Загадки на древната история

От книгата – ’’Загадките на най - старата история’’ - Ал. Горбовски

Впрочем не само времето е виновно за безвъзвратно изчезналите сведения относно миналото и високите познания на древните.
Има още две причини за това.
Едната от тях е, че кастата на посветените пазители на тези високи познания не винаги била заинтересувана те да станат всеобщо достояние. Нали знанията дават на човека огромно предимство над околните и прилагането им далеч не винаги е било от полза на хората. Тра¬гичен пример за това, как, практическите познания изпреварват духовното и моралното развитие на човечеството, е използуването на атомната енергия за унищожителни цели.
Другата причина за загубването на знанията е, че хората понякога сами се лишавали от това наследство. Пример за това е участта, постигнала ръкописите и древните текстове на майте. През 1549 г. младият испански монах Диего де Ланда пристигнал в току-що завоюваното Мексико. Преизпълнен от усърдие да обърне сърцата на езичниците към истинския бог, той решил да изкорени духа на езическата вяра.
В един от храмовете на майте била намерена огромна библиотека с древни ръкописи. По негова заповед цял ден войници изнасяли книги и свитъци с непонятни рисунки и знаци на площада пред храма. Когато работата била завършена, Диего де Ланда доближил горящ факел до ръкописите. "Тези книги - пише той после - не съдържаха нищо друго освен суеверия и измислици на дявола. Ние ги изгорихме всичките." От всички библиотеки и летописи на майте до наши дни са достигнали само три ръкописа.

Също тъй трагична била и участта на писмеността на инките.
По времето на един от управниците избухнала епидемия. Попитали оракула какво да правят. Той отговорил: "Трябва да се забрани писмеността." Тогава по заповед на върховния глава на инките всички писмени паметници били унищожени, а използуването на писмото - забранено. Само в Храма на Слънцето останали няколко платнени свитъка, на които била записана историята на инките. Достъпът в помещението, където те се намирали, бил разрешен само на царствуващите инки и на няколко жреци - пазачи.
Много години след като били унищожени всички ръкописи и писмеността забранена със смъртно наказание, един жрец все пак се решил да изнамери азбука. Заради това той бил жив изгорен.
През 1572 г. четири платнени свитъка с ръкописи, заловени от испанците, били изпратени на крал Филип II в Мадрид. Но корабът, който ги пренасял, по всяка вероятност потънал и ценният за историците товар така и не достигнал до Испания. Загиналите ръкописи били единствените писмени паметници на инките, за които знаем.
Според историците библиотеките на Картаген наброявали не по-малко от 500 000 тома. От всички тях е оцеляло само едно единствено съчинение, което било преведено на латински език. Римляните изгорили всичко, стараейки се да унищожат културата и историята на народа.
Също тъй постъпвали и мюсюлманските завоеватели. Те не само насила изземвали всички стари книги и ръкописи, но определили и големи награди за онези, които доброволно ги предадат. Всички събрани по този начин писмени паметници се изгаряли.
Унищожаването на ръкописи и писмени паметници има, както изглежда, също толкова древна история, както и самата писменост.
Изгорени са всички съчинения на гръцкия философ Протагор (V в. пр. н. е.). Две и половина хилядолетия проблесна със злокобна светлина пламъкът на този огън, един от първите, в които са горели книги.
През III в. пр. н. е. запламтели кладите в Китай. Първият император от династията Цин изгорил съчиненията на Конфуций. Заедно с тези клади били живи изгорени и онези, които имали нещастието да бъдат почитатели на великия философ.
Сирийският цар Антиох Епифан изгорил книгите на евреите. А през 272 г. пр. н. е. запламтели клади в Рим. По-късно римският император Август заповядал да изгорят всички книги по астрономия и астрология.
