Загадки на древната история

От книгата – ’’Загадките на най - старата история’’ - Ал. Горбовски

Впрочем не само времето е виновно за безвъзвратно изчезналите сведения относно миналото и високите познания на древните.
Има още две причини за това.
Едната от тях е, че кастата на посветените пазители на тези високи познания не винаги била заинтересувана те да станат всеобщо достояние. Нали знанията дават на човека огромно предимство над околните и прилагането им далеч не винаги е било от полза на хората. Тра¬гичен пример за това, как, практическите познания изпреварват духовното и моралното развитие на човечеството, е използуването на атомната енергия за унищожителни цели.
Другата причина за загубването на знанията е, че хората понякога сами се лишавали от това наследство. Пример за това е участта, постигнала ръкописите и древните текстове на майте. През 1549 г. младият испански монах Диего де Ланда пристигнал в току-що завоюваното Мексико. Преизпълнен от усърдие да обърне сърцата на езичниците към истинския бог, той решил да изкорени духа на езическата вяра.
В един от храмовете на майте била намерена огромна библиотека с древни ръкописи. По негова заповед цял ден войници изнасяли книги и свитъци с непонятни рисунки и знаци на площада пред храма. Когато работата била завършена, Диего де Ланда доближил горящ факел до ръкописите. "Тези книги - пише той после - не съдържаха нищо друго освен суеверия и измислици на дявола. Ние ги изгорихме всичките." От всички библиотеки и летописи на майте до наши дни са достигнали само три ръкописа.

Също тъй трагична била и участта на писмеността на инките.
По времето на един от управниците избухнала епидемия. Попитали оракула какво да правят. Той отговорил: "Трябва да се забрани писмеността." Тогава по заповед на върховния глава на инките всички писмени паметници били унищожени, а използуването на писмото - забранено. Само в Храма на Слънцето останали няколко платнени свитъка, на които била записана историята на инките. Достъпът в помещението, където те се намирали, бил разрешен само на царствуващите инки и на няколко жреци - пазачи.
Много години след като били унищожени всички ръкописи и писмеността забранена със смъртно наказание, един жрец все пак се решил да изнамери азбука. Заради това той бил жив изгорен.
През 1572 г. четири платнени свитъка с ръкописи, заловени от испанците, били изпратени на крал Филип II в Мадрид. Но корабът, който ги пренасял, по всяка вероятност потънал и ценният за историците товар така и не достигнал до Испания. Загиналите ръкописи били единствените писмени паметници на инките, за които знаем.
Според историците библиотеките на Картаген наброявали не по-малко от 500 000 тома. От всички тях е оцеляло само едно единствено съчинение, което било преведено на латински език. Римляните изгорили всичко, стараейки се да унищожат културата и историята на народа.
Също тъй постъпвали и мюсюлманските завоеватели. Те не само насила изземвали всички стари книги и ръкописи, но определили и големи награди за онези, които доброволно ги предадат. Всички събрани по този начин писмени паметници се изгаряли.
Унищожаването на ръкописи и писмени паметници има, както изглежда, също толкова древна история, както и самата писменост.
Изгорени са всички съчинения на гръцкия философ Протагор (V в. пр. н. е.). Две и половина хилядолетия проблесна със злокобна светлина пламъкът на този огън, един от първите, в които са горели книги.
През III в. пр. н. е. запламтели кладите в Китай. Първият император от династията Цин изгорил съчиненията на Конфуций. Заедно с тези клади били живи изгорени и онези, които имали нещастието да бъдат почитатели на великия философ.
Сирийският цар Антиох Епифан изгорил книгите на евреите. А през 272 г. пр. н. е. запламтели клади в Рим. По-късно римският император Август заповядал да изгорят всички книги по астрономия и астрология.
Ето защо от най-подробните документи за миналото - трудовете по история, литература, наука - до сега са стигнали само жалки фрагменти. Доколко, например, могат да бъдат пълни и правилни представите за Софокъл, щом той е написал около сто драми, а са запазени само седем! От стоте драми на Еврипид съществуват само деветнадесет. От всички съчинения на Аристотел е запазено само едно, останалото са записки на негови съвременници и ученици. Известно е, че Тит Ливий (58 г. пр. н. е. - 17 г. пр. н. е.), един от най-големите истори¬ци на древността, е оставил обширен труд "История на Рим". Той е съдържал 142 книги. Съхранени са само 35.
Времето не се оказало по-снизходително и към други съчинения на древни автори. От 40-те книги на Полибий само 5 са спасени от загиване, а от 30-те книги на Тацит - 4. Плиний Стари е написал 20 книги по история; всички са загубени.
Знае се, че библиотеката на град Пергам (Мала Азия) имала 200 000 тома съчинения и свитъци - уникални ръкописи. Тя била взета от римския пълководец Антоний и подарена на Клеопатра. Пепел не останала дори от тази огромна библиотека. Също тъй безвъзвратно загинала библиотеката на храма на Пта в Мемфис и книгохранилището на ерусалимския храм.
А какви съкровища от знания са пазели унищожените знаменити библиотеки на фараона Хуфу (Хеопс) или на Птолемеите? Една от библиотеките на Птолемеите съдържала 40 000 свитъка, друга - 500 000, а според някои сведения - дори 700 000 свитъка. Повечето от тях били уникални.
Когато през 47 г. пр. н. е. Юлий Цезар запалил египетската флота в Пристанището на Александрия и огънят се прехвърлил в града, загинала първата, по-малката библиотека. От втората библиотека император Диоклетиан изгорил и унищожил всички текстове, които съдържали сведения за магии. Невежи тълпи през неговото управление и през следващите години неведнъж са нападали библиотеката, изгаряйки най-ценни ръкописи. Мюсюлманите-араби, които завладели Александрия, довършили унищожението на библиотеката.
Императори и други управници, подобно на Диоклетиан, неведнъж съзнателно унищожавали древни книги. Колкото и дивашки и фанатични да ни се струват тези действия, те не били само някаква прищявка. Тези постъпки били продиктувани от главната задача, която стояла пред всеки управник: запазване и затвърдяване на властта. Винаги е опасна появата на човек или хора, чиито знания ги правят твърде силни. Затова не бива да учудва и следният епизод.
Веднъж съобщили на Иван Грозни, че някой си чуждестранен търговец донесъл в Москва много книги. "Царят - пише в спомените си един съвременник, - като узнал това, заповядал да му донесат част от книгите. Те се сторили твърде чудновати на русите; сам царят не разбирал нито дума от тях. Ето защо, като се страхувал народът да не научи такава премъдрост, той заповядал да отнесат в двореца всички календари (книги - А. Г.), да заплатят на търговеца, колкото поиска, а книгите да изгорят.


СКРИТИТЕ ЗНАНИЯ

И така, у древните се намират някаква част от оцелели знания. Това са астрономически, космогонически, географски и други познания, за внезапната поява на които няма обяснение.
Другата част от знанията е безвъзвратно изчезнала. Тя е загинала заедно с текстовете, ръкописите и книгите, които били загубени или унищожени.
И най-после, имало е още една част, която била преднамерено скрита от пазителите на знанията. Това са познания, чието притежание правело човека опасен за околните. Обръщало се е особено внимание тези познания да не станат достояние на военачалници и управници.

