"ТРИЙСЕТ И ШЕСТ СТРАТЕГЕМИ" - от 1-ва до 6-та

Шест по шест - трийсет и шест.
В пресмятането се крие войнско изкуство,
войнско искуство е заключено в пресмятането. 
Силната и слабата страна взаимно
си разменят позициите,
ключът към победата се крие в тези промени.
Невъзможно е предварително стратегема да измислиш,
измислиш ли я - ще е безполезно.

Хексаграма Кун

Тази хексаграма, съответстваща на максималния покой и отстъпчивост, по такъв начин изразява висшия смисъл на мъдростта на трийсет и шестте стратегеми, което е не друго, а безкрайно действеният покой, всеобхватното изплъзване, въздесъщото отсъствие. Съществува определен ред за разположение на хексаграмите, в който хексаграма Кун стояла на първо място.

                                     

                                                  Тълкуване

Пресмятайте отново и много не се оповавайте на принципите. Тези принципи сами ще се разкрият в разчетите ви, а същността на пресмятането не бива да се разказва. Да виждаш в изкуството на войната само изкуство и да не знаеш, че това изкуство се базира на точни разчети - значи да не знаеш как да използваш изкуството.

Уловките и интригите в изкуството на войната винаги произтичат от естествения ход на събитията и от човешките чувства. Най-малката несръчност при използването им неминуемо ще породи подозрения и ще повлече след себе си смут в умовете. Тогава няма да можеш да използваш нито един похват. И още трябва да напомним, че трийсет и шестте стратегеми са разделени на шест раздела от по шест стратегеми.

Първият раздел е посветен на стратегемите на победоносните сражения; Вторият - на стратегемите на сраженията при равновесие на силите; Третият - на стратегемите на настъпателните сражения; Четвъртият - на стратегемите на сраженията с няколко участника; Петият - на стратегемите на сраженията съвместно с трета страна; Шестият - на стратегемите на губещите сражения.

Допълнително мнение: В ''Канон за войната със сто глави'' (11в.) се казва: ''Във въпросите на военната статегия в началото на всичко стои планът. Преди да започнеш военни действия, трябва да имаш ясна представа за способностите на военачалниците, да знаеш силните и слабите страни на двата лагера, числеността на войските, особеностите на местността, в която се разгръщат бойните действия, а също и подкрепленията, на които могат да разчитат в двата лагера. Едва тогава можеш да започнеш да действаш..."

                     Стратегеми на победоносните сражения

Стратегема първа: Измами владетеля, за да отидеш оттатък морето.

Който се стреми всичко да предвиди,

губи бдителността си.

Когото всеки ден виждаш, той не поражда подозрения.

Ясният ден скрива по-добре от тъмната нощ.

Всичко да разкриеш - значи да не издадеш нищо.

Тълкуване

За онзи, който крои нещо, няма полза от нощната тъма и потайните места. Да крадеш в среднощен час, да грабиш в затънтена уличка - това са постъпки на невежите и неуките. Мъж, който разбира от хитрости, не прави така.

Стратегема втора: Обсади Уей, за да спасиш Джао.

По-добре да разделиш враговете,

отколкото да им позволиш да са заедно.

Нападай там, където отстъпват.
Не нападай там, където дават отпор.

Тълкуване

Да се справяш с неприятеля е все едно да насочваш движението на водите: там, където противникът настъпва, отбивай в страни натиска му, както отбиваш водния поток; там, където противникът е слаб, запълвай пустотата в отбраната му, сякаш изграждаш бент в застояла вода.

Стратегема трета: Да убиеш човек, възползвайки се от чужд нож.

 

С врага всичко е ясно, но за приятеля не си сигурен.

Използвай приятел, за да премахнеш враг,

а ти самият не прибягвай до сила.

Тълкуване

Намеренията на врага вече са очевидни, но в борбата влиза трета сила. Трябва да се възползваш от силата на този трети, за да победиш врага.

Стратегема четвърта: Спокойно чакаш, докато врагът се умори.

Силите, притискащи врага,
не произтичат от открито противоборство.

Тълкуване

Хитростта се заключава в това да се постави противникът в неизгодно за него положение. В книгата за воинското изкуство "Сун Дзъ" се казва: ''Онзи, който пръв заеме бойното поле, притежава предимството на покоя. Онзи, който идва по-късно, изтощен от похода, тозчас трябва да влезе в бой. Ето защо мъдростта на пълководеца се състои в това да се примами неприятелят на мястото, което той е избрал, и да не му се позволи да заеме изгодно за него място.''

Стратегема пета: Да извършиш грабеж по време на пожар.

Ако врагът е понесъл голяма загуба,
възползвай се от случая - извлечи облага за себе си. 

Тълкуване

"Силният натрапва закона си на слабия." Ако врагът е сразен отвътре, заграбвай земите му. Ако врагът е сразен отвън, завладей народа му. Ако поражението е отвътре и отвън, завземай цялата държава.

