ТАЙНАТА НА ЕГИПЕТСКИТЕ ЗОДИАЦИ

Представям  петия филм от поредицата:"Историята- наука или измислица"

 

В малко от  хората  възниква съмнение в неоспоримата древност на тази страна-Египет. Ние от детство сме уверени, че историците имат доказателства за много хилядното минало. Но се оказва, че не всичко е така просто и очевидно. Изяснява се, че не всичката информация от миналото е дошла до нашето време е разшифрована и публикувана.

На стените и сводовете на египетските храмове са се запазили уникални произведения, създадени от изкусни художници и астрономи на древността. Това са зодиаците. За съжаление повечето от посетителите не знаят нищо за тях. Още повече никъде не може да се намери пълно изображение на египетските зодиаци. В най-добрия случай могат да се намерят фотографии на отделни фрагменти. Опитът да се направят собствени подробни снимки на зодиаците може да предизвика сериозни проблеми с местните служби за безопасност. Kакво е зашифровано на тези древни изображения? И защо така внимателно ги охраняват?
 

 

От начало трябва да разберем кога в Европа въобще са узнали за тази страна. Това е достатъчно важен момент в нашето разследване. До края на ХVІІ век на европейците до  за Египет е било известно изключително малко. В доста обемната хронография от края на ХІХ век на Египетската история са посветени само 2 страници. От текста се вижда, че знанията на европейците са малко, разхвърляни и доста мъгливи. В началото на ХІХ век френския филолог Жан Франсоа Шамполион разшифровал йероглифите на Розетския камък донесен във Франция от Наполеоновия поход до Египет. Обаче е известно, че дълго преди Шамполион йероглифите в Европа са били четени и разбирани.

 

розетския камък

 

Но странното се оказва, че от йероглифит се разчитали отделни християнски текстове. И даже цели откъси от Библията, а това коренно противоречи на Скалигеровата хронология. И тогава тези ранни преводи се обявили за неправилни. А сега именно на Шампилион принадлежи славата на първия създател на граматиката и първия речник на древния Египетски език. Той е един от първите е заявил, че историята на Египет е започнала за няколко хилядолетия преди новата ера. Но на какво основание? Открил в ХІХ век огромни списъци с египетски имена. Той веднага решил, че това са имена на фараони не на високопоставени служители, не просто на богати известни хора, а именно на управители. Тези списъци са били не пълни, конкретна информация за управлението на една или или друга династия е била много малка. Поради това да се установи, че продължителността на управление на един или друг фараон е трудно. Но египтолозите намерили изход. Хенри Брош известен немски египтолог от ХІХ век постъпил така: 1 фараон примерно за 33 и 1/3 години. Примерно 3 фараона за 1 столетие. И така сметнал, че 3 фараона дават 100 г. Той се е върнал в миналото, като изчислил датите. на управление на първата династия, около 20 фараона. Всички останали египтолози са се съгласили с този принцип на построяване на египетската история. В това време е била приета хронологията на Скалигер. По тази хронология историята на Египет е от няколко хиляди години. И тази версия се е смятала за напълно обоснована, защото напълно отговаряла на световната.

 

Тази хронология изглежда много странно , защото няма някакви обоснования,
няма такива цифри.  Хронологията на Египет и самата египтология е основана не на строги научни изследвания, а на измислиците на египтолозите от ХIХ век. На Шампилион, на Брукш и други.

Поколенията египтяни са оставили за своите потомци особени знаци в които зашифровали точните дати свързани с историята. Стените на много египетски гробници са украсени с достатъчно големи стенописи, на които се откриват символични изображения на зодиакални съзвездия. Подобни рисунки може да се видят под сводовете на храмовете и на капаците на някои саркофази. Тези картини на звездното небе се наричат зодиаци. Зодиакалния пояс е  кръг от 12 основни съзвездия. В този кръг се движат всички планети и луната. Слънцето също е в този кръг. Кръгът напомня часовник. Зодиакалният пояс - това е циферблат. Планетите са стрелки, които се преместват спрямо съзвездията. Ако в определен час на денонощието се нарисуват стрелки към планетите, като на обикновения часовник, на всички ще е ясно какво време е указано. Същото е за астралния часовник. Движението на планетите е постоянно. Всеки ден можем да наблюдаваме ново разположение на планетите относно основните съзвездия, слънцето и луната. Значи за всеки ден има свое астрологическо време на този часовник. Това време астролозите наричат дата по хороскопа.

Ако днес нарисуваме видимото на небето положение на планетите, може да бъде уверени, че след години учените ще могат да разшифроват, за кой ден става дума. На зодиаците с помощта на картини се указва положението на планетите, слънцето и луната. Конкретното положение на планетите определя конкретна дата. Очевидно е, че създавайки зодиак египтяните са искали да съхранят за потомците датата имаща отношение към едно или друго съоръжение или събитие.

Зодиакът в храма в Дандера е бил открит от европейците в 1799г. и пренесен в Париж. Оригиналът на зодиака и до сега се намира в Лувара, А в Дандерския храм са разположили негово копие. Копието е  доста вярно независимо, че е по-красиво от оригнала. На кръглия Дандерски зодиак има много човешки фигури с тояги в ръце.

 

Това е символ на планетите. Фигурките с тояги в древната символика се характеризирали с движение. А планетите, това са постоянно движещи се

небесни тела. На кръглия зодиак е изобразена картина на звездното небе. Следователно е зашифрована конкретна дата. В храмовете в Дандера и Есна на най-почетното място на тавана, както и под куполните рисунки са разположени зодиаците. Значи датите зашифровани в тях трябва да бъдат много важни за египетската история. Но какви са тези дати? Например зодиакът в царската гробница  на Рамзес VI  е един от най-впечатляващите зодиаци. Зодиакът нарисуван на тавана на погребалната камера направо над саркофага на фараона. Вероятно в него е зашифрована датата на раждане или смъртта на фараона.

Египтяните не случайно са записвали датите във вид на зодиак. Те са разбирали, че датирането на събитията с помощта на календарно време, това е много добър път. Астрономите от древен Египет разбирали, че трябва да запишат датата на по-разбираем език. Такъв, който ще бъде вечен, за да могат да го разберат и прочетат техните потомци.

Европейските астрономи от ХIХ век предприели редица изчисления но след няколко опита да ги датират, египетските зодиаци са обявени за плод на въображението на древните хора и всички изследвания са прекратени. И до сега най-важната информация, която се съдържа в тези древни знаци е недостъпна нито на широкия кръг от учени нито на любителите на историята. И това не е случайно. Или историците не са успели да разшифроват зодиаците и не искат да си признаят или са успели да прочетат поне част, но получените дати абсолютно не съвпадали с приетата хронология на Скалигер. Поради което се е наложило да се скрият от смутените историци.

В ХIХ век астрономите изучаващи древните египетски зодиаци открили вероятно съвпадение,  за което те са нямали обяснение. Това са символите на зодиакалните съзвездия на този кръгъл Дендерски зодиак. Опитът да се потвърди, с помощта на египетските зодиаци, приетата версия за за древността на Египет не се е получила. Решението на задачата не подхождало на предварително избраната версия. Но съществуването на зодиаци в египетските гробници вече е било невъзможно да се скрие.

 

Египтолозите е трябвало да предложат поне някакво обяснение. И те са предложили. Вярно, съвсем не убедително. Те са заявили:

” Да ние знаем за зодиаците в древния Египет, действително са много. Да там има съзвездия, да там има планети. Но не трябва да се мисли, че това е хороскоп. Не трябва да се мисли, че това са астрономически картини. Това са преди всичко религиозни сцени, защото планетите по-рано често са смятани за богове. Меркурий това е едновременно и планета и бог. Венера е едновременно планета и богиня. Юпитер едновременно върховен бог и ярка планета.А  Дандерски зодиак -това е символ на слънцето.”

