя е имало и пшенични полета и лозови насаждения, текли са пълноводни реки. А ако всичко това е било тук, то какво се е случило, че тази цветуща земя се е превърнала в пустиня? Разбира се някакви изменения са могли да са настъпили заради природни и техногенни причини. Но няма свидетелства, че в тази местност са се случвали катаклизми, в резултат на които са настъпили сериозни климатически и геофизически изменения.

                         природата около днешния Йерусалим

В действителност на историците е добре известно, че в този град, който сега се нарича Йерусалим никога не е имало потоци от вода, множество извори и езера. Този град е разположен в планина. Най- близката водна артерия е на десетки км, поради,  което винаги е имало проблеми с водата. Въобще е странно, че хората са избрали за строителство на град, толкова неподходящо за строителство място. Всички известни градове са били построени около вода, защото пълноводните реки и морета са се използвали, като естествени транспортни пътища и освен това в тях можело да се лови риба. И само Йерусалим се явява изключение. Той е далече от големи водоизточници на питейна вода и е на 50 км от морето.

природата, показана в картините на средновековните майстори

На много средновековни картини Йерусалим е разположен до широка река или пролив. Добре се виждат високите хълмове, покрити със зеленина и високите разклонени дървета. И това изобразяване на Йерусалим е типично за средновековието. Художниците не са изобразявали разпъването на Христос в пустинята. Те просто са знаели, как е изглеждал истинския Йерусалим. На тези картини има и други любопитни детайли. Например хората около кръста са облечени с топли кожуси и кожени шапки. Нима тези дрехи съответстват на климата в пустинята? Историците говорят, че това е само фантазия на средновековните художници...

 хора, облечени с дебели дрехи

А това, че в Йерусалим е било студено се говори в Библията. Ето цитат от Острожката библия, първа книга:

“И се събрали всички хора от Иудина и Вениаминови в Йерусалим три дни, девети месец, двадесетия ден на месеца. И са дошли всички хора пред Божия дом, обхванати от грях и зима. Обаче хора много има и времето е снежно и трудно се стои навън.“ 

                                                                 Книга 1 на Езра.

Цитата е от Острожката библия, защото от страниците на по-новите издания на Библията думите-мразовита зима и сняг са безследно изчезнали.Има  и други писмени източници, които дават месторазположението на Юдея.

В средните векове образованите хора са предполагали, че Юдея се разполага в самия център на света. Ето какво е писал в 10 век историкът Лъв Дякон разказвайки за пътешествието на византийския император Никифор ІІ в Юдея:
“Той се отправил в щастлива страна в центъра на света наричана също Палестина.“

Тогава център на Земята наричали центъра на Света, които им е бил известен. В центъра на този свят винаги са разполагали Йерусалим, столицата на Юдея. Това добре се вижда на картата на Ханс Рюст 1480г. Тези карти още не са били съвършени. Повече приличат на красиви рисунки, отколкото на съвременни карти.

За повечето хора е било доста размито понятието,  за това къде се намира свещения град. До появата на печатния стан не е имало възможност за създаването на много еднотипни географски карти. С развитието на книгопечатането в 15 век представите в различните народи е станало приблизително еднакви, докато преди това те са нямали еднаква представа.Наричайки Йерусалим  “Център на Земята“ , те влагали не географски смисъл, а религиозен смисъл.

Всяка християнска страна или голяма християнска община е искала да има свой собствен Йерусалим, който в последствие става не само религиозен, но и политически център на държавата. Ако по някаква причина религиозният център се пренася,  заедно с него се премества и названието Йерусалим.

 Анатолий Фоменко и Глеб Носовски след изучаване на огромно количество средновековни географически карти и един от важните  документи в историята на човечеството - Библията,  открили,  че под названието Йерусалим в Новия завет е описан не съвременния Йерусалим, а съвсем други град. Това е Йорос, разположен на Азиатския бряг на пролива Босфор. Той се намира на около 30 км от старата централна част на днешен Истанбул.Близо до този  древен град Йорос, се намира Евангелската "Голгота", планината, на която е бил разпънат Иисус Христос. Тази планина в Турция се нарича планина Юши или планина Бейкос.

