ИМА ТАКАВА ДЪРЖАВА

Няколко златни правила как да станем част от Обществото:

1. Никога не казвайте думичката Аз, а Ние! Запомни – ти си нищо, ти си част от обществото.

2. Преди да направиш каквото и да е винаги помисли какво ще кажат хората!
3. Обществото винаги е право!
4. За да не изпадаш в неловки ситуации използвай свободното си време да гледаш националните телевизии и чети българските вестници, което ще ти помага да бъдеш осведомен за новите общественни тенденции и нагласи.
5. Участвай редовно на изборите, като съобразяваш вота си с прогнозите на социолозите и гласувай за водещата според тях политическа сила. Само така може да си гарнатираш, че ще си част от мнозинството определящо бъдещето на държавата и обществото.
6. Най – голямата тайна е, че за да си част от обществото трябва да си част от мнозинството или част от малцинство защитавано от Хелзинкският комитет и американският посланик.
7. Следи изявите на американският посланик и внимателно се вслушвай в думите му, за да можеш да ги повториш пред другите съставни части на обществото.
8. Запомни: Обществото не е сбор от личности, а от хора имащи общи цели, но нямащи ясна представа как да ги постигнат.
9. Никога не демонстрирай наличието на собствено мнение или каквато и да е друга проява на самостоятелно мислене.
10. Демокрацията е основното верую на всеки, който се чувства част от обществото.
11. Никога не работи или не предприемай действия за лично облагодетелстване или за облагодетелстване на твоето семейство, а само в полза на обществото и нуждаещите се в него.
12. Истинският човек, който е станал неделима част от обществото задължително изпраща поне по един есемес, за всяка кауза подета в полза на нуждаещите се.
13. Винаги мисли първо за другите, после за себе си.
14. Да се жертваш за другите е висша форма на общественна полезност.
15. Запомни: Обществото не ти дължи нищо, но ти винаги си длъжник на обществото.

НИЕ, УПРАВЛЯВАЩИТЕ-ИЗБРАНИ ЦИТАТИ:

Ние управляващите, избрани от баламурниците, вършим минималното за утеха на населението. И сме заграбили толкова много, а сме толкова малко, за цялото това време, че сме се квалифицирали да грабим всичко от всеки.

За нас най-доброто в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

Ние не сме песимисти. Ние сме дълбоко убедени, че има още какво да спечелим и бихме желали да вдъхнем във вас същата вяра, да повдигнем вашия дух, да ви дадем малко оптимизъм, защото оптимизма е извор на заблуда и подчинение, а ние искаме българският народ не да мисли, а да вярва, за да търпи, да се надява и да бездейства . . .

Да! Патриоти сме ние, дордето ни изберат, народни сме, дордето гласоподавателят има още с какво да ни храни! Ние на всеки празник четем слова и речи, обещаваме с делата си да надминем светите мъже, обясняваме и заблуждаваме относно историческите и съвременните истини, участваме в телевизионни игри, пеем благотоворителни песни, апелираме да се пращат есемеси; и в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигаме тостове за собственото си здраве, за дългоденствието на търпението и за заблуждението на глупците.

Вчера каквото сме говорили и обещавали, днес може да го изменим на обратно пред вашите очи, а ако се наложи отново да променим решението си и утре! И никой не ще може да докаже, че каквото сме направили, сме го направили за лична облага, а не за общественния интерес.

КРАТКА ХАРАКЕТРИСТИКА НА БЪЛГАРИЯ:

1. Можеш да си хвърляш боклука през терасата!
2.Могат да те блъснат на пешеходна пътека!
3. Кучето ти има правото да сере където си поиска и да хапе когото си поиска!
4. Имаш право да крадеш,убиваш и изнасилваш, ако си част от малцинство.
5. Нямаш право да наричаш нещата с истинските им имена, ако си на обществено място защото може да те обвинят в нетолерантност.
6. Нямаш право на лично мнение, ако то се различава от това на болшинството или не се популяризира по масмедиите.
7. Трябва да търпиш и да работиш за благото на обществото, но ти самият не си част от това общество.
8. Преди да се пенсионираш трябва да умреш.
9. Преди да умреш трябва да работиш поне 40 години и да плащаш данъци за общото благо и светлото бъдеще на политиците.
10. Работодателите са освободени от задължението да спазват закона.
11. Ако си народен представител можеш да не ходиш на работа, но да си получаваш заплата.
12. Управляващите имат право да тълкуват закона и да го прилагат съобразно своето тълкуване.
13. Всичко което трябва да знаеш се съобщава по телевизията.
14. Ако ти трябват пари за лечение, трябва да участваш в телевизионна игра, която евентуално да спечелиш, като за периода на участието си трябва да призовеш поне хиляда пъти зрителите да пращат есемеси.
15. Държавният служител винаги има право.
16. Ако държавният служител пие кафе не трябва да го безпокоиш по никакъв повод.
17. Винаги когато общуваш с държавен служител трябва да се усмихваш виновно затова, че го безпокоиш.
18. Когато видиш полицай си длъжен да му дадеш двайсет лева.
19. Всеки политик има право да те лъже и баламосва така, както му е изгодно.
20. Всеки политик има право да обещава всичко и да не изпълнява нищо.
21. Нямаш право да търсиш отговорност от управляващите, понеже ти си си ги избрал.

Към робите в България:

Внимавайте вие, читатели и слушатели, изроди български, които не обичате и нямате присърце своя род и своето българско отечество и не желаете да разберете и да знаете как сте се превърнали в роби на пошлостта и политическите отрепки – премиер, министри и сите пишман депутати. За вас е непотребно и безполезно да знаете известното за идеите на истинските човеци що са се борили за свобода и правда, както знаят всички други племена и народи и да се стремите да им подражавате в мисли и в дела.

Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия безмислен и обречен на нещастие живот. Четете и знайте, защо бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много се отвратих от българския род и много труд употребих да събирам от различни източници истории, докато събрах и обединих историята на упадъка на българския род в тези редове. Написах ги за вас, които не обичате своята свобода и отечество и не искате да знете как да изживеете достойно дните си. Четете тези редове и ги препращайте, та дано поне малко ви просветне в тъпите глави!

Много от вас знаят стотици чалга текствове и имената на всички актьори от безбройните сапунени сериали, а не знаят имената на съседите си, нито пък са прочели през нещастния си живот дори една истинска книга. О неразумний и юроде! Защо се гневиш, когато ти кажат, че си прост когато ни можеш да пишеш, ни да говориш на своя език? Когато вярваш на всичко което ти набиват в главата от телевизора? Когато търпиш работодатели, които се отнасят с теб като с роб? Когато си целия затънал в кредити? Когато нямаш пари да си платиш сметките, но се успокояваш, че имало и по-зле от теб? Когато простодушно повтаряш, че търпението било твоя национална черта, а всъщност търпението е булото покриващо страха ти? Когато си готов да стъпчеш всеки който постигне нещо, просто защото ти самият не си способен да го направиш? Когато си оставил юздите на живота си в ръцете на продажници, лъжци и престъпници, и те са тези които коват законите по които да живееш? Когато със своя робски труд храниш хилядите готованци на държавна служба, чиято единствена мисъл е как да те подтискат и изнудват, а не можеш да нахраниш семейството си?, И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.

Но как ти, глупави човече, очакваш живота ти да стане по-добър, като не полагаш и грам усилие да се бориш дори и с малките неправди в живота си, а чакаш някой друг да го стори вместо тебе? Няма кой да дойде и да ти осигури нормален живот, след като ти сам си избрал робството. Да си роб на телевизора, на политиците, на банките, на рекламите, на държавните служители и институции, на безскрупулни работодатели, на всеки що има смелост да ти изсъска заплашително на улицата.

Аз видях, че много българи постъпват така, а после се оплакват, че живота им бил тежък, че нямали бъдеще, че се чувствали изгубени и не знаели какво да правят. Но това е животът който сами са си избрали. Само роб може да търпи да го унижават, да го лъжат, да го тъпчат, да го грабят, без да се съпротивлява, без да смее да отвърне дори и с думи в очите на подтисника си, а когато остане насаме да псува и да се заканва в изблик на робска гордост.

Аз изслушах много и премного истории и много време наблюдавах прилежно, но никак не можах да намеря друга причина за нещастието на рода български освен страхът, срахът и пак страхът. Затова българино, не търси виновни за състоянието си другаде, а застани пред огледалото и погледни своята робска физиономия, после иди, нарежи си салатка, сипи си ракийка и се напий от мъка, като осъзнаеш в какво си се превърнал...

ИЗХОД:


1. В началото бе Страхът; и Страхът бе у хората; и хората не познаваха нищо.
2. И всичко, което се случваше, като не можеха да си го обяснят плашеха се и се страхуваха.
3. И от дъждовете; и от сушата; и от земетресенията; и от вулканите; от всичко се страхуваха.
4. И като не можеха да противостоят на стихиите, нито да ги изучат, нито да си ги обяснят измислиха Бога.
5. И го измислиха по свой образ и подобие.
6. И Бог беше вяра, но Страхът пораждаше вярата; и Страхът породи Бога.
7. Но едни казваха: „Бог е слънцето“, други:“Вятъра“, трети обожествяваха страшните животни, а четвърти си измислиха хора божества.
8. И се наплодиха много богове и се пръснаха по цялата земя, затъмнявайки умовете на хората.
9. И хората се избиваха по между си, за това чий Бог е по-могъщ и по-милостив.
10. И течаха реки от кръв, от сълзи и от екстременти.
11. И навсякъде цареше Страх и безумие; и където беше Страхът там беше и Бога.
12. И някой, като видяха, че хората се Страхуват от Бога и не помнят, че те са го създали, посочиха се за синове божии.
13. И хората, като уплашени им се кланяха и им даваха дарове и ги слушаха за всичко което им кажеха.
14. И тези, като видяха изгодата; и като знаеха, че Бог е творение на човешкото невежество използваха ги.
15. И те нямаха Страх от Бога, защото Бог не съществуваше, но държаха тълпата в заблуда и в Страх.
16. И потъпкваха, чрез Страхът на тълпата от Бога, всяко учение, всеки въпрос и всеки отговор.
17. И това продължи твърде дълго; и твърде малко избрани се хранеха от труда на вярващите и от страхът им.
18. И ако някъде се появеше човек, който не тачеше Бога т.е. Страхът и не му се кланяше; и не му даваше дарове, той беше преследван и убиван безмилостно.
19. И така тези караха хората да се кланят на собствения си Страх и да го почитат, и да му се молят за милост.
20. И им казваха, че ако нямат страх от Страха, ще бъдат осъдени от този когото сами са създали на вечни мъки, а ако се страхуват след като умрат ще живеят блаженно.
21. И хората се страхуваха, и всяко нещастие което им се случваше им се обясняваше с това, че не се страхуват достатъчно; и че Бог ги обича и за това ги подлага на изпитания.
22. И като не познаваха нищо друго освен страхът си, хората постоянно пребиваваха в него, и целият си живот прекарваха в страх т.е. в близост до Бога.
23. И така е; и ще бъде, докато хората не отхвърлят Бога т.е. Страха и не потърсят Познанието, защото Познанието ще ги направи Свободни.
24. И в края ще бъде Познанието; и Познанието ще бъде у хората; и хората ще отхвърлят Бога.

http://neverojatno.wordpress.com/2010/12/