"НЕКРОНОМИКОН" - ТАЙНИТЕ ЗНАНИЯ НА АНУНАКИТЕ

От дванадесет века до нея се домогват политици и управници, учени и окултисти, но тя сама избира своите приемници. Увековечена в мрачните новели на хорър-класика Хауърд Лъвкрафт, мрачната сила, скрита в древната книга “Некрономикон”, и днес смразява с мистичния ужас пред силите на хаоса. Известна още като “Книга на злото”, “Книга за призоваване на мъртвите” и “Книга-ключ”, със своите магически заклинания и формули тя открива врата извън пределите на физическата реалност и ни захвърля в бездънните измерения на преизподнята.

Оригиналното арабско име на “Некрономикон” е “Ал Азиф” (“Воят на нощните демони”). Неин създател е безумният поет Абдул Алхазред от йеменската провинция Санаа. В търсене на истина и просветление, през VІІ век той обиколил Близкия Изток. Две години живял в развалините на Вавилон, пет години изучавал подземните и тайни пещери на Мемфис и още десет години се скитал в арабската пустиня Руб ал Кхали, където според легендите бродели демонични духове и ангели на смъртта, прекланящи се пред Шейтан. Последните си години Алхазред преживял в Дамаск, където около 700 г. написал своята знаменита книга “Ал Азиф”. 
В предисловието той уверява, че в пустинята видял приказния град Ирем (наричан още Колон) и безименен град, под руините на който намерил светилище с манускрипти с познанието на раса, предшестваща човечеството, наречена “Древните”. Според арабските мъдреци магриби Ирем зат ал Имад бил построен от шах Шадад , владетел на раса от гиганти - нефилим, в друго ниво на реалността. Магрибите вярвали, че Ирем е врата към Великата пустота. Те го достигали в състояние на изменено съзнание чрез съновидения, медитация и употреба на наркотици. В мистичното пространство те общували с джиновете, обитатели на Пустотата и постигали фана - изкуството на анихилация, когато се освобождавали от оковите на материята и постигали власт над хората и демоните. В суфитския мистицизъм тези медиатори били наричани маджнун - “обладани от сила” и в този смисъл бил “безумен” поетът Алхазред.

През Х век “Ал Азиф” била преведена на гръцки и наречена “Некрономикон”, (от “некро”- мъртъв, и “номос” - опит, обичаи и правила). В 1228 г. книгата е преведена на латински и в следващите векове се разпространява в Германия, Испания и Италия. Третият преводач на сакралната книга бил великият алхимик, маг, учен и фаворит на английската кралица Елизабет доктор Джон Дий, живял в ХVІ век. Днес екземпляри от “Некрономикон” притежават Британския музей, библиотеката на Харвардския университет и Националната библиотека на Париж. Предполага се, че в света постоянно съществуват 96 ръкописни копия, но само седем от тях имат силата да отворят врати към други измерения - 3 на арабски, една на гръцки, две на латински език и английския превод на Джон Дий. Ръководителите на традиционните религии в целия свят призовават и се стремят към изземването на опасната книга. Те предупреждават, че в нея се крие огромна сила и четенето неизбежно води до ужасяващи последствия.

“Некрономикон” ни въвежда в мрачните тайни на Земята и Вселената и започва с разказ за чудовищни същества, пристигнали в прастари епохи от тъмните звезди. Дълги столетия Древните пребивавали на дъното на океана, но след това злокобните им пълчища излезли на сушата и завладели света. Хилядолетия по-късно могъщи същества, наричани Стражите на Земята, се осмелили да се изправят срещу демоничните дегенерати, захвърляйки ги в “отвъдни реалности, където цари хаос и изменчивост на формите” и поставяйки своя възпиращ злото печат на границата между световете. Оттогава блуждаещите в пустотата между измеренията и оковани на дъното на океана и в земните недра адски създания очакват мига, когато сатанински заклинания и разрушителната воля на световни тирани ще провъзгласят тяхното гибелно завръщане.
Текстовете на прокълнатата книга разкриват, че Древните се прекланяли пред две всемогъщи и всеобхватни божества, наречени Йог-Сототх и Азатотх. Йог-Сототх е олицетворение на миналото, настоящето и бъдещето и се отъждестява с безкрайността. Сърцевината му се обитава от неговия брат-джудже Азатотх - опора на мирозданието и владетел на световете. Азатотх излъчва в космическата бездна вълни от вероятности, всяка от които съдържа безкрайно число сценарии за съществуването на всички същества и светове. Йог-Сототх и Азатотх символизират още безкрайното разширение и безкрайното свиване. В тези представи откриваме удивително реалистичен древен прототип на съвременните астрофизични модели за Големия взрив и катастрофичното свиване на космоса и на квантовите физични модели, които допускат едновременното съществуване на паралелни светове.