Ето какво е написал един китайски алхимик преди 1000 години: "Най-голям грях било да откриеш на военни тайната на твоето изкуство! Пази се! Нека и мравка дори не се промъкне там, където работиш." "Кабала" съобщава за някаква книга с висши знания, която била скрита в дълбока пещера, за да не попадне в ръцете на недостойни.
На времето си и Нютон вярвал в съществуването на някаква каста - носителка на тайни знания. "Съществуват и други велики тайни - пише той - освен преобразуването на металите, за които великите посветени не се хвалят... Ако е истина това, което пише Хермес, те не могат да се постигнат, без светът да се окаже в много голяма опасност."
Плутарх съобщава, че не друг, а Александър Македонски като ученик на Аристотел се приобщил към ня¬какви знания, които философите наричали "устни" и "скрити" и не им давали широка гласност. Когато Александър узнал, че Аристотел е написал книга за това, упрекнал го, че разгласява тайното учение: "Постъпил си неправилно, като обнародваш учение, предназначено само за устно преподаване."
Посветените, стремейки се да преградят достъпа към някакви важни и опасни знания, строго пазели тяхната тайна. "Който постигне вълшебните тайни на словото, нека ги пази от всички..." се чете в "Ригведа". А един от магическите египетски папируси започва и завършва с призива "Заключи устата си! Сложи преграда на устата си!"
През времето на Рамзес III двама придворни библиотекари били осъдени, защото недостатъчно бдително са пазили някакъв магически папирус. Достъпът до този извор на знания бил разрешен само на най-доверените хора от жреческото съсловие.
Спомена се вече за Тот (Хермес), който в навечерието на катастрофата бил начертал текстове, съдържащи знания, за да ги спаси, а след катастрофата превел надпис и от тайния свещен език. Книгите на Хермес (а възможно е частично тяхно подправяне) са оставили видима следа в различните религиозно-философски учения] Климент Александрийски (II-III в. от н , е.) пише за 4 свещени книги на Хермес. Учението на Хермес, посвете¬но на различни въпроси от философията и магията, било тайно. Така възникнало понятието "херметически", т.е. "тайни", "затворени" знания. Сега, когато говорим например за херметически затворен съд, вече ни е трудно да се досетим за първоначалното (основното) значение на тази дума.
По-късно световни религии освен своята явна част са имали и кодекс от тайни знания. Знанията се пазели по най-грижлив начин. Някои философи и богослови смятат, че Христос (или лицето, което в кумранските ръкописи се споменава като "Учител") съобщил на апостолите някакво тайно учение, което разрешил да се открива само на избрани. В юдеизма съществува традицията тайното учение "Кабала" да се излага само устно,. Забранено е това да се прави писмено поради опасността тайните знания да попаднат в случайни ръце. Поради същите съображения жреците-друиди не записвали нищо, цялото си учение пазели изключително в устна традиция то изчезнало заедно с тях.
И така, единият път за скриване на знанията се зак¬лючавал в това, някои най-важни сведения да не се записват. Другият бил "шифроване на знанията". Различ¬ни символи, условни фрази, обозначения и недомлъвки преграждали пътя към истинския смисъл на написаното. Такива са например многобройните ръкописи по алхимия. Понастоящем техният брой надминава 100 000. Това значи, че около 100 000 души са се старали да из¬ложат на хартия или пергамент някакви знания, които, смятали те, не бивало да изчезнат заедно с тях. Каква е практическата стойност на тези знания? Неизвестно. Човек прониква в света на строежа на материята. Той изпраща експедиции в най-труднодостъпните области на Земята, но едва ли не най-трудна е експедицията в областта на забравените или загубени човешки знания. Участниците й трябва да разгадаят и да разберат маса условни обозначения. Известният учен от XVI в. Блас Вижинор бил не само алхимик, той станал изобретател на най-съвършените кодове и системи за шифроване. Някои от неговите методи се употребяват и досега при работата с шифър. Интереса у него към тази работа събудило запознаването му със съчиненията на алхимиците. Те били написани, както изтъквал той, с условни знаци и правели впечатление на добре съставени криптограми".
В други случаи шифроването се оказва по-сложно. В Шумер знаели, че звездният свод извършва пълен кръговрат за 25 920 години. Често това число се дава в за¬булен вид, тъй че трябва да се свали покривалото, за да се открие. Така в храмовите библиотеки на Нипур и Сипар всички таблици, посветени на делението и умноже¬нието, се основават на числото 12 960. Не е нужна осо¬бена досетливост, за да се разбере, че това число не е ни¬що друго освен 25 920 .
Съществува и по-сложна система за шифроване на то¬ва число. В Шумер наред десетичната система съществу¬вала и шестдесетична система за смятане. Разделяйки пространството на 360 градуса, а времето на 60 секунди, до днес се продължава традицията, стигнала до нас от древния Шумер. А може би от някаква друга цивилиза¬ция, която е съществувала в още по-далечните хилядо¬летия, за която нищо не знаем. В основата на тази сис¬тема лежи концепцията за единството на време и прос¬транство, която едва сега съвременното човечество за¬почва да осъзнава.
Изходно число на шестдесетичната система за смята¬не бил "сосс" =60.
Ако пълният кръговрат на звездната сфера 25 000 Г дини се раздели на "сосс", ще се получи 432.Да запомним това число. И да видим къде още го срещаме.
Преди всичко в "Махабхарата" - най-старият индийс¬ки епос. Там се говори за космически цикъл, който има 4 320 000 години. Намираме го и у вавилонския жрец Бероз (царете преди потопа са царували 432 000 години). В исландския епос, в разказа за космическата битка на боговете и антибоговете се говори за 540 порти. От вся¬ка излизат по 800 воини. Зададе ли се въпроса, колко са били всичките воини, ще се получи същото число 432 000.
С други думи, само този, който владеел "ключа", който знаел какво нещо е "сосс", откривал истинското значение на тази цифра.
Този способ - да се скрива някакъв таен смисъл зад символи - е свойствен на много т.нар. "свещени книги" или "книги по магия". Така традицията на "Кабала" рисува космогонията или пълното знание за създаването и развитието на света във вид на някакъв символичен дво¬рец. Този дворец има 50 врати и всички врати се отва¬рят с един единствен ключ. Знанието на този ключ дава достъп до тайните на космогонията. Към всяка от чети¬рите страни на хоризонта водят по 10 врати, другите 9 врати водят към небето. Освен това има и една врата, за която още нищо не се знае. Само който я отвори, може да узнае къде води тя - нагоре или надолу, в бездната. . Знае се само, че никой, който е излязъл през нея, не се е връщал обратно.
Традицията за "поставяне под секрет" на опасни зна¬ния отвежда в далечното минало. Един от първите фак¬ти за появата на тази тенденция е свързан с името на ин¬дийския император Ашока (293-273 г. пр. н. е.). Внук на Чандрагупта, обединителя на Индия, той искал да бъде достоен за великия си дядо. Смятайки, че за управника войната е най-сигурния способ да запечата името си във вековете, той възглавил поход срещу съседното царство Калинга.
Жителите на Калинга се съпротивлявали отчаяно. В една от битките войниците на Ашока избили повече от 7000 противникови воини. Вечерта на полето на току-що завършилата битка пристигнал императорът. Ашок; бил потресен от вида на убитите, от течащата кръв на бойците.
Всички останали години от живота си Ашока посветил на науките, на разпространението на будизма и н съзидателна дейност. Има предание, че ужасите на войната му направили толкова силно впечатление, че ток решил да направи всичко, че да не могат никога човеш¬кият ум и познания да бъдат насочени към унищожение на хората. Ашока основал едно от най-тайните общест¬ва, съществували някога на Земята - обществото на Де¬ветте неизвестни. Целта на тази организация била да не допусне в ръцете на хората да попаднат сведения за ня¬какви важни средства за унищожение.
Някои смятат, че тази организация продължава да съ¬ществува и до днес. Такова мнение е изказвал по-специ¬ално Жаколио, консул в Калкута по време на Втората френска империя, автор на добре известни изследвания за Индия. На същото мнение били и някои английски високопоставени чиновници в колониална Индия.
Няма преки доказателства, които биха позволили да се твърди, че и досега, след две хилядолетия, съществу¬ва тайна организация, но и самото известие, че някога е била създадена организация с подобни цели, говори много.
Ашока не е бил единственият, който се е опитвал да ограничи и запази в тайна знанията с разрушителна си¬ла. Въпреки широко' разпространеното мнение така са постъпвали и някои от най-далновидните управници и обществени дейци. Става дума за един вид забрана на това, което на съвременен език може да се нарече "оръ¬жие за масово унищожение".
През 1775 г. френският изобретател Дю Перон започ¬нал да настоява за лична аудиенция при краля. Според думите му от тази среща зависело бъдещето на държа¬вата. Това, което Дю Перон трябвало да съобщи, той искал да открие само лично на краля. Людовик XVI се съгласил да го приеме. В дворцовата градина, където станала срещата, помощници на Дю Перон внесли ня¬колко големи грижливо опаковани сандъка и се отдале¬чили.
Оказало се, че Дю Перон е измислил оръжие, което може да застави без усилие да капитулира всеки противник. Отсега нататък Франция можела да разширява гра¬ниците си тъй далече, както е угодно на Негово Величес¬тво. Сложното съоръжение, което Дю Перон демонст-рирал, било предтеча на днешната картечница. То мо¬жело да изстрелва едновременно 24 куршума.
Но Дю Перон не чул похвали. Кралят студено го пре¬къснал и му заповядал да си върви. Людовик XVI и ми¬нистрите му отхвърлили с негодувание откритието като "зверско оръжие за изтребление". Дю Перон бил обявен за изверг и враг на човечеството. Има всички основания да се предположи, че кралят се е сетил да вземе" мерки Дю Перон и изобретението му да не попаднат в ръцете на някой друг, монарх.
А преди още когато лъкът и стрелата се смятали за най-унищожителното оръжие, специална папска була се опитвала да внесе ограничения и в тази област. Булата забранявала да се използува тринога или поставка за по¬точно прицелване на арбалетите. "Това приспособление - казвало се в булата, - добавено към личните качества на стрелеца, прави сражението безчовечно." Забраната била в сила и се спазвала цели две столетия. От същите хуманни съображения се ръководил и Шамба Болонгонго, един от кралете на Бечуаналенд (в Африка), който забранил да се използуват метални копия при сражения. Знаменитият "гръцки огън", чиято рецепта се пазела в най-строга тайна, бил завинаги загубен. Възможно е желанието да се скриват такива знания от хората да е причина за някои странни явления, свързани с историята на барута.
В Германия, в град Фрайбург, има паметник на човек в монашеско расо. Името на този човек е Бертолд Шварц. Францисканският монах Бертолд Шварц бил об¬винен в магьосничество и бил хвърлен в затвора. Там той продължил опитите си и веднъж, като смесвал сяра, селитра и въглища, получил състав със страшна разру¬шителна сила - барута. Това се случило през 1330 година. Скоро рецептата става известна навсякъде и от нача¬лото на XIV в. барутът се разпространява в Европа. Над бойните полета, където по-рано се чували само ударите на мечовете и звуците на тръбите, се понесла тежката ми¬ризма на първите топове. Четиринадесети век станал ве¬кът на раждането на барута. Но ако се порови в миналото. ще се открият малко известни факти и съобщения, които разкриват удивителни неща до тази дата барутът внезапно се появява ту на друго място, ту внезапно изчезва за векове,,
Известно е, че много преди официалното раждане на барута, още през 1257 г. арабите са го използували при обсадата на един град в Испания. Преди този случай пак арабите са употребили барут през 690 година. Прекъсване - пет века и половина! През VII в. от н. е... !
Необяснимо е защо такова важно средство за водене на война не е получило разпространение. Натрапва се мисълта, че е имало хора, които са се стремели тайната на гибелното оръжие да не стане достояние на всички.
Сведенията за барута се пазели в най-строга тайна. Кой ги е пазел? Във всеки случай не военните и не поли¬тиците, които не биха се въздържали да използуват то¬ва могъщо средство. Като пример за откритие, направе¬но някога, а след това нарочно унищожено, може да пос¬лужи това, което пише Леонардо да Винчи. "Как и за¬що не пиша за своя способ да се стои под водата толко¬ва време, колкото може да. се издържи без ядене. Аз не обнародвам това и не го съобщавам заради злите хора, които биха използували този способ за избиване в мо¬рето, като продупчват дъното на корабите и ги потопя¬ват заедно с хората, които се намират в тях."
Разбира се, сега е мъчно да се каже, какви са били познанията, които древните така грижливо са пазели.

