Имало едно време, има я и сега, една държава,
наречена Спазмалгония. Чудни природни красоти притежавала тази страна, народът
и бил трудолюбив, толерантен и търпелив, но така и хората не успявали да бъдат
щастливи. На всеки четири години те имали право да избират кой да ги управлява,
и всеки път избирали нов владетел с надеждата животът им да се промени към
по-добро, но уви, надеждите им все оставали излъгани.
Тези хора имали един основен проблем: те не били
научени да мислят, а да се надяват. Откакто се помнели, все им обещавали
светлото бъдеще, те все се надявали , а то все не идвало. Те избирали владетеля
си не според неговите познания и идеи, а според това колко и какви обещания им
давал – обещания които обещавал да изпълни по време на управлението си.
Борещите се за властта бързо осъзнали това и
започнали да дават все по-големи и по-неизпълними обещания, а идейните различия
помежду им, доколкото ги имало, съвсем се размили. Хората изпаднали в апатия и
обърканост, не знаели кого да изберат. Всички давали еднакви обещания и се
обвинявали в едни и същи престъпления.
Но ето, че се появил нов кандидат за владетел на
Спазмалгония. Силен, смел, чаровен, борбен и обещаващ. Това бил генералисимус
Спазъм. Той обещал на хората, че ще потърси сметка от предшестващите го
владетели защо не са си изпълнили обещанията и ще ги накаже. Хората се
зарадвали. Най-накрая някой щял да бъде наказан за тяхното нещастие, заради
мизерното им положение. Те не осъзнавали, че вината не била само в избираните
да управляват, но и в избиращите ги. И че докато избиращият не започне да
избира въз основа на идеи, а не на обещания, все той ще си бъде наказан.
Но уви, нямало кой да обясни това на хората,
отдавна те били отучени да разсъждават, отдавна те имали само желания, без
необходимите познания как да ги изпълнят. И така те избрали генералисимус
Спазъм за свой нов владетел и зачакали с надежда светлото бъдеще.
Генералисимус Спазъм, обаче, криел ужасна тайна.
Той не можел да мисли, той можел само да обещава. Мозъкът му бил отдавна
закърнял от тежките физически усилия, на които генералисимус Спазъм бил
подлаган през целия си подсъзнателен живот. Той нямал идеи, а мозъчни спазми,
които го блъскали и мъчели, карайки го да изказва взаимно изключващи се
твърдения и решения и да води абсолютно хаотична и непоследователна политика.
Тежки времена настанали за държавата
Спазмалгония. Генералисимус Спазъм решил, че ще управлява така, както е и
живял, подсъзнателно разчитайки на упражняването на физическа сила. Решил, че
ще превърне и малкото, останали способни да мислят, в безмозъчни, безропотни
поданици.
4 коментара:
:)
Това е усмивката на автора-Чергар.
Интересен автор е "Чергар". Неговите есета са пропити с огромен сарказъм.
А продължението на приказката е ясно. Когато слънчевата система навлезе в тороидният торсионен фотонен поток на Сириус /а тя вече навлиза /, въздействието на този поток върху геномът на поданиците на генералисимуса ще извърши "отключване" - квантов скок в съзнанията им. В резултат, този който се е стремил към честност и чистота на помислите си, ще запази своят индивидуален образ. По-бавно движещите се в еволюцията си, ще се проявяват вече като доказани олигофрени.А людете, като банкерите например, ще бъдат разпръснати из галактиката "Млечен път", както глухарчето разпръсква семенцата си.Това за сега е един от възможните сценарии за край на приказката. А ако Господ се "смили" над спазмалгонците, от последни те може да се окажат първи.
Важно е, че е спомената разликата между самостоятелното мислене и очакването "някой друг да ти оправи положението".
Само дето, от много духовни учители и в много книги било писано, че на Спазмалгония и е писано да плаща стари грехове и тъмна карма от миналото. Така че, тия безмозъчни управленци, просто били допуснати до властта от Провидението и Бог, който вече бил начертал тоя път на Спазмалгония. От горе им се дало власт, точно както се дала власт на римския генерал да осъди на смърт Исус...
Освен това, напоследък единственият мислещ политик бил генералисумума Спазмалгон, още повече, че той имал енергийна конфигурация на нагуал - което се среща 1 на 1 000 000 или повече. И проблемът с неговото управление не бил той, а всички други мръсни и подли безмозъчни, които владели страната дълги години преди това и след това - понеже те вече били опорочили цялата система - имали връзки на всякъде - и в съд, и в политика, и в бизнес. И те толкова намразили генералисимума, именно защото мислел, защото бил готин човек с добро самочувствие, което му прилягало, пък даже успял и да си направи бизнес, и те така го намразили, че решили да го унищожат. И успели! Техният най-добър начин да унищожат някой бил да го наклепят, клепят, клепят... Защото те само това можели! 45г. специализирали тая наука! А народа 45г. бил обучаван системно на мързел, терикатлък и хитрини; бил учен, че властта принадлежи на посредствените идиоти, на които трябва да вярва. И този народ се научил много добре на това умение - да бъде злобен, завистлив, мързелив, неуважителен и подъл. Най-вече да не може да мисли сам, а да вярва за всичко на своите тъпи властници. И накрая половината от народа на Спазмалгония, повярвал на тия клепаници за генералисимуса и го махнали от властта. А някой дори измислил история за генералисимус Спазмалгон...
Деа
Публикуване на коментар