 

Но в зодиаците астрономическите закони винаги са изпълнени. Ако египетските зодиаци са нищо повече от въображения на художници, то защо тези художници  така точно изобразяват положението на планетите, вместо това окончателно да
дадат воля на фантазията си? Съвременните художници, като изобразяват измислена реалност  едва ли ще разположат точно домовете на своите улици!...

Но ако рисуват действителността значи, те не рисуват своя измислица, а онова, което виждат всеки ден. В случая със зодиаците всичко е още по-точно. В хората създаващи тези знаци имало някаква цел. Да фиксират положението на планетите на небето и така да съхранят определена дата. Те не са знаели, че след няколко века тези дати няма да съвпаднат с хронологията на Скалигер...

 Египетските зодиаци са се опитвали да датират много известни астрономи ХІХ века. Получените от тях резултати се оказали, отрицателни. Такива планетни съчетания на

Зодиакалното небе не са се появявали, като се започне от дълбока древност та чак  до самото средновековие. Астрономите от ХІХ век, възпитани на хронологията на Скалигер, все пак са търсили дата, която е могла да стане неопровержимо потвърждение на дълбоката древност. Но такова потвърждение те не са намерили.

Как се разшифрова зодиак?

 
                                                    Николай А. Морозов

В начало на ХХ век от датировката се заинтересувал руския учен Николай Морозов. Той станал първият, който предложил датировка на египетските зодиаци по тяхното съдържание, без да се съобразява с традиционната

Скалигерова хронология. Морозов доказал, че по астрономическото датиране на Египетските зодиаци не може да се получат очакваните дати. Обаче точни безспорни дати за всеки зодиак не са могли да предложат нито Морозов, нито учените, които развивали теорията му. Другите давали отрязък от време, а Морозов, който не вярвал на древните текстове, все пак е бил ограничен в своите изчисления.

 

В 2001 г. Анатолий Фоменко и Глеб Носовский разработили нов метод за датиране, метод за пълно разшифроване на египетските зодиаци. Те видели тази допълнителна информация, която не стигала на учените по-рано. Има я на самия зодиак. Древните египтяни са се погрижили и за това. Работата е в това, че на старите зодиаци изобразен не един зодиак, а често няколко. Един хороскоп, който се явява основен  това е хороскопът, които записва датата. Който предполагал фиксиране на дадено изображение от старинния художник и астроном. Освен това на този зодиак е изобразена също астрономическа информация за дадената година. Фоменко и Носовский видели, че  допълнителните символите на планетите на зодиака не са случайни. Те също представляват хороскопи. Учените са ги нарекли "частни".

                             Анатолий  Фоменко          Глеб Носовский

 

Частен хороскоп, това е положението на планетите в пролетното и есенното равноденствие и дните на зимното и лятното слънцестоене. А да не се получава грешка планетите са изобразявали с различни символи. Планетите на основния хороскоп са нарисувани просто - това са фигурките с тоягите. А в символите на планетите на частните хороскопи, тези фигурки и тояги задължително се разполагали на предмет или на животно. Често може да се видят фигурки на лодки, или на змия. В египетските зодиаци частните хороскопи присъствуват практически винаги. И методиката на Фоменко и Носовкий е основана на наличието на частните хороскопи. Чрез нея се проверяват и уточняват данните в основния хороскоп.

Математиците предложили ясен алгоритъм за разшифроване на хороскопите. Отначало се определят всички значения на символите на планетите в основния хороскоп и отношението на планетите относно зодиакалните съзвездия слънцето и луната. След това се започва търсенето на зададен исторически интервал. За това се използва програма "Хорост". Тя е специално създадена от Носовкий и Фоменко за датиране на зодиаците. С програмата се определя разположението на планетите в зодиака  и отрязъка от времето за търсене на датата. И накрая се проверяват всички получени дати. Проверката се извършва по принципа за видимост и разположение на планетите и по частните хороскопи.

 

Трябва да се получи пълно съвпадение с реалната картина на звездното небе за определената година. Ако има съвпадение – датата зодиака е определена. Методиката на Фоменко и Носовский позволява да се датират зодиаци и без частните хороскопи. Това означава, че няма допълнителна астрономическа информация. Такива зодиаци често се срещат в Европа. Например: Зодиакът на стария килим във Френския град Байо.

 Многочислените изследователи на килима никога не са забелязали, че на този килим никога не са забелязали, че на този килим. Понякога е говорено, че на него са изобразени отделни зодиакални съзвездия, но това е всичко. Произходът на този средновековен паметник е доста загадъчен. Самият килим е ленено платно с дължина около 70 м. В центъра са избродирани сюжети свързани с определени исторически събития,  а от страни са символи,  които учените не са се опитвали да разшифроват изобщо  никога. Разшифровката се оказала доста интересна. По официалната версия на килима е изобразено завладяването на Англия от Уилям /Вилхелм/ Завоевателя от ХІ век. И самия килим е направен примерно в това време. Но с независимата датировка по метода на Фоменко и Носовский е получена друга дата. На зодиака на килима е зашифрована датата 15 март 1495 година. Това е 4 века по-късно отколкото по официалната версия. Значи, не е изключено на килима да са отразени други исторически събития. Така методиката на Фоменко и Носовский позволява да се разшифроват всички старинни зодиаци.

Какво крият историците? В периода на Наполеоновския поход в Египет

европейските учени открили на тавана на храма в Дендера каменен
барелеф с размера 25 х 40 м. Той е представлявал две ивици изображения вървящи по продължение на тавана, като обхваща от две страни пространството. Първоначално египтолозите са го датирали 15 хиляди години преди н.е. По-късно учените все пак са преместили датировката към началото на нашата ера. Годината, която е зашифрована на дългия Дандерски зодиак, Венера е била в Козирог. А целия хороскоп говори, че в ден на есенното равноденствие в указаната година Венера и Луната се виждат и се намират не далеко от Слънцето. Други планети близко до Слънцето е нямало. С помощта на програмата "Хорост" се изчисляват всички дати, когато планетите на небето са съответствали на разположението им на дългия зодиак. Трябва да има точно съответствие в подреждането на планетите и в решението и на дългия зодиак. Историците предполагат, че този зодиак е съставен преди новата ера. Затова за намирането на решението се задава времеви интервал от 500г. пр. н.е. до 1900г. от н.е.

Получава се няколко десетки предварителни дати хаотично разхвърляни по целия интервал. За проверка се използва още една компютърна програма. Астрономическата програма на Волинкин "Турбоскай".

Първо се проверява точното съгласуване между реалното разположение на планетите по съзвездията на зодиака и картината на зодиака, избран за разшифровка.

Второ се проверява точното съответствие по видимост. Венера трябва в разглеждания ден да се вижда, а Меркурий трябва да не се вижда и да е  разположен между Телец и Овен.

Трето: Оценява се точното съответствие годината на избраното решение на всички частни хороскопи. Хороскопите на Есенното и Пролетното равноденствие и Зимното и Лятното слънцестоене.

Резултата е: Дандерски зодиак, които историците отнасят към I век от н.е. съдържа дата 22-26 април 1168г. от н.е. А кръглият зодиак, най-знаменият в Египет,, който е на тавана на храма е закодирал  датата  20 март 1185г. от н.е. Разликата е 27 години.

Съгласно официалната хронология -историята на древния Египет е започнала преди 4 хиляди години преди н.е. и завършила I век от н.е. В 2002г.-2003г. Анатолий Фоменко и Глеб Носовский разшифровали няколко десетици от египетските зодиаци. И първите резултати от изследването на зодиаците с помощта на метода на независимите астрономически датировки опровергали официалната версия. Оказало се, че в зодиаците са зашифровани дати от средните векове на нашата ера.Цялата  известна на нас египетска история в това число всички известни на нас събития от историята на фараоните са били не по-рано от Х век.