МИРИН ДАЖО - Физическа неуязвимост

Мирин Дажо - феноменът, който шокира света с физическа неуязвимост


Мирин Дажо вярвал, че е неузвим и го доказвал по страховит начин. Дори му било забранено да го демонстрира пред широка публика, защото някои зрители припадали ужасени.

Мирин Дажо, чието истинско име е Arnold Gerrit Henskes, е роден в Холандия през 1912г. На 33 години осъзнава, че е неуязвим. Пробивал тялото си, влючително и вътрешните органи, с метални остриета без да получава кръвоизливи или инфекции. При това го е демострирал пред лекари в Цюрих, Базел и Берн, където са му правили и рентгенови снимки.

В действителност Мирин Дажо е холандски дизайнер и художник, но става известен с шокиращия си пиърсинг на тялото чрез всички възможни видове ножове. Навършил 33 години Мирин решава да покаже на всички, че е физически неуязвим, напуснал работата си и се преместил в Амстердам, където заставал пред кафенета и барове и предлагал на посетителите да го пробождат. Скоро за него се заговорило из целия град.

Той решил да си намери агент, който да му осигурява участия на пред публика. Мирин е изпратен за изследване в Университета в Лайден, за да получи лиценз за извършване на нестандартните си представления. Първото научно изследване, на което е бил подложен, му е осигурило разрешително за демонстрации само в частни клубове.

Мирин обаче не искал да бъде шоу програма, а искал чрез способностите да следва своята мисия – да покаже на хората, че човек може да съществува извън материалния свят. В намеренията му го подкрепя Ян де Гроот. Той става негов асистент до края на живота му. Гроот разказва, че освен промушване на тялото с остри предмети, зад кулисите Мирин се е заливал с вряла вода без дори да му почервенее кожата, изяждал е парчета стъкло и бръснарски ножчета.

Тъй като демонстрациите му зачестили, имало дни, в които Мирин се е промушвал 100 пъти в рамките на един ден. Остриетата на ножовете са преминавали през жизнено важни органи – сърце, бели дробове, далак, без капка кръв. Остава само белег от нарушената цялост на кожата.

На 11 май, 1948 г. Мирин поглъща игла без анестезия. Тя останала в тялото му за два дни, след което е хирургически отстранена. Операцията е извършена на 13 май под обща анестезия. След 13 дни – на 26 май 1948 година, Мирин Дажо е обявен за мъртъв. Аутопсията показала, че причината за смъртта е разкъсване на аортата.

ТЕОРИЯ ЗА "МЪРТВИЯ" РАБОТОДАТЕЛ - ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ЧЕРГАР СТРАННИК

Тази теория бе открита по време на световната финансова криза от трима българи избрали да търсят път за реализация извън границите на собствената си държава и ужасени от мисълта, че заради въпросната криза може да им се наложи да се върнат в бунището в което се бе превърнала България, след като правителството позволи безконтролно изсичане на горите и добива на шистов газ.

За въпросната теория, която те успешно приложиха на практика, тези трима българи получиха Нобеловата награда за икономика, което за пореден път доказа, че предприемчивите, умни и знаещи българи могат да се реализират успешно единствено зад граница. Но нека се спрем върху самата теория, а тя гласи следното:

” Конкурентоспособността на една фирма се увеличава правопропорционално на намаляването печалбата на работодателя и увеличаването заплатите на работниците. За да се премахне печалбата на работодателя , то самият той трябва да бъде премахнат като съставна част на съответната фирма и всички работещи в нея да са само служители.”

Реализацията и прилагането на практика на тази, на пръв поглед абсурдна и безмислена теория стана възможно благодарение точно на научно техническия прогрес. Вместо само работниците да бъдат подменяни от нови по-производителни машини, самият работодател бе подменен с мощен компютър и подходящ софтуер за управление. Оказа се, че това е особено добра тактика и тя скоро намери разпространение по целия свят, като направи работодателите излишни, освободи огромен паричен ресурс и сложи край на световната финансова криза.

Но какво представляваше подобна фирма? Фирма с “мъртъв” работодател! Или съкратено ДМР(Дружество с мъртъв работодател) И как функционираше? Всички знаем, че цялата печалба от дейността на фирмата отива за собственика или работодателя, а останалите работници независимо от броят им трябваше да се задоволят с милостиво отпусканите им подаяния под формата на заплати. Много често работодателите използваха високата безработица като коз, за да принуждават работниците си да работят при мизерни условия и ниско заплащане, като ги държаха в постоянен страх от уволнение, а от там и загубването на възможността да се препитават криво-ляво.

Голяма част от работодателите се смятаха едва ли не за богоизбрани и незаменими, и презираха простата маса обречена според тях да им служи. Те натрупваха огромни състояния, който използваха за удовлетворяването на най-различни свои удоволствия, често стигащи до открита перверзия. Не малка част от тях се бяха сдобили с първоначалния си капитал по нечестен път, чрез измами и фалшификации, потъпквайки закона и облягайки се на роднински, партийни и властови връзки, но не и на някакви реални умения и способности. Те имаха една обща шега, която много ги забавляваше когато се събираха за да обсъждат какво ниво на заплащане да поддържат в съответния регион – “Колко високо възнаграждение на работниците си трябва да плащаме? – се питаха риторично. – Колкото се може по ниско!- бе отговора който ги забавляваше.”

Но ето, че нещата се обърнаха и само за двайсет години работодателите като явление останаха да се изучават като примитивна форма на бизнес управление само в учебниците по икономика. Но аз, както винаги, се отплеснах, така, че сега ще ви разкажа какво точно направиха нашите трима сънародници: – Те решиха, че ще работят за себе си.

Хм! Нищо ново – ще кажете вие. Да, но те заедно щяха да работят за себе си и спечеленото решиха да делят по-равно, а за свой работодател, за свой управител, те назначиха мощен компютър снабден със управленска програма която сами разработиха и която можеше (и в последствие това се доказа) да се използва за всяка една сфера на бизнеса, в зависимост от кодовите думи които се залагаха. И така техният нов “мъртъв” работодател, работеше неуморно по 24 часа в денонощието, включен към световната информационна мрежа. Той постоянно събираше информация, анализираше я и я оформяше в лесни за разбиране таблици и графики. Даваше предложения за инвестиции и разширяване дейността на фирмата. Той следеше всичко – цени на конкурентите, цени на необходимото за дейността на фирмата оборудване, както и за появата на нови технологии които биха били от полза за развитието на производството. Следеше точно къде има търсене на техния продукт и на каква цена, изготвяше оферти и приемаше оферти и всичко това автоматично, денонощно и безропотно.