Когато в 18-19 векове историците са решили, че древния Йерусалим някога е бил на мястото на палестинското селище Ел-Кудс,  те естествено започнали да търсят и планината Голгота. Но на близо не е имало такава, която да отговаря на описанието. В резултат за Голгота започнали да представят неголям хълм, малко по-различен от другите хълмове.

 На юг от крепостта Йорос има планина, която в действителност много прилича на Голгота. Това е планина Юши, най-високата планина на Босфора. Нейната височина е 186м. над нивото на морето. В  една стара книга на турския историк Джаван Расад е напрашено пълно описание на стария Константинопол.  Ето го:

“В Йорос в Истанбул, в покрайнините му, се намира планина Бейкос, на която се намира стара могила  на име  Юши.Тази е могилата на Иисус Навин.“

В древността Навин е бил предводител на Юдейския народ, приемник на Мойсей. Неговите деяния са описани в една от книгите на Стария  завет. Но защо Навин е бил погребан тук в Турция, никой не може да обясни, нито историците, нито мюсюлманските свещеници. Освен това турците казват, че са известни най- малко 3 могили на Иисус Навин.В град Навроз, които влиза в Палестинската автономия,  в Сирия и в Газиантек-на  юг в Турция. Така, че едва ли може това място да е истинското погребение на Иисус Навин. Тогава, какво е това? Това е мястото на разпъването на Иисус Христос. Ето как изглежда това място:

                 мястото на разпятието на Христос

Това е плоско правоъгълно възвишение с дължина 17 м и широчина около 2 м., оградено с висока чугунена решетка. Допълнително на решетката е поставена стоманена мрежа, за да не могат многото поклонници  да докоснат свещената земя. Вътре в оградата участъка от земя е покрит с гъста трева и няколко високи дървета. На противоположния край на могилата се намират два кръгли цилиндрични камъка. Те напомнят на неголеми воденични камъни. В центъра на единия от тях се вижда четириъгълен отвор, с пукнатина. Цялото съоръжение е окръжено с висока каменна стена, в която са направени две врати и няколко отвора. Поклонниците влизат от едната врата, обикалят могилата в кръг и излизат през другата врата навън.

А сега да погледнем как е описана Голгота в уникалния литературен паметник от 12в.- "Житие йеромонаха Данила".Тези записки той е направил по време на пътешествието си в Светите места. Ето как монаха е описал мястото на "Разпятието на Спасителя“:

“Разпятието на Господа е с лице на изток, има камък с високо било, по-високо от копие. Камъкът е кръгъл, като малко хълмче, а на средата си, на самия връх има изсечен отвор, лакът дълбок, а в ширина по-малко от пет педи. И тук е бил поставен Кръста Господен. И има пукнатина на камъка и до ден днешен. Разпятието Господно и този свят камък са обхванати от стена, а  вратите са две.“

А сега да погледнем как изглажда могилата на Иисус. Ето високия кръгъл камък

с отвор на самия връх.Той действително прилича на малко хълмче.

                                              Ето прът или копие

 А това е втория камък, на  който добре се вижда пукнатина.

 
                     Стената около Светинята с две врати

Но защо този паметник се нарича "Могила"? За истинска могила-гроб този участък е прекалено голям. Може да се помисли, че на планината Бейкос се намира реалния гроб на някого, Юше, Иисус, Иисус Навин или на Херакъл. Това е символичен гроб, където мястото на  Разпятието на Христос е окръжено с решетка. Мястото на действие,  но той не е погребан там. Там са поставили два камъка. Камък, който да отбелязва мястото, където е бил Кръста. До него е поставен пилон със златен диск, символ на копието. Вторият камък отбелязва мястото, където е било положено тялото на Иисус Христос след свалянето от кръста.