Ето датировката на египетските зодиаци чрез метода на пълната дешифровка:

На зодиака на Сет І е записана дата или 14-16 август 969 г. от н.е. или 5 - 7 август 1206 г. н.е.,            А египтолозите го датират в 13 век пр. н.е.!

На зодиака на Големия храм Есна  31 март - 3 април 1394 г. от н.е.

На зодиака Рамзес ІV или 15-16 април 1146 г. н.е. или 16 април 1325г. н.е.    
А според  египтолозите е датиран в 12 век пр. н.е.!

На цветния зодиак на Рамзес VІІ 5-8 септември 1182 г. н.е. А историци ни уверяват, че времето на управление на Рамзес VІІ е 12 век до н.е.!

 

Датите записани на зодиаците, с повече от 2-2.5 хиляди години се отличават от датата на историците. Освен това има отделни случаи, да кажем знамениият зодиак на Брук се датира в средата на ХІХ век. видимо в древния Египет е съществувала тази практика за създаване на зодиаци върху гробовете до ХІХ век.

 

Напълно е възможно Европейските астрономи от ХІХ век са разшифровали древните зодиаци са получили именно тези дати. Поради това продължението на изследванията са били прекратени. Прекалено много се е разминавала информацията между традиционната версия на развитие на човешката цивилизация. Не приемане на нашите резултата от историците е предизвикано не желание или не способност на историците да работят в областта на хронологията. Историците искат хронологията да се смята за неизменяема догма, абсолютна истина. Защото много по-ранни поколения историци са работили в областта на Скалигеровата хронологияи не искат да се отказват от нея. Те разбират, че ако приемат новата хронология, ще трябва да започнат от начало. Всеки може да провери получените резултати. Част от датите са от средните векове и е разбираемо, че те са много опасни, Поради което историците се стараятда избягат от това обсъждане.Те искат Да замъглят този въпрос с препратки към религиозен и мистически смисъл. Нито една от датите не потвърждава общо приетата хронология на древния Египет. Обратно, тези дати напълно я компрометират.

 

Това значи, че историята на древния Египет  е с  няколко хиляди години е по-млада от тази, която ни показват историците, макар че упорито не признават тези датировки и ги наричат случайни. Но ако всички тези дати са случайни то тогава защо нито една от тях случайно не е попаднала в този период от време, който би се харесал на историците от Скалигеровата школа?!... Историците не могат да отговорят на този въпрос. За това отговор дава новата хронология. Това не са измислици, както са правили в своето време Шампион или Букс, а сериозни научни изследвания основани на съвременни математически методи.

 

Не само историята на древния Египет, но и цялата световна история съдържа много въпроси, отговорите, на които не може да се получат в рамките на традиционната история и хронология. Историците от Скалигеровата школа често са бъркали не само датата, но и мястото на историческите събития, а също така  грешали и с  наименованията на държавите и градовете.
 

част 1
част 2
част 3
част 4



 

АЛХИМИЯ, ПИРАМИДИ ИЛИ КАК СА СТРОИЛИ В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Това е четвъртия филм от руската поредица: "Историята- наука или измислица"

Загадките на древните паметници в Египет привличат вниманието на учените години наред. Сред многочислените паметници, оставени от изчезнала цивилизация, най-известни се явяват три гигантски пирамиди, разположени на каменното плато в Гиза, близо до Каир. Кой, кога и защо е построил тези огромни тетраедъри? На тези въпроси класическата наука отдавна е намерила отговори. Разбира се единствения нерешен въпрос остава как са построени, как древните строители са обработвали и са премествали огромните блокове. Вариантите са много, но всеки от тях съдържа не малко слаби места. Всички опити да се проверят практически, са завършвали неудачно.

Дори в наше време транспортирането на 500 тонни огромни каменни блокове е крайно сложна техническа задача. Имено знаменития храм в Гиза е изграден с такива. Не по-малко сложен въпрос е как са ги вдигали? Но даже предложените начини да са теоретически осъществими, те са невероятно трудоемки и освен това не могат да отговорят на всички въпроси. Всички каменни блокове в стените имат малки, едва различими фуги и са идеално съвместими.  Фугата между тях е 1 мм. Във фугите не може да се напъха даже игла. За постигане на този резултат  само едно усърдие е малко. Трябват специални инструменти и уникални техники, дори по съвременни критерии. Как са постигнали египтяните такова съвпадение? Представителите на научния свят само разперват ръце и продължават да разсъждават за загадъчното величие на египетската цивилизация.

Хората отдавна са използвали нещо приличащо на цимент и бетон, отдавна са разбрали, че камъните сами не стоят и те трябва да се закрепват с вар, цимент, с жълтък и белтък. През различните времена и в различни страни са използвани восък, смола, брашно,кашкавал и сок на чесън. Но може ли да се използват тези вещества в промишлен мащаб?

Йосиф /Джозеф/ Давидович

Френският химик сътрудник на института в Берм- Иосиф (Джозеф) Давидович в средата на 20 години е разработил метод на получаването на геополимерния бетон. Използването на сложни съвременни технологии при тази технология не се изискват. Трябва да се раздроби материала и при стайна температура се превръща в изкуствен камък. Силата на откритието е в това , че за създаването на изкуствения камък той използвал отдавна известното физически сцепление /адхезия /. Адхезия от лат. adhaesio — прилепване представлява сцеплението между молекулите на повърхността на разнородни твърди или течни вещества. За да се направи полимербетона не са необходими високи температури и, високи налягания. За това е необходимо да се знаят  точните пропорции на веществата, които се използват. 13-те  компонента, които са използвали египтяните са лежали под краката на строителите на пирамидите.

Натриев бикарбонат е достъпен в пустините. А утайката от р.Нил съдържа алуминиев окис. И до сега в Каир има хора на брега и от утайката на Нил събират не просто глина, а смес от желязо, алуминий, и органика това е прекрасно свързващо вещество.Свързващото вещество е необходимо за получаването на изкуствен камък от твърди материали такива като гранит или диорит. Може да се вземе всеки минерал, да се раздроби до определен размер, след това той се разбърква с вода и се получава камък, които не се различава от природния камък.

Съществува древно египетско изображение на стената на гробницата на Рахмер, показващо по етапно описание на изготвянето на бетонните блокове. Това не е гранит. Това е геополимерен бетон. Формата, където се е изливала сместа е обикновен строителен кофраж. Кофражът е разглобяем дървен или метален съд. Преназначен е за поставяне на бетона и предаване на бъдещата форма. Херодот описва този дървен кофраж.

Възниква въпрос, защо никой не обръща внимание на повърхнината. Защото в ниските редове, където минават туристите такива неща няма. Но, ако погледнем по-нагоре, там подобни следи се виждат на всички блокове. Блоковете на пирамидите са доста меки, тяхната твърдост може да се сравни с твърдостта на гипса. Честите пясъчни буре за векове са могли да шлайфат повърхността.

Как египтяните са обработвали камъка, така че фугите да бъдат минимални? На много места фугите изглеждат, като драскотини. Египтолозите не могат да дадат ясно обяснение. Остава само да се възхищаваме. Както утвърждават египтолозите, те са го правили с медни триони. Всеки някога е разрязвал дърво със стоманен трион имащ чапраз. Нищо не може да се разреже без трион. Няма следи от триони по камъните на пирамидите. На триона трябва да се направи чапраз. За какво е необходим? За да не задерат зъбите при рязане. А как вие ще можете да разрежете камък с меден трион без да заклини? Някой да е виждал тези триони някъде? В някой музей?