Всяка сутрин, преди да започнат работа те получаваха доклад от своя мъртъв ръководител, изброяващ набелязаните задачи и взимаха решение дали да одобрят възложената им програма и дали да разрешат сключването на предложените контракти. Въз основа на предложените контракти и сключените сделки, “мъртвият работодател” правеше предложения за увеличаването персонала на фирмата, като посочваше изрично от какъв точно кадър има нужда. Назначаването на новият кадър ставаше след събеседване със служителите на фирмата и кратък тест изготвен от мъртвия ръководител.

Тука идва и основната разлика, която трябва да отбележим за сравнение с другите фирми, а именно, че всички служители на ДМР(дружеството с мъртъв работодател), получаваха еднаква заплата, независимо от същността на служебните си задължения. От чистачката (образно казано, защото чистачките вече са роботи) до програмиста, всички получаваха еднакво възнаграждение. Това бе и революционното, всички във въпросното дружество се третираха като съдружници. Нормата на печалбата се определяше на общо събрание, като цялата така определена печалба, отиваше за инвестиции в нови технологии, стъпване на нови пазари, реклама и т.н., и в обучение и допълнително квалифициране на персонала.

Представете си огромните суми, които чрез този начин на заплащане вместо да отиват в ръцете и за удовлетворяване нуждите на един човек, са разпределяха измежду всички служители. По този начин всички бяха ангажирани и изцяло всеотдайни на работата си, а заплащането реално бе в унисон с постигнатите резултати. Това привлече кадърните кадри в тези нови дружества, а некадърните собственици останаха сами с капитала си, който постепенно изтичаше от ръцете им, поради липсата на каквито и да било други умения, освен да харчат, лъжат и подкупват. Реализирането на тази теория премахна стреса и повиши желанието за работа на служителите. Много скоро живите работодатели не издържаха на конкуренцията на мъртвите, защото мъртвите бяха по-ниско платени от тях (разходи имаше само за техническа поддръжка, подмяна на някой хардуерен елемент и осъвременяване на софтуера) и отидоха в небитието, за пръв път в човешката история.

източник

ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТПУСКА ДЕСЕТ МИЛИОНА НА ЦЪРКВАТА ЗА БОРБА СЪС ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА

След опустошителното бедствие в Япония правителството е взело спешно  решение да отпусне 10 милиона лева за борба със земетресенията. Парите ще бъдат дадени на Светия синод, като единствен легитимен застъпник на българското население пред всемогъщият Бог. Според сеизмолози в България отдавна не е имало силно земетресение, което предполага, че в земната кора се е натрупало напрежение, а и не е тайна, че страната ни е земетръсна зона и силно земетресение може да стане във всеки един момент. Положението е много напечено, понеже по данни на съюза на строителните инженери, България може да бъде срината със земята при едно земетресение от 7-ма степен нагоре.

Като причини за това, те посочват масовото некачествено строителство по време на “икономическия възход” на държавата, подпомагано от корумпираното занижаване на строителния контрол и използването на най-евтините некачествени материали. Според тях, ако успеем да измолим още десетина години без земетръси, то проблема ще се реши по естествен път, тъй-като голяма част от построените сгради ще се срутят сами една по една.Това би намалило социалния ефект, в сравнение с масовото унищожение на сградния фонд при едно по-силно земетресение.

На обсъждането по повод инвестирането на отпуснатата сума са взети следните важни решения:

1. Да се закупят от чужбина или да се търсят чрез археологически разкопки мощи на светци, които да се използват за закрила на населените места, като се изградят специални антиземетръсни молитвени храмове, в които мощите да се съхраняват.

2. Мрежата от антиземетръсни светилища трябва да обхване цялата страна и всички населени места с население над 1000 души.

3. В основите на всички по-важни обществени сгради да бъдат вградени мощи на светци, като специално внимание трябва да се обърне на атомните централи, където специална комисия от богослови трябва да вземе решение чии точно кости да бъдат вградени.

4. При недостиг на свети мощи църквата трябва да започне масова канонизация на нови светии, чиито мощи да бъдат използвани за новите инфраструктурни проекти – магистрали, метро и др.

Премиерът заяви, че вярва в способноста на българската църква да предпази народа от божия гняв и, че сега е времето църквата да поеме водещата роля в спасяването на българската държава, както го е правила неведнъж през вековете.

източник

10-те най-големи древни цивилизации

Като Индиана Джоунс в реалния живот, археологът - Маверик Дейвид Хечър Чайлдрес прави невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пишейки за изгубени градове и древни цивилизации, той е автор на повече от шест книги (серията „Тhe Lost Cities”), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохеньо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан).

С Дейвид Хечър Чайлдрес успяхме да се свържем малко преди заминаването му на поредната археологическа експедиция в Нова Гвинея и го помолихме да напише статия за 10-те най-големи древни цивилизации с напреднали технологии. Той се съгласи да се порови из архивите си и да ни предостави плода на своя труд.

1. Древният Му или Лемурия
(Ancient Mu or Lemuria)

Според различни езотерични източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години, на гигантски континент, известен като Му или Лемурия, и е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години, или приблизително през 24 000 г. пр. н. е.

Докато Mу не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации, казва се, че тя е достигнала някои модернистични технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на Му.

Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на Империята, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е довело до великолепен просперитет.

Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст, за да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години.

2. Древна Атлантида
(Ancient Atlantis)

Съобщава се, че когато континентът Мю потъва, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихи океан. Относително малките острови, съществували в Атлантически океан по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида”, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон.

Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети”, продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 г. от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 г. продължение „Завръщане на обитателя за земята”, се споменава за такива изобретения и устройства като климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси - въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването.

Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той говори също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.

3. Индийската империя Рама
(Rama Empire of India)

За щастие, древните книги от Индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна Америка и Перу. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да съхрани голяма част от своята древна история.

Дълго време се смяташе, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г. пр. н. е. , само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но миналият век бяха открити извънредно сложните градове на Мохенджо Даро („Могилата на мъртвите”) и Харапа, намиращи се в Индуската долина на днешен Пакистан.

Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на Индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло: забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-забележителен е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тези на Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес.

4. Озирийската цивилизация на Средиземноморието
(Osirian Civilization of the Mediterranean)

Казва се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази предшестваща Египетската династия древна цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад, минавайки през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния, и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове).

След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн, унищожавайки големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата, принуждавайки техните жители да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания.

Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Според теорията, останки от тази велика древна култура са Египетската цивилизация, Минойската на остров Крит и Микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки, и е имала електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както Атлантида и Рама, те са имали дирижабли и други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж. п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега.

Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната платформа, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни, прочутите дялани камъни на Баалбек. Някои от тези камъни са дълги 25 м и дебели над 4. 5 м, и се смята, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки!

5. Цивилизацията Уигер на пустинята Гоби
(Uiger civilization of the Gobi Desert)

Много древни градове се казва да са съществували при цивилизацията Уигер на пустинята Гоби, по време на Атлантида и Рама. Въпреки, че сега Гоби е пустиня, тези градове са били някога океански пристанища. Едгар Кейси каза веднъж, че в изгубен град в пустинята Гоби ще се открият асансьори, и въпреки, че това все още не се е случило, то не е невъзможно.

Вимани (древни летателни апарати, бел. ред. ) и други напреднали устройства се съобщава да са били използвани в областта Уигер.

Показателно е твърдението, че Старейшините на Лемюрия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те изграждат библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство.

Например, великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г. пр. н. е. , говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написва прочутата книга „Тао Те Чинг”, може би най-популярната книга някога писана на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска Китай, той пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, това е било седалището на Древните.

6. Tиахуанако
(Tiahuanaco)

Както в Mу и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен, древната Mю.

Домове и обществени здания са били изградени от мегалитни каменни блокове. Заради голямото значение, което са придавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били ствоени за да съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако биват поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Кузко, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес, след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Кузко днес имат стари стени, които са на много стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят).

Само няколкостотин мили на юг от Кузко се намират фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутите руини на Tиахуанако, руините на Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от видът, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили.

Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които могат да бъдат открити близо до езерото Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там.

7. Mаи
(Mayans)

Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази пирамида е еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал.

Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които устройства са излъчвали етерни вибрации, специфични за съответния вредител.

Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания: Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък. Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които те знаят толкова малко!).

Смята се, че някъде в района на маите се намира древната Зала на Архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация - подобно на съвременните компакт дискове.

8. Древен Китай
(Ancient China)

Древен Китай, известен като Хан Китай, се казва че като всички цивилизации идва от огромния Тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани.

Според антрополозите, Таоисткото влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да идва от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити.

Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение - от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, ракетната технология, методите за печатане и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули. През 1959 г. археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият обикновено се произвежда от боксит с помощта на електричество!