Тази могила-гроб е символична.

На много старинни картини Разпятието е показано или на фона на морски пролив или на фона на широка река. При това, художниците са нарисували не море, а пролив или река, защото те винаги са показвали противоположния бряг. В съвременния Йерусалим няма нищо подобно. Планината Юши е разположена на азиатския бряг на пролива Босфор и от него прекрасно се вижда противоположния европейски бряг на Босфора.

                        Йеронимус Бош- Пътя към Голгота

                        Рафаело Санцио - Възнесение - 1499/1502

Традиционната история  казва, че Константинопол, сегашния Истанбул е бил

построен в 4 век от н.е. Но според изследванията на Анатолий Фоменко и Глеб Носовски тук на Европейския бряг на Босфора,  градът се е появил не по-рано от 14 век от н.е. И ако се разграничим от натресената ни в училището хронология , това изглежда напълно логично. Да погледнем как е разположен Истанбул. Градът е разположен на мястото на заустването на Босфора в Мраморно море. Това място е идеално за преминаването на  саобствените корабите от Черно море и обратно. А за да не направят това чуждите кораби са били необходими оръдия, които са способни да стрелят далеко.

Нужни са били  кораби способни да плават в дълбоки води. Но те са се появили едва в 14 век. Без тях да се контролира Босфора е било невъзможно и следователно и строителството на град на това място е било просто безсмислено. По удобно е било да се построи град някъде,  където пролива се стеснява, защото това би дало възможност за пълен контрол над пролива. На Босфора има 2 такива места. Там, където е разположен Константинопол, ширината на пролива е 700м. А точно там, където пролива е широк  900м,  на  това място на азиатския бряг бил построен друг древен град- Йорос, който се е появил тук на няколко столетия по-рано от Константинопол.

В Евангелията при описанието на кръсния път на Христос от Йерусалим до Голгота /Бейкос/, нищо не е казано за пресичането на водни прегради, реки. Такава се явява, обаче, Босфор. Това е сериозна водна преграда. А още повече, да се върви пеш от Истанбул до Бейкос е далечен път,  даже с преминаване на Босфора. Това са 25-30км.Тук на планината Юши, Глеб Носовский е видял любопитна репродукция на стара гравюра. На нея е изобразена планината Юши и в далечината на висок хълм се вижда някакъв стар град. Той  решил да погледне, какво има там сега. Това, което ученият е видял е надминало всички очаквания. Йорос се вижда. Той е бил там. Направо и откровено и било е написано.

Планината Юши е библейската Голгота. За разлика от Константинопол, Йорос не се е съхранил до нашите дни. Той е разрушен град и неговите руини се намират на висок хълм между пролива Босфор и Черно море. Историците нямат еднозначно мнение за датата на построяване на крепостта. Някои считат, че тя е съществувала до Византийския период, а други предполагат, че Йорос е бил построен в 12 век, за защитата на Константинопол от набезите на Викингите.

Това, че в древността са наричали града Йерусалим е съвършено очевидно. Самата дума Йорос,  както са наричали крепостта гърците,  не е нищо друго освен съкратено наименование на Йерусалим. До 18 век, не само руснаците, но и гърците са писали и изговаряли Йерусалим със "о".Така тази дума се пише на латински език "Hierosolyma".В руския език да се пише и говори с "у" е започнато през17 век, когато е извършена църковната реформа на патриарха Никон. Именно този град е бил първата столица на Византийската империя, която в средновековието са наричали Юдейско царство. А самият град наричали на гръцки Йорос, а на руски Йеросолим.