Ако блоковете са изливани, то всичко си отива на местата. Всеки следващ блок е ставал след поставяне на предния блок на дървения кофраж. След поставянето на нова порция бетон, то той буквално се е сливал с предния. За да може съоръжението да диша те са го разделили на тухли. Поради, което пирамидите стоят и днес. Например в една от пирамидите разположена на юг от пирамидата на Менкаур се виждат доста странни ивици. Тази пирамида е направена от блокове с твърда черупка и мека сърцевина. При естествения камък това не се случва. За бетонните блокове това е естествено. Защото за направата му можете да използвате по-евтин материал за запълване. Може да бъде разрушен просто с ръка. Това е вътрешния състав. Външния слой не може да се разбие с ръка. Може ли естествения камък да има твърда кора и мека вътрешност? А ако това е бетон, разбира се, че може.

И отново възниква въпрос защо други не са го видели? Както това е показано в специални документални филми, по  поречието на Нил с голяма старание са рязали блокове от варовик, а след това са слагани  на лодки и салове и са ги превозвали. Там варовика е друг. В него прекрасно са се съхранили монолити от раковини с размера на малка монета,  а в блоковете на пирамидите такива  няма.

В пирамидата на Хеопс има масивен гранитен саркофаг Но никой не може да отговори, как е попаднал там. Той не може да бъде внесен през съществуващите входове и врати. на пирамидата. Те са много по-тесни. Долината където са погребвали фараоните е оградена от отвесни скали. За да се попадне вътре се налагало да се премине по тесен тунел изкопан в скалите. По него минали и първите френски завоеватели начело с Наполеон и останали учудени, когато намерили  гранитни саркофази. Техните габарити значително превишавали размерите на входа в долината. При това тези саркофази са монолитни, а не сборни от отделни части и при удар с чук звънели, като камбана. Египтолозите казали, че са ги спускали въжета. Но защо не са разширили малко повече входа в долината, там скалата е мека и няма проблем?...

Методът геополимеризация позволява да се направи не само изкуствен варовик, Бетон може да се направи от всякакъв друг минерал. Имитация от природни материали са използвани навсякъде при създаването на храмове, статуи, предмети на бита. Така се решава и друга египетска загадка. Знаменитите амфори направени от най-твърдите видове камъни всъщност са от бетон  от диорит.

Египтолозите твърдят, че те са пробивани, някак си са ги пробивали с помощта на медни инструменти  или пък с каменни и са оформяли вътрешната кухина. Но  на вътрешните, нито на външните не са останали никакви следи от обработка от твърди инструменти.

Има още един факт, който предизвиква възхищение. Става дума за дълбочината и яснотата на йероглифите, изрязани в най-твърдите каменни видове. Аналогия на древно египетската технология на нанасяне на йероглифите няма в света никъде. При египетската резба изображението под прав ъгъл влиза в камъка. От съвременните твърди сплави не може да се направят инструменти, които да влизат в гранит или диорит, така както  нож - в масло. Резецът в ръцете на древния майстор все едно нямал съпротивление. Може да се учудим на склонността на египтяните да  усложняват задачата си и да се задълбават на повече от 10 см. Защо да не се ограничат в скромните 2-3 см? Надписа и така прекрасно може да се чете.По-разбираема причина се създават нови митове за някакви трудолюбиви майстори.

При отливането на  геополимерния бетон йероглифите са дълбани в неговата още

не втвърдена повърхнина.Този е метода на издълбаването и на  нанасяне на  техните прочути йероглифи. Често тази облицовка се приема за гранитна.
Геополимерния бетон се е използва от човечеството от незапомнени времена- на Баалбек в Ливан, в Стоунхендж в Англия и други. Къде са изчезнали уникалните знания. Отговора на този въпрос е напълно очевиден. По-рано само определени открития са ставали достояние на цялото човечество. Останалите са съхранявани
в пълна секретност. Тайната са можели да знаят само посветените. И в случаите на тяхната внезапна гибел е нямало кой да предаде технологията. Именно така е забравена технологията на производство на малките златни топчета на булатната стомана, но все пак за тях знаем. Или нещо сме чували. Но  нищо не знаем за строителните технологии. За тях не са останали никакви исторически спомени

Темата за знаменития философски камък ни насочва към алхимиците. Те са търсели вещество позволяващо превръщането на  желязо и всеки друг метал в злато. А останалите изобретения са само съпътстващи продукти на безплодните усилия. Едва ли е могла да съществува стотици години наука,  която не е давала никакъв резултат, основана на измислици и празни обещания. При това, тези които са ги финансирали е трябвало да имат основание за това.

Целта е осъществима, някога е било направено. Секрета на философския камък
е бил известен именно в Египет. Последният човек, които е знаел тайните знания бил някакъв римлянин с име Маринеус. Преданието гласи, че египетския цар Калит събрал своите алхимици и поискал да изготвят желания камък. Но техните опити завършили неуспешно. Тогава при царя се появил Маринеус и леко се справил с поставената задача. Наградата за римлянина е станал запазеният му живот. На всички останали алхимици им отсекли главите. Но Маринеус избягал за да не го сполети същата печална участ. Едва след много години един от слугите на царя намерил беглеца и го помолил да открие секрета.

И Маринеус отговорил на поставения въпрос. Той му разказвал за тази тайна. За да се създаде камъка, той  трябва отначало да се разруши така, че в него има няколко съставящи елемента.  Използвал някакви загадъчни думи, които събеседника на разбрал. В последствие алхимиците се опитвали да изтълкуват думите на Маринеус, но видимо неправилно, защото философския камък така и не се получил.

Философския камък е някъкъв вид  геополимерен бетон. От тази гледна точка придобиват смисъл много показания на старите източници.Те достатъчно точно възпроизведат методиката на получаване геополимерен бетон.Действително технологията е такава. Отначало трябва да се раздроби материала, след това да се добавят специални вещества, след това всичко да се смеси и в края на краищата да се получи този камък. Изкуственият камък е получен чрез изкуство.

Удивително, че египтолозите не обръщат внимание на такива резултати.

На тях отдавна вече  “всичко е известно”. Те не желаят да се доверят на учените по естествените науки - ” Широко затворени очи”.

В 1982 г. Жан-Филип Лауер подкрепящ каменната версия предал на Давидович 2 фрагмента от блоковете на пирамидите и предложил да докаже техния изкуствен произход. Химическия анализ направен в 2 независими лаборатории без уговорки потвърдил бетонната версия. По този повод Давидович изнесъл доклад пред египтолозите в Торонто. Но Лауер, които също е бил на форума не се появил на доклада. Той се ограничил с къс коментар в пресата, казвайки:

”Не е  глупаво, но е невъзможно. Не може да бъде, защото не може да бъде никога.”

Такъв е бил отговора на един учен към  друг. Две години по-късно в 1984 г. Давидович се обръща към Египетския департамент на старините с молба за изследвания на пирамидите в Гиза, но му отказали. Причината обяснили така:

” Ваша хипотеза представя само личната гледна точка, която не съответства на археологическите и геологически факти.”

Това отказване носило характер на чиста демагогия и без никакви аргументи против. Египтолози са се досещали, че всяка дискусия на тази тема ще предизвика големи проблеми.

През 2006 г. американски учени са направили независими изследвания на веществата, от които се състоят блоковете на пирамидите.Спектралният и минерален анализи показали, че строителния материал се състои от смес варовик, пясък и глина. Експертите са стигнали до очевидния извод, че това е бетон и сега вече нищо не може да защити старите твърдения.

Възниква чувството, че съвременните египтолози искат да съхранят красивата приказка създадена от техните предшественици в ХІХ век. Приказката за това, как милиони египетски  роби, много десетки години подобно на мравки са местили огромни блокове и въздигали своите колосални пирамиди. Прекалено много за това е написано в учебниците, заснети са красиви филми. И да признаят сега, че всичко това е измислица-историците не искат. Но тогава не може да не възникнат съмнения за тяхната истинност и по други въпроси.Ако на една страница от научна работа е намерена груба грешка, нейния автор вместо да признае тази грешка, продължава да твърди своята правдивост, тогава това е ясен знак, че грешки в работата има изключително много.

