АЛХИМИЯ, ПИРАМИДИ ИЛИ КАК СА СТРОИЛИ В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Това е четвъртия филм от руската поредица: "Историята- наука или измислица"

Загадките на древните паметници в Египет привличат вниманието на учените години наред. Сред многочислените паметници, оставени от изчезнала цивилизация, най-известни се явяват три гигантски пирамиди, разположени на каменното плато в Гиза, близо до Каир. Кой, кога и защо е построил тези огромни тетраедъри? На тези въпроси класическата наука отдавна е намерила отговори. Разбира се единствения нерешен въпрос остава как са построени, как древните строители са обработвали и са премествали огромните блокове. Вариантите са много, но всеки от тях съдържа не малко слаби места. Всички опити да се проверят практически, са завършвали неудачно.

Дори в наше време транспортирането на 500 тонни огромни каменни блокове е крайно сложна техническа задача. Имено знаменития храм в Гиза е изграден с такива. Не по-малко сложен въпрос е как са ги вдигали? Но даже предложените начини да са теоретически осъществими, те са невероятно трудоемки и освен това не могат да отговорят на всички въпроси. Всички каменни блокове в стените имат малки, едва различими фуги и са идеално съвместими.  Фугата между тях е 1 мм. Във фугите не може да се напъха даже игла. За постигане на този резултат  само едно усърдие е малко. Трябват специални инструменти и уникални техники, дори по съвременни критерии. Как са постигнали египтяните такова съвпадение? Представителите на научния свят само разперват ръце и продължават да разсъждават за загадъчното величие на египетската цивилизация.

Хората отдавна са използвали нещо приличащо на цимент и бетон, отдавна са разбрали, че камъните сами не стоят и те трябва да се закрепват с вар, цимент, с жълтък и белтък. През различните времена и в различни страни са използвани восък, смола, брашно,кашкавал и сок на чесън. Но може ли да се използват тези вещества в промишлен мащаб?

Йосиф /Джозеф/ Давидович

Френският химик сътрудник на института в Берм- Иосиф (Джозеф) Давидович в средата на 20 години е разработил метод на получаването на геополимерния бетон. Използването на сложни съвременни технологии при тази технология не се изискват. Трябва да се раздроби материала и при стайна температура се превръща в изкуствен камък. Силата на откритието е в това , че за създаването на изкуствения камък той използвал отдавна известното физически сцепление /адхезия /. Адхезия от лат. adhaesio — прилепване представлява сцеплението между молекулите на повърхността на разнородни твърди или течни вещества. За да се направи полимербетона не са необходими високи температури и, високи налягания. За това е необходимо да се знаят  точните пропорции на веществата, които се използват. 13-те  компонента, които са използвали египтяните са лежали под краката на строителите на пирамидите.

Натриев бикарбонат е достъпен в пустините. А утайката от р.Нил съдържа алуминиев окис. И до сега в Каир има хора на брега и от утайката на Нил събират не просто глина, а смес от желязо, алуминий, и органика това е прекрасно свързващо вещество.Свързващото вещество е необходимо за получаването на изкуствен камък от твърди материали такива като гранит или диорит. Може да се вземе всеки минерал, да се раздроби до определен размер, след това той се разбърква с вода и се получава камък, които не се различава от природния камък.

Съществува древно египетско изображение на стената на гробницата на Рахмер, показващо по етапно описание на изготвянето на бетонните блокове. Това не е гранит. Това е геополимерен бетон. Формата, където се е изливала сместа е обикновен строителен кофраж. Кофражът е разглобяем дървен или метален съд. Преназначен е за поставяне на бетона и предаване на бъдещата форма. Херодот описва този дървен кофраж.

Възниква въпрос, защо никой не обръща внимание на повърхнината. Защото в ниските редове, където минават туристите такива неща няма. Но, ако погледнем по-нагоре, там подобни следи се виждат на всички блокове. Блоковете на пирамидите са доста меки, тяхната твърдост може да се сравни с твърдостта на гипса. Честите пясъчни буре за векове са могли да шлайфат повърхността.

Как египтяните са обработвали камъка, така че фугите да бъдат минимални? На много места фугите изглеждат, като драскотини. Египтолозите не могат да дадат ясно обяснение. Остава само да се възхищаваме. Както утвърждават египтолозите, те са го правили с медни триони. Всеки някога е разрязвал дърво със стоманен трион имащ чапраз. Нищо не може да се разреже без трион. Няма следи от триони по камъните на пирамидите. На триона трябва да се направи чапраз. За какво е необходим? За да не задерат зъбите при рязане. А как вие ще можете да разрежете камък с меден трион без да заклини? Някой да е виждал тези триони някъде? В някой музей?