След 300 години Византийската империя решила да построи нова столица. Когато този пренос се е извършил,  стария Йерусалим, т.е. крепостта Йорос, на северния край на Босфор,  вече не е подхождала за столица, защото там е нямало пристанище за големи кораби. Към това време е имало доста големи кораби с оръдия и това е изисквало по-мощно укрепление.А мястото, където се намира Йорос-там пространството е ограничено и не е много голямо. В края на 14 век това място е било неудобно. Така на противоположния бряг на пролива Босфор се появил Константинопол. От Йорос на него се прехвърлили не само столичните функции, но и името Йерусалим.

В  Йорос през 1185г. е бил разпънат Иисус Христос.

Библейския Йерусалим в действителност се е намирал на бреговете на пролива Босфор и той  именно е описан в Библията като река Йордан. По-някога и до сега Босфора го наричат не пролив, а река. От Библията е известно, че река Йордан е протичала от север на юг от едно море към друго. Тя разделяла пространството от древната история на западен и източен. При това, от библейското описание се разбира, че западния бряг рязко се различава от източния. Именно на западния бряг е разположена Обетованата земя, в която тече мляко и мед. На това описание добре съответства пролива Босфор. Той тече от Черно море в Мраморно море и разделя каменистата и сушава Мала Азия, с другия Европейски бряг с Балканите с планините, горите и пълноводните реки.Oт гледната точка на земеделците, Балканите в действителност са райска земя.

Река Йордан в Израел изобщо  не подхожда на библейското описание. Тя започва не от море, а от Голанските височини,  а се влива в Мъртво море, което е всъщност  езеро. Съвременната р. Йордан не разделя територията на страната на две климатични зони. На единия бряг се намира Израел, на другия Йордания. Климата не тези две страни никак не прилича на описанието на Обетованата земя. Р. Йордан се споменава в Библията няколко десетки пъти. В много библейски истории тя играе голяма, а понякога и ключова роля. От Библейския текст се вижда, че да се премине през тази река не е било лесно. Освен това в текста се споменава за случаи на  преминавания през р. Йордан, за които се е налагало да се борят с оръжие в ръцете.

                                     днешната р. Йордан

Например текст от първата  Макавеевска  книга:

“И започнала битка. И изпъна Йонофан своята, ръка за да порази Вакхид, но този се отклонил от него назад. И се хвърлил Йонафан, заедно с  тези с него в Йордан, и преплували на другия бряг,  а  Вакхид  и другите с него  не могли да преминат  Йордан. И паднали до Вакхид в този ден до хиляда мъже.”

Тук ясно е разказано, че хората и Йoнафан преплували р.Йордан, но хората на Вакхид не са се решили да преплуват реката  и да догонят своя враг. Независимо от това, че Вакхид им нанесъл големи загуби, все пак той е  загубил 1000 човека. Това показва, че прехода през р.Йордан е от значение на живот и смърт. Този, който успеел да премине се е спасил от враговете си. В Библията се споменава за две такива стратегически преминавания през Йордан.

Да се предполага, че в Библейските текстове става дума за такава рекичка, която сега наричат Йордан е доста несериозно, защото  трудно може да бъде наречена пълноводна река. Тя тече по съвършено еднакъв ландшафт в продължение на 150км., а нейната ширина в най-широката си част е 40м. В по-тесните места може просто да се премине, като водата там ще бъде не по-висока от коляното.

                                                   р. Йордан

За това Босфор  съответства на Библейското описание. Не всеки ще се осмели да го преплува и в най-тясната му част,  ширината на която е около 700м. А още в Библията е казано, че за преминаването   през Йордан са се ползвали кораби. Във втората  книга "Царства" се казва:

"И преминали те Йордан пред лицето на царя и приготвили за царя да преплава през Йордан. Когато подали кораб, за да прекарат дома на царя и да му служат, тогава Сем,  син на Гера е паднал на своето лице пред царя..."