Душа и посредник между маговете и пратениците на хаоса бил Нярлатхотеп. Чрез Могъщия вестител магрибите установявали контакт с Азатотх. Нярлатхотеп можел да приема всяка форма, но посветените го познавали по миризмата. В “Некрономикон” откриваме и свидетелство за присъствието на тайнствена сила, персонифицирана в божеството-дракон Ктулху, изобразяван с чудовищен лик, заобиколен от десетки протуберанси и пипала. Запокитен от Стражите на Земята на дъното на Пасифика, върховният жрец на Древните Ктулху спи мъртвешки сън до края на еона в прокълнатия град Р`лйех. Ако Ктулху бъде призован от маг в неправилното време, той ще се издигне от бездната и порази човечеството с пристъпи на безумие. Друга легенда твърди, че сънищата на хората са мислите, а живота им - съня на Ктулху и ако божеството се събуди, ние ще изчезнем.
Магическата книга съдържа описание и на други чудовищни същества, които могат да бъдат призовани със специални символи и заклинания. Един от боговете - Шуб-Ниггурах, се появявал в образа на Черен козел. Нему се покланяли не само араби, гърци и египтяни, но и най-древната цивилизация - шумерите. Обширни пасажи от текстовете са посветени на шогготите - рептиловидни създания от протоплазмена пяна. Древните им отредили съдбата на слуги, но шогготите станали независими и действат по своя воля и за своите непонятни цели. Те често се явяват на изпаднали в наркотично опиянение, но не се поддават на контрол от човека. Друга загадъчна раса са дълбинните, хибриди между риба, жаба и човек, обитаващи океаните, пещерите и земните недра. Техен повелител е съюзникът на Ктулху - божеството Дагон. Дагон се споменава във филистимската традиция, вавилонците го познават като изплувалият от водите на Персийския залив бог-риба Оанес, а гърците и римляните - като Посейдон и Нептун. Властта над тях така очарова мага, че той бавно, но сигурно става техен роб. Най-отблъскващите същества в “Некрономикон” са т.нар. гули или упири. Въпреки, че приличат на хора и могат да встъпват в сексуални контакти с тях, гулите издават ужасяващи крясъци и имат чудовищни черти на лицата. При определени обстоятелства човек може да се трансформира в упир, но обратният процес е невъзможен.

Първоначално обитавали уединени местности и се хранели с трупове и случайни скитници, но днес, известни като вампири, разрастват властта си над целия свят и пред тях се прекланят магически ордени, култове и общества.
Надниквайки отвъд бариерата между световете в търсене на могъщество и безсмъртие, съвременните магове пропускат в нашата реалност ужасни и разрушителни сили. Мнозина вече са убедени, че СПИН, ебола и други чудовищни синдроми на епохата са само научните названия на злите сили, призовани със силата на магическите символи и заклинания, а концепцията за клонирането и психотронното оръжие са извлечени от древните трактати. “Книгата на злото” е ориентирана към егоцентричните и агресивни тирани, способни да хвърлят света в пламъците на нова световна война. Неслучайно личности като Наполеон, Хитлер и всевъзможни агенти и разузнавачи на “велики сили” от столетия търсят легендарния Ирем в сърцето на арабската пустиня, за да получат подкрепата на неземно могъщите сили “от зората на времето”. Истинско щастие е, че са се провалили. Но още колко дълго ще задържим затворена вратата към преизподнята?