Ако блоковете са изливани, то всичко си отива на местата. Всеки следващ блок е ставал след поставяне на предния блок на дървения кофраж. След поставянето на нова порция бетон, то той буквално се е сливал с предния. За да може съоръжението да диша те са го разделили на тухли. Поради, което пирамидите стоят и днес. Например в една от пирамидите разположена на юг от пирамидата на Менкаур се виждат доста странни ивици. Тази пирамида е направена от блокове с твърда черупка и мека сърцевина. При естествения камък това не се случва. За бетонните блокове това е естествено. Защото за направата му можете да използвате по-евтин материал за запълване. Може да бъде разрушен просто с ръка. Това е вътрешния състав. Външния слой не може да се разбие с ръка. Може ли естествения камък да има твърда кора и мека вътрешност? А ако това е бетон, разбира се, че може.

И отново възниква въпрос защо други не са го видели? Както това е показано в специални документални филми, по  поречието на Нил с голяма старание са рязали блокове от варовик, а след това са слагани  на лодки и салове и са ги превозвали. Там варовика е друг. В него прекрасно са се съхранили монолити от раковини с размера на малка монета,  а в блоковете на пирамидите такива  няма.

В пирамидата на Хеопс има масивен гранитен саркофаг Но никой не може да отговори, как е попаднал там. Той не може да бъде внесен през съществуващите входове и врати. на пирамидата. Те са много по-тесни. Долината където са погребвали фараоните е оградена от отвесни скали. За да се попадне вътре се налагало да се премине по тесен тунел изкопан в скалите. По него минали и първите френски завоеватели начело с Наполеон и останали учудени, когато намерили  гранитни саркофази. Техните габарити значително превишавали размерите на входа в долината. При това тези саркофази са монолитни, а не сборни от отделни части и при удар с чук звънели, като камбана. Египтолозите казали, че са ги спускали въжета. Но защо не са разширили малко повече входа в долината, там скалата е мека и няма проблем?...

Методът геополимеризация позволява да се направи не само изкуствен варовик, Бетон може да се направи от всякакъв друг минерал. Имитация от природни материали са използвани навсякъде при създаването на храмове, статуи, предмети на бита. Така се решава и друга египетска загадка. Знаменитите амфори направени от най-твърдите видове камъни всъщност са от бетон  от диорит.

Египтолозите твърдят, че те са пробивани, някак си са ги пробивали с помощта на медни инструменти  или пък с каменни и са оформяли вътрешната кухина. Но  на вътрешните, нито на външните не са останали никакви следи от обработка от твърди инструменти.

Има още един факт, който предизвиква възхищение. Става дума за дълбочината и яснотата на йероглифите, изрязани в най-твърдите каменни видове. Аналогия на древно египетската технология на нанасяне на йероглифите няма в света никъде. При египетската резба изображението под прав ъгъл влиза в камъка. От съвременните твърди сплави не може да се направят инструменти, които да влизат в гранит или диорит, така както  нож - в масло. Резецът в ръцете на древния майстор все едно нямал съпротивление. Може да се учудим на склонността на египтяните да  усложняват задачата си и да се задълбават на повече от 10 см. Защо да не се ограничат в скромните 2-3 см? Надписа и така прекрасно може да се чете.По-разбираема причина се създават нови митове за някакви трудолюбиви майстори.

При отливането на  геополимерния бетон йероглифите са дълбани в неговата още

не втвърдена повърхнина.Този е метода на издълбаването и на  нанасяне на  техните прочути йероглифи. Често тази облицовка се приема за гранитна.
Геополимерния бетон се е използва от човечеството от незапомнени времена- на Баалбек в Ливан, в Стоунхендж в Англия и други. Къде са изчезнали уникалните знания. Отговора на този въпрос е напълно очевиден. По-рано само определени открития са ставали достояние на цялото човечество. Останалите са съхранявани
в пълна секретност. Тайната са можели да знаят само посветените. И в случаите на тяхната внезапна гибел е нямало кой да предаде технологията. Именно така е забравена технологията на производство на малките златни топчета на булатната стомана, но все пак за тях знаем. Или нещо сме чували. Но  нищо не знаем за строителните технологии. За тях не са останали никакви исторически спомени

Темата за знаменития философски камък ни насочва към алхимиците. Те са търсели вещество позволяващо превръщането на  желязо и всеки друг метал в злато. А останалите изобретения са само съпътстващи продукти на безплодните усилия. Едва ли е могла да съществува стотици години наука,  която не е давала никакъв резултат, основана на измислици и празни обещания. При това, тези които са ги финансирали е трябвало да имат основание за това.

