ДЖАН БО ДУАН - ГЛАВИ ЗА ПРОЗРЕНИЕ НА ИСТИНАТА

Джан Бо Дуан

"Аз по никакъв начин не бих могъл да срещна достоен човек и да получа тайно устно наставление и поради това не ще намеря удоволствие от ядене, нито такова в съня, моят Дух ще остане объркан. И дори да извървя всички планини и долини, търсейки знание и у глупци, и у мъдреци - никой от тях не ще е в състояние да въведе в мен правилната традиция и да просветли моя ум." 

Джан Бодуан (Zhāng-Bóduān) живял от 984 до 1082г., с даоско прозвище Джан Пурпурен Ян (Дзъ Ян) се почита, като трети родоначалник на вътрешната алхимия (след легендарния безсмъртен Люй Дунбин и Лю Хайчан) и основател на Южната школа на цинобъра. Роден бил в почтено семейство на работници и получил добро конфуцианско образование. По-късно се интересувал от астрономия, медицина и математика. В дълбочина изучавал Бъдизъм и Даоизъм. Много десетилетия изучавал Чан/Дзен („дхяна“ (ध्यान) от санскрит) Будизъм и "каноните на цинобъра", но едва на осемдесетгодишна възраст му се удало да срещне своя учител.

Главният труд на Джан Бодуан е "Глави за прозрение на истината" ("У чжэнь пянь", в руски превод на Евгений  Алексеевич Торчинов, издаден в Санкт Петербург, 1994г.), който в традициите на "каноните на цинобъра" се почита наравно с "Трактат за единение на триадите" (Цан Тун Дзи) на Вей Бо Ян. В предисловието й авторът пише, че подбудата да създаде алхимически трактат са станали лутаниците и безмислиците срещани в интерпретациите на литературата, основаваща се на древните алхимически практики. "Главите" били създадени с цел да дадат реален шанс на хората, които действително се стремят към знание.

"Четиристотинте йероглифа" също описват и практика на цинобъра, но в максимално сбита форма и обобщен вид. Благодарение на краткостта и относителната достъпност, трактатът станал извънредно популярен, а понеже не е имал название, той получил своята известност по темата и количеството на йероглифите в текста - "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" (Дзин дан си бай дзъ).

Джан Бодуан (984г. - 1082г.) е почитан, като един от родоначалниците на даоската вътрешна алхимия, а Лю И Мин (1734г. - 1812г.) - мастер, Патриарх единадесето поколение на направлението на Драконовата Порта в школата Съвършената Истина - получил известност, като ярък представител и най-добрият коментиращ тази сложна за разбиране езотерическа традиция.

В книгата се съдържа пълния превод на руски език на трактата за езика на алхимията "Разрешаване на съмненията за езика на образите" на Лю И Мин и неголемия, но съдържателен класически текст на Джан Бодуан от "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" с паралелните коментари на Лю И Мин. В тези трактати е разкрито същностното значение на традиционните образи на вътрешната алхимия и е описан целия алхимичен процес за получаване на "златния цинобър", изхождайки от задълбочено разбиране, но посредством прост и понятен език. Картината за Света в традиционен китайски мироглед е разгледана във встъпителна статия, общ очерк на текстовата традиция на "каноните на цинобъра", започвайки с Вей Бо Ян (ІІ в.), като приложение.

ГЛАВИ ЗА ПРОЗРЕНИЕ НА ИСТИНАТА

 ДЖАН БО ДУАН  

Първа част

Уви! Човешкото тяло е трудно да се открие, светлина и тъма с лекота се сменят една с друга, и е излишно с точност да се разчита, ще бъде ли животът дълъг или кратък. Как да се избегнат последствията от извършените деяния?! Ако не се вглеждаш в себе си, за да достигнеш пробуждане, то ще ти остане само да чакаш своя край, и даже, ако на границата на живота и смъртта у теб възникне поне една осъдителна мисъл, то ти ще попаднеш на единия от трите пътя, водещи в долината на злото и безчислено число световни периоди ще страдаш там, без да имаш даже малка надежда за намиране на избавление. И колко голямо ще бъде тогава разкаянието!

В Будисткото учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния, затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващ път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.

Според Будистката доктрина за карма ('kɔrmə), всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и през следващите животи. Целта на човек e изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.

Съгласно учението на Будистката школа Чан (японски Дзен будизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).

Има три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). От тях (благите форми) човешкото раждане е най-добро.

Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, предшестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.

Затова Лао Дзъ и Шакямуни  в своите учения за същността на природата и жизнеността преподавали на хората изкусни методи, като ги наставлявали, как да стъпят на пътя към съвършенството, и да се избавят от ражданията и смъртта. Последователите на Шакямуни, при това, считали за най-главно пустотата и покоя , които идват след пробуждението  и съвършеното проникновение в реалността. Благодарение на това те достигат до другия бряг , като вследствие на миналите привички и навици , които още не са се загубили - се грижат за благото на всички живи същества. Последователите на Лао Дзъ смятали за основен метода на усъвършенстване - потапянето в изначалната природа и твърдят, че ако се намери опорната точка, незабавно може да се израсне до съвършен мъдрец, а ако не се види изначалната същностна природа, то се остава в тресавището на илюзиите и заблужденията.