Историята и хронологията, които защищават египтолозите стоят на много слаби основания и в тях има изключително много принципни и дълбоки грешки. Във всички учебници по история се утвърждава,  че Египетската цивилизация е много древна и съществувала преди много хиляди години. Но е удивително, че няма никакви реални доказателства поддържащи тази уж очевидна древност. Така, че въпроса как са построили пирамидите не е единствен и принципиален. На останалите въпроси кога, как и за какво са строени пирамидите поддръжниците на академичната наука не отговарят.

част 1
част 2
част 3

ИСТИНАТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗЧИСЛИ

Независимо от това, че в историята има много бели петна учените твърдят, че основно миналото на човечеството е добре известно. Известни са събитията, които са се случили в различни страни и с различни народи  и техния ред. Историците са убедени, че историята като наука се опира на исторически документи,  н а археологически находки и съхранили се обекти на материалната култура. И действителност е така, но реално всичко не така e еднозначно.

Традиционната хронология на историческите събития не може да се счита за абсолютно вярна. Но тогава се получава, че самата история в немалка степен е мит, измислица, роман и човечеството знае за себе си много по-малко отколкото е прието да се мисли. Как тогава да се узнае историята на човечеството? Как тогава да се намери някакъв начин , за да се намери истината?

академик Анатолий Фоменко

В 70-те години на ХХ век руския математик А.Т. Фоменко е работил на проблемите с помощта  небесната механика. За тези изследвания много голямо значение имат параметрите на въртене на Луната около Земята. Неочаквано, Фоменко се запознал с интересна научна работа, в която се разказвало за

подобни научни изследвания. Тази работа принадлежала на Роберт Ръсел Нютон, американски астрофизик и математик, ръководител на изчислителния център на НАСА, който работил тогава над създаване на космическа мрежа за навигация.

Своите изчисления американският учен построил на датите на луните затъмнения, взети от древни летописи. Анатолий Фоменко направил извод, че са грешни не само датите на затъмненията в древните летописи,  а също така те могат да съдържат недостоверна информация. Известно е, че традиционната версия на хронологията предложил френския филолог, издател и коментатор на антични текстове Йосиф Скалигер във втората половина 16 век.

Той първи използвал метода на астрономическата датировка по затъмненията Но, след почти 400 години, Анатолий Фоменко разбрал, че средновековния метод е не съвършен, освен това е използван със сериозни грешки.

Историците са твърдели, че определянето на датите и изчисленията е в сфера на историята, а не математиката. Като наука, хронологията се появила в 16 век н.е. и дълго време е била раздел от математиката. И е ясно  защо: с  астрономическите изчисления,  с оценката на тяхната точност, с разшифровката на старите текстове

се занимавали именно математиците. С помощта на свои привърженици Фоменко успешно развива вече създадените методи и да разработва нови математически и статистически методи за датиране. За последите години няколко метода са били създадени съвместно с математика Глеб Носовский.

                                                     Глеб Носовский

 Като следваме определени правила, всеки документ може да се формализира. Той става някаква статистическа единица и се подлага на щателен кръстосан анализ чрез няколко метода и инструменти. За да се разбере, как работят тези методи, не е задължително да си математик. Често се случва, че две хроники външно абсолютно не си приличат, и изглеждат съвършено различни. Но, след математическия анализ, те се оказват много близки.

Ако вие имате два непознати ключа - как можете да определите, еднакви ли са или различни? Най-лесно е да поставиш ключа в ключалката. Но какво да правим ако нямаме такава възможност? Трябва просто да се сравнят профилите на зъбите. Ако те съвпадат, значи, че ключовете са еднакви. Може би това звучи невероятно, но така може да се сравнят и текстове. Трябва да се направи във

вид на графика, а след това да се сравни. Ако човек види, че очертанията на ключовете са еднакви, той прави естествено правилен извод: тези ключове отварят една и съща ключалка. А ако се опитат да го убедят, че ключовете са различни. Ще повярва ли той? Едва ли. Истината за него в дадения случай е
очевидна и има материално потвърждение.

По същия начин може да се сравнят и географските карти. Но за сериозни изследвания само зрителни сравнения са недостатъчни.Трябва да се получи научно потвърждение. Това позволява метода на Анатолий Фоменко, който той е нарекъл "Метод на правилен хронологически ред и датировка на древните географски карти".Разработил е таблица, която нарекъл "АНКЕТ-КОД". Във вид анкета може да се запиши всяка летописна биография, а след това да се изследва независимо от субективните оценки на хронистите. АНКЕТ-КОД е съставена от 34 пункта и съдържа подробна информация за управителя: неговия пол, продължителност на живот, период управление, неговия статус (император, пълководец, религиозен вожд), причината за смъртта на управителя, стихийни бедствия, астрономически явления, войни, заговори и много друго, което се е случило в периода на неговото управление. Анатолий Фоменко извършил грандиозна работа. Той е съставил анкет-кодове на няколко стотици основни древни управител Много е важно, че с помощта на този метод може

да сравнят не само отделни летописни биографии, но и цели династии на управители.

От всяка династия да изберем, например, по 20 анкет-кодове на царете, управляващи последователно, един след друг. Анатолий Фоменко разработил специален коефициент, който се използва за сравнение на всяка двойка от анкет-кодовете. Открити са двойки династии, които днес се считат абсолютно различни, които са управлявали в разни страни и в разни епохи: например, една династия е управлявала. Не зависимо от това, метода  неочаквано е показал, че графики на управление на тези династии са поразително еднакви! Близки до такава степен, в която са близки зависими двойки династии. Такива двойки ние сме нарекли
"дубликати", "фантоми".Те са се оказали доста много - няколко десетки. Ето как този метод е показал, че някои управляващи династии са били просто размножени в историята. Размножени само на хартия!

Как това е могло да се случи? Вероятно, по две причини. Първо, грешките са
могли да бъдат случайни, поради слабото развитие на науката пВторо, и това се явява основната причина, такива "грешки" са възникнали нарочно. Някаквио това време. могъщи сили от средновековието е било важно да пренапишат историята, за да скрият в нея нещо много важно.

 Анатолий Фоменко е решил да разбере, как действително изглежда световната история. За това той изпълнил колосална работа. Изследвал стотици текстове, таблици, летописи, хроники. Проанализирал древната и средновековната история на Европа, Египет, Близкия Изток, Средиземноморието. Той е изучил голяма част от документите, които описват основните събития от историята на човечеството,

случили се в продължение на 6000 години: от 4000 г. до н.е. - до 1900 г от н.е. съставил документ, аналози, на които все още е нямало. Този уникален документ поразява със своите размери. Дължината на картата е 19 метра!

Много РЕАЛНИ исторически събития от средновековието са били размножени  на хартия от средновековните хронисти и изпратени в миналото. Като  разказвали за един и същ крал, град или сражение, те им давали съвършено различни названия! Поради това, когато хронистите в 16-17 век, прочели тези летописи, те решили, че става дума за съвършено различни епохи.Един летопис те оставили
в 15 век, втори те отместили назад на 300 год., трети - назад на 1000 год., а четвърти - на 1800 год. Съединили ги заедно и се получила много дълга хронология.

Само с помощта на математическата статистика може обективно да се анализират стари текстове.Без тях, за съжаление, да се построи хронология е невъзможно. Затова, до нас вярна хронология не е била създадена. Тя се е опирала на

много субективни методи. Докато в историята не се използват методите математиката, статистиката, астрономията, методите математиката,
статистиката, астрономията, достоверна история не може да бъде създадена

Резултатите от работата на математиците Фоменко и Носовский смайват! Новите методи са помогнали да се намерят отговори на въпроси, които историците и до сега считат за неразрешими. С помощта на тези методи са открити исторически факти, за които по-рано просто не било известно.Европейската и азиатската

хронология изкуствено е удължена, a руската на обратно са скъсили и значително променили.