Ето защо от най-подробните документи за миналото - трудовете по история, литература, наука - до сега са стигнали само жалки фрагменти. Доколко, например, могат да бъдат пълни и правилни представите за Софокъл, щом той е написал около сто драми, а са запазени само седем! От стоте драми на Еврипид съществуват само деветнадесет. От всички съчинения на Аристотел е запазено само едно, останалото са записки на негови съвременници и ученици. Известно е, че Тит Ливий (58 г. пр. н. е. - 17 г. пр. н. е.), един от най-големите истори¬ци на древността, е оставил обширен труд "История на Рим". Той е съдържал 142 книги. Съхранени са само 35.
Времето не се оказало по-снизходително и към други съчинения на древни автори. От 40-те книги на Полибий само 5 са спасени от загиване, а от 30-те книги на Тацит - 4. Плиний Стари е написал 20 книги по история; всички са загубени.
Знае се, че библиотеката на град Пергам (Мала Азия) имала 200 000 тома съчинения и свитъци - уникални ръкописи. Тя била взета от римския пълководец Антоний и подарена на Клеопатра. Пепел не останала дори от тази огромна библиотека. Също тъй безвъзвратно загинала библиотеката на храма на Пта в Мемфис и книгохранилището на ерусалимския храм.
А какви съкровища от знания са пазели унищожените знаменити библиотеки на фараона Хуфу (Хеопс) или на Птолемеите? Една от библиотеките на Птолемеите съдържала 40 000 свитъка, друга - 500 000, а според някои сведения - дори 700 000 свитъка. Повечето от тях били уникални.
Когато през 47 г. пр. н. е. Юлий Цезар запалил египетската флота в Пристанището на Александрия и огънят се прехвърлил в града, загинала първата, по-малката библиотека. От втората библиотека император Диоклетиан изгорил и унищожил всички текстове, които съдържали сведения за магии. Невежи тълпи през неговото управление и през следващите години неведнъж са нападали библиотеката, изгаряйки най-ценни ръкописи. Мюсюлманите-араби, които завладели Александрия, довършили унищожението на библиотеката.
Императори и други управници, подобно на Диоклетиан, неведнъж съзнателно унищожавали древни книги. Колкото и дивашки и фанатични да ни се струват тези действия, те не били само някаква прищявка. Тези постъпки били продиктувани от главната задача, която стояла пред всеки управник: запазване и затвърдяване на властта. Винаги е опасна появата на човек или хора, чиито знания ги правят твърде силни. Затова не бива да учудва и следният епизод.
Веднъж съобщили на Иван Грозни, че някой си чуждестранен търговец донесъл в Москва много книги. "Царят - пише в спомените си един съвременник, - като узнал това, заповядал да му донесат част от книгите. Те се сторили твърде чудновати на русите; сам царят не разбирал нито дума от тях. Ето защо, като се страхувал народът да не научи такава премъдрост, той заповядал да отнесат в двореца всички календари (книги - А. Г.), да заплатят на търговеца, колкото поиска, а книгите да изгорят.


СКРИТИТЕ ЗНАНИЯ

И така, у древните се намират някаква част от оцелели знания. Това са астрономически, космогонически, географски и други познания, за внезапната поява на които няма обяснение.
Другата част от знанията е безвъзвратно изчезнала. Тя е загинала заедно с текстовете, ръкописите и книгите, които били загубени или унищожени.
И най-после, имало е още една част, която била преднамерено скрита от пазителите на знанията. Това са познания, чието притежание правело човека опасен за околните. Обръщало се е особено внимание тези познания да не станат достояние на военачалници и управници.

Ето какво е написал един китайски алхимик преди 1000 години: "Най-голям грях било да откриеш на военни тайната на твоето изкуство! Пази се! Нека и мравка дори не се промъкне там, където работиш." "Кабала" съобщава за някаква книга с висши знания, която била скрита в дълбока пещера, за да не попадне в ръцете на недостойни.
На времето си и Нютон вярвал в съществуването на някаква каста - носителка на тайни знания. "Съществуват и други велики тайни - пише той - освен преобразуването на металите, за които великите посветени не се хвалят... Ако е истина това, което пише Хермес, те не могат да се постигнат, без светът да се окаже в много голяма опасност."