                       2 книга на Царствата, глава 24, стих 5

Гледайки Йордан разделящ, Израел и Йордания трудно е да си представим, че по тази рекичка са можели да плуват кораби. Това, обаче,  не може да се каже за Босфор,  по който може да се преминава само с кораби.Също така, важно място в Библията, заема текста за чудното преминаване през Йордан. Ето как е описано в книгата на Иисус Навин:

"Водата течаща отгоре се е спряла и е застанала, като стена на значително разстояние. Свещениците, носещи ковчега на Завета Господен, стояли на сушата сред Йордан с твърди крака. Синове Израилеви преминали по суша, докато целият народ не е преминал през Йордан."

Авторът, описвайки че водата е станала на стена, е описал леда, замръзнала река. За цялата история на наблюдение на температурата в съвременния свят,  температурата на р. Йордан нито един път тя не е била така ниска, че да замръзне реката.Но Босфор е замръзвал не един път. Византийски, арабски и западноевропейски хроники са съхранили не малко свидетелства за това, че са замръзвали Босфор, Дарданелите и голяма част от Черно море. При това, това не са били леки замръзвания, а сурови студове. Ледът е бил толкова дебел, че морето е приемало вид на суша, според очевидците. За това не е чудно как  свещениците са стояли по средата на Йордан, като на суша.

замръзналия Босфор - 1954г

В книгата на Иисус Навин е казано:

“Иисус извикал 12 човека, които е избрал от синовете на Израил, по един човек от коляно, и Иисус им казал: Отидете пред ковчега на вашия Господ Бог в средата на Йордан и вземете от там и сложете на своето рамо по един камък, по числото на коленете на синовете на Израил, за да бъдат у вас  знамение.”

За какви камъни става дума? Да погледнем още един път Босфора. На 200 м от азиатския бряг срещу центъра на града, на сред Босфора, има малък остров. На него е разположена така наричаната "Кула на девицата". По предание тук е стояла камбанария в чест на кръщението на Спасителя и е бил поставен кръст. От това свещено място в средата на реката свещениците са взели тези 12 камъка , като знамение и памет от студената зима и замръзналия Босфор/Йордан/.

кулата на Девицата-островче в Босфора

Географското разположение на тези земи практически напълно съответства на Библейското описание на Юдея и Йерусалим. А има ли тук някакви древни

паметници, които могат да  служат за потвърждаването на версията на Фоменко и Носовски? Такива паметници има. В самия център на Турската столица е разположена величествената църква "Света София". Историците твърдят, че тя е била построена уж в 6 век от н.е. при Император Юстиниан.Но дали това е така?

Храмът е бил построен след преноса на столицата от стария Йерусалим /Йорос/ в новия Йерусалим /Константинопол/. При внимателното изследване на това съоръжение става очевидно, че е било построено не по-рано от 14 век от н.е. Да започнем от това, че за църквата липсват примери за потъване. Всички сгради, особено такива огромни, като  църквата ”Света София” с времето потъват в земята. За да не се разрушават стените на старите постройки, те трябва да се изкопават, а отворите за прозорците и вратите трябва да се престрояват и да се повдигат на горе. Стените на храма са покрити с мазилка, но на тези места,  където тя отсъства, добре се вижда, че следи от нова зидария няма. Защо сградата, уж построена в 6 век, не е потънала в земята нито метър?

Историците казват, че древните строители са направили добри основи. Турският историк Джаван Иса е писал, че храм “Света София” е построен на квадратна основа, всяка  със страна е 75м. Фундамента е положен под всички колони с дебелина 25 фута, това е почти 8 м. Действително на такава основа, дори такава величествена сграда, като храма Св.София може да не потъне. Днес края на тази бетонна възглавница може да се види в изкопа, до входа на храма. Но дали строителите от 6 век са могли да направят този мощен бетонов фундамент? И още в 16 век за да се укрепи храма около него са направени тухлени пристройки. В какво е бил проблема? В това, че  този огромен купол се е строил за първи път. Поради това той много силно е натоварвал сводовете и зданието започнало да се руши. Поради това, се е наложило да се направят  тухлени крила, които не са давали възможност на купола да разтвори стените.