Колкото и печално да звучи се оказва, че в продължение на много години човечество има работа с голяма историческа мистификация (фалшификация). Всички събития, които са били по-рано от 10 век н.е. и се явяват фантомни отражения от 10 век н.е. и се явяват фантомни отражения  от периода 11-17 век н.е. Те са били неправилно датирани и  дадени за реално минало на човечеството.

03-Istinu.mojno.vychislit_нов por dm_512a25b6d5e48

част 2: "НА КАКВО Е ОСНОВАНА ИСТОРИЯТА?"
част 1:"ЗНАЕМ ЛИ НИЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ?"

НА КАКВО Е ОСНОВАНА ИСТОРИЯТА?

Това e втория от руската поредица цикъл научно - популярни филми

"История: Наука или измислица?"

Наистина ли световната история е основана на строги научни доказателства? Описанието на културните слоеве се нарича стратография. Археолозите за сега не могат да определят с каква скорост се натрупват тези слоеве. Ако в стар разрушен дом е намерен предмет, който археолозите са датирали от ХІІ век това съвсем не означава, че и къщата е построена през ХІІ век. Просто става въпрос за това, че някой от жителите е съхранявал този предмет. Методът на датиране чрез аналози е много субективен. Няма строга научна основа. Не позволява да се определя не само точно, но даже приблизително възрастта на находките. Счита се, че културния слой при погребение може да се датира чрез намерените древни монети. Но написването на датата върху монетите стана задължително във всички страни в последните 250-300 години. През древността и в средновековието е нямало никакво значение има ли на монетата дата или не. Поради това на древните монети на, които е написана годинат на сечене са рядкост. Например монетния двор на Римската империя са секли свои законни монети с изображение

на управляващия император след това монетите са попадали не само във всички краища на империята, но и на околните територии които са се намирали в политическите и икономически сфери на влияние. В племената населяващи тези земи са нямали свои национални монети, поради което те са подражавали на Рим и са правили копия на императорските монети.Това означава, че ако при тях са

попаднали най-много монети с изображения на императора Троян, те са печатали подобни именно на тези монети . А бил ли е жив Троян или не

било без значение. След неговата смърт е можело да изминат столетия, а монетите все още продължавали да се секат  и са правили копия на императорските монети. Методът да се датира по монетите не може да се използва, ако в намерените при разкопките няма ясни датиращи признаци.

За определяне на възрастта на глинените изделия се използва архeомагнитния метод. Архeомагнитния метод е интересен теоретически, но трудно се прилага практически.

ДЕНДРОХРОНОЛОГИЯ. В основата на метода лежи закона на природата, гласящ, че за една година дебелината на пънчето навсяко дърво се увеличава

с едногодишен пръстен.  Учените считат, че е голям късмет ако археологичния паметник съдържа много дървени фрагменти. Защото се появява възможност възрастта на обекта да се определи с точност до година. Тук възниква първия проблем. В Европейските гори дърветата растат не повече от 400 години, максимум 500. Американската дендрохронология е по-добре. Там растат дървета на 4500 години.

РАДИОВЪГЛЕРОДЕН АНАЛИЗ. Този физически метод се използва за датиране на материали и предмети от биологичен произход. Методът е предложен от Американския физик Уердър Лилби 1947 година. От 45 години това е нашият главния метод с недостатъци, с определени ограничения.

1988 г. е извършено най-известното радиовъглеродно датиране. Лабораторията за

радиовъглероден анализ на Аризонския институт - САЩ, Оксфордския университет – Великобритания и Федералния политехнически институт в Цюрих, Швейцария, независимо един от друг изследвалите частици от плат по "слепия метод" , т.е. без да знаят от къде са. 

Това са били частици от светата плащаница 4 метрово платно, в което според преданието Йосиф от Ариматея е обвил тялото на Иисус Христос след неговите страдания на кръста и смъртта му.  От 1572 г. плащаницата се съхранява в

църквата "Йоан Кръстител" в Торино. Поради, което тя е известна, като

Торинската плащаница. 21 април 1988г. под наблюдението на кардинала и епископа на Торино и експерти от плащаницата са били отрязани

парченца от 1кв.см разделени на 3 части и изпратени за изследване.

Всичките 3 лаборатории независимо една от друга датирали фрагментите в ХІІ - ХІV век от нашата ера. Но по приетата сега хронология Христос се е родил преди 2000 г. Получава се, че в дадения случай радиовъглеродния анализ вместо да даде отговор на въпроса за възрастта е поставил нови въпроси. Или Торинската светиня е фалшификат или грешките на анализа може да достигат 100-1000 г. грешка. Или Плащаницата е оригинална и тогава през кой век е живял Христос? Споровете продължават повече от 20 г... Поколения историци продължават да грешат. Грешат всички. Трябва да се използват други нови методи на датиране-новите математически методи на датиране на историческите събития.

част 1: "ЗНАЕМ ЛИ НИЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ?"

ЗНАЕМ ЛИ НИЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ?

 

 

"Който контролира миналото, той контролира бъдещето"

                                    Дж. Оруел "1984"

 Учебниците, музейните експозиции, историческите романи и филми ни убеждават, че е известно всичко и на всеки въпрос, който може да си зададем, историците вече имат отговор. Ако внимателно се вгледаме в нашето минало ще забележим много несъответствия и странности.Какво е история и какво е хронология? Историята е факти от миналото, разпределени по времевата скала.А хронология е самата времева скала с най-висока точка в днешния ден. До XVI век не е имало обща хронология. В най-добрите случаи,хората са можели да определят точно събития до 100-150 години назад. Всичко, което е по-далеч в миналото, е загубено в мрака на времето, а легендите и преданията са стигнали до хората силно променени. Оказва се, че едно и също лице в различни източници се нарича с различни имена и често описването, на тези събития  ставало години и дори и векове по-късно.Също така думите и имената може да променят смисъла си.Например, по-ранните текстове често са били писани без гласни букви. Голямо значение за точното датиране е правилното тълкуване на древни текстове, което не винаги се случва. Например, все още има запазени много списъци на египетските фараони,които съдържат само имена, без да са означени по дати действията им.Освен това, може имена да са не само на фараони, но и на висши сановници.И на базата на тези имена египтолозите съставили безброй династии.И са усреднили времето на управление приблизително по 3 фараона на столетие. Египтолозите просто са се договорили помежду си, че всички имена са на фараони и са царували средно по 33 години.Това е много интересен "научен" подход....

 

Това е първия  филм от руската поредица: "Историята - наука или излислица", с български субтитри.

 

ТРОГАТЕЛНО: БОЙКО БОРИСОВ НАГРАДИ БЪЛГАРСКИТЕ ОЛИМПИЙЦИ СЪС ЗЛАТНИ МЕДАЛИ!

Премиерът на република България г-н генерал Бойко Борисов направи трогателен жест и реверанс към усилията, които българските спортисти положиха по време на участието си в олимпийската надпревара в Лондон. По лично негова инициатива на специална церемония в министерски съвет всички български спортисти участвали на олимпиадата бяха наградени със златни медали. Медалите са изработени от личен познат на културния министър Вежди Рашидов, а златото за изработката им е предоставено безвъзмездно от главния спонсор на излъчването на олимпиадата по БНТ, както и на отбора ни по художественна гимнастика – Дънди Прешъс Металс. На медалите е изобразен от едната страна ликът на Бойко Борисов, а от другата зала “Армеец”. Бойко Борисов,  с присъщата за него откровенност, отбеляза, че тези медали са по-тежки от олимпийските и златото е с по-голяма чистота, така че въпросните отличия тежат повече не само веществено, но и като признание за успехите на българските спортисти, постигнати по време на неговото управление.

