ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - V ЧАСТ. ДА ВЪОДУШЕВЯВАШ, ЗА ДА ПОДЧИНЯВАШ

Коментар на Тао Хундзин:

 Да въодушевяваш, за да подчиняваш - това е изкуството да привличаш хора­та към себе си. В началото трябва на всеослушание да похвалиш човека и тогава той докрай ще прояви своите чувства и намерения. После — в зависимост от пристрастията му - трябва да го обуздаеш и да му сложиш букаите.

Когато оценяваш способностите на човека, трябва да хвърлиш поглед надалече и да се взреш в близкото. Стараейки се да овладееш обстановката, отначало трябва да съпоставиш различните планове за действие, да отсееш истинските мотиви от прикритите, да разбереш какво говорят за своите и какво - за чуждите, да узнаеш какво има и какво няма в действителност, и тогава да определиш за себе си къде рискуваш и къде не, с кого да имаш работа и от кого да се отдръпнеш. Тогава можеш да съдиш и за способностите на другите.

Ако в човека не всичко ти е ясно, можеш по различни начини да го проучиш и изпиташ, за да разбереш как да го използваш. Можеш да се обърнеш към него с при­мамливо предложение, за да го въодушевиш, и веднага да го поизстудиш. Примамливите предложения са като празните приказки, можеш да говориш и така, и инак.

Ако подобни разговори не помагат, може да се опи­таш по-дълбоко да го изучиш, като му поставиш зада­ча. Може първо да му възложиш задачата, а после да посочиш слабите му места. А може и да му дадеш за­дача, която веднага ще разкрие недостатъците му. Може, накрая, първо да посочиш недостатъците му, а сетне да му възложиш задачата.

Когато имаш намерение да се възползваш от услу­гите на някой човек, можеш да го дариш с богатства, скъпоценни украшения, яспис или имоти и после наблюдавай как той ще се държи. Можеш да подчиниш човек на волята си и като размишляваш на глас за способностите му или като му дадеш добра възмож­ност да се отличи. Тук също трябва да се следва прин­ципът на „засипване на оврага“.

 

За да се претвори изкуството „да въодушевяваш и подчиняваш“ в цялата Поднебесна, трябва старателно да се изучават способностите на хората, добре да се познават законите на разцвета и увяхването на нещата, да се разбира строежът на земята, опасните и благо­приятните места за живеене, размерът на богатствата и състоянието на народа, роднинските връзки на владе­телите, кой кого обича или мрази, какви са грижите и надеждите на хората, кое им харесва и от какво се отвращават. Като установиш това, със словото си мо­жеш да ги въодушевяваш, а после, събудил желанията им, да ги подчиниш на своята воля.

При използване на хората трябва да умееш да оце­няваш и знанията, и умението, да претегляш способно­стите и силите им, да си изясняваш наклонностите им. Направиш ли това, ще можеш да управляваш хората по какъвто си щеш начин: като си приветлив с тях и изпълняваш желанията им, като бъдеш в съгласие с тях и зачиташ мнението им. Ето в какво се състои тайната на изкуството „да въодушевяваш и подчиняваш“.

Прилагайки това изкуство по отношение на другите, ти им предлагаш сякаш празна работа, а придобиваш нещо действително и затова никога не понасяш загуби. Ето защо можеш да въртиш хората и така, и инак, да ги обръщаш и на запад, и на изток, и на юг, и на север, и назад, и напред, без никога да губиш властта си над тях.

ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - IV ЧАСТ. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ СРЕЩУ ОВРАЗИТЕ

Коментар на Тао Хундзин:

 Ако къщата започне да се руши поради свлачище, образувалата се яма тряб­ва да се засипе и да се заобиколи с насип. Ако пък вече не е възможно да се спаси къщата, тя трябва да се разруши и да се построи нова на друго място. В хор­ските работи трябва да се постъпва по същия начин.

Нещата имат свое естество, в делата има единство и противоречие. Ето защо понякога не може да се види близкото, затова пък може да се познава далечното. Когато не забелязваме това, което е пред очите ни, така е, защото не умеем да се вглеждаме в живота. Който е способен да вижда далечното, той умее да съзерцава миналото и да гледа в бъдещето. Онова, което наричат овраг, е голяма пукнатина в земята. Оврагът започва от малка канавка. Докато канавката е още малка, тя може да се засипе и да се изравни със земята, да се огради с плет. Това именно се нарича „засипване на оврага“.

Мъдрият знае кога назрява опасност и се готви да й противостои. Той съди за нещата според обстоятелства­та, обмисля проницателни планове и забелязва всичко наоколо - от крайчето на есенната паяжинка до плани­ната Тайшан. Разнасяйки по света мъдростта си, той предотвратява и най-малките недобри домогвания. Ето такова „засипване на овразите“ е изкуството на Дао.

 

Когато в Поднебесната царят междуособици и раз­мирици, на върха не стои просветен господар, а владе­телите не притежават добродетели, тогава низките хора се впускат в грабежи и бунтове. Достойните мъже не си намират приложение, мъдрите се скриват в тълпата, в света властват алчни измамници, в отношенията между владетеля и поданиците няма правда, имотите на предците са съсипани и брат тръгва на война срещу брата, а синовете изоставят бащите си и наоколо, накъдето и да погледнеш, царят размирици, - ето това се нарича „поява на оврази“. Когато мъдрият владетел вижда, че някъде може да се образува овраг, той неза­бавно взема защитни мерки. Ако напастта може да се ликвидира, той я ликвидира. Ако пък не може да се справи с нея, той някак се приспособява: дава отпор ту тук, ту там, тук оправя нещо, там укрепва.

При управлението на Петимата владетели превъзмогвали гибелната стихия. При Тримата владе­тели към нея се приспособяват. Защото по онова време междуособиците сред владетелите вече били безброй и онзи, който можел да надвие другия, се смя­тал за най-важният.

Откакто са възникнали Небето и Земята, в света не може без оврази и към това трябва да се отнесем с внимание. Който е в състояние да предвиди размирицата, той е ис­тински мъдрец. Истински мъдрият е слуга на Небето и Земята. Ако не е възможно да се предотврати напастта, той се скрива и изчаква. А когато бедата може да се над­делее, прави план за действие. Той може да действа в съгласие с върховете и може да надзирава низините. Умее да постъпва според обстоятелствата и по такъв начин да пази духовните сили на Небето и Земята.

ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - III ЧАСТ.ОПОРАТА ВЪТРЕ

Коментар на Тао Хундзин: 

Опората е нещо надежд­но и тук се говори за отношенията между владетеля и поданика. Висшият и нисшият трябва взаимно да разбират вътрешното си състояние, тогава те ще бъдат свързани неразделно.

В отношенията между владетеля и поданика, висшия и нисшия вътрешното откъсване не пречи на близостта, а близостта, обратното, може да отдалечава. Случва се най-близкият помощник да се окаже непотребен, а отстра­неният от работата да се окаже полезен в управлението. Случва се онзи, който всекидневно има достъп до владе­теля, да не може да му окаже услуга, а онзи, за когото само са чували, може да стане най-добрият съветник.

Всяко нещо има някаква вътрешна опора, която свързва хората. Едни ги свързва добродетелта, други - общият интерес, трети - богатството, четвърти - пода­рените земи. В кръга на такива хора действат направо: искат да влязат - влизат; искат да излязат - излизат, искат да се сближат - сближават се, искат да си вървят - отиват си, искат да вземат на служба - вземат, искат да повикат при себе си - повикват, искат да размишляват - размишляват. Така се държи земеройката: когато изли­за от дупката си, не оставя отвор, когато влиза в нея, заличава следите подире си и не е възможно да се про­следят движенията й.

Онова, което тук се нарича „вътрешно“, е готовно­стта в душата да се приеме чуждото мнение. А онова, което тук се нарича „опора“, е отправната точка за претворяване на своите замисли. Когато човек, външно отдалечен от владетеля, е близък с него, това е така, защото той може незабелязано да завладее сърцето му. А когато човек, приближен до владетеля, в действител­ност е далече от него, това означава, че намеренията на двамата са различни.

Ако назначават някого на висок пост, а в службата не го използват, такъв човек е лишен от възможността да управлява. Ако пък човек, откъснат от двора, го викат за съветник, той ще може да осъществи онова, което желае. Ако онзи, който всеки ден ходи при владетеля, не го използват в службата, така става, защото думите му се различават от делата. Ако пък владетелят, едва чул за някого, вече се стреми към него, така става, защото мненията на този човек съвпадат с плановете на самия владетел. Ето защо казват: „Който действа, без да е срещнал близка душа, ще се натъкне на отпор.Който съди, без да е изяснил настроенията на другите, ще бъде отхвърлен.“

Да разбереш настроението на другите - ето в какво е тайната на изкуството да убеждаваш. Можеш да из­ползваш тази тайна, като действаш и открито, и скри­то, и като предлагаш услугите си, и като отклоняваш предложенията.

Ето защо мъдрите мъже най-напред прозирали „опо­рата“ на безбройните неща. Те я откривали в добро­детелта и човечността, справедливостта и ритуала, му­зиката и стратегията, анализирали придобивките и про­пуските си, съдели за постъпките и празнотата въз основа на „Книга на Песните“ и „Книга на Предани­ята“.

Който иска да бъде в съгласие, се обръща към вътрешното. Който иска да се отдалечи, се обръща към външното. Вътрешното и външното трябва да се - различават с помощта на Дао - тогава ще можеш да предвидиш бъдещите събития, без колебания да пре­одоляваш всички трудности, безупречно да правиш планове и така да изградиш в себе си несъкрушима добродетел (дъ).

Управлявайки хората, трябва да се грижиш за тяхното благополучие, ето на това именно се казва „да имаш опора и да бъдеш заедно, в съгласие с душа­та“.

Когато владетелят е неспособен да управлява, в низините няма да спрат размириците. В такъв случай нито една заповед няма да се изпълнява. Случва се владетелят да се смята за съвършен, да не приема ни­чии съвети и да е потънал в мечтанията си. В такъв случай дори и да заповядат на мъдрия да отиде в дво­реца, той няма да го направи. Ако пък желаят да от­странят някого, него, напротив, ще го направят при­ближен. В такова безредие най-доброто решение ще бъде да стоиш по-далече от висшата власт.

ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - II ЧАСТ. ОТПОР И СЪДЕЙСТВИЕ

Коментар на Тао Хундзин: Изкуството да слушаш предполага, че понякога, когато си несъгласен със събеседника, трябва да му възразиш, а понякога, когато събеседникът се затруднява да изрази мислите си, - да помогнеш на усилията му.

През древността великите водачи на народа живеели един живот с Безформеното , ето защо се вглеждали в отминалото и разкривали себе си на бъдещето. Те гледали назад, за да познават настоящето. Вглеждайки се назад, можеш да разбереш другите; обръщайки се към настоящите дела, можеш да познаеш себе си.

Ако в деянията и в положението няма съзвучие със ставащото наоколо, обръщай се към миналото и в него търси опора. Умението да помислиш за случилото се и да помислиш за нужното носи разбиране, присъщо на мъдрите. Словото на другия човек е деяние. Моето мълчание е покой. Следвай чуждото слово и се вслушвай в него. Ако словото ти се струва неразумно, търси причината и тя непременно ще се разкрие  

 

 

В словото има образи, в постъпките - подражания, и в тези образи и подражания се разкрива порядъкът на живота. В образите има образи на постъпките му, в подражанията има подражания на словото му. Ето защо, ръководейки се от Безформеното, можеш да постигнеш смисъла на казаното, а ловейки мислите на човека за събитията - да си изясниш същността му.

Това прилича на поставяне на капан за диви животни: колкото по-широко го поставиш, толкова по-едра ще е плячката. Същото е и с хорските работи: стига правилно да подредиш хода на събитията, и звярът сам ще падне в поставените от ловеца мрежи. Ако пък плячката се измъква от капана и думите на противника може да се сравнят с текущите дела, тогава е нужно да се промени поведението и с различни примери да се раздвижи умът му, с различни съпоставяния да се докосне сърцето му и, наблюдавайки неговото настроение, неотстъпно да го преследваш: тук да се обърнеш към миналото, там - да посочиш настоящето, и така, въздействайки с образи и съпоставяния, можеш да държиш съперника с юзда.

На всяка дума на съперника намирай решителен отговор, нападай го и го преследвай - тогава в сърцето си ще имаш здрава опора. Ето така мъдрите мъже винаги са успявали да надхитрят неразумните и без колебания да вършат всяка една работа.

Хората от древността, които умеели отвътре да схванат чуждите думи,   можели да повеляват на духовете и да проникват в същността им. Всяко тяхно действие било безупречно правилно и затова им давало власт над останалите. Нямаш ли такава власт, не е възможно ясно да доловиш състоянието на другия. Тогава в сърцето няма да имаш опора. А когато в самия себе си нямаш опора, няма да ти се подчиняват и околните. В такъв случай ще бъде полезно да изкажеш някакви нови мисли, макар и обратни на предишните, и да чуеш какво ще каже противникът.

Желаейки да чуеш другия, самият ти пази мълчание; желаейки да покажеш себе си, преди това се скрий; желаейки да си на върха, преди това постой долу; желаейки да получаваш, преди това умей да даваш; желаейки да узнаеш скритите чувства на другия, отначало с примери и сравнения предразположи сърцето му, после вниквай в неговото мнение.

 

Правилните думи откликват една на друга; онова, което съответства на хода на събитията, носи еднакъв резултат. Във всяка една работа и по всяко време - като служиш на владетеля или заповядваш на слугата - тряб­ва да се вслушваш в истинското и измамното, да познаваш подобното и различното, да различаваш искреността и притворството. Всяко деяние и всяка дума от това произтичат, радостта и гневът оттук излизат навън: тук е законът, който ръководи постъпките на човека. Обръщай поглед назад към извора, за да стигнеш до първообраза и да видиш основата на всички събития.

Ето защо онзи, който владее това изкуство, пребивава в покой, за да има възможност да слуша думите на другите, да наблюдава делата им, да съди за всички неща, да различава деянието и покоя. Дори без да знае същността на предмета, по най-малкия признак може да схване природата му и да разбере явленията, които са му близки. Наистина, за да опознаеш възможностите и намеренията на противника, трябва да проникнеш дълбоко в неговия лагер. Това прилича на срещата на двете половини на печата, на гмуркането на дракона в облаците, на излитането на стрелата от опънатия лък.

 

Желаещият да знае започва от себе си и едва след като опознае себе си, може да опознае другите. Знаещият приятел е като рибата писия, на която и двете й очи са от едната страна. Позналият другия прилича на ехото, повтарящо гласа. Разбралият чувствата на другия е като сянката, неотстъпно следваща подир тялото. Да вникваш в думите на другия - все едно с магнит да привличаш игла или с език да облизваш кост. Това значи също, че като се открехнеш малко пред противника, за кратко време трябва из основи да прецениш състоянието му. Така Ин се превръща в Ян, а после Ян преминава обратно в Ин, както кръгът става квадрат, а квадратът - кръг. Докато обстановката още не се е изяснила, отвличай вниманието на противника с разговор за свойствата на кръга. А когато всичко се изясни, действай според същината на квадрата. Това правило можеш да използваш при всякакви обстоятелства, независимо от това дали вървиш напред или назад, надясно или наляво.

За онзи, който не умее да определи за себе си плана на действията, не е способен уверено да води след себе си хората и не е изкусен в постъпките си, може да се каже, че той е „забравил за истината и се е отклонил от Пътя“. Отначало е необходимо с цялото старание да определиш реда на действията си, а след това да поведеш след себе си хората. За онзи, който умее надеждно да скрива плановете си и не позволява да знае за тях дори най-близкото му обкръжение, може да се каже, че той е постигнал „небесната духовност“.

ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - I ЧАСТ. ОТВАРЯНЕ И ЗАТВАРЯНЕ

Коментар на Тао Хундзин:

Изкуството на разгово­ра е следното: понякога се отваряш, за да покажеш съгласието си със събеседника, друг път се затваряш, за да дадеш да се разбере несъгласието ти с него.

Изучавайки внимателно древността, виждаме, че вели­ките мъдреци водели подире си хората и решавали всич­ки въпроси, като съзерцавали промените на Ин и Ян и усвоявали принципите на живота и смъртта. Те пред­виждали раждането и гибелта на всичко, прониквали в извора на човешкия разум, разгадавали небесните поличби и затова умеели да господстват над всички същества.

Във всички времена мъдреците от Поднебесната имали един път и във всички явления виждали тяхното начало, било то Ян или Ин, меко или твърдо, отваряне и затваряне, опънато и отпуснато. Така, господствайки над всичко съществуващо, мъдреците определяли главното и предстоящото, преценявали силата на всеки, виждали способностите, достойнствата и недостатъци­те на всеки. Така разкривали разликата между достой­ните и нищожните, мъдрите и невежите, храбрите и страхливите.

Следвайки правилата, можеш да се отваряш и да се затваряш, да настъпваш и да отстъпваш, нещо да пре­небрегваш, друго да ти е скъпо. В отношенията с дру­гите трябва да следваш недействието, да определяш какво притежава човек и какво му липсва и като вник­ваш в желанията му, да разбираш неговите намерения. Когато слушаш думите му, разбирай скрития им смисъл, а разбереш ли го, постъпвай според собстве­ния си интерес.

Понякога трябва да се отваряш, друг път - да се за­тваряш. Откривай се пред онзи, който ти съчувства, а се крий от този, който е враждебен към теб. Трябва ясно да различаваш за себе си какво може и какво не бива, с кого да действаш заедно, а от кого да се отдръпнеш. Изолирането и уединението имат свои правила - тук трябва да изхождаш от намеренията на другите.

След като си избрал за себе си откритост в действи­ята, трябва да бъдеш предпазлив. Когато избереш прикритост в действията, трябва да умееш да пазиш тайна. И в единия, и в другия случай най-главното е да се вслушваш в „неуловимо-изтънченото“. Тогава можеш да действаш според Дао.

Действащите открито могат да разкриват чувствата на другите. Действащите прикрито могат да разкрият намеренията на другите. Тогава е възможно да се оце­ни силата на противника и вярно да се преценят соб­ствените действия. Ето за какво трябва да размишлява мъдрият мъж.

Ако не успява да определи силите и възможностите на противника, мъдрият трябва и занапред задълбоче­но да размишлява за това. Ето защо, действайки откри­то, понякога следва да предприемаш действия пръв, а друг път - да позволиш на противника да действа пръв. Действайки прикрито, понякога сам се отдалечи от про­тивника, друг път трябва да му позволиш той да се от­далечи от теб. Отвореност и затвореност — това е пътят на Небето и Земята, началото на превръщанията на Ин и Ян, движението на четирите годишни времена, благо­дарение на което всичко съществуващо претърпява метаморфози. Оттук произлизат превръщанията в све­та, противостоянието и завръщането към началото.

Отваряне и затваряне - това е великото превръща­не на Дао. Който вникне в това действие, ще постигне тайната на действеността на думите, тайната на успе­ха и поражението. Защото устата е вратата на сърце­то, а сърцето - господар на духа. И мислите, и жела­нията, и намеренията, и плановете излизат от устата. Ето защо трябва ясно да различаваш откритостта и прикритостта и добре да знаеш кое да откриваш и кое да държиш в себе си. Отваряне - това са словото и силата Ян. Затваряне - тайният умисъл и силата Ин. Когато силите Ин и Ян са в съгласие, всичко се из­вършва както подобава.

Вечният живот, безметежната радост, богатството и знатността, почитта и славата, известното име, любов­та, изгодата, удоволствието се отнасят към Ян и отго­варят на „началото“. Естествената и насилствената смърт, скръбта и страданията, нищетата и унижение­то, загубите и разорението, разочарованието и нараня­ването, наказанието и екзекуцията се отнасят към Ин, отговарят на „края“. Всичко, което има отношение към Ян, означава „начинание“. Всичко, което има отноше­ние към Ин, означава „край“.

Пътят на отварянето и затварянето се проверява чрез началата Ин и Ян. С онзи, който се държи открито, тряб­ва да се говори за възвишеното, а с онзи, който се държи прикрито, трябва да се говори за ниското. В разговор за нещо ниско трябва да се вниква в подробностите. В разговор за възвишеното - да се изтъква голямото. То­гава в сърцето на събеседника няма да остане нищо неразкрито, няма да има нищо невъзможно и целта ще може да се постигне и в отделно семейство, и в отделно царство, и в целия свят. Ще може да се вникне в крайно малкото и с ума да се обхване пределно голямото.

Растежът и увяхването, оттеглянето и появата се управляват от силите Ин и Ян. Когато тръгваш от Ян, занимаваш се с работа; тръгваш ли от Ин, спираш и замираш. Ян е деяние и излизане навън. Ин е следване и затваряне вътре. Като стигне своя предел, Ян се пре­връща в Ин\ като стигне предела си, Ин преминава в Ян. Така Ин и Ян заедно пораждат пълнотата на живо­та (дъ). Ин и Ян се срещат благодарение на редуване­то на отваряне и затваряне. Такъв е пътят на Небето и Земята и законът на речта. Това стои пред всичко останало в света и затова се нарича „вратите на кръга и квадрата“.

Допълнителни пояснения  към текста:

  

„Неумолимо-изтънчено“ е класическото определение за същината на Дао, съдържащо се в „Книга на Преданията“. В китайската традиция кръгът (сферата) съответства на Небето и владетеля, а квадратът - на Земята и поданика. Във воинското изкуство в Китай различават „техника на сферата“, отговаряща на спираловид- ното движение на „вътрешната енергия“ на тялото, и „техника на квадрата“ - на външния, механичния аспект на телесното движение.