9. Древни Етиопия и Израел
(Аncient Ethiopia and Israel)

От такива древни текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от древни Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил основан на три гигантски блока дялан камък, подобни на тези при Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация.

Като много от по-късните финикийски конструкции, сградата на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите, както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните конструкции от камък. Масивният храм Монт, изграден от Цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил построен за да подслони древната реликва, известна като Ковчежето със Заветите.

10. Аройското кралство на слънцето в Тихи океан
(Aroi Sun Kingdom of the Pacific)

Последната в моя списък на древни цивилизации е тази на неизвестната древна култура на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият изгубен континент Mю е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките.

Напреднала островна нация със земни площи по-големи от тези на Тихоокеанието в момента се е разраснала около Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски легенди отдават забележителността на тази цивилизация на Кралството Aрой, което съществувало много хиляди години преди европейците да преоткрият Тихи океан. Според преданията, аройците са строителите на много от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и статуи, намиращи се в централната част на Тихоокеанието днес.

Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, намерените там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950-та и 5 120 г. пр. н. е. Тези странни циментени колони може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете.

Според жителите на Великденските острови, статуите от островите ходили или се издигали във въздуха за да се въртят по посока на часовниковата посока. А микронезийците твърдят, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани за да се поставят на съответното им място.

Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити вярват, че техните предшественици са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до друг.

Източник: chudesa.net.

Иначе България е една хубава страна...!!!

"Да - България е една хубава страна, с много образовани и интелигентни хора, които обаче бягат в чужбина, защото у дома нямат никакъв шанс. Бягат, защото в България са потиснати и разочаровани от развитието. Като цяло България има голям потенциал, много по-голям от всички останали източноевропейски страни. Но за огромно съжаление този потенциал постепенно умира."

Да България ,като територия наистина се намира в Европа.Остана само и българите да станем европейци.Ние сме на пъпа на Европа - като география.А за всичко останало сме на една педя под пъпа!!!

ЕТО ТОВА СА 10-те ''мистични тайни качества'',поради които ще си стоим докато свят светува в ''ЗАДНИЯ ДВОР НА ЕВРОПАТА'':

1 Физическа хигиена.

Тенденцията да понамирисват в градския транспорт, обществените зали, офисите и другите помещения където се събират повече от две тела на едно място за определено време продължава за съжаление. Поздрава Честита баня е показател за това колко сме били държали на личната хигиена преди и сега.
Мили хора сапуна все още не е дефицитен и скъп, все още всеки може да си го позволи. Вие толкова ли си харесвате собствения си “аромат” та го поддържате толкова време и тероризирате другите хора около вас, като ги подлагате на тази неприятна воняща атака.
Забелязвам че не само възрастните хора ходят нечистоплътни, младите също занемаряват личната си хигиена за съжаление. Хора не сме в Африка или близкия изток, въпреки че и там може да са по-чисти от нас…
И не стига че не хигиенизира себе си ами и замърсява и околното среда с боклуци хвърлени където му попадне.

2. Духовната хигиена.
Също липсва – неграмотността поражда простотията, а простотията поражда конфликти и войни дори. Разбирате ли ме какво искам да кажа? България е за мен едно голямо село в което всичко негативно се усвоява бързо и елементарните познания и възпитание закърняват (или въобще липсват), а това прави народа ни духовно сакат, инвалид душевно. Факторът който подпомага за това е чалгата във всяка една област от животът ни тук – от музиката до човешките взаимоотношения, културата, политиката….

3. Негативизма.
Българите са най-негативно настроени в Европа сочели социологически проучвания, ами в света на кое място сме? Да може би е така, тук човек ако се огледа колко усмихнати и благоприятно настроени хора може да срещне по пътя си? Намръщени и отегчени, озлобени и недоволни от жалкото си съществуване хора се срещат от магазина, та чак до институциите и вгорчават настроението на малкото останали позитивни хора. Мисълта че на някой все някой друг му е виновен е заразна, то дори е епидемия. Българите не умеят да гледат първо себе си и недостатъците и комплексите си ами бързат да хулят и плюят върху другите и сякаш това им доставя удоволствие. Те себе си не обичат първо, ами търсят грешки и недостатъци на другите и дори в позитивното търсят негативно. Една известна актриса беше казала в едно интервю – “тук ако изляза на улицата, не стига че хората ме гледат лошо, ами понякога имам чувството, че за нещо ще ме нарочат ей така и ще ме пребият….”

4. Пасивността.
Да стоиш ей така безучастен е вид тежко престъпление. Имаше една поговорка “Не са лоши тези които правят зло, по-лоши са тези които допускат злото и стоят безучастни.”Та така и с българите: цени се вдигат – те си мълчат, неразкрити убийства и престъпления се множат – те си мълчат, подкупи им искат – те си ги дават и си мълчат, не ги лекуват – те се мъчат и си траят и после се хвалим колко издръжлив народ сме. Не сме и много единни. Овчедушието е страшен проблем на народа, който трябва да се лекува навреме иначе става хроничен и опасен за самия него.

5. Нарушаване на личното пространство и липсата на личен живот.
Тук ще дам два примера: първо на запад на българите може да ни се виждат студени и сдържани чужденците, но те са си много прави за този тип поведение. Просто си бранят личния живот какъвто и да им е, като се дистанцират от околните колкото и да са им близки и приятни. Затова неканени не си ходят на гости. Имат правото да заключат вратата и да спуснат щорите и да си останат на спокойствие и почивка от която имат нужда без да се притесняват че някой досадник ще ги навести в неподходящия момент. Тук това не е така, напротив точно обратното.
Второ: Всякакъв вид информация, данни и бележки на запад са конфеденциални и са адресирани само до получателя без да са видими за други лица. Например сметките за вода, електричество са запечатани в плик, болничните епикризи не се разнасят от ръка на ръка, лекарските и професионални тайни се спазват – няма разнасяне от уста на уста. И този пример тук не важи за нашата държава.

6. Завистта.
Има една наша приказка – “ако можеше българската завист да захранва с електричество то атомните електроцентрали щяха да са излишни, дори сме щели да изнасяме ток за чужбина…” смятам че има нещо вярно в това и дори си имаме втора приказка по този повод: “Може и аз да не съм добре, ама нека на Вуте да е зле “.

7.Връзкарството.
То придоби чудовищна сила и завладя институциите, фирмите, всяка една област от пазара на труда. Нямам нищо против да се назначават хора на чичо и леля, но поне да си вършат работата както трябва и да са адекватни към материята с която работят, както и да си изпълняват съвестно задълженията. Стана практика да се назначават некадърници и бездарници на обществено важни и отговорни постове. От друга страна рядко има конкурси и кастинги, където да имат шанс по кадърните и талантливи хора.

8. Плагиатството
То е породено от горепосочените некадърници и бездарници, които искат слава и пари на чужд гръб. В България то е масово и обикновения човек не е защитен от това ограбване и трудът му отива да пълни чужди джобове и да прави чужди популярни други имена.Ще кажете че тези 10 негативни неща ги има навсякъде по света, да ама замислете се те не доминират ли повече у нас и не са ли станали повечето от тях традиционни за нас, за нашето мислене и манталитет. С тези лоши качества ние не отговаряме по критериите за едно нормално цивилизовано общество. Вече сме в Европа все пак!За хубавите неща на българите ще пиша друг път. Съжалявам ако ви помрачих деня, но сега ми олекна….

9. Здравеопазването.
Според мен ако една държава не се грижи за здравето на гражданите и го оставя да се мъчи, то тя прави геноцид на народа си и не би трябвало да е негова родина. От това как една държава се отнася към здравеопазването на гражданите си може да се съди каква е и колко струва (какви са и колко струват политиците в нея). Тук здравеопазването е под всяка критика и хората чукат на дърво за да не се разболяват.

10. Беззаконието.

Усещането че който има пари и власт е недосегаем и за него закони. Корупцията е основен двигател на държавата, а държавата е абдикирала от задълженията си към гражданите и е в шеста глуха понеже и е изгодна обстановката – тя си взима парите и друго не я интересува.

Смаляващото се лично пространство на човека от 21 век

По волята Божия, по силата на човешкия дух и/или по стечение на обстоятелствата, човекът е покорил океаните, планините и най-отдалечените кътчета на Земята. Отдавна отправя поглед и към Вселената, открива и нови, неподозирани доскоро територии в сферата на метафизичното.
От друга страна, наблюдаваме и противоположен процес – подобен на горния. При него имаме едно смаляване на „личното“ – все повече и повече в живота ни навлизат технологии, които ще ни държат под наблюдение и дори под контрол. И въпреки че истински свободният човек ще остане свободен дори и да го затворят в най-тъмното подземие и в най-тясната килия, е разумно и полезно да сме наясно с развитието на иновациите и тенденциите, определящи света ни.