Изкусни методи  са упайя, фан бян - Будиски термини, означаващи достигане до пробуждение и спасение на живите същества, синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.

Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будистката школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (кит. дзян син; яп. кенсьо).

Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.

Има кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.

Нататък "Джоуската Книга на Промените"  изчерпва всичкото възможно знание за принципите и природната същност и жизненост. "Беседи и съждения"  съдържат наставления за "незамътеност на мислите" и "непридържане към крайностите" . Това свидетелства, че и Джун Ни е достигнал познанието за природната същност и жизненост. Но не произлиза ли така, че неговите думи се тълкуват повърхностно и не се разбират в цялата им пълнота на дълбокия им смисъл. А той, въпреки това е желаел да се коригира човешката нравственост, прилагайки в живота норми на хуманност, дълг и справедливост, ритуали и музика. Затова обикновено и не разкривал Пътя на Дао на недеянието, отдавайки се на изкуството на волята на Небето  и разглеждането образите на Промените, съединявайки ги в едно, в своите убедително аргументирани речи за същността на природата и закона. Това е всичко. 

"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.

"Беседи е съждения" (Лу Ю) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций. 

Изказването на Конфуций от "Лун Юй" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие". 

Джун Ни - второто име на Конфуций.

Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност. 

Волята на Небето означава жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики. 

Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".

Джуан Дзъ  (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ, който убеждавал с "необремененото съществуване", "безгрижното странстване" , до нормите на Мен Дзъ , който обичал "култивиране на безграничната пневма". Макар и речите на тия мъдреци, въпреки че се различават, те са близки по смисъл. Когато изминало време Вей Бо Ян обединил в едно принципите на Промените и Пътя на Дао  и създал трактат "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) , за да обясни функцията на великия еликсир на Цинобъра. Наставникът от Династия Тан-Хуей Джун  в своите "Изречения"  използвал словата на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, с намерение да открие началото и края на Пътя на Дао. Ако това е така, могат да се разпределят три учения , въпреки че техните пътища водят  към едно и също.

Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.

Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.

Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.

Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) е Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.

Даоската философия на Вей Бо Ян и нумерологическата методология "И Дзин" са обединени.

Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.

Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.

Юилу, сборници речи на Дзен монаси.

Всичките три учения /конфуцианство, будизъм и даоизъм/ възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.

Последователите на жълтото и черното, последните им поколения, се обвиняват един друг в заблуждения и заявяват само истинността на своето учение, което води единствено до това, че доктрината на трите школи тъне в лъжи и се отбива от пътя на истината; като и подобни възгледи не могат да ги свържат в неразделно единство  и да ги върнат към общия корен. Малко хора знаят за последователите на Даоизма, че те почитат способите за усъвършенстването на жизнеността, но не знаят, че тия способи и принципи за усъвършенстване биват два типа: такива, които се изучават с лекота, но с които е трудно да се достигне до успех, и тези, които е трудно да се изучат, но достигането на успех е гарантиран.

Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса). 

Неразделното единство (Хун И) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао. 

Например, към способите, които се изучават лесно, но с които е трудно да се постигне успех се отнасят: култивирането енергията на петте органа , поглъщането на светлина от седем светила, съсредоточаването при правене на масаж, вдишването на чистота и издишване на замърсяване, разпяването на определени канони  и повтарянето на заклинания, говоренето на водата и измиване на талисмани с нея, тракането със зъби и събиране на духа , съблюдаването на целомъдрие и отказ от вкусване на зърнени храни, визуализацията на божества  и задържане на дишането, съсредоточаването на мислите върху пространството между веждите, практиката на изкуството на вътрешния покой и подхранване на мозъка от връщане на семето , а и всички други способи чак до приема на разтопени метали, минерали и растителни отвари.

Култивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (У Дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб. 

Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънцето, Луната и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.

Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.

Един от методите на Даоската духовна медицина се състои в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата. 

Тракането със зъби е един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа тренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание. 

Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център. 

Даоската сексуална практика.

Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в достигане до оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.

Що се отнася до всички по-горе изброени методи, то действието им се проявява само, като разрушително въздействие и макар силата на тяхното практикуване да изисква много практика, търсеният резултат съвсем не се вижда. Ако се затруднява съзнанието и се пренапряга волята дни и нощи, за да се практикува всичко това, възможно е да се достигне до изцеление от заболяване, но дълготрайно въздействие върху организма няма да има, и ако само една сутрин бъде пропуснато упражнение, то всички постигнати разултати ще пропаднат.

Превод от руски език: Silviya Manuel