 чертежа на храма на Джаван Иса

Ясно е, че тези  тухлени пристройки е трябвало да се изграждат веднага, да кажем най-много след десетина години. Ако 1000 г. сградата е престояла без тях, значи е достатъчно яка и то при земетресения.1000г е стояла и в 16 век, когато е нямало земетресения са изградени пристройките.Защо?  Цялата стара част на Истанбул е застроена с огромни джамии. Размера и архитектура им много напомнят за х рама Св.София. Всички те са построени в 16-17-18 векове.

Ако се вярва на традиционната история се получава, че Византийските строители, които  в 6 век са построили такава величествена сграда не са успели да използват своя уникален опит и повече не са построили нито едно такова съоръжение. И чак след 1000г. в Константинопол са започнали да се появяват сгради, приличащи на храма Св.София. Това най-малко е странно, защото всички нови достижения във всяка област на човешките знания хората веднага се опитват да приложат на практика. За какво е трябвало да чакат 1000г., ако опитът се е оказал успешен. Остава само един въпрос- защо турците османци, които са  мюсюлмани са построили такъв величествен християнски храм, защото е известно, че храма на Св.София е бил първоначално християнски?

Съгласно дългогодишните  изследванията религиозното разделения между християнството и мюсюлманството е започнало едва в 15 век от н.е., а окончателно е завършено едва в 17 век. За това не е чудно защо през 16 век в Константинопол /Йерусалим/ е построен християнски храм.Света София в действителност е Храма на Соломон. В Библията е казано, че Хирам, строителя на Храма на Соломон, е построил наблизо до храма “Лято море”- Грандиозно съоръжение, напълнено с вода. Има ли такова съоръжение наблизо до храма?  Срещу църквата ”Света София” е разположен един от най-старите паметници на Истанбул - "Цистерна Базилика".

В древността в Константинопол е имало малко природна прясна вода, поради което е трябвало да се построи акведукт,  по които прясна вода е постъпвала от Белградската гора разположена на 19 км от града. Тази вода се е събирала в подземни водохранилища за случай на обсада на града по време на война. Самото название - "Цистерна Базилика" означава водохранилище на Храма, защото храма Св.София по своята конструкция е базилика. Характерна особеност на Лятото море е, че не е изкопано, както обикновено, а за основа има 12 медни валове.

старинния аквадукт, за пренос на вода

На първи поглед изглежда, че това е  било някаква метафора в Библията. Но да погледнем как е построена цистерната. Сводовете на това съоръжение се подържат от 336 колони. Те стоят в 12 реда по 28 колони. Тези 12 реда са тези 12 валове, за които говори Библията.  

                                      Цистерна Базилика отвътре

В Истанбул има и други древни паметници,  които могат да разкажат за истинската история на този край. Един от тях е Галатската кула. Височината на кулата е 61м.Диаметъра е 9м. Надморската височина  е 140м. Тя се вижда почти от всякъде в централната част на града. Кулата е била построена в 14 век и се наричала Кулата на Христос. Второто свое наименование е получила от названието на местността "Галата", на която тя е разположена. Сега "Галата" е един от районите на Истанбул. Жителите на централната част на Византийската столица наричали хората от този район галати. На историците е добре известна тази дума. Галати те наричали, този народ, който ужким се заселил на територията на сегашна Турция преди възникването на Византийската империя.

Галатската кула в днешен Истанбул

Но историците неизвестно защо никога не свързват  древните заселници с жителите на средновековната Галата, а те са тези, на които са били посветени известните "Послания към галатяните" на апостол Павел. Действително в едно от своите послания апостол Павел направо говори, че Христос е бил разпънат някъде тук, пред очите на жителите Галати. Ето как звучат неговите думи в синодалното издание на Библията:

“О несмислени Галати! Кой ви е съблазнил да не се подчинявате на истината. Вас, пред очите ви, в цялата очевидност, поставен на показ е предначертан бил Иисус Христос, все едно у вас разпънат.”