Откъс от книгата:
Некрономикон (730 г.)
Ал Азиф
Книга на арабина Абдула Ал Хазред, Дамаск, 730 г.
За древните и тяхното потомство
Древните са били, са и ще бъдат.Преди раждането на човека, Те дошли от тъмните звезди.Слепи и и пораждащи отвращение, Те се спуснали на новосъздандената земя.
Много столетия Те се размножавали на дъното на океана, но когато моретата отстъпили пред сушата, Техните пълчища изпълзяли на брега и Тъма се възцарила на земята.
Вдигнали горди крепости на ледените полюси,а във висините Техните храмове на Тъмата ,които не били подвластни на природата.Тъмата над която тегне проклятието на боговете.И Децата-изчадия на Древните наводнили Земята,и Техните деца живяли дълги векове.Чудовищните птици Ленг-сътворени от Техните ръце, и Бледите Призраци,обитаващи първичния небесен свод Зин, Ги почитали като свои Властелини.Те създали На-Хаг и Мършите(the Gaunts) властващи над Ноща.Великия Ктулху-техния брат гонител на Техните роби.Хрътките им дали клетва за вярност в сумрачната долина Пнот,а Вълците пеели хвалебствени песни на върха на древния Трок.
Те странствали между звездите искитали по Земята.Градът Ирем в пустинята Ги опознал.Ленг в Ледените полета видял как прохождат.От тяхното преминаване на стените на Вечната Цитадела,скрита във облачните небеса на тайнствения Кадаф останал Техния знак .
Безцелно блуждали Създанията на Древните, потъпквайки всичко по своя път в Тъмата и били всевластни над Земята.Всички твари се прекланяли пред Тяхното могъщвство и се прекършвали от Тяхната злоба.

Но тогава Древните Господари отворили очите си и видяли всичката мерзост на тези които свирепо безчинствали на Земята.И в своя гняв Господарите хванали Древните насред техните безчинства и ги изхвърлили от Земята в Пустотата одвъд границите на Света, където цари хаоса и където не съществува Формата.И положили Древните Господари Своя печат на Портата.И Неговата Сила удържа натиска на Древните.И тогава чудовището Ктулху се възнесло от дълбините и изсипало своята ярост върху Стражите на Земята.Но Те го оковали в злъчните чeлюсти на могъщите си заклинания и го заточили в подводния град Р`лиех,където то да спи в мъртвешки сън до самия край на Еона.
Отдавна Древните обитават от другата страна на Портата, пространство между световете непознато от хората.Те блуждаят извън Сферата на Земята във вечно очакване на часа в който отново ще се завърнат.Земята вече ги е познала и ще ги познае отново в уречения час.
Древните се покланят пред мерзкия безформен Азатот като пред Техен Господар, и заедено с Него обитават черната пещера в центъра на безкрая,където Той снове разяждащ и гризящ в бездна на хаоса, сред подлудяващия грохота на невидими барабани.

Душата на Азатот обитава Йог-Сотхотх и той ще даде знак на древните когато звездите му дадат Знамение за Тяхното завръщане. Йог-Сотхотх е Портата през която ще се завърнат Обитателите на Пустоша. Йог-Сотхотх незнайния лабиринт на времето,където всички времена са събрани в Едно.И в Него-незнайното са се появили Древните в далечното минало и Те ще се появят отново когато завърши завъртането на цикъла.
След деня следва нощ.Деня на Човека ще премине и Те отново ще се възцарят в своите бивши владения.Ти ще познаеш тяхното безчестие и мерзост и Тяхното проклятие ще оскверни Земята.

За наблюдение на Времето и Сезоните
Когато и да започнеш да Ги призоваваш от одвъд Света, трябва да отчетеш много добре сезоните и времето,когато се пресичат сферите и се откриват потоците на влияние на Пустоша.Трябва да наблюдаваш циклите на Луната,движението на планетите,курса на Слънцето според Зодиака и изгряването-възхода на съзвездията.