Ето и някои от новите разработки…

Първото сведение в тази селекция новини е от разработчиците от GotoCamera. Те искат да надничат чрез камерите в дома ви, а после да продават събраната информация на трети лица. Компанията, която предлага онлайн съхранение (за записи и видео стрийминг) и софтуер за уеб и Wi-Fi камери, опитва да разшири бизнеса си.
Камерите в домовете ни се увеличават. Освен цифровия апарат, който може би имате, сега камерите са стандартна добавка към телефоните, компютрите, гейм конзолите, а скоро и към сет топ боксовете за цифрова телевизия. GotoCamera разглеждат това явление като златна възможност. Компанията със 100,000 клиенти се надява да ги убеди да включат камерите си към техния софтуер за анализ. Така специалистите ще обработват данните, а после ще продават резултатите като информация за рекламодатели и търговци. Това е своеобразна „видео“ версия на политиката на някои фирми като Google, които обработват резултатите от търсенията и данните в имейлите на клиентите си.

Самите Google пък обявиха, че ще анализират фоновите звуци от обкръжението на потребителите, извличани чрез техните телефони или компютърни микрофони. По този начин ще могат да насочват по-подходящи реклами в интернет. За същата цел Google са патентовали и технология, която ще им позволи да събират данни за температурата, светлината, влажността и състава на въздуха. Например, ако сте в местност или сграда с топъл климат, от компанията ще ви бомбардират с реклами на климатици. Обобщено, колкото и шокиращо да звучи, Google ще шпионира личните ви разговори, музикалния ви вкус, какви предавания гледате, избора ви на радио станции, и изобщо – всичко, което се случва в близост до компютъра ви.

Последните модели Smart телевизори имат вградени камери с висока резолюция, микрофони и софтуер за лицево/речево разпознаване, всички от които са свързани към интернет. Въпреки спорния въпрос за сигурността относно личното пространство на потребителите, някои компании дори нямат символична политика за поверителност на данните. Това оставя отворени възможностите за подслушване и събиране на данни по всяко време.

Друг от технологичните гиганти – Microsoft, вгражда видеокамера и микрофон в Kinect (контролери за игровата конзола Xbox 360). От компанията съвсем директно заявяват, че потребителите „не трябва да очакват каквато и да било поверителност при използване в мрежа“, както и че Microsoft запазва правото си „да получава достъп и да разкрива информация за потребителите“.

В Америка модерните „екологични“ светодиодни лампи (LED) могат да приемат и да изпращат информация по въздуха. Такива светещи лампи, с които са оборудвани офиси и правителствени сгради в САЩ, „предават данни до специално оборудвани компютри на бюрата под тях чрез блещукане, което е невидимо за човешкото око“.

Пак в САЩ, но на открито, в градовете: нови улични лампи ще могат да се използват от държавните институции за наблюдение на населението. Тези лампи ще са оборудвани с камери, ще могат да предават правителствени съобщения, като същевременно могат и да записват разговори на преминаващите пешеходци.

И още една новина от САЩ, която може да се отрази на представите ни за пътуване. Тамошен законопроект изисква поставянето на проследяващи черни кутии във всички нови автомобили. При това тези кутии ще имат връзка в реално време с контролиращите органи, което отваря необятни възможности за проследяване, наблюдение и подслушване. Наредба 1813, озаглавена Moving Ahead for Progress in the 21st Century („Към напредък в 21-вия век“) вече беше приета от Сената и очаква ратификация от Камарата на представителите. Нищо чудно подобни „иновации“ да се прегърнат и от други страни по света заради „удобството и ефикасността им“.

Оборудвани с новите проследяващи устройства, автомобилите ще изпращат непрекъснато информация (като местоположение и други данни) както до органите на властта, така и до други превозни средства, вкл. намиращи се наблизо полицейски коли. Органите на реда ще могат да наблюдават напълно пътническите навици на американците и това, което си приказват в колите.

Освен кошмарен тотален контрол, въпросният закон ще позволява и отнемането на личните документи на хора, които са длъжници на държавата. Заради „грижата за природата“ ще се въведе и въглеродна система за ползване на пътищата, при която ще се заплаща на изминати километри.
 

Тайните на прокълнатите книги

  
Ако не бяха загубени древните знания, сега светът щеше да изглежда по друг начин

През цялата история на човечеството внезапно са се появявали и също така внезапно изчезвали удивителни книги. Първият, обърнал внимание на този феномен, е бил Жак Берже (1912 – 1978), специалист по изчезнали фолианти.
“Книги се унищожават с такава неоспоримост – пише той в монографията си “Прокълнатите книги” – че неволно се прокрадва мисълта: може би причината на това явление се крие в това, че тяхното съдържание заплашва съществуването на земната цивилизация”. Кой претендира за ролята на спасител на човечеството от ненужни, по негово мнение, знания? Според думите на Берже само така наречените силни на деня: отначало жреците, след това инквизицията, сега – спецслужбите.
Така че, какво са знаели нашите предци?
“За съжаление са се съхранили само отделни сведения – казва историка, библиограф, ръководителят на научноизследователският център “Древен свят” Юрий КОЦЕНКО – Но и те ни шокират”.

“Книгата на Тот”

Бог Тот – потомък на атлантите?

“Книгата на Тот” е най-древната от прокълнатите. Появила се е още в древен Египет у жреците. Тот е божество от доегипетски произход. Изобразявали са го във вид на човек с глава на ибис. Според древна легенда Тот изобретил писмеността и е бил летописец на всички събрания на боговете. Книгата била записана на 78 златни пластини. И за нейни автори се считат легендарните атланти. По-късно тази книга няколко пъти е преписвана на папируси. Златните таблички изчезнали. Копията били унищожени от жреците. По-късните – от инквизицията. Но се намерили и съхранени…

“Стеганография”-та на абат Тритемий

Абат Тритемий (1462 – 1516) след срещата си с някакъв тайнствен учител, който го насочил към окултните науки, написал книга под названието “Стеганография”. Ето и неговото собствено предисловие: “В своята книга ще разкажа за способите, чрез които аз мога точно и надеждно образно да предам волята си на всеки, колкото и далеч да се намира от мен, дори и на сто версти. И при това никой няма да ме заподозре, че използвам някакви знаци, фигури или букви. А ако се възползвам от услугите на пратеник и този пратеник бъде заловен по пътя, никакви молби, заплахи, обещания и мъчения няма да принудят този пратеник да открие тайната, защото няма нищо да знае за нея. И затова нито един човек няма да успее да разкрие тайната. Но всички тези неща мога при желание с лекота да преодолея без да прибягвам до ничия помощ и без да изпращам куриер. Дори на затворника, заточен в дълбокото подземие и намиращ се под строга охрана, мога да предам волята си”.
“Изглежда Тритемий действително е извършил велико откритие в областта на телепатията и хипнозата, но той не би следвало да разказва за това” смята Коценко. Английският алхимик Джордж Рипли, изучил трудовете на Тритемий в пълен обем, оставил даже този изплашен коментар: “Умолявам тези, които ги (трудовете) знаят, да не ги издават!”
СЪСТОЯНИЕТО НА КНИГАТА СЕГА: През 1616 година ръкописът е изгорен. Съхранено е много кратко изложение на “Стеганография”-та датирано към 1621 г.
КЪДЕ СЕ ПАЗИ: В националната германска библиотека, намираща се в Берлин.

Беседите на д-р Джон Ди с духовете

Д-р Джон Ди по време на среща с небесните създания.
Гравюра от неизвестен художник

Джон Ди (1527 – 1609) е английски математик, географ, астроном и астролог. Един от най-образованите хора на своето време, той издига идеята за началото на меридианите – Гринуичкия. На 25 май 1581 г. му се явило същество с нечовешка природа, окръжено от сияние. То му оставило черно огледало, приличащо на идеално полиран черен камък. И казало на доктора, че като гледа в този кристал, той ще види други светове и ще може да встъпи в контакт с разумни същества от друга, нечовешка природа. Ди записал беседите си с тези неземни същества. И част от тях, под названието “Истинско и вярно съобщение за това, какво се е случвало в продължение на много години между д-р Дж. Ди и някои духове”, издал английският филолог Мерик Казобон. Другата част от записките на беседите е изгорена заедно с целият архив на Ди от неизвестни грабители.
“Останали са само фрагменти от езика, на който са говорили тези същества и които Ди наричал ‘енохически’” разказва Коценко. “Била е завършена система от азбука и граматика. Част от достигналите до нас текстове на енохически език съдържат математически знания, нивото на които много е превишавало съществуващите знания по времето на Джон Ди”.
Джон Ди също е писал, че Земята съвсем не е кръгла. Тя се състояла от много наложени една върху друга сфери, построени покрай друго измерение. Между тези сфери имало точки, или по-точно повърхности на съприкосновение, и по този начин Гренландия в другите светове се простирала до безкрайност. Ето защо Джон Ди изпратил на кралица Елизабет многобройни молби, в които я убеждавал, че Англия е длъжна да завладее Гренландия, за да получи на свое разположение врата към другите светове.
СЪСТОЯНИЕТО НА КНИГАТА СЕГА: Огледало в идеално, но неработещо състояние. За съжаление администрацията на музея не позволява нито използването, нито изследването му. От бeседите с духовете е съхранена само първата част.
КЪДЕ СЕ ПАЗИ: Британският музей в Лондон.