Плутарх съобщава, че не друг, а Александър Македонски като ученик на Аристотел се приобщил към ня¬какви знания, които философите наричали "устни" и "скрити" и не им давали широка гласност. Когато Александър узнал, че Аристотел е написал книга за това, упрекнал го, че разгласява тайното учение: "Постъпил си неправилно, като обнародваш учение, предназначено само за устно преподаване."
Посветените, стремейки се да преградят достъпа към някакви важни и опасни знания, строго пазели тяхната тайна. "Който постигне вълшебните тайни на словото, нека ги пази от всички..." се чете в "Ригведа". А един от магическите египетски папируси започва и завършва с призива "Заключи устата си! Сложи преграда на устата си!"
През времето на Рамзес III двама придворни библиотекари били осъдени, защото недостатъчно бдително са пазили някакъв магически папирус. Достъпът до този извор на знания бил разрешен само на най-доверените хора от жреческото съсловие.
Спомена се вече за Тот (Хермес), който в навечерието на катастрофата бил начертал текстове, съдържащи знания, за да ги спаси, а след катастрофата превел надпис и от тайния свещен език. Книгите на Хермес (а възможно е частично тяхно подправяне) са оставили видима следа в различните религиозно-философски учения] Климент Александрийски (II-III в. от н , е.) пише за 4 свещени книги на Хермес. Учението на Хермес, посвете¬но на различни въпроси от философията и магията, било тайно. Така възникнало понятието "херметически", т.е. "тайни", "затворени" знания. Сега, когато говорим например за херметически затворен съд, вече ни е трудно да се досетим за първоначалното (основното) значение на тази дума.
По-късно световни религии освен своята явна част са имали и кодекс от тайни знания. Знанията се пазели по най-грижлив начин. Някои философи и богослови смятат, че Христос (или лицето, което в кумранските ръкописи се споменава като "Учител") съобщил на апостолите някакво тайно учение, което разрешил да се открива само на избрани. В юдеизма съществува традицията тайното учение "Кабала" да се излага само устно,. Забранено е това да се прави писмено поради опасността тайните знания да попаднат в случайни ръце. Поради същите съображения жреците-друиди не записвали нищо, цялото си учение пазели изключително в устна традиция то изчезнало заедно с тях.
И така, единият път за скриване на знанията се зак¬лючавал в това, някои най-важни сведения да не се записват. Другият бил "шифроване на знанията". Различ¬ни символи, условни фрази, обозначения и недомлъвки преграждали пътя към истинския смисъл на написаното. Такива са например многобройните ръкописи по алхимия. Понастоящем техният брой надминава 100 000. Това значи, че около 100 000 души са се старали да из¬ложат на хартия или пергамент някакви знания, които, смятали те, не бивало да изчезнат заедно с тях. Каква е практическата стойност на тези знания? Неизвестно. Човек прониква в света на строежа на материята. Той изпраща експедиции в най-труднодостъпните области на Земята, но едва ли не най-трудна е експедицията в областта на забравените или загубени човешки знания. Участниците й трябва да разгадаят и да разберат маса условни обозначения. Известният учен от XVI в. Блас Вижинор бил не само алхимик, той станал изобретател на най-съвършените кодове и системи за шифроване. Някои от неговите методи се употребяват и досега при работата с шифър. Интереса у него към тази работа събудило запознаването му със съчиненията на алхимиците. Те били написани, както изтъквал той, с условни знаци и правели впечатление на добре съставени криптограми".
В други случаи шифроването се оказва по-сложно. В Шумер знаели, че звездният свод извършва пълен кръговрат за 25 920 години. Често това число се дава в за¬булен вид, тъй че трябва да се свали покривалото, за да се открие. Така в храмовите библиотеки на Нипур и Сипар всички таблици, посветени на делението и умноже¬нието, се основават на числото 12 960. Не е нужна осо¬бена досетливост, за да се разбере, че това число не е ни¬що друго освен 25 920 .
