7
1.
Владетелят Ухоу веднъж се съвещавал със своите слуги и сред тях нямало
нито един, който да се сравни с него по ум. Затова, напускайки залата на
съвета, той има доволен вид.
2.
Удзъ тогава взел думата и казал: В предишните времена чуският владетел
Джуан веднъж се съвещавал със своите слуги и сред тях нямало нито един,
който да се сравни с него по ум. Затова, напускайки залата на съвета,
той имал скръбен вид. Шънгун го попитал: ''Господарю, изглеждате
опечален. Защо?'' И онзи отвърнал: ''Чувал съм, че в света винаги има
съвършени, че в държавата никога не липсват умни. Който успее да получи
за наставник съвършен, той е уан; който успее да получи за приятели
умни, той е хегемон. Но ето аз... аз нямам таланти. И сред моите слуги
няма нито един, който би могъл да се сравни с мен по ум. Чуската държава
е в опасност.''
Чуският Джуан гън бил скръбен от това. Вие пък, господарю, от това сте доволен. В душата си изпитвам страх.
6
1.
Владетелят Ухоу запитал: Бих искал да науча как да постъпвам, та
лагерът винаги да бъде здрав, защитата винаги да е сигурна, боят винаги
да води до победа.
2. На това Удзъ отговорил: Това може да се види веднага, нима за това сега питат?
3. Когато владетелят умее да поставя умните горе, а неразумните да ги туря долу, неговият лагер по тая вече причина ще е здрав.
4.
Когато целият народ е спокоен по своите ниви и в своите домове, когато
той изпитва добри чувства към чиновниците, отбраната по тая вече причина
ще е здрава.
5. Когато народа смята своя владетел за добър, а съседните държави лоши, сражението по тая причина вече е спечелено.
5
1.
Владетелят Ухоу казал: Бих искал да науча от вас как трябва да се
ръководи войската, да се оценяват хората и да се укрепва собствената
държава.
2.
На това Удзъ отговорил: Мъдрите владетели в древността строго спазвали
законите, отнасящи се за управителя и поданиците, спазвали правилата,
отнасящи се за висшите и нисшите; те възпитавали народа в съответствие с
обичаите, подбирали талантливи хора и по такъв начин били готови за
всякакви случайности.
3.
В древността циският княз Хуан събрал педесет хиляди войни и
благодарение на тях станал хегемон сред вадетелите. Дзинският владетел
Уън събрал в авангардните си части четирийсет хилади души и благодарение
на тях постигнал да се изпълнят желанията му. Цинският владетел Му имал
трийсетхилядна непобедима войска и благодарение на това покорил своите
противници - съседи.
4.
Затова владетелите на могъщите държави задължително изучават народа си.
Те събират от своя народ смелите и храбрите, силните духом и тялом и
правят от тях отряд; те събират такива, които с радост отиват на бой,
отдават всичките си сили в борбата и така проявяват своята преданост и
храброст, и правят от тях отряд; събират такива, които могат да
преминават планини, да изминават далечни разстояния, които са бързи на
ходене, умеят добре да извършват преходи, и правят от тях отряд; те
събират такива слуги, които са загубили положението си и искат отново да
имат заслуги пред господаря, и правят от тях отряд; те събират такива,
които са предали крепостта, не са могли да се защитят, които искат да
измият позора си, и правят от тях отряд. Тези пет отряда са елитните
части на войската.
5.
Ако имаш три хиляди такива войни, можеш, излизайки отвътре, да разкъсаш
обкръжението на противника; нахлувайки отвън, да заставиш крепостта да
се предаде.
4
1.
Удзъ казал: Причините, поради които започва войната, са пет. Първата е
борба поради честолюбие, втората - борба заради изгода, третата -
натрупването на вражда, четвъртата - вътрешни безредици, петата - глад.
2.
Наказанията на войните са също пет. Първото - война справедлива,
второто - война завоевателна, третото - война лична, четвъртото - война
на насилието, петото - война срещу самите себе си.
3.
Когато пресичат насилие и спасяват страната си от безредици, това е
война справедлива. Когато нападат, разчитайки на многочислената си
армия, това е война лична. Когато отхвърлят всяка законност и гонят само
изгодата, това е война на насилието. Когато вдигат цялата страна и
придвижват многобройна армия, а в същото време в страната има безредици,
това е война срещу самите себе си.
4.
За прекратяването на всяка от тези пет войни има отделни пътища.
Справедливата война задължително се прекратява със смирение; личната
война задължително се предотвратява с изкусна реч; войната на насилието
задължително се преодолява с измама; войната срещу самите себе си
задължително се преодолява с изкусна тактика.
3
1.
Удзъ казал: Управлявайки държавата и ръководейки войската, трябва да
прилагаш обществените норми, да въодушевяваш със знанието за дълг, да
внушаваш чувството за чест.
2.
Когато хората има чувството за чест, в голямата държава това е
достатъчно, за да се сражават, в малката държава е достатъчно, за да се
защитават.
3. Но да побеждаваш, сражавайки се, е лесно. Да побеждаваш, защитавайки се, е трудно.
4.
Затова е и казано: когато държавите на Поднебесната воюват, то на ония,
които победят пет пъти, им се случва нещастие; който победи четири
пъти, отслабва; който победи три пъти, става пръв между владетелите;
който победи два пъти, става уан; който победи веднъж, става върховен
властелин. Малцина са, които са завладявали Поднебесната с чести победи,
но мнозина са, които от такива победи са загивали.
2
1.
Удзъ казал: Пътят е онова, което обуславя обръщането към първоосновата и
връщането към първоначалното. Дългът е онова, което обуславя
извършването на постъпки и постигането на резултати. Разсъдливостта е
онова, което обуславя избягването на вредата и постигането на изгода.
Съобразителността е онова, което обуславя подкрепата на делото и
запазването на постигнатото.
2.
Ако действията на човека не се съгласуват с Пътя, а постъпките не се
съгласуват с дълга, нека дори този човек да се намира сред великите, да е
между знатните, все едно - бедата непременно ще го сполети.
3.
Затова съвършеният човек посредством Пътя довежда хората до успеха,
посредством дълга ги управлява, посредством нормите ръководи действията
им, посредством хуманността ги привлича.
4. Където тези четири добродетели се осъществяват, там има подем; където ги пренебрегват, там има упадък.
5.
Затова, когато Чън Тан убил Дзиеуан, народът на Ся заликувал; когато
Ууван сразил Джоууан, жителите на Ин не го укорили. В своите постъпки те
следвали повелите на небето и желанията на хората. Затова те могли да
направят това.
1
1.
Удзъ казал: В древността всички, които се грижели за държавата,
безусловно преди всичко просвещавали своя народ и обичали хората си.
2.
Има четири несъгласия: когато в държавата няма съгласие, не може да се
събере войска; когато във войската няма съгласие, не може да се
организира лагерът; когато в лагера няма съгласие, не може да се
постигне победа.
3.
Ето защо, ако владетелят, който знае Пътя, иска да вдигне народа си,
той преди всичко постига съгласие и едва тогава предприема голямото
дело.
4.
Той не се доверява на своите лични разсъждения, а непременно обявява
това в храма на предците, прибягва до гадаене по костенурка, съпоставя
това с времето и ако всичко предвещава успех, едва тогава се вдига.
5.
Когато народът, виждайки, че владетелят така пази животът му, така
скърби за неговата смърт, се изправи заедно със своя владетел пред
опасността, воините ще считат настъплението и смъртта за слава, а
отстъплението и живота - за позор.