Библиотеката на “Обществото на деветимата неизвестни”

По инициатива на древноиндийският цар Ашок било създадено “Тайното общество на деветимата неизвестни”, подобно на съвременните научно-изследователски центрове. Обществото се състояло от девет велики индийски учени и мъдреци, задачите на които били систематизацията и каталогизацията на всички научни знания, получени от древните свещени ръкописи и в резултат на експерименти и наблюдения. Всеки от “деветимата Неизвестни” написал по една книга, посветена на един или друг отрасъл от научните знания. Дейността на обществото преминавала в обстановка на най-строга тайнственост.
Цар Ашок, набожен будист и убеден противник на войните, отлично съзнавал каква сила притежават знанията и не можел да допусне тяхното използване за разрушения и войни. Впрочем, царят имал от какво да се опасява: научните сведения, с които разполагали неговите учени, дори по съвременните мерки са невероятни. Така например една от книгите е била посветена на преодоляването на гравитацията и управлението и, създаване на безтегловност в земни условия. Друга е посветена на създаването и използването на свръхмощно оръжие, имащо много общо със съвременните разработки в областта на ядреното и психотронното въоръжение. Друга книга съдържала подробно описание и чертежи на летателни апарати, позволяващи на древните авиатори не само да се издигат във въздуха, но и да извършват космически полети.
КЪДЕ СЕ ПАЗИ СЕГА: Неизвестно. Споменаването на тези трудове се среща в много древноиндийски писмени източници, но нито една от книгите така и не е открита от археолозите. Предполага се, че някои книги и досега се пазят в манастирите на Тибет и Индия. И разбира се, будистките лами ще направят всичко възможно тези знания никога да не попаднат в представителите на съвременната цивилизация.

БИБЛИОТЕКА «ЛИБЕРИЯ»

За да спаси от унищожение уникалната библиотека на византийските кесари, малката дъщеря на деспота Тома. София (Зоя) Палеолог се омъжва за великият княз Иван III. В най-строга тайна и под надеждна охрана тя превозва от Константинопол в Москва 70 товара с книги. За да защитят надежно библиотеката, която получила името „Либерия”, а по-късно „Библиотеката на Иван Грозни», положили в каменна гобница в един от кремълските събори, а на вратите сложили катинари. Според свидетелството на ученият монах от Гърция Максим Грек, в библиотеката имало древни глинени таблички, пергаменти, древногръцки книги. Ако се вярва на свидетелствата на 53 ръкописни и печатни книги на църковнославянски език в които тя се споменава, в библиотеката имало дори пергаментови свитъци на древноарамейски, подписани под името Исус.
КЪДЕ СЕ ПАЗИ СЕГА: Неизвестно. „Либерия” изчезва през шестдесетте години на XVI век.

Александрийската библиотека

Александрийската библиотека е основана 300 години пр.н.е. от атинският управник Деметрий Фалерски. В нея се съхранявали около седемстотин хиляди ръкописни книги. Самият Деметрий е написал огромен брой трудове, един от които със странното наименование „За светлата точка в небето”, вероятно се явява като първото произведение за летяща чиния.
Съвсем точно е известно, че по времето на Юлий Цезар Александрийската библиотека вече,несъмнено се е смятала за хранилище на тайни книги, даващи практически неограничено могъщество. Според достигнали до нас сведения, в библиотеката например се е пазила „История на света” от вавилонският жрец, историк и астроном Берос (356 г. пр.н.е. – 261 г. пр.н.е.). в нея той описвал първите си контакти с извънземните – тайнствените Апкалуси, същества, наподобяващи риби. Те предали на хората първите научни познания.
В библиотеката се пазели и пълните събрани съчинения на Манетон. Този египетски жрец и историк знаел всички тайни на Египет. Изглежда, именно това представлявало опасност. Имало е и трудове на финикийският историк Мокус, на когото приписват създаването на атомната теория. Имало е и книги, които съдържали тайни за изготвянето на злато и сребро. По всяка вероятност, в тях се съдържали главните ключове към алхимията, които ни липсват за достигането на тази наука.
КЪДЕ СЕ ПАЗИ СЕГА: Библиотеката е била унищожена или от Цезаря, или от случаен пожар. Но може би не напълно. И ако някои тайни организации разполагат с ръкописи от александрийски произход, то те старателно ги крият.

OT АРХИВА НА ‘КП’

Какво още е изгорено?

През 1885 г. писателят и френски окултист Сент Ив д’Алвейдр получил заповед от главата на Нотр Дам под страх от смърт да унищожи своето последно произведение „Мисията на Индия в Европа и европейската мисия в Азия. Проблема Махатма и неговото решение”.
През 1897 година наследниците на писателя Станислав де Гуайт получили заповед, неизпълнението на която ги заплашвало със смърт, да унищожат четири неиздадени негови ръкописи, посветени на проблемите на черната магия, а също така и на целият му архив.
През 1933 година в Германия нацистите изгорили всички екземпляри на книгата „Розенкройцери. История на Реформацията”.
По заповед на италианския диктатор Мусолини през 1944 година били изгорени 80 000 книги и ръкописи, принадлежащи на Неаполското кралско научно общество. Целта на операцията – да попречат важни магически документи да попаднат в ръцете на съюзниците. Предполага се, че в неаполитанската библиотека са се съхранявали и нездавани ръкописи на Леонардо да Винчи, и документи на известният окултист Алистер Кроули.

Какво не сме разчели?

Съвременните учени не могат да разберат почти нищо от „Виманика – Шастра”, където е описано устройството на летателен апарат – виман. Въпреки, че е написана на санскритски.

Манускрипта на Войнич и до наши дни се съпротивлява на всички опити да се преведе. Приблизителната дата на поява – 1609 година. И никой досега не е доказал какво всъщност е това: драсканици на средновековни алхимици, гениална мистификация или творение на извънземен, който е решил да остане на Земята и да разкаже за тревите и звездите от своя свят. Пази се в Йейлският университет, в библиотеката за редки книги под каталожен номер MS 408.
Синята или Каменната книга, йероглифите на която са изрязани на плоски скали, намиращи се в устието на река Индел (приток на река Виг, вливаща се в Бяло море). Счита се, че този артефакт съдържа уникална информация за източници на сила и могъщество, тайни светове и възникването на Вселената.

Послеслов

Тайната на могъщата власт – в магията?

Може да ви се стори много странно, че заедно с научните трактати се криели и унищожавали книги по магия. Работата е там, че тайната на седемте печата дълго време си оставала цел на достижение и откритие както на древните учени, така и на сегашните. Магията до неотдавна се е използвала в научният свят с не по-малко уважение от останалите точни, естествени и хуманитарни науки. И например, в университетите на Толедо, Саламанка и Краков окултните науки се преподавали наравно с математиката, логиката и богословието. Но в действителност само единици са овладявали в пълна мяра тази тайна премъдрост. И са ставали владетели.

Кодекс Гигас

Кодекс Гигас (на латински:Codex Gigas) е най-големият средновековен ръкопис, съхранен до наши дни.Някога е бил смятан за 8-мото чудо на света. Създаден е през 13 в. в един бенедиктински манастир в Чехия, а днес се съхранява в националната библиотека в Стокхолм. Ръкописът е толкова голям, че са необходими двама души, за да бъде повдигнат. Кодекс Гигас е известен още и като Дяволската библия заради голямото изображение на дявол, нарисувано на една от страниците на кодекса  и заради легендата около неговото създаване.

Дълъг е почти 100 см., широк 50 см. и 22 см. е дебел.Кодекс Гигас е най-големият известен средновековен ръкопис. Книгата е съдържала 320 пергаментни листа, а 11 са тези, които са откъснати.Причината, за което вероятно е било съдържанието на липсващите страници. Кодексът е с дървена корица и с подвързия от кожа с метални орнаменти. Теглото на кодекса е близо 75 килограма. За изработката му е била използвана телешка кожа от 160 животни.

В него са Библията, древни истории, медицински лекове и магични заклинания.Съдържа комбинация от текстове, които не се срещат никъде другъде. Това е най-станният своебразен, натръпчив, пленителен, грамаден, чудноват и необясним обект.
Кодекс Гигас е създаден в Бенедектинския манастир в Подлажице, близо до чешкия град Хрудим. За първи път за Кодекс Гигас се споменава през 1229 г. По-късно кодексът е предаден на Цистерцианския манастир Седлец, който го продава на Бенедектинския манастир в Бржевнов. В периода 1477-1593 Дяволската библия се съхранява в библиотеката на манастира в Броумов, а през 1594 г. е отнесен в Прага като част от колекцията на император Рудолф II.