Стратегема шеста: Вдигаш шум на изток, нападаш на запад.

Духът на неприятеля и редиците му са объркани.
Ето благоприятен момент за внезапно нападение.

Тълкуване

"Владетелят трябва да държи оръжието готово, за да победи бушуващата стихия."

''ИСУС НЕ Е УМРЯЛ НА КРЪСТА''

"Възкръсването на Исус Христос е възможно, но не и възкресението на Християнството. Всъщност, Исус никога не е умирал на кръста. Когато говорим за разпятие - то са нужни поне 48 часа, преди човек да умре. И не е имало случей, в който някой да е бил разпънат на кръстa в продължение на почти 6 дни, без това да доведе до смърт. Тъй като Исус е бил свален от кръстa едва шест часа след като е бил разпнат, то не е възможнo той да е умрял на него. 

Било е конспирация между богат симпатизатор на Исус и Пилат Понтийски - да разпънат Христос колкото се може по-късно през деня в Петък, защото в Събота евреите спират всякаква дейност. Техният "Сабат'' (Събота) не разрешава да се върши никаква работа. И така в Петък вечерта всичко спира. Сделката била Исус да бъде разпънат късно следобяд, така, че преди залез слънце, той да бъде вече свален. Може би е бил в безсъзнание поради това, че е загубил много кръв. Но той не е бил мъртъв! 

След като е свален от кръста, е държан в пещера. И така преди Събота да приключи и евреите да го разпнат отново, неговото тяло е било ''откраднато'' от неговите последователи. Гробницата била намерена празна. А Исус бил отведен от Юдея колкото се може по-бързо. И след като той бил отново здрав и възтановен - отишъл в Индия. И живял дълъг живот - 112 години... в Кашмир.''
                                        .......

"Но Християнството не може дори да направи добър заговор, за да се възроди, да възкръсне. Има голямо движение измежду християнските теолози и те правят отчаяни опити. Самите им усилия показват, че ще се провалят. В действителност, усилията им са нелепи.''

''Има един теолог, който казва: ''Няма Бог, и ние трябва да приемем безбожното християнство''. Той знае, че е невъзможно да покаже Господа на идното поколение; на младия и свеж ум не е възможно да докажеш Бога, както го описва религията. Дните на тези вярвания приключиха. Епохата, в която живеем е на науката: трябва да доказваш, да дадеш доказателство, никой няма да повярва в нещо, само като го кажеш. И така, той е готов да пожертва Бог, за да спаси християнството. Какво би останало от християнството без Господ? 

Има един друг теолог, който пък казва, че е готов да повярва, че може би Исус е само мит и никога не е съществувал. Трудно е да се докаже както съществуването на Христос, така и на Бог, защото никоя съвременна литература не споменава дори името му. Не съществуват други доказателства, освен четирите евангелия, оставени от учениците му, които не могат да се нарекат доказателство. И този човек е готов да отрече Христос, за да спаси християнството, но какво би било то без него, без Господ. Те са толкова отчаяни да спасят религията, че не виждат последствията от това, което правят.

Друг пък казва, че не е имало никакви чудеса; всички чудеса били изобретения на последователите. До момента, в продължение на две хиляди години, християнството е зависело от чудесата. Това са нейните основи, които доказват по-добре от която и да е друга религия, нейната роля, защото Гаутам Буда не ходи по вода, Махавира не може да съживи мъртвец, Кришна не може да излекува болните просто като ги докосне, Мохамед не може да прави вино от вода.''

''Не можеш да докажеш, че има чудеса, и защото не можеш да го докажеш, създаваш подозрения относно Исус. Значи е по-добре да отречеш чудесата; най-малкото поне съмнението за Христос ще отпадне. Но вие не разбирате последствията: без чудеса, Христос е нищо. Без чудесата Буда остава същият, защото той никога не е правил такива. Хората са го обичали не заради това. А заради яснотата на неговото възприятие, да вниква в същността на нещата, да даде на хората прозрение да трансформират живота си. Ходенето по вода е просто глупаво. Дори ако можеш да го правиш, пак не е чудо, а просто глупост, тъй като ти ще си останеш същият. Няма да излезеш от водата преобразен.''

Източник 1
Източник 2

Превод от английски: Yenislava

"ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЧОВЕК ДА УМРЕ В СЪЗНАНИЕ?''

ДУША - ''УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ИЗБРАНИ МИСЛИ ПО ТЕМИ''

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание.

Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание.

Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани.

Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.

Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие.

Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъф­тяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов.

А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта.

Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.
В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.”

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ѝ ближни.
И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ѝ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.

Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената.
Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите от­но­шения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.

Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли  ли се душата, той пак става обикновен човек.

Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае.

И тъй, помни:
Ти си душа, не тяло!
Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.