Съществува и по-сложна система за шифроване на то¬ва число. В Шумер наред десетичната система съществу¬вала и шестдесетична система за смятане. Разделяйки пространството на 360 градуса, а времето на 60 секунди, до днес се продължава традицията, стигнала до нас от древния Шумер. А може би от някаква друга цивилиза¬ция, която е съществувала в още по-далечните хилядо¬летия, за която нищо не знаем. В основата на тази сис¬тема лежи концепцията за единството на време и прос¬транство, която едва сега съвременното човечество за¬почва да осъзнава.
Изходно число на шестдесетичната система за смята¬не бил "сосс" =60.
Ако пълният кръговрат на звездната сфера 25 000 Г дини се раздели на "сосс", ще се получи 432.Да запомним това число. И да видим къде още го срещаме.
Преди всичко в "Махабхарата" - най-старият индийс¬ки епос. Там се говори за космически цикъл, който има 4 320 000 години. Намираме го и у вавилонския жрец Бероз (царете преди потопа са царували 432 000 години). В исландския епос, в разказа за космическата битка на боговете и антибоговете се говори за 540 порти. От вся¬ка излизат по 800 воини. Зададе ли се въпроса, колко са били всичките воини, ще се получи същото число 432 000.
С други думи, само този, който владеел "ключа", който знаел какво нещо е "сосс", откривал истинското значение на тази цифра.
Този способ - да се скрива някакъв таен смисъл зад символи - е свойствен на много т.нар. "свещени книги" или "книги по магия". Така традицията на "Кабала" рисува космогонията или пълното знание за създаването и развитието на света във вид на някакъв символичен дво¬рец. Този дворец има 50 врати и всички врати се отва¬рят с един единствен ключ. Знанието на този ключ дава достъп до тайните на космогонията. Към всяка от чети¬рите страни на хоризонта водят по 10 врати, другите 9 врати водят към небето. Освен това има и една врата, за която още нищо не се знае. Само който я отвори, може да узнае къде води тя - нагоре или надолу, в бездната. . Знае се само, че никой, който е излязъл през нея, не се е връщал обратно.
Традицията за "поставяне под секрет" на опасни зна¬ния отвежда в далечното минало. Един от първите фак¬ти за появата на тази тенденция е свързан с името на ин¬дийския император Ашока (293-273 г. пр. н. е.). Внук на Чандрагупта, обединителя на Индия, той искал да бъде достоен за великия си дядо. Смятайки, че за управника войната е най-сигурния способ да запечата името си във вековете, той възглавил поход срещу съседното царство Калинга.
Жителите на Калинга се съпротивлявали отчаяно. В една от битките войниците на Ашока избили повече от 7000 противникови воини. Вечерта на полето на току-що завършилата битка пристигнал императорът. Ашок; бил потресен от вида на убитите, от течащата кръв на бойците.
Всички останали години от живота си Ашока посветил на науките, на разпространението на будизма и н съзидателна дейност. Има предание, че ужасите на войната му направили толкова силно впечатление, че ток решил да направи всичко, че да не могат никога човеш¬кият ум и познания да бъдат насочени към унищожение на хората. Ашока основал едно от най-тайните общест¬ва, съществували някога на Земята - обществото на Де¬ветте неизвестни. Целта на тази организация била да не допусне в ръцете на хората да попаднат сведения за ня¬какви важни средства за унищожение.
Някои смятат, че тази организация продължава да съ¬ществува и до днес. Такова мнение е изказвал по-специ¬ално Жаколио, консул в Калкута по време на Втората френска империя, автор на добре известни изследвания за Индия. На същото мнение били и някои английски високопоставени чиновници в колониална Индия.
Няма преки доказателства, които биха позволили да се твърди, че и досега, след две хилядолетия, съществу¬ва тайна организация, но и самото известие, че някога е била създадена организация с подобни цели, говори много.
Ашока не е бил единственият, който се е опитвал да ограничи и запази в тайна знанията с разрушителна си¬ла. Въпреки широко' разпространеното мнение така са постъпвали и някои от най-далновидните управници и обществени дейци. Става дума за един вид забрана на това, което на съвременен език може да се нарече "оръ¬жие за масово унищожение".