В края на Тридесетгодишната война, през 1648 г., колекцията на Рудолф II е открадната от шведски войници и е отнесена в Швеция като военна плячка. През 1649 г. ръкописът попада в кралската библиотека в Стокхолм, където се съхранява и до днес. През 2007 г. след повече от 300 години Кодекс Гигас отново е върнат в Прага, където в продължение на една година е изложен в Чешката национална библиотека.

Кодекс Гигас съдържа латинския превод на Библията (Вулгата) от Св. Йероним Блаженни с изключение на книгите "Деяния на Апостолите" и "Откровение на Йоан". В кодекса са поместени още енциклопедията "Етимология" на Исидор Севилски, "Юдейска археология" от Йосиф Флавий, "Чешка хроника" от Козма Пражки, различни трактати, посветени на историята, етимологията и физиологията, календар с кондика на манастира в Подлажице, както и магически формули, екзорсистки заклинания и други местни поверия. Ръкописът е написан изцяло на латински език. Почеркът, с който са изписани страниците, е абсолютно еднообразен в цялата книга, което е доказателство, че книгата е писана само от един човек. Според специалистите написването на кодекса е отнело на монаха около 20 - 25 години. Този почти нечовешки труд се е съхранил цели 8 века, което е изумително, като се има в предвид историята на книгата.

Кодекс Гигас е единствена по рода си книга. Никъде другаде не се срещат подобни текстове. Също така се смята, че книгата е единствената творба на автора, тъй като специфичният му почерк не е забелзан в никое друго произведение. Писарят е посветил всичкото си време на създаването на своето велико творение. Въпреки уникалността на дяволската библия, в сравнение с други книги от нейното време, специалистити откриват белези, разкриващи че автора й е бил аматьор.

Страниците на ръкописа са украсени с илюстрации и орнаменти в червено, синьо, жълто и зелено, като понякога изрисуването на един орнамент е отнемало 2, 3 дни. 290-та страница съдържа уникална 50-сантиметрова рисунка на дявола. Някои от страниците на ръкописа са по-тъмни от останалите, а буквите им са по-бледи, което се дължи на въздействието, което светлината оказва върху пергамента. Това показва, че през вековете въпросните страници са били излагани най-продължително време на светлина. Точно тази е причината страницата с изрисувания дявол да е с най - много тъмни сенки и петна, въпреки че екзорсистите смятали тази страница за най-тъмна поради наличието на обладаване от дявола.

Легендата
Според легендата Кодекс Гигас е дело на монах, който нарушил монашеската си клетва, за което бил осъден да бъде зазидан жив в стените на манастира. За да избегне наказанието, монахът се зарекъл, че само за една нощ ще създаде книга, която ще съдържа цялото човешко познание. Към полунощ монахът осъзнал, че не ще може да изпълни обещанието си, поради което продал душата си на Дявола, който завършил ръкописа вместо него. В знак на благодарност монахът изрисувал Дявола на една от страниците на кодекса.

Въпреки тази легенда Кодекс Гигас не е унищожен от Инквизицията и дори е бил използван от множество схоластици.

Но книгата е нещо повече!Кодексът притежава почти свръхестествена привлекателност.Желан от най-могъщите,  той е взиман като военна плячка и укриван от светият римски император.Още от създаването си Кодекса вдъхвал страх и мания да бъде притежаван.

Няма съмнение, че всеки който е видял тази книга на живо, усеща че тя притежава определена сила.И зад всичко това се крие дяволска сила и една зловеща фигура на Сатаната.Кодекса притежава портрет на цяла страница на Дявола.Няма друга Библия на Земята, притежаваща толкова голямо изображение на въплащението на злото.Никой не знае кой го е създал или защо е там.Кодексът е единствената книга, която поставя Стария и Новия завет успоредно до силни и свещенни заклинания, заклинания на демоничен екзорсизъм.

Въпреки, че никой не знае точната и възраст, цитат от книгата разкрива приблизителната дата на завършването й - 1230г.През следващите 8 века, 2 съществени въпроса преследват кодекса : Кой го е създал, и защо ?
Калиграфията на книгата е поразително последователна.Възможно ли е екип от книжовници да е заедно или е дело на един автор ?
- Повечето книги са правени от екип, вероятно от 2-ма или 3-души, но тази книга е необичайна и нищо чудно да е дело на един човек.

Библията на Дявола!!!
Ако кодекса е дело на един човек, той повдига един още по-голям проблем - времето ?
Книга от такава величина би отнела десетилетия, а този автор ще остарее, ще се разболее, зрението му ще намалее, ще загуби координация... Но страница след страница книгата е безупречна и учените виждат, че няма забележими грешки или пропуски.Кой би извършил такава внушителна задача ? Учените вярват, че в ръкописа се крие ключът към разкриването на мистериозния  създател или създатели.

Но когато преди векове тези, които за пръв път виждат Кодекса, решават, че има само едно обяснение. Те съчиняват легенда, която е останала и до днес : Кодексът е бил написан от обречен монах, който е продал душата си на Дявола.
Историята започва пред 1230г. в отдалечен манастир в Бохемия.В студената килия един монах се моли за живота си.Той е в смъртна беда.Грехът му е нарушил свещенно монашеско правило.Бил е толкова голям, че е пазен в тайна.Той е бенедектински монах, които са известни като "черните монаси". Траурните им роби символизирали смърта на земния свят.Те давали обет за бедност, целомъдрие, покорство и понасяли огромни физически саможертви.Изобилствали от бълхи и власеници, пости, безсъние и самобичуване.Но слабите се изкушавали от алчност, завист и похот.Наказанията са  били крайни : уединение, глад, отлъчване или дори по-лошо.Някъде в манастира старейшините решават дали прегрешилият монах да живее или да умре.

Новината била страховита-утре монахът щял да бъде обречен на бавна смърт, като бъде зазидан жив в тухлена стена.Усъденият се боял от предстоящите мъки, но  имал божествено вдъхновение.Монахът обещал невъзможното- да напише огромен том, най-великата книга за времето си.В нея щели да бъдат  Библията и цялото човешко познание, за да прослави завинаги манастира.И монахът твърдял, че за да създаде този колусален труд му е необходима само една нощ.

Старейшините му се присмели, но монахът бил настойчив и те се съгласили да му дадът да опита, като ясно заявили: "Завърши книгата до сутринта или те очаква сигурна смърт."

Той пишел неуморно, докато не му се сковала ръката. В полунощ силуетът на смърта го споходил, а му оставало още много работа.В най-мрачния си час той сключил нечестив договор.Помолил за помощ "падналия архангел - Сатаната"...

Легендата разказва, че демонът отвърнал на призива на монаха.Докато евангелията са напътствани от Божията ръка, Кодекс Гигас бил напътстван от ръката на Дявола.

Дяволската Библия!!!

За да започнем да разбираме Кодекс Гигас, трябва да проучим света, който я е създал.Преди науката, преди просвещението, ранното средновековие бошува с ужасяващо феноменални сили, природни бедствия, войни и смъртоносни болеси.Изучаването на Кодекса води до вледеняващо проникновение.Това е един от най-динамичните периоди в човешката история.Както всички хора в тези бурни времена и тези, които са притежавали книгата са се сблъскали с бетствие.

То започнало с обречения манастир  и една смъртоносна епидемия...
Бохемия, края на 13 век. Минали са няколко десетилетия, от както се носи легендата за монах, продал душата си, за да напише Библията на Дявола.Огромната му книга била известна, но манастира, който я притежавал бил във финансов крах.За да избегне банкрут, абатат се съгласил да продаде Кодекса на друг монашески орден.Притежанието на такава книга носела на ордена статус, чест и престиж.

По ирония на съдбата, ръкописът отишъл от "Черните монаси" при друга секта в бели роби, наречена " Белите монаси".Кодекса бил на път към новия си дом.В манастир в град, Седлиц в покрайнините на Прага, белите монаси поставили годекса на почетно място, около гробища осветени с почва от Голгота ( могилата, на която е разпънат Христос ).Но не за дълго.Настъпила трагедия, пазителите на Дяволската Библия започнали да гинат един след друг.Един могъщ епископ наредил на белите монаси  да върнат Кодекса на собствениците му.Скоро след това манастирът бил обхванат от смъртоносна епидемия - чума.Тя завладяла региона, убивайки десетки хиляди.

Гробището се препълнило с умрели и до края на епидемията над 30 000 трупа са погребани в катакомбите. Днес манастирът в Седлиц е превърнат в страховит музей - костница, един от най-известните масови гробове в Европа със склуптори от човешки кости.
Това е историята на Кодекс Гигас.