” С този жест – обърна се премиерът Борисов към спортистите – ние затваряме устите на хлевоустите, че видите ли българският спорт бил стигнал дъното и че не сме имали по-малко медали от олимпиади от дълги години насам. Ето сега всички вие имате по-един истински златен медал, медал, който мога да ви уверя е по-златен от най-златния медал, връчен по време на самите състезания. Вие имате медал който е и по-тежък от олимпийските и утре, когато дойде време да се пенсионирате, ще има какво да заложите в заложната къща, за да преживеете. Кога друг път всички спортисти са получавали такова високо отличие – никога, дори и по времето на бай Тошо. И тука нека не забравяме, че ако не беше метрото, ако не бяха магистралите, нямаше как българските спортисти да стигнат до залите, в които тренират и където изковаха победите, с които заслужиха настоящите отличия. Носете с гордост тези златни медали и не забравяйте да ми благодарите за усилията, които полагам, за да бъдат българските спортисти на световно ниво, ако не в постиженията, то поне в награждаването. Смятам, че тези медали ще бъдат обект на завист от целия световен спортен елит, но те уверявам ви, нямат шанс да се сдобият с тях. Тези медали са предназначени само и единствено за награждаване усилията на родните ни спортисти  и ще бъдат присъждани на всеки, който успее да се добере до участие на международна сцена.”

Председателката на Българският олимпийски комитет Стефка Костадинова се просълзи на церемонията и благодари на премиера от името на всички български олимпийци:

” Тези медали, са по-скъпи за нас не само буквално,  но и като честта,  която ни оказвате да носим вашият лик на гърдите си. Този ваш жест ни натоварва с огромна отговорност, ние знаем, че вие вечно ще ни наблюдавате - дали ще сме достатъчно признателни за положените от вас усилия, особенно що се отнася до прерязването лентата при откриването на зала “Армеец”, както и по изграждането на удобни транспортни коридори до спортните съоръжения, където тренираме. След пускането на втория лъч на метрото и довършването на магистралите, ние вече няма да имаме никакви извинения относно условията, при които се развива българският спорт не само при професионалистите, но и в детско-юношеските ни школи. Тогава, аз смело мога да твърдя, че всеки който поиска да тренира, да спортува, ще може свободно и безпрепятствено, срещу съответното билетче,  да се придвижи до най-близкото спортно съоръжение. Благодарим ви от все сърце.”

При тези силни думи присъстващият журналист Сашо Йовков не издържа и се втурна развълнувано да целува ръцете на премиера шепнейки : “Тях трябва да позлатят, тях!”

източник

КЪДЕ КАЦНА "CURIOSITY" - НА МАРС ИЛИ В СТУДИЯТА НА ХОЛИВУД?

Вашингтон: Президента Обама поздрави екипа на НАСА  по телефона за този успех с думите:"Ако направите контакт с марсианците, обадете ми се веднага." Разговора е бил приет  от центъра  JPL на НАСА.-"Не можем да бъдем по радостни и  емоционални  от това,  което се случи"- е продължил Барак Обама.

Ето една от  първите  снимки на станцията , обиколили скорострелно Интернет в съпоставка с една друга снимка - тази от Черната Пустиня в Египет.

официален сайт на програмата за Марс на NASA

Поместеното  сравнение не е от посочения сайт, тъй като е невъзможно там да бъде направено...Там е само текста в общи линии на телефонното обаждане на Обама.

НЕПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЗОМБАЙО

Той се казваше Зомбайо, усърден и съвестен гражданин на република Зомбария. Живота го беше предопределил за велики подвизи,  заключаващи се в намирането на приятна, престижна и платена работа и Зомбайо не го излъга. Още от малък той беше наясно, че ако желае да преуспее трябва да учи и не просто да учи,  но да е отличник, затова хвърляше всичките си усилия в научаването на уроците, а които не успяваше да научи - зазубряше. Един единствен път, и той го помнеше много добре, Зомбайо получи двойка. Помнеше този миг до края на живота си, той знаеше, че двойкаджиите са осъдени на безработица, те никога нямаше да могат да получат сигурна, стабилна и доходоносна работа и щяха да се подмятат като излишни отрепки от един работодател към друг. Зомбайо нямаше да позволи това да се случи с него,  не,  не и не - никога. И Зомбайо удържа,  не допусна втора двойка,  не допусна никаква друга оценка различна от шестица – той беше Зомбайо и всички работодатели го чакаха с отворени обятия.

Но работодателите трябваше да почакат още малко, защото Зомбайо искаше да получи диплома не за какво да е, а за висше образование и то не откъде да е,  а от най - престижния зомбарийски университет “Свети Зомби Работохолишки”. Тази диплома щеше да му гарантира на сто процента, че винаги ще си намира за кого да работи и той успя. Той беше Зомбайо и работодателите щяха да се избиват за него и неговата диплома. Помнеше мига, когато получи престижния документ, помнеше как за момент си позволи да даде воля на емоциите си, как излезе пред сградата на унивеситета, застана пред статуята на Свети Зомби Работохолишки и изрева:

- Готови ли сте работодатели,  аз идвам,  аз съм Зомбайо.

И така най-накрая Зомбайо завърши зомбиобразователната система с най - високата възможна диплома от най-елитния зомбиращ университет в страната. Зомбайо беше прекарал цели 18 години от живота си на зомби в непрестанни усилия да се зомбиобразова и така да се подготви за съвестен и желан работник.

Точно тогава обаче, живота му постави първото препятствие – дойде кризата и Зомбайо бе принуден да се примири с приятна, престижна, но не до там платена работа, но и това бе нещо, с което малцина други, разполагащи с престижна диплома като неговата, можеха да се похвалят. Зомбайо бе щастлив, че работи, въпреки по - ниското заплащане от това, което смяташе, че заслужава. Все пак бе се готвил толкова усърдно за попрището си на работник, че ако не бе успял да си намери работа сигурно щеше да се самоубие. Той бе зомбиран още от училище, че тези, който никой не ги иска на работа и тези които по собствено желание, с умисъл и ясно съзнание отказват да работят - те са отрепките на обществото. Те са излишен товар, тежащ на вратът на работещите зомбита.

Въпреки отличното си зомбиобразование, Зомбайо не се отличаваше от останалите зомбита. Той бе умерен в емоциите и се съобразяваше с общоприетите норми на поведение в този зомбиран свят. Не допускаше да бъде излишен обект на внимание, чрез неадекватно или излизащо извън рамките на нормалното зомби- поведение. Всяка сутрин Зомбайо ставаше в шест, за да може спокойно да стигне навреме до работното си място. Купуваше си всяка сутрин вестник "Зомбограф", което бе един от малкото белези, по които останалите зомбита можеха да разберат,  че той все пак е  "едно зомби ниво" над тях,  че е интелигент.

Зомбайо никога не се блъскаше за място в автобуса или метрото, защото той бе умен и знаеше точно къде да застане, за да спре превозното средство така, че вратите да са точно пред него. Понеже винаги хващаше транспорта по едно и също време, Зомбайо познаваше по физиономия останалите зомбита, пътуващи с него към работните си места. Зомбайо много държеше на личното си пространство  и внимаваше, както да не го докосват тези, които седяха до него, така и той да не докосва никого. Не се усмихваше и не гледаше останалите зомбита  в очите,  а ако все пак по някаква причина погледа му попаднеше върху някое друго зомби, той се стремеше да не излъчва никаква друга емоция освен безразличие. Знаеше, че така бе прието и така съжителстваха зомбите. На нито един себеуважаващ се зомби погледът му не излъчваше емоция, а ако все пак имаше някакъв отглас от емоция, то той трябваше да е в сферата на меланхолията и безвремието. Недопустимо бе, да се усмихваш или не дай си боже да се смееш на висок глас. Това веднага предизвикваше смут сред зомбитата и те започваха да те гледат с упрек. Зомбайо много мразеше някой да се смее пред него, защото винаги имаше чувството, че се смеят на него,  че нещо в неговата външност или държание предизвиква у смеещият се този изблик на неетична емоция. Зомбайо винаги гледаше да седне до прозореца,  за да може да зяпа безизразно през него и така да избягва неудобни срещи на погледи с други зомбита.