През 1775 г. френският изобретател Дю Перон започ¬нал да настоява за лична аудиенция при краля. Според думите му от тази среща зависело бъдещето на държа¬вата. Това, което Дю Перон трябвало да съобщи, той искал да открие само лично на краля. Людовик XVI се съгласил да го приеме. В дворцовата градина, където станала срещата, помощници на Дю Перон внесли ня¬колко големи грижливо опаковани сандъка и се отдале¬чили.
Оказало се, че Дю Перон е измислил оръжие, което може да застави без усилие да капитулира всеки противник. Отсега нататък Франция можела да разширява гра¬ниците си тъй далече, както е угодно на Негово Величес¬тво. Сложното съоръжение, което Дю Перон демонст-рирал, било предтеча на днешната картечница. То мо¬жело да изстрелва едновременно 24 куршума.
Но Дю Перон не чул похвали. Кралят студено го пре¬къснал и му заповядал да си върви. Людовик XVI и ми¬нистрите му отхвърлили с негодувание откритието като "зверско оръжие за изтребление". Дю Перон бил обявен за изверг и враг на човечеството. Има всички основания да се предположи, че кралят се е сетил да вземе" мерки Дю Перон и изобретението му да не попаднат в ръцете на някой друг, монарх.
А преди още когато лъкът и стрелата се смятали за най-унищожителното оръжие, специална папска була се опитвала да внесе ограничения и в тази област. Булата забранявала да се използува тринога или поставка за по¬точно прицелване на арбалетите. "Това приспособление - казвало се в булата, - добавено към личните качества на стрелеца, прави сражението безчовечно." Забраната била в сила и се спазвала цели две столетия. От същите хуманни съображения се ръководил и Шамба Болонгонго, един от кралете на Бечуаналенд (в Африка), който забранил да се използуват метални копия при сражения. Знаменитият "гръцки огън", чиято рецепта се пазела в най-строга тайна, бил завинаги загубен. Възможно е желанието да се скриват такива знания от хората да е причина за някои странни явления, свързани с историята на барута.
В Германия, в град Фрайбург, има паметник на човек в монашеско расо. Името на този човек е Бертолд Шварц. Францисканският монах Бертолд Шварц бил об¬винен в магьосничество и бил хвърлен в затвора. Там той продължил опитите си и веднъж, като смесвал сяра, селитра и въглища, получил състав със страшна разру¬шителна сила - барута. Това се случило през 1330 година. Скоро рецептата става известна навсякъде и от нача¬лото на XIV в. барутът се разпространява в Европа. Над бойните полета, където по-рано се чували само ударите на мечовете и звуците на тръбите, се понесла тежката ми¬ризма на първите топове. Четиринадесети век станал ве¬кът на раждането на барута. Но ако се порови в миналото. ще се открият малко известни факти и съобщения, които разкриват удивителни неща до тази дата барутът внезапно се появява ту на друго място, ту внезапно изчезва за векове,,
Известно е, че много преди официалното раждане на барута, още през 1257 г. арабите са го използували при обсадата на един град в Испания. Преди този случай пак арабите са употребили барут през 690 година. Прекъсване - пет века и половина! През VII в. от н. е... !
Необяснимо е защо такова важно средство за водене на война не е получило разпространение. Натрапва се мисълта, че е имало хора, които са се стремели тайната на гибелното оръжие да не стане достояние на всички.
Сведенията за барута се пазели в най-строга тайна. Кой ги е пазел? Във всеки случай не военните и не поли¬тиците, които не биха се въздържали да използуват то¬ва могъщо средство. Като пример за откритие, направе¬но някога, а след това нарочно унищожено, може да пос¬лужи това, което пише Леонардо да Винчи. "Как и за¬що не пиша за своя способ да се стои под водата толко¬ва време, колкото може да. се издържи без ядене. Аз не обнародвам това и не го съобщавам заради злите хора, които биха използували този способ за избиване в мо¬рето, като продупчват дъното на корабите и ги потопя¬ват заедно с хората, които се намират в тях."
Разбира се, сега е мъчно да се каже, какви са били познанията, които древните така грижливо са пазели.