Той се обръща не към очевидци на убийството на Иисус, а като към хора, които могат да си представят. Интересно е, че именно тук, в Галата,  е била построена в 13 век църквата Св. Павел.

 Историците могат да възразят. Съвсем не е задължително, че галати към които се обръщал апостол Павел са жителите на мястото "Галата". Галати са живеели не само там, но и на Дарданелите, и на северозападното причерноморие. Това е действително така. Но Галати никога не са живеели в Палестина и Йерусалим на Босфора.

В книгата на пророка  Авдия се говори за преселението на синовете на Израел в Йерусалим. В 20-я стих има думата "Десифарад" или “"Сефараде", в зависимост от превода:

"И преселените от синовете на Израел завладели земя Хаанска намираща

се в "Сефараде". А преселените от Йерусалим,  намиращи се в "Сефараде", ще получат във владение градове южни.”

В латинската Библия VULGATAE и няколко други на английски език, тази дума не е преведена, като "Сефараде", а като "на Босфор". Ето този текст, тук черно на бяло е написано: “Йерусалим на Босфор”

                                               Библия VULGATAE

Този факт, че древния Йерусалим се намира на Босфор, обяснява много противоречия в съвременната история. Например, става разбираемо, защо кръстоносците, които са отивали да завоюват Йерусалим в Палестина, вместо това са се оказали във Византия и завзели Константинопол. Кръстоносците, отивайки към Гроба на Господ, отишли в Цариград/Константинопол/. Това е била главната цел на Кръстоносните походи. Ужким след това те отивали в Палестина, за да воюват за Гроба на Господа. А на старите документи и гравюри показват, че целта на кръстоносците е бил именно Цариград на Босфор. Това напълно съответства на действителността.

кръстоносците пред Константинопол - миниатюра /15в/

Кръстоносците прекрасно са знаели, къде се намира Йерусалим и че това е Цариград на Босфор. Никаква Палестина, никакво селище Ел-Кудс тогава не е имало. Нелогично изглежда и друго твърдение на историците, а именно,  че Кръстоносните походи са започнали след 1000 години след разпъването на Христос. Кръстоносните походи са се състояли скоро след състоялите се събития през 12в. В действителност кръстоносните походи са били не 4,  а 2. В 1189г. и 1204г. Старинните документи от епохата на Кръстоносците показват,  че кръстоносците започнали своите походи, за да накажат убийците на Христос и по мнението на самите кръстоносци,  разпъването на Христос е станало по тяхното време. Те тръгнали за да убият още живите палачи на Христос.

Историците сега тълкуват тези показания, като някакви асоциации, някакви възспоменания, някакви аналогии, защото по мнението на историците, между разпъването на Христос и епохата на Кръстоносците са изминали 1000г.

Дотук, това не са всички факти, открити от Анатолий Фоменко и Глеб Носовски при изследването на Библейски истории. Но дори и  тези примери говорят, че историята на древния Йерусалим е силно изкривена, както и всички древни и стари истории на човечеството. Но днес с увереност може да се каже, че времето на земния живот на Христос и месторазположението на Йерусалим /Йорос/ идеално се съчетават един с друг.Като това съчетание е точно и с други събития от Световната история.

Съгласно Библейските текстове Йерусалим е бил разрушен от войските на Вавилонския цар Навуходоносор,  а след това построен отново. В Библията никъде не е разказано, че този Йерусалим е бил построен на същото място .А Фоменко и Г. Носовский са изяснили,  къде в действителност е бил построен Йерусалим описан в Библейската книга  на  пророк Неемия.

 Това е 10-я филм от поредицата:
"ИСТОРИЯТА/ НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА"