ГУЕЙ ГУ ДЗЪ - IV ЧАСТ. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ СРЕЩУ ОВРАЗИТЕ

Коментар на Тао Хундзин:

 Ако къщата започне да се руши поради свлачище, образувалата се яма тряб­ва да се засипе и да се заобиколи с насип. Ако пък вече не е възможно да се спаси къщата, тя трябва да се разруши и да се построи нова на друго място. В хор­ските работи трябва да се постъпва по същия начин.

Нещата имат свое естество, в делата има единство и противоречие. Ето защо понякога не може да се види близкото, затова пък може да се познава далечното. Когато не забелязваме това, което е пред очите ни, така е, защото не умеем да се вглеждаме в живота. Който е способен да вижда далечното, той умее да съзерцава миналото и да гледа в бъдещето. Онова, което наричат овраг, е голяма пукнатина в земята. Оврагът започва от малка канавка. Докато канавката е още малка, тя може да се засипе и да се изравни със земята, да се огради с плет. Това именно се нарича „засипване на оврага“.

Мъдрият знае кога назрява опасност и се готви да й противостои. Той съди за нещата според обстоятелства­та, обмисля проницателни планове и забелязва всичко наоколо - от крайчето на есенната паяжинка до плани­ната Тайшан. Разнасяйки по света мъдростта си, той предотвратява и най-малките недобри домогвания. Ето такова „засипване на овразите“ е изкуството на Дао.

 

Когато в Поднебесната царят междуособици и раз­мирици, на върха не стои просветен господар, а владе­телите не притежават добродетели, тогава низките хора се впускат в грабежи и бунтове. Достойните мъже не си намират приложение, мъдрите се скриват в тълпата, в света властват алчни измамници, в отношенията между владетеля и поданиците няма правда, имотите на предците са съсипани и брат тръгва на война срещу брата, а синовете изоставят бащите си и наоколо, накъдето и да погледнеш, царят размирици, - ето това се нарича „поява на оврази“. Когато мъдрият владетел вижда, че някъде може да се образува овраг, той неза­бавно взема защитни мерки. Ако напастта може да се ликвидира, той я ликвидира. Ако пък не може да се справи с нея, той някак се приспособява: дава отпор ту тук, ту там, тук оправя нещо, там укрепва.

При управлението на Петимата владетели превъзмогвали гибелната стихия. При Тримата владе­тели към нея се приспособяват. Защото по онова време междуособиците сред владетелите вече били безброй и онзи, който можел да надвие другия, се смя­тал за най-важният.

Откакто са възникнали Небето и Земята, в света не може без оврази и към това трябва да се отнесем с внимание. Който е в състояние да предвиди размирицата, той е ис­тински мъдрец. Истински мъдрият е слуга на Небето и Земята. Ако не е възможно да се предотврати напастта, той се скрива и изчаква. А когато бедата може да се над­делее, прави план за действие. Той може да действа в съгласие с върховете и може да надзирава низините. Умее да постъпва според обстоятелствата и по такъв начин да пази духовните сили на Небето и Земята.