Целта е осъществима, някога е било направено. Секрета на философския камък
е бил известен именно в Египет. Последният човек, които е знаел тайните знания бил някакъв римлянин с име Маринеус. Преданието гласи, че египетския цар Калит събрал своите алхимици и поискал да изготвят желания камък. Но техните опити завършили неуспешно. Тогава при царя се появил Маринеус и леко се справил с поставената задача. Наградата за римлянина е станал запазеният му живот. На всички останали алхимици им отсекли главите. Но Маринеус избягал за да не го сполети същата печална участ. Едва след много години един от слугите на царя намерил беглеца и го помолил да открие секрета.

И Маринеус отговорил на поставения въпрос. Той му разказвал за тази тайна. За да се създаде камъка, той  трябва отначало да се разруши така, че в него има няколко съставящи елемента.  Използвал някакви загадъчни думи, които събеседника на разбрал. В последствие алхимиците се опитвали да изтълкуват думите на Маринеус, но видимо неправилно, защото философския камък така и не се получил.

Философския камък е някъкъв вид  геополимерен бетон. От тази гледна точка придобиват смисъл много показания на старите източници.Те достатъчно точно възпроизведат методиката на получаване геополимерен бетон.Действително технологията е такава. Отначало трябва да се раздроби материала, след това да се добавят специални вещества, след това всичко да се смеси и в края на краищата да се получи този камък. Изкуственият камък е получен чрез изкуство.

Удивително, че египтолозите не обръщат внимание на такива резултати.

На тях отдавна вече  “всичко е известно”. Те не желаят да се доверят на учените по естествените науки - ” Широко затворени очи”.

В 1982 г. Жан-Филип Лауер подкрепящ каменната версия предал на Давидович 2 фрагмента от блоковете на пирамидите и предложил да докаже техния изкуствен произход. Химическия анализ направен в 2 независими лаборатории без уговорки потвърдил бетонната версия. По този повод Давидович изнесъл доклад пред египтолозите в Торонто. Но Лауер, които също е бил на форума не се появил на доклада. Той се ограничил с къс коментар в пресата, казвайки:

”Не е  глупаво, но е невъзможно. Не може да бъде, защото не може да бъде никога.”

Такъв е бил отговора на един учен към  друг. Две години по-късно в 1984 г. Давидович се обръща към Египетския департамент на старините с молба за изследвания на пирамидите в Гиза, но му отказали. Причината обяснили така:

” Ваша хипотеза представя само личната гледна точка, която не съответства на археологическите и геологически факти.”

Това отказване носило характер на чиста демагогия и без никакви аргументи против. Египтолози са се досещали, че всяка дискусия на тази тема ще предизвика големи проблеми.

През 2006 г. американски учени са направили независими изследвания на веществата, от които се състоят блоковете на пирамидите.Спектралният и минерален анализи показали, че строителния материал се състои от смес варовик, пясък и глина. Експертите са стигнали до очевидния извод, че това е бетон и сега вече нищо не може да защити старите твърдения.

Възниква чувството, че съвременните египтолози искат да съхранят красивата приказка създадена от техните предшественици в ХІХ век. Приказката за това, как милиони египетски  роби, много десетки години подобно на мравки са местили огромни блокове и въздигали своите колосални пирамиди. Прекалено много за това е написано в учебниците, заснети са красиви филми. И да признаят сега, че всичко това е измислица-историците не искат. Но тогава не може да не възникнат съмнения за тяхната истинност и по други въпроси.Ако на една страница от научна работа е намерена груба грешка, нейния автор вместо да признае тази грешка, продължава да твърди своята правдивост, тогава това е ясен знак, че грешки в работата има изключително много.

Историята и хронологията, които защищават египтолозите стоят на много слаби основания и в тях има изключително много принципни и дълбоки грешки. Във всички учебници по история се утвърждава,  че Египетската цивилизация е много древна и съществувала преди много хиляди години. Но е удивително, че няма никакви реални доказателства поддържащи тази уж очевидна древност. Така, че въпроса как са построили пирамидите не е единствен и принципиален. На останалите въпроси кога, как и за какво са строени пирамидите поддръжниците на академичната наука не отговарят.

част 1
част 2
част 3