Зомбайо успяваше да се абстрахира от всичко, което не бе нормално за един зомби-свят. Той не забелязваше присъствието на тези,  които нямаха като неговия късмет да си намерят работодател и ровеха по кофите. Той ги виждаше, но не ги усещаше, все едно не бяха реални, не допускаше да нарушат естествения ритъм на зомбисъществуването му. Зомбайо бе убеден, че те сами са си виновни за участта, че сами са я избрали или сами са я предизвикали, не им съчувстваше, за него те не съществуваха. За него те бяха просто още едно изпитание, на което бе подложено зомбиобразованието му и той го издържаше. Не допускаше тези грозни картини да загрозят прекрасният му работохолишки зомби- живот.

Той беше Зомбайо, той беше индивидуалист, той беше конкурентоспособен и никога нямаше да допусне да изпадне до положението на безработно зомби или което беше по-лошо,  на безработен психично-неуравновесен жител на Зомбария. Зомбайо знаеше, че работата е всичко, че тя е смисълът на живота му, че без нея живота му на зомби би бил погубен, че дните му на зомби биха били преброени. Затова се държеше за работата си със зъби и нокти, тя му даваше сигурност и вяра в утрешния ден. Щом имаше работа значи беше нужен,  значи значеше нещо.

Въпреки, че му намалиха заплатата Зомбайо не се отчайваше, той знаеше, че това е в следствие на кризата, че е временно явление и не след дълго ще отмине. Въпреки трудностите Зомбайо бе успял да постигне нещо, с което много се гордееше. От "Зомбикредит"  бяха му отпуснали кредит,  за да си купи обиталище и бяха преценили,  че е достатъчно зомбиран, за да може да го връща в близките 30 години. Те бяха преценили,  а те са експерти,  че той ще има работа,  че ще бъде ценен и незаменим кадър за своя работодател през годините, когато трябваше да изплаща кредита и тази оценка повдигна духа му и удвои старанието му в работния процес.

Зомбайо се трудеше неуморно и това не оставаше незабелязано от неговия работодател. Всеки ден работодателят му минаваше покрай него и го питаше “Как е, Зомбайо?”, а той му отговаряше с треперещ от вълнение глас – “Добре е.” И това всеки ден,  малко от другите зомбита получаваха такова внимание от шефа, а него дори го бяха потупвали по рамото – все пак имаше диплома от “Свети Зомби Работохолишки”.

Зомбайо бе активен гражданин на Зомбария. Всяка вечер той си изграждаше активна зомби-позиция, докато гледаше ЗомБи Ти Ви. Не пропускаше новините с последните актуални позиции на зомбиуправлението. Следеше с интерес нещастните случаи, случващи се в Зомбария и обсъждащи се, за да могат останалите работещи зомби да оценят достойно факта, че са живи и че имат работа. Зомбайо никога не забравяше, че можеше и да е по-зле. Затова приемаше с умерено недоволство факта на повишението на цените от “Зомбофикация”, “Зомборазпределение” и “Зомбийска вода”. Всичко това бе в следствие на кризата,  а да протестираш срещу кризата бе признак на лудост,  не на нормален зомби.

Зомбайо имаше много приятели в социалните зомби мрежи, като Зомбибука. Там той си позволяваше да изразява емоции, като лайкваше ту една, ту друга по-смела и нестандартна статия относно положението на работещите зомбита в Зомбария. Дори лайкваше и някои призиви за протести въпреки, че не ходеше на нито един. Зомбайо знаше, че във виртуалния свят тези емоции са възможни, но в реалния подобни позиции бързо биха го наредили сред безработните зомбита. Зомбайо съзнаваше, че дори и да иска не може да отдели време за подобни емоционално-разрушителни мероприятия, защото трябваше да работи. Той бе роден, за да работи, той бе учил за да работи и не можеше да пропилее всичко, което бе постигнал- а именно да си намери работа, в един такъв необмислен емоционаен акт.

Един ден Зомбайо разбра, че работодателят му няма висше зомбиобразование и това го потресе. Той не можеше да си обясни, как така работодателят му нямаше диплома от престижен университет. Зомбайо за пръв път в своя зомби-живот си зададе въпроса как се става работодател? Къде се учи това и къде дават дипломи за работодатели? “Кой ги назначава работодателите?” – питаше се Зомбайо. Но това никъде не го беше учил и никой не му го беше казвал. Той цял живот бе учил,  за да работи. Той беше Зомбайо. Той имаше диплома.

Заплатата на Зомбайо отново бе намалена, отново заради кризата.  От ЗомБИ Ти Ви му обясняваха, че в моменти на криза това е спасението, ако желае да има работа. “В моменти на криза – казваха те – ако искате да сте конкурентоспособно зомби, ако искате да имате работа и да не пропилявате годините на зомбиобразованието си,  трябва да работите за колкото е възможно по-малко пари. Само така ще привлечете още работодатели, желаещи да ви наемат като зомби и ще си гарантирате сигурност и финансова стабилност.”

Зомбайо се примири, както го бяха учили, че трябва да се примирява всяко зомби -  все пак имаше работа, а и трябваше да изплаща кредита за обиталището. Да се задържи на работа бе най-важното нещо в момента, но въпросът за работодателите продължаваше да го мъчи. Как можеше и той да стане работодател, как? Започна да търси информация, да чете книги, водеше си бележки, дори прописа в зомбинета,  но отговор не намираше. Отговорите, които му се даваха, влизаха в разрез с цялото му зомбиобразование,  обезмисляха го и го унищожаваха като зомби,  а това той не искаше да позволи да се случи.

Така замислен,  един ден Зомбайо наруши всички правила на зомбидвижението и тръгна да пресича на червено. Всичко се случи за секунди, части от тялото му се разпиляха по улицата. Пристигна екип от новините на ЗомБи Ти Ви,  за да отрази случилото се нещастие на Зомбайо и така да предпази останалите зомби от опасността на мисленето, като им покаже последствията. Репортерката Зомболюба Бенатова направи първа върховен репортаж, интервюирайки първа зомбираните родители на Зомбайо. Тя ги питаше как се чувстват в опит да открие и най-малкото отклонение в техните емоции от нормалните емоции на едно зомби. Не остана назад и Зомбар Карбовски, който успя да се сдобие със записките на Зомбайо и направи едно разтърсващо филмче,  показващо пагубното влияние на всяко отклонение от нормалния зомби-ритъм на съществуване и мислене на нормалното зомби. Дори и вестник "Зомбограф" излезе с голяма снимка на първа страница с разкъсаното тяло на Зомбайо. Ако беше жив Зомбайо щеше да се гордее със себе си. Той винаги бе мечтал другите зомбита да научат за него и то не от другаде,  а чрез медиите.

Посмъртно Зомбайо дори стана обект на половинчасов разговор  на неговите колеги за него. Те се чудеха кой ще заеме мястото му и дали няма да се наложи да поемат и неговите функции на зомбиработник. Но ето, че се появи работодателят. Зомбитата прекратиха разговора и гузно се заеха за работа. За миг бяха забравили, че целта и смисълът на живота им бе да работят. Работодателят водеше нов колега, който също се казваше Зомбайо и също имаше диплома, и току-що бе завършил “Свети Зомби Работохолишки” с отличен успех.

източник